Мляко с ориз на фурна

или сутляш по турски.  Това е едно различно мляко с ориз от южните съседи - нещо средно между познатото ни на всички (за жалост от детските градини ) мляко с ориз и крем карамел.   Нещо простичко и лесно, но ужасно вкусно и дори аз не мога да си отговоря на въпроса "Защо, аджеба, до сега го пренебрегвах"   . За компенсация на пропуска след първата доза преди 5 дни, днес направих двойна.  

Продуктите са: 
1,2 л. прясно мляко 
1 ч.ч. ориз (чашата е от 250мл.)***
2 ч.ч. (същите) вода 
1 ч.ч. (същата, 250мл) захар 

100 мл прясно мляко 
2 равни ч.л. нишесте - 20 г  (натурално - царевично, или пшенично) 
3-4 жълтъка 

50 г краве масло 

захарта може да намалите, но на мен така сладко ми е много добре :) 


Приготвяне: 
* Водата се кипва и в нея се изсипва добре измитият ориз. 
* Оставя се да ври на средна степен на котлона, докато ориза набъбне и поеме тази вода. 
* През това  време се разбиват жълтъците с нишестето и онези 100мл прясно мляко :) 
* В друга тенджера се загрява  млякото (1,2л) със захарта до кипене. 
* Когато водата в ориза се абсорбира, към него се прибавя врялото прясно мляко и разбърква - сместа продължава да ври. 
* Степента на котлона се намалява и в нея се прибавя  при непрекъснато бъркане  сместа с яйцата и нишестето  - тъй като тя е малко, варенето на ориза продължава и виждаме как млякото в тенджерата  вече се е превърнало в сос :) 
* Тенджерата се отмества веднага от котлона; прибавя се маслото и разбърква. 
* Сместа в разпределя в чаши, купички , гърненца - каквото имате :) под ръка, но трябва да знаете, че после трябва да ги съберете в тава за печенето на водна баня във фурната.  Сместа се разпределя внимателно и с черпак - тъй като ориза е по-тежък и пада на дъното, преди всяко вземане с черпак разбърквайте. 
* Готовите напълнени съдчета се поставят в тава; налива се вода и тавата се поставя в предварително загрята на 170*  фурна. Тавата се поставя в горната част на фурната - при мен е по средата, фурната е голяма. Пече се около час - сами ще прецените, до получаването на златиста коричка отгоре на крема. 

*** Гъстотата на десерта в края зависи много от вида на ориза и млякото, което използвате. Моят ориз е средна хубост, но български, произведен тук наоколо, бисерен, с който готвя от години. Но има ориз, който набъбва доста - като "балдо" напр. В такъв случай или намалете малко ориза, или увеличете прясното мляко, жълтъците, захарта и маслото. Млякото също е от значение - тук съм го правила с магазинско, 2%, но домашното е доста по-гъсто - и пак стигаме до намаляване на ориза.  В крайна сметка, първия път е малко да си нагласите продуктите, вторият - вече си ги знаете по колко. На захар опитвайте - преди да разсипете по чашките и ако трябва - прибавете още захар. В крайна сметка готовия десерт трябва да има вкус на нещо средно между мляко с ориз и крем-карамел. 

Задушени зеленчуци с гъби

       За някои хора основно - за нас   гарнитура. Този път към  едно руло от млечно телешко със сушени кайсии.  Приготвям ги на два котлона едновременно  на единия тиган, на другия - тенджера за бланширането на зеленчуците. Ако обичате много хрупкави зеленчуците, може да избегнете бланширането им и да приготвите направо в тиган, но ние не ги харесваме толкова хрупкави и балнширам, макар и за кратко.  Ползвам домашни пилешки, или зеленчуков бульон. Пилешкият е ясно как се прави, но ще споделя за зеленчуковия -  след като  бланширам зеленчуците, които ми трябват, във водата прибавям още - парче  от глава целина или зелени стръкчета, пащърнак, стрък праз, стръкове магданоз. Когато се сварят ги изваждам от водата и увеличавам степента на котлона на мах, за да може да изври голямо количество от водата - пр. от 1л. да останат ~ 200мл. 

