30 май 2012 г.

Пилешки хапки с топено сирене

    

 Едни любими у нас пилешки хапки. Видимо - гарнирани и с любимото картофено пюре на баба, но за него по-късно. 
      Много пъти съм  писала, че точните продукти при мен съвсем не са точни, а по-скоро ориентировъчни; видите ли знака "~" да знаете, че нищо не съм теглила на кантар. Но и повечето от "манджите" не изискват това.  Понякога на шега  казвам на приятелка, че на това му се казва "творчество и индивидуализъм". Ако ще си говорим за десерти, там работата е друга и долу-горе се стремя да ги спазвам.  Но за десерти избягвам да говоря, се видяло. 
     Тук положението е следното - пилешките хапки обикновено винаги включват пиле, топено сирене и горчица. В отделни случаи - като горната снимка има и лук, а в други - бяло вино. 

Затова предложението отново е ~ ~, ако решите да го опитате - изберете си как да бъде. И задължително започнете с избора на голям тиган. Ако нямате такъв, а количеството месо е килограм - направете го на две части. Целта е хапките месо да се готвят свободно в тигана.



Продукти: 

1  кг. пилешки гърди  
1 ч.л. едро смлян черен (шарен) пипер
1 ч.л. червен сладък пипер, щипка-две мащерка или риган
3-4 с.л. зехтин/олио 
3-4 с.л. соев сос 

2 глави лук*
1 с.л. масло
щипка захар, щипка сол, щипка мащерка или риган (която подправка  е при месото) 

100 мл. бяло вино 
250 гр. топено сирене 
2 с.л. горчица 



Приготвяне: 
* Месото се нарязва на кубчета, смесва с подправките, зехтина и соевия сос, покрива се със свежо фолио/капак  и прибира в хладилника за  час.  (тази част аз ясъкращавам на 15 мин., тъй като поставям  месото във вакумираща кутия, в която месото по-бързо се маринова) 
*** Ако ще го правя с лук,  започвам от него
* Нарязва се на кръгчета, посолява и претрива с ръце, за да се разделят. 
* В тиган се поставя маслото, лука и запържва за две-три минути. Прибавя се  и отцедената марината от  месото  и готви, докато се изпари (не повече от 3-4 мин. е). Последно се прибавя и  захарта и мащерката/ригана, разбърква се и прехвърля в чиния.
* В същия тиган се поставя месото. Тук пържене е силно казано, тъй като то е сочно от мариноването, затова - хапките месо се готвят, докато течността се изпари. 
* Прибавя се готовия лук, топеното сирене, нарязано на парчета; налива се виното, в което е разбъркана горчицата  и готви на тих огън за около 5-6 мин.  Докато алкохола се изпари, а сиренето се разтопи в него. 

     Готовото ястие може да се сервира  с гарнитура по избор, но на нас повече ни хареса (освен с гарнитурата  :smile1:хапките  да бъдат поставени върху  препечени филии хляб, които да поемат част от соса. 

Наздраве! :drinks:


25 май 2012 г.

