21 май 2017 г.

Домашни талиатели с брашно от спелта. С пиле и сметана

      Неведнъж съм споделяла, че  прясна паста  много обичаме в къщи :) всички без авджи Стоев, но той е малцинство и в такива дни яде яйца. Противно на схващанията - прави се лесно, а като я направиш 2-3 пъти още по-лесно :), много е нежна на вкус; подлежи и на замразяване.  Смесвам бяло/типово/пълнозърнесто брашно и брашно от твърда пшеница, нещо нямам кураж да направя паста само с брашно от твърдата пшеница Замесвам двойна доза (с по 3 яйца и 300г брашно), приготвяме си я някак за хапване в момента, а останалата нарязвам или на кори за лазаня, или на талиатели, поръсвам обилно с брашно, завивам на рулца и оставям върху салфетка, в чиния, в камерата да замръзнат. След това прибирам в плик, а когато готвя замразената паста - просто я слагам в повече от обикновеното количество вода, за да отмие добре брашното. Ето част от продукцията от снощи.
      Този път брашното от твърда пшеница смесих с бяло брашно от спелта PERUN. Първата мисъл, когато чух за това брашно беше за паста :) и я осъществих.  Самото зърно спелта е древен (по-стар и от лимеца) сорт твърда пшеница (динкел) и може би от там ми дойде идеята. Следващия път пастата ще  бъде с пълнозърнесто брашно. Тези дни ще ядем сладкиши с брашно от  спелта :) компенсация за пържените тиквички тази пролет. Брашното от спелта масово измества брашното от пшеница в пекарската индустрия и домашни фурни,  тъй като това зърно не може да се модифицира, не приема торене ( за увеличаване на добива), по-богато е на протеини от пшеницата, а количеството глутен е минимално. Причината спелтата да се предпазва сама от болести и да задържа по-добре хранителните вещества и микроелементи е до голяма степен изключително твърдата, плътна и пълна с влакнини черупка. У нас за щастие нямаме непоносимост към глутена, но това не пречи да изберем по-здравословното брашно. Повече за брашното, обработката на зърното, меленето и видовете продукти от спелта от фирма PERUN може да прочетете на сайта им, както и къде в търговската мрежа може да намерите от тях. С брашното се работи много добре, както с обикновеното бяло брашно, единственото, което трябва да знаете, че поема малко по-малко вода - 10-15%. При пастата разликата е в големината на яйцата - вместо 3 големи, ползвах 3 средни. Ако решите да правите - сами ще усетите по плътността на тестото .
  


Продукти за пастата:
3 средни яйца  (L) 
1 супена лъжица зехтин.

Приготвяне на пастата: 
* Брашното се пресява, поставя се в купа и прави кладенче в средата му. 
* Чукват се яйцата,  с вилица се разбъркват до хомогенност и прибавя зехтина; малко по малко се взема и от брашното, докато се получи гъста каша. 
* Вече с пръсти се измесва тестото с останалото брашно, докато го поеме. Трябва да се получи гладко, еластично тесто, което се формя на топка, завива в свежо фолио (полиетиленов плик) и прибира за  най-малко 30 мин. в хладилник (за да се отпусне глутена). 
* След това тестото се разделя на 3 еднакви топки;  двете отново се завиват с фолиото, да не изсъхват, докато се работи третата.
* Ако ще се реже на ръка - разточва се на набрашнена повърхност до желана дебелина и се реже на тънки, дълги ленти, които се оформят идеално, като се постави тънка дъска или точилката върху разточената кора и ножа се придържа към нея.  Ако се точи на ръка, преди да дойде момента на рязането, тестото се разточва, сгъва и пак точи  няколко пъти - 5-6, за да може текстурата на тестото да стане съвсем гладка.  Едва тогава следва изрязване. 


