29 май 2016 г.

888. Печени пипала от калмари

 
     Всъщност рецептите в блога са повече, защото в доста публикации има по две, или три рецепти :) Обаче напоследък наистина сме на морска тематика у нас. 


 А рецептата за пипалата на калмарите (тия големите ги купувам от Метро вече втори път) е много простичка и лесна. 


Необходими за 2 порции:
2 бр. големи пипала от калмари 


4-5 лъжици зехтин 
сок от 1 лимон 
1 малка скилидка чесън 
копър - пресен! 
щипка едро смлян лют пипер и щипка сол 

Приготвянето е в 3-4 стъпки :) 
* Пипалата се поставят във вряща вода и варят, докато вилица влезе без съпротивление в месото им.  Когато са готови - веднага се изваждат, да не се преварят, тъй като като всички морепродукти ако се преварят стават гумени. 
* Измиват се с чиста вода - пускат боя :) и пяна. 
* Поставят се на  силно загрята скара, или загрята плоча и  пекат от двете страни за по 2 минути - леко да се зачервят. 
* Всички други продукти за сосчето се смесват - копъра е ситно нарязан, скилидката чесън е фино смачкана. 
* Готовите пипала се заливат и веднага сервират. С чаша вино, разбира се :) Бяло, охладено. 



Миди с ориз по бургаски.... т.е. миди от Бургас :)


    Така де, мидите са от Бургас. И тъй като младият мъж у нас все още е командирован в Бургас,  но пък отдавна говори, че му се хапват  миди с ориз,  вчера го изнудих да отиде до рибен пазар и да ни достави прясна стока, за да му ги сготвя :) И други  морски неща покрай мидите, но това ще е тема на друга публикация.
    Мидите ги сготвих много лесно - по спомени от това, което съм хапвала и сверяване на спомените с рецептата на Кремена, която си е баш от Бургас. И както тя пише на всички е ясно, че има поне 123456... рецепти за миди по Бургаски. Ама тази стана нашата :) Младежът беше изключително доволен и омете две от общо трите порции.  Следващия път ще го сготвя направо в тигана за паея. И вместо Миди с ориз по бургаски :) ще ядем паея с морски дарове ( а че ще трябва да си купи и другите дарове и шафран 
 :laugh: е негово задължение). 
За хората, които не обичат миди   :smile1:  ще напомня, че те са а натурален източник на защитаващия мозъка витамин B12. Той предпазва мозъчните клетки от стареене и го поддържа в добра кондиция. Мидите са богати и на други микроелементи, съдържащи цинк и йод. А йодът е важен за щитовидната жлеза . Изобщо - имате ли възможност за пресни миди - хапвайте. И задължително купувайте със затворени черупки, а не "дишащи" :)  каквито продават някои търговци - в публикацията за салатата от рапани споделих. Защото колкото са полезни, толкова и опасни могат да бъдат. Сигурно могат да се ползват и замразени, изчистени ядки, но не знам дали би се получил такъв вкусът, който има тази гозбица, тъй като в нея се ползва водата от варенето на мидите - бульон с морски вкус :) Сварих мидите отделно, за да не се притеснявам дали ориза и мидите ще се сготвят по едно и също време, ако сложа мидите да се готвят в ориза.


Продукти: 
1 кг пресни миди с черупките 
1 чаша от 180 мл ориз :) ами да, така, в чаша с мл. си меря ориза
1 малка глава лук 
2-3 скилидки чесън
по 1 малка зелена и червена чушки 
по 3-4 листа (не стръка) девесил и кервиз 
4-5 с.л олио 
150мл бяло вино 
бульона от варенето на мидите и чиста вода :) но гореща 
3-4 чери домата (или 1 нормален) 
сол, копър, лимон 