Фетучини с бекон и магданозено песто

   
      Паста като паста, може да каже някой,  ама не е така. Друго си е прясната паста. Моят опит с нея е твърде оскъден, от преди 6 години, когато нямаше голямо разнообразие от паста ( или другояче казано макаронени изделия) и  си бях направила домашни канелони  Laughing  но после намерих  готови тръби, после кори за лазаня; после  в търговската мрежа заредиха какви ли не форми  и дори пакети с прясна паста  и така приключих набързо с домашното  правене.
     Но минаха години :)) и тъй като наблягаме на домашното производство,  от  месеци бях решила да  направя пак - тестото изглеждаше бърза и лесна работа; спираше ме това, че трябваше да го режа после на лентички на ръка, което неминуемо водеше до облак с брашно и кривнали от правия път линии. Много съм зле с чертането на ръка. И изрязването. Въобще там нямам ли си чернова - беловата ми обикновено е за боклука.
     Във вторник ми подариха машина за рязане на паста. До тук с отлагането. Сряда - почивен ден и първата домашно приготвена паста. Ползвах рецептата на Джейми Оливер, където пише, че на 1 яйце се слага 100 гр. брашно; жокер от приятел, който пепоръча и малко зехтин, едно предаване на Черешката с Катето Евро и кратък преглед в нета, където попаднах на този много интересен сайт за италианска кухня на един  италианец и предполагам, по-достоверен източник от него няма. Там е написано и за ръчното  рязане на пастата, има и рецепти за паста, някои от които със сигурност ще изпробвам. Най-много ми хареса обаче българския на италианеца  :girl_haha: И всички тези водеха до една и съща пропорция - 100 гр. брашно на едно голямо яйце. ХХL. Желателно домашна, за да придобие пастата хубав жълтеникав цвят. Е, моята е малко тъмна, но това е от брашното. 


     Моето брашно е типово и пълнозърнесто - не, че специално за случая съм го купувала. Обикновено такива ползвам - типово/пълнозърнесто - 2/1 части смесено. Тестото се получи перфектно от първи път - много приятно и лесно за работа. А с машинката си беше голяма занимавка, та вместо препоръчаните 5-6 прехвърляния през ролките през различните дебелини, моите стигнаха до.... има-няма 25-30 минути.
    Ако решите да  правите -  потърсете, разгледайте,  доверете се на някого и запрятайте ръкави. Нищо, че ръкавите вече са къси. С този дъжд на човек му идва да си седи с жилетка.     Ако ли не - купете си готова паста, сварете я според указанията на опаковката  и я гарнирайте с магданозено песто и бекон. Мнооого приятен вкус. Но да се има предвид, че от пропорция със 100 гр. брашно  излиза паста долу горе  за една чиния.

         И тъй като се отплеснах, ето как я направих пастата.

Продукти за пастата:
3 големи яйца 
300гр. брашно (200 г  брашно от твърда пшеница и 100г  пълнозърнесто, типово) 
1 супена лъжица зехтин.

Приготвяне: 
* Брашното се пресява, поставя се в купа и прави кладенче в средата му. 
* Чукват се яйцата,  с вилица се разбъркват до хомогенност и прибавя зехтина; малко по малко се взема и от брашното, докато се получи гъста каша. 
* Зарязва се вилицата на работния плот и с пръсти се започва  да се меси тестото, като към кашата малко по малко се придърпва от останалото брашно, докато го поеме. Трябва да се получи гладко, еластично тесто, което се формя на топка, завива в свежо фолио (полиетиленов плик) и прибира за  най-малко 30 мин. в хладилник. 
:icon_idea:  при мен се получи от първия опит с големината на яйцата, но  на много места пише, че може  да се прибавят 1-2 лъж. студена вода, ако яйцата не могат да поемат брашното. 
* След хладилника тестото се разделя на 3 еднакви топки; двете отново се завиват с фолиото, да не съхнат, докато се работи третата.
* Ако ще се реже на ръка - разточва се на набрашнена повърхност до желана дебелина и се реже на желаните форми - така правих канелоните преди време. 
* За машината -  сплесква се топката  с ръка, за да може  да се прекара тестото през машината. Разточването  започва  от  най- широката позиция и с всяко следващо преминаване се намалява и степента, така че да се получи тънка и дълга кора.  Всичко това обаче по въртенето, сгъването и точенето в машината го има подробно написано и в самото и упътване. Ако тестото лепне - пак според упътването - поръсва се с брашно преди всяко преминаване през валяците. При мен обаче нищо не лепнеше, затова и се отнесох във времето с въртенето на първата кора през различните приставки. Така спрях на степен 3, която ми се видя подходяща за фетучините.  Оставих ги да подсъхнат за  30 мин.  Ако се приготвя повече паста, могат да се покрият с влажна памучна кърпа без власинки.
* Поставят се в кипяща подсолена вода и варят  2 мин. (според мен, добре сварени, но не разварени) за ал денте - времето  трябва да е по-малко.  На 100 гр. паста трябва да има литър вода.