* За машината за паста:  сплесква се топката  с ръка, за да може  да се прекара тестото през машината. Разточването  започва  от  най- широката позиция и с всяко следващо преминаване се намалява и степента, така че да се получи тънка и дълга кора.  Аз я срязвам на две, защото става прекалено дълга и трудно се работи сам. Ако тестото лепне - поръсва се с брашно преди всяко преминаване през валяците на машината за паста.  Но внимавайте да не добавите много брашно, защото тестото ще стане трошливо. Разточва се и изтънява до най-тънката степен - на моята машина 1 е за най-тънка кора. Прекарвам тестото до степен 1 и тогава прехвърлям през другите валяци за нарязване.
Преди да се нареже кората на ленти се поръсва обилно с брашно -   преди да се сложат да се варят, ако се поизтупат лентите паста - излишното пада от тях.
  Нарязаните ленти тесто  поставям в голяма купа с брашно, внимателно  разтръсквам с ръце, изваждам, отново изтръсквам от брашното, оформям като гнезда и оставям на хартия за печене да подсъхнат 30-на мин.  преди готвенето им.  Каквото сготвя - сготвя, излишните готови вече казах как заминават за фризера :) 


И да ги сготвим с пилешкото месо и сметановия сос :)
Тук са необходими малко продукти (за 4 порции) :  

400 г пилешко филе 
200г сметана за готвене 
сол и черен пипер на вкус 
2 ск. чесън 
1/2 ч.л. естрагон 
3-4 с.л. олио 

и голям, широк тиган :) 

Приготвяне: 
* Плешкото месо се нарязва съвсем ситно и посолява. 
* Поставя се в мазнината да се запържи - отнема около 3-4 мин. 
* Прибавят се пасираните скилидки чесън и разбърква още 1-2 мин. 
* Налива се сметаната, подправя със сол, черен пипер и естрагона и щом кипне се отстранява от котлона. 

През това време в тенджера на друг котлона се кипва  2 л. подсолена вода. 
Поставя се приготвената паста в нея и се вари 1.5-2 мин. от момента, в който пастатта изплува на повърхността на водата.  Изважда се  с решетъчна лъжица и прехвърля в тигана при сметановия сос. 
* Разбърква се само веднъж и разпределя в чинии.
По желание може да поръсите пармезан, или кефалотири. Аз желание имах, но малко пресолих соса и затова днес няма екстри. 




А това е закуската на девойчето Жул. Смути, което тя в последния месец упорито не пропуска да си приготви.
Ягоди, банан, прясно мляко и флейкс от спелта днес.





18 май 2017 г.

Миш-маш с печени чушки :) като благодарност

     Днес открих, че нямам публикувана в блога "невероятната" рецепта  ;D   за миш-маш с печени чушки. Имам само летния миш-маш със сурови чушки, но през зимата и пролетта се радваме на този, с печените чушки. И тъй като го обичам студен, а за утре обяд няма,  привечер   се сетих и разтропах да го сготвя. Голямо готвене падна, 5 мин. рязане и 20 мин. бъркане.  Но резултатът е с много сирене и много вкусен. 
      В събота се състоя тържеството по награждаване на  третите годишни награди на Блоговодител Моят - т.е. този блог :) бе   награден в двете  категории, в които бе номиниран и  реших да   отбележа събитието в обща  публикация с миш-маша.  Без друго тук  е един миш-маш без  ясна кулинарна насоченост - готвя от шкембе-чорба до трюфели и гъши дроб, досаждам с непоискани съвети и снимки на посетени от мен камъняци насам.-натам
          
       Скъпи приятели и читатели на блога, радвам се да споделя с Вас, че и на таз'годишната церемония  на Блоговодител  - Годишни награди за кулинарни блогове за 2016 год, "Храна за мойте канибали" получи две награди в двете категории, в които бе номиниран - "Крилце, или кълка" (естествено) и "Бързо и вкусно". Двете най-сладки награди и огромни признания - наградата на публиката (на читателите, бих казала). С приканването за гласуване не съм съгласна и съответно пасивна, затова страшно много се зарадвах, когато   разбрах, че блогът печели и в двете категории. 

