27 юни 2013 г.

Бързи месни основни :)))) или печено месо в плик

     
     След бързи млечни десерти, това беше първото име за публикация на тия печени меса, за които се сетих :smile1: . И честно казано, не бих им отделяла  време за публикаци, ако една девойка упорито не ми повтаря, че точно така някой може да не знае как се прави. 
За мен това са бързо приготвени ястия, особено за лятото, когато не е особено приятно да се върти човек около печката.  Поради малкия размер на пликовете за печене, гарнитурата се пече отделно :) но и картофите, и месото се приготвят от предната вечер, или сутринта преди работа, а вечер - само се поставят във фурната и докато си отпочива човек на хладничко и освежи, вечерята е готова.  Всъщност може и заедно да се изпекат, но така за мен става задушено, вместо печено месо с приятен тен :smile1: карамелизация, да го кажем.
     Ако сутрин човек стане 10-15 мин. преди режима си :) може да приготви всичко това и постави пликовете с продуктите в крок-пота (месото може и да не е в плик, но картофите там ги правя само в плика и съм много доволна от резултата вече), да му зададе  6 часа готвене и да е сигурен, че като се прибере вечерята ще бъде готова. Е, за целта трябва да си има и бавноготвещия Крок-пот.   Като  това агнешко печено.
     Най-скоростния вариант за готвене в плик е: месото  се  поръсва с подправки поставя в плика за печене поставя се във фурната да се пече, докато се приготви и гарнитурата в плик. На нея така или иначе и трябва по-малко време за печене. 

И ако все още на някого му трябва рецепта и начин на приготвяне, ето ги:


За 4 порции:
около 1.2 -1.5 кг. месо  (пиле на порции, бутчета; свинско, агнешко  или друго месо- ако е цяло парчето, остава по-сочно. Хубавото е, че в пликовете за печене крехко и сочно се получава всяко парче месо, независимо дали е контрафиле или някакви гърди.


подправки по желание: 
за пилешко и заешко- сол, по 1 ч.л. червен и черен пипер, чесън - гранули, на прах, или нарязани скилидки; 2-3 с.л. олио. Понякога мащерка.
за свинското - сол, кимион, черен пипер,  1 с.л. едрозърнеста горчица, 1 с.л. барбекю сос или кетчуп; салвия - защото имам :)
за агнешкото - тук ги пише, 
 
И независимо какво е месото - 60 до 80 мл. бяло вино или вода в плика.

"гарнитурата":  около килограм  едро-нарязани картофи (малки - цели),  ( дребни моркови и домати по  желание), копър, чесън (пак е по желание), сол и 4-5 с.л. олио (масло е по-добрия избор тук - 1/2 пакетче - 60гр.). Плюс около 100 мл. месен бульон по възможност домашен. Ако няма -  лъжица вегета, или кубче бульон с вода. 

Приготвяне: 

Месото: подсушава се с кърпа или кухненска хартия, поръсват и втриват се подправките; поставя се в плика така, че да не бъде на купчина, а на един ред :), прибавят се течностите, завързва се плика и пече на 220*, докато заври течността вътре. След това градусите се намаляват на  170-160 . За пилешко месо - достатъчни са 50-60 мин.; за свинско и останалите меса - от час до час и половина.  Ако има листа салвия - поставям ги цели върху месото.

Картофите: почистените картофи и всички останали продукти се поставят в плика, внимателно се разтръсква, връзва се и пече както месото, първо на 220*, след това на 160-170*. На тях са им достатъчни около 40 мин. 

И за да не ми остават продуктите  задушени, когато са готови, изваждам тавата ( тавата на фурната събира два пълни пакета), увеличавам градусите на 220* и с ножица внимателно (заради парата) изрязвам горната част на  плика. Поставям тавата  по средата на фурната и оставям за 5-7 мин. да се запече. Обикновено са достатъчни. 

Не дупча пликовете. Но понякога ползвам по два за месото, особено ако има кокал - нещо като застраховка да не ги спукам :)
Тук обаче месото е без сос.  Ако искам да бъде със сос, слагам повече (около 200мл) течност и задължително два плика. Когато е готово месото, срязвам ъгълчето първо и отцеждам бульона в друг съд, където го сгъстявам с лъжица царевично нишесте. И пак срязвам пликовете, за да се запече месото.   Или прехвърля цялото съдържание на плика в тава, прибавя размитото с малко вода нишесте  и върна във фурната, където докато месото се запече соса се е сгъстил. 

slap невероятно е колко изписах за едно месо, което за 5 мин. бих поставила в плика и във фурната..........


20 юни 2013 г.

