В петък на гости - С настроение в кухнята

       Петък е, време за гости.  А днешния петък  най-после не е толкова жарък, както предните 5-6 дни с Т*  над 40*. И времето  си има своите настроения , както и  моята днешна гостенка, когато  е в кухнята. Ако въобще влезе в тия горещини, че напоследък слушам честичко обявява бойкот на кухнята. Хубавото, че заради мъжете си се прежалва, а ние се любуваме на интересните и,  в голямата си част  подкрепящи гръцко-унгарската дружба рецепти. 

       Това беше и първото, което ме впечатли в Ирма, когато я срещнах за пръв път (и нея) във форума на Гответе с мен - че съхранява рецептите  на бабите, че помни първите уроци, но наред с това обича да експериментира вкусовете и опитва различното, нетрадиционно...И влага от себе си онази частица, на която аз казвам "капчица  магия от себе си", довършвайки рецептата по свой вкус, вместо да следи за стотната от грама. Е, изключвам някои сладкиши, където няма начин.

      И тъй като тя е гърмян заек (или стара пушка) знае много и  помага на младите дами  с богатия си опит и наставления. Това последното е общо за двете ни, нали и момчетата ни са  на една възраст, та вече усилено се усъвършенстваме в  покровителствено-наставленическия тон  към младите дами.  Другото прилика, която открих с нея е, че и тя  е роб на очите и на небцето си. Без да мислим за последствията. Но затова пък пък и двете обичаме скитането из горите, което компенсира слабия ангел пред някои кулинарни изкушения.  С няколко думи - от една порода сме. И много се зарадвах, като видях, че е решила да си събира рецептите на едно място и си направи блог.  В който не само  публикува рецептата, но и пише собствените си мнение и препоръки. 

     

     И докато все още е петък :)) и ако още не сте открили настроенията и в кухнята, представям ви днешния ми гост  Ирма с нейното кътче Sentiments in the kitchen ...

     А аз, мила Ирма, сърдечно ти  благодаря,  че откликна толкова бързо на поканата ми. и  това за градината, дето си го писала,  не е много вярно, да знаеш. Обикновено само поливам и бера плодовете на труда на мамини

**************************************************************

Топъл, слънчев привет на всички читатели на „Храна за мой’те канибали”!

Казвам се Ирма, майка на две порасли вече деца  - момиче и момче, млади, зелени, които безкрайно много обичам. Те са смисълът на живота ми и всеки ден се моля Богу, да са здрави и много, много щастливи. Също така съм вече и баба на прекрасни малки слънчица, които са много далече от мен, факт който често ме натъжава.

Трудно ми е сама да се опиша, но мога да кажа, че съм строга жена с меко сърце, което силно обича, бързо се пали и е готово да избухне като атомна бомба, в най-неподходящият момент :-)  Близките си ме знаят и се шегуват непрекъснато за заряда.  А милата ми половинка е отговорен за предпазителя – винаги да е здраво закрепен и подсигурен с много обич и всеотдайност.  

През годините, докато растяха децата, а ние побелявахме неусетно, не намирах много време за себе си, за нещата, които обичам да правя, дори и за хоби. Мисля, че даже нямах такова. Всъщност, имам много интереси, но така и нито един не прерасна в постоянно занимание. Аз съм си такава - любопитна, но и колебаеща се – Везна,  точно както ме описват в зодиака.

В последните 10 години започнах да се ровя доста в интернет, търсейки информация за едно или друго, и така естествено попаднах в кулинарното блог пространство. Впечатлена от богатството на рецепти, идеи, техники,  фотографии започнах всеки ден да поглеждам за нещо ново. Така и намерих „Гответес мен”, станах член на форума, открих много сродни души и полека-лека напълних кухнята си с толкова нови неща, че някои стоят още неизползвани, чакащи своя ред. Да не говоря за купищата събирани рецепти, повечето неизпробвани дори.

