30 ноември 2011 г.

Кюфтета фрикасе

Една любима манджа nyamnyam  Съвсем предколедно :) у нас няма да сме посветени на бисквитките, а на калоричната храна. 


Продукти за 6-7 порции:

~ 700 г кайма 
1 шепичка ориз*
1 малка глава лук
по 1 равна ч.л. черен пипер, кимион и чубрица
1  малко яйце  (ако е голямо - 1 белтък)
сол (ако трябва, голяма част от каймата в търг. вериги е солена) 

брашно за овалване 

За соса: 
500 мл вода  и 0.5л. пилешки бульон (за предпочитане домашен, ако няма - 2 бр. химия от кубче с още 500мл вода) 
1/2 пак. масло (60г) и 2-3 с.л. олио (ако каймата е мазна - маслото наполовина) 
2   моркова
1 резен от глава целина (като си купя цяла, нарязвам и съхранявам във фризера; вадя си по парче)
~1 ч.ч. кисело мляко (240 мл)
~300мл прясно мляко , или 150-200 мл готварска сметана 
1 яйце 
4-5 с.л. препечено брашно**
сол на вкус

магданоз, или щипка прясно настъргано индийско орехче -  по желание

Приготвяне: 
* Лукът се нарязва на ситно. Съвсем ситно. Скоро гледах в едно клипче със Серж Маркович как той процедираше с лука за каймата, пробвах и останах доволна - това е чудесен начин лука в каймата да не се усеща (и не само там) Реже се главата лук на едри парчета, които да влязат в пресата за чесън и смачкват там. Накрая остават само 2 излишни люспи. Много по-бързо и удобно е. 
* Омесва се каймата с  настъргания лук, прибавят се подправките, яйцето, ориза.
* Оставя се да отлежи с подправките за половин до един час (ако има време може и една вечер да престои в хладилник) 
* В тенджера се загряват маслото, олиото и поставя ситно настърган 1/2 морков. Запържва се за 1-2 мин., залива се с водата и бульона, посолява ако трябва  и оставя да кипне.
* През това време с мокри ръце се оформят кюфтетата - големина по желание;  овалват се  в брашното и пускат във врящата вода.  Прибавят се останалите моркови и резена целина - нарязани на едри парчета.
* Намалява се степента на котлона така, че да къкрят тихо ....около 30-40 мин. 
* Изваждат се целите парчета морков и целина. 
* Когато имам повече време ги изваждам с малко от бульона, пасирам до гладкост и връщам в тенджерата. Тогава цветът на фрикасето има хубавия кремав цвят (като на долната снимка).  Когато нямам :) просто ги изхвърлям, те са си пуснали каквото имат в бульона. 
* Прибавя се прясното мляко. 
* Яйцето се разбива с киселото мляко и брашното в купа с вместимост поне 1 л. . 
* На принципа на топлата застройка  - от врящия бульон в тенджерата се взема по черпак и прибавя към млечната смес при непрекъснато бъркане, докато сместа стане поне 2 пъти повече, отколкото е била (и се уеднаквят температурите на двете смеси). След това пак с бъркане се налива в тенджерата и разбърква, докато се получи желаната гъстота на соса.
* Принципно се сервират по 3 кюфтета на порция със сос, но бройката зависи от големината им :))) , а поръсването с магданоз е само по желание.


* (никой да не си и помисля, че ще тръгна да меря грамажа на ориза тук. Шепата е  стисната . Оризът го слагам за спойка на каймата, заедно с яйцето. Все пак няма да ядем "голи сарми" я) 
** препечено брашно винаги имам в буркан. Препичам в една тава, пресявам и прибирам. Много е удобно да имам на разположение, когато ми трябва.  Количеството не е точно, защото зависи колко вода ще се изпари, докато се готвят. Понякога се "отнасям" по други задачи  и видимо е намаляло количеството и, затова когато наливам "застройката" - сипвам по малко, бъркам и ..... когато е добре на гъстота  спирам, останалото ( става дума за 2-3 лъж. смес) изхвърлям.   А понякога ми се е случвало бульона да е повече (или да сложа по-малко брашно) и след застройката виждайки, че оставя рядък соса - да прибавя още лъжица брашно или царевично нишесте, размити във вода. 

