Човекът зад блога

      "pep-4o"е първата ми  регистрация в интернет,  която един млад мъж  направи през 2006 год., защото половината ни приятели  ме наричат така.  По документи обаче съм си Пепа. Пепа Стоева. И обичам да готвя. Или бъркам нещо.  За разлика от повечето нормални хора, за мен това е отмора и лекуващо нервите.  Когато ме спипат де. Разбира се, моите любими човеци се възползват изцяло от тази ми страст.   Макар и капризни,  винаги има за всекиго по нещо. Мръвка да има. И нещо шоколадово.  Много шоколадово.   
      Освен, че обичам да съм около тенджерите, обичам и разходките - къде със собствени крака, къде с кола, но в последните години открих колко успокояващо е да съм сред природата и се опитвам да убеждавам и милото в това, тъй като превоза с кола обикновено е свързан и с шофьор :) Та когато сме извън ловен сезон ходим насам-натам.
      Преди години си готвех под прикритие-мирно и тихо. Покрай злоядия Ники се заигравах с храната и ми харесваше. После работих в офис с телевизор, където едно кулинарно предаване-по RAI ме грабна - не беше нужно да разбирам езика; беше запленяващо да ги гледам как хвърчат из кухнята, кълцат, бъркат, мятат тиганите....... После.....голямото дете порасна и започна да се прибира след 20ч.   :)     аз - дежурен чакащ родител в къщи, току-що открил интернет-а.  И така свързах хобито си с новите кулинарни изкушения,  които откривах и опитвах, докато чаках Н. да се прибере. По същото време попаднах и на сайта на Юлия - Гответе с мен с форум (разбирайте място, където си пишем, споделяме, снимаме, питаме, получаваме отговор..... нещо като селския мегдан, само дето не се виждахме в реално време.  Много скоро се появи първата ми тема с рецепти-незнайно защо   с името "Храна за канибалите на Пеп-4о....."с продължения (името пак го измисли младежът Н.).  Там беше моето място-рецепта с картинка. Образно и точно.  Приятелите-чудесни кулинари,  от които можеш да научиш винаги нещо ново,  нещо интересно,  нещо още по-лесно. Да те научат, да ти покажат, да си побъбриш с тях. Много реални срещи си направихме, но за съжаление някои от тях вече не са между живите.  А след навлизането на социалното зло ФБ и форума замря. 
      Доста по-късно  - през 2009г, направих блога.  До тогава се  се дърпах, защото знаех, че писането в него ще отнема от почивката ми :) и най-вече от времето за сън нощем. Но имам приятели, които трудно се справяха с форума и търсенето на моите рецепти. Направих го  без да искам :)  натискайки горе бутончето "нов блог", докато разглеждах блога на приятелка. Естествено в началото съвсем омазах нещата, но благодарение на Танита (както и за нововъдението сега - "съдържание")   нещата в страничката ми се подредиха.   И естествено се оказах права за безсънните нощи - всичките над 900 рецепти (до тук) са собственоръчно приготвени, снимани, изписани тук от мен. И да, предварително пазарени, или произведени :)    
      Преди почти две години аз и Илиана от Щъркелово гнездо си направихме там наша група - "Готви, обичай, усмихни се", където всеки е добре дошъл да си говорим за всичко.  Това е страницата на блога във Фейсбук, където освен, че споделям рецептите, които пиша тук има и албуми "какви ги сготвих днес" - бързи снимки, идеи, забравени стари........
      Много от рецептите са с подробно обяснение :) преди години, когато още се учех да готвя,  ми се е случвало да не ми се получават разни неща (то и сега ми се случват де), но тогава имах колежки на прилична възраст, които просто спестяваха нещо, само защото те знаят как се прави и кога е точния момент да се прибави..... Радвам се, когато се получават нещата и на обратната връзка с читателите, изпробвали рецептите - дали сполучлив, или несполучлив опит; да търсим има ли грешка и къде е тя.  Други рецепти не са "по учебник" и не мога да твърдя, че точно това е автентичната рецепта за еди-какво-си, но пък тук показвам рецептите, приготвени от мен и за домочадието точно така, както се харесват. Какъв е смисъла да сготвя нещо по учебник, което няма да се хареса в къщи :)
      По време на студентските години на младия мъж Н. се наложи спешно да пиша и простичките рецепти като пиле с ориз, с картофи, мусака и други игнорирани от мен лесни рецепти, които да си готви той, отказвайки да се храни в студентски столове.  Така се появи категорията "учим се да готвим", която се оказа улеснение не само за него и може да намерите в дясната лента на блога. 
И тъй като до сега само за сина ни споменавах, да си призная, че имам  две прекрасни момичета -млади дами; едната е собствено производство, а другата ми е доведено дете   след края на студентските години на Н.  и още едно момче :) доведено от Жули. 
      Здравейте  приятно ми е, че се отбихте тук. 

При наложителност :) може да се свързвате с мен на този e-mail адрес jo_letka@abv.bg 

ПП: В последните дни се опитвам да подредя рецептите в каталог. За по-добра прегледност при търсенето, макар  в дясно, в страничната лента да са събрани по разни категории. Но когато се отвори там рецептите се въртят една след друга по страниците, а така, в каталога, ще се виждат имената на всички. Там могат да се видят и по продукт - като напр. кашкавал, яйца, гъби, патладжани....... 

ПП: каталогът е готов и е най-отгоре, под снимката.