Приготвяне: 
* Мидите се измиват и черупките им почистват от мустачките :) и полепналите по тях песъчинки. Колкото и да ги чистим, май винаги остават, затова и после бульона го прецеждаме.
* Поставят се да се варят в достатъчно голяма тенджера, без вода, но с малко вино - около 100мл и 2-3 стръка девесил.
* Варят се бързо - зависи от степента на котлона, но това количество, на котлон на макс. степен за около 8 мин. , са готови - черупките са отворени и се показват ядките на мидите.
* Тенджерата се отмества от котлона и когато мидите поизстинат и могат да се пипат с ръце се изваждат и част от тях почистват - изваждат им се ядките. Другата половина се оставят в мидите. Ако тиганаът, в който ще се готви е достатъчно голям, може да оставите всички миди с черупките.
* Бульонът се прецежда и държи топъл - ще ни трябва за ориза. Количеството му е около 1 ч.ч.
През това време се приготвя оризът:
* Морковът и чушките се нарязват на дребни кубчета; лука на ситно.
* Поставят се в мазнината в тигана и запържват за 3-4 мин. Това го правя под капак, за да могат да се и задушават.
* Прибавят се и ситно нарязаните скилидки чесън и добре измития, отцеден ориз.  
* Запържва се още две-три минути, докато ориза се "оцъкли" :) стане прозрачен и се налива виното.  
* Прибавят се листата девесил, кервиз, посолява се (щипка сол е достатъчна) и оставя да къкри, докато виното се изпари. 
* Налива се топлия бульон от мидите и още гореща вода - съотношението ориз/течност да бъде 1/3. 
* Когато заври степента на котлона се намалява - оставя се да къкри тихо, около 15 мин.
* Прибавят се мидите и нарязаните домати; разбърква се всичко внимателно (да не се разкъсват ядките на мидите) и затваря с капак да се готви още около 10 мин. - до набъбването на ориза.
Ако искате, може да си оставите ориза малко "по-сочен" - със сосче, както аз бих го харесала, но знам, че човеците ми не харесват такъв ориз и го готвих, докато се изпари течността - за тия времена горе, които съм упоменала :)
* Поръсва се със ситно нарязан копър, гарнира се с лимони :) и се поставя по средата на масата - всеки да сипва, колкото му е сладко. :slap: ( Мили  хора, не се прави така. Не знам как някои хора го постигат, но слагат плато с храната, тигана, или тавата на масата и всеки си слага, колкото иска. Ей този номер колкото пъти го направя у нас, винаги, ама винаги  излиза една порция по-малко от предвидените. Милите ми мъже, да са живи и здрави, никога не мислят колко човека ще го ядем. И тъй като женската част от домочадието  ядем по-бавно, но  пък с отношение към храната :give_heart: , ни се е случвало да си търсим друга вечеря. )
 Затова : 
* Готовите миди с ориз по бургаски се разпределя в чинии (този път три), поръсва със ситно нарязания копър и гарнира с резен лимон. 


28 май 2016 г.

Пълнени свински котлети с ябълки. С аромат на хвойна.


След едни разходки по горите наши тази пролет се сдобих с чаша семена на хвойна. И докато   приятелите ни  го влагат в домашното производство на джин, аз като нелюбител на тази напитка реших да го влагам в манджите :smile1: Само да вметна, че живота не е само работа, готвене и обратното, докато е хубаво времето и не съвсем напекло слънцето, хващайте пътеките в горите и се наслаждавайте на родната природа. Реших да не пиша за нашите разходки в блога, защото са все места, които не бих могла да опиша с думи. Тук има малко снимки на  Кадемлийското пръскало и Тъжанския Балкан, Светилището Перперикон Каменната сватба до с. Зимзелен, Райското пръскало и х. Рай,  Скалните гъби, Караджов камък сред Родопите....    



Ей такова едно храстче обрах. И тъй като много харесваме това свинско филе с ябълки и сметаново горчичен сос,  реших да разместя мястото на ябълките и да подправя с хвойна Love  Ама много добре ми се получи, преди малко го вечеряхме. Дори девойчето, която не бе опитвала тази манджа, преди да я сготви под мамин надзор като тв звезда, се произнесе одобрително. А тук оборих и твърдението и: "Всички рецепти на мама започват с месо, вино и салвия". Тук салвия няма :) 



Продукти за 5 порции: 
5бр. свински котлети (тук са с кост, но може и без. Важното е да са по-дебели, защото се цепят през средата) 
2 кисели ябълки 
3 лъжици масло 
3-4 лъжици олио 
сол
250 мл течна готварска сметана 
1 с.л. горчица 
150 мл бяло вино 
1 ч.л. мед 
десетина зърна хвойна (продават се и в магазини за подправки и билки, освен, че може да си наберете :) 
3-4 скилидки чесън
4-5 лъжици брашно 

За гарниране - конфитюр от червени чушки е тук, но може и без него, соса е достатъчен :) 


Приготвяне: 
* Котлетите се режат през средата към костта - да се получи джоб. 
* Посоляват се отвътре и отвън и оставят да се осолят за 10-15 мин., през които приготвяме плънката :)
* Ябълките се почистват и нарязват на големи кубчета. 