В други случаи вместо с кисело мляко фрикасето го приготвям с прясно мляко, както това на Пиле фрикасе
И още една разновидност на приготвяне на тази рецепта е предложението на Жоро Бордовски, където каймата е смесена с настърган пресен картоф, вместо с ориз. Също вкусно и изпробвано, но аз карам по  инерция и правя с ориз....... И изобщо дълги обяснения за едни простички кюфтета фрикасе. За които времето на приготвяне е по-малко, отколкото моето време за писане :))) 

26 ноември 2011 г.

Мъфини с тиква и мед


Пухкави, дунапренени, ароматни и медени........Това е определението им. 
 
Отдавна не бях пробвала нещо ново, нещо сладичко.... 

 Но в сезона на тиквите няма как да ги подмина :) Първата печена тиква се хапна с мерак за ден, но втората вече.... само аз си я хапвам. Но пък като Душко Добродушков все печена тиква ми е в главата, като знам, че има.
Затова реших да я вложа в нещо, вместо цяла седмица да закусвам печена тиква.
Мъфините бяха най-подходящи за целта. А и съчетани с канела  и мед... в  студения като в люта зима  ден, аромата, който се разнася, докато се пекат е неустоим!

 

Продукти: (24 бр. мъфини)
2 яйца
220 мл. прясно мляко
100мл олио
300гр. задушена тиква (във фурната или микровълнова такава, със съвсем малко вода, в съд с капак)
300гр. мед
20гр. канела
10 гр. бакпулвер (1 пак.)
5гр. сода за хляб
щипка сол
380 гр. брашно

1/2 ч.едро смлени орехи по желание

Приготвяне:
* Фурната се загряна на 180* (без вентилатор)
* Тиквата се пасира (с прибора за намачкване на картофи).
* Прибавя се малко по малко прясното мляко, докато го поеме.
* Отделно в голяма купа (поне 2л. вместимост) се разбиват яйцата и към тях прибавя  втечнения (ако е кристализирал) мед, след него и олиото.
* Към медено-яйчната смес се прибавя тиквената каша.
* Брашното се смесва с бакпулвера, содата, канелата и щипката сол.
* На 3-4 пъти се прибавя към тиквената смес и след всяко прибавяне - разбърква хубаво.  Всички манипулации се извършват с телената бъркалка за яйца.
* Намасляват се гнездата на форма за мъфини (или поставят хартиени в тях) и пълнят до 3/4 от нивото им със сместа.   
* Поръсват се отгоре с малко смлени орехови ядки и пекат в загрятата фурна... около 20 мин. До онази проба с клечка, която излиза суха. Изваждат се и охлаждат, ако са с хартиени капсули извън формата. 

Част от мъфините направих без орехите, заради девойчето Ж., но за компенсация  бутвах по средата на мъфините по 2 копчета (от големите) шоколад  и тя  отчете, че и шоколада си е паснал  добре с медените кексчета. Но на нея шоколад дори и с хляб и се връзва :))


24 ноември 2011 г.

Гриловани сандвичи


От много време ме впечатляват сандвичите на Кевин-Аспарагуса  (както Ели го покръсти, а самата тя знае и за сандвичите). Сандвич като сандвич, ще каже някой. Да, ама не. Като родител на един до скоро тийнейджър и на друг, все още такъв, през ръцете ми минаха няколко тостера за сандвичи, скарички, фурни и тостери, за да виждам разликата с тези.

Предимства и недостатъци:
На тостер-сандвича плънката (пък и хляба)се мачка прекалено много; но пък има две хрупкави корички и се пекат сами;
На скаричката (парти-грил) плънката се запича и получава хубава коричка, но хлябът отдолу остава мек;
Във фурната се получава добре препечена филия и плънка, но само ако сандвичът е с 1 брой филия...
На тостера - филийката е хрупкава и препечена, но остава по-суха, защото плънката е поставена след изпичане и нищо от нея не се обединява с препечената филия.

 А сандвичите на Кевин изглеждаха едни такива сочни, плънката ( най-вече сиренето blush2) се разтича, не са обезформени от притискането на плочите на тостера   и имат апетитно зачервени корички.

Затова в ден, в който се видях с повече време за закуската ги изпекох като неговите и.... съм си обещала, че винаги, когато мога ще ги правя така. 

Плънката е по желание, по предпочитание и по съдържание на хладилника в дадения момент - сирена, колбаси, месо, комбинирани със зеленчуци или останала от вечерта салата тип "зимна" - рибна, руска.....

