29 септември 2012 г.

Боб, боб, боб и бръмбари в главата

боб яхния с чушка и домати.

бобец само с чушки и морков 
     Преди две седмици попаднах на един от ония смешните статуси в социалното зло ФБ, които децата си  поставят  на стената и точно в техен стил  сега и аз си имам.  "Понякога взимам такива решения, че бръмбарите в главата ми стават прави и ми ръкопляскат..."  Неоспорим факт.  Моите бръмбари отдавна са там; крайно време беше да ми отдават заслуженото за невероятните идеи, които ме озаряват от време на време.
     Всъщност бръмбарите нямат нищо общо с рецептите днес освен, че заради поредната такава  бръмбарска намеса вместо да ги напиша, както съм обещала, аз разглеждам разни снимки на езера и баири.  Дано Оня Горе не се превива пак от смях....





     Тази публикация е за готвенето на бобените зърна. Бял боб, зелен боб (или фасул); леща (остана за следващия път) и боб черно оче, който се появи в последните години на пазара с това име, а аз си имам съвсем ранни детски спомени, че на село го отглеждат и готвят с  името "боб рогач" . Защо точно така - не знам, но и не мисля, че е толкова  важно защо.



боб Черно око

     
     Готвенето им е къде простичка, къде сложна работа, но понякога простичките неща  освен вкусни са и времеемки, а тайната на боба е в дългото и бавно готвене на слаб огън.Всяка тенджера под налягане тука забравете. Оправданията "няма време" и "цял ден на работа" са си ......оправдания. Така де, когато човек не иска  си намира причини.


     Белият боб (зрял боб, фасулът) е добре познат. Дали ситен, или едър, дали универсален или с надпис "салатен"  - все е боб. Дори оня, в пакетите с надпис  отпред "Смилянски" и отзад - произведен в Китай. Смилянския боб не е толкова много, че да се продава във всеки хранителен магазин.  Но това е друга тема.
     Ако купувате боб, може да имате предвид, че всеки един може да се сготви, само дето салатния (ако наистина е такъв) остава с по-цели зърна,  които се запазват по-твърди.  Има и съблечения боб на Крина, който в момента, в който се свари е вече кашнат и освен за пюре и бобени кюфтета, за манджа не става. И ако боба е продукция от близката година - увира  сравнително бързо. Но тъй като пазара е залят с видове боб - египетски, македонски, китайски, нашенски и не се знае още какъв, със сигурност има производство от преди две години. Зърната са третирани с препарати; не се измушичват.  Затова миенето и изкисването на боба в студена вода е задължително. А накисването спомага и за по-бързото увиране според някои. Честно казано - не съм забелязала. Но за белия боб си имам хитринка, която по-долу ще споделя. 




                                                           боб яхния само с люта чушка
     
     И както всяка манджа, така и бобът се приготвя  "в колкото къщи - по толкова начина"; най-малкото с различната подправка. Някъде с домат, морков, чушка, другаде без тях; някъде с целина/кервиз като подправка и девесил, другаде с джоджен; някъде с чубрица и джоджен; другаде без подправки и бял; без червен пипер. Само тук, в един радиус на близките ми от 120 км, боба се  яде в десетина разновидности, а у нас - в поне 3. Ако броим и с мръвка някаква, или наденица - още три. 


     Разликата между боб-чорба и боб-яхния е само в количеството вода и количеството препечено брашно за сгъстяване. У нас, видимо се харесва с повечко боб. И newsm78 видимо обичаме в едни и същи чинии да го ядем.  Това количество бобчета обаче, което виждате в една чиния, мама  го слага на 3. Хората просто обичат боба сготвен с малко зърна. 



 Свеки го готви бял  и честно казано - харесва ми. Само с лук и чушка, олио и сол. 



     Един пък мой любим младеж го приготвя със захар Mr. Green или с лют пипер, който "лют, лют, колко да е лют" се оказал отровно лют.


                Боб със свинско краче и уше

Няколко правила за готвене на  перфектния боб  ;D
* В началото задължително  се вари  без сол и подправки. Посолява се едва, когато зърната са омекнали. 
* Лукът се поставя още след смяна на водата, но останалите зеленчуци - морков, домат, чушка (по желание)  се прибавят към края на времето за варене - всеки боб е различен, трудно е да се определи. Но трябва да поврат около 20 мин. с боба. 
* Олиото и червения пипер - или на запръжка в края, или със зеленчуците по-горе (ако не обичате запръжки)
* Съвсем в края на готвенето, след като се (ако се)  прибави брашно  за уплътняване на соса, се прибавят сухите или  зелените листни подправки и тенджерата/гърнето се похлупва с капак.