          

      Сърдечно благодаря на всички, които са се включили в гласуването!  Благодаря, че сте подкрепили и оценили блога и се доверявате на рецептите, които публикувам! Това признание ме задължава  още повече и се надявам да не Ви подвеждам (много), както и на обратната връзка с читателите и ползвателите на блога.  Живи и здрави, ще продължаваме да се срещаме тук най-често в категориите Ястия с месо и Бързо и вкусно :) след работа. 
      Благодаря на Иво, Илиян и неговата очарователна съпруга Христина, които ни радват вече трета година с организацията и ни събират вече за трета поредна година!
       Илиян ме издаде пред всички (не, че повечето приятели-блогъри не знаят), че готвя и с месо, собствен улов :) от авджи Стоев. Слава богу има домашно производство и  месарници, че иначе 11 месеца в годината ще бъдем вегетарианци.  
      Но пък тук е мястото да кажа, че съм и благодарна на Мише, тъй като това му хоби ми позволява да опитвам (надявам се успешно) да готвя дивечовите меса и да опитвам различни вкусове с тях.  
     Наложи се два пъти да говоря пред микрофона, надявам се да не съм изръсила много глупости, защото това с говоренето трудно ми се отдава - не е като да хвърлиш килограм мръвка да се пече,  а през това време да приготвиш сладкиш, супа, някакви салати, предястие, спасяващо от глад тези, които още от асансьора обявяват колко много са гладни..... Абе трудна работа си е да се изправиш пред хората и те да те гледат в очакване. Надявам се поне успях да благодаря от трибуната в "МЕТРО Академия" - наш домакин на събитието. Искам обаче да благодаря и на близките ми, които са принудени да търпят моите кулинарни  опити и къде с добро, къде със зло да ги опитват и изяждат :) 
           Най-голямото очарование  на това събитие за мен е срещата с приятели и познати блогъри - това социално мероприятие ни събира там и лично аз съм щастлива да се срещна със съмишлените, а времето, прекарано с приятели никога не стига.  
         А наградите от категорията "Бързо и вкусно" (за цялостно творчество, както каза Или, защото включва всички рецепти през годината) са споделени с приятел, на който безрезервно се доверявам в рецептите. Или от Щъркелово гнездо получи приза на журито. Нейният блог скоро ще навърши 9 години, а тя е един от хората, които ме побутваха да направя собствен блог. Колкото и да се дърпах. После още толкова се дърпах да ползвам и социалното зло Фейсбук, но  сега се оказва, че за много събития и информация ми е от полза. 
      Благодаря отново на всички, които са гласували и избрали да прочетат, разгледат  и ползват рецепта от "Храна за мойте канибали" !
      До догодина, по това време :) 

       Ей го и миш-маша. Почти както другия с пресни чушки, в който се усеща аромата на пресни, свежи зелени чушки. Този е от печени, червени чушки. От основния продукт - червени чушки, 1 буркан, който обикновено е 10 чушки, излизат  от 5 до 7 порции. Зависи колко яйца и сирене ще сложите, които са изцяло по Ваш вкус :) Ние обичаме с повече сирене, затова често изглежда толкова "побелял". Доматите по това време - времето на печените чушки от буркан, или фризер - също са от консерва,  но задължително  ги отцеждам от водата в тях - ползвам само месестата част - така не се готвят един час, докато изври водата. И последно :) Ако Вие си приготвяте чушките през лятото и обичате миш-маш, може да си ги стерилизирате в буркани според това, колко порции Ви трябват на едно готвене. Когато младежът Н. беше студент правих в бурканчета от 0,400л. (с етикети, на които още се смее, като се сети: Това е за 2 яйца и шепа сирене) 

Продукти: 
1 буркан стерилизирани печени червени чушки (или 10 бр. печени, замразени) 
300г добре отцедени домати от консерва 
~ 60-70мл олио 
~250/300г сирене
4-5 яйца 
щипка захар 
2-3 скилидки чесън
магданоз по желание 
сол на вкус, ако трябва 

