30 септември 2015 г.

Къри с пиле, гъби и бейби зеленчуци


      Настоящата публикация с рецепта е  отговор на предизвикателството на Метро , Блоговодител и шеф Юри Велев, които  изненадаха  нас, група кулинарни блогъри, с подарък   бейби зеленчуци  
  :drinks: 

Романеско броколи/карфиол, червено зеле, патладжан, тиквичка, моркови и царевица. Всичките бейби.   По-крехки от нормалните им събратя, готвят се много бързо и е много подходящо ползването на уок тиган. Или друг дълбок голям. Всъщност винаги е по-добре да се използва голям и дълбок тиган при готвене, за да могат месото , или зеленчуците да дишат, докато се готвят, не да се мачкат :) или слепват. 

       Изобщо не им се замислях,  у нас тези (и подобни) зеленчуци често приготвям с пиле, гъби и сметанов сос, или в масала със зеленчуци и свинско.  И тук  обедини двете с наличните ми продукти.  




Продукти за 3 порции:  
~ 800 г  бяло пилешко месо без кост 
~ 200 г гъби (печурка) 
3-4 с.л. олио 
50-60 мл. соев сос 
50-60 мл бяло вино 
сол, черен пипер 
2-3 ск. чесън 
1 с.л. жълта къри паста 
400 мл кокосово мляко 

малка глава броколи ок. 200 г 
1 морков 
бейби зеленчуците: Романеско броколи/карфиол,  патладжан, тиквичка, моркови и царевица
лъжица масло 

Тай-къри пастата е жълтата кутия, която не е толкова люта. Такива  пасти се продават в големите вериги (Лидъл, Кауфланд), както и кокосовото мляко и може да си купите от там, а ползването на лютите пасти  е доста икономично. 


Приготвяне: 
* Месото се нарязва на късчета и маринова в соевия сос и виното за ок.30 мин.( в хладилник) 
* Олиото се загрява в дълбок тиган, прибавя се отцеденото месо и запържва, докато остане на мазнина. 
* Изважда се в чиния, а в тигана се поставят нарязаните на филии гъби, заедно с 2-3 лъжици от марината на  месото и също задушават/пържат за около 3-4 мин- докато се изпари течността от тях.  Изваждат се при готовото пилешко месо. 
* През това време зеленчуците се бланшират  - моркова с нормален размер се нарязва на   кубчета, главите броколи и романеско се накъсват на розички с еднаква големина; царевичките и бейби морковите - цели.. Поставят се във вряща подсолена вода и  се варят 4 до 5 мин. Отцеждат се и веднага им се прибавя лъжицата масло :) тук се разнася чудесен аромат на разтопеното масло :girl_haha:
* Патладжанът,  срязан на четири резена и тиквичката на кръгчета се  поставя пак в онзи тиган, прибавя се останалата марината от месото (последните 1-2 лъжи. е), още  лъжица олио и запържват за 3-4 мин. Тук патладжанът не се изкисва,  няма никакъв горчив вкус. 
* Към тях се прибавят ситно нараните скилидки чесън и още минута се пържи със зеленчуците. 
* Добавя се къри пастата и  разбърква минутка с нея.
* Сипва се  кокосовото мляко и около 200 мл вода. 
* Връщат се  месото и гъбите в тигана, похлупва се и оставя да къкри за около 6-7 мин. 
* Прибавят се бланшираните зеленчуци, разбърква се всичко и оставя за още 3-4 мин. да се готви.   Към края се опитва на сол и ако трябва - се посолява и подправя с черния пипер. При мен повече сол не трябваше :) 

***Ако искате повече сос - може да налеете повече вода и да готвите покрито и в последните минути. При мен сосът се редуцира и пое в продуктите и мъката на младите хора беше голяма :) 





29 септември 2015 г.