 боб яхния със суджук
 

Започвам. Ето основното, а кой как ще се възползва от рецептата е негово решение.  Количеството вода е важно - ако е яхния - по-малко вода; ако е чорба - двойно с водата. Зависи и от боба, колко набъбва при варенето, но противно но твърдението, че боба не се долива с вода  - аз го правя.  Ако трябва, доливам по малко гореща така, че да не спира къкренето. А в последно време боба го готвя в бавноготвещия крок-пот,  който е перфектната тендежера за  него - керамичен и бавноготвещ. Първо кипвам боба за 15 мин, да мога да му сменя водата и тогава поставям в Крок-пот. Тук вече заедно с всички продукти, с изключение на солта и подправките. Това количество, което посочвам е за 5-6-7 порции като на горните снимки (с изключение на тази със суджука - там е доста по-гъст) 

боб яхния. само с  джоджен.

Продукти:
500 гр.  бял боб
1-2 глава кромид лук
60-80 мл олио 
2 равни с.л. червен пипер
1 чушка, 1 морков, 1 домат или 2 с.л. доматено пюре/кетчуп  (по желание)
или 2 с.л.  универсална зеленчукова подправка, която се поставя към края, когато са омекнали бобените зърна  
джоджен (пресен или сух) 
сол (ако не се ползва онази универсална подправка), брашно 
(сода за хляб, 50 мл. ракия) 



боб-чорба  с универсалната подправка. И разни добавки на заден фон.

Приготвяне:
* Бобът се накисва  за 8-10 часа в студена вода. 
* Изплаква се и се поставя да се вари  в тенджера с 1 литър вода. 
* Когато кипне,  степента на котлона се намалява за тихо кипене, а във водата се поставя 1 ч.л. сода за хляб. Това :) ми е тайната съставка. От нея  водата става по-жълта, но и се отделят ония вещества в боба, които причиняват подуване на корема. Оставя се да ври със содата 10-15 мин.
* Измива се хубаво със студена вода (гевгира е много удобен за целта) и се поставя отново на котлона с тенджерата   (или се прехвърля  в глинено гърне и във фурната, или в Крок-пот-а, ако сте се сдобили с такъв). 
* Ако се готви в гърне или Крок-пот - сега се прибавят всички зеленчуци, нарязани на дребно (или зеленчуковата подправка), червения пипер  и олиото.  Прибавя се  1,5 л.  до 2л. вода и се оставя да се готви - във фурната  около 5ч. на 150* , а в крок-пот - 6ч. на ІІ  степен, или 8 часа на І степен. Накрая се прибавят подправките, солта, оставя се къкри още 10 мин. и се сгъстява с лъжица или две брашно.
* Ако е в тенджера на котлона - прибавят  се около  2-2.5л. вода, само ситно нарязания лук; включва се котлона и щом заври, отново се намалява котлона така, че боба да къкри под капак.   Тук до скоро слагах по 50-60 мл. ракия, но май не влияе на скоростта  му на увиране.
* Оставя се да ври  така тихо около час, след което се проверя и ако е хубав боба, зърната са вече поомекнали. Прибавят се ситно нарязаните зеленчуци (ако ще прибавят), червения пипер и олиото.  
* След още 15 мин. (или когато бобените зърна са съвсем омекнали и не хрупат) се прибавя солта, а след 5 мин - размитото с малко вода  брашно. 
* Прибавят се подправките - сухите стрити или зелените ситно нарязани, затваря се тенджерата с капак и оставя да ги поеме за 10-на мин. 

 боб-чорба с ушЕ

***Ако по време на готвенето водата е извряла (случва се, ако се забрави да се намали котлона, или боба навира много) долива се на 2-3 пъти по малко топла вода така, че да не спира  къкренето. 
***Аз правя боба без запръжка.  Мисля, че достатъчно пържени храни ядем, затова когато може - избягвам запръжките в манджите. Запръжката се прави накрая, когато боба е сварен и посолен. Загрява се олиото в тиган/касерола, прибавят се 2-3 трохи хляб и щом започнат да се пържат - олиото е готово за червения пипер. Прибавя се и той, разбърква се и се изсипва в боба. А в тигана се връщат 1-2 черпака от бульона му, които да оберат мазнината от него и :)) пак в тенджерата. След тази операция вече се прибавя и размитото брашно, и подправките.