Бързи млечни десерти



Тези десерти не са нищо особено освен, че са бързи и приятни за лятото, но съм обещала на едни дами да ги напиша :smile1: .  Сутрин пък са една много засищаща закуска.
Имат малки разлики, но основата им е една и съща - млечния крем е заквасена сметана и  маскарпоне/цедено мляко; имат бисквити и ядки. 

Инспирирани от Мюсли-тортата на сладка хапка,  която доста време се задържа като любима закуска на един млад мъж у дома. До толкова, че сам си я правеше. 

Точни продукти естествено няма - пропорцията е 2 части заквасена сметана и 1 част маскарпоне (или гъсто цедено мляко). Пудра захар - на вкус. Крема на първите две снимки е  с пасиран плод от компот  - праскови.  Следващите две е само млечен крем. 




За  5 чаши крем със заквасена сметана
Меки бисквити около  150 гр. пакет (моите тук са смес сметана и какао) или бишкоти, или руло
плодове - в случая нектарини, кайсии
едросмлени орехови ядки и още нещо за поръсване и украса (пръчици, мюсли)

200 гр. заквасена сметана
200 гр. цедено мляко (гъсто; купено е)
250 гр. плод от компот - пасиран  или малко бурканче със сладко
4-5 с.л. пудра захар

Всичко за крема се разбърква с лъжица.  На дъното на чаши се поставя по лъжица крем, следва бисквита, плод (нарязан) пак крем, ядки, бисквита, крем.. докато се напълни чашата. Украсата е по желание.


Подреждането тук е по същия начин - крем, бисквити, плод, крем...... 
Количеството е 4 чаши, а крема е: 

200 гр. заквасена сметана 
250 гр. маскарпоне
4-5 с.л. пудра захар

отново разбъркан с лъжицата. 

Плодовете са: банан, нектарини и малко замразени боровинки отгоре за разкош smile1.
Корнфлейкс,  настърган шоколад  и натрошени останалите какаови бисквити за украса.




13 юни 2013 г.

Песто с левурда

Втори вид  -  първия беше с обикновено бяло сирене и без ядки.
И въпреки, че в гората вече мина времето на ароматната тревица левурда (мечи лук), по магазините все още има. 


Продуктите са:  
 
* 50 г кедрови ядки
* 40-50  листа прясна левурда
* 150 мл зехтин
* 100 гр. пармезан
 * 50 г. ( твърдо овче) бяло сирене

Приготвяне:
* Ядките се запичат на сух тиган до златисто. 
* Почистения лук се нарязва  на едро и заедно с със зехтина и ядките се поставя в блендер или купа на пасатор и  смила до получаването на smile1  не еднородна смес, както се вижда на снимките долу.  
* Прибавя се настърганото сирене, и обърква. 
*   Прехвърля се в стъклен буркан и  съхранява  в хладилник. Моя издържа една седмица, но  да се има предвид, че с всеки изминал ден аромата става все по-силен.


9 юни 2013 г.

Петко Напетов :) или кумско пиле


Не знам от къде идва тази традиция да се играе с пиле пред кумовете на сватба, обаче  съчувствам на хората, които ги правят. И на тези, дето играят с  тежката табла с пиле, зарзавати и други кичозни зеленчуци, цъфнали около пилето Very Happy. Ако погледна назад в историята обаче,  имам един мил ми на сърце човек, който не само игра ръченицата на кума, ами я игра с огромна гореща тава, в която имаше не пиле, а агне. Радвам се,  че не ми се наложи агне да украсявам  все пак. 



Ей го в мое изпълнение. 
Първа, много груба грешка - да бях изпекла поне опитно едно пиле на шише. Но не. Кой да го реже на порции и пече в тавата. Както и да е ,изпекох го, облякох го, накичих го, така да се каже. 



Втора, трета и четвърта: на Петко му е леко изкривена устата, надявам се да не здравословен проблема, а просто да се подхилва на една страна :))) И много шавал, та му се  понабрала ризата отпред на гърдите,  но това е от жегата навън. Картофените розички правя от много години, но точно сега се попрепържиха...



Сега се надявам да се хареса на кумовете, на младоженците, на тъщата, която поне знае, че за пръв път правя такова пиле :)  и всички останали, които ще чакат да видят пилето. 


Но преди това да вървя да разчистя малката кочинка, която сътворих около Петко  :russian:

4 юни 2013 г.

