29 ноември 2013 г.

Кюфтета от червена леща и гъби



И първа среща с непозната за мен червена леща.  Т.е. тук точно е втора, тъй като първата се превърна в крем-супа ;D ама тази леща е толкова нежна, че увря за няма и 15 мин.и нямаше как да бъде прецедена. Скоро открих при нас едно магазинче за разни такива зърнени храни, подправки и сие с много богат асортимент; мили и усмихнати момичета, които раздаваха дори разпечатани рецепти за хлябове с лимец. И най-хубавото е, че не ме гледаха лошо, когато в три поредни дни ходех да купувам по 200-300 гр. леща. 
Кюфтета от леща вече съм правила и са одобрени у нас, но кафявата леща има едни люспици, които винаги се открояват. И бяха едни по-груби кюфтета. Но нали имаха и месна добавка - не останаха. Червената леща определено има по-нежен вкус, а сместа се получи по-гладка. И тъй като разбрах, че няма как да се прецежда, сварих в малко вода, която почти се абсорбира от лещата и пое от прибавените пасирани сварени картофи. В интернет има рецепти от турската кухня, в които водата се поема от булгура, но реших да не прекалявам с новите продукти за моите хора. И тъй като все пак ги бях решила да са постни, прибавих гъби (вместо шунка). Напоследък в близкия хипер-супер-маркет зареждат с гъби кладница, от които си избирам по-дребни.  "Срещата" ми преди години с големите, едри не беше впечатляваща, но откакто имам възможност да си избирам -  два пъти седмично купувам. 



И последно с размислите: Тук са постни и пържени. Могат да се изпекат във фурната, като се оформят с намаслени ръце. Така са подходящи  за постите в момента.  Е, без млечната гарнитура, която се вижда.
Не, че у нас се пости, но е разнообразие. Следващия път обаче аз ще им  сложа кашкавал.  Все си мисля, че  повече ще ми харесат с него. 



Продукти:
200 гр. червена леща 
400 мл вода 
200 гр. гъби (кладница е тук, но може и печурки да са ) 
5-6 стръка зелен лук 
2 с.л. олио 
2-3 малки сварени с кората картофа (бързо и лесно е в микровълновата фурна - цели, за 3 мин. на мах.мощност) 
4  с. лъж. царевично брашно 
1-2 скилидки чесън 
по 1 каф. лъж. кимион и черен пипер
сол на вкус

олио за пържене/печене 




Приготвяне: 
* Лещата се залива с водата и се слага да се свари за около 15 мин (през което време се разбърква и  водата се абсорбира).
* Ако лещата е омекнала, а има още вода се отцежда(до колкото е възможно) 
* Към нея се прибавят сварените, обелени картофи и всичко пасира до грубо пюре.
* Затваря се съда с капак и оставя за 25-30 мин. да изстине сместа. 
* През това време гъбите се нарязват на ситно, заедно с бялата част на лука и задушават в олиото за 5-6 мин. (докато се изпари водата им). 
* Прибавят се към охладената смес от леща и картофи; прибавя се брашното, пасираната скилидка чесън, подправките, ситно нарязаната  зелена част на лука и солта (1 каф. л.)  
* Обърква се добре. 
* С мокри ръце се оформят кюфтенца и пържат до зачервяване от двете страни,
 или: 
* с намаслени ръце се оформят топчета, сплескват се и подреждат на застлана с пекарска хартия тава. Пекат се в предварително загрята на 220* фурна до зачервяване (около 10-12 мин) 


Кюфтетата от леща са постни и се гарнират с кисели краставички, или туршия, но за непостещи хора предложението ми е да си направят сос от цедено кисело мляко, копър, ситно нарязани кисели краставички и чесън. 



27 ноември 2013 г.

Воденички тук, воденички там :)


Този субпродукт воденичките понякога изискват доста варене, особено когато не са от пилците от двора на мама.  Затова, ако готвя купени,  започвам с купуването на 2-3 опаковки или 2-3кг.; почиствам хубаво - защото почти винаги имат ципи за почистване, измивам и сварявам в подсолена вода до пълното им омекване (или готовност) в подсолена вода. Отцеждам и разпределям отново в 2-3 пакета и замразявам. Така готвенето с готовите, сварени вече воденички отнема не повече от 30 мин. Същото правя и с домашните, ако са по-голямо количество :smile1: отколкото за едно готвене. Бульона  от купените не го запазвам, тъй като не пускат нищо и не ми харесва, но домашните имат мазнина по тях и с прибавени малко кервиз, магданоз, черен пипер, пащърнак и морков - бульона им става вкусен. А бульона съм си признавала, че при  варене на по-големи количества кости  си го прибирам - наливам в бутилки от 0.5л. и замразявам също. Изобщо ей такива подготвени и замразени нещица много си ми помагат в готвенето - особено домашните бульоните.
Воденичките могат да се сварят както в обикновена тенджера, така  и в тенджерата под налягане (която аз пенсионирах отдавна) или в бавноготвещия Крок-пот