Продуктите са за 1 средноголям тиган   от 28см.  от който се получава гарнитура за 5-6 порции. Пиша какви зеленчуци съм използвала тук, но може да прибавите още тиквичка (този път си я намерих забравена в хладилника, когато приключих) , млад зелен фасул, глава воден лук, пащърнак. 

250 г гъби (печурка) 

300г моркови (3бр) 

3бр. чушки (сиврия ползвам, че е по-крехка) 

1 малка глава броколи (ок 300г само розички) 

200г замразен грах

аспержи :) по желание. При мен са първите 6 собственоръчно отгледани, с които много се гордея. 

1-2 щипки сол (на вкус) 

3 с.л. соев сос 

2 с.л. олио и 3 с.л. масло 

2-3 стръка копър 

100 мл бульон (пилешки, или зеленчуков)

сок от половин лимон

Приготвяне: 

* Всички зеленчуци се почистват и нарязват. Младите аспержи нямат нужда от белене - отчупва им се само парче 2-3 см. в основата (което белее).  Стъблата на броколите може да запазите и приготвите на крем-супа от броколи, или млечна салата с броколи. 

* В тенджера се кипва 1,5л. вода  с щипка сол и сока от половин лимон. 

* В заврялата вода се поставят морковите и варят 5-6 мин.  Изваждат се в чиния с решетъчна лъжица. Ако ще се слага зелен фасул и пащърнак - тук е момента, заедно с морковите. 

* Изчаква се водата да заври отново и  се поставят чушките, броколите, (тиквичките евентуално ) , аспержите и граха.  Тук заради аспержитеи броколите може да се сложат и 1-2 лъжици лимонов сок.  Варят се 3-4 мин. от момента на завирането и се изваждат при морковите. 

* През това време, на другия тиган се задушават гъбите -  не ги мийте, ако са пресни и хубави, само ги почистете с  четка. Иначе поемат много вода и вместо да се задушат и запържат набързо, ще се варят в собствен сос :)  Нарязаните  гъби се поставят в тигана, заедно с олиото и 1 лъжица масло. 

* Запържват се за кратко - колкото да си сменят цвета и се прибавя соевия сос. Ако  се слага лук - тук е момента, заедно с гъбите. 

* Задушават се 3-4 мин под капак - през това време соевия сос се изпарява. 

* Прибавят се бланшираните зеленчуци, заедно с бульона и  останалите 2 лъжици масло. Посолява се на вкус - ако трябва. 

* Готвят се 2-3 мин. на силна степен на котлона,  като се разбъркват внимателно. През това време бульона се изпарява :) и нашите зеленчуци са готови. 

* Тиганът се отстранява от котлона и поръсват със ситно нарязания копър. 

Задушен глиган с бира

       Не очаквате да покажа цял задушен глиган, нали :)  Глиганско месце. Сигурна съм, че всички, които обичат да хапват месо знаят, че месото на женските животни е по-крехко от това на мъжките. В "нашата" ловна дружинка обаче обектите са основно мъжки, защото женските са нужни за популацията. Някой  да знае как се казва глиган в женски род?  Същата тази дружинка обаче, след приключване на ловния ден така разфасова месото, че да намериш парче с големина над 300г си е късмет. Разочарование за мен - човекът, който обича да пече големи парчета месо :) . В крайна сметка - каквото има, както се вижда от различните снимки, когато съм го приготвяла. Казвала съм, че на глиганското му трябва задушаване - най-добре на яхнии някакви, но се оказва, че и така - задушено само по бира, масло и подправки е крехко. 

