Страници

11 ноември 2010 г.

Рачел

Есен, жълти листа, тиква - това са асоциации, когато чуя рачел. Или обратното.
И носталгия по отдавна отминало детство
smile1



Продукти за 1 доза от 12 бурканчета х 300г


около 5 кг тиква - почистена и нарязана на "локумчета"


3 бурканчета глюкоза - общо 1кг. (или 1кг дюли, смлени заедно със семките и сварени в 2л. вода + 500г захар до сгъстяване като мед, но това е доста трудоемко)

2л. чиста вода
4кг захар

3л вода + 300г гасена вар

връзка индрише и орехови ядки по желание (но тези не са ми любими)




Приготвяне:


* Варта се разтваря във водата и се оставя да се утаи за 3-4 часа, след които водата се прецежда.

* Почистената и нарязана тиква се поставя във варната вода за 1.5-2ч.
* Изважда се и измива добре на течаща вода.
* Водата (чистата - 2л.) се завира заедно със захарта.
* Когато заври се прибавя и тиквата
* Отпенва се при нужда и вари на тих огън.
* Щом започне да се сгъстява се прибавя глюкозата, или прецедена през марля сварената смес от дюлите.
* Бърка се внимателно, да не се намачкват парченцата тиква.
* Когато се сгъсти се прибавя и връзката индрише - на цели листа.
* По желание се прибавят и ореховите ядки.
* Пълни се в бурканчета и стерилизира 4-5 мин.

***По сведения на една форумска колежка, вместо във варна вода (никъде не продават такива малки разфасовки) нарязаните кубчета тиква може да се държи във воден разтвор на сода за хляб.


26 коментара:

  1. Ох, много го обичам :)
    И за това ще дойда у вас, Пепче !
    Поздрави и хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
  2. Чудесна рецепта, Пепчо, изглежда много вкусно.
    Благодаря ти!:))

    ОтговорИзтриване
  3. А-у, как обичаме у дома рачел, но е сложно за моите възможности и нерви....затова, купувам си го готов от бабите на Бачковския манастир.Ама знае ли човек....
    Поздрави
    мария

    ОтговорИзтриване
  4. О Пепи, това вече не е честно да дразниш с този Рачел, толкова много обичам, а не съм яла от дете.

    ОтговорИзтриване
  5. За жалост не съм яла такова нещо никога, но изглежда много апетитно.
    Ще ида да си намажа една филийка със сладко :))

    Спокойна вечер, Пепи!

    ОтговорИзтриване
  6. Това го асоциирам с детството и липсата на каквото и да е сладичко. Дори мармаладите бяха кът, заради захарта. Рачела го правеха с тръстиков захарен сироп, а вуйчо ми даже беше измайсторил машина за извличане на въпросния сок. Вчера по телефона разбрах, че майка ми пак се е захванала да прави рачел и съм в нетърпение да си припомня вкуса.
    Пепи, изумяваш ме с многообразието, което може да се намери при тебе!
    Хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
  7. Мария, не е сложно, ти бахур правиш, та рачел ли ще ти се опре :)
    Ивейн, свекърва ми прави две-три години с тръстиков сироп, но то наистина беше във времето, когато захарта беше с връзки в магазините.
    Инче, не се дърпай, в неделя спрятай една доза, не е трудно :) Ако знаеш със сирене колко е хубаво :)
    Дани, рачела за десерт, след пържолата, а :)
    Таня, :)))
    Рони, вкусно е :)
    Лека нощ, мили дами!

    ПП: Хрупкава коричка, сочна вътрешност и мнооого нежен сок :)))

    ОтговорИзтриване
  8. Никога не съм опитвала рачел, а и едва ли ще се навия сама да го приготвя, но пък се насладих виртуално на твоя, Пепи!
    Прегръдки и пожелания за слънчев уикенд! :)

    ОтговорИзтриване
  9. Нещо сладко,нещо вкусно с дъх на тиква-неповторимо!Моята баба правеше и не съм опитвала от години.

    ОтговорИзтриване
  10. Май за голяма част от нас рачела е свързан с детството, Гери :)
    Благодаря, Евка, хубави почивни дни на теб!

    ОтговорИзтриване
  11. Това надявам се, че издържа по- дълго, защото аз се каня да ти дойда на гости:)))))) Щях още сега да тръгна, ако не трябваше утре да отпрашвам в друга посока. Убивам човек за такова нещо, а всъщност никога не съм правила...

    ОтговорИзтриване
  12. Аааа, верно е ноември :)
    Трябва да поръчам на половинът да донесе от мазето, че там не е моя територия. Дано успее, докато тръгнеш в тази посока :)))

    ОтговорИзтриване
  13. Ейййй.. баба (нека почива в мир!) какъв правеше.. пръстите си да оближеш! Така и не знаех обаче как се прави.. Благодаря, Пепи!

    Не съм хапвала тази вкусотия от години..

    ОтговорИзтриване
  14. чудна рецепта, но има ли заместител на гасената вар?

