30 септември 2010 г.

Баница със сирене ( или с късмети, или Надупена баница :)

smile1 Баницата с готови кори е известна от времето, откакто готовите кори са пуснати на пазара, сигурно за улеснение на жените, макар че, така голяма част от тях не могат да точат. Защо пък и да точат, след като сега има изобилие от кори на родния пазар. Не само фини, а и къпани, дърпани, домашно точени..... видовете вече са двуцифрено число. Разлика в качеството винаги има, ама това е друга тема.
Аз съм от тия, дето могат да точат, но почти не го правя - първо поради липса на време, второ - щом ми е създадено удобство, защо да не се възползвам smile1 И аз съм човек, с нужда от почивка :)
     "Надупената" баница се появи преди няколко години - поне аз я научих малко, преди да открия нет-а. Много ми хареса, защото така баницата винаги остава пухкава. Само дето трябва да внимавам в коя тава я правя - ако е тефлонова или неръждаема - изсипва се, със сигурност на плота.
   

Продукти:
1 пакет кори Фамилия (500гр) (тавата е правоъгълна с р-ри ок 20/ 40см)
400-500гр. сирене (или 2/3 сирене, 1/3-извара)
5-6 яйца
3-4 л. кисело мляко
1 ч.л. сода за хляб
150 мл газирана вода
1 пак. масло (125гр)

Приготвяне:
* Дъното на тавата се намазва добре с масло.
* Поставят се по 3-4 кори, между тях се ръси сирене.
* Киселото мляко се разбърква със содата и на 2-3 пъти се намазват корите. Нарязва се - форми по желание.
* Разбъркват се яйцата с разтопеното масло, прибавя се газираната вода и се сипва сместа върху баницата - с лъжица, в нарезите, за да поеме и там.
* Разклаща се добре тавата и поставя да се пече на 180-190*.
* Когато е готова се изважда. И тъй като не искаме да е омекнала, а с хрупкава коричка, аз не я завивам, а оставям така да поизстине, преди да я нападнем - у нас задължително :) с айран.

До тук баницата е традиционна и достатъчно пухкава.
Но ако ще е "Надупена баница" следва:
* Веднага щом се извади се обръща тавата с баницата върху 4 чаши (купички) - в четирите края на тавата.
* Не се завива, само се оставя така да изстине. Не се пръска. Така остава бухнала, както е до момента на приключване на печенето. Няма опасност от падане на баницата, но е добре отдолу да се подложи нещо, защото се овлажнява плота/масата, над която е обърната тавата.


С готови кори е и баницата, която правя с късмети за Нова година.  Е, нея не я надупвам на купичките :) Напоследък вместо да завивам  късметите във фолио и поставям в баницата, завивам късметчетата и поставям на коктейлни клечки. А според желанието на любимците баницата бива видоизменяна от баница със сирене, до баница със сирене и спанак.  Но дряновото клонче вътре е задължително :)

26 септември 2010 г.

Баница с кайма и патладжани


Малко встрани от класическата баница, но пък много, много вкусна!
Не мога да не спомена, че преди няколко седмици на едно гости в приятели бяхме посрещнати с нея ............ и на двамка ни със Стоев много, много ни хареса.

Продукти:
1 пакет фини кори за баница - 500гр.

500 гр. кайма
3 малки (2 средни) патладжани (около 500 гр. непочистени)
50-60 мл мазнина (олио, зехтин)
3-4 ск. чесън
1 морков, 1 глава лук (или 1 с.л. универсална подправка)
300 мл доматен сок (или 3 настъргани домата)
150 гр. пушено сирене
150 гр. кашкавал
1 ч.л. риган
сол на вкус

3-4 яйца
50 мл прясно мляко
щипка сол
150 гр кашкавал

масло за намазване на тавата - ок. 20 гр.


