Храна за мой’те канибали

Сандвич...........Забранено до 16.

2012-02-01T01:37:00.003+02:00

Колко либерално, а? Само до 16.

иначе заглавието на днешната публикация трябваше да звучи нещо такова

Виденията на войника или сандвич с еротично звучене.

Така и така напоследък съм изпортила авджи Стоев отвсякъде, да взема го довърша с тази публикация. Този сандвич беше едно от нещата, с които ме подмами преди 25 години и 7 дни да заживеем заедно. Накратко - нанесе се при мен. Това му напомням понякога, ако намекне, че нещо е излъган в живота. Но всъщност сме зрели хора и ако някой си купи бисквити "Катеричка" едва ли ще очаква от пакета да излезе такава. С пълна тежест са тези думи и за долния сандвич.

Ден след като се запознахме на мен ми трябваше точилка (да не мислят младите, че се продаваха като сега във всеки втори магазин), той си предложи услугите, в замяна на което поиска "блага баница с често мляко". И ще се реваншира като ми направи най-невероятния, най-богатия, най-вкусния и най засищащ

Сандвич тип Момина пъпка,

който като войник ги е спасявал от гладна смърт. Ама точно така произнесен. Е, аз доживях на годишнината (незаконна все още) да го опитам, за да разбера дали името или продукта се е явявал като спасител......

Той баница яде още следващата седмица, ама сандвича аз дочаках тези дни.
Истината е, че имах по-богати очаквания от вкуса на този сандвич, но Човекът ме отрезви с признанието, че ............... всъщност така си припичали хляба с маслото, докато някой нареже салам или кашкавала да си дояждат. А украсата е идея на зевзеци, неразкрили идеята на името на сандвича - дали е с еротичен привкус или със спомени за акне. Тфююю, дълбока тайна.... тя рецептата на торта Бароци в оригинал по-скоро ще намеря.........

И тъй като първата част на Проект 10 - Ястия с дивеч е съвсем в края си, с този легендарен сандвич слагам началото на следващия - Сандвичи.

С особено големи симпатии към топлите, пре-печените, пържени дори... студен сандвич може и да направя за някой от любимците, но благодаря, нито обичам, нито опитвам. Сигурно доста съм изяла като малка.

Рецептата в оригинал се изпълнява така за 1бр. сандвич: (горната снимка е жалка моята имитация)

Продукти:

Хляб, яйце, масло, колбас, сол и черен пипер.

Приготвяне:

Загрявате фурната на 200*

Отрязвате 2 филии хляб с дебелина по 1,5 см.

Отрязвате още една филия с дебелина до 1см.

Поставяте тънката отгоре и с лъжичка изчегъртвате (счупи ми се клавиатурата) средата и, колкото да има място за едно яйце - но не до дъно, а оставяте тънка до прозрачност част от средата, която ще държи яйцето.

Поставяте двете по-дебели филии една върху другата и втората покривате с прилични количества масло. "Какво е сандвич без масло?"

Върху него подреждате парчета колбас и завършвате с третата - изрязаната филия.

Чуквате в отвора яйцето и внимавате жълтъка да остане цял в средата.
Намазвате филията около него с масло, посипвате със ситно нарязани парченца колбас, едно в средата на жълтъка :) поръсвате с черен пипер, сол и пренасяте на решетката във фурната - тя трябва да бъде поставена някъде надолу, за да не изгори (много) салама)

Пече се до зачервяване на яйцето, което трябва да остане леко рохко.
Изважда се с лопатка от фурната, долната филия е с приличен тен, но тя е само подложка и се предлага най-близкия приятел на човека - в случая при нас - куче-Рита-на-Мишо-и-Тишо.

Ей го на, заснет на снега, отпреди да ме пипне грипа. Но сандвич, правен в полеви условия, отчасти и в снега през зимата заслужаваше да бъде увековечен на сняг.

Но тъй като у нас от около 9 години не сме казарма, реших да го подобря.

Сложих две дебели парчета салам (да е спорно за тези филии), резен кашкавал и резен сирене. И масло, колкото трябва. Поетапните снимки са си от моя. Повече му се радвах - идеята за излишната филия е маслото да попие добре във втората, но тя да не се препича, а да остане сочна. Хитро.

ПП: Ели, Кевин не е ходил в казарма!

Печен фазан

2012-01-24T18:38:00.004+02:00

Всички поздрави и пожелания от предната публикация са предадени, но на частта за послушанието още ми е весело и обнадеждаващо; госпожицата се хили с непрекъснати подмятания за тихото съжителство на два козирога с една овца...упс Овен де. Три рогати под един покрив. Ама пък е весело, някак си женската част не се виждаме да седим тихо и мирно и без право на отговор.

Аз обаче тая силни надежди израза "много да МЕ слушаш" някак си да изчезне от поздравленията им по случаи моите си празници :))) И примерно те да ме чуят някой път, когато ги помоля да дойдат да скубят някое пернато. Интересно, как единия точно тогава е със схванат гръб от училищната чанта, пък другия вече си бил заработил неговата част. С пернатите. Брейй, добре, че не сме в ератата на Флинтстоун и не ми се налага за всяка вечеря да започвам с пера, копита, перушини.....

С този фазан обаче му хванах цаката на пернатото, но се надявам милите ми човеци скоро да не четат тук.

Една идея с месо от фазан още отлежава в главата ми, или по-скоро изчаква следващата събота :) С което да сложа край на първа част Проект 10 - Ястия с дивеч. Затова първия брой реших да го направя простичко - печен. И тук-там лимон и портокал за аромат.

Изключително ароматно печено пиле, което ще се получи вкусно и ароматно и с бройлер от магазина и дори ще се спести времето за мариноване, което отделих на този красавец.

Важно: 1бр. фазан е достатъчен за вечеря на трима души. Не повече. Фазанът е по-голям от другите гарджета - яребици, гургулици, пъдпъдъци, но все пак не е добре охранен бройлер.

Необходими са:

1 фазан (~ 1кг чисто тегло)

маринован за поне 12 часа в смес от: 200 мл прясно мляко, 200 мл вода и 200 мл бяло вино

~80 гр. масло

1 с.л. горчица

1 ч.л. естрагон

1 равна ч.л. сол (или на вкус)

1/2 ч.л. черен пипер

1 равна ч.л. чесън на прах

1 лимон

1 малък портокал

2-3 глави чесън

няколко стръка мащерка

по 150 мл бяло вино и пилешки бульон (ако няма истински, не кубче - вода)

Приготвяне:

* Отлежалия в марината фазан се изважда и подсушава с мека кърпа или няколко пласта кухненска хартия.

* Маслото се оставя на стайна температура да омекне, смесва се с горчицата и подправките и солта, сока на половината лимон и половината портокал.

* С тази смес птицата се намазва. След това се обтрива с ръце около 2-3 минути, отвътре и отвън, за да поеме добре сока с подправките.

* Завързват се краката, за да не се отваря при печете и поставя по гърди в тава за печене.

* Поставят се почистените и цели глави чесън, останалия половин лимон - нарязан на кръгове; още 2-3 кръгчета от портокала; стръковете мащерка, наливат се течностите, запечатва се тавата с два пласта фолио и пече в загрята на 220* фурна - 10 мин, или докато се чуе къкрене отвътре, след това намалява фурната и пече още час и половина 170*. Тук зависи каква е възрастта на птицата - може да се развие и дали месото на гърдите се къса лесно. Ако е още жилаво - отново да се завие и запече още под фолиото. Аз обаче предпочетох да пека час и половина под фолио, за да не правя такива упражнения :)) и когато развих, месото беше омекнало.

* След развиване птицата се обръща вече по гръб и връща във фурната на 200-* - средна скара - за 10 мин., за да се запече до зачервяване.

Тъй като е добре завито пилето с фолио, половината от соса остава в края на печенето.
Сгъстих го с 1 ч.л. размито във вода царевично нишесте. Този сос е крайно недостатъчен, заради което се наложи да направя сос Беарнез и чеснов соев сос. За последния - 4-5 фино счукани скилидки чесън, смесени с 50 мл. соев сос.

И тъй като "на вкус и на цвет товарищи нет" - на Мише повече му хареса със чесново-соевия сос, а на мен - с Беарнез-соса.

Сладък салам

2012-01-23T08:40:00.156+02:00

Малка пауза с дивечовите рецепти, този сладък салам заслужава изключително внимание.
Ефектен, лесен и вкусен десерт. И точно по наш вкус - мноооого шоколадов!

Много популярен напоследък в кулинарните блогове, а за голяма част от по-зрелите (да не кажа възрастни) блогъри - спомен от детството.

При мен спомена не от съвсем ранна възраст, а от първите трудови години, когато блендера и робота не бяха познати, а колежки разнасяха едни пакети с обикновени бисквити да начупват на ситни парченца в обедната почивка. Занятие, в което всяка колежка се включваше, щото не се знаеше дали след седмица няма тя да донесе няколко пакета бисквити.... Пък и следваше дегустация на продукта, смее ли някой да откаже при такава оферта?
Тук е мястото да вмъкна, че тогава шоколади (кеф ти млечен, бял, черен, че и с различни проценти какао) не се продаваха току-така. В повечето случаи беше "имаш познат магазинер - имаш хубава стока от магазина". Явно поради тази причина сладкия салам се правеше с какао (поне според спомените ми и записките в тетрадка №3). И тъй като някой ден ще стана свекърва, да го доизмрънкам както трябва - то какао ли беше? Едно с негърче, което е десетки години зад сегашното - ароматно, черно, плътно холандско какао, което ползвам от доста време.

От почти същите материали като на сладкия салам от много години правя тези шоколадови бонбони - любими на любимците и компания :)) но заради скучното търкаляне на поне 3 дузини от тях, напоследък ги разредих. Тези дни обаче Ели ме подсети за сладкия салам.
Който беше достойно оценен във и извън къщи, заради богатия шоколадов вкус :))

А най-хубавото на този "салам" е, че продуктите могат да варират - няма нужда от точното им спазване.

Продукти:

3 пак. обикновени бисквити от по 130 гр. (или общо ~400гр. бисквити)

~200 гр. черен шоколад

~ 100 гр. масло

~ 125 мл течна сметана (готварска)

1 пълна с.л. какао

4-5 с.л. захар (ако шоколада е млечен, а сметаната сладкарска - не трябва)

~150 гр. едро смлени ядки ( равни части орехи и лешник ползвах)

~50гр. сушени плодове - мих, извадих едни останали от Коледа парченца праскови и ананас.

1 с.л. есенция ром (вместо такава може 2 с.л. ром или коняк, но имам хубава есенция и докато не я свърша, няма да ползвам алкохола )

пудра захар за овалване по желание

Приготвяне:

* Бисквитите се мелят на едро (или начупват. Ако нямате блендер или робот, или онази мелничка от старите, която е с бурканче, може да слагате бисквитите между два листа хартия и отгоре да ги "разточите" с бутилка - добрия стар начин )

* Сушените плодове се нарязват на ситно.
* Сметаната, заедно със захарта и маслото се загряват, но не до кипване.
* Шоколада се начупва и прибавя към тях; бърка се, докато се разтопи.

* Отмества се тенджерката от котлона и към сместа се прибавят начупените бисквити, ядки и сухи плодове; ванилията. Обърква се, докато се получи еднообразна шоколадова смес :)

* Оставя се да се охлади - в зависимост от температурата, времето е различно. Но обикновено 15 мин. са напълно достатъчни в хладилник.

* Приготвят се два листа свежо фолио и сместа разпределя в средата им по равно.

* С мокри ръце се оформя цилиндрично парче, завива се като бонбон - плътно; връзва се единия край и за да се избегне оставането на въздух в него се притиска и избутва хубаво сместа към вързаната част. Едва тогава се връзва (или усуква) и другия край на "салама".
* С ръце - както при точене се оформя хубаво руло, което се прибира на студено за поне 12ч.

* Ако ще се овалва в пудра захар: след като е престоял 15-20 мин. в хладилника, оформеното руло се изважда и овалва в пудрата захар и отново завива и прибира в хладилника да "узрее" :)) А аз имам предложение следващия път да го овалям в какао.....

* Много важно е нарязването да се извършва с остър нож - тъпия мачка сместа

От тези продукти излязоха две рула, с дебелина ~ 8 и дължина ~ 18 см.

ЧРД, майне либен и Глиган в сметанов сос

2012-01-19T15:15:00.004+02:00

Каква по-подходяща рецепта за рожден ден на старшия канибал в къщи от глиганска :)) Но този път глигана е в по-различен сос; сметанов с горчица.

Неоспорим факт, след толкова проби с глиганското е, че трябва да бъде много добре задушено месото, но всеки път се оказва, че е с червено вино, лук и/или някакви зеленчуци.

Това със сметаната отдавна го замислях, ясно ми беше само, че трябва да сваря предварително месото. Пък какво ще се получи - не се знае; единствено ме успокояваше мисълта, че девойчето обича сметанови сосове.

Е, всички го харесахме. Сочно и крехко месо, с нежен бял сос. И предложение № 8 от Проект 10 ястия с дивеч. И може да се изпълни с телешко месо, което също е достатъчно сухо.

Ако някой е обърнал внимание, повече ми рецепти са за 5 до 7-8 порции.

Но има едни такива ястия, които заради времето на приготвяне (макар и не под наблюдение) не си струват готвенето за двама души. Затова пък много от тях се замразяват успешно - в кутии, на порции. А това, че големината на порцията може да бъде различна, е съвсем друг въпрос

Продукти за 5-6порции:

~ 1.5 кг. месо от глиган

2 зърна бахар, 10-на зърна черен пипер, сол

2 моркова, връзка магданоз

~250 гр. гъби

50 гр. масло

250 мл. готварска сметана

2 пълни с.л. горчица

150 мл бяло вино

2 с.л. царевично нишесте (или препечено брашно)

сол (вече съвсем малко, колкото за сметаната)

Приготвяне:

* Месото се нарязва на едри късове, поставя в студена вода и вари 10-15 мин. след кипването.

* Изхвърля се водата, измива се мосото и отново се повтаря същата процедура.

* На третото кипване във водата (не повече от 1.5л.) се поставят бахара, черния пипер, солта, почистените и нарязани на едро моркови и връзката магданоз - вързана на дръжките, за да се извади лесно.

* След като заври, намалява се степента на котлона и оставя на тихо да къкри, докато месото омекне :)) на пипане (къса се лесно)

* Изваждат се морковите и връзката магданоз. Бульона трябва да е останал около 300-400 мл, ако е повече - редуцира се до това количество (увеличава се котлона да изври, след акто се извади и месото)

* В тенджерата се загрява маслото, поставят се почистените и нарязани гъби, посоляват се и задушават с 1/3 от виното, докато се изпари водата от тях. Прибавя се накъсаното на по-дребни хапки месо

* Сметаната, горчицата и виното се разбиват (тук аз мързеливо ги поставям в купата на пасатора) и със сместа залива месото и гъбите. Прибавя се и бульона, от който се отделя 50-60 мл.

* Оставя се да ври 15 мин, след което се прибавя размитото в отделения бульон нишесте (или препечено брашно), бърка се, докато клокне и отмества от котлона.

***Соса може да бъде повече, увеличавайки количеството на бульона.

И по случай помъдряването с една година на Мише да ви почерпя с едни набързо направени, но вкусни Баунти-блокчета по Йоли ( я нейните каква визия имат) .

Да ти е сладък живота, Мише и (поздрав в типично ваш с ЖулЕ стил) много да ме слушаш!