Приготвяне: 
* Чушките се нарязват на дребни парчета и запържват в мазнината за около 5-6 мин. 
* Прибавят се отцедените домати и оставя да къкри на средна степен на котлона, под капак за 10-на мин. 
* Прибавят се пасираните скилидки чесън, посолява, ако чушките и доматите са без сол и оставя открито да се готви, за да се изпари течността. Това отнема още 5-10 мин., зависи колко вода е имало в доматите. 
* Чукват се яйцата и разбърква добре, докато се стегнат. 
* Прибавя се натрошеното сирене (и магданоз, ако ще се прибавя), готви се още 1-2 мин. и отстранява от котлона.

Лично отклонение :)  Този миш-маш, с печените чушки аз обичам да го хапвам с млечно-чеснов сос. Летния, със суровите чушки - с диня.  Милото го хапва с месна добавка, а Стоев младши - с още сирене. А този почти миш-маш - яйца на очи в доматен сос  се приготвя още по-бързо и разнообразява аламинутите след работа. 



12 май 2017 г.

Апетитка с краставици

       Или апетитка "баба Милка" на Весето.  Вчерашната постна картофена яхния просто си плаче за тази апетитка - от краставици и пукани чушки, леко пикантна и кисела. Правя си я всяко лято, откакто Весето я показа преди години в добрия стар форум. Всъщност оказва се, че ние с Мише лятото хапваме туршиени краставички и двамата. Аз тези, а той тия, слънчевите, детския му спомен.  Нищо, че вече има хубави краставици от домашните оранжерии, дори и посред  лято една яхния има нужда от кисела салата Very Happy Такъв апетит отваря.... 
      Веси, сърдечно ти благодаря за тази вкусна апетитка! bouquet
     С люти чушки е, но не е отровно люта, защото след изпичането им се почиства семето и бялата жилка, която го държи - те са основно лютия вкус. Ако обичате люто - може да ги оставите.  Веси слага и магданоз, но аз разбираемо, съм го пропуснала. Ако решите да опитате - слагайте магданоз Very Happy Продуктите са за 1   буркан (1л.), в който отлежава 4-5 часа, преди хапването.  И тъй като  тази апетитка си я хапвам за 3-4 дни, пълня буркана още веднъж с краставици и чушлета и още по 1 ч.л. сол и захар. Втора употреба, така да се каже  Mr. Green Ако пък имате люти червени чушки, положението в буркана става пъстро и много, много люто 


Продукти:
2 краставици (~ 500г) 
5-6 люти чушки 
2 чушки Сиврия 
връзка копър 
2-3 стръка пресен чесън 
2 равни ч.л. захар 
1 равна ч.л. сол 
1ч.ч. оцет 
1/3 ч.ч. олио

Приготвяне:

* Чушките се изпичат/опукват на скара, котлон, или грил-тиган.
* Почистват се и нарязват на парчета - по ок.1см. 

* Поставят се в купа, заедно с нарязаните на едри кубчета краставица - небелена. 
* Прибавят се и ситно нарязаните чесън и копър, солта, захарта, оцета и олиото.
* Всичко се обърква много добре и прехвърля в буркана (или в кутия за съхраняването) 

* Оставя се да отлежи няколко часа в хладилник.

11 май 2017 г.

Картофена яхния

         Най-любимата постна картофена манджа  ;D  По-любима от нея е картофената яхния с пиле, но след празници дори на нас  понякога не ни се иска да виждаме месо в чинията. И да затопим  къшей хляб в  някоя  простичка и  вкусна  манджа :) А най-голямото и предимство е, че се приготвя за 30 мин. От беленето на лука, до поръсването със самардала накрая.  И две задължителни условия  - никога с пресни картофи и лук - от зеленият лук вкусът е друг, а пресните картофи се готвят бързо и не придават такъв благ :) вкус на яхнията, както старите. Слагам доматите след червения пипер, а картофите след тях - по принцип киселината на доматите "стяга" картофите и увеличава времето  им за готвене, но това  е с 8-10 мин, не повече, а на мен не ми харесва вкуса на яхнията с домати, прибавени в последния момент. Предпочитам зеленчуците да "се запознаят" в тенджерата още от началото на готвенето. Идеалната подправка ми е магданоз и само щипка (от 2 пръста)  чубрица, но за други хора е  повече чубрица,  целина/кервиз, или джоджен. А коя точно е вашата, ще откриете, като опитате всички варианти :) 