Продукти за 5 порции: 
~ 1,5кг   месо от глиган

200 мл бира 
200 мл вода 
2-3 с.л. олио 
1 равна ч.л. сол (на вкус) 
1 ч.л. червен пипер, 1/2 ч.л. риган и 1 дафинов лист 
80 г масло 

3-4 глави чесън 

3-4 с.л. брашно

***При замразяването мускулната тъкан на месото се разгражда и не е необходимо предварително мариноване, както преди години го готвех и аз месото. Сега го мариновам само, ако е "ароматно" - разбирайте от по-старо животно, или други едни причини. Повечето хора, които готвят дивеч, знаят за какво става дума :) 

Приготвяне: 
* Месото се изкисва за 2-3 часа в ледено  студена вода. 
* Изцежда се и подсушава  много добре на мека кърпа без власинки, или кухненска хартия  - за по-бързо го поставям между два пласта кърпи и притискам с ръце. 
* Парчетата месо се овалват в брашното и изтупват много добре;  поръсват се със солта и подправките; оставят се на хартия, или лист фолио за 15-на мин.
* Фурната се загрява на 220*
* В тиган се загрява олиото с 2 с.л. от маслото. (на степен 2/3 от мощността на котлона) 
* Месото се поставя  в загрятата мазнина и запържва от  всички страни за по минута - колкото да се запечата. Това се прави на 2-3 пъти в тигана - не забравяйте, че ако пържите нещо в тиган, не трябва  да го препълвате, за да може продуктът вътре наистина да се пържи, а не вари. 
* Изважда се в приготвената за печене тава. 
* Когато  се запържи цялото количество, в тигана се налива водата и оставя да кипне.  
* Изсипва се при месото в тавата; налива се и бирата. 

* Поставят се почистените глави чесън; цели, добре почистени и леко срязани опашки. 
* Тавата се покрива : 
      1. с намокрен лист хартия за печене 
      2. лист алуминиево фолио за печене. 
с които добре се опакова   под ръбовете и така, че да не излиза  пара. Това с хартията за печене под фолиото го видях в предаване на Жак Пепен и го прилагам при печене на месо - определено върши работа; месото остава по-сочно. 
* Поставя се в загрятата вече фурна и пече ок. 15-20 мин. - докато се чуе къкрене отвътре :) наслушвайте, като отворите малко вратата на фурната. 
* Градусите се намаляват на 160* и пече още ~ 120 мин. - зависи колко е възрастен глигана :) но тъй като при нас обикновено е сбор от няколко животни с неустановена, или различна възраст - 120 мин. са достатъчни  да се задуши добре и  старото (първия ми опит с 90 мин. не бяха съвсем достатъчни) 
* Тавата се изважда и развива, месото се намазва с останалото количество масло и връща във ф урната за още 5-6 мин.  По желание сосът може да се сгъсти с 1 лъжица размито във вода царевично нишесте. 

Хляб с картофено тесто

       През последните месеци почти всички хлябове, излезли от моите ръце (упс, машината за хляб  ) са с картофено пюре в тестото. Нещото при него, което пръв забеляза Мише, е че не се троши толкова при рязането му, както при обикновения хляб само с вода; по-вкусен е - и нали е домашен - дори седмица да стои, не изсъхва, не мухлясва, а си е все толкова добър. Разчупен още топъл се вижда, как средата му се разделя на конци, като при козунаците - нещо, което се получава без никакво старание тук. 

Както и другите ми хлябове и този го правя на дълга програма - от 3 часа. Тогава има възможност тестото да е добре втасало с минимално количество мая и добре изпечен. Една много важна забележка - никога не пълнете машината за хляб с максимално количество продукти - когато се изпълни контейнера до стъклото, горната му коричка остава много светла - почти неизпечена. Когато хляба е по-малък, успява да се зачерви добре и отгоре. Предпочитам всяка вечер да слагам хляб да се пече за следващия ден, вместо 1 голям за 2 дни. Всъщност не е толкова малък - 1,2кг е, но ако е 1,4 - самият хляб  се вдига точно до стъклото и   коричката  отгоре  остава съвсем светла.

