28 юли 2010 г.

Маринована бамя

Дойде време за приготвяне на зимнина smile1 Хубавото на тазя бамя е, че може да се яде няколко дни след като се приготви - до 5-6 дни след направата и, както и през есента и зимата. Тогава в буркана се поставя по 1гр. натриев бензоат, или по 1 аспирин. Ако са на достатъчно студено място - и двете са напълно излишни.

Продукти:
Дозата е в зависимост от буркана - за 1 буркан от 800мл (за по-малки буркани-дели се пропорционално)

бамя - събира около 350-400 гр., зависи колко е голяма и колко добре ще бъде подредена в буркана. Май тук е мястото да спомена, че най-вкусната и крехка е дребната, свежо-зелена, без черни ръбчета.
60-80мл оцет (това зависи от % на оцета )
1 равна супена лъжица сол
2 равни супени лъжици захар (или 1 с.л., тогава не сладни)
вода - до ръбчето на буркана се долива
освен това: няколко зърна черен пипер, няколко скилидки чесън и няколко стръка целина или магданоз, или няколко лозови листа - тези зелените поставям най-отгоре върху бамята в буркана, за да не остава на сухо, когато поеме от течността.

Приготвяне:
* Оцета, солта, захарта и други подправки ако има се поставят на дъното на буркана.
* Той се накланя леко и в него се нареждат бамите, добре уплътнявайки ги.
* Между тях може да се поставят още скилидки чесън, а най-отгоре се поставят зелените листа- целина, магданоз или лозови. Тук е мястото на аспирина или натриевия бензоат да се прибави.
* Запечатват се бурканите с метален капак и поставят на сянка; обръщат се два пъти на ден, или само разклаща буркана.
* След 5-6 дни имаме хрупкави, мариновани бами nyam nyam.
* Ако са за зимнина се прибират на студено място.

Пирог (Тарта) с боровинки и червено вино



По последните думи на сладкарството това боровинково вълшебство е тарта, но тъй като рецептата е на Юля от руския ЖЖ (спасибо, Юля bouquetbouquet ), оставям го така - Пирог. А промените, които съм направила по рецептата са съвсем малки, толкова, че тестото и плънката да бъдат 1/1, защото в нейната доза плънка е останала (както и при мен първия път) и става наложително още тесто, още печене, още боровинки, още среднощно обикаляне на печката ooooh! и вместо с касис правя с боровинки. Вече има пресни.


В оригинал рецептата и коментарите на Юля може да прочетете там.
Тук - какво сложих аз и как направих.

Продукти за пирог с форма d=28см:

за тестото:

160 гр. брашно (това е една чаша от 250 мл с голям връх)
1 жълтък
110 гр. масло
3 пълни с.л. захар (с.л. е с вместимост 15 гр. )
щипка сол
1 с.л. ледено студена вода

За пълнежа:
150 мл червено вино
150 мл сок от боровинки (готов. По-наситен ще е вкуса с прясно изцеден сок, ама.....)
200гр. боровинки
1 с.л. сок от лимон
4 с.л. захар
ок. 30 гр. масло
5 яйца
3 ванилии

Пудра захар за поръсване
масло за намазване на формата

Приготвяне:
*Брашното, захарта, солта и омекналото масло се размесват, прибавя се жълтъка и водата.
* Замесва се бързо, колкото да се получи топка тесто, завива в свежо фолио и прибира в хладилник за час.
* Сока от боровинки, виното и лимоновия сок се възвират.
* Почистените и измити боровинки се заливат с врящата смес и затваря съда с капак. Оставят се да престоят 1,5-2ч.
* Охладеното тесто се поставя на хартия за печене (или свежо фолио, но то повече шава Wink) и разточва на кръг с дебелина 3-4 мм. и с големината на формата - в случая 28 см. диаметър. Заедно с хартията се пренася и обръща (захлупва) в намазаната добре с масло форма.
* Притиска се по стените на формата, за да прилепне добре и прибира във фризер или камера за час.
* Яйцата за плънката се разбиват със захарта, прибавя се маслото.
* Ако винената смес е изстинала се подгрява - не да завира отново - и прибавя на малки части, бъркайки, към яйчената смес. Сипват се и ванилиите и разбърква.
* Формата с тестото се изважда от камерата, напълва догоре с пълнежа и поставя в загрята фурна на 170* да се пече. Съжалявам, не засякох време нито веднъж, изчаквах ръбовете на тартата да порозовеят.
* Охлаждат се добре, преди да се извадят от формите и сервират.
* Поръсват се с пудра захар и гарнират smile1 с още боровинки.