Фетучини с бекон и магданозено песто

Това се получи в крайна сметка набързо с фетучините, които направих, защото наистина се унесох с тях и пропуснах да помисля за соса, който трябва да им направя.
Магданозено песто обаче у нас винаги има. Нищо, че не сме на ти с таз тревица :sick:

300 гр. бекон
3 пълни супени лъжици магданозено песто- това беше без ядки 
3 пълни с.л. горчица 
3-4 ск. чесън

* Беконът се нарязва на кубчета и запържва в сух тиган с незалепващо покритие за минута и половина - две. 
* Прибавят се пасираните  скилидки чесън, а след минута  - пестото и горчицата. 
* Всичко се разбърква за минута. 
* Изваждат се готовите  фетучини и прибавят, заедно с 50-60 мл. вода от варенето им. Отново всичко се разбърква и оставя да поври за 1-2 мин.
* Разпределят се в три чинии и eat да ви е сладко!

22 май 2012 г.

Първо, второ и финал на ГГЗ с левурда


     Последно за тази година с мечи лук. Или поне с пресен, зелен. Защото във фризера както си признах има още. Но с него няма да ви тормозя да го четете, защото до колкото го усещам онзи, замразения ще  върви само  на баници, млечна салата или супа. 
     Днешното предложение е за първо и  второ, тъкмо да приключа серията с левурда. Нищо, че са две, времето им за приготвяне е колкото за едно :)) по-пипкаво.

КРЕМ СУПА ОТ МЕЧИ ЛУК/ЛЕВУРДА


Продукти за 4-5 поции: 

~400 гр. листа от мечи лук + още 10-на
зелената част на 5-6 стръка зелен лук 
2 картофа, 2 моркова
~ 60 мл олио/зехтин
сол на вкус
200 гр. заквасена сметана (или кисело мляко)

Приготвяне: 

* В около 1л. вода се поставят обелените и нарязани на едри кубчета моркови и картофи.  След кипване се варят около 15 мин. - до омекване на картофите.
* Прибавят се ситно нарязаните листа (без отделените десетина) мечи лук (измити предварително :)) и вари още 5 мин. Посолява се. 
* Супата се отмества от котлона и пасира в тенджерата (за целта за готвене се подбира по-дълбока). 
* Отделя се около 100 мл от нея в друга дълбока купа, която се пасира заедно със сметаната/киселото мляко.
* Тенджерата  се връща на котлона, прибавя се олиото, ситно нарязаните отделени десетина листа мечи лук и  отново възвира за 2-3 мин. 
* Отмества се от котлона  и се прибавя отделената, пасирана със сметаната част от супата. 
* Разбърква се и сервира (по желание с крутони или препечен хляб)



ПИЛЕШКИ ХАПКИ С МЕЧИ ЛУК  И ГЪБИ

Продукти:

~500гр. мечи лук
зелената част на ~10 стръка  зелен лук
~600 гр. пилешко филе
~250 гр. гъби (печурка) 
60-80 мл. олио
сол
черен пипер, 2-3 с.л. кисело мляко, 2-3 с.л. олио, 2-3 сл. соев сос


Приготвяне:
* Пилешкото месо се нарязва на ивици (:ok: де, жулиени да е) 
* В купа се смесват киселото мляко, соевия сос, олиото и  черния пипер и прибавя нарязаното месо. Разбърква се и оставя за 30-40 мин. в хладилник (време, през което си готвим супата :)) .
* Отцежда се хубаво месото (с ръце)  и запържва, докато се изпари водата и остане на мазнина. 
* Прибавят се почистените (не измити, а само почистени) и нарязани гъби, посолява се и задушава под капак за 5-6 мин. 
*  Прибавя се почистените и нарязани мечи лук и  зелен лук и всичко задушава под капак докато остане на мазнина- около 6-7 мин.


