Продукти за 8 порции ( тава с размери 18/30 см)
~ 300 г кори за баклава (много са фини, моите са турски, но и бг фирми вече произвеждат такива)
100 г масло за намазване на корите
За крема:
1л. прясно мляко
4 яйца
100 г ситен пшеничен грис (като купувайте огледайте на различните фирми и изберете най-ситно смления)
60г натурално царевично нишесте
200г захар
50-60 г краве масло
по 1/2 ч.л. канела на прах и течна ванилия
За сиропа:
300мл вода
400г захар
настъргани корите на 1/2 лимон и 1/2 портокал
сок от двете половинки лимон и портокал
1 пръчка канела и 1/2 ч.л. канела
Приготвянето
започва от подбиране правилния размер на тавата :) Избира се така, че размера на корите (или сгънатата на две кора ) да пасне на единия от размерите на тавата. За да не се налага изрязване на корите и да остават малки парчета. Моята е дълга по размера на ширината на корите, но макар и с гънати на две излизаха малко от тавата - което не пречи, защото после ги загънах отгоре, а по краищата сладкища също получи хрупкава, сочна сладка коричка.
* В тенджера се слагат продуктите за сиропа да се варят. От момента на завирането се засичат 4-5 мин. и тенджерата отмества от котлона. Охлажда се напълно. Ако не искате да хапвате после цитрусовите кори, не ги настъргвайте, а ги нарежете в сиропа, за да може да ги извадите.
Приготвяне на крема:
* Яйцата се разбиват с телена бъркалка заедно със захарта. Прибавя се чаша от прясното мляко, а след него - нишестето и царевичния грис. Разбива се добре, докато нишестето се размие хубаво в млякото.
* Останалото мляко се сипва в тенджера и включва котлона на средна степен.
* Когато започне да загрява се прибавя яйчената смес и маслото.
* Бърка се непрекъснато, докато заври и сместа се сгъсти. Прибавя се ванилията, канелата и оставя се да покъкри минута-две, преди да се отмести от котлона.
* Фурната се загрява на 180* без вентилатор.
* Маслото за баницата се разтопява.
* С четка се намазва дъното и страните на тавата.
* Нареждат се половината от корите, като между все два пласта (1 сгъната кора) отново се намазва с четка с маслото. Трябва да се получат 8-10 пласта кори на дъното.
* Кремът се изсипва и заравнява с шпатулата, или лъжица.
* Върху него се нареждат останалите кори, като отново се намазват между всеки две с масло.
* Не е желателно корите да изсъхват ( много са фини), ако се помотвате тук-там, затова може да ги покривате с фолио за свежо съхранение, докато изсипвате крема.
Сега следва нарязването :) Ако нарежете слез изпичате и заливане - заради крема корите не се режат правилно и потъват в него. Затова е добре да нарежете сладкиша преди печене. Корите пак потъват, но аз използвах ножицата за кухнята :) с която направих един дълъг и няколко напречни сряза. Така когато е готов пак се нарязва, но вече на правилни парчета.
* Пече се в загрятата вече фурна, в долната част (но не на дъното), за около 35-40 мин. - до зачервяване на корите.
* Изважда се и веднага залива със студения сироп. Оставя се да престои 12 часа, за да може да се сиропира добре - след като изстина, аз го завих с фолио за свежо съхранение и прибрах в хладилника (изобщо не чаках 12 часа за първото парче 
)
) 
И както вече писах, преди седмица бяхме (с едно от децата ни) в съседна Гърция. Една сбъдната 6-годишна мечта. А какво по-хубаво от това да е споделена :)
Метеора (не търсете пълния член, така е името на комплекса на гръцки Μετέωρα) . Скалите му се издигат на височина до 600 метра над морското равнище. Най-вероятната теория за произхода им – преди около 60 млн години, днешната Тесалийска равнина е била дъно на обширно езеро, оградено с планини. Многобройни планински потоци са се вливали в езерото и са отлагали наносен материал по склоновете му. След гигантски катаклизъм водите на езерото са се оттекли в морето. Планинските потоци са отмили по-меките седименти и са формирали скалните образувания на Метеора. Действително, на пръв поглед монолитните скални формации са изградени от плътно споени обли речни камъни с всевъзможни размери. Така в резултат на въздействието на водата, вятъра и температурните амплитуди се образуват масивните, сякаш застинали във въздуха каменни стълбове, които получават името Метеора - в превод „висящи във въздуха".
Всяка скала има собствена, различна форма. Общото при тях е, че всяка една е като страж, с глава.
Метеора е един от най-големите манастирски комплекси в Гърция, прославен с уникално разположените си манастири на върховете на огромни до 400м. скали. От някога двадесет и четирите манастира, днес действащи са само шест - четири мъжки и два женски, а запазени - 15 манастира. Достъпът на жени е бил първоначално забранен, по подобие на Света Гора, но тъй като много жени са започнали да търсят убежище от турските набези в каменните пещери наоколо, постепенно са били създадени и първите женски обители.
Манастирите са успели да удържат на нашествията на чуждоземците - сърби, каталонци, турци и албанци, но не и на "благата" на съвременната цивилизация. От 1958 г. пътища и спираловидни пътеки и стълби извеждат в запазените манастири е хиляди туристи. "Преображение Христово" - "Големият метеор" е най-големият и най-забележителен манастир.
Невероятно е как монасите са построили на върха на отвесните и гладки скали тези внушителни манастири; как са били носени материалите, как са слизали и са се качвали монасите и монахините. С помощта на съоръжения (нещо като лебедки) на които са били навивани и отпускани дебели въжета, на чийто край в нещо подобно на кош е влизал по един монах. С подобни кошове са вдигани и строителните материали. Все още се виждат остатъци от стълби
А тук се вижда модерният "кабинков лифт" с който монасите транспортират себе си :) и своите товари от пътя до манастира.
И назад от Метеора :) се спираме на Изворът на Афродита. Легендата разказва, че след гуляй с боговете горе в планината гръцката богиня на любовта се къпела в този извор и излизала отново непорочна. Мостът на р. Темпи, до която се намира извора, някога е бил въжен. Гърците и в това са видяли възможност за туристическа атракция и сега моста е висящ, но метален. А местните търговци са се включили във възможността туристите да се снабдят я със сувенир, я с кофичка маслини, ядки, или зехтин.
Още малко снимки съм споделила тук. Снимката (разбира се) не са за фотографска изложба, но смисъла не е в тях, а в момента, в който човек се изправя затаил дъх пред тази магия на природата. Не е място, което да сравниш, или разкажеш. И ако обичате да разглеждате чудесата на природата в нашата страна, не забравяйте, че Гърция не е далеч :) Осмото чудо на света, както го наричат. Пожелайте си го. А аз ще се огледам за ново желание.
Дженаро и Антонио имаха много успешна, интересна и весела поредица "Двама лакоми италианци" - връщат се в Италия да търсят стари забравени от детството им вкусове; да открият как се е променил начина на хранене на италианците с промяната на културата; създават уникални ястия, вдъхновени от продуктите и съответния регион... Всичко това съпроводено от много спомени, смях, но и носталгия; гладни компании и понякога лош късмет (като да береш плод от дърво и да се озовеш целия в бодлите на дървото). 