*** Принципа на тарталетите е да се изпече първо основата, тестото добре залепнало по формата, поставя се хартия за печене върху него, две-три шепи боб, ориз или просто камъчета за печене - те не позволяват на тестото да се навдига, а се изпича. Следва изваждане на *тежестта*, пълнене и отново печене. Както е било и в оригиналната рецепта в книгата, по която Юля прави рецептата. Това ми е доста времеемко и винаги пека тарталетите наведнъж с плънката. Получава се.
***Първите два пъти ги правих във вид на тарталети - от тази доза тесто излизат 4 бр. с диаметър 9-10 см, но плънката е за още 2 такива. Затова намалих продуктите за плънката и от така посочените излизат такива малки или голяма форма. Всъщност зависи и от височината на формите, това се отнася за тези на снимката, които се виждат.
***Притесняваше ме наличието на вино в плънката - когато пека месо, миризмата се изпарява и се усеща. В тези тарталети и тарта никъде не замириса на вино.
***Специфичния мирис на много яйца също го нямаше. Плънката е кремообразна, но добре стегната, не се разтича при разрязване на тарталетите.


Много дълго като обяснение, но много лесно.
Като време също не отнема много - просто етапите са 3 за по няколко минути.
Вкуса и удоволствието да похапваш такъв сладкиш на закуска обаче си струва всяка будна минута smile1



ПП: Да добавя за печенето във формите.
Тестото е маслено и сравнително лесно се вади. Но някои форми са по-тънки от другите. На такива аз поръсвам формата и с малко брашно.
След като сутринта се чудих как да извадя пирога/тартата от голямата форма с пълнежа, без да го разваля, се запитах защо аджеба трябваше да го правя в голяма. Заради него вчера се сдобих и с нова форма дори..... Кой да се сети, че след като е с пълнеж, с тъннка подложка от тестото и толкова голям диаметър трудно ще се извади. Тук при нас няма такива с разкопчаващи се страници и къдрави за печива, тип тарти. Проверено, обиколих вчера всички магазини, в които продават такива и няма.
Затова - намокрих съвсем леко едната страна на свежо фолио с вода, обърнах тартата върху него и веднага пак обратно върху чинията, в която трябва да стои. Горния слой на плънката съвсем леко се наруши, но поръсването с пудра захар оправи нещата.


А съвета на Алекса е тук - доста по-лесно, бързо и чисто

27 юли 2010 г.

Печени пържоли от пилешки бутчета


Скоро една приятелка каза "Пепи ти си направила пилета по всички възможни начини, направи едни лучени кръгчета или магданозени кюфтета и ще се впечатля" . Но не съм. Има още много пилешки рецепти и снимки на печени пилета, които ме впечатляват. Или такива, които ги правя редовно и за мен са нещо бързо и лесно, но продължавам да ги правя, защото за нас са невероятно вкусни. Като тези пилешки пържоли. Ще ги споделя тук, може пък на някого wink1 да са от полза .
В сезона на всякакви плодове аз пиле ще публикувам, ама Roll EyesRoll EyesRoll Eyes десерта утре, още се пече. Пак под психологичния и телефонен натиск на същата приятелка.

Рецепта е силно казано. Ще го разкажа, каквото мислех да пиша.
Много важно за всяко месо е марината. И печенето. Както и добре подбрано хубаво месо.
Пържолите от пилешко филе са сухи, ако не се мариноват добре, като се изпекат стават на подметка.
Предимството на пържолата от бут е, че месото не е толкова сухо, по-червено е и заради мускулната тъкан - изпечено е по-сочно. Въпрос на предпочитание. Както и това, че на нас така много ни харесаха и последните партиди бутчета, които куупвам, обезкостявам и оставям с част от кожата. Не цялата, много е. С остър нож правя прорези на места - на едно бутче - поне 4-5 такива. Тя се запича, мазнината от нея изтича, но месото отдолу става крехко и сочно.

 Поставям в плик или между два пласта свежо фолио и начуквам леко - да се получи равномерна дебелина долу горе на цялата пържола.

За 1.5 кг пилешки пържоли правя следната марината:
2 ч.л. червен пипер,
1 к.л. черен пипер
3-4 скилидки чесън-добре счукани. Не чесън на прах, а скилидки. За тези, които обичат. Ако ли не - без него.
1 к.л. мащерка /или риган, или майорана - някоя от тях предпочитам за пилешко месо/
3 с.л. соев сос
1 с.л. зехтин или олио
щипка захар

Подправките са едросмлени. Ако бутчетата са без кожа, увеличавам мазнината на 2-3 лъж.
Разбърквам всички подправки, поставям в плик, в който съм сложила и пържолите, „размесвам“ ги добре с ръка, изкарвам въздуха от плика, завързвам и прибирам в хладилник за поне 2-3 часа. Колкото повече, толкова по-вкусно. Най-добре от сутринта, до вечерта. 
Изваждам, отцеждам добре. В повечето случаи мъжката половина от нашето семейство ги пекат на барбекюто, но когато ги няма - аз, на грил тигана. Поставен на котлоните на печката обаче, всичко наоколо се изпръсква порядъчно. Затова опаковам един картон с хартия за печене /това вече го писах някъде/ и покривам целия тиган с него - той не уплътнява по тигана, но пък не позволява на цвъртящите пържоли да откажат човек от вечерята, гледайки добре напръскания плот на печката. wacko2wacko2

Това е smile1 простичко и лесно.