20 май 2012 г.

Риба с къри. По индийски или по Бордовски :))



     Каква дилема, нали?
     Моя приятел и запален риболовец Жоро Бордовски е кръстил рецептата си Риба с къри по индийски. И тъй като след треската с мечия лук пак е време да се върна и продължа рибната тема (остана още една публикация с мечи лук, но друг ден ще е), реших да опитаме тази негова рецепта  за риба с къри, която, ако бях споменала  словосъчетанието "по индийски" можеше и да бъде погледната с пренебрежение. Но Жоро е спечелил доверието на МишЕ и  щом казах, че това е "риба с къри по Бордовски" той съвсем доверчиво опита. И одобри. Защото аз вече бях опитала и харесала :))  
     Това беше и повод да изпробвам някоя  рецепта от книгата на Жоро, въпреки че вече много от неговите рецепти, публикувани във форума на Гответе с мен    са изпробвани и отчета е - доказано вкусни. А и вкусовете ни са сходни. Като се изключи един там магданоз :sick:



     Рецептата е много лесна, може да се каже, че нищо по нея не съм променяла освен лекото карамелизиране на лука и прибавяне на малко вино към него. 
     Само дето реших да изпробвам как ще се получи и в Крок-пот-а, тъй като отдавна се канех да сготвя риба в него. Пък и трябваше да изляза,  след като подготвя рибата за готвене, а на обяд тя да бъде готова. 

Ето и рецептата: 



Продукти за 4 порции:

· 1 кг .филе от бяла риба - това количество е нетно тегло;  размразено филе, без вода, добре отцедено.
· 3 големи глави лук ( 50 мл бяло вино, 1 ч.л. захар и  щипка риган от мен )
· 8 с.л.олио
· 1 с.л. къри
· черен пипер и сол на вкус
· 2 с.л галета  (и това от мен)
· брашно за паниране

· картофена гарнитура,  лимон

Приготвяне:

* Филетата се наръсват със сол и черен пипер и се остават да престоят 2-3 часа в хладилник.
* После се овалват в брашно и се изпържват в мазнината.
* Изваждат се и се подреждат в тавичка.
* Лукът се нарязва на полумесеци и се запържва в същата мазнина,  прибавяйки виното малко по малко, докато се изпари, накрая се прибавят захарта и ригана и бърка, докато се карамелизира лука.
* Разпределя се върху рибните филета, поръсват се с галетата .
* Поръсва се ястието и с кърито, налива се 1 чаша гореща вода и се запича в загрята  фурна на 200* за около 10 минути на средна скара.
* Поднася се с картофена гарнитура (варени картофи, пюре, картофена салата, задушени картофи) и лимон - това според Жоро, а според мен  :smile1:  със сотирани картофи.



За готвене в  Крок-пот

* Рибата се запържва за по минута от двете страни.
* Изваждат се и поставят в керамичния съд на slowcooker-а.
* Върху тях се разпределя карамелизирания лук, наливат се 50 мл. вода и поръсва с кърито.
* Уредът се включва на степен ІІ за 3,5  часа. 
* След като изминат, върху филетата се поръсва галетата, изважда се керамичния съд и поставя в предварително загрята на 180* фурна на средна скара и запича за 10 мин.

16 май 2012 г.