        Семената са добавка, която също слагам в почти всеки хляб ( смесени белен слънчоглед, бял и черен сусам, ленено семе +- тиквено семе, леко запечени - съхранявам си ги в стъклен буркан), но спокойно може да пропуснете, ако не ги харесвате в хляб. Сварените картофи - и преди съм писала, че са голям  плюс за всеки хладилник :)  дори да се прибереш късно, като отвориш хладилник, има ли сварени картофи, веднага може да измислиш нещо бързо за вечеря - някакъв вид огретен; с пиле, с колбас, със зеленчуци, или каквато и да е запеканка. Та на хляба да се върна :) не мислете, че преди всяко печене на хляб започваме с варенето на картофите - сварявам си  5-6 по-големи обелени и нарязани картофа; отцеждам водата и намачквам фино картофите (с ръчния уред, или с голяма вилица) и прибирам в кутия в хладилника. Издържат седмица, но с това количество имам за 3-4 хляба. 

      Последно :) предпочитам хляба с жива мая. Едно кубче е 42 г и го деля на 8  части и съхранявам в хладилника, всяко парченце завито поотделно в лист фолио за свежо съхранение (или торбичка). Така получавам дребните количества мая за 1 хляб. Хлябът може да се прави и с минимални количества мая - не е нужно на 1 хляб да слагате половин кубче. Със сухата мая не се разбираме - хлябът, приготвен с нея, не ни харесва толкова, но ако съм забравила да купя прясна - правя и със суха.  

Продукти : 
300мл течност (която включва 200 мл вода, 40мл кисело, или прясно мляко и 60 мл олио) 
680 г брашно 
200г сварен, пасиран картоф
1 с.л. захар 
1 ч.л. сол 
6 г жива мая (или 1/2 ч.л. суха мая - 2 г) 
1 с.л. масло

3-4 с.л. семена 

Приготвяне: 
* В контейнерът на хлебопекарната се наливат течностите - предварително затоплени на ~ 40*С. 
* Прибавят се захарта и картофеното пюре.
* Отгоре се изсипва внимателно  брашното, а най-отгоре - солта и семената.
* Включва се на програма Основен хляб и се наглася за хляб   1,4 кг ( нищо, че от заложените продукти хлябът е тегло 1,2кг). Настройва се степен на препичане (Медиум си избирам аз, или DARK )   Програмата е с автоматично заложено време - 3ч. 
* Когато е готов се оставя  в машината за още 10-на мин. , след които се изважда от контейнера и оставя на решетка да изстине. 
* Или всичко това си го замествате в купа по стандартния начин, оставяте тестото да втаса, а по-късно печете във форма и във фурната. 
* След второто премесване и преди второто втасване за печене, машината сигнализира няколко пъти. В този момент могат да се извадят бъркалките, за да не остават дупките отдолу при печене, но аз обикновено ги забравям вътре. 

Свински котлети на тиган

само с масло и подправки. Това е положението, пак свинско, оправданието ми е,  че е все още е зима . Това са едни котлети/може и пържоли, които се приготвят бързо. Като изключим 24 часовото им сухо  "мариноване" в подправки. Приготвят се в тиган с термоустойчива дръжка, тъй като освен на котлона, по някое време тигана се поставя за кратко и във фурната. Ако нямате такъв тиган, ползвайте подходяща  тава (според големината на котлона, или според броя на гладните душици у дома).  Лукът, който съм използвала тук е воден. Да посветя няколко думи на този лук  Живущите в северозападна България си го имат отдавна по градините - пътувайки в оня край съм го виждала изнесен на сергии по пътищата. Отсам Балкана го има и в много от големите вериги магазини и на пазара и ако до сега сте го подминавали   - купете си някоя глава и пробвайте. Все лук, би казал някой скептик. Ама не е така. Този лук е по-богат на минерали и захари от другия си брат; много крехък,  с по-деликатен и  не толкова лют вкус.  Много подходящ е за разни сосове 

Продуктите са за 3 порции: 
3 дебели свински котлета  (много е важно да са дебело отрязани - 2,5-3см. ~ 1,кг са)

1 ч.л. сол (всъщност си знаете как солите пържоли) 
2 ч.л. захар (задължително, не се притеснявайте - не сладнят :)
по 3-4 стръкчета пресни  риган и мащерка  (моите саксии с подправки ми се отблагодаряват :) но ако нямате, ползвайте по 1 ч.л.сухи) 
2 с.л. масло с 1 с.л. олио 

1 малка глава воден лук 
1с.л. масло 
съвсееем малка щипка сол :)
100мл. бяло вино 

 Приготвяне:

* Котлетите се подсушават с кухненска хартия. 