Катък. Ама истински, от овче мляко


      Ето го и катъка, както обещах :) И правя изричното уточнение, че това е  катък - истински, от   овче мляко, както са го правили овчарите в кошарите, приготвено в период, когато млякото на овцете е вече гъсто и много маслено;  варено с часове.....отлежавало седмици и хванало се ей така;  гъсто, без всякакви добавки на сирене, извари, кисели млека.... С нож да го режеш, както се казва, когато е готов. Има само сол. Истинския катък опитах преди почти 30 години :) отивайки за пръв път в дома на Мише - за годежа, където стринките му бяха направили от това гъсто,  вкусно млечно изкушение млечна салата :) Ама така е, като имаха десетки буркани с ценната смес. При нас на село мама също правеше, но правеше точно този, със сиренето, в който сиренето  сгъстява млякото и вкусът му е съвсем друг - :) като на сирене с мляко. И за съжаление на шупли, защото оказа се после неправилно го съхраняваха, докато стане готов.
      Обединявайки знанията на свеки и материала от овцете на тати, вече години правим страхотен катък, който като опита човек и забравя колко часа го е варил на огъня (но пък не виси до огнището или печката).  И да, в моя край катъкът  се нарича "ахчак". Не знам от къде е останала думата, но е звучна и на мен си ми харесва :)  Другаде в Северна България приготвен точно по същия начин  този деликатес се казва крокмач.  Изпробвано става и от краве мляко, но там варенето е два пъти повече (разбирайте цял ден), а самия катък не етака блажен :) както този от овчето мляко. Но пак е добър заместител. 
      И ще споделя как се прави, защото все още се доят овцете - макар и да дават съвсем малко мляко, но затова пък е гъсто.  А и за следващото лято публикацията ще бъде съвсем навреме публикувана ;D Правенето на  катъка си е  много трудоемка работа. но пък резултата е наслада за небцето - който го е ял, той знае за какво говоря. 


Единственото, което тук ни трябва е  овче мляко. В края на периода на доене на овцете. 
По време на варенето се губи малка част от количеството (водата се изпарява), затова една много прилична и не-голяма доза е от 4 л. прясно овче мляко. 

Млякото се поставя в тенджера, която да може да влезе в друга, по-голяма, с вода. Затваря се капака на тенджерата и  млякото се вари на водната баня, на слаб огън около 4 часа. През което време не се отваря, не се разбърква. Нищо, че тенджерата е затворена, част от водата все пак се изпарява.
Тенджерата се сваля от огъня (печката, котлона, където и да е) и се оставя да се охлади напълно, през което време се разбърква със суха дървена лъжица, за да не хване коричка (каймак да се образува). Посолява се - на 1л. останало мляко - 1 ч.л. сол и разбърква.
Изобщо през цялото време, докато започне лееееекичко да се сгъстява, млякото се разбърква - с дървената лъжица, винаги суха, ако има каймак се обира, но най-добре е да се бърка често и да не се позволява образуването на коричката. Тенджерата непременно трябва да е на студено място - ние държим в избата,  в леген със студена вода, която се сменя 2-3 пъти на ден с нова студена. В края на седмицата се вижда, как млякото е станало 1-2 идеи по-гъсто. В този момент се налива в сухи буркани, затваря се с капачките и прибира в хладилник. Там ще зрее още 2 седмици, докато стане ей такъв гъстичък, като на снимката - с нож да го режеш, така да се каже.  Там може да престои с месеци, стига да го забрави някой, но това не се случва :) Когато преди години кладенецът в селото на Мише беше задънен с торби, пълни с буркани катък, имахме до края на пролетта, но сега се радваме и на 3-4 буркана на година. Които естествено не презимуват. Една приятелка беше казала, че го стерилизират, но нито съм пробвала, нито има нужда при такива малки количества, които могат да се съхраняват в хладилника. 





Има ли ентусиасти, които да си го направят :) Хайде, успех и да ви е сладко/соленко де, докато има домати от градината поне. 

25 септември 2015 г.

Заек с доматен сос и гъби




      Дойдох си на думата :) т.е. на слогана на блога. Месце. Заешко. Няма друго такова нежно, нетлъсто и вкусно месо като заешкото, за съжаление - малко използвано от  хората около мен и които познавам. По обясними причини - до скоро нямаше почти никъде, сега вече има в големите търговски вериги.  Най-любимите ни рецепти със заешко са две - Заек в гърне е готвения,  а печен - Най-вкусния печен заек - авторска рецепта :girl_haha::girl_haha: 
     А този заек почти си се готви сам, задуши се, затова и месото му остана сочно и ароматно от с доматения сос накрая (прясно приготвен и затворен за зимата) , който съвсем мързеливо използвах. Същото би се получило, ако вместо бурканче доматен сос се настържат и изварят 3-4 домата с подправките от соса и накрая се прибави в него месото и гъбите. 