Как се калява търпението или Сармички с кайма в листа от левурда



      Още една публикация и край с мечия лук :)) че станах досадна. Но пък предложенията са все апетитни и няма как да не ги изпиша. 
"Сармички" е правилната дума, тъй като тези зелени рулца са големи  колкото  половин кутре и думата "сарми" е много подвеждаща за тях. Заради големината на листата на левурдата са по-малки дори от станимашките сарми.  Девойчето се включи активно в яденето и навиването им,  защото за разлика от лозовите листа (които хваща с две  рогчета на вилицата и изсипва съдържанието им в чинията), тези са много нежни, наподобяват тези на лапад или спанак и на нея много, много и харесаха.  
     Листата левурда са нежни, но в сурово състояние - не са еластични (пробвах де :))) и се наложи да послушам съвета на Ели Драгомирова,  чиято рецепта Сармички с агнешко месо и лапад   се различава по вида на листото и вида на месото. Тя  се опитваше първо да ме накара да ги бланширам листата, но второ издаде голямата си тайна - да ги поставя за малко в микровълновата фурна, за да омекнат и се поддават на завиване. Така листата ги завъртах в микровълновата - на 250V, по 20 листа в чиния за 40-50 сек.  - или проба с ръчичката.  Така двете рецепти се оказват като сестри близначки от различни майки (това е израз на Жул от детската градина) и  ако нямате под ръка агнешко месо, може да си направите с каквато имате кайма,  а ако нямате листа левурда - може да направите с листа от лапад или спанак. Е, ще има леки отклонения във вкуса, но това не е жизненоважно.
     И докато не съм забравила какво се канех да публикувам, да спомена, че тези сармички ги правих (по изрично желание) два поредни дни, и двата пъти в любимата ми тенджера Крок-пот, който ги сготви, докато ние спяхме. Това като някаква компенсация за  пипкавата работа по навиването на  листенцата мечи лук. Ей така на двете ни с Жул се отдаде възможност  да калим търпението и нервите си. Съвсем успешно.
      Подправките са както при станимашките сарми; каймата е каквато имам и в общи линии се очертава следното: 



Продукти: 
500 гр. кайма
една кафяна чаша (от ~ 120 мл)  ориз
100мл олио(ако каймата е мазна - по-малко)
2 домата - ситно  настъргани или пасирани без люспата (или пасирани 200 гр. домати от консерва, или 2-3 с.л. доматено пюре)
1 малка  глава стар лук - ситно нарязан 
по 1 каф. лъж. кимион,  мащерка и риган - или любими подправки за ориз и кайма)
сол и черен/червен пипер на вкус
листа от левурда  ~ 60-70 броя. 

вода  и 50 мл. лимонов сок (обичам леееко киселия им вкус, както на зелевите, затова слагам на всички сарми)

Приготвяне:
* Каймата се размесва  добре заедно с всички други съставки
* На късата страна на всеки  лист се поставя 1 кафяна лъжица от сместа и се завиват стегнато. Тук е момента да отбележа, че втория път когато ги правех, някъде хващах по две листа, като ги слагах едно до друго с малко  застъпване.  Ставаха малко по-големи, но идеята да бъдат колкото бонбончета повече ни хареса.
* Нареждат се плътно една до друга в тава за печене  (или керамичния съд на Крок-пот-а)
* Заливат се с лимоновия сок и вода
- ако ще се пекат във фурната - 3 части вода към количеството ориз;  Затваря се тавата с капак (или завива добре с фолио) и пече за  около час  във фурната на 180*
- ако ще се готвят в Крок-пот - 2 части вода към количеството ориз.  Готви се на степен  II - high   за около 3,5-4 часа. 

И в двата случая се сервират с кисело мляко или млечен сос.

***Лъжичката е малка чаена.  Сложила съм сармичката в нея за ориентация на размера.


14 май 2012 г.

Кюфтета с мечи лук

     
     Продължавам със зелената вълнá от мечи лук. В гората още има, за магазините не съм сигурна, но пък за следващата пролет категорията "Левурда" ще бъде достатъчно богата, тъй като снощи правих и сармички с нея. 
     И тъй като от няколко години  правя спаначени кюфтета у нас,  кюфтетата с левурда бяха едно от първите неща, които реших, че ще правя, още докато бях забила колене в земята да я бера.