Сега Честит първи сняг и  три "бързи манджи"  с пилешки воденички


Воденички с ориз и спанак



Продукти за 4 порции: 

~600 до 800 гр. сварени воденички 
1 ч.ч. ориз 
3-4 стръка пресен лук
~ 300 гр. спанак 
~ 70-90 мл. олио* 
сол на вкус (воденичките са вече осолени)
щипка джоджен/гьозум

Приготвяне: 
* Оризът се измива на течаща вода;
* Заедно с нарязания лук се запържва в мазнината за 2-3 мин.
* Прибавя се измития и нарязан спанак, задушава още 2-3 мин., докато намали обема си, прибавят се и воденичките (може цели; може нарязани на по-дребно) и залива с 3.5 ч.ч. гореща вода  (или вода/бульон. но задължително горещи, това все го казвам, тъй като с горещата вода сготвения вече ориз не е слепена топка, а всяко зърно ориз стои само :) . Поръсва се с джоджена.
*  Може да се остави да се готви в тенджерата, а може да се прехвърли в тавата да се изпече. Аз го правя и по двата начина; и в двата случая оставям да ври тихо - независимо във фурната, или на котлона. И в двата случая изключвам и оставям тенджерата/тавата покрити за още 5-10 мин. на котлона или във фурната. 


Яхния от воденички със спанак 


Продукти пак за 4-5 чинии :) 
~600 до 800 гр. сварени воденички 
5-6 стръка пресен лук (в краен случай 1  глава стар)
~ 500 гр. спанак 
~ 50-60 мл. олио* 
1 равна с.л. червен пипер
1 пълна с.л. универсална зеленчукова подправка (или сухи зеленчуци за готвене подобни)
сол, ако трябва (воденичките са вече осолени; подправката също е солена)
5-6 стръка пресен или щипка сух джоджен/гьозум
2 с.л. брашно (препечено) 

Приготвяне: 
* Спанака и зеления лук се измиват и нарязват.
* Задушават се в мазнината, докато спанака си намали обема (около 2-3 мин). 
* Прибавят се воденичките,  универсалната подправка, червения пипер, разбърква и   залива с ~ 1л. вода (вода/бульон).
* След като заври се оставя 10-15 мин. тихо да къкри; прибавя се джоджена и размитото в малко вода брашно. Ако не е препечено - яхнията се оставя да поври още 3-4 мин. и  сигурно се повтарям :smile1: , ноооо  брашно за манджите и супите  ползвам препечено, за да не мирише на сурово -  препичам една тава, а след като изстине го прехвърля в стъклен буркан и така винаги си имам. 

Яхния от воденички с картофи 



Продукти  за същите  4-5 чинии :) 
~600 до 800 гр. сварени воденички 
1  глава кромид лук
~ 50-60 мл. олио* 
1 равна с.л. червен пипер
1 пълна с.л. универсална зеленчукова подправка 
сол, ако трябва (воденичките са вече осолени; подправката също е солена)
4-5 средни картофа 
няколко стръка магданоз и 1 стръкче кервиз :) 
1 ч.ч. домати от консерва (добре размачкани или пасирани)

1-2 с.л. брашно (препечено) 

Приготвяне:
* Лукът се нарязва на ситно и "запържва" в олиото 1-2 мин. - колкото да се загрее. 

* Прибавя се червения пипер, разбърква; прибавят се доматите, универсалната подправка  и ок. 700-800 мл. вода/бульон, воденичките и нарязаните картофи. 
* След като заври се оставя 15-20 мин. да къкри (докато напълно омекнат картофите).
* Прибавя се размитото в 2-3 лъжици брашно,  нарязаните подправки, разбърква и отстранява от котлона. 



* олиото  може да бъде по-малко, ако се ползва бульон с мазнина. Принципно бульона се запазва в чист вид, след като е отстранена мазнината, но моите са все от домашни животни и предпочитам да им запазя мазнината. 





26 ноември 2013 г.