Наскоро, след дълго двоумение, като на шега стартирах и собствен блог (ей, това никак не го вярвах) и 3 месеца по-късно, в един горещ, изтощителен за мен юлски ден получих покана да гостувам на Пепи. По-точно казано моят блог на гости в „Храна за мой’теканибали” 

Ами сега? Бях както изненадана, така и поласкана. Ех, Пепи как само излекува умората ми! Приех разбира се, на драго сърце. Взех да връщам лентата назад, да си спомням кога за първи път се срещнахме с нея... Среща ли казах? О, среща в истинският смисъл на думата изобщо не е имало. С Пепи не се познаваме лично и имаме да наваксваме в това отношение. Запознахме се виртуално, в любимият ни форум  където се подвизава под името pep-4o. Имате ли някакъв въпрос, сигурна съм, че Пепи знае отговора, а дори и да не го знае, ще откликне я с насока, я с идея, но няма да остане безучастна.  Просто си е такава, добричка и мила с всеки. Освен това е голяма фурия в кухнята. Точно така – фурия, даже ураган. Не мога да си представя откъде намира сили и енергия да работи, къща да върти, да градинарства на село, да готви, меси, бърка, консервира и т.н.  всичко в  огромни количества. А може и да пропускам още нещо. Сигурно причината е в огромната любов, с която гледа семейството си и с която говори за него. Истинска майка, съпруга и домакиня. И жена с главно Ж  Жена, която освен многото си таланти има и хоби, изискващо както време, така и постоянство.

Мога още да рисувам Пепи, но няма смисъл, защото хваленото и прехваленото не привлича окото, а аз целя именно обратният ефект.

За гостуването как се подготвих ли?.... Ами трябваше ми наистина време да измисля, с какво да изненадам домакинята си. А да изненадаш Пепи, не е никак лесна задача. Затова реших да отида на гости с това, което умея най-добре в кухнята. Няма да рискувам да се изложа. И понеже опознах вкусът й, за сравнително краткото време засичайки се в нета, знам колко много харесва млечни продукти и заложих на сирене (тук идеално си пасваме, Пепи). Хубаво, българско, бяло саламурено сирене.

Сега са модерни всякакви комбинации с него, някои доста причудливи, доста провокиращи, в същото време интересни и вкусни.

Ех, Пепи не ти нося нищо подобно,  :-)  но ти:

Отвори порти и посрещни

добри гости уморени,

прашни, изпотени, зажаднели!

(то в таз жега няма как да е иначе :-) )

Тебе идат те да видят,

да те видят и поздравят,

добро да ти пожелаят,

пък и нещичко да ти дарят.

Хайде сега Пепи, налей един студен айрян и седни да видиш какво има в бохчата!

А, вътре има скрита,

баница навита,

топла и уханна

и с рецепта закопчана.

 

Баници се правят в целия Балкански полуостров, та и в централна Европа дори (щруделите са вид баница, все пак), но нашата баница я няма никъде.

Аз се научих да точа кори от баба. Мама също ги умееше, но нейните бяха по-дебели. Може би, уморена много от ежедневието и натовареността си, не е имала сили да стои наведена дълго, за да изпипва и разтегля всяко крайче. Но пак миришеше страхотно, всеки път, когато имаше баница у дома. И аз всеки път стоях неотлъчно до майсторката, която и от двете да беше, подавах това-онова, наблюдавах всяко движение и всичко се запечатваше в съзнанието ми като филм, до най-малкият детайл.

Вита баница с теглени кори, сирене и масло

Продукти

за корите

1 кг. брашно (тип 500)

500 мл. студена вода

2 равни с.л. сол

2 с.л. олио

2 с.л. оцет

за оформяне на корите

100 гр. масло

50 мл. олио

6 с.л. брашно (пълни)

за плънката

800 гр. сирене

6 яйца

1 ч.ч. кисело мляко

Ако сиренето е обезсолено, добавете малко сол на вкус

допълнително

30 гр. масло

олио за намазване на тавите

Приготвяне

Пресейте брашното и го сипете в голяма купа. Направете кладенче, в което сипете водата, солта, олиото и оцета. Замесете глдко и еластично тесто, което доомесете върху леко набрашнена повърхност, докато спре да лепне и се оформи хубава, гладка топка. Разделете я на две части, като всяка една оформите на фитил.

 

Сега накъсайте фитилите на четен брой парчета, с еднаква големина (колкото голямо яйце). Получават се 18 бр.

Намаслете леко масата и окръглете добре всяка топка, с въртеливи движения и като леко я притискате към масата с дланта. Трябва да станат напълно гладки. Оставете ги да отпочиват около 15 минути, след което те ще са се отпуснали. Тогава, с длан ги натиснете за да се разплеснат малко – да станат като питки

Нека починат още 5-10 минути.