Затова само за крайната фаза от приготвянето. 



Освен, че филиите се мажат отвътре с масло, отвън също се намазват. Едната филия, която е отгоре.  След това се обръщат и поставят с намазаната страна в загрят тиган с незалепващо покритие (аз ползвам грил-тигана, но може и друг)
Ако имате свободни ръце ги притискате отгоре за 4-5 мин., да се запекат, но много по-удобно е тук да се ползва широка чиния с равно дъно (или тиган), които да се поставят върху филиите - така, че те да са добре покрити. И в чинията - нещо тежко ( слагам 1 пълен буркан с мед; тежи 1.1 кг.).  Напълно достатъчно да притисне  сандвичите и да се запече добре. 
След тези 4-5 мин. се маха чинията с тежестта, намазва се и горната филия с масло и обръща целия сандвич върху нея, да се запече по същата процедура за още 3-4-5  мин.
Ако сандвича е с пълнеж както рибния, отгоре намазвам със зехтин, но моля да се има предвид, че маслото прави по-добра коричка.

Ами това е :)))


Както е тръгнало след  салатите и сандвичите е ред и на попарата тези дни girl_haha

21 ноември 2011 г.

Салати с риба тон


През последните години на пазара има безброй видове консерви с риба тон, из които се случват такива с цели парченца (или едно голямо) и  такива  на ситни трохи; пък ако не са в зехтин, а в "собствен сос" - направо ти идва да приключиш  с пазаренето на въпросните консерви. И идва момента, когато случиш на някоя хубава и се запасиш :)) с прилично количество. Всъщност аз се запасявам с тази заради младежа Н., който много обичал да я хапва в късен нощен час, ако огладнее. По мярка му идвала smile1 
Консервите с риба тон са дълбоко заложени в мноооого "съвременни" салати. Комбинациите са много - с листни зеленчуци; зелени подправки; царевица, бобови, семена, мариновани краставички,  лук, моркови, Винаги може да се импровизира според наличните продукти в хладилника, или според любимите такива. И в много случаи една такава салата да се приеме като лека вечеря. С чаша бяло вино, вместо с аперитив.   За мен тези салати са зимни.  Ако пък остане, винаги може да се направят и сандвичи с нея, но за това - следващия път.

Сега - две предложения за салати с риба тон.  Количеството продукти е ориентировъчно. От тези продукти, които ще посоча излизат по 2 салати.
Първата  е много семпла и лека.



Салата от риба тон с червен лук 

~ Продукти: 
1 консерва риба тон (185 гр. тази)
1 голяма глава червен лук (~ 200г.тук е лилавия салатен лук,да уточня, тъй като имам  познати, които на нормалния кромид лук му казват "червен". Белия воден също е подходящ.)
2 с.л. каперси
3-4 с.л. зехтин/олио, 3-4 с.л. сок от лимон и щипка черен пипер

Приготвяне: 
* Лукът се нарязва на едри, тънки полумесци и поставя в купа с подсолена вода за 30 мин. Леко претрива с пръсти, за да се разделят отделните пластове.  Отцежда се на кухненска хартия.
* Рибата се отцежда и начупва на едри парчета (ако не е на дребно) в широка купа.
* Прибавят се отцедените каперси, лука , залива се със зехтина  и сока от лимон, поръсва с черния пипер и обърква.
* Разпределя се върху листа от маруля, айсберг или други зелени.

Вярно е, че може да се добавят други продукти, но салатата е достатъчно вкусна и така, само с лук. Поставям го в подсолена вода, за да му излезе и малкото лютивина, която има салатния. 





Салата от риба тон с боб и моркови

~ Продукти:
1 консерва риба тон ~ 180 г.
 същото количество сварен и добре отцеден боб
150 г. маслини без костилки 
"кисели" моркови - мариновани или от трушия - 2-3 бр. средни
връзка пресен лук 
2-3 с.л. олио/зехтин; 4-5 с.л. лимонов сок

Приготвяне: 
* Рибата се поставя в купа и начупва, ако е едри парчета 
* Маслините и лукът се нарязват на ситно; морковите wink1 както дойде, аз на пръчици, за да се усещат; залива се с лимоновия сок, зехтина, прибавя се и зехтина/олиото от рибната консерва, обърква всичко и прибира в хладилник да престои 2 часа, преди сервирането и. 
А то е по желание - на зелена салата, в купички, или в чинийки.