Глиган с кореноплодни и сушени домати

2012-01-16T18:49:00.002+02:00

Гръмкозвучащите кореноплодни всъщност са моркови, картофи, пащърнак. Готвени заедно винаги съм ги харесвала и разликата този път от предишни е, че тук задушеното го оставих почти само на мазнина и значително увеличих количеството на пащърнака. За това е виновен един възрастен човек от пазара, който всеки път си рекламира пащърнака така "Купете си пащърнак и няма да ви трябва агнешко за яхнията".

Продукти за 5-6 порции:

1.2-1.5 кг. месо от глиган

5 средни картофа

1 корен пащърнак (около 250гр)

4-5 моркова

една голяма шепа. сушени домати

2 глави лук

1 с.л. захар и 2 с.л. оцет (балсамов по възможност)

1 зърно бахар, сол на вкус

2 лъж. доматено пюре, черен пипер, 1 ч.л. червен пипер,1 ч.л. риган

~60-80 мл олио

100 мл червено вино и 300 мл вода или бульон

Приготвяне:

* Месото се нарязва на големи късове, посолява се и запържва в олиото от всички страни, колкото да се запечата.

*Изважда се с решетъчна лъжица и прехвърля се в дълбока тава, в която ще се пече.

* Морковите и пащърнака се почистват - остъргват или обелват и нарязват: моркова на кръгчета, пащърнака - на ситни кубчета, за да няма неудобни въпроси като "Какъв е този бял морков и от къде дойде". Иначе спокойно може и той да се нареже на кубчета.

* Картофите се нарязват на едри резени и всичко се поставя в тавата.

* В същата мазнина се запържва нарязани на тънки ленти лук, посолен и претрит с ръце.

* Когато се изпари водата от лука се прибавят оцета и захарта и бърка, докато се карамелизира.

* Прибавя се и той в тавата при останалите продукти; прибавя се доматеното пюре, сушените домати и подправките, наливат се течностите.

* Завива се плътно с фолио тавата така, че то да влезе под ръбчетата и, за да не излиза парата; поставя в загрята фурна и пече 15 мин. на 220*, след това намалява и пече 1.5 ч. на 170*.
Тук вече зависи колко е старо дивечовото месо и ако след развиването на фолиото то е още жилаво се завива и пече още 30-40 мин.

Това задушено глиганско месо може спокойно да се приготви в крок-пот уреда, с едно предварително кипване на месото за 15 мин.и 1/3 от количеството вино и вода.

Пържено глиганско месо с манатарки и чесън

2012-01-11T21:13:00.003+02:00

С чесън, разбира се, с какво да е друго при тези хубави гъби :) И както скоро споделих пред едни приятели - на земята могат да виреят само два вида гъби - манатарка и пачи крак

Това не е рецепта, това е начин да се разнообрази месото от дива свиня, което се опитвам от месец поне да пробутвам. Истината е, че търся нови вкусове, които да опитаме, тъй като задушеното в един момент омръзва. И за да не се притесни някой, че прекаляваме с месото, ще споделя искрено и лично, че днес ще се вечеря постно в къщи. И пак с пърленки :)) Тези мръвчоци заминаха още в неделя. А който има желание може да опита да приготви свинско месо с манатарки и чесън по същия начин.

А картофената решетка си харесах при тази Ева ден преди това и много ми допадна идеята да бъде на такава, вместо на "картофена слама" както го бях решила.
Мисля, че този е и по-добрия избор.
А това, че трябваше да сложа по-малко месо в порцията върху решетката е друг въпрос. Едва, когато се заех да направя сесия на чинията видях, че твърде малко се вижда от нея. Ще има поправителен, явно.

Долния списък е съвсем ориентировъчен и неангажиращ откъм количества и пропорции.

Продукти за 3-4 порции:

~ 1,2 кг. месо от глиган

2 зърна бахар;

200 мл червено вино; сухи целина, магданоз, девесил... подправки такива - по 1ч.л.

~ 30-40 г. сухи манатарки

~ 60 гр. масло и 2 с.л. олио

1 глава чесън :)))

черен пипер, сол

За картофената решетка:
2 големи настъргани картофа, 2 с.л. олио, сол

Приготвяне:

* Виното и подправките се поставят в тенджера ,налива се около литър вода и кипва.
* Поставят се вътре парчетата месо и отмества от котлона. Оставя се да се маринова така за 6-8ч.

* Изсипва се течността, измива се месото и се сварява до омекване в чиста, подсолена вода, само с двете зърна бахар.

* Гъбите се накисват в топла вода за 15 мин.

* Маслото и олиото се загряват в тиган; месото накъсва на дебели ивици и заедно с гъбите и тяхната вода (ароматна е, не я изхвърлям) се прибавят към мазнината.
* Бърка се, докато остане само на мазнина и се прибавят пресованите скилидки чесън.
* Разбърква се още 2-3 мин. и разпределя върху приготвените вече картофени решетки.

За тяхното приготвяне ви копирам начина на Ева:

"Картофите се подсушават между кухненска хартия. Овкусяват се със сол евентуално, но може и без. Разстилат се на тънко. Запичат се на тиган с олиото. Разстилат се картофките в тиган, покриват се с пекарска хартия и се поставя тенджера отгоре за тежест за да не се накъдрят отначало. Тенджерата помага решетката да остане плоска. След това тенджерата се маха и се обръща решетката от другата страна. Вече няма нужда от тенджера. Ако са ви много влажни картофките, може да ги изсушите на слаб огън първо, и после да увеличите температурата и да печете до златисто."

Благодаря ти, Еве

Печени пъдпъдъци "а'ла Ришельо"

2012-01-09T00:46:00.001+02:00

Редно е в Проект 10 - Ястия с дивеч да има и едно пернато предложение.
А какво по-добро оползотворяване на едни пъдпъдъци, които чакаха да им се разминат ядове, с които ме дариха; да стихне благословията към цялата им перната рода, докато се опитвах да ги оскубя. Защото трябваше с най-добри чувства да ги готвя, че то ако човек не подходи мило и с обич към тенджерата - не може да очаква добри резултати.

Ето, съвсем нескромно ще се изтъкна, че може би затова ми се получават манджите, защото винаги ги готвя с мерак. Е, как да започна да правя макарони (френски разбира се, не макарони на фурна), като ще съм кълбо от нерви и стрес и ще им го предам и на тях пак си намерих оправдание за макароните.

Преди време, търсейки рецепта за дивеч, попаднах на интересното име Пъдпъдъци "ала Ришельо", за което нямаше никакво обяснение. Не, че ми е нужно - звучаха добре, не изискваха много работа (то след скубането им кое ли може да се нарече "работа" и вчера им дойде реда.

Тъй като напоследък много активно използвам и slowcooker-а, или иначе казано бавно готвещата тенджера, приготвих ги и направих в нея . Т.е. те се изпекоха в нея.
Другия вариант на приготвянето им е в глинения гювеч, който е аналог на задушаването и материала на самия Crock-pot , или както е в самата рецепта - в дълбока тава, добре покрита с фолио или капак.

Продукти за 5 порции:
10 пъдпъдъка
10 хубави, широки, но тънки ленти . пушен бекон*, (в големите магазини го режат както искате) + 2 резевни
10 бр. средни гъби
2 с.л. ориз**
50-60 мл олио
150 мл пилешки бульон
50 мл гъсто червено вино (тук аз разбирам таниново и сложих таниново Мерло)
1 ч.л. захар
4 средни глави воден лук (може и обикновен, но да се изкисне във вода, че е по-жилав)
1 каф. л. сол

сока на половин лимон, 1 ч.л. черен пипер, 1 каф.л. канела, 1/2 пак. масло (60гр.), сол

Приготвяне:
* Лука се нарязва на полумесци, поставя се в съд за печене (керамичен ползвах) посолява се и претрива с ръце, оставя се, докато се приготвят птичетата, за да си пусне сока.
* Смесват се размекнатото масло, солта, черния пипер, канелата и сока на лимона.
* Почистените пъдпъдъци се намазват отвътре с тази смес (по 1 ч.л.) Отвън леееко се посоляват.
* Гъбите се почистват, нарязват на ситно и задушават в олиото, заедно с дреболиите на пернатите. Прибавя се измития ориз и отмества от котлона.
* В коремите на всяко се поставя по 1 с.л. от сместа.
* Всеки пъдпъдък се увива плътно в парче бекон, като се има предвид, че края на лентата трябва да остане под гръбчето му. Ако трябва - ползваме помощ от кутията с клечки за зъби.
* Тук трябва да се запържат завитите птичета от двете страни и тогава пекат във фурната, но аз предпочетох да не ги запържвам и ги наредих "на гръб" върху лука.
* Налива се виното, с разтопената захар вътре, бульона ( или вода) и - печене в двата вида съдове:

***затваря се плътно капака на съда (2 листа фолио под капака са идеални за целта), включва се на 220* фурната за около 30 мин. и щом се чуе къкрене отвътре - намалява се на 170*. И така около 1,5 часа. Изключва се фурната и оставя вътре за още един час. По същия начин се процедира - с тавата - завива се със фолио и пече на слаба фурна.

***затваря се капака на Crock-pot- уреда, включва се на режим І за 8 часа. За този начин на готвене пилешкия бульон е 70-80 мл, а виното - 30-40 мл.

* Поднасят се с пържени картофи, задушен ориз или конфитюр от сливи - по препоръка на авторката, но аз предпочетох да ги поднеса върху канапета (в случая запечени, не запържени филийки) с лука и малко сос.

*тъй като не беше уточнен вида на бекон, купих и суров и пушен. С пушения станаха по-вкусни, но въпрос на избор.
**ориз няма в рецептата, сложих толкова, че като набъбне да спои плънката.

ПП: Йоли, добро утро

"Ужас!"

2012-01-07T23:54:00.005+02:00

възкликна едно другарче, което много си обичам, при гледката на отчетения ПЪЛНЕН ДАЛАК.
Ама нали затова за всеки влак си има пътници :))

Не е толкова страшен, явно е и съвсем ядлив, щом го продават в почти всички месарски магазини. Не ми се е случвало да купувам, но нали често ги преглеждам нашите (по път са ми два, какво да се прави) имам наблюдения.
На свинската Коледа обикновено се задържам на мезетата. Пък и човек за скарата трябва. Наред с другите мезета, далака е един от тези, който задължително се пече там. До скоро биваше само нацепен, поръсен с подправки и изпечен..... що ли ми трябваше да го предлагам с екстри. Сега - не само, че всеки път си играя да го пълня, ами и никой не зачита предпочитанието ми - добре изпечен на скарата, натурален. Което потвърждава максимата, че кой каквото си направи........ трябва да си го сърба.

В горния случай поне съм си намерила доброволци дегустатори, които с удоволствие го хапват. Но вече няколко пъти авджи Стоев има нахалството да ми носи и глигански. Надявам се никога да не прочете това, което следва, но първите два бързо ги запратих за храна на Рита, с констатацията, че миришат.
Миришат, друг път. Точно толкова, колкото мирише черен дроб и по-малко от бъбреци и т.н..

Мише обаче е много последователна личност и миналата седмица пак донесе.
Напълних, изпекох :))) опаковах и му го пратих обратно. Да си го хапват със здраве!
Пък аз ще добавя още едно предложение към частта 10 ястия с дивеч от проекта 10 ястия с....

Продукти за 1 далак (глиганския е ~ 40/60см.; колкото на питомно прасе, но телешкия е голям - също става за пълнене.)

1 стрък праз(лук)

1 пълна ч.л. кимион

1 равна ч.л. черен пипер

1 равна ч.л. сол

20-30 мл вино

парче було или 2 с.л. олио*

Приготвяне:

* Праза се нарязва на ситно и смесва с всичко останало от продуктите

* Далака се срязва на две половини - напречно

* С остър нож се прави процеп от срязана част към върха на парчетата така, че да се оформи джоб. Дори да е изтънен някъде не е проблем, тъй като ципата го държи здрав.

* Отворите на джоба се пълнят с нарязания праз - той е еластичен; сипват се 2-3 лъжички в отвора, стисне се "джоба" над тях - и сместа се отмества навътре към края на парчето далак.

* Когато са готови, съвсем леко се посоляват и отвън; завиват се в парчетата було* и пекат на скара (или грил тиган в жилищно-блокови условия) да пълното им зачервяване от трите страни. Може би не знаете, но далака, когато се напълни има три страни :)))

* Булото е тази бялата мазна ципа, която в някои случаи се изважда цяла и ползва за правене на сарма-кебап, или печене на ситно накълцано и завито в него месо, защото тя е почти прозрачна, но здрава - не пропуска нищо, когато е сурова. Когато се изпече вече мазнината от нея се стопява и вкусът на завитото вътре каквото и да е - става невероятен. И къде е далака, къде е бонфилето, но заради булото ме спохождат едни мисли, благодарение на Ели-то Драгомирова, които нямат място в тази публикация. Само исках да споделя, че ако няма налично було, далака може да се намаже с олио и тогава да се изпече. А праза вътре си има мазнинка; няма да остане сух.

Като бонус към далака напомням и за рецептата на най-вкусно приготвения дроб - Дроб с чесън и лимон, за който мога да се жертвам и на мига да стана да изпека и по една пърленка - :)) от ония, мързеливите, в тостер-сандвича :))

Лека нощ, че пак е утре :)))

Заек със спанак и ориз

2012-01-05T20:46:00.005+02:00

В случая заека е див. Но така сготвен - в тенджерата, харесваме ориз със спанак ( и с месо най-различно). А понякога дори и у нас - без месо.

В нея остават по-сочни и ориза и месото - особено ако е от дивеч. Месото може да бъде всякакво - диво или питомно свинско; заешко, пилешко; телешко, агнешко; овче.... тъй като предварително се сварява, а после се обединява с ориза и спанак (или лапад). С единствената разлика, че ако е дивечово - месото се изкисва 24ч. в студена вода с оцет и подправки разни.

Както и да го въртя - месо със спанак и ориз е. Но малко по-различен от печен. И още едво предложение от планираните 10 ястия с дивеч

Пробвайте, може пък и да ви хареса така

Количества е трудно да се посочат, но това, което ще напиша по-долу - съвсем ориентировъчно, е за ~ 6 порции - производно от 1 див заек (от който е отделена част за супа). Месо - колкото толкова; спанак/лапад - също - пресен, или замразен; ориз - според броя на порциите, които ще трябва да се получат. От свеки видях за пръв път и така правя..... ~ 25 години. И ми се получава. Та за порция на човек, ако месото ще е с ориз - 1 полуотворена (като мида) женска шепа. И когато отброя шепите :)) тогава го измервам с чаша или в купа и измивам.