Домашно сирене и Овче сирене с маслини и подправки


     В случая сиренето е овче, но може да се направи и с друго мляко - козе или краве; каквото има.
Сиренето се прави по стандартния начин, а маслините и подправките се прибавят преди да се сложи да се изцежда. Подправките, както и млякото, могат да бъдат различни - аз предпочетох риган, защото ми е любима подправка, пък и съчетан с маслините и доматите още повече ми харесва :)  До тук е престояло 5 дни, но е достатъчно твърдо и плътно, еднакво осолено и smile1 уважено от мен и младите човеци у дома.  Големия човек не яде домашно сирене. А това "петнистото" с интерес очакваше какъв провал ще излезе. Е, не позна. Следващия път - с чушки, но да станат  градинските, че тия от пазари не ми вдъхват доверие с количеството нитрати. 



Сиренето се приготвя по стандартния начин - тук количеството е 5л. прясно мляко; маята е по 5 капки на литър ( тук се следва  упътването на шишенцето с мая - колкото пише там - толкова.). На село млякото обикновено се прави от прясно издоеното мляко, което е топло ( около 33*)  и не се налага допълнително затопляне. В мандрите технологията е друга - там млякото се загрява до едни градуси (сверени с книгата на авджи Стоев - 65-70*), след което се охлажда до 32-33*.   Когато млякото се купува - също е изстинало, затова трябва да се подгрее  до около 33*. Хубаво е да се използва термометър, но при липсата на такъв -  проба с кутрето - това е нормалната температура на водата за къпане :) ( което е строго индивидуално, защото познавам двама, които се къпят с вряла вода).  И още една подробност - ако околната температура е по-ниска,  температурата на млякото трябва да бъде малко по-високо - 36-37*. Но сега е топло и 30-33* са напълно достатъчни.  Все пак го правим в домашни условия, не в мандра :) където Т* е постоянна величина.




Давам тук пропорцията за  5л. мляко - добива от него е около 0.900-1 кг. сирене, но това е винаги различно - зависи от самото мляко. Ако се направи с краве мляко - ще бъде около 700-800гр. 
Това е всъщност и начина да си направим в къщи домашно сирене (пропуск, кашкавала отдавна съм го записала), като се изключат вложените подправки :)  

* 5 литра домашно прясно мляко /непастьоризирано/се затопля до 30-33 градуса и се сваля от огъня. 
* Прибавя се маята  эа сирене - според указанието на шишето с мая - на това беше 5 капки за 1л. = 25 капки мая за сирене. Разбърква се добре, затваря се съда с капак.
* След 1.5-2 часа (пак зависи от околната температура - при по-студено е 2 до 2.5 часа)  се отваря съда -  на повърхността трябва да се е отделила жълтеникава, прозрачна течност - суроватката. 



* Тук сиренето трябва да се "нареже".  За тази цел има едни огромни "вилици" или "гребени" (ама и обяснение, но е точно нещо средно между двете) представлява вилица с много и дълги зъби, с която се нарязва сиреновата маса до дъното на съда. Тъй като тя е рядкост за всяко домакинство, много удачно е да се направи с обикновен нож - достатъчно е да бъде дълъг. В крайна сметка може и с ръка да се натроши, но целта на ножа (оная вилица) е да ги направи на еднакви парчета, които да могат да бъдат еднакво добре отцедени от саламурата. 

* Оставя се за още 30 мин. така.  




***Тук е момента, в който аз прибавих маслините и подправките - ситно нарязани 200 гр. (с костилките толкова)  черни маслини, листата от 10-на стръка риган и 4-5 листенца босилек. Разбърква се, да се разпределят равномерно в цялата смес. 
      Ако ще си правите нормално бяло саламурено сирене - прескочете тази част с подправките smile1



* Приготвя се по-голям съд (кофа), който се покрива с намокрен в студена вода тензух  и краищата му се връзват около ръба на кофата, за да не пада към дъното и, когато се сипва сиренето (или на кофата се поставя гевгир, в който вече се поставя парчето тензух - гевгира го държи на ръба на кофата и така изсипването на сместа е лесна и безопасна дейност).
* Внимателно се изсипва сиренената маса в полученото цедило (внимателно, защото при падането им пръскат :) . Четирите краища се отвързват  от кофата - два по два и се завързват така,  че да може да се закачи някъде  вързопа и да се отцежда.
* Отцеждането продължава  3-4 часа на хладно място, докато спре да капе от суроватката. Между другото тя може да се използва за направа на извара - след сиренето няма да излезе кой-знае какво количество, но пак е домашна.

* Изцедената топка се завързва стегнато - да няма празно място в тензуха) и притиска - на равна повърхност, отгоре с някаква тежест - камък, плоча или подобно (ние имаме едни железни тежести, които притискат).
* Тази саламура вече трябва да се събере и отдели за сиренето - затова е много удобно: една тава се обръща с дъното нагоре в друга, по-голяма по размер тава;  сиренето се поставя на обърнатата с дъното нагоре тава и така се притиска, а саламурата се отцежда в по-голямата тава. 

