29 януари 2013 г.

Сладко да ти е, ЖулЕ!



или Тиквен Мини чийзкейк в микровълновата фурна  


( след "Мусаката, скъпи Ники",  дойде ред и на Сладко да ти е, ЖулЕ! Знам, че имаш афинитет към сладкишите)

Хайде, Жул, в четвъртък като се прибера да си ми заредила ето тези чашки. :wink1: Дозата е точно за 6 бройки, а ако не ти се вари тиква, можеш да я замениш със сока на един портокал. Ако пък тях не сте унищожили с  Мише.




Продукти (за 6 бр.)
1 пакет смлени или натрошени меки бисквити (150гр) - с чукалото за подправки, или с  бурканчето за мелене на ядки
1 пакет крема сирене (125гр. и в никакъв случай на Вълчев!) 
350 гр. цедено мляко (или заквасена сметана) 
3 яйца  
150 гр. тиква (печена, варена)  или сока на 1 портокал (около 40мл е) 
150 гр. пудра захар (или на вкус) 
60 гр. меко масло 
2 бр. ванилии или 1 ампула
шепа орехови ядки и едро нарязан шоколад




Приготвяне: 
* Бисквитите, маслото и ядките се объркват с лъжица. 
* Разпределят се във формичките и притискат  леко с лъжица към дъното им - пласт  до 2см.. 
* Крема сиренето, цеденото мляко, яйцата и захарта се разбъркват (или с големия тел за яйца, или с миксера на ниска скорост). 
* Прибавят се тиквата (може да се свари в малко вода, нарязана на кубчета за 10 мин. в микровълновата)  или сока от портокал  и отново разбива всичко до гладкост. Тук може да се прибави и кората на портокал. 
* Сместа се излива върху основата от бисквити.
* Пекат се по 2 чашки в микровълновата фурна, на 600W мощност за 3 мин. За това време средата остава  почти течна (леко тресяща се),но от остатъчната топлина и докато изстинат крема се стяга. Така и с останалите купички, но внимателно - не трябва да се позволи завирането на крема вътре (ако започнат да се образуват мехурчета - изваждат се) 

* Охлаждат се до стайна температура и се прибират в хладилник за 3  часа.
* Гарниране:  
- може да се гарнират с пресни плодове; да се поръси с какао,  или с настърган шоколад;
- може да се направи желатинов слой с пасирани плодове или  от компот,  смесени с желатин. Тук, Жул задачката с желатина е по-трудна само  първия път. На тези 6 чашки отива точно 300 мл. компот (от ягоди в случая, с плодовете). 1 ч.л. желатин  се поставя  в 3 с.л. студен сок от компота за 10 мин. да набъбне, после се загрява в микровълновата на 200W за 30 сек. Бърка се, да се разтворят добре зрънцата желатин и се смесва с останалата част от компота - пасиран. Сместа се изсипва върху крема. Така трябва да престоят в хладилник долу-горе 3 часа, затова най-подходящия момент да се направи желирания слой е след като се охладят кремовете до стайна температура. Така и така ще стягат по три часа - нека да е наведнъж.


 :exclaim: Декорацията около кремчетата с трохите от бисквити се прави лесно. Ако ти дойдат повече натрошените бисквити (а те май са), събираш остатъка в някоя дебелостенна чашка,  поставяш на шкафа, който е над микровълновата. И тъй като той е гъсто населен, вероятността да я събориш до 3 минути е  минимум 90%. Така вместо да се ядосваш - ти се успокояваш, че нарочно си ги разпръснала.
Хайде, успех и до четвъртък вечер :-*




С огромна благодарност на Роси, която два пъти ми пробутва този невероятно лесен и бърз десерт :flower: , а назад по веригата и  към  Веси,  където тя го е открила :flower:.  По назад по веригата няма да  ровя .

ПП: Ето този е без никакъв плод-зеленчук вътре -  заквасена сметана, крема сирене, яйца и захар. 



25 януари 2013 г.

Пача-чорба



Любима  неделна зимна  чорба. Неделна - заради приличното количество чесън, с който се овкусява :heat:. Иначе поръсена с червен лют пипер и с лъжица-две от чесновия оцет не само бацилите бягат зимно време, ами и близките, които не ядат тази чорба ще напуснат дома за седмица :wink1: . Този проблем у нас е решен, тъй като девойчето също обича тази чорба и подправя с оцета.  Обикновено се прави от свински крачета и уши, но може да се сложи и глава, и опашка. Тези последните  у нас  трудно достигат до такива чорби, тъй като  главата, заедно с останалия скелет :) на прасето заминават на студена пача ( саздърма). От която разбира се пак става чорба, но съвсем не такава "блага" както тази, от краката. 
 