1 заек - без ребрата, коремната част и вътрешностите (~ 1.2-1.5кг)

~ 600-700 гр. спанак/лапад (пресен или наполовина замразен)

~ 350 мл. чаша с ориз

~ 80-100 мл олио (за заека - неговото месо е сухо, а ориза поема мазнина. Ако е с друго месо - наполовина)

3-4 стръка пресен лук

10-на стръка пресен джоджен или 1 с.л. сух

сол и черен пипер

Приготвяне:

* Заека се нарязва на парчета за готвене и поставя да се изкисне за 24 ч. в студена вода с малко оцет и шепа подправки - магданоз, целина, джоджен, девесил...
* Измива се, поставя се в тенджера с чиста вода и се кипва. Отпенва се; посолява се и оставя да се вари, докато месото му омекне. Тук ще споделя, че преди години се чудех, когато мама ми обясняваше, че месото трябва да омекне що е то.... Ами то било, като стиснеш месото, то да е като гъба между пръстите ти или ако те е страх от горещото (като мен) като дръпнеш с вилица - да се откъсне лесно парче месо.
* Следва прецеждане на бульона, измиване на месото, защото аз колкото и да се старая, все пропускам нещо при отпенването.
* В олиото се задушава за 3-4 мин. едро нарязания спанак/лапад и ситно нарязания лук; прибавя се измития до прозрачна вода ориз и запържва още 3-4 мин. Ако спанака е замразен - операцията се извършва обратно - първо ориза...
* Залива се с горещия бульон - задължително горещ; съотношение 1 част ориз - 4 части бульон, а ако той не е достатъчен - допълва се с вода.
* Когато ястието заври, прибавят се отделените парчета месо, захлупва се с капака тенджерата и оставя кротко да къкри около 20 мин. - през които 2-3 пъти се разбърква. * Щом ориза набъбне (не развари) поръсват се джоджена и черния пипер, отстранява се тенджерата от котлона и отново захлупва с капака. Оставя се така да почине за още 15 мин. , разбърква и
Положението трябва да е следното: ястието да бъде като мнооооого гъста яхния, но не туткал или ориз, който трябва да се реже. Почти всеки готвещ си познава ориза, който ползва и първо знае времето, за което той набъбва, второ знае колко вода му поема за печен в тавата. Е, тук е малко повече вода.

Винен кебап

2012-01-03T19:01:00.005+02:00

     Винения кебап е следващото предложение в Проект 10 рецепти с дивеч. Готвих го няколко дни преди празниците, но тогава не стигнах до публикация, затова пък сега е удобен момент да го добавя към десетте с дивеч. В настоящия случай кебапа е приготвен с глиган, но тази типично зимна манджа е често готвена в къщи, с месо - каквото фризер покаже - свинско, телешко, заешко дори. Колкото по-крехко, толкова по-бързо месото омеква и "достига кулинарна готовност" :))
Това в кръга на шегата, но истината е, че месото се задушава до тогава, докато омекне. Може час; може 3.
     За мен беше и изпитване на бавноготвещата тенджера - как ще се получи глиганското месо в нея. Е, получи се. Страхотно. Бих могла да кажа, че резултата е един от най-вкусните с опитаните до сега ястия, приготвени в Crocк-pot

     Количеството продукти, както за всяка манджа е съвсем ориентировъчно -това, че ще посоча 200 гр. домати от консерва не означава, че не могат да бъдат 100. А може и без тях, защото кебапа има достатъчно киселина от виното; а някои хора (като едни мои близки) не обичат да срещат домати из чинията си.

Продукти:
~1.5 кг. месо , нарязано на едри хапки
~4-5 глави лук
200 мл ароматно червено вино (пелин ползвах :))
200 гр. домати от консерва - само зеленчука, без сока им.
1 равна с.л.. захар
5-6 с.л. олио
1 с.л. червен пипер
4-5 дафинови листа
2-3 зърна бахар, 10-на зърна черен пипер
сол на вкус
4-5 глави чесън
1-2 с.л. брашно

Приготвяне:
* Месото се нарязва на едри хапки и кипва в тенджера с не повече от 1л. вода; 2 от дафиновите листа; зърната бахар и черен пипер - за 15 мин. (този път силно кипене, тъй като е дивеч. Тази процедура се спестява, ако месото е всякакво питомно. Просто тогава всичко се поставя в глинения гювеч, или тенджера с дебело дъно)
* През това време лука се нарязва на полумесеци, посолява и претрива с ръка (така се разделят отделните пластове)
* Чесъна се почиства от връхните люспи и мустачета.
* Всички продукти се поставят в контейнера на Crocк-pot-а, отгоре поставя отцеденото месо; залива се с 500-600 мл от прецедения бульон месото (ако е в обикновена тенджера - повече, около литър бульон), затваря капака и включва на режим І - “LOW” за 8ч. В случая месото беше крехко и младо; ако е от по-старо животно - може и на 9-10ч.
* Когато е готово се отваря и прибавя брашното, размито с малко вода - соса трябва да се сгъсти съвсем малко.
* Ако се готви в тенджера или глинен гювеч - ястието се кипва и щом заври - намалява степента на фурната (на 170* за 2ч.) или котлона - да къкри слабо. За глинения съд - всички знаят, че трябва да се постави в студена фурна и тогава тя да се включи :))
* Сервира се със задушен ориз или картофено пюре.

Опит за реализация на идея или Проект 10 рецепти с.............

2012-01-01T23:49:00.010+02:00

В руските ЖЖ някои момичета направиха, къде успешно, къде не..... На сайта на Гответе с мен пък Юлка е направила категория 10 рецепти от ....

И на мен отдавна ми се върти в потъмнялата вече глава. Първо си мислех да направя извадка и да подбера любими.... но Нова година, нов акъл днес реших, че ще бъдат нови. Поне в по-голямата си част, или докато не ........ запецна.

По непонятни за мен причини веднага реших, че първите 10 ще бъдат постни. Май в последните седмици месото наистина ми дойде в повече. Помислих, помислих но......явно първи януари не е най-подходящия ден за мислене.
Не ми провървя с постната идея по две причини: първо бях сложила да правя Салтимбока с ...... глиганско в Крок-пот-а и второ: чакаше ме известно количество глиганско за почистване и прибиране във фризер. Съвсем наложително е да започна проекта с

10 рецепти с дивеч

И разбира се това не е класическа Салтимбока (с телешко месо, че тя и на Драго е със свинско гледам). Но щом има салвия, прошуто и добрия заместител на Марсала - бяло вино, подсилено с коняк, поредната вариация на тема Салтимбока с глиган се получи чудесна на вкус. Наскоро прибрах едно месо от рибица на глиган, етикетирано; точно за тази цел; отдавна девойчето искаше от "онези мръвки, дето са с парче лимонче в тях". И тъй като първия ден от новата година скоро ще отмине - предлагам

Вариация на тема Салтимбока........ с глиган.

Продукти за 3 порции:

~700 гр. филе от глиган (12 малки пържолки рибица)

12 резена прошуто

листа салвия

60 гр. масло + 60 мл зехтин
40-50 мл бяло вино

120 мл бяло, ароматно бяло вино и 30 мл коняк

60-70 мл топла вода

сол, черен пипер, брашно

1 лимон

Приготвяне:

* Пържолките се начукват между два пласта свежо фолио, но не се изтъняват много. Пържолките ги споменавам умалително, защото филето (това, което имам) не е голямо, като от контрафилето, което се продава в магазините. Една пържола е с големина на пакетче "Тайлол хот" (извинете, но такова имам пред себе си в момента :)))

* Посоляват се, подправят с черен пипер, поръсват се с малката част от виното; 1-2 лъж. зехтин и оставят в хладилник да престоят около час.

* След като се извадят всяко парче месо се покрива с резен прошуто, 1-2 листа салвия, поставя се отгоре 1/2 тънък резен лимон и забожда - като с игла за шиене - с клечка за зъби.

* Така приготвените парчета месо се овалват добре в брашно и запържват до бледо зачервяване (2 мин. ) в загрятите в широк тиган масло и зехтин с лимона надолу.

* Обръщат се и запържват за толкова и от другата страна.

*** Изваждат се в тава, заливат с втората част на виното, коняка и водата, завиват се с фолио и пекат в загрята фурна първо на 220* за 10 мин; след това за 30 мин. на 180* . Задушаването се налага заради сравнително жилавото дивечово месо. Вярно, че е рибица, но и трябва и малко задушаване.

*** Приготвяне в Crock-Pot : След като се поставят запържените пържоли в керамичния съд на уреда, налива се виното, водата и коняка (количеството течност трябва да стига на половината от нивото на месото) затваря се капака и включва на режим ІІ -"low" за 4ч. С ръка на сърцето обаче си признавам, че отворих на 3.5 ч. и изключих уреда. Месото беше достатъчно крехко, а от брашното - соса не е съвсем бистър. Така че отчитам време за печене следващия път - 3.5ч. на ІІ степен.

ПП: По време на готвенето не е пострадало нито едно от горните четирикраки.

Много добре знам, че не във всеки дом има глиганско. Месото му е по-близко с телешко или говеждо, отколкото със свинско (по мое мнение) и всяка една рецепта от тук написаните за глиган може да бъде приготвена с телешко месо.

Дивечовото месо е сред месата с най-ниско съдържание на мазнини. То е с най-високо съдържание на L-карнитин, който спомага за по-бързо топене на мазнините при спортуване.

Месото от дивите птици и животни поради особения им начин на хранене и живот е твърдо и жилаво. Те притежават силно развита мускулатура и почти никакви мазнини и ако месото не е съхранявано и приготвено по правилен начин, месото от дивеч е сухо.

Дробчета с карамелизиран лук и гъби

2011-12-30T17:19:00.002+02:00

В последните часове на изминаващата година, едни дробчета.

Не уточнявам какви, защото точно тук са пилешки и заешки, но и двата вида са достатъчно крехки и сочни. Не като свински или телешки дроб, който е малко по-сух и му трябва по-специално отношене при приготвянето :)) А пилешките и заешките дробчета освен панирани, най-често приготвям задушени някак, като преди готвенето им обикновено ги потапям за 2 мин. във вряла вода с 1 лъж. оцет - така след като са готови ги няма онези ситни като паяжини остатъци от наситения с кръв дроб.

Рецептата е много подходяща да се изпълни в глинен гювеч или slowcooker - а (където направих точно тези), но може да се приготви и в обикновена тава с капак, или добре завита с фолио.

Продукти:

1.5 кг. дробчета

150 гр. домати от консерва, добре отцедени*

100 мл бяло вино*

2 с.л. чили сос (или лютивка някаква) - по желание

сол на вкус

200 гр. гъби

50-60 мл. олио

1 с.л. универсална подправка или друга такава

за карамелизирания лук:

6-7 глави лук

~100мл червено вино

1-2 с.л. масло и 1-2 с.л. олио

сол на вкус и 1 с.л. захар или мед, щипка риган

Приготвяне:

* Дробчетата се почистват и срязват на две части

* Заливат се с вряла вода с 1 с.л. оцет и оставят да постоят 2-3 мин. Отцеждат се в гевгир.

* Приготвя се карамелизирания лук (аз ползвах предварително готов такъв, писала съм, че почти винаги имам бурканче с готов в хладилника през зимните месеци)

* Когато е почти останал на мазнина се прибавят почистените и нарязани на филийки гъби; задушава се още 4-5 мин.; колко да се объркат с лука.

* На дъното на съда за готвене - гювеч, тава или Croc-pot-а се поставят доматите, чили-соса, универсалната подправка; налива се виното и олиото.

* Поставят се отцедените дробчета и плътно завиват с готовите карамелизирани лук и гъби.

* Ако се приготвят в тава - завива се плътно с фолио за печене, пече в загрята фурна първо на 220* и щом се чуе къкрене - намалява на 170* и пече около час.

* Ако е глинен гювеч - по същия начин, както с тавата.

* За Крок-пот-а: включва се на І степен за 7-8 часа и забравя.......

* Ако се приготвят в Крок-пот - количеството домати трябва да е много добре отцедено (или пресни домати), а виното - наполовина.

Вместо риторични въпроси как бързо лети времето; слагане на кантара на добрите и лошите случки през годината; най-простичко ще пожелая:

ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА НОВАТА ГОДИНА И МНОГО ЗДРАВА И ДОБРА ДА Е!

Баклава

2011-12-29T12:56:00.048+02:00

В последните дни кулинарните блогове преливат от баници, баклави и тиквеници Следователно е редно да видите и моята баклава. В повечето случаи я правя навита на рулца, на които в Пловдивско приятели казват "Калмарки" . Но вкусът и си е същия, като тази, наложената, нарязана на ромбоиди. Въпрос на избор за визията и.

Продукти:

2 пак кори за баница по 400 гр
300 гр масло
50 мл олио

600-700 гр едро счукани орехи, смесени с 1 пак. канела и 100 гр. галета

За сиропа:

около 2кг захар
1.5 мл вода
кората на два лимона и сока на един

Приготвяне:

* Маслото се разтапя и смесва с олиото
* Вземат се кори - по (2 или) 3 листа и се намазват с 1 голяма с. л. мазнина
* Поръсват се навсякъде с орехите и завива на нестегнато руло.
* Набръчква се полученото руло с ръце - да остане на 2/3 от дължина долу-горе
* Нареждат се в тавата. След като са всички наредени, се режат напречно на 2-3 части.
* Изпича се на слаба фурна - на около 140-150* до зачервяването и.
* Оставя се да изстине - един ден.

* Сиропа се завира, настъргва се кората на лимоните вътре и сока (може и половината сок) и оставя да поври около 10-15 мин.
* Охлажда се напълно сиропа - трябва да е съвсем студен и тогава се залива отлежалата баклава.
* Отново се оставя да почине и поеме сиропа - едно денонощие.

***По същия начин правя и наложената баклава, но ореховата смес я поръсвам на три места, а корите мажа с масло през 2.
Така баклавата я сиропирам студена, със студен сироп и повече ни харесва резултата отколкото студена баклава, топъл сироп. А и така на рулца се получава по-пухкава. Което не пречи да се направи, както и съм я правила до преди 3 години.
***Изпечена и несиропирана баклавата може да се съхрани до 2 седмици.

Еклери. Рожден ден, Коледно

2011-12-24T00:55:00.000+02:00

Еклерите са десерт много нежен и лек. Стига да не ги натъпче човек с плътен шоколадов крем. Какво пък, така или иначе еклера е голям, защо да не бъде и с шоколадов крем. Преди няколко дни си признах пред Ели, че тулумбички мога и със затворени очи да направя, но еклери - не се хващам често. Първо, че заради млечния крем не е любим десерт в къщи, второ - не знам защо когато ги пълня - сядам. Което занятие върша 5 и 1/2 дни в седмицата и ...... май ми идва в повече. Друго си е пристъпяш от крак на крас до печката и бъркаш я в маслената баня, я в сиропа, твърдо следваща максимата "Луд умора няма, само се поти".

На днешните обаче крема е любим, шоколадов и много. Пък и какъв да бъде за рожден ден?
Да ви почерпя и вас, с по еклер. За мое здраве. Навърших едни; започнах други... И получих най-невероятния подарък, който не би минал през ум на никого. Ама нищо, той ще си дойде утре подаряващия :))

Еклерите ги правя от същото тесто на тулумбичките - отново ползвам същия шприц с го-голям отвор на накрайника и обикновено правя едно кръгче, но този път реших удоволствието да е двойно. За да събере повече крем. Шприцовам на хартия за печене (или намазана с олио тава) и пека в предварително загрята на 220* фурна до зачервяването им и двойно набъбване. Преди години отварях мъничко фурната и чаках леко да изстинат, тогава изваждах тавата, но сега отварям и я вадя. Пълня крема с най-тънкия накрайник на шприца, за да може да оставя по-малка следа в сладкишчето. Крема - предварително приготвен и охладен.

Продукти за крема за горното количество тесто:

1л. прясно мляко

2 пак. шоколадов пудинг

2 с.л. черно какао :)

1 ч.л. нескафе

1 пак. масло (125гр.)

захар на вкус (защото аз ги правя с подсладител, но преди време слагах ~ 8 с. лъж.)

100 гр. натурален шоколад ( с по-голям % какао)

Приготвянето е бързо и лесно:
Млякото се кипва със захарта, прибавят се размитите в отделеното ~ 100 мл топло мляко пудинг, какао и нескафе и бърка, докато клокне и се сгъсти крема.
Отмества се от котлона и прибавя начупения на ситни парченца шоколад, а когато и те се разтопят вътре - маслото на парченца. Бърка се, докато и то се усвои от крема, който вече се получава гладък и лъскав.