* Задушават се в лъжица масло и 30-40 мл от виното, докато омекнат и се изпрати течността им - това става за 6-7 минути. 
* Прибавя се медът и разбъркват. 
* Пълнят се джобчетата на котлетите и затварят - може да се "зашият" с клечки за зъби, или шишчета, но свинските котлети рядко се отварят при готвенето. 



* Овалват се в брашно и изтупват от излишното. 
* В тиган с капак се загрява олиото и една лъжица от маслото. 
* Котлетите се пържат в загрятата мазнина, под капак, до зачервяване, от двете страни.
* Когато се обърнат да се пържат от втората страна, в тигана се поставят смачканите цели скилидки чесън и половината от зърната хвойна. 

* Готовите котлети се изваждат в чиния. 
* В тигана се налива виното и оставя да покъкри 2-3 мин. Прибавя се последната - трета лъжица масло и разбърква, докато се разтопи. 
* Сосът се прецежда; тигана почиства и връща на котлона, а в него се връща и преццедения сос. 
* Прибавя се сметаната, горчицата и останалите зърна хвойна - смачкани с ножа, за да се отворят. 




* Когато сосът заври, в него се връщат котлетите. 
* Оставят се да се готвят по минута от двете страни и отместват с тигана от котлона :) но се оставят затворени с капак  за още 3-4-5 мин, за да се напоят добре в соса. 
* Сервират се с по 3-4 лъжици от соса и :exclaim: гарнирането с конфитюр от червени чушки е само по желание. А у нас желание има и тъй като лАнското производство е на привършване, тази година ще си приготвя тройна доза. 

  


18 май 2016 г.

Салата от рапани


      Тази пролет установих, че морето ми е точно на час и половина път и  нали слънцето не е напекло силно все още, продължавам с измерването на разстоянието и дегустирането на разни морски храни. Последния път (да се разбира вчера :smile1: ) се сдобих със съвсем пресни миди (недишащи :laugh:, но за тази глупост търговска  в края ще пиша)  и рапани. Готови, почистени, охладени, първо мислех да ги подмина, защото се усъмних, че сама ще им се радвам, но като се загледах в месото им,  видях колко много прилича на това на охлювите - само размера е 3-4-5 пъти по-голям. Тук ме осени мисълта, че с приликата на охлювите ще подмамя авджи Стоев да хапне, а това, че са морски черупчести - ще подмами девойките. Дори малката, която иначе риба не яде, но миди харесва.  :girl_prepare_fish:
Познах и в двата случая. Количеството е 2 такива чинии, достатъчна салата, или мезе за четирима, а за една позната ваша дама :))) вечеря с препечена филия. 


Продуктите са малко и видни  :smile1:
300г почистени, сварени  рапани (ядки) 
1 глава червен лук 
100г маслини без костилки  (какво е салата без маслини :)))
1 лимон 
4-5 лъжици зехтин 
сол  

Приготвяне: 
* Месото на рапаните  и маслините се нарязват на ивички. 
* Лукът се нарязва на полумесци, посолява и претрива с ръка. 
* Всичко се смесва в купа, посоляват се още малко (на вкус) и прибавят зехтина и сока на лимона. 
* Разбърква се и оставя за 30-40 мин. в хладилник, да се овкуси.

Това е - бързо и лесно. Само да ви паднат рапани в ръцете :)

С благодарност към Кремена   за разходката и рибния пазар   :-*, а при нея може да видите още рецепти с рапани. Е, нейните са собствен улов. 

Сега за дишащите миди. Всички хора, които са се интересували от мидите знаят, че когато купуват - черупките трябва да са затворени. Поне 95% от тях, останалите 5 и да изхвърлите - няма да ви е жал. И тъй като в единия магазин Кремена изрича на глас, че явно са стари, защото са отворени (все едно бяха сварени) , продавачката я убеждава, че не са стари и са отворени, "защото дишат". Да му се не види, интересно в морето как дишат, като са затворени :laugh::laugh::laugh: . Кремчи, другия път не брой ни до 10, ни 20...... 

12 май 2016 г.