И ако ви остане от салата - очаквайте следващата публикация :))


И тъй като днес е   Въведение Богородично, но  по-познат у нас като Ден на хриястиянското семейство,  

Честит празник! Здраве и благоденствие в домовете ви!

15 ноември 2011 г.

Пълнен праз


 
или канелони от праз

Хубаво е човек да ги приготвя от време на време, така поне ще си закалява нервите girl_hahagirl_haha На по-младите, които четат тази публикация, не им  трябва закаляване, но на тези, които са с по-големи дечица, вече тийнейджъри, може да им  бъде от голяма полза. Ако знаете колко сладки, соленки или пипкави неща могат да се приготвят в късните нощни часове, докато ги чакате да се приберат girl_haha. Пък е и тихо, никой не ти прекъсна заниманието... Вместо да пуснеш филм да гледаш -  сядаш до масата; малко труд и творчество, от които на следващия ден е доволна цялата фамилия и колегите. 


Продуктите са съвсем ориентировъчни:

няколко стръка праз (лук) 
Тук ще споделя, че колкото са по-дебели, толкова е по-добре - по-бързо се пълнят. Макар че и на това му се хваща цаката, т.е. шприца -  с накрайник с широк отвор за пълнене на тръбичките от праз.

За плънката:

200гр кайма
1 домат или 1-2 с.л. лютеница или доматено пюре
1 сварен, намачкан картоф или
1 к л сол (на вкус)
1 к л кимион
1 малка  глава лук
щипка черен пипер
2 щипки риган (или чубрица) и няколко стръка магданоз 

и още
2 с л соев сос, 50 мл бяло вино, 50 мл вода, 50 мл олио

100 мл прясно мляко (или 3-4 с.л. кисело мляко)
1 белтък
1 с л брашно

100-150 гр кашкавал за поръсване 

Приготвяне: 

* Стръковете праз се режат с дължина ок. 12-13 см. 
* На всяко парче праз се вади вътрешността с "измушване" на сърцевината, така че да останат външните 2 листа на тръбичка. Много лесно се изваждат, ако отрязаните парчета се претрият между длани (или длан/дъска). Така пластовете на лука се поразделят и изваждането на сърцевината е лесно. Ако  стръковете са достатъчно дебели, от извадената сърцевина може да се отдели още една тръбичка  - най-лесно е с кутрето да се пробутват навън средните, или с дебел молив.
*Каймата се омесва с настъргания домат и останалите продукти - лук и магданоз ситно нарязани, картофа - добре намачкан.
* С приготвената  плънка се пълнят  тръбичките ; да се има предвид, че при ппеченето праза малко се свива.
* Нареждат се в тавичка, заливат се с течностите (може и само вода с олио - нивото на течността да бъде до половината на дебелината на тръбичките) , поставя се между тях още пресни подправки по желание  и  завива с фолио. 
* Пекат се на 220* за около 10 мин., след което се намалява фурната на 160* и пече още един час.
* Развива се фолиото - трябва да има останал малко сос. 
* Отцежда се в тиган или малка тенджерка, загрява и към него прибавя разбития белтък с брашното и прясното (или кисело мляко) - на принципа на застройването - от топлата в студената смес, докато се уеднаквят температурите, после обратно в тигана, да клокне.  Посолява се на вкус.
* През това време  върху изпечения  праз се настъргва кашкавала и запича под горните реотани до зачервяването му.
* Сервират се по няколко тръбички, залети със соса.

***Плънката може да бъдя всякаква - с ориз, гъби, зеленчуци, картофи, пилешко месо; със или без домати......У нас по обясними причини е кайма Roll Eyes



А останалите сърцевини от праз може да се приготвят на салата с оцет и зехтин, или на много  вкусната Кюстендилска кавърма

13 ноември 2011 г.

Боров мед .......




Но точно заглавие -  няма.  И думи не намирам, за да опиша красотата, която видях в Пирин. Много от познатите ни знаят, че преди две седмици се върнахме от половината път заради авария, но мястото, което бяхме избрали за кратка почивка ме примамваше с рекламата, че се намира на тихо и спокойно място с приказни гледки към три планини - Пирин, Рила и Родопи. 