Медения сладкиш на Сладка Хапка


Тази Сладка Хапка. Да не си помислите, че така се казва сладкиша,  заради малките хапки, на които е нарязан.  Мнеее, това е "партизанското име" (според Мише, на който словосъчетанието ник-нейм нищо не говори) на дамата, от която го научих; която разпространи мълниеносно и оня шоколадов сладкиш с майонеза, на който Стоев младши е трепач.
Тази рецепта на медения сладкиш  пък е от зората на Хапкината кулинарна младост. Изобщо този месец го откарах в стари, добре изпитани и вкусни рецепти, за които не се налага да обиколиш стоковите борси в радиус от 200 км., да си чупиш пръстите по клавиатурата, докато напишеш правилно името на  продукта. Но пък рецепти, които са с малко продукти,  приготвят се за 10-на минути и винаги се получават. В случая със сладкиша - меден, лепнещ, с дъх на канела





Според Роси: 
Когато чакате свекървата на гости, най-малкото, което може да й сервирате, е торта "Трюфел". Или истински трюфел, примерно... Но ако идва свекърът, докато хапне от готвеното за вечеря, този сладкиш ще е готов и ще го очарова - лесен, бърз и много приятен на вкус.
перефразирано от мен, тъй като ми е ред свекърва и тъща да играя :)  звучи така
 Когато чакате кандидат-снахата на гости, най-малкото, което може да й сервирате, е торта "Трюфел". Или истински трюфел, примерно... Но ако идва кандидат-зетят, докато обмени опит в зайцевъдството с Мише, този сладкиш ще е готов и ще го очарова...

 Хайде да го правим вече сладкиша. 

Продуктите са за тава с размери 18/28 (моята, според Роси 22/28. Разликата ще отиде в дебелината)


1 ч.ч. захар ( 240 мл. е чашата!)
1 яйце
1 ч.ч. кисело мляко
1 ч.ч. брашно
1 бакпулвер (10 гр.) 
1 с.л. канела (може и по-малко)


3-4 с.л. кокос за поръсване

~1/4 ч.ч. мед 



Приготвяне: 

* Фурната се загрява на 180* 
* Тавата се покрива с хартия за печене.
* Яйцето се разбърква със захарта и киселото мляко.
* Прибавят се брашното с бакпулвера и канелата и отново разбърква. 
* Сместа се изсипва в тавата и пече в загрятата фурна около 20 мин (най-добре докато пробата с дървено шишче или клечка остане суха) 
* Изважда се от фурната и веднага полива с меда внимателно, докато го поеме и поръсва с  кокоса. 

Голяма грешка е да се прави нощем. А аз все по това време на нощта  го правя и цялата  ни къщичка ухае на мед и канела :girl_in_love::girl_in_love:





24 ноември 2013 г.

Кошнички от колбаси


За предястие, или бърза вечеря; класика пак от ранния ми кулинарен период  преди повече от четвърт век :) когато не само аз се учех да готвя, но и бяха хит сред колежките, с които обменяхме рецепти за бързи и ефектни ястия, а много често си правихме и кулинарни дегустации на място.
И от времето, когато саламът  беше с доказан произход и вкусен. Сега съм намерила  производител на сравнително хубава шунка, която  като ядеш се усещат парченцата месо. Да не казвам пък колко е прясна - варена предния ден :)
Правят се в няколко варианта: 

- кръгчета дебел колбас,  наредени в тавата и леко запечени - краищата им се свиват навътре и тогава във всяко "гнездо" се чуква едно дребно яйчице. Пак се запича докато се стегне яйцето. 
Тук, където съм ги показала в мое изпълнение (долната снимка) на белия свят преди 7-8 години колбаса е от  по-тънкия - тип Камчия, купичката е малко по-голяма и в нея се нареждат няколко кръгчета - така се получава кошничка-цвете. А и събира повече плънка, достатъчна за вечеря или обяд. 
- кръгчета дебел колбас или шунка, които се поставят в гнездата на формата за мъфини, купички от крем карамел (без значение какви, може и алуминиеви еднократни) или ей такива от пастет, които се виждат отзад (тях ползвам и за мъфини, когато тавата им не побере сместа и остане за някоя бройка). И тук също - парче сирене, кашкавал, яйце... каквото се сетя в момента или ми се  появи пред погледа в хладилника - чушка, или картофено пюре, винаги има; парче домат, зелена чушка са цвят. Всичко, което може да се сложи в гювече. Ако формата е по-голяма - две кръгчета се застъпват.

Сигурно и още варианти има, но за тези се сещам, които правя най-често.
А най-доброто в случая е, че докато се приготвят  формите-кошнички и се напълнят, фурната е загряла и им трябват не повече от 10-15 мин. 




Ами "рецептата" всъщност се изчерпа с горното описание Very Happy

Точно на тези плънката се вижда по пластовете:
колбаса/шунката
сирене 

картофено пюре (или само сварен, намачкан картоф) 
яйце 
топено сирене и кашкавал, маслина 

Печене в предварително загрята на 220* фурна за 10-до 15 мин. 

22 ноември 2013 г.