Продукти за 6-7 порции:
1 голяма, или 2 малки глави лук 
1 зелена чушка (зелената дава друг аромат, не като червена, или сушена. Ползвам Сиврия, сега има целогодишно) 
1 среден домат, или 200г домати от консерва - само месеста част, без сока
~ 1,5 кг картофи 
50-60 мл олио 
кубче масло около 20 г (1 с.л.)
1 с.л. червен пипер 
сол и черен пипер на вкус 
щипка с 2 пръста чубрица и десетина стръка магданоз
1 с.л. с връх препечено брашно (много удобно е да си имате в шкафа буркан с готово препечено брашно винаги) 
самардала за поръсване по желание :) 

Приготвяне: 
* Доматът се обелва и нарязва на дребни кубчета. Ако е от консерва се поставя в цедка да се отцеди от излишната вода. 
* Чушката  и лукът се почистват и нарязват на дребни кубчета. 
 
* Поставят се в добре загрятото олио в тенджерата за готвене и намалява степента на котлона. 
* Сипват се 2-3 лъжици вода и тенджерата затваря с капак, за да се задуши лука - около 5-6 мин. са достатъчни, водата се изпарява и зеленчуците започват да се запържват. Това го правя, за да избягвам директната запръжка на яхнията :)  А през това време се приготвят картофите - белят и нарязват на кубчета - с големина по желание, у нас за предпочитане са ей такива по-дребни. 
* Когато се изпари водата на лука се прибавя червения пипер, разбърква  се добре и веднага се сипват доматите. 
* Те почти веднага завират в тенджерата :) оставя се да къкрят 1-2 мин., прибавят се солта, измитите нарязани картофи и налива ~ 1,5л. вода. Тук може пак да се увеличи степента на котлона, за да заври манджата по-бързо, но когато заври отново се намалява - много е важното яхнията да се готви  на слаб котлон и да си къкри тихо и спокойно в тенджерата, затворена с капак. 
* Готви се до омекване на  картофите - зависи от сорта, но обикновено отнема от 15 до 25 мин. Пробвайте с вилица, ако влиза лесно - готови са. А може и да ги опитате, ако обичате да опитвате, докато готвите. 
* Прибавят се подправки - чубрицата, ситно нарязания магданоз (може малко да отделите за поръсване в чинията) и черния пипер.
* Изваждат се 3-4 лъжици от соса, смесват със студена вода, прибавя се брашното и размива на кашичка.  

* Налива се бавно към яхнията и разбърква, за да не се получават топчета от брашното и да се с гъсти соса. 
* Изчаква се да заври отново, прибавя се лъжицата масло и отмества от котлона. 

5 май 2017 г.

Крем-супа от аспержи и сладък картоф

Продукти за 4 порции: 
1/2 връзка  аскпержи -10-на броя 
1 малък сладък картоф - ок. 150г
0,5 л. вода
0,5л. пилешки булон (или пак вода)***
3-4 с.л. олио 
2-3 скилидки чесън
2 с.л. масло 100г. заквасена сметана 
сол и черен пипер на вкус 

крутони за сервиране 

***Първия път правих супата само с  вода, но се сещате, че с пилешкия бульон вкусът ни хареса много повече. Бульонът ми е домашен, и друг път съм писала, че си приготвям и замразявам в бутилки PVC 0,5л.