Поръсват се с пудра захар и какао на прах. Или разтопен шоколад. Както любимия детски герой казва: "Колкото повече, толкова повече"

Утре е единият от двата големи християнски празници Коледа.

Всяко пожелание може да се сбъдне, ако човек вярва истински в него.
Повярвайте!
Най-искрени благопожелания за здраве и сили,
за топлота и доброта - дарявани и получавани,
за дни на радост с усмивки и веселие,
за мигове на сбъднати мечти!

Пълнен лук с кайма

2011-12-22T18:49:00.000+02:00

Пълнен ароматен зеленчук, който със сос е много подходящ за обяд или вечеря, а запечен с кашкавал и за предястие. И за който през лятото обяснимо не се сещам, а зимата - често.

Плънката тук е основно кайма, но съм правила и с добавени разни парченца шунка, колбас, вместо картоф-1-2 лъж. ориз или повече морков.

И без да си давам повече съветите как да си го хапвате, ето рецептата:

Продукти: (за 1 тава, 5-6 бройки не си струва да се правят)

~12 средни глави лук (според големината на тавата)

500гр кайма (или ......колбас, шунка, кайма... )

2 с л доматено пюре (или настърган 1 голям домат)

1 картоф - настърган.

2 моркова - настъргани.

подправки - щипка лют пипер, щипка черен, мащерка, кимион

4 с л соев сос светъл

50мл бяло вино

100мл вода или бульон (250-300 мл ако ще се прави сос)

50мл олио

сол ако трябва

1 кофичка кисело мляко с 2 с.л. брашно за соса.(или сос Бешамел)

или кашкавал за поръсване

Приготвяне:

* С остро и тънко ножче се изрязва вътрешността на лука, оставяйки външната част с дебелина около 5мм.(два слоя люспа. Може да се оставят калпачета към дръжките.

* Каймата се омесва с подправките, доматеното пюре, картоф, морков и сол, ако тя не е солена

* Пълни се лука, нарежда се в глинен гювеч, или тава и се залива с течностите. Може и щипка сол, зависи колко е солен соевия сос.

* Тавата се завива добре с фолио (или затваря съда с капак) и пече около час на 200*.
* Развива се фолиото, поръсва с кашкавала и запича до изпаряване на соса, или

* Се прави млечен сос от кисело мляко, брашно и останалата течност, какъвто е на сармите

Този лук се получи също толкова добре и сочен и в често използвания от мен през последните две седмици уред за бавно готвене Crok-pot.
По същия начин се абсолютно всичко по приготвянето, а след като се постави и залее с течностите капака се затваря, включва се на режим І - "low" за 6 часа.
Когато изминат и Крок-пот-а изключи, отваря се капака, поръсва се лука с настърган кашкавал, изважда се само контейнера (с ръкавици, че е горещо) и поставя в загрята на 150* фурна; след което увеличава на 200* и пече общо 10-15 мин. до разтопяването му и почти изпаряването на соса.
Ако ще приготвяме лука със сос, веднага след отварянето на капака се налива разбитото мляко с брашно - навсякъде между главите лук, хващат се дръжките на капака и внимателно разклаща тенджерата (контейнера) в двете дълги посоки, за да се сгъсти соса.

Суджуци, луканки, сланина...

2011-12-20T22:42:00.203+02:00

Тази публикация със стари снимки е провокирана от няколко запитвания на лични съобщения за приготвяне, съхранение на суджуци, наденици, сланина...Но пък и декември и януари са точните месеци за приготвянето на такива.

Изрових си старите снимки на суджуците, но на луканка не намерих, ще добавя по-късно, а на сланината - още тези дни.

И двете рецепти, по които правим суджук и луканка, са от най-тачената в къщи Мишева домакинска книга "Полезни съвети и рецепти за всички" на Петър Миладинов и по която правим често рекламирания от мен домашен ябълков оцет от .... години.
Понякога материалната част не позволява точното спазване на пропорциите на вида месо и в общи линии гледаме да спазваме приличните 50/50 - свинско/телешко месо. Но колкото повече е телешкото, толкова по-бързо съхнат и по-сухи стават.

Копривщенска луканка

5 кг свинско месо

5 кг. говеждо/телешко месо

220 гр. сол

5 гр. селитра, 5 гр. захар

30 гр. черен пипер

20 гр. кимион

10 г. чесън

20 мл. коняк или ром

Месото (на малки късчета) се осолява, нарежда на наклонена повърхност и студено място да се отцеди за 12 ч.

Поръсват се с всички подправки, разбърква хубаво и разстила на тънък пласт, отново на студено място - така за 48 часа, през които се разбърква три-четири пъти. Хубаво е да бъде завито с тензух или марля.

След това месото се накълцва на дебела дъска или кютюче за сечене с остър сатър (или мели на машинка за мелене на кайма, на която е поставена решетка с големи отвори - като за бахур. всяка дупка да е поне ф 1см. Това е по-мързеливия начин, но по-вкусно е, когато месото е накълцано със сатър) Късчетата трябва да са с големина ~ 2-3см.

Отново се омесва хубаво кълцаната смес и отново оставя на студено място да престои 24ч.

Пълни се в дебели говежди черва. Може и телешки (защото всяко всеки надпис телешко тук крие няколко години зад гърба си). Хубаво е, червата да са широки, които купвайки ги от магазина няма как да се видят и ще трябва да се "снабдите" или подкупите месар, който да ви гарантира това. Ако червата са тънки (телешки или свински - тук имам предвид окръжността на напълненото черво) след притискане ще се получи суджук.

Моля, под думата дебели да се има предвид широки, с по-голямо ф... черва от крава или говедо ) а не дебелите черва на кравата, телето или прасето. Дебелите черва са за бахур.

Червата се срязват на парчета по ~ 35 см. и поставят в топла вода, да омекнат (обикновено те се продават в сол)

Пълнят се стегнато, така че да не остава въздух в червото. Ако се вижда такъв се дупчи мястото с тънка игла за шиене и изкарва. Завързват се от двата края. Тук трябва да останат прави, дълги парчета за луканка, не се завиват като подкова (за суджука - по-долу) Връзват се от двете страни с много дебел конец, който от едната се оставя по-дълъг и му се прави примка, която по-късно да се вкара на пръта за сушене. Всъщност в единия край се връзва още когато се постави на фунията за пълнене. От самото черво, извън вързаната пълна част на луканката трябва да останат празни по около 2см.

Нареждат се отново на студено място за една вечер върху хартия, покрита с тензух или тънък плат да "дръпнат"

След това се окачат на хладно и проветриво място за около 4-5 денонощия, след които се започва мерданенето, или валиране: В продължение на десетина дни всяка сутрин се свалят от пръта (лоста), на който са окачени, натрупват се на куп, за да омекнат и валират - поставени на маса или плот - първо от едната страна, обръщат се - и от другата страна. Ако времето навън е по-хладно, валирането може да трае и до 2 седмици; прави се докато луканките засъхнат и приемат трайна правоъгълна форма.

Хубаво е, ако има възможност, след една седмица да бъдат поставени между две дъски и притиснат отгоре за 3-4 дни.

След това вече се окачат на пръта за сушене и се започва едно чакане, проверяване и молене за студено и сухо време, за да изсъхнат по-бързо. На този тип луканка им трябва около месец сушене.

Горнооряховски суджук

10 кг. говеждо месо (тук го смесваме 7 говеждо/телешко с 3 свинско ние)

220 гр. сол

10 гр. селитра

10 гр. захар

25 гр. черен пипер

50 гр. кимион

Месото се нарязва на късове по 50-100 гр., осолява се с предвидените по рецептата подправки, поставя се в корито върху решетка (или пак на наклонена повърхност) и се оставя да престои при Т* 4-5*С в продължение на 2 дни, за да се отцеди. През това време месото се разбърква 2-3 пъти.

След това се смила с машинката за мелене на месо, оставя се да стои покрито с тензух в коритото отново на хладно място за 24 часа, през които се омесва отново 3-4 пъти.

Накисват сухи (или осолени) телешки или свински тънки черва, нарязани на дължина около 50см. за един час в хладка вода. Червата се връзват от едната страна и се пълнят бавно, с фуния със сместа, като се внимава да не остане въздух вътре. Ако все пак остане (а той винаги остава), червата се дупчат с игла да излезе. Връзват се с конец и от другия край така, че от суджука да се оформи "подкова”. Нареждат се на студено място, на равна повърхност, покрита с тензух или меки кърпи да засъхнат червата за 12 часа от едната страна и още 12 от другата страна. Хубаво е отгоре също да се покрият с тензух или голямо парче марля.

След това се окачват се на проветриво място (10-14 градуса температура) на 10 см. разстояние едно от друго . След като "повяхнат" за 4-5 дни се валцуват(мерданят) както при луканката - веднъж дневно от двете страни, 10-на поредни дни, докато хванат калъп. Ако през това врем есе види, че някъде има въздух - мястото се дупчи с тънка игла, за да излезе.

При хладно и сухо време съхнат за 20-25 дни.

Внимание!

1. Не ползвайте точилката за накичване със суджуци. От тежестта същата се огъва.
Или си намерете подходящ "прът" от дърво, или ползвайте пръчка от подочистачка (продават се в магазините домашни самостоятелно) или метална тръба (лост) за гардероб (продават се в мебелните магазини/обков за приличните около 3 лева.)

2. Конеца трябва да е здрав, дебел, най-добре тапицерски. Има ги във всички кинкалерии. Винаги поставяме напълнените и завързани суджуци за ден-два на равно място, за да може конеца да залепне добре на червото, тъй като сме имали случаи на висящи на пръчка.... конци.

3. Макар и не под същото име суджук (което вече е запазена марка ), същия може да се направи (и сме) и само от свинско, но сухо месо, без тлъстини; само телешко с мааалко сланина; а този от овче месо на мама просто го обожавам. И съм щастливка, че 50 % от домочадието не го обича заради миризмата. Капризи, не е толкова много. Важното за суджука е съотношението на подправките и солта, селитрата - да не се бърка с амониева селитра :) - не е задължителна; продава се в аптеки и заедно със захарта се прибавя, за да запази свежия червен цвят на месото.

4. Суджуците, когато са готови изсъхнали, могат да се съхраняват :

- в хладилник, завити във фолио за известно време. Тъй като не дишат, могат да хванат бяла плесен, която не е вредна - избърсва се със суха кърпа. Ако се завият в хартия или вестник - продължават да съхнат и има вероятност да станат прекалено твърди. (това се прави и когато времето навън е влажно и мокро, за да могат да изсъхнат по-бързо - всяко увито поотделно в хартия и в хладилника. Може и без увиването, но тогава целия хладилник замирисва на суджуци.)

- във фризер, завити във свежо фолио или в найлонови пликове, добре опаковани, да няма излишен въздух.Изваждат се и размразяват на стайна температура - за около 2 часа. Там не съхнат, леко дори се овлажняват, когато се извадят от фризера, но губят червения си свеж цвят.

- най-доброто за съхранение е заравянето им в сандъче с дървесна пепел. Което се поставя на студено място, далеч от разни буболечки и твари.

Един суджук и четири начина за употреба в четиричленно семейство

Приготвяне и съхраняване на сланина

Сланината ние я оставяме тънка, не с частта "мас", която отделя самата сланина от тази част, която се претапя за мас или от тънка бяла ципа, която ако не з наеш, че я има няма как да я различиш, или от тънка ивица месце, ако сланината е към коремната част на прасето.

Най-"дебела" е обикновено на гърба, и от нея се отбира за осоляване, тъй като към корема става по-жилава, въпреки, че е по-тънка като дебелина.

Ние си я оставяме до тази ципа и обикновено е до 2см. дебела, но много хора си я оставят с другата част и си я хапват така.
Дори и да не е домашна сланина, хубаво е да се изкисне предварително; преди осоляването. В студена вода, за 6-8 до 12 часа.

(тук размера на кофичката е квадрат 25/25, може да си представите дебелината на парчетата)

Солта винаги е едра.

Избира се правоъгълен съд или кофичка (заради по-лесно подреждане)

После се подрежда по посочения начин - на дъното на съда плътен пласт сол - с кожата надолу, а парчето сланина (или 2) са изрязани с размер да изпълнят дъното на съда, така че да няма въздух. Отново ред сол, който плътно покрива сланината, отново сланина.... докато свършат. Най-отгоре се завършва с плътен ред сол от 2 см.

Оставя се така на студено място за 10 до 14 дни да поеме солта. Няма вероятност да стане "много солена", тъй като сланината си поема толкова, колкото и трябва.

След това се залива с преварена, изстудена вода. Преди време татко правеше това с разтопен сняг, но ... мисля,че в последните 20 години не е. Първо - снега е сравнително мръсен в днешно време, а второ - никакъв го няма.

Притиска се с твърд предмет (мраморна плочка или чиния), за да не изплува нагоре сланината и за да няма досег с въздуха. Оставя се последни 2 седмици така, за да може да омекне кожата, а ако сланината е без кожа - 3-4 дни са достатъчни.

Друг вид, който правим понякога (особено когато го научихме) е варената сланина. Много по-крехка е и може да се яде на следващия ден след направата и. Но е варена :)) Нарязва се на правоъгълници, дълги колкото буркана, до ръбчето. По желание се поръсват с кимион, черен пипер, копър-смлени семена, праз...любима подправка. Пълнят се бурканите, прибавя се лъжица сол, вода - съвсем малко поема; запечатват се и се варят 3 мин. следа завирането на водата с ключ. Изваждат се и обръщат на капачката.

За любителите на подправки -

Първи вариант - нарежда се сланината, парче марля, ред подправки - на вкус, аз съм слагала черен пипер, кимион и копър/семена + ситно нарязан праз. И ако не е предварително осолена - сол. . Пак марля; пак парче сланина; пак подправки..... . Така не само запазва белия си цвят, но и няма парченца подправки и праз по нея, когато се яде.

Втори вариант - паприкована и ароматна. Почистените от солта парчета сланина се намазват със смес (каша) от счукани няколко скилидки чесън, червен пипер и оцет. Завиват се всяко поотделно във свежо фолио и след ден са готови, ароматизирани :)) Тъй като бързо става правя по малко; когато свърши - пак и отново.

И да пиша как я съхранявам, преди да съм се изгубила самата аз в настоящата публикация.... .

Обикновено я разпределям на няколко части и в по няколко найлонови торби и прибирам във фризера, но задължително поне в 3-4 плика, тъй като сланината е солена, солта разяжда найлона и има вероятност да попадне на охладителя на фризера, разяжда го и никак не е приятно да ти се повреди битова техника. И отново завиването да става плътно, като се изкарва възможно най-добре въздуха, тъй като от допира на сланината с него тя се вмирисва по-бързо ( на старо итежко) , независимо дали е във фризер или не..

и в краен вид

Сарми със зелев лист

2011-12-19T18:53:00.113+02:00

Оказа се, че точно класическите сарми с кисело зеле (или лозов лист) не съм публикувала.

Имам си станимашки сармички, Сарми с пилешко месо, дори сарми-нудисти, но не и тези, които обикновено правя всеки път.