Приготвяне:
* Патладжаните се белят, нарязват на кубчета и поставят в пресолена вода, да си пуснат горчивия сок.
*Лука и моркова, ситно нарязани се задушават в мазнината и мъъъничко вода. (или пък лъжица от подправката с още малко лук и морков)
* Прибавя се измития и оцеден патладжан, половината доматен сок (настъргани домати) задушава се за 10-15 мин. до извирането на течността.
* Прибавя се и каймата, намачква с вилица (или ръчния пасатор от кухненския прибор) , запържва се 2-3 мин. и прибавят останалите домати и намачканите скилидки чесън.
* Задушават се всичко без капак на тенджерата, докато остане на мазнина, прибавя се ригана и отстранява от котлона; охлажда се.
* Тавата се намазва тънко с маслото.
* Поставят се 3-4 кори - краищата им се вдигат по сраниците на тавата.
***Тъй като колкото и да се изварява плънката, все остава малко течна част, тук аз наклоних тенджерата, отцедих я и намазах тези кори с нея, да не остават сухи.
* Поставят още 2-3 кори на дъното, следва ред плънка - плътно разстлана по корите.
* Следват нови 2-3 кори, след тях - пушеното сирене, нарязано на кубчета.
* Отново 2-3пласта кори, плънка, следва настърган кашкавал. Общо плънката отива на 2-3 пласта.
* Преди да се сложат последните 2-3 кори на баницата - онези, които висят над ръбовете на тавата се завиват навътре, поставят се последните кори и загъват към стените на тавата.
* Поставя се в загрята фурна и пече на 190-200*
* Когато се зачерви леко се изважда тавата, нарязва баницата и залива със сместа от яйца и прясно мляко със щипка сол.
* Разклаща се тавата, за да поеме заливката надолу, поръсва се с останалия 150 гр. настърган кашкавал и запича до зачервяване.
* Изважда се и smile1 изчаква да поизстине, преди да се хапва. Така остава хрупкава - така ни харесва на нас. Но ако трябва да омекне - след изваждане от фурната се завива с дебели кърпи и изчаква да почине 15-20 мин.


25 септември 2010 г.

Плодов сладкиш



Но си заслужава да бъде показана и четена, защото освен, че е много вкусен и ароматен този сладкиш, е и невероятно лесен - бърка се за 2-3 мин., плодовете и ядките се нареждат за още 5-6. Е, печенето е малко повечко, но за компенсация пък може да се хапва още топъл-топъл.
Страхотен е!
Благодаря, Танчеflower





  Продукти:

1 ч.ч. кисело мляко
1ч.л. сода бикарбонат
1ч.ч. захар
2ч.ч. брашно
7с.л. олио
кората на един лимон - настъргана
плодове по избор - сурови или замразени
ядки по избор

Приготвяне:

В купа смесваме продуктите последователно и бъркаме с вилица.
Изсипваме сместа в тавичка, предварително намаслена и набрашнена, или застлана с хартия за печене.




Върху тестото подреждаме нарязаните плодове и ядки.
Печем в предварително загрята фурна на  180 гр. за 45 мин.
Перфектната дебелина за мен се получава в тава с диаметър ~ 30 см.
Изваждаме и веднага  поръсваме с пудра захар.








21 септември 2010 г.

Питки с песто, сирене и семена

Рядко имам време да правя хляб или питки в къщи, затова винаги използвам възможността когато правя пица, с част от тестото - което ми е универсално и любимо за работа, да направя и питки. А няма нищо по-хубаво от топла питка със сирене, тънка хрупкава коричка, пухкава отвътре и с аромат. На магданоз и чесън wink3wink3


Продукти:
Тестото е като на пицата, или любимите ни кифлички Калцоне
сирене
семена - сусам, ленено семе, маково семе, тиквено и слънчогледово семе /едро смлени,
по желание - т.е. на няколко питки аз сложих и малко "люта сол" - имам смляна едра сол с люспите на червени люти чушки - в един мой опит да си направя розова сол blush2
магданозено песто
(в някои случаи чесъна може да се изключи от пестото)

масло

*** От това тесто ако се правят само питки, ще излязат много.
Омесено и добре завито в намаслен полиетиленов плик (или свежо фолио) и прибрано в хладилник издържа 2-3 дни.
Преди да се използва обаче се изважда да "почине" на стайна температура за 30-40 мин.