Руска салата


Не салата "Оливие", която според историята и' трябва да е с месо от фазани, телешки език, черен хайвер....
А добрата стара РУСКА САЛАТА, която всеки човек над 30 свързва с празниците през зимата, когато беше задължителна на масата, редом с млечната салата и туршиите. Е, сега пак присъства, но по-рядко -  разнообразието от салати вече е голямо. Най-вероятно творение на бившия Балкантурист, заедно с  рулцата по чешки, ама пък... засищащо, дори за вечеря на сандвичи, с палачинка, или като предястие за пълнеж на профитероли. Важна част от менюто студентско и  ако може авджи никога да не види на масата. Защото е разбъркана.  Ако е ей така подредена като салата-торта - пръв се нарежда.  За сметка на него всичките ни човечета я обичат. А аз я правя в промишлени количества, както се оказва :) последния път като сложих на кантара кутията с готова и видях как стрелката излетя  над 2кг и аз се Shocked



Продуктите винаги са на око, кой слага грах - кой не; някой (като мен  в последните две години и царевица прибавя; друг лук, или ябълка; пилешко месо вместо колбас; за да не става много тежка, аз смесвам майонезата с цедено мляко или заквасена сметана. И тъй като обикновено я правя от есента до пролетта, моркова винаги е маринован (от туршии, или специално за салати -  маринавани в бурканчета. Не ми харесва сварен.) 

Примерни продукти за едни  над две кила руска салата newsm03 


6-7 картофа, около килограм 
3-4 моркова (мариновани) 
400 гр. консервиран или замразен грах 
1 буркан кисели, или мариновани краставички ( от ~700-800гр.) 
~500 гр. колбас (или шунка, сварено пилешко филе, в.п. филе. Лично за мен с шпекова салам е най-добре ) 
1 голяма кисела ябълка 
2-3 сварени яйца 
~ 400 гр. майонеза 
~ 100 гр. заквасена сметана или цедено мляко ( в краен случай 2-3 лъжици гъсто кисело мляко) 
сол 
опция - 1 лъжица горчица, черен пипер и сладка царевица 




Приготвянето: 
започва с варенето на картофите. От различните начини на варене най-много ми допада да сваря картофите с кората, да се охладят и тогава да ги обеля и нарежа.  Ако морковите не са мариновани, а ще се варят - заедно с картофите, необелени. Когато изстинат и на тях им се бели "кората". 
Тук е време грахът да се измие и сложи в гевгир/или цедка, за да се отцеди от водата. Ако е замразен - пак в гевгира, докато се размрази хубаво. 
продължава с голямото рязане на дребни кубчета, нещо като граховите зърна. Краставичките срязвам на две по дължината и също оставям да се отцедят, докато свърша с другите продукти. 
Дребно нарязаните картофи, моркови, яйца, колбас, обелената и почистена ябълка се поставят в голяма купа, която предвидливо трябва да събере всички продукти. Посолява се на вкус и разбъркват много добре и внимателно, като се загребва от дъното и се поставя отгоре, а не се бърка кръгообразно в купата  - така продуктите ще се намачкат и превърнат в пюре, а това все пак е салата.   
Прибавя се отцедения грах, царевица (ако ще има), майонезата и цеденото мляко/сметана; черния пипер.
Отново всичко се разбърква внимателно от долу нагоре. 
Купата се покрива със свежо фолио (или капак) и прибира в хладилник за поне 1,5 -2 часа. Колкото повече стои и охлажда - толкова по-вкусна става :)


18 ноември 2013 г.

Пиле каша ....и пожелахте да видите :)


Наскоро в страничката на блога в социалното зло ФБ попитах кое простичко ястие липсва, а трябва да го има food010 Сред предложенията с нахут (добре де, ще му дам втори шанс на нахута) се открояваха попара, пиле каша, яйца на вестник (все още не мога да прежаля плота); а торта Гараш, която хич не е от простичките  ще направя скоро по добрата стара соц. рецепта. 

Пиле каша у нас се готви в две разновидности - бяла и червена (и двете еднакво нефотогенични).  Червената от баба и задължително с чубрица; бялата - от свЕки. От която е и пилешка яхния с картофи, най-обичаната яхния у дома.  От мен :) парченцето мАсло.
Но както е тръгнало да броя до 3 картофите  в чинията на авджи, май по-често трябва да му готвя просто пиле каша food010  


Пилето и в двата случая е в количество за 5-6 чинии, т.е. около  килограм пилешко месо, независимо кои части на пилето са. 