Сега не само, че изпробвах как ще се получат в новата бавно готвеща тенджера Crock-pot, но им е сезон на сармите (а всъщност ги правя целогодишно - когато киселото зеле е готово, отделям цели здрави листа , завивам стегнато и в торбичка във фризера, или в буркани и стерилизирани за 10-на минути. Пипкава работа, но пък има винаги. Лозовите листа също - бланширам в подсолена вода, изцеждам и навивам по 15-на на руло). А за тенджерата ми беше интересно при бавното и дълго готвене (цяла нощ, за 8 часа) дали ориза няма да се превърне в оризово пюре. Ама не би. Доказано - всяко зрънце си остана целичко и на мястото.
Приемайки предложението да споделям своите впечатления от Crock-pot, първото нещо, което приготвих в нея беше гювеч с джолан и зеленчуци, тъй като знаех какъв искам да бъде резултата, който ще излезе. Допаднахме си :) още от от първото ястие. С нея си решавам един много голям проблем - прибирайки се у дома след работа заедно с половинът, яденето да е готово.... Не се научи този човек, че заедно влизаме в къщи....

Връщам се на сармите, които независимо в коя тенджера ще се приготвят Croc-pot или обикновена, материала и подготовката за готвенето им остава един и същ.

Продукти: (за 6-7 порции)

листа от кисела зелка (обикн. 15 бр. ) - всяко нарязано на 2-3 правоъгълни парчета, на които са отстранени твърдите жилки. Понякога слагам и няколко лозови, тъй като само на тях нямаме фенове в къщи.

~600-700 гр. кайма (или ситно накълцано месо - каквото и да е, но с месо си е по-вкусно. По възможност - шарено.)

~ 150-200 гр. ориз

една малка глава лук - нарязана на ситно (изстискана в пресата за чесън - така остава само сок)

2-3 с.л. или 300мл доматен сок

1 с.л. подправки - смес от равни части кимион, черен, червен сладък (и лют пипер), чубрица.

1 с.л. универсална подправка

70-80 мл олио

Приготвяне:

* Каймата се смесва с подправките, измития ориз, доматения сок (пюре), лука и олиото.

* На всяка парче листо се поставя по лъжица от сместа и завива на стегнато руло, с прегънати двата странични края, за да не излиза плънката.

И тук разликите за обикновена тенджера и Crock-pot.

В обикновена тенджера (или глинен гювеч за фурната):
* На дъното на тенджера се поставят 3-4 цели зелеви листа, върху които подреждат готовите сарми; покриват се отгоре с чиния.

* Пълни се не повече от 3-4 пръста до ръба и, налива се вода/зелев сок - равни части - така, че да ги покрие.

* Включва се котлона и щом заврат се оставят да къкрят около 1,5ч. (а с гювеча във фурната - 2 часа.)

Готвене в Crock-pot:

* Завитите сарми се нареждат на два реда на тенджерата, без да се поставя нищо на дъното.
* Наливат се равни количества вода/зелев сок - 3,5-4 / 1 части ориз, включва се уреда на І степен-режим “LOW” и наглася часовника за 8 часа. (щом изключи той продължава да подгрява храната, така че не е фатално, ако точно след 8 часа не се отвори тенджерата).

Приготвянето на млечен сос за сармите и от двете тенджери става по един и същ начин:

* Изцежда се сока (не повече от 500мл е) и кипва в тенджерка на котлона.

* Разбива се 1 кофичка кисело мляко с щипка сол и 2 с.л. препечено брашно.
* От врящия бульон с черпак се прехвърля при непрекъснато бъркане към млякото, докато сместа се удвои и температурите се уеднаквят, след което млечната смес се връща в тенджерата.
* Прибавя се парченце масло.

На снимката с розовата кърпа сармите са в обикновена тенджера.

Останалите - в Crock-Pot® 5.7 L Sauté Countdown Slow Cooker
Там сармите от втория ред са придобили лек тен.

Тулумбички

2011-12-18T21:44:00.003+02:00

Обичам неделя вечер....... да седя пред два екрана и хем да гледам един добър в последните години български сериал, хем да надничам по сайтове, форуми и да се опитвам да напиша някоя рецепта тук.
Най-ми е лесно, когато публикувам такава, която съм пускала преди години във форума на Гответе с мен, лутам се между няколкото снимки, които пък след още по-дълго разглеждане съм оставила като най-добрите и накрая пусна всичките 3-4, защото неведнъж съм казвала, че се имам за решителен човек, харесал и капарирал апартамент за 10-мин., а се колебая на някакви си 4-5 снимки на чинии от един и същ ъгъл....

Всичко това - спокойното, разбира се, докато не цъфне авджи на вратата.... и се наложи да зарежа и двата екрана.....

Но и той обича тулумбички. Мнооооого повече от всички нас дори. Имаше период, в който ги правех много често. Напоследък, заради разнообразните сладки и сладкиши, които бликат от кулинарните блогове, ги бях позарязала.

Продукти: за една голяма, прилична доза от две тави :))

300 мл. вода
130-140 мл. олио
щипка сол
5-6 яйца.
2 чаши / по ~ 300 мл / брашно

Приготвяне:
* Водата и олиото с щипката сол кипваме;
* Отместваме от котлона.

* Брашното прибавяме на 2-3 пъти и бъркаме с дървена лъжица или шпатула , докато започне да се отлепва от стените на съда.
* Сместа оставяме да изстине и прибавяме едно след друго яйцата, докато ги поеме и се получи лепкава каша, която като я дръпнеш - да се къса. Не трябва да е нито много мека, нито твърда; Едно такова средно положение, което като се шприцова - да се запазват резките от накрайника на шприца.
* Тук вече е малко сложно - или се шприцоват на намаслена хартия или фолио, нарязват и после пържат, или това, което на мен ми е по-лесно - да напълня големия щприц и в тенджера с много олио - за маслена баня - шприцовам цял кръг от сместа. Веднага с ножицата нарязвам на малки парчета. Така е бързо, лесно и чисто.
* Олиото трябва да е вряло - много е важна степента на котлона. Не трябва да бъде на мах., защото се пържат бързо, а отвътре остават сурови, но не трябва да бъде и слаб, защото ще поемат повече мазнина. На котлон с 8 степени - пържа на 6.

* Когато се изпържат от едната страна, почти всички се обръщат сами, но ако не - помагаме им :)) и ги пържим и от другата. Изваждаме с решетъчна лъжица в тава.

Сиропиране:
на тази доза тулумбички са достатъчни 3-4 ч. захар с 4-5 чаши вода ( от по 240мл.), 3-4 ванилии или ром 1 каф.чашка (50-60мл)

И за да са добре сиропирани - потапям по няколко за 1-2 минути във врящия сироп,изваждам в тавата , а накрая останалия сироп го сипвам върху подредените вече тулумби.

Същото тесто ползвам за еклери и бине-суфле :))

Заешки бутчета с плънка от пилешко бонфиле и синьо сирене

2011-12-15T08:45:00.139+02:00

И последния да затвори вратата ......

Една идея, която видях преди два месеца в "Полуостровът на съкровищата" на Валери Нешов в едно предаване за българското зелено сирене. (ако някой знае къде тук продават, моля да ми подшушне).

И която идея мира не ми даде, докато не я осъществих миналата неделя. Пък и не е за изпускане, щом е с месо, нали? (Еликсирче, пиши +1) Дори с два вида месо. Но пилешкото бонфиле е крехко... малко... в съчетание със сиренето..... богата белтъчинна плънка :))

Това тук са 2 бутчета, продуктите за плънката са за тях. За повече бройки съответно се увеличават, но моля, да се има предвид, че така напълнено, бутчето от два килограмов (чисто тегло) заек е напълно достатъчно за 2 порции.

Продукти:

2 бр. цели задни заешки бутчета

2 бр. пилешки бонфилета

50 гр. синьо сирене

30-40 мл готварска сметана

1 белтък

около 20 ленти прошуто

~ 150 мл бира

~ 50 мл соев сос

~ 150 мл вода

1 лимон

2-3 глави чесън

3-4 с.л. олио

сол, салвия, мащерка

1 ч.л. царевично нишесте или препечено брашно

Приготвяне:

* Горната част (по-дебелата) на бутчето се цепва по средата и внимателно се обезкостява само тя - тънката част остава с косттта.Премахнатата кост се поставя в тавата с печенето на бутчетата по-късно; придава по-наситен вкус на соса.

* Разтваря се на работна повърхност, посолява (само по щипка сол отвън и отвътре) и обезкостената част покрива с ленти прошуто.

* Пилешкото бонфиле се нарязва на едро и заедно с начупеното сирене се пуска на 2-3 пулса в блендер.

* Прибавя се сметаната, отново 1-2 пулса, прибавя белтъка и последни 2 пулса с блендера. Сместа я оставих едросмляна, но в предаването В.Н. направи всичко на мус.

* Плънката се разпределя върху прошутото (по ок. 3 лъжици смес е) и завива плътно.

* С ленти прошуто се обвива и външната, напълнената част на бутчетата. Тук моите ленти не стигнаха за пълна обиколка, заради големината на бутчетата, затова ги припокрих, но трябваше и да ги защипя с клечки или обвия с конец, че на места след печенето прошутото се беше поотворило, вместо да е плътно залепнало по месото. Нищо фатално, но можеше и по-добър вид да имат.

* Загрява се олиото и бутчетата запържват за по 2 мин. от двете страни.
* Прехвърлят се в тава за печене (ако не са запържени направо в нея), наливат се бирата, водата, соевия сос, сока на половината лимон, слагат се 3-4 листа салвия и 3-4 стръка мащерка, почистените цели глави чесън със срязани опашки, поставят се кръгчета лимон около и по- бутчетата; завива се плътно с фолио и пече в загрята фурна на 220* - за 15 мин., след това намалява на 170* и пече още час.
* Развива се фолиото, размива се нишестето/брашното с малко вода и сипва при соса.
* Запича се още 10 мин. на 200*, изважда от фурната и покрива с фолиото, да почине за 10-на мин..
В този момент соса трябва да е останал наполовина - един пръст в тавата. А виното трябва да е охладено

Ние го хапнахме с картофено пюре и соса, но е напълно достатъчно да се сервира и само със соса (това на следващия ден)

Закуска от маслини

2011-12-13T18:41:00.002+02:00

Случвало ли ви се е да седнете в заведение и докато си чакате поръчката да ви донесат нещо за гризване, хрупане или чоплене? Или е съвсем в реда на нещата да изпиете едно питие на голо, а разглеждайки менюто стомаха ви да къркори все по-предателски? Вярно, че часовете в които хората се струпват и хапват в заведение са обикновено по обяд или вечеря, а готвачът не може да изпълни всички поръчки наведнъж и за броени минути, но в голяма част от тях разчитат да поръчаш второ (съвсем не иде реч само за алкохол) с току-що пристигналата поръчка.

Защо ги изписах тия размисли ли? Защото първо не мога да отворя страницата и да започна с: "Продукти".... все едно да вляза някъде без поздрав
и второ: преди няколко дни с Ели Драгова дълбоко ни впечатли публикацията на момичето Оля , при което видях въпросната закуска, как в еди кое си кафе, което обядвали, винаги, докато чакали поръчката им носели нещо си....... Е, това ни впечатли. Ама не е в България. А специално аз и сие скоро няма да ходим там, за където тя пише....

А закуската, която тя показа е съвсем семпла, но наистина много вкусна и засищаща глада. Тя споменава, че може да се нареже на ситно с нож, но предпочетох с блендер.

Нещо като пастет от маслини, тапенад..... но по-грубичко смляно, не толкова фино, без ядки, без излишни подправки (мащерката е само декорация) и пак е достатъчно ароматно.....приготвена с хубав и много зехтин.

Необходими са:

равни количества зелени и черни маслини без костилки и зехтин - почти толкова, колкото единия вид маслини.Е, и две скилидки чесън.

В случая участваха по 100 гр. маслини от двата вида (различни са на вкус де) 80-90 мл зехтин и 2 ск. чесън.

Ножа на блендера ми е нов и съответно остър, затова сложих маслините вътре, малко зехтин и срязаните на 2-3 скилидки чесън (не от огромните китайски, моля. Домашен. Малки скилидки, които не лютят отровно)

Няколко пулса с блендера - да се получат малки парченца с големина на ориз - и е готово. Разбърква се и тогава прибавя останалия зехтин, оставя се да отпочине 30 мин, преди ........ докато се опекат няколко филийки. Достатъчно време е.

Като човек, който не обича зехтин (но пък обожавам маслини всякакви) ще споделя, че много, ама много ми хареса. Толкова, че трябваше да прехвърля тази разядка в буркан и прибера в халдилника, за да не свърши......

Маслините са в саламура.
А тези, без костилките, задържат в отворите от нея.
Наредих всички маслини прави на кухненска хартия за 10 мин. да се отцедят.

Масленките на мама

2011-12-12T00:27:00.000+02:00

Почти година не съм ги правила. Нали у нас като се хареса нещо се яде до втръсване, та ....... бяха поизостанали в плана от миналата година. Преди няколко дни Илианка ме попита за сполучлива рецепта за масленки и без да се замислям и предложих тази :)) след проби на всякакви маслени сладки, мога да кажа, че тези са ми любими. Може би защото носят вкуса на детството и като ученичка майка ми всяка седмица правеше или масленки, или курабии, които си мъкнех в Ямбол и за разлика от курабиите обожавах да закусвам с масленките - гризваш и затваряш устата......... броиш до 10 и те са се разтопили..... А аз се разтапях от удоволствие с такава закуска.
Размечтах се......... Холестерол и мастни плаки бяха неизвестни, но пък и тогава тежах приличните 48 с прогизнали ботуши и всички показатели на червената бележка под минимума. А в магазините продаваха масленки, бисквити Златна есен и Детска радост и два вида вафли. Това Морени и бонбонки Тик-так

Продукти ( 1 правоъгълна тава на фурната)

200гр. размекната мас
1 яйце
150 гр. пудра захар
400гр брашно (приблизително)
3-4 ванилии

пудра захар за овалване или поръсване

Приготвяне:

* Яйцето, маста и захарта се разбиват с вилица.
* Прибавят се към брашното с ванилията и се омесва набързо, за да не се размекне тестото прекалено много от топлината на ръцете. .
* Точи се на кора (дебела ок. 5 мм) и се режат формички - майка правеше по повърхността им шарки със зъбите на вилицата, за да не са съвсем гладки или просто се овалват на топчета.

* Пекат се в ненамаслена тава на 180* (или на хартия) за около 10-12 мин. (това си зависи от фурната,) до съвсееееееем леко порозовяване - трябва да се наблюдават.

* Изваждат се и още горещи по желание се овалват (или поръсват, както са на хартията) в пудра захар.

Праз с наденички

2011-12-10T20:41:00.001+02:00

След Пържено свинско месо с лук, съвсем в реда на зимата е да има и

Праз с наденички

В случая е с Чирпански наденички, но това е малка подробност, само защото у дома зимата винаги има такива. А зимата има и праз. Поне в началото на зимата; докато ни мине мерака за крехък домашен праз от градината на мама.

Продукти за 4 порции:

5-6 стръка праз

~800 гр тънка наденица за печене *

200 мл бяло вино**

1 ч.л. червен пипер ***

50-60 мл олио

сол, ако няма да се прибавя

1 с.л. универсална подправка - опция

4 яйца - също опция. В случая - има.

Приготвяне:

* Стръковете праз се цепят на 4 по дължина и режат на ..... средно, като нокът :))

* Запържват се за 2-3 мин. в олиото, посолява се (ако няма подправка) и залива с виното.

* Задушава се под капак, докато се изпари почти всичката течност.

* Прибавя се универсалната подправка, червения пипер, разбърква и прехвърля в тавичка.

* Наденицата се нарязва на парчета и нарежда върху праза.

* Запича се в загрята на 200* фурна за 20 мин.; изважда се тавата, чукват се яйцата в направени с лъжица гнезда за тях и запича още 7-8 мин.