През това време сложете в малка купичка 100 гр. масло и 50 мл. олио. Разтопете ги в микровълновата фурна, на средна мощност, след което им добавете 6 с.л. брашно и разбъркайте добре сместа до гладка, гъста каша. Тази, на снимката се вижда малко течна, затова добавих още 1 с.л. брашно. Трябва да капе на едри парцали, а не да тече.

 

В средата на всяка питка сложете по около супена лъжица от брашнената смес и похлупете с друга питка. Работете бързо, за да не изтече сместа. Най-добре да правите това за всяка питка по отделно. Веднага след като сте похлупили с втора питка, слепете идеално краищата, като притискате двата края между палеца и показалеца, а с останалите пръсти повдигате средата нагоре, като калпачето на гъбка. С въртеливи движения бързо и лесно се изпълнява тази процедура.

Вече имате 9 готови за разточване питки.

Сега  ги наредете върху намаслена дъска или друга повърхност и ги завийте с кърпа, за да не засъхнат отгоре и да им се образува коричка.

Подгответе си тавичките в които ще печете, намаслете ги добре навсякъде.

Направете си и плънката, като натрошите сиренето на ситно, но не го мачкайте твърде много – нека има цели парченца, които да се усещат в баницата. Добавете яйцата и киселото мляко и разбъркайте всичко заедно.

Следва да разточим корите за баницата.

За целта намаслете навсякъде масата с олио – разнесете го с ръка, но не я заливайте, защото тестото ще ви бяга и няма да можете да го разточите. Вземете една питка и с точилка или мердене я разточете от центъра към краищата, на колкото можете по-тънка кора.

Няма да ви уча сега как се мятат корите, защото това не става само с думи – трябва да се види и да се опитва. Затова, след като сте разточили максимално тънка кора, с ръце изтънете краищата й, като не я повдигате много – не чак до центърът й. Леко повдигане с леко и нежно издърпване навън, доколкото позволява тестото. Не бива да късате корите, защото после ще ви изпада плънката през дупките. :-)

 

Моите винаги се получават без дупки, много тънки, така че се чете през тях.  :-)

Веднага давам доказателство

 

Готовата кора напръскайте с малко мазнина.

На мен ми остана от брашнената каша, с която слепвах питките и я разредих с малко олио – в нея има доста масло и не ми се искаше да го губя. С това и пръсках корите, преди да им сложа плънка. Но ако не ви се нрави идеята, може да разтопите още масло и олио по описания по-горе метод, в микровълновата.

Отгоре сложете равномерно, навсякъде плънка и завийте кората на руло. Добре е да се навива хлабаво – да има луфт между стените на рулото. Ако е много стегнато, те ще се слепят и баницата ще стане плътна и тестена. Затова, за да ви е лека и хрупкава внимавайте с навиването! С мазнината също трябва да се внимава, за да не стане пък прекалено мазна. То и сухата баница не е баница, но от много мазнина боли корем!  :-)

 Готовите рула навийте спираловидно и подредете в подготвените тави. Аз съм забелязала, че в алуминиеви тави най-добре ми се изпичат баниците. За други печива има и по-добри съдове, но в случая предпочитам тези.

Когато напълните тавата с баница, напръскайте тук-там отново от (доста) разредената брашнена смес и сложете няколко малки парченца студено масло.

 

Печете баницата веднага. Това значи, когато сте на 2-ра или 3-та кора да си пуснете фурната да загрява - вие си познавате вашата и сами преценете, колко време ще й е нужно и в кой момент да я пуснете.

Пече се на 220 - 240° за около 10-15 минути.  Преценявате сами – трябва да е със златиста коричка, както и отдолу да има същата.

Синът ми обича по-препечени банички, а аз нормални. Затова и едната ми баница е по-тъмна - в никакъв случй не е прегоряла :-)

След опичането напръскайте леко повърхността й със студена вода и веднага я завийте с кърпа за около 15 минути, да се задуши и леко да омекне.

После, ако не искате да чакате повече, можете да я начупите (ние не режем баница) и сладко, сладко да си хапнете. Както традицията повелява: с айрян или боза :-)

Благодаря на Пепи за поканата, за гостуването и на всички, които устискахте до

„края на филма” с мен!   :-)