* Солта и захарта се поръсват и втриват добре в котлетите. 

* Върху тях се поставят листенцата подправки, завиват се във фолио за свежо съхранение, или торбичка някаква и прибират в хладилника за ~ 24ч. 

* Хубаво е, когато ще  печете пържоли, котлети, или филета някакви такива, да извадите месото около 2 часа по-рано от хладилника, на стайна температура.  Тага печенето /пърженето на месото става равномерно. 

* Фурната се загрява на 220*. 

* В тиган с дебело дъно (моят е чугунен трепач около 4кг-ов) се загрява маслото и олиото. 

* Когато маслото се разтопи се поставят котлетите, на които са премахнати   стръкчетата подправки. НСе ги изхвърляйте, после ще ни трябват :) 

* Пържат се на средна степен на котлона ( 2/3 от мощността му) - по около 2 мин. от всяка страна - наблюдавайте ги, да не изгорят :) но това запечатване е важно - котлетите хващат приятно зачервена коричка, а вътре месото ще остане сочно.  Аз ги обръщах по 2 пъти, от страх да не изгорят :) Към края на пърженето се връщат стръкчетата. 

* Запечатаните котлети се прехвърлят взагрятата вече фурна и пекат там ~ 15 мин.  засичайте си времето. 

* Изваждат се от тигана в чиния, или на дъска. 

* Лукът, нарязан съвсеем на ситно, се поставя при мазнината в същия тиган и запържва 1-2 мин. Прибавя се и виното и оставя да къкри. Докато къкри течността ще обере и разтвори всички полепнали парченца от соковете на месото и подправките по тигана, които ще обогатят малкото сос. Да  кажем, че сме  направили деглазиране  

* Когато виното се изпари наполовина, котлетите се връщат в тигана, той се затваря с капак, а котлона се оставя на най-ниската степен (1) за около 10 мин. - напълно достатъчни, да приготвите гарнитурата :) тук е сотирани картофи. 

Крем-супа от спанак

       Крем-супите са едни от най-нефотогеничните ястия, но пък са толкова вкусни с кадифената си структура, че ми трябваше съвсем малко подкрепа в дилемата   да я бъде, или не публикацията за зеленясалата супа.  Нали човек се храни първо с очите. И тъй като си имам своите две любими  зелени супи за зимата - спаначена супа със сирене и спаначена супа с пилешко месо, крем-супата беше останала пренебрегната. За последните 2 седмици 2 пъти поправях грешката  и фотогенична, или не - ето я моята спаначена крем-супа. Млечната и добавка   е крема-сирене - може да сложите заквасена, или готварска сметана, но това е предложението от мен.  Ако си спомняте за Попай-моряка :)  от него спанака за сила. Хапвайте повече спанак, особено през студените месеци, когато  няма толкова много свежи слънчеви плодове и зеленчуци. Който може би е повече рекламен образ, но пък децата и ние, по-възрастните си спомняме веселото филмче за Попай. 