Необходими са: 
3-4 броя свински крачета ( и 1-2 бр. уши, ако успеете да намерите, опашка, глава...) 

10-на зърна черен пипер, сол 


Приготвяне: 
* Крачетата се почистват и измиват основно (въпреки, че в повечето случаи се продават чисти, един преглед не е излишен). 
* Заливат се с около 3л. студена вода, включва се котлона.........и когато завират - се отпенват. 
* Прибавят се зърната черен пипер и сол (малко, защото половината вода ще изври), намалява се степента на котлона и затварят да се варят - докато месото се  "разкапе"  - крачетата се "разпукват" и като се побутне с лъжица месото само пада от тях. 
* За това време   време бульона е станал достатъчно силен. 
* Изваждат се крачетата, охлаждат, обезкостяват; месната част се нарязва на ситно и връща в бульона. 
* Кипва се още веднъж.  Тук по желание може да се прибави една лъжица брашно, размито с вода, не толкова да сгъсти чорбата, колкото да и "замътни" цвета.
* При сервиране счуканият чесън с оцета са задължителни, а червения лют пипер - по желание. 

***В много месарски магазини се продават крачета, а тук-там, особено в нашия край - и уши. Напоследък виждам  и едни малки глави -  около 1.5-2кг.  Краката искат варене поне 1 час и за да не кипят, ги поставям в голяма тенджера, с повече вода. Та точно в нея се побира и една такава малка глава ( срязана на две ), която се сварява за същото време, както краката. А когато всичко се обезкости и чорбата е готова, разделям на две и половината  от нея (което си е 4-5 порции чорба) замразявам. После следва само претопляне. И последно :) тъй като тези части са предимно кожа, сухожилия, щрущяли,  един малък джолан, сварен заедно с тях се отразява много добре на чорбата - подсилва месната част, която е съвсем малко. 

**** От тази студена пача ( саздърма). също правим топла пача-чорба. В този случай  нарязвам от  нея на кубчета и поставям във вряща подсолена вода или бульон - ако трябва, прибавям и малко олио. А най-мързеливото тук е, че загрявам водата или бульона в микровълновата, заедно с парчетата готова саздърма. 





15 януари 2013 г.

Пържено глиганско месо с манатарки.....


....втора серия. Първия път пържих месото след като беше предварително сварено. Вярно, че става много крехко (и ароматно с тоя чесън), но пък ако сваря килограм глиганско месо ми идват доста други идеи за използването на готовото вече месо. А от известно време девойчето Жул припомня  за това телешко със спанак  по средиземноморски, но телешко филе в познатите ми месарници - няма. Е, месото на глигана и говеждото (къде ти тук теле) са сходни, а дългите размисли дали ще стане, или не са си чиста загуба на време - опита сам ще си покаже. 



Съдейки по бързото изпразване  на чиниите, кулинарния опит беше приет радушно - още повече  бе предложен  с любимата лютеничка като гарнитура. В стил Балкантурист, смесена с кромид лук, но според мен пърженето на месото е достатъчно, за да го утежнявам с пюрета от зеленчуци, съдържащи скорбяла и масло. 
Тук използвах за мариноване на месото отново сос СУКИАКИ  (сос и марината за месо и зеленчуци), който е със сладникав вкус и newsm78  най-много ми допадна за мариноването на меса и зеленчуци от продуктите на Кикоман точно заради тази сладка нотка.  



И отново давам пропорциите за една порция по две причини: първо, лесно се умножават по ... колкото трябва; второ - един тиган с нормална големина от 28 см. диаметър побира точно две порции.



Продукти за 1 порция: 
~ 250 гр. месо от глиган (най-крехкото месо  е филето или врата, без сухожилия и почистено от ципи) 
малка шепа сушени гъби (манатарки в случая) 
2 с.л. сос СУКИАКИ 
2 с.л. зехтин
черен пипер 
щипка сол 

Приготвяне: 
* Месото се нарязва по посока на мускулните влакна  на тънки ленти:  дълги ~4-5 см, широки приблизително 3см. Ето като това  телешко, но на по-малки 



* Поръсва се с черния пипер,  залива се със СУКИАКИ соса и зехтина и разбърква. 
* Прибира се в хладилник за час. 
* Гъбите се накисват в малко топла вода.  





