Данубио (питки с плънка)

      Няма да говорим  за уругвайския футболен отбор "Данубио" (основан от български емигранти, в превод Дунав), а за известните пухкави италиански питки "Данубио", които се приготвят с малко продукти, сравнително бързо  и лесно, дори за начинаещи. Преди години бяха доста известни  в мамешкия форум, но правенето им тогава е останало без документация  при мен, затова сега ще ги споделя.  Много подходящи да се носят на работа, на разходка в гората, или за училище. Най-хубавото е, че тестото е универсално, както при моите кифлички с всякакви плънки и плънката може да бъде и сладка, и солена. А солените у нас ги правя различни, така изненадата на хапващите ги е гарантирана 

     Важното е, че никой не се е оплакал от това. Аз си ги познавам, тъй като още, когато ги нареждам в тавата си белязвам кои с какво са :)  например семенце от кълнове, парче маслинка.... съответно и поръската отгоре преди печене е според пълнежа.  Сигурно интернет вече е пълен с рецепти за тях, но моите са от руския форум Готовим дома. 
В долната форма - тава с D 32 см.  e събрана цялата доза и самите питки са по-високи, бухнали, но и по-слепени :)  една за друга. Понякога за по-бързо ги правя в една тава. Но друг път разделям питките в две тави (долу, правоъгълната тава), като оставям повече място между тях и така не се слепват толкова и имат повече коричка. Изборът какви да ги направите е Ваш :)  

Продукти:
550 г бяло брашно София мел класик
3 яйца  и 1 белтък
2 равни с.л. захар
120 г масло
20 г прясна/жива мая, или 7 г суха
100 мл прясно мляко
1 ч.л. сол 

За плънката (тук е солена и е):
- праз - около 20см. парче, 1 стрък пресен лук, 200 г сирене, 1 съвсем малко яйце, или 1 белтък
 - 150г шунка, 150 г кашкавал, 3-4 лъжици лютеница, риган/чубрица
 - 150г маслини без костилка, 150 г пикантен кашкавал (тук е кефалотири)
 И още:
 1 жълтък, по 1 с.л. олио и прясно мляко  за намазване
 семена за поръсване - сусам, нигела, риган........

Плънката може да бъде каквато харесвате - солена, или сладка. 

Приготвяне:
* Маята се активира в половината от прясното мляко - топло, заедно със захарта и 2-3 лъжици брашно. Оставя се на топло място, докато шупне и сместа увеличи двойно обема си.
* Другата част от брашното се смесва със солта в купа за месене.
* Прибавят се леко разбитите с вилица яйца, останалата част от прясното мляко, размекнатото масло и шупналата вече смес с маята.
* Замесва се меко, еластично тесто - тестото е приятно за работа и не лепне по ръцете.
* Завива се със свежо фолио (или поставя в плик) и кърпа и оставя на топло място да втасва, за около час, докато стане поне два пъти по-голямо по обем 
---Цялата тази процедура с месенето може да се извърши в хлебопекарната (както правя аз) на програма тесто - за около час и половина имаме замесено и втасало тесто, готово за работа.
* През това време си  приготвяме продуктите за плънката - маслините, шунката, кашкавалите са нарязват на кубчета;  стръковете лук  нарязват на ситно и смесват с намачканото сирене и яйце.
* Тестото се поставя на набрашнета работна повърхност и разделя на 16-18 равни части. Може и по-малки, ако искате по-малки питки.
* Всяка топка се сплесква с ръце и раздърва на кръг с дебелина 6-8 мм., в средата на който се поставя плънката - както се вижда  

* Краищата на тестото се слепват в центъра и затварят като вързопче.
* Готовите питки се поставят  в намаслена тава със затворените краища отдолу, на по 1см. разстояние една от друга (или повече, ако се правят в две тави), тъй като ще втасват. 

* Покриват се отново със свежо фолио и кърпа и оставят за 30-40 мин. да втасват. 

* Фурната се загрява на 190-200*С.
* Жълтъкът, млякото и олиото се разбиват с вилица и със сместа се намазват втасалите питки.
* Поръсват се със семената - тук аз, за да ги различавам, поръсвам тези с шунката със сусам, тези с маслините с нигела, а тези с праз и сирене - с риган. 
* Пекат се в загрятата вече фурна за около 25-30 мин. - докато се зачервят.
* Изваждат се и оставят да поизстинат, преди да се разчупят :)  
А разтопената вътре плънка е наслада и за очите, и за небцето :) 
Финал :)  писането почти толкова време, колкото и правенето им. Не се плашете от дългите обяснения.