За червеното пиле каша :) 

* Месото се нарязва на порции, които запържват за по минута от двете страни  в 3-4 с.л. олио 
* Прибавя се ситно нарязана глава лук и запържва още минута. 
* Прибавя се 1 с.л. червен пипер,  сол на вкус, разбърква се и се залива с вода - около един  литър. 
* Щом заври се намаля котлона и оставя да ври тихо и спокойно, докато месото омекне.
* Изважда се от соса, охлажда се и в него се размиват 2-3 с.л. препечено брашно.
* Сипва  се в тенджерата внимателно и разбърква кашата :)   докато стигне желаната гъстота на кашата, тъй като по време на варенето не се знае колко вода се е изпарила.  Обикновено размивам 3 с.л., пък - колкото поеме. 

* Прибавя се малко кубче масло (кибритена кутия), отмества се тенджерата от котлона и поръсва се магданоз и една голяма щипка чубрица 

Понякога прибавям лъжица универсална зеленчукова подправка, но автентичния вкус на бабината каша определено страда от това. 




Бялата каша да не се бърка с фрикасе, моля :)  Тя си е простичка каша с препечено брашно. Неведнъж пиша, че винаги имам препечено брашно в буркан. Ами по-лесно е така - когато ми потрябва. Пък и на всяка манджа в тенджера, брашното, което слагам, предпочитам да е запечено - да не мирише на сурово случайно. 

 ПИЛЕ БЯЛА КАША 


иии вариант едно :) 
* Кипва се около 1,5 л. вода в тенджера и поставя в нея нарязаното месо***
* Когато започне да завира се отпенва с решетъчна лъжица. Ако пропуснете момента - просто прецедете бульона и връщайте пилето в чистия вече бульон. 
* Посолява се, прибавят се 3-4 лъжици олио, 5-6 зърна черен пипер и оставя да се вари, докато омекне месото. 
* Изважда се от бульона - около 200 мл., охлажда се и в него се размиват 3-4 с.л. брашно (пак зависи колко бульон е останал - за около литър течност трябват 4 с.л. препечено брашно).
* Внимателно се налива в тенджерата и разбърква енергично, за да не стане на топчета. 
* Поставя се кубче масло и отмества от котлона. 

вариант две :) 
* Месото се сварява до готовност ( в подсолена вода; отпенва се) . 
* В тенджера се загрява маслото и олиото, прибавя се брашното (тук вече не е препечено) и бърка с дървена лъжица, докато си смени цвета към златисто, но се внимава да не загори.
* По малко се налива  от горещия бульон и бърка с телена бъркалка (колкото по-голяма - толкова по-лесно). Бърка се и се налива..... докато  брашното поеме бульона; гъстотата се определя на око. Когато заври и преценим, че е добре - спираме с наливането на бульон. Ако не стигне :) прибавяме топла вода. Ако пък сме изпуснали течностите повече - оставяме да поври 7-10 мин, докато се сгъсти малко соса (кашата де) 

* Прибавя се месото, бучката масло и оставя отново да заври. 

***С месото, което варя така процедирам - слагам го във вряща вода, но  може да се сложи  в студена вода и да се вари до омекването му. Обаче на мен ми се струва, че когато го сложа във врящата вода, месото се стяга и не пуска толкова белтък (парцалчетата; протеини) във водата и остава по-сочно, след като е сготвено. Може внушение да е,  ама :smile1: пилето мое и тенджерата моя :)  И специално на бялата каша до преди няколко обезкостявах месото и го слагах на дребни парченца в кашата.  Но сега всеки държи на големия кокал :) 


10 ноември 2013 г.

И отново най-шоколадовата торта



с друга премяна.
Блатовете за тортата са най-добрите, които съм правила, а и няма как да е, щом са на Ири Купенска от Най-шоколадовата торта. Сочни, какаови, с аромат и на кафе, без допълнително напояване. Всички се влюбихме в тая торта, когато я правих  за РД на ЖулЕто.
Не е било да правя торта и да си нямам ядове, но все се надявах, че най-големите ще са, докато направя къдриците (ако може така да се каже на тия ушички, запетайки отгоре).
Пояснявам: Правят се много лесно, особено като гледаш по тв. Ама да гледаш, не да прехвърлиш през екрана и сменяш канала. Естествено, че не знам защо не оставих да ги изгледам, както и че не знам, защо реших да правя подобни, вместо  просто да настържа шоколад с белачката за картофи -  стават много прилични охлювчета.  