* В чиния се поставят няколко наденици, няколко лъжици праз и яйце. Това е.

* Наденицата може да е дебела, за печене, но времето на печене трябва да се увеличи. Надениците ги надупчвам с вилица на няколко места преди печенето.

**Виното е бяло, само защото праз-лука ми е по-нежен от кромида, както и надениците от месото. Ако правилно си спомням, правила съм и с червено вино, но количеството е наполовина.

*** червения пипер може да е лют. Въпрос на вкус.

Пържено свинско месо с лук

2011-12-08T17:24:00.003+02:00

И опит за бърза, но вкусна публикация, с участието на свинско месо..

Дни преди Коледа, в сезона на щолени, АКК и различни линцери, кантучини, амарети и сие, които не са типични не само за мен, но и за БГ традиции, ще споделя как приготвям пърженото свинско месо. Пък и му е сезон за прясното свинско месо и студеното винено време.

Не, че не правя от гореспоменатите сладости (дори довечера ще навъртя едни любими Шоколадови трюфел бисквити по Юлка ), но сладките у нас се хапват непрекъснато и не се свързват с определен празник. Освен Великденските курабии. А това, че след 10-ти декември приготвям повече от нормалното количество сладки пък е свързано с друг мой личен празник, и обикновено залагам на бисквити, които са изпитани и харесвани - шоколадови, портокалови, ореховки, масленки и локумки.

Продуктите, както винаги са ориентировъчни. Пък и винаги слагам лук, колкото ми се бели (че ако са малки главите се получава едно сълзоотделяне....) В общи линии за 4 порции:

~ 1.3 кг свинско месо *

~ 150-180 мл червено вино

~ 30 мл соев сос

1-2 с.л. олио

сол на вкус

~ 600-700 гр. лук

~100мл червено вино

1-2 с.л. масло и 1-2 с.л. олио

сол на вкус и 1 с.л. захар или мед, щипка риган

черен/шарен пипер и кимион

Приготвяне:

* Месото се нарязва на хапки (кубчета ~ 4/4/4 см. Мили Н., това за теб )

* Залива се със соевия сос, виното и посолява. Оставя се да постои час.

* През това време лука се нарязва на едро, посолява и претрива с ръка.

* Слага се заедно с маслото в тиган или тенджера (с капак) на котлона, и се задушава на слаб котлон, под капак, докато се изпари водата, която си е пуснал лука при осоляването.

* Когато остане на мазнина, малко по малко се прибавя се от виното, докато го поеме всичкото и остане пак на мазнина. Поръсва се захарта и ригана и когато лука е вече карамелизиран - съвсем леко покафенял, освободен от собствените си захари и с помощта на вложената захар :)) с решетъчна лъжица изважда лука, отцеждайки по възможност мазнината, която трябва да остане в тенджерата/тигана.

* В същия съд се поставят отцедените от марината хапки месо и олиото и задушават, пак под капак, докато се изпари течността. Пак както при лука се прибавя малко по малко от виното и соевия сос и всеки път се изчаква да се изпарят (целта е да не се допусне месото да се вари)

* На последното прибавяне в тенджерата, върху месото се разпределя лука, затваря се отново с капак и оставя да се задуши така за 5-6 мин.

* Маха се капака и се запържва се, докато се зачерви. Поръсва се с подправките и отстранява от котлона.

Забравих да споделя, че зимата много често имам готов карамелизиран лук в бурканче и в хладилника, тъй като поне веднъж седмично правя нещо с него.
Затова пълня една тенджера, приготвям го лука, разделям в две бурканчета по 400-500 гр. и прибирам в хладилник. Много е лесно после, когато потрябва :))

Сълзици

2011-12-07T08:40:00.102+02:00

Това са любимите ми сладки от тоталитарно време. Онова време, в което ако искаш сладки - трябва да си направиш. Никакъв избор на магазина или в сладкарницата, в който в изобилие има само обикновени вафли, чайки и детски закуски.

Сълзиците бяха широко разпространени също, но тогава си правехме и бутертестото сами. Никакви такива глезотии като готово, което лежи у дома или в магазина във фризер и чака на някого да му се приядат.
Или както би казал Манго колко им е лесен на българите живота - "Вади, печи, яж".

Сега са любими на госпожицата ни и си ги нарича "Захаринки" С колкото повече захар по тях да хрупа, толкова по-добре.

Рецепта и продукти тук е силно казано.

Трябва пакет бутертесто, кристална бяла или кафява захар и 1 белтък. Повечето се продава във формата на навит лист, който само трябва да се поръси със захар, навие и изпече. Но в ЛИДЪЛ пакетите са правоъгълник с тесто, който трябва и да се разточи на лист. И ако пак си спомним за приготвянето на самото тесто преди години..... това си е нищо работа.

* Масата или работния плот се поръсват със захар.

* Листа тесто се разстила върху нея (ако е буца тесто като в Лидъл - предварително се разточва).

* Точилката се прекарва 2-3 пъти по целия лист тесто, за да прилепне отдолу захарта.

* Белтъка се разбива с вилица и намазва тестото; отново се поръсва със захар. И отново с точилката се притиска, за да полепне.

* Обръща се обратно листа, така, че намазаната част с белтъка да остане отдолу.

* Навиват се двата края един към друг, за да се срещнат в средата (ако се навива по дългата страна, ще се получат по-хубави охлюви, но това съвсем не е важно) Може да се навие и на съвсем обикновено руло, така вместо "сълзици" получаваме "охювчета"

* Ако тестото е съвсем омекнало от работата се прибира във фризер за 10 мин. да стегне.

* С остър нож се режат сълзиците/охлювчета, нареждат на ~ 2см. разстояние една от друга на застлана с хартия за печене тава (или без хартия, в тава, напръскана с вода) и пекат на загрята фурна на 180-190* до зачервяването им.

Ако пък случайно някой получи факс отгоре (често ми се случва) и тръгне да прави бутертестото сам, ето моята изпитана рецепта за него.

200мл топло прясно мляко
100гр разтопено масло
1 к л сол
1 с л оцет
100гр захар
1 яйце
брашно - приблизително е около 400-500гр. е, но трябва да е за тесто, което може да се точи.

масло за намазване - около 200гр

От тези продукти се меси тесто, докато започне да не лепи по ръцете.
Дели се на 2-3 части.
Всяка се точи на максимално тънка кора.
Намазва се с четка с разтопено масло и се прегъва, пак маже и така, докато се получи малко кубче.
Престоява 1ч. в хладилник
Отново всяка кора се точи тънко и се маже и сгъва по същия начин
Пак престоява 1 час
Точи се за трети път, намазва се и се завива на руло.
Реже се или на кръгчета, или се правят с ръце като сърчица, сълзи като от по дължината се прави "улей" с гърба на ножа, от другата се издърпва навъ, за да се получи "сърчице". Печенето е вече ясно.

Честит имен ден!

2011-12-06T08:43:00.064+02:00

Честит имен ден, Ники!

Да бъдеш здрав и щастлив!
Да бъдеш мноооого обичан и да си останеш същото лъчезарно момче, което си!
Да преследваш мечтите си и да не спираш да мечтаеш!

Да ти върви по вода и със или без златната рибка да имаш късмет и успех във всички начинания. След като приключиш с това, разбира се

И ако нещо съм пропуснала да ти пожелая, знай, че като всяка майка няма нещо хубаво, което да не искам да ти се случи!

Хубав празник, златен!

И една рибна рецепта днес - САЛАТА ОТ РИБА С ОРИЗ

Всички продукти са приблизителни, това е салата все пак.

~ 150 гр. сварен ориз*
~ 150 гр мариновано филе от някаква риба или сурово-солена (у нас почти винаги има скумрия)
~ 12-15 маслини без костилки
~ 1 лимон
~ 3-4 с л зехтин
~ 1/2 малка кисела ябълка
~ 1 к л черен пипер
мариновани моркови или лук

Приготвяне:
* Рибата се почиства от костите (ако има) и се нарязва/накъсва на ивици или хапки
* Парчето ябълка и половината лимон се нарязват на дребно; моркова - на ивички.
* В купа се разбъркват всички продукти, заедно с ориза, зехтина, сока на другата половина лимон и черния пипер.

*Ориза го варя така: В съд с вряща 1л. вода и 50мл. оцет сипвам измития ориз и варя до омекване. Изцеждам и измивам на течаща вода, докато видимо зърната останат разделени едно от друго. Поливам с 2 с.л. зехтин и го разбърквам.

*** Хубаво е салата да отлежи поне 2 часа в хладилник.
***Ако се чудите дали си върви риба с ориз - ами да, добре се съчетават.
Който е хапвал суши и сашими ще се досети. Останалите могат да ми се доверят :))

А традиционно за празника у нас вече е готов и отлежава и шаран-плакия

Пелте

2011-12-04T23:42:00.002+02:00

от дюли. Но всъщност аз не знам пелте от какъв друг плод има. Желета могат да се направят от всякакви плодове, но те носят това звучно име.

Това желе освен, че е много вкусно, като всяко домашно сладко е и лековито - много хора знаят, че семките от дюли се събират и изсушават, тъй като отварата от тях е много лековита при кашлица и болно гърло.

И докато все още има дюли ( не по дърветата, а прибрани в касетки) има време и за още сладко от дюли, а след него неминуемо и за ПЕЛТЕ. Ще дам приблизителните пропорции за правенето му с обелките и вътрешността на дюлите, но ако няма да правите сладко от дюли, желето може да се направи и от целите плодове.

5 кг. дюли (кори и сърцевини или цели)

1,5-2 кг. захар

1 пак лимонтозу 10гр)

Приготвяне:
* Изрезките дюли и семки още при изрязването им се поставят в тенджера със студена вода. ~ 4-5 л., но в зависимост от съда - над плодовата част да има поне 3-4 см. вода.

* Тази сме се кипва, след което оставя кротко да поври, докато омекнат корите, сърцевините или ако е от цели дюли - нарязаните четвъртинки. В зависимост от сорта и от зрелостта им е и времето на варене.

* Прецеждат се през тензух, поставен в гевгир или сито, без да се мачкат плодовете.

* Оставя се прецедената течност да се охлади хубаво и след това към нея се прибавя захарта - тук вече всеки си има своя пропорция, но тази на свеки е на 1л. течност около 600 гр. захар.

* Кипва се пак сместа и отново се намалява степента на котлона, за да ври кротко и тихо, а образуващата се пяна по краищата на тенджерата се обират с дървена, суха лъжица или шпатула и отстранява.

* Когато сместа остане наполовина и придобие наситено меден цвят, , започва да се следи за гъстота на сместа - капка, капната в чинийка и охладена за 3-4 мин , не се разтича при накланянето на чинийката в различни посоки. и тук самата капка набъбва, като да се излее надолу, но се държи. Защото е много малка разликата от превареното желе и добре свареното. Ако съвсем охладена капката не мръдва наникъде, вероятността желето да се реже като мармалад с нож е твърде голяма. Тъй като тук трябва да се прибави и лимонтозуто, разбърка, вари още 5-7 мин. и едва тогава да се махне тенджерата от котлона.

* Разсипва се в бурканчета и всяко напълнено се затваря с капачката, обръща се обратно и поставя на нея. Когато всички бурканчета са напълнени и обърнати, се завиват с дебела кърпа (или тънко малко одеало) което да ги държи топли дълго време и така ......в продължение на около 10-12 часа изстинат.
На следващата сутрин................... филия с масло, бурканче пелте и парче сирене..... Последното не успя да влезе във фотосесията, за съжаление.

Кюфтета фрикасе

2011-11-30T17:05:00.004+02:00

Една любима манджа Съвсем предколедно :) у нас няма да сме посветени на бисквитките, а на калоричната храна.

Продукти за 6-7 порции:

~ 700 гр. кайма

1 шепичка ориз*

1 морков и 1 малка глава лук

по 1 равна ч.л. черен пипер, кимион и чубрица

1 малко яйце (ако е голямо - 1 белтък)

сол (ако трябва, голяма част от каймата в търг. вериги е солена)

брашно за овалване

За соса:

500 мл вода и 0.5л. пилешки бульон (за предпочитане домашен, ако няма - 2 бр. химия от кубче с още 500мл вода)

1/2 пак. масло (60гр) и 2-3 с.л. олио (ако каймата е мазна - маслото наполовина)

1 малък морков

~1 ч.ч. кисело мляко (240 мл)

1 яйце

4-5 с.л. препечено брашно**

сол на вкус

магданоз по желание

Приготвяне:

* Моркова и лука се нарязват на ситно. Съвсем ситно. Скоро гледах в едно клипче със Серж Маркович как той процедираше с лука за каймата, пробвах и останах доволна - това е чудесен начин лука в каймата да не се усеща (и не само там) Реже се главата лук на едри парчета, които да влязат в пресата за чесън и смачкват там. Накрая остават само 2 излишни люспи. Много по-бързо и удобно е.

* Омесва се каймата с тях, прибавят се подправките, яйцето, ориза.

* Оставя се да отлежи с подправките за половин до един час (ако има време може и една вечер да престои в хладилник)

* В тенджера се загряват маслото, олиото и поставя ситно настъргания морков. Запържва се за 1-2 мин., залива се с водата и бульона, посолява ако трябва и оставя да кипне.

* През това време с мокри ръце се оформят кюфтетата - големина по желание; след което се овалват в брашното и пускат във врящата вода.

* Намалява се степента на котлона така, че да къкрят тихо ....около 30-40 мин.

* Яйцето се разбива с киселото мляко и брашното в купа с вместимост поне 1 л. .

* На принципа на топлата застройка - от врящия бульон в тенджерата се взема по черпак и прибавя към млечната смес при непрекъснато бъркане, докато сместа стане поне 2 пъти повече, отколкото е била (и се уеднаквят температурите на двете смеси). След това пак с бъркане се налива в тенджерата и разбърква, докато се получи желаната гъстота на соса.
* Принципно се сервират по 3 кюфтета на порция със сос, но бройката зависи от големината им :))) , а поръсването с магданоз е само по желание.

* (никой да не си и помисля, че ще тръгна да меря грамажа на ориза тук. Шепата е свита, колкото повече, толкова по-добре. Ориза го слагам за спойка на каймата, заедно с яйцето. Все пак няма да ядем "голи сарми" я)

** препечено брашно винаги имам в кутия. Препичам в една тава, пресявам и прибирам. Много е удобно да имам на разположение, когато ми трябва. Количеството не е точно, защото зависи колко вода ще се изпари, докато се готвят. Понякога се "отнасям" по други задачи и видимо е намаляло количеството и, затова когато наливам "застройката" - сипвам по малко, бъркам и ..... когато е добре на гъстота спирам, останалото ( става дума за 2-3 лъж. смес) изхвърлям. А понякога ми се е случвало бульона да е повече (или да сложа по-малко брашно) и след застройката виждайки, че оставя рядък соса - да прибавя още лъжица брашно или царевично нишесте, размити във вода.

В други случаи вместо с кисело мляко фрикасето го приготвям с прясно мляко, както това на Пиле фрикасе .

И още една разновидност на приготвяне на тази рецепта е предложението на Жоро Бордовски, където каймата е смесена с настърган пресен картоф, вместо с ориз. Също вкусно и изпробвано, но аз карам по инерция и правя с ориз....... И изобщо дълги обяснения за едни простички кюфтета фрикасе. За които времето на приготвяне е по-малко, отколкото моето време за писане :)))

Мъфини с тиква и мед

2011-11-26T18:50:00.001+02:00

Пухкави, дунапренени, ароматни и медени........Това е определението им.