    ОтговорИзтриване
  15. звини ме, сега видях астериска за хл. сода.
    Мисля, че варджийници почти никъде вече няма, а знам че варната вода се използва и за сладко от кайсии

    ОтговорИзтриване
  16. Здравей Пепчо,попитах във форума за зимнина и ме насочиха към твоя рачел.Но аз нямам дюли или глюкоза.Само със захар и вода може ли да стане. Да карамелизирам ли захарта?Имам ябълки ,ако дюлевият сок се ползва като сгъстител -желира,то може ли да се замести с ябълки,вкусът ми с тиква мисля че пасва.
    Утре смятам да го почвам пък каквото стане.Ще направя малко само със захарен сироп и малко с ябълки вместо дюли.С глюкоза пък никога не съм пробвала .Още един въпрос -пектина на прах може ли да се ползва при приготвянето на сладка?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Със захар и вода няма да стане. Няма желираща част тук. Дори да карамелизираш захарта, после като сложиш вода - ще се разреди. Ако изваряваш, изваряваш, изваряваш.... - ще получиш мармалад от тиква.
      Затова се ползват дюли, тъй като в семниците им и семките има много пектин. И в ябълките има, но не толкова и вместо да получиш рачел - ще стане сладко с тиква. Че си пасват на вкус - спор няма.
      Дюли ползвахме, когато нямаше глюкоза по магазините и се купуваше с връзки и познати. Сега има глюкоза в почти всеки супермаркет, съвета ми е да вземеш и да направиш с него. С всичко друго ще стане сладко с тиква, а не хубав рачел, какъвто очакваш. Можеш да отложиш правенето - тиквите траят. И по-добре го отложи, но го направи както трябва.
      Тиквата - цигулката не ми е така плътна, както бялата, кестенка тиква. С такива правим рачела. Цигулка последно пекох преди месец и си обещах, да не се занимавам с глупости, при положение, че имаме хубави тикви, които и без захар да печеш, пак са вкусни и като ядеш не ти се размива в устата, а остава месесто и сладко парче, което с наслада задържаш.
      Пектина на прах - ползва се за желета, да сгъстява ги. Но на рачел не сме слагали, тъй като - пак казвам - старата рецепта е с глюкоза. А щом така пише и ни е харесало - значи така го правим :)

      Изтриване
  17. Ами ще потърся глюкоза,но в супермаркет наблизо няма такава.Кауфланд ми е на 5-6км ,тук градски транспорт няма и ми предстои едно пешкоходене или близо 12лв за такси -та златна глюкоза.Цена може ли да ми кажеш на тази глюкоза за буркан и колко грама е ?Извинявам се,но искам да знам защото реално тези магазини са ми на километри.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. 400 гр. е около 1,30 до 1,50. На една доза отива 3 бурканчета.
      Можеш да отложиш правенето, или пък да направиш само със захар, щом така е правила баба ти.

      Изтриване
  18. Аз винаги пробвам всичко,ще направя и със захар ,и по двата твои варианти -със дюли или глюказа.С карамел също.И с гроздова шира бих,ако можеше да се намери такава или да си направя сама -ама е малко късно.
    Луд умора нема,а и тикви има бол :D
    Утре само със захар.После по другите начини.
    Ще споделя резултат,ако не ставам досадна.
    Много си мила,благодаря за отделеното внимание.
    Апропо човек според мен изгражда вкуса си още в детството и запазва от там вкусове.Икам да възпроизведа точно онзи рачел първо дето баба правеше.После пробвам всичко друго и тогава решавам кое ми харесва,никога не отричам нещо без да съм опитала.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ами аз съм опитвала рачел със захар само от колежка, по времето на големите предприятия, където всяка носеше да дегустираме сладката :) и на него кубчетата тиква си бяха цели, но нямаха тази хубава коричка (а мека сърцевина), която има този, с глюкозата. Ей това ми харесва на мен най-много в рачела. Не знам дали помниш това време (зависи от годините ти :) ), но носихме всяка зимнина за дегустация, баници, сладки.... в обедната почивка и разменяхме листчета с най-успешните. Ей такива рецепти си имам от тогава, които не заменям.
      Щом имаш много тикви - давай, ще чакам резултата.
      А някоя глюкоза между другото се прави от шира. Т.е. извлича се, не знам точно процеса какъв е. Та тя се води "био продукти" и е по скъпа от тези по 1,20

      Изтриване
  19. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  20. Това е рачелът от моето детство. Така го правеше мама. Сега аз го приготвям по тази рецепта. Обожаваме го вкъщи.Трудоемко е, но си заслужава труда. Благодаря за споделена рецепта! Цвета

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Вярно, че трудоемко, но много пъти тези неща си заслужават :) тогава удоволствието да го похапваш и споделиш с близките си е по-голямо :) Радвам се, че съм помогданала да откриете този вкус отново, Цвета :)

      Изтриване
  21. Да попитам-до каква готовност се вари тиквата, трябва ли да стане мека или не...Благодаря за споделената рецепта и за чуднотийките в този сайт!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тиквата омеква след първите 15 мин, но не се разкапва от по-дългото варене, защото варната вода я прави стегната - вътрешността е мека, а повърхността здрава, като ядеш после тази повърхност е почти като фин карамел - леко хрупкава.
      Така че - варете, докато соса около тиквата се посгъсти, само не бъркайте много, да несе нараняват парченцата.
      Поздрави :) Пепа

      Изтриване