Полента Болонезе със сос със сирена


      Сигурно всеки има рецепти, които отлежават и чакат да бъдат приготвяни. При мен тези са малко, но затова пък - трайно отлежали :) така да се каже. Тъй като все се намира някой, който да не яде по нещо у нас. Е, извън  всичко на скара. Така е и с една полента  със сос рагу  , на която най-сетне дойде времето и то само, защото видях подобно предложение  във ФБ от   Raspberry Syrup.  В такива случаи няма отлагания на чакането.  Е, после се случва чакането с публикуването, но това е друга тема. 
       Полента, печена на скара и два вида сос - единия наситено месен сос рагу, другия - бешамелов с кашкавал и синьо сирене (ако му сложите и жълтък ще си имате сос Морне). Все любими сосове, които овкусяват иначе сравнително сухата полента.  Не много фотогенично ястие, но пък вкусно.  Длъжна съм да спомена, че преди да я хапваме с девойката настъргах и пармезан, но последния не влезе в кадър - гладните жени са изнервени  :smile1:Та ако решите да си приготвите тази полента Болонезе със сиренов сос - пригответе си и парче твърдо сирене за поръсване.  
      Полентата (никога не го наричам качамак това изделие) се приготвя от царевичния едър грис, на пакетите на който пише, че е за качамак :) У нас е често срещана на масата, но обикновено все гарнирана с бекон и сирене. Винаги може да се приготви по-рано - от предния ден и разсипе в тава да изстине и хване калъп, а да се досготви :) следващия ден, или  вечер след работа, или когато и да е  :smile1:  преди сервиране.  Тук най-важно е сиреновия сос да се приготви преди сервиране, за да е топъл :) и да се усети добре аромата му. 


Продукти: 
За полентата:
~180 г царевичен грис 
50 г  настърган пармезан/твърд кашкавал
1 с.л. масло 
~ по 300 мл  вода и пилешки бульон (или само  вода, но с бульона вкуса му по-добър)

За сос  Рагу/Болонезе:
500 г.кайма (смляно месо е най-добре)
500-600 г. белени домати (пресни или консерва)
1 глава лук
150 г. гъби,
1 глава лук,
2 средни моркова
5-6 скилидки чесън,
50 мл. бяло вино,
сол и черен пипер 
риган  или босилек (или и двете)
~ 50-60 мл олио 

За сиреновия сос: 
2 с.л. брашно 
2 с.л. масло 
500мл прясно мляко 
индийско орехче
100г кашкавал 
100 г синьо сирене


Приготвяне: 
Първо полентата :)
* Приготвя се правоъгълна кутия /тава с размери~ 20/20см. и застила със свежо фолио. 
* Бульонът и водата се кипват в  тенджера, прибавя се щипка сол  и на тънка струя изсипва царевичния грис. 
* Бърка се енергично, докато се сгъсти и поеме водата - около 4-5 мин.
* Прибавят се маслото и сиренето, обърква, докато се разтопят в сместа. 
* Тя се изсипва се в приготвената кутия/тава , заравнява отгоре и охлажда (прибира в хладилник за 30 мин.) .
През това време приготвяме соса Болонезе :) 
* Лукът се нарязва на ситно; морковите на дребни кубчета.
* Поставят се тенджера, заедно с мазнината и се запържват за 3-4 мин. 
* Прибавят се смляното месо, ситно нарязаните гъби и скилидката чесън и всичко задушава под капак, докато остане на мазнина. 
* Подправя се с риган и  сол - на вкус (солта се преценява според каймата и консервираните домати) и прибавят виното и намачканите домати - или грубо пасирани с ръчния пасатор (добре е да се усещат фините парченца, докато се хапва :)) 
* Отново се задушава всичко, докато течностите се изпарят. 
Тук е време да извадим охладената полента и да нарежем на квадрати, правоъгълници.... или иначе казано - парчета с големина по желание (по две на човек да кажем), които ще сервираме със сосовете.  
* Нареждат се на хартия за печене и пекат в загрята фурна на средна скара, на 200* за около 7-8 мин. - до бледо зачервяване, да не се изсушава. 
През това време си приготвяме и соса със сирената, който е готов за същите 7-8 минути :) 
 * В касерола разтапяме маслото  и добавяме брашното. Запържваме за около 2-3 минути, като постоянно разбъркваме до получаване на златист цвят.
* Отместваме касеролата/или тенджера от котлона  и на тънка струя, при непрекъснато бъркане,  наливаме студеното, или хладко мляко.
* Посоляваме, подправяме с 1-2 фини настъргвания на индийското орехче, връщаме съда на котлона и варим на слаб огън 6-7  мин, като постоянно разбъркваме соса.

* Накрая прибавяме фино настърганите сирена и изключваме котлона, като продължаваме да бъркаме още минутка-две, докато те  се разтопят. 