Сега да видя дали десерта е готов tender

ПП: Пържолите винаги изпичам първо от страната с кожата. Не знам защо. Мише така казва, че е по-добре за печенето им, а аз му вярвам.
Ако пък нямам време да пека на грил-тигана или на скара, същите ги поставям в тава, на хартия за печене  и изпичам за ок. 40 мин. на 200*

Тези долу са печени направо с гарнитурата - пилешките пържоли са върху картофите, които по време на печенето поемат от мазнината и подправките им и стават много по-вкусни от само "изпечени картофи".

25 юли 2010 г.

Задушена сърна с маслини, гъби и бекон

Не е типична яхния с месо и зеленчуци, а задушено месо с малко сос; повечето зеленчуци са пасирани, за да може да се подчертае вкуса на крехкото сърнешко месо, аромата на маслините и *гарнитурата* - гъбите и бекона.

Продукти за 5-6 порции:
около 1,2-1,5 кг
2 глави лук
3 средни домата
2 моркова
сол на вкус (1 равна ч.л.)
1 ч.л. червен пипер
1 с.л. захар
50 мл оцет
80 гр. масло
2 дафинови листа
150 гр. маслини
1 с.л. царевично нишесте или брашно

За гъбената *гарнитура*
150 гр. свински гърди (онази шарена част от месото, ако може и с кожа да е )
50 мл бяло вино
200 гр. пресни гъби (печурки)
едро смлян черен пипер
сол

За мариноване на месото:
1 л. вода; 200 мл ябълков (или бял) оцет; по една щипка сухи целина, дивесил, няколко зарна бахар, лъжица сол

Приготвяне:
* Месото се нарязва на големи парчета.
* Сместа за мариноване се възвира, изключва котлона и поставят парчетата месо вътре. Затваря се капака на тенджерата и оставя да престои около 2 часа.
* Изважда се месото, измива хубаво и подсушава на абсорбираща хартия или мека кърпа.
* Доматите се белят; морковите почистват и нарязват на дребни парчета. Пасират се (или всичко нарязва съвсем ситно)
* Лукът също се накълцва съвсем ситно.
* Поставя се заедно с маслото в тенджера и задушават за 2-3 мин.; прибавя се подсушеното месо, задушава още 2-3 мин. и прибавя червения пипер и солта.
* Залива се с доматено-морковения сок, прибавя оцета, захарта, солта. Прибавя се около 700-800 мл вода.
* Щом заври се намалява степента на котлона и оставя да къкри на слаб огън.
* Когато месото омекнe се прибавят маслините и дафиновия лист и вари още 15-на мин.
***По време на варенето трябва да остане сос на нивото на месото, може по-малко да е, но не повече.
* Брашното се размива с 2-3 лъжици вода и прибавя към соса, за да го уплътни.

Приготвяне на гъбената *гарнитура*
* Гъбите се почистват (по-старите белят) и нарязват на ситно.
* Гърдите се нарязват на кубчета и задушават с виното (в тиган или тенджера с капак).
* Преди да са останали съвсем на мазнина се прибавят нарязаните гъби и отново задушават, докато се изпари течността.
* Поръсват се с едро смления черен пипер, посоляват и отместват от котлона.

* В чиния се поставят по 2-3 парчета (зависи от големината им де smile1), няколко лъжици сос с няколко маслини и 2 пълни лъжици от гъбено-беконовата *гарнитура*
* Поднася се топло. С остатъка от бутилката бяло вино smile1


ПП: Ами не знам тази добавка с гъбите как да я нарека, затова я набедих за гарнитура. Много е вкусна, смесва се със соса непосредствено преди ядене, не се напиват гъбите и бекона със сос. Опитайте thumbup Месо от сърна вече има в Метро. Вкусно ще се получи и с телешко месо, тъй като то е достатъчно сухо като на дивеча.

На една година


smile1 Извъртя се. Като че ли съвсем скоро в един съботен ден разглеждах пътеписите в блога на sladka hapka и случайно натиснах онова бутонче горе *Създай блог*. Създадох го аз. Но после си забравих паролата. Уж гледам навсякъде да е една и съща, но явно съм натиснала нещо не както трябва.