Приготвяне: 
* В тенджера се кипват водата, булона и олиото. 
* Аспержите се подрязват на 1см. от основата и се нарязват на парчета по 2-3 см. Може да запазите част от връхчетата за украса, но това са подробности :) 
* Сладкият картоф се обелва и нарязва на дребни кубчета. 
* Заедно с аспержите и скилидките чесън се поставят във врящата течност  и готвят около 15 мин. - за това време и картофите, и аспержите са омекнали. Към края на готвенето се прибавя солта.
* Тенджерата се отмества от котлона. 
* Сметаната се смесва   със също толкова количество от топлия бульон - налива се по малко към нея и  бърка, докато стане като много гъст айран :) 
* Супата се пюрира. В нея се прибавят разбитата сметана, пипера и маслото. 
* Сервира се с крутони  - може готови, но предпочитаме домашни, а е и много месно да си направим в къщи, където почти винаги има останал хляб.  

* Ако сте отделили връхчетата на аспержите за сервиране, трябва да ги задушите предварително за 3-4 мин. в масло и тогава да прибавите към готовата супа. 
* Заквасената сметана може да замените с готварска, но в супите харесвам повече заквасената. 

         Когато купувате аспержи, гледайте ги да са свежи - приятен зелен цвят и долу, където са срязани, да бъде светло, не вече покафеняло мястото от престояване по магазините. Долната част така, или иначе се отчупва и не се готви, но по това се познава дали са пресни, или не. Ако са млади - може да не белите доллната част на стръковете.   
     Малкото на брой съставки в тази супа придават изчистено удоволствие за сетивата. Допълнила съм го само със сладък картоф  (батат), който придава леко сладникава нотка, но не и аромат, за да може да изпъкне нежният, специфичен вкус на аспержите.  У нас младите хора "откриха" този продукт и бързам да го готвя не само да му се наситим, а и защото сезона му е кратък :) скоро ще премине. Живи и здрави догодина може да се радваме на собствено производство. А и щом казах, че са богати на фибри, всички   в къщи са заинтересовани от реколтата. Бъдещата. 
    

29 април 2017 г.

Телешко руло със сушени кайсии и печен лук

      Нищо ново под слънцето - мръвка; млечно телешко месо, което се готви бързо и е страшно крехко; рулото е със сушени кайсии и печен лук както тези свински руладини.  Но голямото добро парче месо не искаше много размисли, а само малко по-специален повод за нещо по-различно от   пържоли.  Жълтото сосче е почти сос Ремулада, но с добавено крема сирене вътре, което малкото девойче много хареса наскоро с аспержите и вече две седмици имаме зареден от него в хладилника. 

В общи линии почти соса Ремулада е приготвено от: 
200г. майонеза (ще снимам буркана, че през последната година у нас се яде само такава) 
50 г френска едрозърнеста горчица 
2 сварени жълтъка
2 с.л. фино крема сирене
1 с.л. сок от лимон

Всичко се намачква до хомогенна смес. 

Руло от телешко месо със сушени кайсии и печен лук 

 Продукти за 5 порции: 
~ 1,2 кг.телешко месо - от млечно теле 

подправки: 1 ч.л. сол,  2 ч.л. червен пипер, 1 ч.л. чесън на прах, по 1/2 ч.л. мащерка, черен пипер и риган 

3- с.л. брашно
3-4 с.л. олио 

100мл бяло вино
100мл вода 

10-на сушени кайсии 
4-5 малки глави печен лук***

конец за връзване (памучен, дебел) 
1 с.л. натурално царевично нишесте, или препечено брашно 

Приготвяне: 
***Първо си подготвяме печеният лук (това го правя често, когато имам нещо за печене във фурната и завивам няколко глави лук във фолио, които да се изпекат. После съхранявам в буркан в хладилника за около седмица. 
* В парче фолио се завиват почистените глави и пекат във фурната, докато омекнат - около 60 мин. на 180*. Може да си изпечете повече глави лук, защото има една салата от печен лук, овкусен само с оцет, олио и сол, която като малка много обичах и докато зимата не си е отишла може да опитате. 

