27 декември 2009 г.

Друсан кебап

За Чирпан, Чирпанската наденица и Кюфтета по чирпански blush2

щом спомена Чирпан и се сещам за шеговитата песен на Канарите

"В Чирпан водата се не пие
съдържа негасена вар.
Затуй по улицата главна
са наредени бар до бар"

А във всеки бар трябва и мезе..........



До преди 23 години не бях ходила в Чирпан, освен в музея на Яворов като ученичка. Съдбата ме срещна с натурален чирпанлия и за има-няма двадесетина дни се взехме.
Бях свикнала с кухнята на баба, в която месо се ядеше два-три пъти седмично, за вечеря. И ми беше вкусно. Оказа се, че в Чирпан и околностите месо се яде три пъти на ден w00t от закуска до вечеря.
С това свикнах.

През онези социалистически години Коледата не беше големия зимен празник, а Нова година. Имахме Дядо Мраз, нямахме Дядо Коледа. Затова се изненадах, когато чух от свеки, че "Мишо ще ходи на Коледа", мислейки са за коледуване, коледари.....
Е, там пак се наричат коледари. Все още. Но това са хората, които се справят с оправянето и прибирането на цяла година отглеждано прасе с единствената цел да се събере родата, а остатъка от животинчето постави в буркани. Цялата идилия с цапането ще пропусна, думата ми е за скарата - не можеше кой да е да я прави. Славеха се с прочутия Друсан кебап, специалитет на майстора на скара. И наложеното вето жените да си стоят в къщи, да не се бъркат в мъжката работа и да опитват само това мезе, което стигне до тях в къщи.

Е с това не свикнах.

В моето село от малки се радвахме най-много на скарата с печени уши и пържола; да си дръпнеш кожичка скришом и още по-скришом да навдигнем каничката с вино.
Поради същата причина се взех в ръце и на следващата зима и "Малка Коледа" бях навън, въоръжена с маша за скара и под недоверчивия поглед на има-няма 25-30 мъжа, направих първата си скара. С помощта на Мише и първия Друсан кебап. Спечелих доверието. От там насетне никой не се учудваше, като ме види отвън до огнището.

Толкова с предисторията. Да взема да го покажа този

Друсан кебап

Приготвяме си
около килограм почистен и нарязан на полумесци лук
1/2 л. вино
2 лимона ситно накълцани, без семки
сол,
черен пипер - около 15-20 гр. и двойно повече кимион


Най-напред си приготвяме стара тенджера, която може да бъде опушена и печена на скарата, без риск от изнасяне на реч на маминка smile1
По ред на готовност в кебапа поставяме първо готовите уши, парчета от бузите.
Ушите се почистват, цепят на ивици за по-лесно печене.
От бузите се избира тънка част - без много мазнини.
Ръсим обилно подправки, малко сол, малко вино, шепа лук и половина лимон.
Не бъркаме! Идеята е лука и лимона да не се мачкат, да останат цели и леееко хрупкави. Хващаме здраво тенджерата за двете дръжки и разтърсваме добре.
Поставяме на единия край на скарата, докато се пекат другите месца на нея.
През това време е готова "усмянката" или "осмянка" - дори не знам как правилно се пише - срещам го и в двата варианта. Това е корема на грухчо. Обиковено се почиства от кожата, реже на късове и прибавя към къкрещата на печката в къщи /при женската част от гостите wink1/ огромна тенджера със зеле.
Та отделяме си от тази част шарени парчета месо, ако трябва леко се начуква с гърба на ножа и поставяме на скарата.
Докато и тя се пече режем си /или молим услужлив майстор от "коледарите" да ни отреже/ парче врат - най-крехкото и сочно месце, приготвяме и мятаме да се пече.
Не забравяме през 5-6 мин. да подрусваме тенджерата с кебапа.
Готовите изпечени меса режем на хапки, овкусяваме със сол и подправки, пак лимон, вино и лук, добро поредно разтърсване на тенджерата и на топло на скарата, да се задушава.
Вадят се и бъбреците, малко далак, малко сърце - колкото по-шарена е картинката в тенджерата, толкова по-вкусен става кебапа.

Е, не чакаме да съберем всички готови месца в тенджерата и тогава да почерпим майсторите, периодично ги пообикаляме с каничка вино smile1 от която не забравяме и ние да отпиваме, ей така - за здраве russian

6 коментара:

  1. Ммм, кога е следващото колене на прасе, за да прескочим до Чирпан, че тези кожички са много подканващи!?

    ОтговорИзтриване
  2. охо, чак догодина ще да е :)

    Весели празници, Райна!

    ОтговорИзтриване
  3. Пепчо, тотално вече ме спечели.
    Не само защото си перфектна домакиня,
    а и защото също като мен,
    си отглеждаш в къщи чирпанлия.

    ОтговорИзтриване
  4. Хехе, май ще да е заради второто :)
    Чак пък перфектна......... ласкаеш ме:) А в ден като понеделник звучи добре - цяла седмица ще витая в облаците (добре, че имам още храна за 3-4 дни и мога да си го позволя :Р)
    Поздрави и
    Радвам се, ч есе отби :) Хубава седмица на теб!

    ОтговорИзтриване
  5. Ако публикуваш и рецептата за осмянката (със кисело зеле), ще бъде супер.
    Тук правят и още една гозба с осмянката, ужасно вкусна, но не знам как се казва и как се прави.
    Ако се сетиш пиши.

    Чест и почитания.

    ОтговорИзтриване
  6. Даниела, аз знам поне 4-5 разновидности и все от тук - като се почне от Орлов дол, мине през Стара Загора и стигне само до Плодовитово - това са само 120 км., където приготвянето на ......о(у)смяснката със зеле е съвсем различно. Ама тъй като е все с прясно месо, харесвам ги всичките. В моя край само се запържва хубаво, а когато е готово се залива със зелева чорба и поръсва с червен пипер.
    А в Чирпанско правят още няколко ястия с нея, ако искаш пиши на мейла какво имаш предвид ти.
    Хубава вечер и приятна почивка в неделя!

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...