Продукти за 4 порции: 
1 кг заешко месо с кокал  (2/3 заек)   
5 глави лук 
500 мл бяло вино 
50-60 мл олио. 
300 г гъби (по 150 кладница и печурка)
1 бурканче 400 г готов доматен сос 
сол, черен пипер 
2 с.л. масло 

Приготвяне: 
* Лукът се нарязва на едри полумесци и поставя на дъното на тенджера. 
* Върху него се нареждат нарязаните на едро парчета месо. 
* Наливат се олиото и половината от виното, посолява и се включва да се вари - около час, на слаба степен на котлона, да къкри тихо. Вари се докато месото започне да се отделя лесно от кокала.  Когато изври  течността от тенджерата се прибавя и втората половина от виното. 
* Месото се обезкостява и връща в тенджерата. 
* Прибавят се нарязаните гъби, доматения сос и задушава под капак 8-10 мин. 



22 септември 2015 г.

Домати, домати, домати

Летен дъжд го напоява, слънцето го зачервява. 
Той расте и хубавее.
Леле, колко бавно зрее този сочен зеленчук :) 

сякаш прави ни напук!
Чуй ме, щом почувстваш глад, 

грабвай едрия ….. (домат)



    Малко позакъсняла публикация за консервиране на домати за зимата, но пък за догодина ще е съвсем навреме wink3  . Всъщност който си има в градините домати знае как да ги прибере и съхрани за зимата,а на пазара и сега има Рома - най-подходящите домати за консерви.  Но пък исках да събера на едно място всичките видове консервирани домати, макар че един вид пак го няма :) вече е прибран в мазето. В тази публикация ще споделя как ги правим и съхраняваме ние (аз и помощниците, а отглеждането е заслуга на мамите и тати)- някои само за зимата - тези, без варенето, а стерилизираните издържат 2-3 години без никакви притеснения за годността им.  
    И тъй като напоследък всичко друго публикувам, но не и мЕсо и  приятели вече  ме занасят, че трябва да сменя името на блога :) обещавам следващия път публикацията да е месна (заешка дори), тъй като докато приготвяхме консервите,  манджата почти сама се и сготви :). 



Най-обикновените консервирани домати за готвене , които стават и за зимна доматена салата ( прибавяме лук, олио/зехтин, маслини, сирене и зависи кой ще яде - магданоз) 

Доматите се белят (у нас небелени просто няма) и нарязват на едро в по-голям съд, в който свободно да се объркват.  Прибавя се солта, разбърква и се пълни в буркани - до ръбчето на буркана. Затварят се бурканите (задължително се проверяват капачките, да не превъртат, нали знаете) и стерилизират 15-20 мин. от момента на завирането с ключ. Бурканите трябва да са покрити с вода - 1-2 см. над капачката.  
Изваждат се и обръщат на капачка за 10-на мин., след това се обръщат на дъното им до пълното изстиване, проверяват отново :) с почукване по капака се чува плътен звук - страхотно обяснение, но няма друго - ако е на кухо, нещо с буркана не е в ред :) не се изхвърля в никакъв случай, а се прибира в хладилника и  използва в най-скоро време. 

Разновидността, която остана без снимка (по-нататък ще добавя) - с патладжан, чушка, магданоз, бамя  е една невероятно добра консерва за всякакви гювечи, задушени ястия и манджи, а на мен ми е много ценна за доматена манджа . 
Тук патладжана се бели, нарязва на кубчета и поставя в пресолена вода за около час,  да си пусне горчилката. Измива се и отцежда непосредствено преди да се прибави в нарязаните домати.
Доматите се почистват,  белят  и нарязват в голям съд. 
Чушките се нарязват на дребни парченца и прибавят; следват измития и отцеден патладжан, почистената бамя, оставена с малка дръжка, за да не се разлигави в буркана при варенето. 
Прибавя се и нарязания ситно магданоз, посолява, разбърква и пълни в буркани. 
Количествата зеленчуци - патладжан, чушка и бамя са по желание - аз предпочитам за в къщи с повече патладжан, но мамини харесват с много чушка и  съвсем малко патладжан и тя така си ги прави. 
Запечатват се и стерилизират за 20 мин. след завирането на водата с ключ.

За консервиране на домати е добре да се избират добре узрелите домати - ако са и меки, те се белят много лесно. Но ако не са меки и се белят трудно,  най-добрия начин е да се бланшират в гореща вода за минутка и веднага извадят в студена вода. На дупето на домата се прави малък нарез (1 см) на кръст, за да може при беленето от там да се хване люспата и с четири движения - домата е обелен.  Доматите да са здрави, без петна и изгнило по тях - ако има такива се изрязват много добре, за да не развалят консервата, тъй като тази част от домата  е заболяла по някакъв начин. 
Солта за тези консерви е приблизително  10 г на килограм готови, белени домати. Дори да е малко, когато се готвят, или направят на салата винаги може да се прибави още. 