Тортата трябваше да е със същия крем, като горната за РД на девойчето. Да, ама не. Харесва ми да ползвам готварска сметана пред сладкарската, тази обаче не се разби и втвърди. Т.е. разби се, на пяна. Маскарпонето реших да си спестя, тъй като не знаех ще или няма да става за  гости, затова сложих 2 шоколада вътре, малка заквасена сметана и наредих в закопчаващата се форма за торти, да си се стяга там. Тя пък взе, че се получи. 
Това при положение, че съм ранила 6,30 да сглобявам тортата за именния ден на милото. А, да. Приключвайки с крема, доволна и щастлива, че се сетих да разтопя и прибавя шоколад, влизам в стаята, където благоверният с вилица в ръка и кофичка кисело мляко е застанал до масата и ме посреща с думите "Не ми търси нищо за закуска, аз ще  хапна от този кекс" :w00t::w00t: Ще, как не. Все си мислех, че беше при мен вечерта до масата, когато къдрех вечерта шоколада и дори си направи устата да му подаря горелката, с която разтапях прекалено втвърдения от хладилник лист шоколад. 




Ето блатовете  пак. От тези продукти изпекох 1 блат с диаметър 28 см., който срязах на две. 

Продукти:
180г. брашно
150г. захар
125г. кафява захар
60 г. какао
1 и 1/4 чаена лъжица сода бикарбонат (7-8 гр) 
1 и 1/4 чаена лъжица бакпулвер (7-8 гр) 
щипка сол
2 яйца със стайна температура
140мл. гъст айран
75мл. олио
140мл. прясно, горещо кафе (нес )


Приготвяне:
* Фурната се загрява на 180°C (без вентилатор!) .
* Всички сухи съставки се поставят в дълбока купа и се разбъркват добре.
* Яйцата, олиото и айрана се разбъркват и се добавят към сухите съставки. Всичко се разбърква добре.
* Накрая се излива горещото кафе и сместа се бърка, докато стане гладка и хомогенна.
* Готовата смес се излива в предварително намаслена и покрита с какао форма за торта.
Времето за печене е според големината на формата. Аз ползвах форма с диаметър 24 см., сложих и хартия от вътрешната страна на формата така, че да стане по-висока  - получ исе около  12 см - трябва височина, тъй като по време на печенето блата се надува. Изпече се за около 35 мин. - проба с дървено шишче - да излиза сухо.
* Оставя се да се охлади напълно (една нощ), след това с
 много остър, широк, дълъг  и тънък нож блата се срязва на две части.

За шоколадовия мус: 

1 бял шоколад 100 гр. 

1 черен (натурален) шоколад 100 гр. 
 500 мл. течна готварска  сметана 
+ 3 с.л. пудра захар)  ( или сладка, без захарта)

1 опак. заквасена сметана - 200 гр. + 3 с.л. пудра захарТечната сметана се бие със захарта, докато стане на твърди върхове ( рядко не става, но все пак се случва) .
Заквасената сметана се разбърква със захарта - с лъжица!  
Шоколадите се разтопяват на  водна баня и прибавят внимателно към сметаните, обърква се. 


и още ~ 100 гр. шоколад за декорацията 




Сглобяване: 
Поставя се първия блат (ако крема се охлади предварително в  хладилника, няма да има нужда от стягащата форма, а  направо в тортена чиния или поднос може да се нареди) . 
Намазва се с половината от крема.
Върху него се поставя втория блат  и намазва с останалата част от крема (може да се остави малко, за да се намаже отстрани тортата. 

Къдрички, ушичките или разните там запетайки :) за украсата отгоре 
Натрошения шоколад се разтопява на водна баня. 

На твърд картон се поставя лист хартия за  печене и с шпатула, или дълъг, широк нож се разстила съвсем тънък пласт.  (или на силиконово килимче, или на подложка за  оформяне тесто за торти - ползвам такава и е много лесно с нея)
Оставя се да изстине - прибирах за 3-4 мин. в хладилник.  Трябва да е изстинал, но не напълно втвърден, защото се чупи. 

С шпатула се настъргват стружките, а къдриците се правят отново с шпатулата, с която се "изстъргва" едно отворено в долния край "О", започвайки от  дясно наляво (обратно на часовниковата стрелка. страхотно обяснение, но ако си го представите е много лесно. Най-сложната част е да се хване изстиналия шоколад в точния момент). 
С нож или шпатулата се преместват в тава, на хартия за печене и така съхраняват на студено място.  Не се пипат с пръсти, тъй като от топлината на ръцете се топят или чупят. 

Малките охлювчета от белия шоколад са правени с белачката за картофи и добре охладено парче бял шоколад. 






8 ноември 2013 г.

В петък на гости :) с торта на Кокона

      Петък е, време за гости  smile3503   а Кокона е познатата ни Дарина. Вече писах за странните имена, с които се регистрираме при прощъпулник в нета, дето Мише  ги наричаше "позивни".
Време беше да изтупам "петъчното гости" от прахта, а Даринката след две години (поне) отправена покана - най-сетне  ме удостои с внимание :) Добре, че наскоро аз и гостувах, та изтръгнах (с добро ) обещание, тя да отвърне най-накрая на поканата ми.
     За тия няколко години виртуално познанство добре ме е запомнила, че много си падам по мръвки и по шоколади и  е направила най-страхотния избор за гостуване - шоколадова торта ( с най-сочните шоколадови блатове на  Ири Купенска, което е гаранция за вкус). 