Продуктите на една прилична доза за 4  порции кюфтета:
една голяма връзка  пресни листа мечи лук/левурда - ~ 200 гр. измити, подсушени
1 голям  сварен картоф (~200гр; )
зелената част на 1 връзка пресен лук
2 белтъка ( жълтъка  разпенва олиото при пържене и не го слагам)
150гр крема сирене (извара)
3-4 с. л галета
1 с.л. кисело мляко смесена с  1 равна ч.л. сода за хляб
сол, черен пипер

галета, брашно (царевично) за овалване 
олио за пържене 

Приготвяне: 
* Картофа се сварява  и  намачква. (за един картоф не си струва цяла тенджера, но може в микровълновата да се свари, нарязан на кубчета. А аз си имам почти винаги сварени картофи  в хладилника)
* Листата мечи лук се измиват, отцеждат и нарязват съвсем ситно, заедно със зелените стръкове на лука. 
* Смесват се с картофите  и всички останали продукти и прибира в хладилника сместа за 20-30 мин., за да може галетата да поеме влагата им.  Тъй като има значение влагата на крема-сиренето и картофа, ако сместа е рядка може да се прибави още малко галета, за да  може да се оформя топка от нея с мокри ръце.
* Загрява се мазнината в тиган, а в купа се смесват брашното и галетата за овалване. 
* С мокри ръце се оформят  топки от сместа, овалват в брашното, сплескват се с длани  и пържат на силен котлон ( на 3/4 от мощността)  от двете страни до зачервяване. 
* Изваждат се на абсорбираща хартия, за да се отцедят и сервират с млечно-чеснов сос. 
     У нас той обикновено изглежда така: 
кисело мляко/ майонеза  - 2/1 части 
сол, скилидка чесън и копър. 

11 май 2012 г.

Кашкавалки с левурда



     Тези кашкавалки са от питките, тип аламинутки, 30-минутки, мързеливки, добружданки, или както още там се наричат с различните им имена. Каквито са долу горе и  средиземноморските ми питки с патладжани. Всичко се бърка с лъжица, докато се объркат добре продуктите и ако е по-твърдо тестото се прави на топчета, ако е по-меко - с лъжицата; в тавата. В този случай е с лъжицата, тъй като с по-рядка смес повече ни харесват готовите питки (леко хрупкава коричка, въпреки рошавия им вид), но не пречи да се прибавят още 3-4 лъжици брашно и  тестото ще може да се оформи на еднакви, гладки топки. 
      И тъй като тези дни  обрах една полянка  с мечи лук и  трябва да му намеря приложение, докато е свеж, включих в питките и връзка от него. Заради приятния аромат heat смятам есента и зимата да продължа да ги правя, но със замразените листа.


Продукти:
200 гр. кашкавал
200 гр. кисело мляко
125 гр. крема сирене (или извара)
1 яйце 
50 мл олио 
2 щипки сол :))  5 гр. 
1 бакпулвер (10 гр) 
250 гр. брашно 
1 връзка левурда/мечи лук  (моята шепа е голяма, ~ 120 гр. е тревицата) 