Доматен сок

      Това е най-масовия приготвен сок у нас. Не само в бутилки, за готвене, или за пиене (кога с водка, кога с една Мишовица),  но и основно за лютеница, за доматен сос, или за кетчуп. Когато е за тях му отцеждаме малко повече водата и пълним в трилитрови буркани, или в големи бутилки, които или стерилизираме, или замразяваме във фризера докато реша да ги правя горните. Тук майстор на "сгъстяването"  е Стоев, който изважда излишната вода с маркуча. А градинските домати на село освен, че са много вкусни са и много сочни,  не като Рома и не харесваме сока толкова рядък, затова го сгъстяваме една идея дори, когато е за пиене в бутилки. 
      Често пиша този начин, но е много бърз и лесен, вместо да се губи време в  изваряваването на  доматите. Доматеният сок се поставя в дълбок съд. Загрява се и в момента, когато Т* на сока вътре достига 70-80*,  но не е заврял! доматената маса се вдига отгоре, а отдолу остава водата. Чиста и бистра, почти вряла. 
Тук  Мише взема един прозрачен маркуч, с отвор около 5ст., специално предназначен за тези цели. И тъй като сме на вън, маркуча е достатъчно дълъг - 2 - 2,5м. пълни се  с  вода,  затваря с палец от единия край за да не изтича водата,  огъва се леко на две - U- образно.  Така - ръката с маркуча, която е запушила отвора  си остава в същото положение, а с другата ръка се пъхва другия край на маркуча в долната част на  съда с  доматения сок - когато е на този етап преди завиране.  И едва тогава ръката, която държи запушен маркуча се отпуска надолу, за  да изтича  водата  - в кофа, леген... И тъй като маркуча е прозрачен се следи в оня му край, при доматения сок, за цвета на течността, която излиза. В момента, в който се види, че   течността е вече розово-червена, той се изправя към съда.
     Дълго като обяснение, но процедурата е много бърза и отнема около минутка.  Важно е да се схване начина. 

Ето и самото приготвяне на доматен сок, за което ни трябва машинка  за мелене на  месо и зеленчуци  с накрайник, който отделя люспите и  семките, или такава за домати, има специални, но са пластмасови

Измитите домати  се нарязват на едро и почистват.  
Мелят се през машинката, която  отделя семките и люспите, а доматения сок го събираме в голям съд отново. В повечето случаи се налага повторно мелене на отпадъка, тъй като в него при първото мелене остава доста месеста част.  
Тук вече може да се отцеди част от водата със загряване, или изваряване, а може и да не се - да се остави така натурално изцеден.
Прибавя се солта и разбърква, докато се разтвори добре. 

С помощта на фуния се пълни в бутилки - 2-3 см. под гърлото, запечатват се и  се стерилизират, отново добре покрити с вода 10-15 мин. след завирането на водата. 
Изваждат се и оставят да изстинат, след което се прибират на мястото за съхранение.
Полученият доматен сок се налива в шишенца с помощта на фуния. Запечатват се и се  се стерилизират 10-15 мин. след завирането на водата. Бутилките задължително трябва да бъдат покрити с вода отново. 


Както и с бурканите, така и с бутилките ще споделя, че не винаги ги вадим - или изключваме нагревателя на съда, в който ги варим ( ако е в апартамента), или дърпаме дървата от огъня и оставяме вътре в казана да изстиват. Тъй като няма какво да се превари при тях :) и когато изстине всичко - тогава вадим и прибираме.


Домати без стерилизиране 

Тези домати ги помня от много ранно детство, но после със стерилизирането мама и баба спряха да ги правят. У нас човеците не ги харесват много, тъй като салициловата киселина  (която ги  предпазва от ферментация) им придава една различна кисела нотка. Аз обаче си ги харесвам и всяка година си правя по около 5-6кг от тях в бутилки. Не са съвсем като пресни, както някои хора ги обясняват в последните години ( при правените с аспирин, или салицилов прах), но пак са много вкусни на зимна салата, а цвета им се запазва свеж, не се променя. 

Доматите се почистват и настъргват на ренде, или се смилат, след като са обелени. 
Посоляват се - на 1 кг. смлени домати - 15г сол. 
Прибавя се салициловата киселина - продава се в аптеките, на прах - 1 г от нея се слага на 1кг готов продукт домати. 
Разбърква се много добре, докато се разтворят праха и солта и пълни в бутилки - около 3см. под гърлото,  а отгоре се налива олио, или зехтин - слой около 2см. Затварят се добре с капачките и съхраняват на хладно място. 
Тук пълненето е малко по-трудно, но аз си подбирам бутилки с по-широки гърла. Друга бутилка, PVC от минерална вода, срязвам в горния край - на 3-4 пръста под гърлото и. се ползва за фуния :) това при положение, че нямате фуния с широк отвор. 