Отдавна не бях пробвала нещо ново, нещо сладичко....

Но в сезона на тиквите няма как да ги подмина :) Първата печена тиква се хапна с мерак за ден, но втората вече.... само аз си я хапвам. Но пък като Душко Добродушков все печена тиква ми е в главата, като знам, че има.
Затова реших да я вложа в нещо, вместо цяла седмица да закусвам печена тиква.
Мъфините бяха най-подходящи за целта. А и съчетани с канела и мед... в студения като в люта зима ден, аромата, който се разнася, докато се пекат е неустоим!

Продукти: (24 бр. мъфини)
2 яйца
220 мл. прясно мляко
100мл олио
300гр. задушена тиква (във фурната или микровълнова такава, със съвсем малко вода, в съд с капак)
300гр. мед
20гр. канела
10 гр. бакпулвер (1 пак.)
5гр. сода за хляб
щипка сол
380 гр. брашно

1/2 ч.едро смлени орехи по желание

Приготвяне:
* Фурната се загряна на 180* (без вентилатор)
* Тиквата се пасира (с прибора за намачкване на картофи).
* Прибавя се малко по малко прясното мляко, докато го поеме.
* Отделно в голяма купа (поне 2л. вместимост) се разбиват яйцата и към тях прибавя втечнения (ако е кристализирал) мед, след него и олиото.
* Към медено-яйчната смес се прибавя тиквената каша.
* Брашното се смесва с бакпулвера, содата, канелата и щипката сол.
* На 3-4 пъти се прибавя към тиквената смес и след всяко прибавяне - разбърква хубаво. Всички манипулации се извършват с телената бъркалка за яйца.

* Намасляват се гнездата на форма за мъфини (или поставят хартиени в тях) и пълнят до 3/4 от нивото им със сместа.

* Поръсват се отгоре с малко смлени орехови ядки и пекат в загрятата фурна... около 20 мин. До онази проба с клечка, която излиза суха. Изваждат се и охлаждат, ако са с хартиени капсули извън формата.

Част от мъфините направих без орехите, заради девойчето Ж., но за компенсация бутвах по средата на мъфините по 2 копчета (от големите) шоколад и тя отчете, че и шоколада си е паснал добре с медените кексчета. Но на нея шоколад дори и с хляб и се връзва :))

Гриловани сандвичи

2011-11-24T13:51:00.002+02:00

От много време ме впечатляват сандвичите на Кевин-Аспарагуса (както Ели го покръсти, а самата тя знае и за сандвичите). Сандвич като сандвич, ще каже някой. Да, ама не. Като родител на един до скоро тийнейджър и на друг, все още такъв, през ръцете ми минаха няколко тостера за сандвичи, скарички, фурни и тостери, за да виждам разликата с тези.

Предимства и недостатъци:

На тостер-сандвича плънката (пък и хляба)се мачка прекалено много; но пък има две хрупкави корички и се пекат сами;

На скаричката (парти-грил) плънката се запича и получава хубава коричка, но хляба отдолу остава мек;

Във фурната се получава добре препечена филия и плънка, но само ако сандвича е с 1 брой филия...

На тостера - филийката е хрупкава и препечена, но остава по-суха, защото плънката е поставена след изпичане и нищо от нея не се обединява с препечената филия.

А сандвичите на Кевин изглеждаха едни такива сочни, плънката ( най-вече сиренето ) се разтича, не са обезформени от притискането на плочите на тостера и имат апетитно зачервени корички.

Затова в ден, в който се видях с повече време за закуската ги изпекох като неговите и.... съм си обещала, че винаги, когато мога ще ги правя така.

Плънката е по желание, по предпочитание и по съдържание на хладилника в дадения момент - сирена, колбаси, месо, комбинирани със зеленчуци или останала от вечерта салата тип "зимна" - рибна, руска.....

Затова само за крайната фаза от приготвянето.

Освен, че филиите се мажат отвътре с масло, отвън също се намазват. Едната филия, която е отгоре. След това се обръщат и поставят с намазаната страна в загрят тиган с незалепващо покритие (аз ползвам грил-тигана, но може и друг)

Ако имате свободни ръце ги притискате отгоре за 4-5 мин., да се запекат, но много по-удобно е тук да се ползва широка чиния с равно дъно (или тиган), които да се поставят върху филиите - така, че те да са добре покрити. И в чинията - нещо тежко ( слагам 1 пълен буркан с мед; тежи 1.1 кг.). Напълно достатъчно да притисне сандвичите и да се запече добре.

След тези 4-5 мин. се маха чинията с тежестта, намазва се и горната филия с масло и обръща целия сандвич върху нея, да се запече по същата процедура за още 3-4-5 мин.
Ако сандвича е с пълнеж както рибния, отгоре намазвам със зехтин, но моля да се има предвид, че маслото прави по-добра коричка.

Ами това е :)))

Както е тръгнало след салатите и сандвичите е ред и на попарата тези дни

Салати с риба тон

2011-11-21T13:48:00.001+02:00

През последните години на пазара има безброй видове консерви с риба тон, из които се случват такива с цели парченца (или едно голямо) и такива на ситни трохи; пък ако не са в зехтин, а в "собствен сос" - направо ти идва да приключиш с пазаренето на въпросните консерви. И идва момента, когато случиш на някоя хубава и се запасиш :)) с прилично количество. Всъщност аз се запасявам с тази заради младежа Н., който много обичал да я хапва в късен нощен час, ако огладнее. По мярка му идвала

Консервите с риба тон са дълбоко заложени в мноооого "съвременни" салати. Комбинациите са много - с листни зеленчуци; зелени подправки; царевица, бобови, семена, мариновани краставички, лук, моркови, Винаги може да се импровизира според наличните продукти в хладилника, или според любимите такива. И в много случаи една такава салата да се приеме като лека вечеря. С чаша бяло вино, вместо с аперитив. За мен тези салати са зимни. Ако пък остане, винаги може да се направят и сандвичи с нея, но за това - следващия път.

Сега - две предложения за салати с риба тон. Количеството продукти е ориентировъчно. От тези продукти, които ще посоча излизат по 2 салати.

Първата е много семпла и лека.

Салата от риба тон с червен лук

~ Продукти:

1 консерва риба тон (185 гр. тази)

1 голяма глава червен лук (~ 200гр.тук имам лилавия салатен лук, че имам познати, които на нормалния кромид лук му казват "червен". Белия воден също е подходящ.)

2 с.л. каперси

3-4 с.л. зехтин/олио, 3-4 с.л. сок от лимон и щипка черен пипер

Приготвяне:

* Лука се нарязва на едри, тънки полумесци и поставя в купа с подсолена вода за 30 мин. Леко претрива с пръсти, за да се разделят отделните пластове. Отцежда се на кухненска хартия.

* Рибата се отцежда и начупва на едри парчета (ако не е на дребно) в широка купа.

* Прибавят се отцедените каперси, лука , залива се със зехтина и сока от лимон, поръсва с черния пипер и обърква.

* Разпределя се върху листа от маруля, айсберг или други зелени.

Вярно е, че може да се добавят други продукти, но салатата е достатъчно вкусна и така, само с лук. Поставям го в подсолена вода, за да му излезе и малкото лютивина, която има салатния.

Салата от риба тон с боб и моркови

~ Продукти:

1 консерва риба тон ~ 180 гр.

същото количество сварен и добре отцеден боб

150 гр. маслини без костилки

"кисели" моркови - мариновани или от трушия - 2-3 бр. средни

връзка пресен лук

2-3 с.л. олио/зехтин; 4-5 с.л. лимонов сок

Приготвяне:

* Рибата се поставя в купа и начупва, ако е едри парчета

* Маслините и лука се нарязват на ситно; морковите както дойде, аз на пръчици, за да се усещат; залива се с лимоновия сок, зехтина, прибавя се и зехтина/олиото от рибната консерва, обърква всичко и прибира в хладилник да престои 2 часа, преди сервирането и.

А то е по желание - на зелена салата, в купички, или в чинийки.

И ако ви остане от салата - очаквайте следващата публикация :))

И тъй като днес е Въведение Богородично, но по-познат у нас като Ден на хриястиянското семейство,

Честит празник! Здраве и благоденствие в домовете ви!

Пълнен праз

2011-11-15T18:56:00.002+02:00

или канелони от праз.

Хубаво е човек да ги приготвя от време на време, така поне ще си закалява нервите На по-младите, които четат тази публикация, не им трябва закаляване, но на тези, които са с по-големи дечица, вече тийнейджъри, може да им бъде от голяма полза. Ако знаете колко сладки, соленки или пипкави неща могат да се приготвят в късните нощни часове, докато ги чакате да се приберат . Пък е и тихо, никой не ти прекъсна заниманието... Вместо да пуснеш филм да гледаш - сядаш до масата; малко труд и творчество, от които на следващия ден е доволна цялата фамилия и колегите.

Продуктите са съвсем ориентировъчни:

няколко стръка праз (лук)
Тук ще споделя, че колкото са по-дебели, толкова е по-добре - по-бързо се пълнят. Макар че и на това му се хваща цаката, т.е. шприца - с накрайник с широк отвор за пълнене на тръбичките от праз.

За плънката:

200гр кайма
1 домат или 1-2 с.л. лютеница или доматено пюре

1 сварен, намачкан картоф или
1 к л сол (на вкус)
1 к л кимион

1 малка глава лук
щипка черен пипер

2 щипки риган (или чубрица) и няколко стръка магданоз

и още
2 с л соев сос, 50 мл бяло вино, 50 мл вода, 50 мл олио

100 мл прясно мляко (или 3-4 с.л. кисело мляко)
1 белтък

1 с л брашно

100-150 гр кашкавал за поръсване

Приготвяне:

* Стръковете праз се режат с дължина ок. 12-13 см.

* На всяко парче праз се вади вътрешността с "измушване" на сърцевината, така че да останат външните 2 листа на тръбичка. Много лесно се изваждат, ако отрязаните парчета се претрият между длани (или длан/дъска). Така пластовете на лука се поразделят и изваждането на сърцевината е лесно. Ако стръковете са достатъчно дебели, от извадената сърцевина може да се отдели още една тръбичка - най-лесно е с кутрето да се пробутват навън средните, или с дебел молив.
*Каймата се омесва с настъргания домат и останалите продукти - лук и магданоз ситно нарязани, картофа - добре намачкан.
* С приготвената плънка се пълнят тръбичките ; да се има предвид, че при ппеченето праза малко се свива.
* Нареждат се в тавичка, заливат се с течностите (може и само вода с олио - нивото на течността да бъде до половината на дебелината на тръбичките) , поставя се между тях още пресни подправки по желание и завива с фолио.

* Пекат се на 220* за около 30 мин.
* Развива се фолиото - рябва да има останал малко сос.

* Отцежда се в тиган или малка тенджерка, загрява и към него прибавя разбития белтък с брашното и прясното (или кисело мляко) - на принципа на застройването - от топлата в студената смес, докато се уеднаквят температурите, после обратно в тигана, да клокне. Посолява се на вкус.
* През това време върху изпечения праз се настъргва кашкавала и запича под горните реотани до зачервяването му.
* Сервират се по няколко тръбички, залети със соса.

***Плънката може да бъдя всякаква - с ориз, гъби, зеленчуци, картофи, пилешко месо; със или без домати......У нас по обясними причини е кайма

А останалите сърцевини от праз може да се приготвят на салата с оцет и зехтин, или на много вкусната Кюстендилска кавърма

....................

2011-11-13T01:25:00.325+02:00

Заглавие няма. И думи не намирам, за да опиша красотата, която видях в Пирин. Много от познатите ни знаят, че преди две седмици се върнахме от половината път заради авария, но мястото, което бяхме избрали за кратка почивка ме примамваше с рекламата, че се намира на тихо и спокойно място с приказни гледки към три планини - Пирин, Рила и Родопи.

И няма да правя умозаключения коя с какво е по-красива, защото знам, че всяка има своята си красота. Макар че сега, по средата на есента от Родопи видяхме много повече, отколкото в средата на лятото, когато ходихме до пещерите Ягодинска и Дяволското гърло и с почуда гледахме накъде ли води онзи път, в скалите, над ждрелото......

И тъй като упоритостта се възнаграждава, докато разглеждахме маршрутите на една от многото карти на Национален парк "Пирин" в градчето, съдбата ни срещна с възрастен човек, който спря при нас, изчака ни да се споразумеем двамата кой път да хванем. Аз държах да ходим на Кременските езера, а Мише - на Поповото езеро. Все пак езерета в Пирин са над 180, предполагам, че ще са доста нагъсто из планината.
Само дъжд да не вали, какъвто в момента ни росеше. Тогава вече човека се представи. Но първо обеща слънчево време :)) Бай Васил Шумаров; над 40 години работил като лесовъд в парка. И все още занимаващ се с разсаждане и отглеждане на видове дървета. Попари ми мечтата за Кременските езера заради натрупания горе сняг; обмениха опит за флората и медоносна такава с Мише, даде ни много ценни съвети кои пътеки да хващаме и да не влизаме в измамния клек вляво до езерото; какви билки да потърсим; за какво служат и най-важно - да си наберем млади шишарки за боров мед. Онзи горе, на първата снимка :) И непременно да пием чай при бай Слави, братовчед му. Горе, на малката частна хижа на Безбожкото езеро.

С предварителна информация за работното време на лифта, кацваме на паркинга в приличния 9,05 ч. Че и пътуването в дългите 3,5 км. обещава да е половин час............ работното време е време, което винаги се нарушава, какво пък, че някой бързал.........Виждайки мокрите седалки с умиление се сещам за хората от лифта на Смолянските езера, които избърсаха седалките, преди да седнем.....Хайде сега капризи, но вадя резервните блуза и панталон от торбата и спасявам положението. Поне времето е слънчево и няма да се налага да прибягваме до тях.

Споменах ли, че потърсих информация за лифта :))) Да, но не видях, че има междинна станция. За мое оправдание може и да е нямало инфо точно пък там, където погледнах. Но слизайки на тази станция с Мише се спогледахме умно, защото: 1. следващата не работеше; 2. нямаше човек в нея и 3 и най-важно - никъде не се виждаше ни езеро, ни хижа.
Няколко седалки след нас се появи човека-отговор на незададените ни въпроси и ни пусна по стръмното нагоре.

Понякога си мисля, че щракайки с апарата пропускам много около себе си, но в други моменти се радвам, че го правя - както когато снимах бала на младежа Ники и чак се учудих защо не ревнах (ревла съм - и хубави и лоши емоции ме просълзяват); както в Дяволското гърло видях въпреки замъглените снимки каква е денивелацията едва, когато ги разглеждах и питах момчетата "Искате да кажете, че ние гледахме от там ли?; или както тук, снимайки първите наченки на сняг пропуснах да забележа, че сме над високите борове.
А като цяло участъците под този лифт са по-ниски, сравнен с онези на Смолянските езера, въпреки снега, който малко омекотяваше гледката.

Безбожко езеро - половината му повърхност с лед. Да и се начуди човек на пъстървата как оцелява вътре.

А там, където не е замръзнала водата, връх Безбог се оглежда в нея :))

Около езерото пътеката е утъпкана и недоумявах защо бай Славе ни даде тези щеки да си помагаме......Ха! ама сигурно знае човека защо ни ги е дал :))) Той не беше първия човек за деня, който изказа съмнение, че с тези обувки ще стигнем до края на езерото :)) какво ти Попово...