за намазване: 2 с.л. прясно мляко (или яйце) 
за поръсване: сусам, мак

Приготвяне: 
* Яйцето се рабърква с киселото мляко.
* Прибавят се крема сиренето и олиото, обърква се.
* Прибавя се настъргания кашкавал, обърква се. 
* На 2-3 пъти се прибавя брашното, смесено с бакпулвера и солта и отново се обърква. 
* Накрая се прибавят измитите и подсушени, ситно нарязани листа мечи лук и обърква за последен път. 
* С лъжица се взема от сместа и  в тава (намаслена, или с лист хартия за печене) на разстояние 2-3 см. една от друга. 
* Намазват се с прясното мляко (или разбито яйце), поръсват със семената и  пекат в предварително загрята  фурна на 175* до зачервяване; около 20-25 мин.  
    Или до проба, както аз направих. Вадих, охлаждах и пробвах :innocent:  Но всичко това с изследователска цел - да знам как са по-вкусни, за да препоръчам :))  - горещи, топли или студени.  Истината е, че всякак ми харесаха. Най-много с чаша студен айран. 
     Същите могат да се изпекат като мъфини, във форма за тях, но тогава ще трябва да се отнеме малко от брашното -  ~ 80 гр., което ще коригирам, когато ги направя така тези дни. 
     Левурдата може да бъде заменена със спанак, лапад или друга  тревица, но за аромат ще трябва да се ръсне и малко чесън (на прах, гранули, или счукана скилидка) 
 


9 май 2012 г.

Високи сини планини


и не толкова сини от близка среща. Там някъде, отгоре. Преливащи във всичките нюанси на зелено.


Сред които села; някои сгушени в долината, а други кацнали нависоко, по скалите.
И в които животът е почти замрял. в едно друго време, където се срещат вярата, историята, настоящето, комерсиалността и кича. И тук там промишлени дейности. 


Опитното ми око на фотограф (хе-хе, умря ромката, нали ;D)  улавя "кацнал на едно дърво" , а опитното око на бившия армеец  се залепи за бойната машина ГАЗ (предполагам 53), а крака му - на спирачка в очакване да му го документирам за спомен. За кича.... ще си помълча. Така го вижда твореца.



Ууупссс, забравих да си представя модела. Можеше да мине и без представяне, но такава гледка на лилави минзухари на снега не е за изпускане. И докато аз залягах да ги снимам очи в очи, човекЪТ се предложи за портрет сред тях. 


Как да откажа, като не забрави обещанието си  от преди няколко месеца  и  ме доведе отново в Ягодина. Ако някой освен мен, чете тук наред, сигурно се сеща, че ми обеща. А аз обещанието си го търся като завещание :))   Е, доброволно измъкнато си беше. Сигурно единствената причина за това е,  че и на Мише толкова му харесва това място, колкото и на мен.   



     Най-красивия за мен завой в живописното Буйновско ждрело.  Вече знам, че се казва "Вълчи капан" и след първия път, когато изтръпнах, преминавайки под почти целуналите се скали всеки път го снимам :)) на отиване неуспешно; на връщане - доста по-добре.

 
   И край бурната река  се сещам за двама сладури, които при първото ни идване тук, миналото лято, в поройния дъжд се надяваха да ги оставим някъде да ловят риба. Мдаааа, табели "Риболова забранен" има на всеки 500 м.  И колкото по- към извора вървим в ждрелото, толкова по-слънчева и красива става.........


 а от всяко връхче слиза ручей и  се влива в малкото поточе, криволичещо из полето  (меандри били тези подковообразни завои)


Да не забравя какво исках да покажа.


Лека полека нагоре :))  към целта ни. Към този връх в дясно, с антените . Връх Свети Илия. В последните години рампата "Орлово око", построена на него над  Буйновското ждрело е доста по-известна.




Или надолу, зависи  от къде ще го погледнем..........



 Гледката от връх св. Илия, над с. Ягодина и площадката Орлово око.  и 3/4 от цялото ждрело се разкрива пред очите. Пред 600 метровата пропаст.
 Надясно........


напред

 и наляво.....


 И аз бях там :)) и аз видях.


video


а отдолу изглежда така 


     И още едно посещение в древно място, свидетелствуващо за битието на хората през енеолита, хилядолетия назад.  Красивата Ягодинска пещера; същинския и вход  и пещерното жилище.Преди няколко месеца, през лятото, заради проливния дъжд не успяхме да влезем и там.  Не пази всичките си находки, заради голямата влага и лош климат вътре (другите са в музеите в Чепеларе и Смолян), но пък автентичността им е доказана с френска точност.