Между другото, боба не епродукт само за боб-чорба и боб-яхния. Ето и Други предложения с бял боб - салати, пюре, кюфтета и основни ястия, сред които класиката Боб със зеле..


Зелен фасул яхния



Продукти:

около 800 гр. зелен фасул,
1 глава лук, 4-5 скилидки чесън

2-3 домата (или 300гр. домати консерва),
2 с.л.  универсална зеленчукова подправка
60-70 мл. олио

1 пълна с.л. червен пипер,  сол на вкус,
брашно  (количество не посочвам, обикновено размивам 2-3 лъж. брашно с вода и сипвам  по малко,  докато ми хареса гъстота на соса)
магданоз 

Приготвяне:
* Зеления фасул се измива,  резват  се опашчиците и нарязва на едри парчета. 
* Лука и скилидките чесън се нарязват на ситно,  доматите - на дребни кубчета или настъргани.
* В тенджера се загрява олиото, прибавя се лука и "запържва" за 1-2 мин. 
* Прибавя се чесъна, запържва още минута. 
* Прибавя се червения  пипер, разбърква се и веднага се "гаси" с доматите. 
* Прибавя се зеления фасул; налива се около литър вода и щом заври, намалява се степента на котлона и се готви, докато боба омекне - тук времето е различно, в зависимост от сорта на боба.
* Ако боба е консервиран, като този в буркана по-долу, ястието е готово за 15-20 мин. 
* Прибавя се размитото с вода брашно и щом се сгъсти соса, тенджерата се отмества от котлона и  поръсва се ситно нарязания магданоз.
Когато зеления фасул е наполовина готов, прибавете картофите, морковите и 

*** Някои хора обичат зеления фасул с копър. Това е въпрос на вкус. Нашия е с магданоз. Моя - с лъжица-две кисело мляко и още чесън.   
***Тази яхния също търпи добавки на месо :)) или поне на картофи. Но тогава вече вкуса е по-различен.
  



Ето и сготвен с месо.  Месото се запържва/задушава, заедно с лука, на големи, едри хапки.  След като се прибавят доматите, се налива малко вода и готви, докато месото почти омекне. Едва тогава се прибавя почистения зелен фасул и готви, докато и той омекне. 





Боб-чорба   "Черно око"

Този боб в къщи го наричат "бобо-леща" и честно казано не примират много по него, защото съм им обърквала представите за боб и леща. 
 


Вида му е на боб, но на вкус повече се доближава до лещата. (за която - следващия път). Готвя го единствено във вариант "чорба"; също като белия боб, но с по-малко количество зърна  - около 350-400 гр.  Зеленчуци - само лук и 1 с.л. от  зеленчуковата подправка най-много. Нищо повече. Времето му за готвене пък е близко до това на лещата - за 40-50 мин. е готов, както и подправката накрая - 1-2 щипки чубрица.




16 септември 2012 г.

Шишчета от сьомга, скариди в лют сос и бисквитки. С шоколад, естествено


Веднъж и аз да имам първо, второ и трето, ако приемем скаридите за предястие.  И точно като такова си бяха. Е, ако не бяха леко пикантни, можеше и други да ги опитат.  
И сега ако някой си мисли, че текста ще продължи с "продукти" и "приготвяне", греши :smile1:
Важното е да имате филе от сьомга (или сьомга, която да си филетирате сами), скариди, малко подправки. И добър приятел, който да ви побутне към тези вкусни бисквитки  с парченца шоколад

 

Шишчетата от сьомга: 


Филето от риба  нарязах на кубчета (~ 3см страна :))), поръсих със съвсем малко сол, 1-2 лъжици зехтин, 1-2 лъжици лимонов сок. Друг път съм ги омешвала направо с  магданозено песто, но тук в случая  филето е чисто.
Разбърках  и оставих за  20 мин.  в хладилник
Нанизах кубчетата риба на дървени шишчета и изпекох от двете страни на  сух тиган. Може да се изпекат  на скара или на грил тиган. Навсякъде стават еднакво вкусни.



Скаридите: 

Почистените скариди - охладени; от най-големите розови ( оставих им  само опашките)  мариновах  за 20-30 мин.  в същите продукти, както горе шишчетата :)  
Тук те трябваше да бъдат също нанизани на шишчета и изпечени, но  тъй като щеше да се получи тафталогия в чинията :) аз ги изсипах в сух тиган, заедно с марината, запържих от двете страни, а когато маринатата се изпари, прибавих 2 с.л. лют сос (на 6 скариди) и обърках  още минута с него . В случая соса беше мексикански  - Пири-пири. "Изсипах" върху  препечени филии черен хляб, които пък много добре попиха нищожния им  сос. 