Приспособления разни, Пепини :) но съм сигурна, че всеки си има такива в къщи за нещо. 




Тия съвсем не са консервирани, но пък са ми зимнина :) Тази пролет се сдобих с машинка за сушене на зеленчуци точно заради сушените домати. Как не съм дала 5лв. за нюню-бурканче със сушени домати, познайте :girl_haha: което е направено незнайно кога. Ако сметна тока, който върви 18ч. да изсуша една сушилня домати може и по-скъпи да излязат :))) ама са ми домашни.  До тази година  сушах на слънце, под тензух на широко място на село, или пък тук, във фурната - на ниска Т* за около 48 часа до пълно изсушаване. или пък домати конфи, като тези, които са много сочни за салата, или за пици.  Сушените домати също ползвам за салати, за пици, или за готвене. Когато ги готвя -  добавям направо в тенджерата/тавата, а когато са за пици и салати са залети с вряла вода за 5 мин, след което отцедени и съхранявани в бурканче със зехтин, подправки и някоя скилидка чесън - така почти винаги има в хладилника по бурканче, което търпи 3-4 седмици. 

А се сушат нарязани на филии, на ниска температура в дехидратора :) или във фурна.  
Напълно изсушени, изстинали, съхранявам в плик и във шкаф. 






19 септември 2015 г.

Хляб и хлебчета


      С риска да си подроня авторитета на името :smile1:  на блога, още една публикация без месо. Която е по-скоро за лична употреба за мен и за човеците, тъй като  от няколко дни пиша успешните проби с хлебчета по листчета, едно от които изчезна безследно......
      Единия хляб е чист,  натурален хляб :) без никакви  добавки. Ще напиша времето и програмите за машината си
Gorenje), но ако на някой му харесат шарените хлебчета може да си ги приготви в своята, знаейки програмите и за основен хляб, или пък да замеси на ръка;  да изчака да втасат във форма за печене (до сега съм ползвала правоъгълните кексови, намаслени и поръсени с брашно), докато си удвоят обема и да ги изпече в загрята фурна на 200 *.  Продуктите също са според големината на моята - за 1, 1,2 и 1,4 кг хляб (с 2 контейнера - за 1 и за 2 хлебчета) , но всеки може да си ги пропорционира за своята. 
      Преди седмица, когато започнах опитите с машината се водих по рецептата на Роси и Танита, а по съвет на Светлана намалих маята.

ПП: Сега, когато стана студено съм увеличила маята с по 1г на хляб, защото явно студеното време се отразява и на машината.
      

БЯЛ ХЛЯБ

Продукти за хляб с големина 1,1 кг (Основен хляб) 
400 мл течност (общо количество топла вода с  3 с.л. (60 мл) олио* и по желание 1 с.л. кисело мляко) 
670 г брашно
1 с.л. захар (20г) /мед*
3/4 ч.л. (6 г) сол*
1 ч.л.  (3,5г)  суха мая или 10 г жива (с живата се разбирам по-добре :) 

Продукти за хляб с големина 1 кг (Френски хляб) 
този хляб е по-пухкав, с по-фина коричка и пълни кошницата повече :) 
360 мл течност (общо количество вода, заедно с  2 с.л. (40 мл) олио* и по желание 1 с.л. кисело мляко или 30-40 мл прясно мляко) 
600 г брашно
1 с.л. захар (20г) /мед*
1/2 ч.л. (2-3 г) сол*
1/2 ч.л.  (2 г)  суха мая или 6 г жива 

Приготвяне: 

* В контейнера на хлебопекарната се наливат течностите - растителното масло и водата. 
* Отгоре се изсипва внимателно пресятото брашно.
* В единия край на контейнера се поставя захарта, в другия солта, а по средата маята, ако  е суха. Ако е жива/прясна маята се поставя в течностите, под брашното. 
* Включва се на програма (1) Основен хляб и се наглася за хляб 1,2 или 1,4 кг ( на 1,4 кг ни харесва повече, времето е по-дълго) настройва се степен на препичане (Медиум е ок, средно положение) и стартира   ;D с копчето. Програмата е с автоматично заложено време - 3ч. 
* Или се включва на програма 3 (Френски хляб), наглася се цвета на хляба и тежестта (на 1,2 кг и Медиум препичане) и включва. Тук времето е 3,40ч. 