И тъй като в момента и аз съм  се разпънала с нейната Най-шоколадова торта отново (друг е въпроса какъв ще е резултата), сега ще почерпя с Дари-ната шоколадова торта за днешния празник - Архангеловден. Пък моята, ако стане - у социалната мрежа ще споделя. 

         Даре, благодаря ти, за виртуалното гости! Надявам се в скоро време и с теб да е реално!
 Благодаря ти и  че подслажди блога ми 
 Very Happy тъй като знаеш, тази категория тук сериозно куца. 
newsm51



А на всички именици и специално за моя специален човек - ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! ЖИВИ И ЗДРАВИ ДА СТЕ!  И наздраве!  

(сок е, ама това ми попадна за черпене ) 




*********************************************
С огромно удоволствие днес гостувам в блога на един от най-добрите кулинари и страхотен човек - Пепи.
Първо гостуване за мен, в любим блог, с прекрасни ястия и големи изкушения за слабото ми сърце, което като види месо и препуска в галоп. Пепи    е страхотен кулинар (аз -клеп...клеп...), а аз голям чревоугодник и грешник. Надничайки в блога ѝ съм винаги удовлетворена и възхитена от видяното. Приготвяла съм много ястия по нейни рецепти и то не само на месни специалитети, и няма как човек който е опитал ястие по нейна рецепта да не остане възхитен.
За днешното си гостуване обаче избрах торта.  Не е с месо, а шоколадова. 
Знам, че Пепи освен фен на месцето (като мен) е фен и на шоколада, затова реших да гостувам именно с тази торта.




А ето и рецептата:

Шоколадова торта със сметанови рози


Блат:
180 г брашно
150 г захар
125 г кафява захар
60 г какао
1 и 1/4 чаена лъжица сода бикарбонат
1 и 1/4 чаена лъжица бакпулвер
щипка сол
2 яйца, стайна температура
140 мл гъст айран
75 мл олио
140 мл прясно, горещо кафе


Фурната се загрява на 180-200 градуса.
Брашното, двата вида захар, какаото, содата, бакпулверът и солта се слагат в дълбока купа и се разбъркват добре.
Яйцата, олиото и айряна се разбъркват и се добавят към сухите съставки. Всичко се разбърква добре.
Накрая се излива горещото кафе и сместа се бърка, докато стане гладка и хомогенна.
Сместа се разделя в три купички по равно и се изпичат 3 блата. 
Формата за печене е с диаметър 26 см. Покрива се с хартия за печене и хартията се намаслява с олио. Изсипва се сместа за блата, изравнява се и се пече на 180-200 градуса около 15 мин за всеки блат.
Блатовете се изваждат от формата с хартията и се охлаждат върху решетка. 


Източник


Шоколадов ганаш:
100 г тъмен шоколад с 40% какао
100 г тъмен шоколад с малини с 64% какао
250 мл сладка сметана за разбиване

Сметаната се кипва в съд на котлона, отстранява се от огъня, добавя се начупения шоколад и се разбърква с лъжица до получаване на еднородна смес. Оставя се да се охлади на стайна температура за 1 час. Ако сместа е все още течна се слага в хладилник да се стегне. Трябва да се получи с гъстота на течен шоколад и лесно да се нанася върху блата.

Сметанов крем:
150 мл сладка сметана за разбиване
150 г заквасена сметана
50 г пудра захар
2 ванилии на прах

Заквасената сметана се смесва с пудрата захар и ванилията и се разбърква с лъжица. 
Сладката сметана се разбива с миксер. Добавя се кремът от заквасената сметана и се разбърква с лъжица ( не с миксер)

За измазване на тортата:

200 г тъмен шоколад с 40% какао
250 мл сладка сметана за разбиване

Сметаната се кипва в съд на котлона, отстранява се от огъня и към нея се добавя начупения шоколад. Разбърква се до получаване на еднородна смес и се оставя да се охлади на стайна температура, докато се стегне с гъстота на течен шоколад и може лесно да се намаже върху тортата без да се разтича.