* Отново престоява  на хладно място 5-6 часа, в които сиренето хваща калъп (тук може и специална квадратна кутия, но вече става с повече "техника" под ръка). 
* Развързва се, изважда се получената буца сирене и поставя в тава, поръсена с едра морска сол.  Поръсва се и отгоре. Ако е голяма - може да се среже, за да се осоли по-бързо. Предвид малкото количество и това, че ще се изяде в рамките на 1-2 дни - внимавайте с количеството сол :)


* Отново след 4-5 часа сиренето се прехвърля в кутия за съхраняване, а солта се разтваря в онази саламура, която се е отцедила при притискането на сиренето. 

* Ако ще оставяте сиренето да зрее - но тук вече трябват и големи количества мляко - саламурата се преварява, охлажда и с нея залива  готовото сирене; то се подрежда в  съдове, които се затварят плътно. Трябва да бъде притиснато (с обърната чиния може и чист камък :) речен или мраморен), така, че да не изплува над саламурата. За около 30 дни сиренето е узряло и може да се съхранява на студено място ( мазе, изба) съвсем спокойно и година.  И тъй като при нас винаги се получава малко по-солено, обикновено винаги има извадено в хладилника да се обезсолява. 



Да се върна на моето, с подправките ::) След като го осолих, си го прибрах  с кутията в хладилника, в саламура. И беше много весело, когато снощи го предложих със салатата и девойчето Жул попита тия маслини как съм ги сложила там. Ами с мерак smile1 една по една.


Нашето маслиново дръвче пусна цвят тази година, но със завързването на маслините май ще почакаме :)



 

3 юни 2013 г.

Гюзлеми


     Ей това ми е най-любимия детски спомен, по повод една игра в Гответе с мен, където скоро писахме кой с какво си спомня абитуриентския бал. Много преди него и малко след него това беше закуската, обяда или вечерята, която хапвах съвсем доброволно. Лесни за правене, простичко тесто, но все пак си искат час и половина - два  време - следователно не са за делник smile1 а за празник (ако няма кой друг да ги направи).Но пък ароматните, печени на сач банички си заслужават всяка минута от труда.
     Тук имаме малко разногласия с мама, която твърди, че са се правели без набухвател (мая), но като знам, че баницата с домашно точени кори, без набухвател не ми е сред любимите, стигнахме до споразумение, че мая (малко) трябва да има, за да бъдат по-меки и крехки (иначе се очаква да бъдат по-жилави). Масло или мас е право на личен избор при намазването им smile1.



Продукти за тестото:
~ 450 мл. вода 
1/2 кубче мая (20гр.) 
1 с.л. олио
1 с.л. оцет
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол 
~ 1 кг. брашно и още малко за точенето 

сирене и олио за пълнежа
масло за намазване 

Приготвяне: 
* Пресятото брашно се поставя в дълбока купа. 
* Прави се кладенче, в което се поставя солта, захарта, оцета и олиото и топлата вода. Прибавя се маята. 
* Разбърква се,  докато стане гъста, лепкава топка, след което  се изважда върху набрашнена повърхност и доомесва - да се получи меко, еластично тесто.
* Оставя се за 30-40 мин. на топло място и покрито. 
* Разделя се на 10-12 топки. 
* Всяка се разточва на тънка кора (е, не чак толкова, че вестник да четем през нея, но все пак - тънка трябва да бъде) 
* Всяка кора се намазва с 1-2 лъжици олио, поръсва със сирене и и завива от четирите страни, така че да се получи квадрат. 
* Приготвените квадрати се отделят встрани на хартия или кърпа и едва, когато всички са готови се пекат.  ( тъй като са набрашнени, те не залепват, а за да не съхват е хубаво да се покрият със свежо фолио или влажна кърпа).


* Когато всички са готови се загрява сача  на котлон или огън (или дебел тиган с незалепващо покритие, но пак да кажа, че печени на сач не могат да се сравняват с тези на тигана smile1 )


* Намазват се от едната страна с разтопеното масло и поставят да се пекат на сача (котлона или огъня да бъдат силни). Малко преди да се обърнат се намазват и от горната страна и тогава се обръщат и  изпичат и от нея. 



* Изваждат се и отново покриват с кърпа - поне за 10-на мин., преди да им отдаде човек заслуженото внимание с чаша айран smile1 или пък с няколко резена сладък домат ( по мой вкус :)) 



Хубава, слънчева и спорна седмица! 
А който реши да ги направи - да му е сладко!


ПП: И приготвени с останали ми разточени кори,  приготвени за тиквеник, съхранявани 10 дни  в хладилник. 


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...