И няма да правя умозаключения коя с какво е по-красива, защото знам, че всяка има своята си красота.  Макар че сега, по средата на есента от Родопи видяхме много повече, отколкото в средата на  лятото, когато ходихме до  пещерите Ягодинска и Дяволското гърло и с почуда гледахме накъде ли води онзи път, в скалите, над ждрелото......
И тъй като упоритостта се възнаграждава, докато разглеждахме  маршрутите на една от многото карти на Национален парк "Пирин"  в градчето, съдбата ни срещна с  възрастен човек, който спря при нас,  изчака ни да се споразумеем двамата кой път да хванем. Аз държах да ходим на Кременските езера, а Мише - на Поповото езеро. Все пак езерета в Пирин са над 180, предполагам, че ще са доста нагъсто из планината.
Само дъжд да не вали, какъвто в момента ни росеше. Тогава вече човека се представи.  Но първо обеща слънчево време :)) Бай Васил Шумаров; над 40 години работил като лесовъд в парка. И все още занимаващ се с разсаждане и отглеждане на видове дървета. Попари ми мечтата за Кременските езера заради натрупания горе сняг; обмениха опит за флората и медоносна такава с Мише, даде ни много ценни съвети кои пътеки да хващаме и да не влизаме в измамния клек вляво до езерото; какви билки да потърсим; за какво служат и най-важно - да си наберем млади шишарки за боров мед. Онзи горе, на първата снимка :) И непременно да пием чай при бай Слави, братовчед му. Горе, на малката частна хижа на Безбожкото езеро. 


С предварителна информация за работното време на лифта, кацваме на паркинга в приличния 9,05 ч. Че и пътуването в дългите 3,5 км. обещава да е половин час............ работното време е време, което винаги се нарушава, какво пък, че някой бързал.........Виждайки мокрите седалки с умиление се сещам за хората от лифта на Смолянските езера, които избърсаха седалките, преди да седнем.....Хайде сега капризи, но вадя резервните блуза и панталон от  торбата и спасявам положението. Поне времето е слънчево и няма да се налага да прибягваме до тях. 


Споменах ли, че  потърсих информация за лифта :))) Да, но не видях, че има междинна станция. За мое оправдание може и да е нямало инфо точно пък там, където погледнах. Но слизайки на тази станция  с Мише се спогледахме  умно, защото: 1. следващата не работеше; 2. нямаше човек в нея и 3 и най-важно - никъде не се виждаше ни езеро, ни хижа.
Няколко седалки след нас се появи човека-отговор на незададените ни въпроси и ни пусна по стръмното нагоре. 


Понякога си мисля, че щракайки с апарата пропускам много около себе си, но в други моменти се радвам, че го правя - както когато снимах бала на младежа Ники и чак се учудих защо не ревнах (ревла съм Cry- и хубави и лоши емоции ме просълзяват); както в Дяволското гърло видях въпреки замъглените снимки каква е денивелацията едва, когато ги разглеждах и питах момчетата "Искате да кажете, че ние гледахме  от там ли?; или както тук, снимайки първите наченки на сняг пропуснах да забележа, че сме над високите борове.
А като цяло участъците под този лифт са  по-ниски, сравнен с онези на Смолянските езера, въпреки снега, който малко  омекотяваше гледката.

Безбожко  езеро - половината му повърхност с лед.  Да и се начуди човек на пъстървата как оцелява вътре.


 А там, където не е замръзнала водата, връх Безбог  се оглежда  в нея :))


Около езерото пътеката е утъпкана и недоумявах защо бай Славе ни даде тези щеки да си помагаме......Ха!  ама сигурно знае човека защо ни ги е дал :))) Той не беше първия човек за деня, който изказа съмнение, че с тези обувки ще стигнем до края на езерото :)) какво ти Попово...
И часове по-късно разбрах защо бай Васил ни е поръчал непременно да му се обадим.... като ме е  видял, че съм пишман турист (визирам само себе си, Мишо 2 от 7 дни е в горите -  тук не по-малко обрасли и страховити )


По някое време клека оредяваше; морените се увеличаваха...и след няколко пропадания на крака ми между морените разбрах защо сме с "тояжки".  А хижата оставаше все по-далеч.........
 

 Последно обръщане назад и острите върхове на Рила  - до сега сливащи се със синевата, се откроиха  :))) в близка среща с облаците. 


И първата гледка, която се откри пред нас, преодолявайки Безбожкия рид. Кременски рид и Сиврия.
С първата мисъл, че драпането в снега си е струвало. Защото малко под високото някой се беше отказал и стъпките в снега свършиха.

