28 юли 2015 г.

Сладко-кисел сос от кайсии


       В сезона на хубавите, сочни кайсии, едно не съвсем стандартно предложение за сладко-кисел сос от кайсии. Защо не, при положение, че вече няколко години си правя сладко-кисел сос от сини сливи и много се харесва на нас, младите  ;D у дома. Сладко от кайсии у нас е на почит, но основно за палачинки. Тук-там за чийзекйк. Но го правя винаги по един и същ начин, с гел-фикса 2/1 на д-р Йоткер. Това е едно от малкото сладка с фикса, което не избледнява, колкото и време да престои в бурканчето. Удобство за градски нужди :) където можеш да си правиш вечер след работа доза по доза. Е, като правим и от други плодове - по 2-3 дози стигат за зимата. 
      И мен не ме отмина вълната на подаръците от екипа на Dr. Oetker - изненадаха ме много приятно, като ми изпратиха кайсии и продукти за консервиране. А след като в началото на лятото при ревизия на мазето намерих 2 бурканчета сос от сини сливи,  реших, че няма да правя такъв, а ще го сменя с кайсиев сос.  Voilà, сосът е готов, заложен прилично количество и много подходящ за хрупкави пилешки хапки, но още повече (казаха младите човеци) - за панирани сиренца. 


За една доза от ~ 3 кг готов сос (а в какви бурканчета ще се напълни е друг въпрос :) у нас обикновено са все различни.) 

2 кг добре узрели кайсии 
1 кг кафява захар (може и бяла, но кафявата придава по-нежен вкус винаги) 
1л. вода 
100 мл ябълков оцет 
1 ч.л. канела 
2 зърна карамфил
2-3 скилидки чесън 


2 пакетчета  Gelfix Extra Classic 
1 пак лимонена киселина  (10г) 


Приготвяне: 
* Кайсиите  се измиват, почистват и разделени на две се слагат в съд за  варене.
* Заливат се с водата,  оцета,   подправките и счуканите скилидки чесън. 
* Вари се до пълно омекване на плода  -  около 20 минути и котлона се изключва. 
* Сместа се пасира, както е в тенджерата.  
* Прецежда се през не съвсем ситна цедка (колкото да задържи останалите цели подправки, люспи и парченца от чесъна)
* Сместа отново се кипва на котлона и прибавя захарта. Бърка се, докато се разтопи - около 2-3 мин. 
* Прибавят се разтворените Гелфикс и лимонена киселина в малко вода - сместа се бърка непрекъснато.  Щом кипне се засича 1 мин. време и отстранява от котлона. Не се сгъстява, като сладко, видимо малко се сгъстява, но като изстине - още малко :) и се получава сос  - като много гъст нектар. 
* Още горещ  се разсипва  в малки бурканчета, затварят се с капачките  и се обръщат върху тях. 
* Оставят се така, докато изстинат напълно.  




23 юли 2015 г.

Рожен'2015. Българският събор


      
       Публикация в снимки. След като седмица пълня ФБ профила си със снимки  :smile1:последно и тук и спирам да досаждам.


      
        Няма как да се разкаже за събора на Рожен, човек трябва да го види:) и преживее. Изложба на занаятчии, изложение на животни..... и много, много гайди, песни и хора. Певци, прославили България с песните си като Валя Балканска и  Румен Родопски, музиканти като Петър Янев, професионални танцьори като  ансамбъл Чинари и стотици самодейни състави и певци от всички краища на България. 





В очакване на 400- те гайдари 
















Животните спокойни, преди да ги е нападала тълпата зрители.
































Багатур. От Стара Загора :)



ю





" булката" отива към сцената. 


Момите на Багатур







Много вкусно е това сирене. Ако го видите в търговската мрежа - купете си. Имат и биволско, но моят глас е за козето.






А концерта с родопски  изпълнители беше уникален. Стотина хиляди души на поляните  пяха и играха почти до зори под звука на гайди и кавали, пригласяйки на Валя Балканска, Румен Родопски, Савка Сариева, оркестър Рожен, Николай Славеев, Росица Пейчева....


Малко клипчета с изключително лошо, но пък ценно качество и още снимки може да видите тук









И аз бях там, и видях и преживях събора, и се снимах с големите таланти,  съхраняващи и прославящи музиката и песните на Родопите .


А там някъде и ягодки набрах.


И тъй като блогът все пак е кулинарен  :smile1:, ще споделя една най-българска "рецепта" за печена сланинка :) Всеки мисли, че знае как се пече сланина. Дори аз, до скоро. Нацепваш, печеш от двете страни, не прекаляваш с количеството, което ядеш....... И не можеш да препиеш на вода остатъка от деня. Когато обаче Мише пече, не само същата сланина е по- крехка, но и съвсем не е солена.



Тайната му :smile1: докато се пече, на всеки 2-3 мин парчетата сланина се потапят в купа със студена вода и пак се връщат на скарата. 
Така поне 3-4 пъти, през които избиващата сол се отмива, а сланината се изпича много добре.



От мястото на събитието :smile1: аз.  
С уникален стайлинг - 
ризка на карета, гащи на райета и тен на нослето :)   
На кой му пука :) беше страхотно! 



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...