 Бисквитки с шоколад и кокос.
 
Тези "курабийки с шоколад", както ги нарече милото, унищожавайки ги със завидна скорост,   направих по рецептата на Роси :flower: (благодаря ти отново, другарче мило!)  Нейните са малко по-сплескани,  а аз исках да ми бъдат по-кръгли, затова им прибавих още 2 лъжици брашно и 3 лъжици кокосови стърготини. На око, разбира се. Но се получиха точно такива, каквито се харесват в къщи. Топят се в устата, с парченца шоколад и аромат на масло и кокос. Трябва ли  още да ви убеждавам, че си струва да ги направите :smile1:


Хубава и спорна нова седмица, а на приятелите-учители и на учениците - успешна  нова учебна година!  Най-вече на любимото ми  девойче, което трябва да прави и избор през тази последна година в училище :-*

14 септември 2012 г.

Питките на Пепи


ааа, не моите. Аз питки рядко правя, пък и се задоволявам  да бъдат само на топчета или от кифлички.


     Но днес е вече петък, а в петък  е време за гости smile3503  

     Съвпадение на имената с днешната ми гостенка. 
 

     Тя е съчетание от  талант, сръчност и невероятен ентусиазъм  до там,   че се явява на изпит  пред Занаятчийската камера и  получава свидетелство за ....... хлебар. Без да е учила за това.   Но това и е на сърце.  В питите си влага всичко от себе си -  вижда се по крайния резултат и оценките за тях не закъсняват - печели конкурса за обреден хляб в Карлово, а същата година представя Пловдив  и България на изложения в Гърция и Турция.   Кмета на Одрин е впечатлен от "питището", с приличното тегло от четири килограма... 



а жената, която го е омесила е само 10 пъти повече в килограми; невероятно, нали?

Забравих ли да кажа, че всеки ден ходи на работа?  Мдааа, така е. 
Затова продължавам да се чудя  дали и тя, като Нинка   няма няколко скрити часа в ръкава  извън двайсет и четирите на денонощието. 

 

     При нас, българите,  на всеки голям празник  поставяме  пита на масата.
Според моята гостенка  "всичко е свързано в хляба: житото – това сме всички хора. Когато го смелиш, ставаме на брашно - на една общност. После тази общност се събира и какво слагаме – маята, за да може да втаса, да се надигне, да стане по-добре. После слагаме сол, защо я слагаме тая сол? „Солта на живота” – сълзите на живота, захарта – радостите на живота... и в крайна сметка, всичко това като се опече и като ти замирише на един дъхав хляб – трапезата ти е пълна. Миризмата на топъл хляб е най-хубавото и което свързваме с майчината ласка и безграничната любов".
     Изпълнена със силна вяра, борбеност,  много любов и богата фантазия,  тя се радва на всеки свой ден и е най-позитивния човек, когото познавам. 


      Представям ви днешния ми гост - Пепи Деликостова (за някои позната като Пепика); най-лъчезарният  и нежен :)  майстор на питки.   И ако все още  не сте попадали на  нейните обредни хлябове и празнични погачи можете да надникнете тук на страничката и, или да ги разгледате в албума и . Имате ли  повод или причина и ви трябва пита с истински продукти  - винаги ще се отзове и ще ви направи. Ако пък сте решили вие да направите в къщи - ще помогне със съвет. 



     Мила Пепи, сърдечно  благодаря,  че не ме отписа от приятелите си, когато ти отправих поканата за гостуване. За мен е истинско удоволствие, да споделя тук твоето изкуство да правиш питки  и много, много  се радвам, че те познавам! newsm51  (и ти пожелавам същия успех и целеустременост в новата ти страст - тортите!)

********************************************************


Пепи съм и аз - Пепи Деликостова - Пепика.
Когато получих поканата от Пепи да й гостувам в блога, изиграх танца на радостта, бях много щастлива и поласкана. Позитивен човек съм и положителните емоции ме изпълват с ентусиазъм и неизчерпаема енергия. Близките ми се шегуват, че нося по три дини под мишница и се надпреварвам с времето, като че ли за мен има друго измерение.





Как започнах с питките?! Няколко пъти получавам тежки удари и уроци от живота да намаля темпото, ама не - диване. В един такъв момент, изпълнен с чудеса,  направих първата си питка. Изпитах  вътрешно спокойствие, хармония, почуствах, че се изпълвам със живот. Това сложи началота на нов етап  и преобърна живота ми завинаги. 