И часове по-късно разбрах защо бай Васил ни е поръчал непременно да му се обадим.... като ме е видял, че съм пишман турист (визирам само себе си, Мишо 2 от 7 дни е в горите - тук не по-малко обрасли и страховити )

По някое време клека оредяваше; морените се увеличаваха...и след няколко пропадания на крака ми между морените разбрах защо сме с "тояжки". А хижата оставаше все по-далеч.........

Последно обръщане назад и острите върхове на Рила - до сега сливащи се със синевата, се откроиха :))) в близка среща с облаците.

И първата гледка, която се откри пред нас, преодолявайки Безбожкия рид.

С първата мисъл, че драпането в снега си е струвало. Защото малко под високото някой се беше отказал и стъпките в снега свършиха.

и с втората бърза мисъл, превърнала се в план за секунди : "Ей къде са езерата... Един баир до Поповото... връщаме се край реката под оня връх (в който по време на почивката познахме вр. Сиврия) и отиваме на Кременските. Повече не ми трябва, само да ги видим.... "

Мдааа, всички знаят, че когато човек си прави планове, Оня Горе се спуква от смях....

Ей тоз един баир се оказаха поне два (последните малки изобщо не ги броя), а пътеката от снежна полека се превърна в кална, мочурлива или в най-добрия случай - камениста. Не случайно името на тази пътека между ез. Безбог и Поповото езеро е наричана "Малката душевадка" :))) Късметлии сме, нали? Че не сме тръгнали през Голямата.....Но пък по обратния път се убедих, че ботите ми все още имат хубав грайфер.

Кратка почивка и изоставяне на излишните бутилки с вода и яке...... на връщане щях да си ги прибера.

Действие, което повторих на другия ден и на друго място и заради което все още ми идва да си посипя главата с пепел, забравяйки апарата в джоба на якето неуспявайки да запечатам гледката от място, което "преодоляхме" от второто ни пътуване там през тази година. Поне изтръгнах обещание, че ще отидем още веднъж :))

последно "баирче" през камънаците

и ............... изненада :)) докато почивахме, изядохме грижливо приготвените си от сутринта сандвичи, снимайки се кой на фона на килимявката (островчето в Поповото езеро), кой под този или онзи връх; или опитвайки се да хвана ледените висулки, част от които се счупиха и с тътен паднаха надолу (на който звук бях готова да се закълна, че това са гръмотевици и да хукна обратно по пътеката)

......операторът на камерата :) запленен от тези красиви гледки забрави, че все пак би могъл да снима и цялото езеро..... ей така, за спомен, отблизо :)))

Ама кой да си снима нагризания сандвич пък.........

Поне от две посоки

Както и главния ми фотомодел :))

Е, и аз бях там, и аз видях :)))

На връщане почивката е само колкото да наберем поръчаните млади шишарки от бай Васил, които в северните склонове бяха колкото нокът на кутре, а на южните - голяма част вече разтворени.

Поне не усетихме катеренето по камънаците....... Единствено смолата по дланите :)))

Така е :)) Половинът върви по пътеката; подвикват да не закъснявам.... Е нали някой трябва го снима, докато позира :)))

Оставяме и ние по камък на всяка купчина (някъде вече камара) , покрай която минаваме :)) да има знак от нас планината...... Прибирам захвърлените дрехи от дърветата ........ но бутилката с вода оставих още при хижата. Спасява ни поточето с ледено-студена вода.... точно, каквато обичам и пия и през зимата.

Дежурния на лифта ни очакваше, пусна ни по нанадолнището, метна се и той с нас и ........ хайде към цивилизацията. Че горе слънцето се беше вече скрило и студа започна да щипе.

Ако на някой му е интересно, ето повече информация за Национален парк "Пирин"

На следващия ден нова цел... не една, а три. И все скални :)) Пътьом, през селата, покрай които минаваме, между Пирин и Родопи, в непосредствена близост до скали и скални образувания.

Селищата не възникват на случайни места. Нито могилите.
Известно е, че още от древни времена хората, населявали нашите земи - траките и прабългарите имат култ към към скални масиви. А ние определено сме техни потомци, съмнение няма.

Първата ни спирка е след с. Филипово, по пътя за с. Осеново - пътя върти покрай скалния масив. Редовитите скали (или Дормановите), чиято част е скалното образувание Сватбата - скален масив дълъг около 2-3 км. А пътя за с. Осеново криволичи все края тях. Творение на природата, следствие изветрянето на варовика.
А според легендата - някога една зла свекърва проклела сватбарите и те се превърнали в камък. Заради нечистия поглед на свекъра към младоженката. Легенди :))

и красиви скали, където разглеждането и ходенето по камънаците е цяло удоволствие, щом няма сняг.

Тук дори поминъка на хората е свързан с камъните

И през селцата, пак сме при Доспат, но от южната му част, отдолу, при стената на язовира

Втората ни цел

И ....................... видимо пак събличаме горните дрехи и накичваме близките дървета. Този път - с техниката в джоба, щото пътьом какво ще снимам на камънаците.....

Мога само да кажа, че гледката от там, горе, си струва всяка стъпка по стръмния баир (връх де, Св. Илия) и едно обещание, че пак ще се върнем...... както се върнахме сега в Ягодина, преминавайки през красотата на Буйновското ждрело. И видяхме много повече от красотата му, отколкото няколко месеца по-рано, през лятото, в проливния дъжд. И пак се връщам на изречението, от малко по-горе, как селата в планината не случайно са създавани в близост до скални масиви, или простичко - сред тях.

Последна спирка, почти в тъмното ( този ден май доста рано се стъмни, особено след разсклона "Забърдо-Чудни мостове") на тези интересни скали, красива игра на природата с камъните. Според някои - пропаднала пещера в следствие ерозионната дейност на пълноводната в миналото река; според други - пещерата е пропаднала при земетресение..... Както и да е, този скален феномен заслужава да бъде видян.

"Производството" на боровото сладко не чака дълго, още на следващия ден заложих да го варя.

Борово сладко (или боров мед, игра на думи е)

За една доза; добив -6 бурканчета от пюре по 200 мл.

80 бр. млади шишарки (съвсем затворени. Боровите са зеленикави на цвят - правили сме такова сладко със свеки - както от връхчета, така и от млади, зелени шишарки (50бр.). Тези са от клек и са бледокафяви на цвят. Големината им е между 2 и 3см.)

2 л. вода

1 кг. кафява захар

1 равна ч.л. лимонтозу

50 мл спирт 90* или ракия-първак

Приготвяне:

* Шишарките се начукват със сатър (или нарязват на 2/3 части с остър нож)

* Поставят се в студената вода и оставят 24 ч. да се накиснат.

* Включват се и когато сместа заври, тенджерата се затваря с капак, намалява се степента на котлона и оставя да ври тихо около час.

* Маха се капака, увеличава се котлона и оставя да ври, докато съдържанието остане 2/3.

* След като се прецежда през тензух в друга тенджера с дебело дъно..
* Прибавя се захарта, разбърква се и оставя да ври (тихо) , докато започне да се сгъстява.
* През това време се образува пяна, която се убира на няколко пъти, а сгъстяването си личи по това, че сместа започва да кипи и пени, но вече с хубава пяна, а не както първата, която се убира.

* Тук се прилага пробата с капка от сока върху студена чиния - капната върху чинията, следва броене до 5-6, накланя се чинията и ако не тече - сладкото (желе, мед) е готово. Трябва да се внимава да не се превари, защото като изстине то доста се сгъстява. Може да се изключи котлона, почака да изстине и се провери каква гъстота е и ако трябва отново да се повари.

* Когато се установи, че желаната гъстота е добра се прибавя и ломонтозуто и вари още 3-4 мин.

* Горещо се налива в сухи и топли стъклени бурканчета и веднага се затварят.

А спирта за какво е ли :)
Споменах някъде горе за смолата. Докато се варят, шишарките правят дебел и широк смолист обръч в тенджерата. Която няма почистване с гъба, тел, препарати.... Тук на помощ идва ценен съвет от Мише, който се урежда за първото произведено бурканче за ловното поле и тъпчейки огромна 20кг-ва раница обяснява, как само със спирт мога да почистя смола. Позна, разбира се :))
А разликата между меда и сладкото от борови шишарки пчеларя ни обясни още през лятото, на пътуването до Дяволското гърло, където на изхода бяха наредени бурканчета с .......всякакви-билкови-медове, включително и такъв, от борови шишарки или връхчета. Боров мед :)))

И докато се опитвам да довърша тази публикация, оказва се, последователите на този блог (и моите понякога обширни писаници) са станали 300. Благодаря!

Филе от глиган с дюли

2011-11-06T22:58:00.000+02:00

Продукти (за 6-7 порции)

~ 1,5 месо от глиган (в случая е филе, но не пречи да се направи и с друго месо от глиган.)
2 бр. дюли (~700-800гр са)
80 гр. масло и 80 мл. олио
3 глави лук

200 мл. гъст доматен сок ( нещо средно между сок и пюре . АКо е гъсто пюре - наполовина)

1 равна с.л. червен пипер

1 равна с.л. захар

сол и черен пипер

2-3 стръка кервиз/целина

2 с.л. препечено брашно

Приготвяне:
* Месото се нарязва на парчета. Аз избрах ленти, дължината на които е ширината на рибицата.

* Запържва се в загрятата мазнина и се изважда.

* В същата мазнина се запържват нарязания на дребно лук* - докато стане прозрачен; прибавя се червения пипер, разбърква и веднага след това - доматения сок/пюре доматите.

* Залива се с 1л. гореща вода и връща месото в тенджерата.
* Когато месото е почти готово се прибавят дюлите, нарязани на резенчета, обелени от кората и захарта. Ако водата е извряла по време на готвенето, долива се още малко гореща. Идеята е ястието да е с малко сос, а не да плува в такъв.

* Щом дюлите омекнат, ястието е готово.Поръсва се със ситно нарязаната целина, черния пипер и сгъстява с размитото в малко вода препечено брашно**

* Лукът е нарязан на съвсем ситно според рецептата и докато дивечовото месо омекне, той се стопи. Следващия път ще го нарежа на полумесци.

** За сгъстяване на сосове, манджи и сие обикновено винаги препечено брашно. Но да препичам всеки път по 2-3 лъж. си е загуба на време. Затова препичам една тава и съхранявам затворено в бурканче. Така винаги, когато ми потрябва имам.

Рецептата е за телешко месо от книгата „Използване на зеленчуците и плодовете в домакинството” от 1970 г издание на Земиздат. Автори М. Цолова и В. Стоилова
Тъй като двата вида месо са сходни като структура и вид (червени), не се подвуумих да използвам тази рецепта за приготвяне на глиганското. Дюлите могат да се смесят с равно количество картофи.

Език в масло; език със сос

2011-11-01T15:31:00.006+02:00

На пръв поглед нещо елементарно, но ако не е изкиснат или сварен добре, удоволствието да хапваш език се превръща в неприятно дъвчене на жилаво парче месо. Независимо дали е свински, телешки или агнешки, задължително е предварително да се свари, почисти от ципите и обели. Не беля само гладките части на езиците от домашно отглежданите прасета.

Почистените от ципи и мазнини езици се поставят в дълбока тенджера, заливат със студена вода, която да ги покрие и е 3-4 см. над тях и включва котлона.
Когато заври се прибавят подправки, които обикновено имаме винаги - сухи, корени или зелени - целина, магданоз, пащърнак; настъргано индийско орехче или бахар; черен пипер, едро нарязана глава лук, морков....Може и чаша вино.

Посолява се и вари, докато омекне месото. Понякога отнема и два часа.... Изваждат се и още докато са топли се белят. От бульона оставям 100-на мл***; другия го изхвърлям.
Тази процедура може да се съкрати, ако се сварят в тенджера под налягане. Само дето аз не я харесвам вече.

Вярно, че предварителната подготовка се оказва дълъг процес, но затова пък не е трудоемък; може да се приготви материала от предния ден (или сварени, нарязани на филии и замразени) , а когато сме решили да ги хапваме - само запържат/запекат с масло, поднесат студени с някакъв сос, желират - както при Гуинет, може да се панират или .....предложения още много. Сега ще похапнем език в масло и с чесън :) или без чесън. Въпрос на вкус.

Език в масло и чесън

Количеството на продуктите е относително, зависи колко езика (и колко големи) се приготвят.
Обикновено правя два броя, в широк тиган.

Парче масло (1/3 пак) с 1 лъж. олио се загрява в тигана, поставят се филиите език и запържва за по 2-3 мин от двете страни (ако се пържи повече се "стяга").
Към края се прибавят счуканите (пресовани) няколко (5-6) скилидки чесън, обръщат се парчетата език още веднъж в маслото, запържват отново 1-2 мин. и изваждат.

*** Понякога, ако бульона е светъл и не много солен, това количество го прибавям в тигана към загрятото масло, но после изчаквам, докато се изпари и езика остане само на мазнина. Така става още по-крехък, а пърженето е вече избегнато. Поръсването с подправки е по желание - обикновено го ръся само с черен пипер, в редки случаи (когато се сетя) - и с червен пипер)
Друг вариант е да се запекат филиите език в силно загрята фурна и залеят с разтопено масло с червен пипер.

Сервира се топъл. Чашата вино е съвсем задължителна. Ако имате и хрянова паста, удоволствието е двойно

Следващото ми предложение за готов, сварен език е

Свински език със сос от каперси и сметана,

където езика е сварен, студен и нарязан на филии (ето тук е домашен и видимо не е избелен целия). И съвсем обилно (не вярвайте на снимката; на нея е мизерно) полят с този невероятно вкусен сос със каперси

Паста от хрян

2011-10-26T23:51:00.002+03:00

Пиша тази рецепта с изключително ясното съзнание, че ви подвеждам към голямо реване. Ако решите да я пробвате Така няма да се чувствам самотна в единствената неприятна част от приготвянето на тази вкусна паста.
Приготвения продукт е паста, но с малко повече зехтин/олио и лимонов сок ще се получи хрянов сос. Само при положение, че обичате супи или чорби, подправени с лютия хрян :))
На мен с чорба не ми харесва, но пък така - на паста, много добре допълни печено месо (недокументирано) и на солено-сурово риба (документирано)

Продукти:

2-3 парчета хрян (корени, около 100-120гр. да не са тънки, или нарязани на ивици, както често ги продават)

сока на 1 лимон

1 средно голяма кисела ябълка

150 мл прясно мляко

2 сухи филии бял хляб (дебели ~ 2см) без корите

сол на вкус

50 гр. цедено мляко (или заквасена сметана )

~70-80 мл. зехтин или олио.

Приготвяне:

* Корените хрян се измиват добре с четка.

* Настъргват се на ситно ренде в купа тук се плаче. Хряна е много, много по-лют от лука. Докато се стърже, външната кора се отделя (доста е влакнеста и трудно се рендосва), затова аз просто я оставих за туршията, която ще правя през следващите дни.

* Ябълката - избелена и почистена, също се настъргва на ситно ренде, така, че да излиза като пюре. Веднага се залива с лимоновия сок.

* Филиите хляб се заливат с млякото, накисват се за 5 мин.. В купата се прибавя само натрошения, накиснат и добре изцеден хляб.

* Прибавя се щипка сол (ако трябва, накрая се посолява още) и всичко разбърква добре с вилица.

* Сместа се прехвърля в дълбока купа за пасатор.

* Прибавя се зехтина/олиото.

* Включва се вече пасатора и бааавно изтегля нагоре (както при майонезата), докато сместа побелее и поеме мазнината.

* Прибавя се и цеденото мляко и разбърква, докато се поеме от сместа.

Съхранява се в хладилник в затворена кутия или бурканче. Ако естествено не го сложите веднага на масата :)))

Лека нощ и хубаво утре!