Харесва ми да пиша тук. Въпреки оскъдното време, което се опитва да ме ограничи и заради което повечето ми публикации са в късните нощни часове.

Тук е мястото да благодаря за многото награди, които са ми предадени от момичетата и да се извиня, че не съм предала нататък.
С воденето на блога срещнах още дами, които готвят не само с ръце и по задължение, а със сърце и очи.Радвам се, че ги срещнах, защото те, както и момичетата и момчета от
Гответе с мен никога няма да оставят човек да се лута какво да готви, какъв сладкиш или торта да направи. Всъщност - от идеи дори понякога ставаш разноглед. Толкова много и все изкусителни. И най-важното - от всеки един от вас, винаги мога да науча нещо ново и нещо вкусно. Или нещо интересно, имащо малко общо с кулинарията smile1

С благодарност към всички вас

21 юли 2010 г.

Млечен деликатес (фалшив катък)


В магазините се продават много и най-различни продукти под името "катък" - катък със сирене, катък с чесън и т.н., което си е продукт от цедено мляко (а доколко е от мляко е друга тема), овкусен със сол. Понякога шуплест, понякога с гъстотата на кисело мляко. Не, че не може кой както иска да си го нарича, но за мен истински катък си остава онзи, с който ме посрещнаха в Плодовитово преди почти 24 години - гъст, почти като масло и благ smile1 както казват там. Ето тук разисквахме катъка преди време. Истинския катък се прави от овче мляко през август, когато млякото е вече гъсто и маслено. В затворен съд, на водна баня- поне 3-4 часа. После отлежава на студено...........и зрее 2-3 месеца. 
Ще го напиша и покажа, когато стане, сега е рано.
Това млечно произведение е по-скоро млечен деликатес - има малко общо с млечно чесновия пастет, но и доста различно - тук е изчистен вкуса, приближава се до онзи, оригиналния. И много, много повече се харесва в къщи от млечния пастет.



Продукти:
~ 800 г цедено мляко (прецеждам си от истинско подквасено мляко, но ако няма, има хубави цедени гъсти млека на пазара) 
~ 150 г. бяло саламурено сирене - без значение краве или овче, добре отцедено от саламура
50 -60 мл прясно мляко 
~100 мл олио или зехтин
1 ч.л. сол (на вкус)

Приготвяне:
* Цеденото мляко се поставя в дълбока купа и разбива добре със солта.
* В съд за пасатор (или блендер) се натрошава сиренето, прибавя олиото и млякото.
* Пасират се до гладкост.
* От сместа със сирене се прибавя на няколко пъти към млечната смес и разбърква хубаво,  докато всичко стане гладка смес.
* Оставя се за ден в хладилника да отлежи :) 
* Ако се намери и хубав, огромен розов домат smile1 , вече си имаме хубава лека вечеря.

***Излиза около 1.2 - 1.3 кг готов продукт, който разпределям в кутии и съхранявам.
***Така направен този "фалшив катък" има трайност до 10 дни  (за повече не съм изпробвала).

Може да не се пасират смесите със сиренето, а да се натрошат и объркат добре. Тогава сместа не е така гладка, но пък не пречи на вкуса :) 
Ако пък се смеси със ситно нарязани печени червени чушки, се получава една много, много вкусна разядка :) с която направо можеш да се наядеш :) 



17 юли 2010 г.

Какво "готвих" днес

Готвене е силно казано, защото и двете ястия са тип "Аламинунти", а другите две - тестяни.

Невероятно вкусния Тутманик на Роси.
Бърз, ароматен и вкусен - много масло и сирене. И достатъчно голям да се нахранят поне 4 човека.
От типа питки "аламинутки" или "мързеливки", но с масло и толкова яйца е
nyamnyam, Опитайте, ако не сте.

Пак и отново Мъфините с боровинки на Юлка - за кой ли път. С ръка на сърцето признавам - прави ги девойчето Жул. Аз само ги слагах и вадих във фурната. Е, и снимах де аз.

Сиренца в бекон. Тези ги обожаваме с девойчето. Тази вечер ги уважихме с няколко госпожици.


И накрая - но не последни по ред на приготвяне и вкус - една глезотия - Гриловани праскови със синьо сирене и бекон. По Марианка flowerflower

Като доказан чревоугодник си ги направих, въпреки невероятното, упорито и гадно главоболие, което ме държи от сутринта в 5, напук на всички изпити аулини. Но тях мога да ги ям поне три пъти на ден. След толкова нови и различни видове диети не е зле да погледна дали няма някоя от плодове, бекон и сирене. Като тези круши с бекон и сирене, например. Като излязат и смокините, мога да ги редувам - сутрин смокини, на обяд круши, вечер праскови. Останалите продукти същите, с цел поддържане на формата Grin Пропуск - чаша студено бяло вино е задължителна.




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...