За украса:
500 мл сладка сметана за разбиване
100 г тъмен шоколад с 40% какао
Течна червена сладкарска боя
1 ванилия на прах
Какао за поръсване

200 мл от сметаната се кипва в съд на котлона, отстранява се от огъня и се добавя начупен шоколад. Разбърква се до получаване на еднородна смес. Оставя се да се охлади на стайна температура, а след това в хладилник. След като е охладена се разбива с миксер.
Останалата сметана се разбива с миксер, разделя се на две части, в едната се добавя течна червена боя и се разбива за кратко с миксера, а в другата се добавя ванилия на прах.

Сглобяване на тортата:
В сервизна чиния се поставя първия блат като се захлупва с хартията нагоре. Отлепва се внимателно хартията за печене. 
Намазва се с шоколадовия ганаш с малини и се изравнява добре.
Отгоре се поставя вторият блат и внимателно се отлепва хартията.
Върху него се намазва сметановия крем и се изравнява добре.
Поставя се третият блат. Отлепва се внимателно хартията.
Тортата се измазва с шоколадовия ганаш и се изравнява.
Отгоре се украсява с шприцовани сметанови и шоколадови рози и съвсем леко се поръсва с какао.
Тортата се охлажда една нощ преди сервиране.

Забележка: Не е нужен ринг за стягане на тортата при сглобяване. Хартията за печене на блатовете е хубаво да е добре намаслена с олио и по съвет на Ирина може да се поръси върху мазнината с какао. Блатовете са много крехки и влажни и не е нужно да се сиропират. Тортата е достатъчно влажна и мека.







6 ноември 2013 г.

Профитероли със солена плънка

     Или еклерчета със солена плънка, но с ръка на сърце си признавам, че тия дни разбрах 'що едните са еклери, а другите - профитероли.  
    Хайде, за тестото шу бях чела; с бине-суфле мама ни запозна в ранна детска възраст;  толумбички пък аз правя от късна детска възраст; гужер не само знаех какво е, но и много пъти съм правила с един от видовете - соленките с парено тесто на Ели, а кръгчетата Пари Брест съм виждала големия Жак Пепен как ги прави по ТВ.
     Е, моите еклери си ги правех кръгли и рекламации нямам.  Но вече знам разликата и другия път пак ще си ги правя както си знам 
Grin 


     Пареното тесто е в основата на всички, само дето някъде е с вода, другаде с прясно мляко; или олио/масло.  Струва ми се (ама може и само да ми се струва), че ако тестото съм направила само с вода готовите еклери са с "по-груба" повърхност. А тия с прясно мляко са по-нежни. Още при изваждането от фурната им се усеща. После попиват от пълнежа и не си личи. Ама пък може и само да ми се струва. Затова съм избрала вариант и ги правя  с равни части масло/олио и прясно мляко/вода. 



Продукти за тестото - дозата е за две тави на фурната:

300 мл. вода (или 50/50 - вода/прясномляко)
130-140 мл. олио (пак или- 50/50-  олио/масло)
щипка сол 
5-6 яйца.
 2 чаши  / по ~ 240 мл /  брашно

Приготвяне: 
* Водата/млякото  и олиото/маслото  с щипката сол  се кипват в дълбока и висока тенджерка;
* Отмества се от  котлона. 
* Брашното  се прибавя  на 2-3 пъти  и бърка с дървена лъжица или шпатула , докато започне да се отлепва от стените на съда и се събере на топка. 

* Оставя се  да изстине  и   едно след друго се прибавят яйцата, като след вяко се разбърква добре, докато го поеме.....  и се получи лепкава каша.
* Фурната се загрява на 220* 
* Тавите за печене се застилат с хартия, или намасляват. 
* Шприц или пош се пълни с лепкавата каша :)  и щприцоват розички/топчета с големина на топче за пинг-понг долу горе.  Е, не са кръгли, но размера им е нещо подобно. А острите връхчета, които се получават се притискат лекичко  с намокрен пръст надолу, за да не изгорят при печенето.
* По желание могат да се поръсят със семена. 
* Пекат се в загрятата вече фурна, неизвестно колко време, но през стъклото на вратата на печката се вижда, как те се надуват двойно и ............ до зачервяване :) 




Плънката (освен сладка, сега си показваме част от солената) 

На горната снимка е цедено мляко, сирене, майонеза  (2:2:1 части) , зелената част на пресен лук и зелени маслини. 


На долната снимка е тарама хайвер с черни маслини. 




Тук плънката е топеница с пармезан и подправки.
Друга плънка за тях е руската салата (която невероятно как не съм публикувала до сега и си вземам предвид, както и да добавя снимка на профитероли с нея). 


Профитеролите се пълнят с шприц, ако плънката е гладка и цепват с нож и пълнят с лъжичка, ако плънката е по- груба. Ама това са подробности. Както и да се напълнят - все не остават. 
Но е добре да  се пълнят преди да се хапват, тъй като  от плънката  за няколко часа омекват. 


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...