* Месото се поставя в тиган - колкото по-широк, толкова по-добре.  Разбърква се и  пържи, докато остане на мазнина - около 4-5 мин, тъй като месото си пуска и собствения сок, който трябва да се изпари.  
* Гъбите се изваждат от водата и прибавят към месото. Всичко се запържва за още 2-3 мин., тъй като те също са поели течност, която се изпарява, докато се пържат. 
* Ако трябва се посолява и  отстранява от котлона. 




И дааааааа. Сезона за глигани е закрит. Кой ловувал - ловувал. Който не - живи  и здрави през октомври в новия сезон. Ловците, не забравяйте обаче   да отидете следващите две седмици на отстрел за вреден дивеч! 

Дзак newsm53



13 януари 2013 г.

Пица :) на слънце


Или пица с по-различен стайлинг :))  А пици у нас се ядат много.
След като   пица на охлювчета  вече не ги впечатлява, време беше да разнообразя фасона на пиците  :smile1: . Преди седмица така оформена  мернах някъде из страниците във ФБ , но нали не си правя труда да запиша -  изгубих я. Както се вижда от снимката - степента на сложност е ниска,  интересна е идеята на оформянето и, от която се възползвах.  И отнема 10 минути повече време, отколкото за приготвянето на обикновена пица. И още  един плюс - една част от пицата се превръща в "калцоне". 


 Пицата  винаги я правя от едно мое любимо тесто, което открих преди много години  с онези Кифлички калцоне, кифли с мармалад.  Тестото е от прясно мляко, вода, мая, сол, захар, олио и брашно. Много лесно и простичко, универсално и честно казано не се трепя с месене - първо забърквам с големия тел за яйцата, после с лъжицата, докато се оформи на топка, която вече не лепне по ръцете. Накрая  с тях само оформям на прилична топка, която оставям да втаса. За пицата - прясното мляко  слагам 1/4 от цялото количество течност, или изобщо не слагам. 



Ето тестото (за две пици):
~ 350 мл вода ( или вода и прясно мляко) 
1/2 кубче жива мая - 20 гр. 
~ 50 мл. олио 
по една ч.л. сол и захар 
около 500-600 гр. брашно 


* Маята се разтваря в топлата вода заедно със захарта и солта и се оставя да шупне на топло за 10 минути. 
* Прибавя се олиото/зехтина и малко по малко брашното, докато се получи топка еластично и  меко тесто, което да не лепне по ръцете.
* Покрива се с кърпа и оставя за 30-40 мин. на топло да втаса (или прибира в намаслен плик, в хладилника, ако ще се ползва след  8-10 часа. Там пак втасва, но бавно. Когато потрябва се изважда, оставя за 30 мин. на стайна температура и тогава се използва).
* Втасалото тесто се размесва и разточва на кора, с дебелина по желание. Тъй като у нас един обича по-пухкав блат, а друг тънък, като коричка, ако пицата е една - изтънявам едната половина на кората. Тук в случая се вижда по-дебелата част от блата. 
* При разточването на тестото използвам царевично брашно, тъй като от него коричката става по-хрупкава. 


* Блатът за пицата се премества в тава за печене - поръсена с брашно, или застлана с хартия. Краищата му се повдигат по ръба на тавата. 
* Очертава се примерен кръг  в средата на блата - трябва да остане външна окръжност  широка поне  6-7 см. 
* Вътрешния кръг се нарязва на  (примерно)  8   части - получават се триъгълници. 




* Във външния кръг се разпределя плънката: 
- винаги намазвам блата  тънко със смес от лютеница/доматено пюре и кетчуп; поръсвам риган и чубрица; тук плънката е шунка, прошуто, черни и зелени маслини, домати и зелена чушка.
* Поръсва се обилно с кашкавал. 

 

* Краищата на триъгълниците се прехвърлят назад, върху плънката. 
* Намазват се с олио (или прясно мляко, или жълтък)  и поръсват със семена или  подправки по желание. 



* Печенето на пицата:
И друг път съм писала - според мен,  за дебелината на блата е важно печенето.  Тъй като правя пицата от едно и също тесто, това ми е заключението :) 
Ако искам да остане  тъничък - поставям в загрята на 250* фурна - така се пече максимално бързо и тестото не успява да бухне; ако искам да е пухкав и по-дебел - поставям пицата в студена фурна веднага след приготвянето и, включвам фурната на 220* и така пека до зачервяването и, през което време блата се надува максимално. 