Да измесиш хляб и да изпечеш една топла и дъхава пита, повярвайте нито един порфюм не може да замени този аромат. Не съм вярвала, че това ще е моето призвание, но сега вече съм убедена в това, както казват старите хора - "Неведоми са пътищата Божии". 




Представяла съм страната ни в чужбина, с което се гордея, че съм българка, печелила съм конкурси, но най- ме радва огънчето в очите на хората и виждаш, че го правят от сърце.


Предоставям и рецепта с голямо удоволствие за моята празнична погача. 


7 яйца
400 гр. кисело или прясно мляко
1с.л. сол
1с.л. захар
42 гр. мая
1,5 кг брашно
80 мл разтопено масло /отделно една малко пакетче за намазване/



 Всички продукти да са със стайна температура.
Разбъркваме леко яйцата с млякото, разтваряме си маята в малко водичка, захарта и я изсипваме при яйцата. Пресяваме задължително три пъти брашното, да влезе въздух в него и изсипваме яйчената смес, вътре в кладенчето от брашно. Замесваме тестото, като накрая прибавяме разтопеното масло и оставяме да втаса към половин час. След това премесваме и оформяме по желание, като мажем с останалото масло. Преди да я сложим във фурната я намазваме със жълтък и малко олио и капки прясно мляко. Печем в загрята фурна, докато дървено шишче боднато в питката, излезе сухо. Да ви е сладко.





Пепи, огромни благодарности за поканата, желая на всички много здраве, радост, щастие и само положителни емоции. Ваша Пепи!!! 

 

9 септември 2012 г.

Домати конфи



Не сушени, а конфи. Конфи е метод на готвене, в който зеленчуците или месото се готвят в собствен сос на съвсем слаба температура и дълго време.  Поръсени само с подправки или с маааалко зехтин.  
Сушените домати  са :) сухи, както сушените чушки и също като тях  могат да се нанизват и съхраняват на връзка на сухо място, или добре изсушени - в пакети, пак на сухо място. 
При употреба  те се накисват с топла вода или зехтин и  така се  ползват за готвене или за салати.   Издържат над година. Дори зехтина, в който са накиснати е много ароматен и подходящ за салати. 
Конфито обаче са по-меки. Те  са по-сочни от онези сушените, накиснати в зехтин.  Много подходящи за добавка към салати, или предястия, както и за гарниране на меса. В моя  недокументиран случай - към червено месо :). Приготвят се много лесно, но наистина трябва да се внимава да не се пресушат и вместо домати-конфи, да си имаме сушени домати. Не, че ще бъдат излишни.  И тъй като за тях трябват твърди и месести домати, няма нужда да се пълни хладилника с буркани от тях, тъй като доматите, които  целогодишно се продават на пазара са точно такива  -  твърди и с малко семе.




За една доза от 2 буркана по 400 гр. или едно зареждане на фурната, са необходими около 2кг. домати, в случая сорт Рома, но както горе писах, стават всякакви, желателно - по-дребни домати (за проба и от жълтите). 


* Доматите се срязват на две и  каналчетата им почистват от семенната част и сока. 
* Поръсват се леко тук разбирайте с по две щипки) сол и захар) и оставят в купа да се отцедят за половин час. 
* Половинките домати се нареждат  в тава, върху хартия за печене,  една до друга, но не плътно; със срязаната част надолу.
* Тук вече едната партида аз поръсих с мащерка и  зехтин, но нали повече харесваме риган - втората партида поръсих с риган и зехтин. А за да може зехтина да се разнесе равномерно и да не тече в тавата - ползвах малко шишенце-пулвелизатор за напръскването им. Може да се прибави и чесън, но аз предпочетох да го сложа в бурканите.
* "Пекат" се във фурната на 75* за около 7-8-9 часа.  Точното време не може да се посочи, тъй като зависи колко сочни и едри са доматите.   Но трябва да се внимава, да не се "преготвят", тъй като ще си имаме сушени домати.
* След като се охладят се прибират в буркани;  между тях по някоя скилидка чесън, малко пресни подправки (в случая босилек) и зехтин, докато ги покрие. Съхраняват се в хладилник до 3 месеца (по професионална препоръка, но у нас са едва две седмици. 

И ето ги тук в компанията на пастет от сирене - крема-сирене, подправки, чесън. И още малко зехтин, препечена филия хляб.......




и лека нощ  и хубаво утре smile3503
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...