И да плейтваме :))
Парче печена полента,  3-4 лъжици сос Болонезе, пак парче полента, още 2 лъжици месен сос и заливаме всичко с няколко лъжици от сиреновия сос. 
Това с поръсения магданоз е за цвят (може да сте сигурни, че беше старателно почистен от моята чиния) но пък ако го обичате - не пречи да си поръсите. Аз лично бих предпочела да си поръся риган, но когато сготвих тази полента той беше едва-едва показал се от пръстта :) 





29 април 2016 г.

Козунак


      Аз приключих с козунаците за тази година, но който още не е избрал какъв козунак да приготви  :smile1:  Може да опита този -  Класически козунак с прясно мляко и повечко яйца. Същото тесто като на козуначените кифлички, което ползвах преди години, когато месех козунак на ръка  :smile1:  Сега е лесно и мързеливо  - в хлебопекарната.  Само оформянето няма как - на ръце ;D  но тъй като тестото  е мазно се оформя лесно. И печени във фурната, разбира се. 
      От тази доза, която ще напиша  излязоха  4 козунака  във форми с диаметър 20см и  един правоъгълен във форма 30/11 см. 



Продукти: 
6 яйца
300 мл. прясно мляко
300 г. захар
80 мл олио
80г масло
1 пак. прясна мая (40 г)
щипка сол
кората на 2 лимона - фино настъргана
~ 900 г брашно за меко тесто smile1   Меко тесто, като долната част на ухото ни, но еластично. Приятно за работа, за пипане.  

още малко брашно (~100г) за доомесване и още малко олио за намасляване на ръцете 

2 жълтъка, 2 лъжици олио, 2 лъжици прясно мляко за намазване;
стафиди, червени сушени боровинки, локум, сушени череши 
захар, сусам, мак  за поръсване

Приготвяне: 
* Месенето на козунаците започва отново :) от активиране на маята -  в дълбока купа 30-40 мл прясно мляко прясното мляко се затопля до около 37*, в него се разтваря маята, заедно с лъжица захар и 2 лъжици брашно и се  оставя да шупне - поне 3 пъти да увеличи обема си. Това се получава за 20-30 мин. в топлото време. 

* През това време яйцата и захарта се разбъркват  леко с вилица, прибавя се останалото прясно мляко  и настърганите лимонови кори. 
* Всичко това се поставя  в контейнера на хлебопекарната да се меси, или в направено кладенче от брашното в голям съд, където ще се меси.
* Прибавя се щипката сол,   шупналата с прясното мляко мая  и половината от брашното. 
* Машината се включва да меси на програма тесто - при моята (Горене) е програма 8, за час и половина. 
* 3-4 мин. след като започне да меси малко по малко се прибавя и останалото брашно и по 2-3 лъжици от разтопеното  масло  и олио, докато поеме всичко. Тестото трябва да се оформи на голяма, нелепнеща по стените на съда топка 
* Така оставяме машината да си извърти почти целия цикъл - към края, последните 10 мин. я изключвам и включвам още веднъж  да извърти цялата програма "тесто". 
* Следва най-важната част - втасването на сладкото тесто :)
* Може да се остави в хлебопекарната да втасва,  тъй като е  загряла докато го меси, но по-добрият начин е да се остави на много топла стайна Т*, или във фурната, включена  на 50*. Така направих и аз - завих контейнера с намаслено свежо фолио и сложих в загрятата фурна. Трябва да увеличи обема си поне два пъти и това се получава за около 50-60 мин.
* Тестото се изважда на масата и разделя на толкова парчета тесто, колкото  козунаците, които ще се правят според големината на формите  
* Формите за козунаците се намазват с масло, или застилат с хартия за печене.
* Всяка част тесто се разделя на още няколко части, зависи как ще се плете козунака - дали на плитка с три фитила, или повече, или ще прави на топчета. Въпрос на собствен поглед е оформянето, пак ще напомня за  показаното тук клипче от Роси за една питка и сега правя нещо подобно на кръглите, без много да им се притеснявам накъде да си заплета ръцете :) или фитилите - важното е, че се получава. Задължително е оформянето на фитилите да бъде с намаслени ръце.  Тук се поставя и плънката - т.е. стафидите, боровинките,   или локум - ако искате омесете с тестото, ако искате - разстелете като  кора тестото с пръсти , поръсете там и завийте на руло. Така и с всички фитили.С намаслени ръце, да напомня пак  
 :smile1:
* Когато всички бъдещи :) козунаци са готови се поставят във формите за печене, покриват се със свежо фолио, намаслено от долната страна (която е към тестото) и отново прибират във фурната, на 40* , да втасват -този път повече ~ 2,30ч. ги оставих, увеличиха си обема около 3-4 пъти.  Затова, когато ги поставяте във формите гледайте те да заемат 1/3 най-много до 1/2 от големината на формата. 
* След като видим, че са добре втасали,  изваждаме формите от фурната, за да ги намажем, а фурната включваме на 180* без вентилатор, или 160* с вентилатор  
* Намазват се с четка (или парче марля) с  жълтъка с прясно мляко и олио и поръсва по желание с някакви семена, или със захар. 
* Поставят се да се пекат в загрятата вече фурна - някъде в долната част на фурната, задължително под средната част. Пекат се за около 30 мин (зависи от големината им), но най-добрия опит е пробата с дървено шишче, което трябва да излезе сухо.  
* Когато се извадят от фурната задължително се освобождават от формата за печене и поставят на решетка, докато изстинат напълно. Желателно е и тогава да се хапват, но пък нали знаете колко вкусен е топлия, дъхав козунак  