* След второто премесване и преди второто втасване за печене, машината  сигнализира няколко пъти. В този момент могат да се извадят бъркалките, за да не остават дупките отдолу при печене, но точно те не ни притесняват в настоящия момент и когато извадих на едното хлебче, никой не го отчете. 

* дадените лъжици са от стандартните мерилки -комплект лъжици, в които има супена, чаена, половинка, четвъртина.... супената е  15 мл, чаената 5 мл, 3/4 е 3,75 мл, 1/2 е 2,50 мл..... Брашното обаче не мога да го дам в мярка ч.ч. тъй като при мен пресятото брашно и непресято тежат различно   ;D а понякога още с пълненето на чашата го притискам повече и съответно тежи повече.  Тъй като и брашната са с различна влажност и тип, избирате си два-три вида брашно и ползвате само тях. При мен това си е неписан закон от години, както с брашното (4 вида ползвам), така и с ориза, захарта и солта. Не дай боже да  ми свърши любимата марка (в настоящия момент ориз ) изпадам в тиха паника и се чудя каква да купя. Сега ползвам брашно на София мел - в сините пакети, но упорито издирвам типово брашно, което да смеся с бялото.  И тъй като околната среда също влияе на правенето на хляба, това количество мая е  за това, топлото време. Ако по-нататък, когато стане студено увелича маята, ще го допълня тук.  Правих белия хляб и с отложен старт (8 часа) със същите продукти, но със суха мая - пак става същия. 




МАСЛИНЕНО ХЛЕБЧЕ С ПОДПРАВКИ 

Продукти за хлебче с големина ~ 500 г 
130 мл вода
40 мл прясно мляко 
300 г брашно 
1 ч.л. захар 
1/4 ч.л. сол 
6 г жива/прясна мая (2 г суха) 
1 с.л. зехтин 
1 с.л. песто от магданоз и босилек, без ядки, но със пасирана вътре скилидка чесън 
1/4 ч.л. риган   
1/2 ч.ч. маслини без костилки* 
2-3 лъжици нарязани сушени домати по желание 

Приготвяне: 
Тук ползвам вторият контейнер, който е разделен на две за два малки хляба - в единия съд царевичен, в другия маслинов (току-що изкарах нова партида -  царевичен и лучено хлебче). При липса на такъв контейнер може да се изпече в нормалния, нагласен на по-малко тегло, или да се увеличат продуктите. 
* В единия съд на контейнера  се наливат  зехтина, млякото  и водата;  прибавят се  маята,  захарта и пестото.  
* Отгоре се изсипва внимателно пресятото брашно, а върху него - солта. 

* Включва се на програма (1) Основен хляб  или (3 !!!) Френски хляб и се наглася за хляб 1,2 кг. 
* След първото омесване от машината се прибавят ригана и маслините - * тук е момента да кажа как ги изцеждам от водата. Нарязвам ги съвсем едро, колкото да се отворят. Поставям ги между няколко пласта кухненска хартия, или твърди салфетки и притискам на плота - така излишната им вода излиза бързо и не подводняват печивата.  Едва тогава ги нарязвам. 
* Машината продължава да си работи и тя ще си прибере тези добавки към хляба. 
След близо три часа имаме ароматно хлебче с маслини, с хрупкава коричка и мека, пухкава вътрешност. 



ЦАРЕВИЧНО ХЛЕБЧЕ



Продукти за хлебче с големина ~ 500 г 
130 мл вода
50 мл прясно мляко 
220 г бяло брашно 
80 г царевично брашно 
1 ч.л. захар 
1/4 ч.л. сол 
6 г жива/прясна мая (2 г суха) 
2 с.л. олио 

Приготвяне: 
* В другият съд на контейнера  се наливат    млякото, олиото  и водата;  прибавят се  маята и  захарта.  
* Отгоре се изсипва внимателно пресятите брашна и  солта.  
* Когато са заредени и двата съда на контейнера,  машината се включва на  програма (1) Основен хляб  или (3) Френски хляб и се наглася за хляб 1,2 кг.  Двете хлебчета се изпичат за еднакво време, но царевичния остава по-нисък :) малко по-сбит е.  Затова пък кората му си остава хрупкава, дори, когато е изстинал, а самата му вътрешност е с много приятна текстура, която гали небцето :) аз съм пристрастна към царевичните хлебчета, обичам ги и си купувам, а често добавям в малките питки, или солени мъфини по малко от него. 