 

пак Сиврия и вече Джангал, между тях още няколко островърхи... красиви Пирински върхове; казват - от алпийски тип.   Не знам. Но са толкова много и все красиви, особено сега, тук там побелели от сняг, че ми се иска да мога да ида на всеки един от тях и погледна отгоре. Надолу, към някое от стотиците Пирински езера. 


.......... втората бърза мисъл, превърнала се в план за секунди : "Ей къде са езерата... Един баир до Поповото... връщаме се край реката под оня връх (в който по време на почивката познахме вр. Сиврия)  и отиваме на Кременските. Повече не ми трябва, само да ги видим.... "

Мдааа,  всички знаят, че когато човек си прави планове, Оня Горе се спуква от смях....
Ей тоз един баир се оказаха поне два (последните малки изобщо не ги броя), а пътеката от снежна  полека се превърна в кална, мочурлива или в най-добрия случай - камениста. Не случайно името на тази пътека между ез. Безбог и Поповото езеро  е наричана "Малката душевадка" :))) Късметлии сме, нали? Че не сме тръгнали през Голямата.....Но пък по обратния път се убедих, че ботите ми все още имат хубав грайфер.  
Я, Полежан :) разпознат едва след като се прибрахме тук и зарових по картите и снимките да разглеждам.

Кратка почивка  и изоставяне на излишните бутилки с вода и яке...... на връщане щях да си ги прибера.


Действие,  което повторих на другия ден и на друго място и заради което все още ми идва да си посипя главата с пепел, забравяйки апарата в джоба на якето CryCry не-успявайки да запечатам гледката от място, което "преодоляхме"  от второто ни пътуване там  през тази година. Поне изтръгнах обещание, че ще отидем още веднъж :))




последно "баирче"  през камънаците и отново Полежан.


и пак Джангала.  Застрашителен!

и ............... изненада :)) докато почивахме, изядохме  грижливо приготвените си от сутринта сандвичи, снимайки се кой на фона на калимявката (островчето в Поповото езеро), кой под този или онзи връх;  или опитвайки се да хвана ледените висулки, част от които се счупиха и с тътен паднаха надолу (на който звук бях готова да се закълна, че това са гръмотевици и да хукна обратно по пътеката)

 
......операторът на камерата :) запленен от  тези красиви гледки  забрави, че все пак би могъл  да снима и цялото езеро..... ей така, за спомен, отблизо :)))
Ама кой да си снима нагризания сандвич пък.........


Поне от две посоки blush2 blush2 


Както и главния ми  фотомодел :)) на фона езерото и в далечината Джано.


и на фона на Джангал :))

Е, и аз бях там, и аз видях :)))


На връщане почивката е само  колкото да наберем поръчаните млади шишарки от бай Васил, които в северните склонове бяха колкото  нокът на кутре, а на южните - голяма част вече разтворени.

Поне не усетихме катеренето по камънаците....... Единствено смолата по дланите  :)))



Така е :))  Половинът върви по пътеката;  подвиква да не закъснявам.... Е нали някой трябва го снима, докато позира :)))

Оставяме и ние по камък на всяка  купчина (някъде вече камара) ,  покрай която минаваме :)) да има знак от нас планината...... Прибирам захвърлените дрехи от дърветата ........ но бутилката с вода оставих още при хижата. Спасява ни поточето с ледено-студена вода.... точно, каквато обичам и пия и през зимата.



Дежурния на лифта ни очакваше, пусна ни по нанадолнището, метна се и той с нас и ........ хайде към цивилизацията. Че горе слънцето се беше вече скрило и студа започна да щипе.




Ако на някой му е интересно, ето повече информация  за  Национален парк "Пирин"

На следващия ден нова цел... не една, а три. И все скални :))  Пътьом,  през селата, покрай които минаваме, между Пирин и Родопи, в непосредствена близост до скали и скални образувания.
Селищата не възникват на случайни места. Нито могилите.
Известно е, че още от древни времена хората, населявали нашите земи  -  траките и прабългарите  имат култ към към скални масиви.   А ние определено сме техни потомци, съмнение няма.