Приготвяне:

* Тестото (след като е втасало) се разделя на малки топки -пр. колкото топка за тенис на корт.
* Всяка се сплесква между дланите (намаслени) или разточва на кръг - с големина по желание - аз ги правя дебели около 1см. и големи около 12-15см.
* В средата се поставя пълна лъжица от пестото, върху него прилично кубче сирене smile1 почти колкото кибритена кутия - може да се натроши - и краищата на питката се загъват върху него така, че да се получи бохча, която да се държи с петте пръста на едната ръка.

* В широка купа се налива вода - поне 2 см; семената се смесват в чиния.
* Хванатата с пръстите "бохча" се потапя във водата за секунда, след това - в чинията със семена, леко накланяйки, за да полепнат и отстрани семената и нареждат на разстояние на хартия за печене в тавата (или намаслена тава).
* Когато всички питки се наредят, покриват се с намаслено свежо фолио (полиетиленов плик) и оставят на топло да втасат 25-30 мин.
* Правят се нарези на питките - аз ги направих на кръст (като се пекат се отварят и сиренцето се запича много приятно).
* Пекат се в предварително загрята фурна на 200* за около 15 мин-20 мин. (до получаването на златист цвят)
* Изважда се тавата, поставя се по кубче (колкото голям зар) масло в средата на всяка питка и връща за още 1-2 мин. в изключената вече фурна.
*Сега вече ако искаме да са с хрупкава коричка ги изваждаме и покриваме с тънка кърпа, колкото да поизстинат малко.
Ако искаме да са меки и отвън - изваждаме, напръскваме съвсем леко с вода, покриваме с дебела кърпа (да се задушат добре) и оставяме да починат поне 20 мин.
На нас определено ни харесва повече първия вариант smile1


ПП: Когато нямам време да чакам да втасват питките, поставям тавата в студена фурна, включвам на 200* и така пека. Докато фурната загрее, тестото си втасва.
Пълнежа е пак по желание smile1 - някои с песто, други - само със сирене

ПП на ПП :) 7 години по-пъсно. Тестото замесвам в плебопекарната, втасва там и тогава правя питки. 

16 септември 2010 г.

Песто от магданоз

Нищо ново под слънцето smile1, новото е, че правих за фризера, тъй като сега има изобилие от тази никак нелюбима ми подправка в зелен вид. Която така приготвена пък много, много обичам - на салати, на крутони, с препечен или топъл хляб, за печене на меса, само с брускети..... окапах се, а рано сутрин е blush2

Продукти:
2 връзки магданоз
50 г. белени ядки (лешници, бадеми)
50 г. настърган пармезан
2-3 ск. чесън
100 мл зехтин
щипка сол (на вкус, ако е малко, досолява се, когато е готово)

Приготвяне:
* Магданозът се накъсва и поставя в блендера (или купа запасиране) всички останали продукти.
* Разбиват се до пълното им смилане. Ако е много гъсто - прибавя се още малко зехтин, но се внимава да не остане много рядко.
* Прибира се в хладилник да се охлади поне 30 мин. преди ползване.


* Така приготвено издържа около седмица свежо и вкусно.
* Понякога прескачам скилидката чесън, зависи за кого и за какво ще го използвам.
***За фризера - пасирам само магданоза със зехтин - наполовина количество. Прибирам в малки пластмасови бутилки или бурканчета и замразявам. Така магданоза не е съвсем фино разбит. Оставям да се размрази, прибавям ядките, пармезана, скилидка чесън и още толкова зехтин и пасирам отново, тогава се получава фино и гладко песто.


***Тази година за пръв път сложих като универсалната подправка - в бурканчета, с много сол, заляти с един пръст зехтин и затворени. Една приятелка каза, че издържа така в шкаф, но леко си променя цвета. Количеството сол при това съхранение ще се коригира от прибавените още зехтин и ядки.
***Същото направих и с босилек. 