ЛУЧЕНО ХЛЕБЧЕ 

Това хлебче освен ароматно се получи и с най-хрупкава коричка 

Продукти за хлебче с големина ~ 500 г 
130 мл вода
40 мл прясно мляко 
300 г брашно 
1 ч.л. захар 
1/4 ч.л. сол 
6 г жива/прясна мая (2 г суха) 
3  с.л.размекната мас 
3 -4 с.л. ситно нарязан сибирски лук (тънките перца, но може и листата н обикновен лук
1 ч.л. стрит изсушен лук 

Приготвянето е също като на маслиненото хлебче. 



13 септември 2015 г.

Тиганици



Рецептата е  от "Готварска книга за мъже" на Петър Саралиев/ изд.84г,  в която предлага   ястия с елементарна технология  убеден, че всеки мъж   може да ги приготви с минимален труд и усилия след работа :girl_haha::girl_haha: Може, стига да иска, ще допълня аз.      




Точно такива не бях правила и много ми хареса идеята за късна неделна закуска. Те са нещо средно между омлет със сирене и бухти, но наистина се приготвят много бързо, не се точат и са вкусни както гарнирани със сладко, така и със солено.   С пушена рибка, например.



Прилагам един цитат от книгата , който много ми хареса, тъй като наскоро получих съвет да си променя възгледите и публикациите в блога, защото в голямата си част са нездравословни и пържени и губя аудитория. Съжалявам, с това се храним, това готвя, това се харесва у нас, това показвам.  Блогът с манджи на Пепа.  Когато е полезен някому се радвам, ако не допада на друг - всеки има избор да натисне горе в дясно  онова малко "х"-че. Както и как и с какво ще се храни.  Моят възглед е: качествени продукти, разнообразна храна и да не се прекалява с нищо.  Благодаря на всички, които го ползват като сигурен, доказан източник на идеи, но моля, не очаквайте от мен да предлагам готвени на пара зеленчуци, киноа и соево мляко. 
"Много се пише за правилно хранене, за калории и за точкови системи, за витаминозни и авитаминозни храни, дискутира се върху много въпроси, като например дали въглехидратите са полезни или не, трябва ли да се консумира краве масло, или да се замени с маргарин, вредни ли са свинското месо и сланината, за предпочитане ли е вегетарианската храна и пр. Тези теми са предмет на науката, затова само ще кажем, че човек трябва да се храни с всичко, с което е надарила природата нашата земя, разбира се, умерено и неедностранчиво. Разнообразното хранене оказва благотворно влияние не само върху храносмилателната система, но и върху правилното и нормално функциониране на всички органи в човешкото тяло". 



Ето и рецептата - от онези, с 5 продукта.  
Необходими продукти: 
3 яйца
7 с.л брашно 
4 с.л. гъсто кисело мляко  (ако трябва сипете го в цедка да се отцеди за 10-15 мин)
1 равна ч.л. бакпулвер 
250 г сирене***

олио за пържене - около 100 мл **

Приготвяне: 
* Ситно натрошеното сирене се смесва с киселото мляко и яйцата. 
* Прибавя се брашното, заедно с бакпулвера и разбърква.  Получава се гъста смес, която, като се гребва,  не се  стича  от лъжицата - като за питките аламинутки.  

Ето такава е на гъстота 



* Мазнината за пържене се загрява в тиган. 
* Гребва се със супена лъжица от сместа и се сипва в тигана на купчинки (с помощта на показалеца или друга лъжица се изсипва) - които се разстилат, долу-горе като кръг.  Сипва се по 1 с.л. ! 
* Пържат се от двете страни до зачервяване. 




** Мазнината е ок 1 см. в тигана. Пържат се на 2/3 от мощността на котлона: ако е силен - ще прегорят и останат вътре сурови, ако е слаб - ще поемат много мазнина. 
*** Сиренето трябва да е сухо. Когато ми трябва такова, за готвене, го поставям на няколко пласта кухненаска хартия, открито, за 24 ч. да поизсъхне. Или  върху сиренето поставям още хартия, на няколко пласта и така притискам, обръщам, притискам... за да му излезе водата.

От това количество излизат ~ 18-20 бр. тиганици., за които олиото е достатъчно.  Три тигана по 6 бройки. Ако правите две дози (както аз правя) след третия тиган - почистете тигана и сложете ново олио - без друго от старото почти нищо не остава, но пък и то е леко почерняло от пърженето. 

11 септември 2015 г.