     И едно доказателство, че ние с Мише сме траки, истински потомци на тези древни хора и също като тях обичаме охлювите newsm53  остана само да проядем жито от лимец, което е много актуално  при любителите на здравословното хранене в момента.


      Тези тревички :)  познавате ли ги?
Когато уредничката ни попита отговорих с "не". Ами не бях ги виждала.
Но когато спомена името силивряк (безсмъртниче) , знаех какво е.    А в разказа си за българския ендемит така и не спомена за лечебната му сила...... въпреки че неколкократно подпитвахме.  Нищо де. Но пък каква гордост е, че тези малки стръкчета са оцелели Ледената епоха. Това било единственото цвете в света, което изпада в анабиоза –  след 10 години в хербарий,  като се посади отново в тази почва – пак ще живне.  Щом казват..........



     Според легендата, когато вакханките нападнали Орфей с копията си, а заговорник отсякъл главата му с меден меч, те разкъсали тялото му, а от капките кръв, паднали по земята, поникнало Орфеевото цвете. Другото име, с което е известно растението.



   И обратно в съвремието.
   Върба, река, трева, цветя :))




И пак скала.
Мома.
Красиво.



     Тук екскурзията приключва.  На места с думите "Какво ще гледаш - гьол като гьол" или  "село като село". И пак с едно обещание. Този път за друга част на Родопите.
През които, докато пътувахме  не спирах да се озъртам за една любима, ароматна тревица. Която така и не съзрях никъде там, но пък намерих на едно друго място. В една друга планина, два дни по-късно. Но за това следващия път.

Първо предложение Млечна салата с мечи лук (левурда)


Няма рецепта, има продукти:
Цедено кисело мляко и домашна извара, но от мляко, не суроватка - 1/1. Към всичката млечна смес, добре объркана прибавям сол на вкус, 2 с.л. олио или зехтин и ситно нарязан мечи лук (див лук, левурда -  Allium ursinum L. )
Ако изварата е от суроватка, или купена такава - разбива се с  олио/зехтин с пасатор, докато стане  гладка маса, приятна за хапване; не суха.  Май по-често правя така с купена извара, но олио или зехтин слагам на око. Малко по малко, докато ми хареса на вкус.
Същата млечна  салата съм правила само с цедено мляко и левурда - пак е вкусна както за салата, така и за мазане на филийка.
И тъй като сезона на този лук отминава и той започва да цъфти,  могат да се ползват и  замразени зелени листа, които да се размразят/отпуснат направо в млечната смес, за да остане аромата и сока им в тях. Така между другото правех със замразени краставици от фризер, нарязани на кубчета за таратор - директно размразяване в айрана.


второ предложение: Песто от мечи лук (левурда)


Тук положението е следното: 
1 голяма връзка левурда  около 120-150 гр.)
~ 200 мл зехтин/олио
сол на вкус
50 гр. пармезан или твърдо сирене*

Почистения лук се нарязва и заедно с останалите продукти се поставя в блендер или купа на пасатор и  смила до получаването на .... сравнително еднородна смес.


Прехвърля се в стъклен буркан и може да съхранява  в хладилник 2 седмици поне, но да се има предвид, че с всеки изминал ден аромата става все по-силен.




* Заради специфичния аромат на пармезана за песто ползвам и бяло сирене. Само че го оставям да изсъхне много добре - в хладилник, открито, в чиния, на абсорбираща хартия, която  щом се намокри сменям и обръщам парчето сирене. За една седмица става достатъчно сухо, за да се ползва за песто.  Аромата на зелените подправки и чесън ми е достатъчен.
Всъщност така правя спаначеното песто , но тъй като половинът  отказва да го яде, когато  има  ядки  в пестото, вече ги пропускам. Както в спаначеното, така и тук не сложих. 

А ето и предложението на Юлка за Левурдено песто, което  е с ядки.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...