10 януари 2013 г.

Конкильони с кайма и варени яйца


     Раковини с плънка. А плънка те събират много.  Може би затова ги харесват у нас. Тук долу горе името е и  самата рецепта :)
Тези раковини, както  ги наричаме си имат име -  Конкильони (Conchiglioni), един от многобройните видове паста. И който за съжаление се среща само в няколко големи хипермаркета, които не са ми сред любимите. И за тези раковини и още 3-4 продукта трябва да се моля на любимия да ме води там. Убедена съм, че пазаря за рекордно късо време в хипермаркет - една песен време и съм обратно в колата.



Раковини с кайма вече показвах; плънката винаги може да бъде различна - по вкус или според наличностите в хладилника - това често ми се случва, сигурна съм не само на мен - отварям хладилника и според наличностите решавам какви ще ги върша.  Тук така се случи, че плънката е от кайма, с варени яйца. Признавам - пресолих каймата, докато задушавах, защото не опитах доматения сок (който се оказа доста солен) , а сложих и соев сос. Вариантите за обезсоляване бяха - сварени картофи, ориз или яйца. И за да избягна намеци за мусака и сарми, останаха яйцата. Дали се харесаха? Предполагам да, щом след два дни ги "извикаха" на бис :)


Продукти: 
половин пакет  паста Конкильони (Conchiglioni) - големи раковини :) 

~ 400гр. телешка  кайма 
1 ч.ч. доматен сок 
1-2 големи скилидки чесън 
2-3 с.л. олио/зехтин
риган и черен пипер 
1 ч.л. захар
50 мл. бяло вино 
3 с.л. соев сос соев сос Лайт Kikoman - със зелената капачка е

4 сварени яйца 

~ 200 гр. кашкавал 
пармезан пожелание

( в някои случаи слагам в плънката и гъби) 



Приготвяне:
* Пастата се сварява според указанието на опаковката - аз варя до омекване. 

* Изважда се с голяма решетка от врящата вода и прехвърля в тенджера със студена вода, за да не се слепва, докато чака плънката си.  (или се изсипва в цедка и мие на течаща студена вода, но се запазва една чаша от водата, в която е варена) . 
* В тиган се загрява мазнината, прибавя се малко от доматения сок и каймата  и намачква, докато се раздроби. 
* Когато остане на мазнина се прибавят останалия сок, виното, соевия сос Лайт, захарта.
* Отново се задушава  до  изпаряване на течностите
* Прибавят се подправките, фино пасираните скилидки чесън и запържва 1-2 мин.
* Тиганът се отстранява от котлона,  а в сместа се прибавят настърганите яйца.  Обърква се. 
* Раковините се пълнят с плънката и нареждат в тавичка за печене. Прибавя се от водата, в която е варена пастата - да има около пръст на дъното на тавата, когато тя вече е пълна с раковините. 
* Поръсват се обилно с настъргания кашкавал  и пекат до зачервяване в загрята фурна на 200* (най-добре става с 50/50 кашкавал/моцарела, заради доброто и разтапяне) . Пармезана може да се поръси преди печене, или след печене. 





9 януари 2013 г.

Филе от риба със сос Терияки






    Найс, а :) Ама ню-ню.  Добре, че тук имаше допълнителено приготвен сос.  За него - после.



    Иначе първоначалната идея беше: Рибно филе, мариновано в сос Терияки.  Един от сосовете  на Кикоман, който с удоволствие дегустирам. Рибното филе ми е специална "селекция". Преди време Мише донесе  толстолоб - две огромни риби, които по собствено желание почисти и филетира. Рядко срещано явление, няма как да не го отбележа. Тази риба е с дебели като пържоли филета, на които лесно извадих костите (за такава маса останалите кости в месото са съвсем малко).