11 септември 2010 г.

Пиле с естрагон и сметанов сос


Пак е ред на пиле smile1 Едно много вкусно и ароматно пилешко печено месо. Естрагона е много ароматна подправка, подходяща не само за меса, но така се случва, че това лято само за печени меса ползвам.


Продукти за 5-6 порции:
1 пиле от около 1,5-2 кг.
10-15 стръка естрагон (или 1 с.л. сухи листа)
1 пълна с.л. универсална зеленчукова подправка - или пресни зеленчуци от същите
100 гр. маслини без костилки
150 мл бяло вино
60-80 мл олио
150 мл течна готварска сметана
50 мл прясно мляко
50 гр. синьо сирене
1 с.л. брашно или царевично нишесте, ако е необходимо за сгъстяване на соса

Приготвяне:
* Пилето се нарязва на парчета, поставят се в купа, прибавя се лъжицата подправка и разбърква добре.
* Оставя се да престои 1 час на хладно.
* Прехвърлят се в широк тиган, изсипва се останалата подправка върху пилето, прибавят се нарязаните маслини и запържва до зачервяване от двете страни.


* Изважда се месото и прехвърля в тава за печене, изцежда се почти цялото количество мазнина (и изхвърля) , а в тигана налива виното, оставя се да клокне за 2-3 мин., за да го деглазира.
* Сипва се соса при пилето, стръковете естрагон се поставят между парчетата месо, завива с фолио и пече 1 ч. във фурната - първо 10 мин. на 220*, след това - на 180*.
***Не прибирайте тигана, пак ще потрябва smile1
* Развива се фолиото, отцежда се соса обратно в тигана и запича още 10 мин. на силна фурна.
* През това време към соса в тигана се прибавя сметаната, прясното мляко и натрошеното сирене.
* Бърка се, докато се получи прилично гладък сос и оставя да поври тихо за 5-6 мин. Ако соса е рядък (това зависи колко сос е останал при печенето на пилето), размива се нишестето или брашното с малко вода и сгъстява.
* Поставят се 2-3 лъжици от соса, а върху него нареждат няколко парчета месо.
* Ако не обичате бял сос, като някои хора в къщи, просто не го правете.


Опитайте, ще ви хареса. smile1

8 септември 2010 г.

Лютивка

подобие на лютеницата, но люта, както се разбира. Често си купвам такава, че обичаме леко пикантния и вкус. Не, че има проблем да се сложат люти чушки в лютеницата, но тогава рискувам да си навлека гнева на девойчето поне за една зима heatheat Пък и на лютивката много зеленчуци не и трябват, стигат и едните чушки-видове и домати. Това, което давам е малка доза, направих няколко мънички бурканчета, но и тя както кетчупа може да се прави и през зимата с налични печени чушки и доматено пюре.


Продукти:
2 кг домати
3 кг. чушки
1 кг люти чушки
150 мл олио
2 с.л. захар, сол на вкус

Приготвяне:
* Чушките/Пипера де / се почистват от семената, пекат и белят от люспите. Мелят се на машинка с възможно най-малки дупки не решетката. 
* Доматите се белят и пасират (или мелят през машинка за домати, която ще им отдели люспите)
* Лютите чушки почистват от семената и месестата част пасира, заедно с доматите (или пак на машинка, смелени фино). Тук е момента да спомена, че лютивината може да се регулира със семките и онези жилки вътре в чушката, на които се държат семките. Те са всъщност най-лютото в тях. Аз махах семките, но тях оставих, доволно люта е, но съседката ми, която яде много, много люто и то като салата, каза, че "почти е люта"
* Поставят се в подходящ широк съд на котлона (или огнище) да се изваряват.
* Когато се извари и остане около една трета, започва да се прибавя олиото по малко, захарта и солта.
* А когато лъжицата започне да оставя следи в сместа, лютивката ни е готова.
* ПЪлни се в бурканчета, затварят и стерилизират за 10-15 мин.