Първата ни спирка е след  с. Филипово, по пътя за с. Осеново - пътя върти покрай скалния масив.  Редовитите скали (или Дормановите), чиято част е  скалното образувание Сватбата   -  скален масив дълъг около 2-3 км.  А пътя за с. Осеново криволичи все край тях. Творение на природата, следствие изветрянето на варовика.
А според легендата -
някога една зла свекърва проклела сватбарите и те се превърнали в камък.  Заради нечистия поглед на свекъра към младоженката. Легенди :))

 и  красиви скали, където разглеждането и ходенето по камънаците е цяло удоволствие, щом няма сняг.  

 
Тук дори поминъка на хората е свързан с камъните




И през селцата, пак сме при Доспат, но от южната му част, отдолу, при  стената на язовира


Втората ни цел  Cry




И ....................... видимо пак събличаме горните дрехи и накичваме близките дървета. Този път - с техниката в джоба, щото пътьом какво ще снимам на камънаците.....

 
Мога само да кажа, че гледката от там, горе, си струва всяка стъпка по стръмния баир (връх де, Св. Илия)  и едно обещание, че пак ще се върнем...... както се върнахме сега в Ягодина,  преминавайки през красотата на Буйновското ждрело. И видяхме много повече от красотата му, отколкото няколко месеца по-рано, през лятото, в проливния дъжд.  И пак се връщам на изречението, от малко по-горе, как селата в планината не случайно са създавани в близост до скални масиви, или простичко - сред тях.



Последна спирка, почти в тъмното  ( този ден май доста рано се стъмни, особено след разсклона "Забърдо-Чудни мостове")   на тези интересни скали, красива игра на природата с камъните. Според някои - пропаднала пещера  в следствие ерозионната дейност на пълноводната в миналото река; според други - пещерата е пропаднала при земетресение..... Както и да е, този скален феномен заслужава да бъде видян. 




"Производството" на боровото сладко не чака дълго, още на следващия ден заложих да го варя.


Борово сладко (или боров мед, игра на думи е

За една доза; добив -6 бурканчета от пюре по 200 мл. 
80 бр. млади шишарки (съвсем затворени. Боровите са зеленикави на цвят - правили сме такова сладко със свеки - както от връхчета, така и от млади, зелени шишарки (50бр.). Тези са от клек и са бледокафяви на цвят. Големината им е  между 2 и 3см.) 
2 л. вода 
1 кг. кафява захар  
1 равна ч.л. лимонтозу 
50 мл спирт 90* или ракия-първак


Приготвяне: 
* Шишарките се начукват със сатър (или нарязват на 2/3 части с остър нож) 
* Поставят се в студената вода и оставят 24 ч. да се накиснат. 
* Включват се и когато сместа заври, тенджерата се затваря с капак,  намалява се степента на котлона и оставя  да ври тихо около час.  
* Маха се капака, увеличава се котлона и оставя да ври, докато съдържанието остане 2/3. 
* След това се прецежда през тензух в друга тенджера с дебело дъно..
* Прибавя се захарта, разбърква се и оставя да ври (тихо) , докато започне да се сгъстява.
* През това време се образува пяна, която се обира на няколко пъти, а сгъстяването си личи по това, че  сместа започва да кипи и пени, но вече с хубава пяна, а не както първата, която се обира. 
* Тук се прилага пробата с капка от сока върху студена чиния - капната върху чинията, следва броене до 5-6, накланя се чинията и ако не тече - сладкото (желе, мед) е готово. Трябва да се внимава да не се превари, защото като изстине то доста се сгъстява. Може да се изключи котлона, да се почака да изстине и се провери каква гъстота е и ако трябва отново да се довари. 
* Когато се установи, че желаната гъстота е добра се прибавя и ломонтозуто и вари още 3-4 мин. 
* Горещо се налива в сухи и топли стъклени бурканчета и веднага се затварят. 


А спирта за какво е ли :)
Споменах някъде горе за смолата. Докато се варят, шишарките правят дебел и широк смолист обръч в тенджерата. Която няма почистване с гъба, тел, препарати.... Тук на помощ идва  ценен съвет от Мише, който се урежда за първото произведено бурканче за ловното поле и тъпчейки огромна 20кг-ва раница обяснява, как само със спирт мога да почистя смола. Позна, разбира се :))
А разликата между меда и сладкото от борови шишарки пчеларят М. ми  обясни още през лятото, на пътуването до Дяволското гърло, където на изхода бяха наредени бурканчета с .......всякакви-билкови-"медове", включително и такъв, от борови шишарки или връхчета. Боров мед :))) 



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...