31 октомври 2016 г.

Цветна туршия с мед

     Както всяка есен и тази дойде времето за туршиите. Обикновено правя тази цветна туршия (не я наричам царска, тъй като основния зеленчук е карфиол и тук-там някой друг) и туршията от зеле с червено цвекло (червена туршия), но тази година реших да пробвам и царската туршия с мед на Руми, която миналата есен беше хит в интеренет  - е, още се питам защо не направих тогава, когато видях, колко е уважена.Преди няколко дни я направих, а тази вечер вече опитахме. Съвсем по наш вкус! :ok:  Пропорциите сол/сладко и оцет са сходни с моята, но има и олио, което я прави различна.  С благодарност на Руми! bouquet 

      Продуктите са в зависимост от това кой зеленчук предпочитаме - както се вижда при нас са зелето и карфиола. От около 3 кг зеленчуци и 1 доза от маринатата излизат  7-8 буркана Омния, естествено зависи колко добре са напълнени/натъпкани. Заради врялата марината, с която се заливат е готова за ядене след 3-4 дни :)




Продукти: 

карфиол, зеле, моркови, камби
скилидки чесън, зърна черен пипер, целина/кервиз листа 

Маринатата: 


5 ч. ч. оцет 
1 ч. ч. олио 
7 ч. ч. вода 
1 ч. ч. сол
2 ч. ч. захар 
1 ч. ч. мед 
по 1 аспирин на буркан 
 
ПРИГОТВЯНЕ:
* Зеленчуците се измиват и нарязват.  
* На дъното на бурканите се поставя по един аспирин и  се пълни с нарязаните зеленчуци. 
* Всички продукти за мариноването се сипват в голяма тенджера и загряват до пълното разтваряне на меда и захарта. След като заври се оставя да покъкри 4-5 мин. 
* С врялата марината се заливат зеленчуците в бурканите; запечатват се с капачките и обръщат върху капака. 
* Когато всички са готови се завиват с дебела кърпа/и и оставят така, докато изстинат напълно.



Чаената чаша е с вместимост 240 мл. Ако зеленчуците ви са малко повече – и имате около 9-10буркана със зеленчуци, ползвайте чаша с вместимост 300, или 350 мл. Когато всички продукти се измерят с една и съща чаша, пропорцята се спазва. Ако зеленчуците са ви 5-6 буркана, ползвайте чаша с вместимост 180 до 200мл.

27 октомври 2016 г.

Спирка: Трулиленд. И облечени кюфтенца :)

      Алберобело. На планетата Земя сме, да :) още един бял град, но с къщички-кошери, като от детска приказка. На 15 мин от гарата стигаме началото на историческата част на града  и започваме охкане, ахкане и въртене около оста си....Малки бели варосани къщички с конусовидни покриви започват да се нареждат от двете страни на улицата и всеки момент очаквам от някоя да излезе я Пиконико, я седемте джуджета. 

 
Всъщност още докато пътувахме към Алберобело започнахме да виждаме първите трули - сухи каменни колиби с конусовиден покрив.
 
Селището се разпростира върху два хълма, разделени от речно корито.. В източната си част е съвременния град, а на запад са пръснати над  две хиляди трули. В модерната част на града започваме от пиенето на прословутото късо,  мноого силно  италианско кафе и похапване  на каноли.   
 
Но канолите са временно решение за засищане на глада  ;D  Да живее сандвичът :) 
 
Всички трули са направени от варовик и  камъни,  без абсолютно никаква  спойка. Първите са построени през 16 век със заселването на население, занимаващо се с обработка на земята.
 
Най-забележителната част от конструкцията на трули-те е техният покрив. Той е  построен от два пласта. Вътрешният слой е направен от големи парчета варовик, а външният - от варовикови плочи, като неговата цел е да не пропуска вода. Стените на трули-те са   дебели  над един метър. В повечето случаи в трула-та има една по централна стая под всеки конус от покрива с допълнителни помещения подобни на ниши.
 
Градският музей Територио се намира в началото на историческата част. Той е направен от 10 трули, обединени в една. Тук може да се види (и чуе, стига да имате приятел да превежда :)) историята на създаването на трулите и как хората са живеели в тях в миналото. Тяхната примитивна форма създава впечатлението, че са древни, но всъщност най-старите датират от ХVІ в. Обявени са за национален паметник на Италия и ЮНЕСКО като част от световно историческо и културно наследство.   
 

 
 Според историята архитектурата на къщите :) се дължи на първия недобросъвестен данъкоплатец в Италия. Местен феодал решава да не плаща данъци на краля и  раздава земи на селяните си само, ако си построят къщи по точно определен от него модел -  от варовиковия камък без никакъв спойващ материал и вместо покрив -  конус от камъни.  Така те изобщо не били обявявани пред краля, защото в противен случай феодалът трябвало да му плаща данък жилища. Когато кралските данъчни  ;D тръгвали да събират налозите, трулите били бутани за часове и камъните разхвърляни - къщи нямало.  
   
Така докато ги изучаваме отвън и отвътре :) в тихата част на стария град, попаднахме на вратата :) към отсрещния хълм и ........... 
   
Не. Не сме в Дисниленд. Тук сме в Трулиленд. 
     
 

 


Под главата чесън дланта ми е разтворена :) за сравнение. 

Повечето от  трулите са напълно обитаеми - в едни си живеят хората, други  се предлагат като ваканционни къщи, хотелски стаи; някои като ресторанти,  магазини и магазинчета :) ателиета, в които майстори дялат от камък сувенирни трули






 
 Музеят на виното и Музеят на зехтина също се помещават в трули.  Ама много магазинчета за вина и ликьори имат тези хора :)

И паста :) във формички на трули.  Както и такава, сушена на слънце със странния сив цвят. Следващите дни ще я опитаме у нас (пп: опитахме я :) паста като паста, но с интересна форма) .

Сега обаче като допълнение към малките трули-къщички - малки кюфтенца. Облечени в пилешки кожи. По идея на Мими,  същата жена, която ме замъкна в Италия.  Тъй като  двете заедно ходихме на мисия "пиле" (разбирайте да заредим фризерите с прясно пилешко) тя сподели и почерпи с такова кюфте. Вкусничко беше, но точно тогава идеята и закъсня, тъй като излишната кожа на моите пилета беше предадена за храна на куче-Рита-на-Мишо. Но после ги направих :) и вчера пак. От мен - листенце салвия. Ама разбира се, в града на салвията съм :) 

Кюфтета в пилешка кожа 

Точни продукти  и рецепта няма. Това е идея да се използва кожата на пилето, а печените кюфтета да останат сочни.  Кожата е от торса :) разбирайте гърдите и гърба на 3 пилета. Нарязана на парчета, колкото да увият едно  кюфте, без да се натрупва два пласта кожа.
Така печеното кюфте остава сочно, а печена кожа на пиле оказва се ядат почти всички :)

Каймата е овкусена по вкус - моята е свинско и телешко, подправките са смес от кимион, черен пипер, риган.  Малко настърган лук и нищо повече. Кожата е съвсем леко осолена  и подправена с черен пипер.
Топче от каймата се поставя на кожата заедно с едно  листенце салвия  и краищата завиват, за да го обгърнат. Поставят се в тава за печене  със събраните краища отдолу. Налива се малко вода - около 1 пръст и се пекат в загрята на 200* фурна за около 30 мин. 

Повече снимки - тук  
Следващия път - в най-белият град - Остуни (LaCittàBianca).
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...