От това количество аз напълних около 20 малки бурканчета (май са по 100 гр.), но това си зависи и от вида на доматите, гъстотата на готовия продукт.

6 септември 2010 г.

Цветна туршия




Туршия или Трушия newsm78
Речниците показват Туршия, но на много места се приема за правилно и трушия. Както и да е. Зимата е вкусно. Като салатка или гарнитура, най-вече към бобец или пържола nyamnyam


Продукти:
1 кг Карфиол (цветно зеле)

5-6 бр. моркови
5-6 бр. корнишони
10-на скилидки чесън (или не)
30-на зърна черен пипер

15 зърна бахар

210мл оцет

3 с л едра сол

9 с л захар
 

целина/кервиз
понякога малко копър - ситно нарязан
аспирин или натриев бензоат ако ще се съхранява в буркани за зимнина.


 


***Това са продуктите в общи линии. Трушията е хрупкава и леко сладникава, което може да се избегне като се намали захарта на 1 с л. Когато преди години опитахме тази рецепта беше и с камби, целина, зелени чушки, но тъй като у нас все ги отделят тези, просто вече не ги слагам.

Карфиола се почиства и накъсва на розички.

Морковите режат на кръгчета, бели се чесъна.

Нареждат се в подходящ съд с капак.

Прибавят се подправките и се залива с вода колкото да покрие точно продуктите - не да плуват.

Притискат се отгоре с чиния или плочка.
Прибират се на студено, разбърква се веднъж на ден.
Готови са за консумация след 5-6 дни

**От горните продукти излиза 1 3-литров буркан, или 3-4 буркана по 800мл
Зеленчуците се разпределят в тях, като количеството подправки се дели на 3: на 1 буркан: 1 с л едра сол 3 с л захар 70 мл оцет 10 зърна черен.пипер 5 зърна бахар 4-5-6 скилидки чесън. И евентуално 1 аспирин. Долива се вода до ръбчето. Бурканите се запечатват. Обръщат се 3-4 дни сутрин и вечер и са готови за прибиране.


5 септември 2010 г.

Универсална зеленчукова подправка



Време и е. Вече има глави целина, пащърнака (българския) също сега излиза на пазара.
От няколко години я правя и както често я наричам, тя е "на всяка манджа мерудията". Особено зимата.
Правила съм и заварена такава, за капачка, с по-малко сол. Но аромата, който придава после на ястията не е същия.
Всички зеленчуци и подправки са ситно нарязани. Ако се смелят - ще се "изгубят" в яденето, както и ефектността им при ориз и други гарнитури.

магданоз, целина и копър - по 1 голяма връзка;
1 глава лук, половин (или един) стрък праз и 1 глава чесън;
4-5 средни моркова, 3-4 зелени чушки и 3-4 червени чушки;
1 глава целина и 2 пащърнак
сол - около 250-300гр.

Всичко се обърква добре със солта, пълнят приготвените бурканчета и притиска добре - отделя се сок, който същосе налива в тях.
Не се заваряват.
Солта ги държи до следващото лято без проблем.


Може да се прибави и дивесил и други зелении, или изключат такива, които не са любими.

Тук солта е много, но exclaimexclaim не слагам друга сол в яденето. Първоначално е важно да се хване "цаката" с количеството - ако се готви малко ядене - 3-4 порции, 1 супена лъжица, каквато слагам аз на тенджера е много. Трябва да се намали. Ако пък се готви в голяма тенджера (поне 3л., имам такива приятели), тогава е малко. Затова се започва по малко и с опит се достига нужното количество от нея, което трябва да се прибави.
Защото и количествата на подправките и зеленчуците е ориентировъчен - аз поне никога не меря солта, съвсем на око.
Подходяща и за фризер е. Стига да има място. Осолява се малко, колкото да не сбива съвсем продуктите. Така вече не посолява цялото ядене :)


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...