Продукти за 5 порции: 
500 г листа от спанак 
2 картофа и 1 морков (общо ~500г обелени) 
стрък праз - около 20см.
~1 л. вода 
5-6 ск. чесън 
70-80 мл. олио (олиото от гроздови семки е много добра мазнина за готвене без мирис )
сол 

200г крема сирене (или това)

Приготвяне: 
* Спанакът се почиства от корените и дебелата част на дръжките -ако има дръжки, нека да са по-крехки, за да може  после да се пасират добре. 
* В тенджера се кипва водата с олиото, заедно с нарязаните морков, картофи, праз и скилидки чесън. 
* Варят се  около 15 мин, до омекване на зеленчуците и се прибавя почистения спанак. 
* Супата се готви заедно със спанака още 5-6 мин. и отстранява от котлона. Тук аз си отделям малко ( 1/2 ч.ч.) от бульона - тъй като всеки път извира различно количество вода, първо я пасирам и ако трябва - тогава прибавям от отделения бульон, като преценям  гъстотата и. 
* След като се охлади малко - ~ 10 мин., в супата се прибавя крема сиренето и  се пасира. 
* Сервира се с крутони и   по желание с още топчета сирене, или лъжица заквасена сметана. 

Цветът на супата зависи от времето за варене на спанака и дали предварително е бланширан. Колкото е по-кратко, толкова по-наситено зелена става тя.  Ако Ви притеснява да сложите суровия спанак в супата - бланширайте го за минутка, не повече и отцедете водата. 

Пиле терияки

               Пилешко в сладко-кисел  сос  обичаме много. И Мише обича, но той не знае, че това е специален сос  мисли си, че купените пилета имат различен вкус. За и против купените пилета беше темата на скорошен наш семеен диспут, но за съжаление и тази година курника пред блока е празен  Малкото домашно пилешко си го пазя за яхнии и с кисело зеле, които просто не са същите, ако са с купено пиле.   Избрала съм си 2-3 фирми (едната е кланица), на които купувам, като си разделям пилетата на: бутчета и крилца за печене; бяло месо за хапки и всичко останало за супа.  Пилето в сос терияки го правя  и от бялото месо, и от обезкостени и без кожа пилешки бутчета - вторите искат малко повече готвене (разбирайте 15 мин), но пък месото остава по-сочно и го предпочитам.   Сосът Терияки не е толкова сладък, както сладко-киселия, затова е подходящ и за пиле, и за свинско, и за риба. Може и готов да ползвате, но според мен домашния си заслужава 5-те минути събиране на продукти.


Продуктите са за 2 порции :) 
2 бр. пилешки пържоли от бут без кожа (или 1 цяло филе - пеперуда) 

1/4 ч.ч. захар (60 мл. захар т.е.в мерителна чаша поставете захар до отбелязаните 60мл) 
40 мл оцет 
20 мл олио
60 мл соев сос (светъл, ако е тъмен - 40мл)
голяма щипка  фино настърган джинджифил
1 голяма скилидка чесън , фино настъргана 
1 ч.л. царевично нишесте  

сусам и 2-3 пера зелен лук 

Приготвяне: 
* Пилешкото месо се подсушава добре (знаете, че пилешкото месо не се мие - почиства се, ако трябва и подсушава с кухненска хартия) 
* В тиган се смесват оцета, захарта, царевичното нишесте и соевия сос - нишестето се разбърква в течностите, за да се разтвори. 
* Прибавя се и олиото и пилешките пържоли.
* Вече се включва котлона,  за да започне готвенето им :) тиганът се затваря с капак и готвят по 7-8 мин от двете страни - ако пържолите са от бут; ако са филе - по 3-4 мин. от двете страни.  Готвенето става на средна степен на котлона. 
* Отваря се капака, прибавят се настърганите чесън и джинджифил и продължават да се готвят  още 12 до 15  мин, през които продължават да се обръщат, или заливат със соса - за мен обръщането е по-лесния вариант. За това време течностите са се  редуцирали до гъст сос  - времето се преценя според степента на котлона и  качеството на месото - колкото е по-лошо "дунапренено" - повече време ще трябва. Но обикновено за тези минути е готово. 
* Изважда се в две чинии, залива се с по 2 лъжици от останалия сос (всъщност повече и няма  ) и поръсва с голяма щипка пера от лук и  предварително запечените семена сусам.
Гарнитурата е по избор  -  тук е сотирани броколи с масло.  

Цветът на чинията не е случаен 

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!
На този истински български празник пожелавам на всички  много здраве,  щастие, късмет и сбъднати мечти!