Продуктите са за 1 порция, лесно е да се умножат по....
~ 350 гр. филе (моето е разделено на три парчета. Тук - от толстолоб,  но може да бъде всякакво)
1 с.л. сос Терияки на Кикоман (или домашно приготвен, някой ден ще  стигна и до този опит)
1 ч.л. зехтин
1 голяма скилидка чесън
черен/шарен пипер



Приготвяне: 
* В широка чиния се поставя рибното филе (или парчетата за една порция) .
* Поливат се със сос Терияки, поръсва се с черен пипер, обръщат се, за да се намокрят и от двете страни със соса. Скилидката чесън се смачква и разпределя на филетата.
* Върху тях се поставят  следващите филета и процедира отново по същия начин.
* Готовите филета  се прибират в хладилник за поне 30 мин.
* Загрява се грил тиган до средна температура.
* Прибавя се зехтина (или олио) към филетата, овалват се хубаво.
* Отстранява се чесъна,    филетата се изваждат от маринатата и запичат в оребрения тиган за по около 3  мин. от двете страни. Обръщат се с дървена шпатула внимателно, за да не се разкъсат. 
* Сервират се със зелена салата и картофено пюре (или друга гарнитура по желание)



Тук филето е нарязано на по-малки парчета - с големина на кибритена кутия.  И с допълнителен сос :nyam::nyam: уникално вкусен с тия хапки рибка, какво да го увъртам. Тези по-малки парчета се пекат  за по-кратко време.

За соса: 
2 с.л. сос Терияки/Кикоман
1 с.л. мед
1 голяма скилидка чесън 
2 с.л. бяло,  десертно вино 

Скилидката чесън се счуква,  прибавят се всички  други продукти в бурканче с капачка и раздрусва, докато меда се разтопи. 




А това са първите ми кълнове. Моля, някой да ми каже в какво да ги "отглеждам" семената - в памук, марля, или пръст.  За сега са на марля, но знам ли....

6 януари 2013 г.

Мешано


     Или печено пиле, пържоли и  наденица с картофи, но пък  е прекалено дълго и пак трябва да търся някой да затваря вратата след заглавието. А "Мешано" си е точно на мястото :)
     И е едно от най-бързите, неангажиращи  с  непрекъснато наглеждане, но пък вкусни ястия за празници, или за повечко хора, когато ще се пекат различни  месца, а трябва и гарнитура. И най-вече - подходяща голяма тава. Изпечено под фолио, всичко става много крехко и сочно. Печена наденица с картофи, печено пилешко с картофи, печено свинско с картофи. Всичко това в едно. 



     Такова печено често правя. Разликата е, че този път сложих настъргана  портокалова кора с подправките върху пилето,  които след изпичане нито се виждаха, нито усещаха, за да няма неудобни въпроси и смотолевени отговори.  Иначе подправките за пилето са  мащерка; за пържолите риган, в наденицата -  кимион, но според моето скромно мнение те не се бият, а се съчетават добре.  Другото ново този път на тази тава с печени меса е ЯКИТОРИ соса и марината за месо и зеленчуци -  вместо с него,  до сега правих глазурата на месото със соев сос и малко  мед. И ако някой се чуди дали на всички се харесва? Не. Невъзможно е от 5 човека да се хареса и на петимата. Единия все ще е  терсене и ще пита защо пържолите не са изпечени на скара с жар. Все едно  мога да опъна скарата с въглища на остъклената тераса. Но това е друга тема.




Продуктите са: 
1 цяло пиле 
5-6  шарени пържоли (врат) 
около 500 гр. наденица  (тънка тук) 
картофи 
2-3 глави чесън 
1 портокал
5 с.л. ЯКИТОРИ сос (или соев сос и бяло вино равни части с 1 с.л. мед) 
мащерка, кимион, риган, сол на вкус ако трябва, или 2 кубчета пилешки бульон  



Приготвяне: 
* Портокалът се изкисва  3-4 пъти в гореща вода. 
* Кората му се настъргва и отделя, а сока изцежда. 
* Смесва  се с ЯКИТОРИ соса. Отделят се 1-2 лъжици от сместа.
* Пилето се нарязва. Заедно с пържолите с е поставят в плик, сипва се маринатата. Прибира се в хладилник за 7-8 часа. 
* Изваждат се и нареждат в тавата за печене. Прибавят се едро нарязаните картофи, почистените и срязани на две глави чесън. Тук е момента да се прибави сол или стритите бульони.
* С  останалата марината се намазват отново парчетата месо,  пилешкото се поръсва с настърганата портокалова кора; поръсва се с мащерка. 



* Свинското месо се поръсва с риган. Прибавят се надениците, които имат вътре кимион и с нищо не се поръсват :)
* Наливат се 2 чаши вода. 

* Тавата се покрива добре с фолио. 
* Пече се във фурната - първо 30 мин на 200*, след това още час на 180*. 
* Развива се фолиото и запича до зачервяване още 10-15 мин.







Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...