Шоколадово брауни с дулсе де лече


      Упадъчно вкусно шоколадово брауни на Дейвид Лебовиц. Всепризнат майстор, а у нас  този сладкиш - брауни  /брауниз е на почит.  Винаги много шоколадов, много сочен, много сладък........ и харесван от всички ни.  А е и един от сладкишите, които се правят най-лесно.
      По препоръка на автора, браунито трябваше да го нарежа на следващия ден - тогава бил най-вкусен. Е, остана парченце за утре, ще пробвам, но целия сладкиш не успях да опазя дори 2 часа, камо ли 24. Grin
      Рецептата съм спазила почти дословно - само захарта съм заменила с кафява, а част от консервата ми с дулсе де лече  даде фирА. Ама то слагането лъжичка по лъжичка върху шоколадовата смес е пипкава работа...........



Необходимите продукти са:
125 г масло, нарязано на дребни кубчета
170 г черен шоколад с голям % какао, начупен на дребно
1/4 ч.ч. черно какао (25г е )
3 големи яйца
1 ч.ч. захар (200г - кафява )
1 ч.ч. брашно (140г )
1 ч.ч. карамелено мляко дулсе де лече (тук към писала как си го правя) 
1 ч.л. ванилов екстракт


Приготвяне: 
* Фурната се загрява на 180*С.
* Тава с размери 20/20 см. се покрива с хартия за печене, или намаслява.
* Маслото се поставя в касерола с дебело дъно и загрява, докато започне да се разтопява.
* Прибавя се шоколада, разбърква се с маслото  и след минутка съда се отмества от котлона - продължава да се бърка, докато стане хомогенна смес.
* Прибавя се какаото и отново бърка, докато го поеме.
* Следват яйцата - прибавят се едно по едно и след всяко сместа се обърква добре.
* Към  гладката и лъскава вече смес се сипва захарта, ванилията и брашното и за последно :) всичко се разбърква добре.
* В приготвената за печене тава се изсипва и разпределя равномерно половината от сместа.
* Върху нея, с чаена лъжичка се поставя дулсе де лече-то на купчинки. Тук автора препоръчва да се размаже с нож, или вилица, но предпочетох да си го оставя така, за да се усеща по-добре :)
* Отгоре се изсипва равномерно останалото тесто, а върху него - останалото карамелизирано мляко.
* Пече се в загрятата вече фурна - за около 30 - 35 мин. сладкиша е готов.
* Изважда се от фурната и се оставя да изстине напълно, преди да се среже. Късмет :) с изчакването.




10 септември 2015 г.

Сладко от червени боровинки


     Който ходи в гората, може я мечка да срещне, я  боровинки да си набере. За щастие първото "очи в очи" ни се размина на косъм,   а второто, колкото набрах :smile1: път не видяха, похапнахме си ги в момента. Оказа се, че  на пазарче  във  Велинград направо си бяха на неприличино ниската цена от 3лв/кг.  Е как да не си накупи човек за  сладко, като аз, докато берях в планината реших, че колкото и да струват  на нашия пазар, догодина ще си купувам, без да мрънкам. 
     Първата дегустация на сладкото естествено замина на пържени филийки и със сирене. Закуска-мечта  :smile1: за някои.  По същия начин правя и сладкото от сините боровинки, но на него слагам 500г захар, а червените са по-стипчави и на тях захарта е повече. Част от боровинките са малко намачкани и се вари първо без захар, за разлика от другите сладка и конфитюри, но по този начин след като изстине напълно,  сладкото е желирано.  Преди време се въртеше това сладко като "шведско сладко силт" в един мамешки форум :) 
     От една доза с 1 кг плод излизат 8 бурканчета от по 200мл. Хубаво е тенджерата, в която се прави сладкото да бъде по-широка. 


Продуктите са: 
1 кг боровинки 
700 г захар 
1 пак. лимонтозу (10г) 


Приготвяне: 
* Боровинките се почистват и измиват. 
* Съвсем мокри се поставят в тенджера с дебело дъно и включваме котлона - не на много силна мощност. С вилица, или ръчния пасатор  ги притискаме на няколко места - съвсем грубо да се намачкат част от тях. Така пускат малко сок и се варят, без да залепват за съда. 
* Когато заврат се засичат 7-8  минути кротко кипене, през което време се обира пяната, която се появява на повърхността. 
* Прибавя се захарта, разбърква се, докато се разтопи и тенджерата се отмества от котлона. 
* Прибавя се и лимонената киселина, разбърква добре и сладкото от червени боровинки веднага се пълни в сухи, затоплени бурканчета, които се обръщат на капачката до пълното им изстиване. 
* Бурканчетата се съхраняват на хладно място и не променят цвета си до следващата година :) 


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...