26 април 2016 г.

Талиатели с бекон и сушени гъби

     

      Всеизвестно на всичките ни приятели е факта, че някой нов вкус, или продукт, когато се одобри в къщи  върви поне 2-3 седмици в менюто, докато ни поомръзне :) Както казват човеците ни - да си отядем. Така е и с червената прясна паста, която за пръв път правих миналата седмица за тези червени равиоли с боб. И тъй като правих равиоли и с месна плънка (за тях друг път, че стана много червено) част от пастата превърнах в любима вечеря на момичетата. Е, едното момиче изчопли и гъбите, но аромата на сушени гъби си остана в тях :)
     С бекон и песто вече съм показвала, гъбите са винаги добавки - зависи какви има в наличност, в повечето случаи - печурки. Обаче тази есен нали си изсуших доста кладница, та сега не се притеснявам, когато забравя да купя гъби. 

Ето и рецептата за  Талиатели  с бекон и гъби 

Пастата се приготвя както съм описала тук В случая е червено-оранжева, оцветена с печена червена чушка.  Това количество е за 4 порции паста 

След омесване, почиване и разточване на тестото - тук е разточено с машината на най-тънката степен, около 0,5мм, лентите тесто се минават през машинката за паста през отвора за фетучини (между тях и талиателите разликата е съвсем малка и може да си ги наречете както си искате, защото сте си в къщи :) У нас до скоро минаваха с името фетучини, но момичетата си ги покръстиха на талиатели) 

Нарязаната паста се оставя на купчинки да засъхне за около 30 мин. Едва ли точния израз е "да засъхне", но ....... това е положението. Върху памучна кърпа, върху хартия за печене, върху стреч фолио. Каквото и да си изберете - да бъде поръсено с брашно. 



За гарниране трябват:
~60-70 г сушени гъби 
~250г пушен бекон 
шепа листа босилек
скилидка-две чесън 
7-8 с.л. зехтин 

твърдо сирене за поръсване (пармезан, кефалотири.......)

Приготвяне на пастата :) премина на два етапа, тъй като се притеснявам да сложа толкова нежна прясна паста наведнъж да се вари :)  Някой ден... когато добия смелост ще го правя наведнъж :)

* Гъбите се заливат с ~ 100мл  гореща вода и съда, в който са се затваря за 5-10 мин. 
* Листата босилек се пасират със зехтина и скилидката чесън. 
* Гъбите се изваждат от водата и заедно с нарязания бекон се  поставят в голям, широк тиган, в който ще се съберат с талиателите. 
* Задушават се, докато останат на мазнината на бекона. 

*** В този момент тази смес се разделя на две - половината остава в тигана, половината изважда за следващите две порции.  

* Готовата направена паста (да се разбира половината) се поставя в ~ 2,5л. вряща подсолена вода. 
* Когато лентичките паста изплуват на повърхността :) се засичат 1.5 мин време и изваждат в тигана при гъбите и бекона. 
* Прибавят се 3-4 лъжици от пасирания със зехтин босилек и 3-4 лъжици от водата на сушените гъби. Разбъркват се за минута   в тигана и се отстраняват от котлона. 
* Разпределят се в две чинии, а отгоре им се настъргва сирене (не бяло саламурено :) а от другите, жълти сирена тип мнооооого твърд кашкавал да кажем).  У нас фотосесията премина без пармезана, който девойките си бяха настъргали  в чиня и чакаха с него на масата :)))) 
Аз лично го харесвам на люспи, но моята чиния рядко стига до фотосесия пък.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...