За бахура - добро или нищо

Всеки, който си прави бахур от собствено отглеждано   прасе, си има рецепта и свой си начин на кълцане, пълнене, че и хапване :) . Колкото къщи в село, толкова табиети. Е, в селото на авджи Стоев никой не правеше бахур - всички субпродукти заминаваха за храна на Шаро. Но като първи сватове - мамини бяха поканени. И те заедно с мен бяха учудени от факта, че не правят бахур, но на втората година променихме обстоятелствата - оказа се, че на всички им харесва, просто трябва някой да го направи.

Тази е нашата любима - примерна - рецепта за бахур - моя и на авджи,   както и приблизителната доза, когато правя с продукти от месарницата. Защото на село е веднъж в годината - добре де, от две села - два пъти Тъй като дозата пък от две грухчета е доволно голяма, част от бахура го прибираме суров във фризера. Прияде ли ни се - вадим и варим. Първия път, когато решихме да замразяваме бахур го сложихме готов сварен в новозакупения фризер. Но когато извадихме и опитахме - останахме разочаровани - от нишестето оризът беше отвратителен, все едно трици ядеш Следващата година пробвахме да приберем несварен и открихме, че това е начина.
Другия - с купени продукти. Най-големия дефицит са червата - не тънки свински или телешки черва, а дебели. Онези с мазнините и с аромата . Сега се сещам, че миналата година един познат толкова се увлякъл, като ги открил в един месарски тук, че си купил ........ 18 кг   

Днес Мария-Пепеляшка ме подсети за бахура; Не може да се говори с такова пренебрежение към тази вкусотия. И както тя казва - предимствата са, че няма никаква химия, "кости и копита" и е направено по собствен вкус.

Продукти за бахур от прасе, собствен добив :)

* сърце, бъбреци, 1/2 бял дроб, месо от диафаргамите, месца от корема, разни ципести и  жилести от бут,   -  около 3кг месо, парчета от бузите - кожа с малко мазно - не целите. Общо - около 5-6кг.
* Черен дроб не слагам, той се сварява много по-бързо от другите продукти и след това е просто "преварен" - тричав. Което не ни харесва.

с продукти от месарския магазин:

* Долу-горе същите продукти, продават се, като съотношението им е като горното. Всички тези продукти ги има в месарските магазини /поне при нас тук в Стара Загора/, дори червата.
* За по-малко количество всички продукти се намалят пропорционално

Освен това:
200г. ориз
60 г кимион
40 г черен пипер
2-3 зърна  бахар
1 лимон
2 стръка праз
100 г  сол

и неизбежно - дебели черва, лук, оцет Има ги и в месарските магазини, както тях, така и тънки, но с тънките черва вкусът няма нищо общо с бахура

Приготвяне:
* Най-гадната част - чистенето на червата.
* Обръщат се от вътрешната страна и изчистват добре - почти изстъргват разни мазни и мръсни частици по тях. Пак се обръщат нормално и поставят във вода с оцет - 5/ части, заедно с едро нарязани 3-4 глави лук и 2-3 с л сода за хляб. Оставят се така да престоят 1 час, след което измиват и оставят в топла вода - така се работи по-лесно с тях. Добавям - никъде не се ползва вряла  вода при червата, защото се протъняват от нея.  Само гореща - ок 40-до 45*.

* Сърцето, бъбреците и дроба се измиват добре с вода.
* Оризът се измива и поставя с 1 част вода да набъбне в тенджера - гореща вода и малко топлина от котлона.
* Стръковете праз  се нарязват съвсем ситно, лимонът може да се обели)  нарязва също на ситно.
* Подправките мелят едро. .
* Месото, заедно със субпродуктите се кълца - или нарязва на дребно, но след това пак следва "скълцване" с голям нож (Тук е много удобно, ако си имате машинка за мелене на месо с големи отвори след ножа - ние имаме такава - с 3 бъбрековидни отвора, като си спестяваме ръчното кълцане. Така с кълцането или рязането месото не се намачква, което не е маловажно за вкуса..
* Посолява се, смесва с горните приготвени продукти и ориза и омесва хубаво.
* Оставя се да поеме около 2 часа.

* В съда, в който е сместа се налива гореща вода - общо около 1,5л., която спомага за много лесното пълнене на червата.
* Така започват да се пълнят -   машинка за пълнене на колбаси - такава е нашата , или с голяма лъжица или дори само с една голяма фуния. Червата трябва да са в топла вода. А водата в сместа позволява тя да се слива добре в червата.
* Завързват се от двата края, като не се пълнят хубаво - оставят се да са меки, оризът и дроба при варене се надуват.
* С дълъг и остър шиш се надупчват всички черва.
* Тук е момента да се поставят в "гаца" - торбичката за зеленчуци на огромни дупки, която позволява лесното поставяне и вадене на всичкия готов вече бахур в съда, в който ще се вари.
* Така приготвената торба с бахура се поставя в тенджера, достатъчно голяма, за да може да ври около 2 часа, като на дъното и се поставя подложка, почистени пръчки от дърво или просто голяма чиния, за да не залепва.
* Докато завира, продължава да се дупчат червата, за да излиза мръсната вода  (колаген) и се отпенва. Това продължава докато заври с ключ и спре да се пени..
* Котлонът, или огънят се намаляват до толкова, че да ври тихо и кротко. Във водата задължително се прибавя и сол - (малко на око, но според количеството вода, в която се вари, имайки се предвид, че и в бахура има сол.)
* Още щом го извади от казана и татко реже в чинията - той обожава горещ бахур - и започва да ни наобикаля, молейки ни да се почерпим. А ние топъл бахур не ядем. Друго си е да се реже твърдо и равно.

Наздраве