* Месото се изтънява с остър нож така ,че да се получи правоъгълно парче, с дебелина поне 2см. 
* Подсушава се и поставя на памучна кърпа, или на лист хартия за печене (и двете поемат влагата на месото, когато ще се задушава/пече и предварително запечатва - ако се сложи мокро в тигана вместо да се запечата бързо, ще започне да се вари, заради отделяната вода. 
* Подправките се смесват и с половината от тях месото се подправя - по разтворената повърхност. 
* Върху него се разпределят сушените кайсии и изпеченията, почистен ог горните люспи лук. 
* Завива се на руло и завързва стегнато. 
  
* Поръсва се с брашно от всички страни. 
* Мазнината се загрява в тиган и месото запържва за по минута от всички страни - колкото да се запечата и хване тънка коричка. 
* В плик за печене, или в тавата за печене се наливат течностите - по 100мл вода и бяло вино. 
* Готовото месо се изважда в чиния и поръсва с останалата половина от подправките от всички страни. Леко се потупват с ръка, за да полепнат по него :) 
* В тигана се наливат 50-60 мл вода, изчаква да заври и тази течност също се налива в тавата/или в плика за печене на месото.
* Ако ще се пече в тавата - завива се с 2 пласта фолио плътно. Ако се пече в плик за печене - пликът се завързва добре и поставя отново в тава. 

* Поставя се във фурната - тя може да бъде загряла, или тепърва да се включи - на 180*. Важното е да се наблюдава месото/или наслушва, ако е завито с фолио и когато се чуе, че е започнало да къкри/ври течността - градусите се намаляват на 160. Така се пече 60 мин. 
* Изважда се тавата, изсипва се от плика (или развива фолиото на тавата). Сосът се сгъстява с размитото с 2-3 лъжици вода царевично нишесте. Тавата се връща във фурната за още 3-4 мин. 

* Изважда се, покрива с фолио за 10-на мин. и едва тогава се нарязва. С остър нож :) да не се накъсват кайсиите. Сервират се парче от рулото с няколко лъжици сос. Може и без гарнитура, но както казах  дъщеря ми откри нов вкус :) този на аспержите и тези дни често присъстват у нас - къде за основно с прошуто и яйчения сос, къде като гарнитура, а вчера и във вид на крем-супа. 
 

26 април 2017 г.

Дестинация северозапад

       Един от символите на северозапада. Белоградчишките скали. Заедно с пещера "Венеца" от няколко седмици често одумвани в  къщи. От мен, естествено, към авджи Стоев. Който така ме изненада  почивния петък преди Великден да тръгваме, че се наложи да събирам багаж за 5 мин.Буквално. Съчетавайки съвременната техника и старата пътна карта на България, докато пътувахме вмъкнах за посещение  и двете големи пещери в Северозапада - Магура и Леденика 
      Наред с феномена Белоградчишки скали, районът крие в недрата си и един друг чуден свят,  който малко хора  виждат, но е не  по-малко вълнуващ и красив. В този свят по-трудно се влиза и като че ли той ревностно пази прелестите си. Светът на пещерите. 
      Снимките ми естествено не са връх във фотографска област, но времето се стопли, идват още почивни дни и само давам идея как да изкарате два от тях в дивния, спокоен и наситен с пещери, манастири и зеленина северозапад. 
 
      Пещера Венеца - съкровище в земята на 140 млн. години. Научих за нея преди месец в гръцката пещера Алистрати. Още снимки, макар и лоши - в първите две думи горе :) Най-красивата пещера в България, която съм посетила. Без преувеличение.  Малка, но изключително наситена пещера - влиза се през тесен  вход с метални стълби, дължината е около 200м. за посетители с 5 зали,  в които може да се видят всички видове вторични калцитни образувания, които природата може да извае  - задължителните сталактити, сталагмити и сталактони, невероятните и нежни хеликтити, тук доста големи; дендрити, драперии,  разноцветни арагонитови кристали,  коралити и синтрови езера.  Посещението е задължително с каска, защото много от образованията висят над главите, а тунелите са ниски. Е, някои хора решаваме, че имаме достатъчно коса по главата и си спестяваме каската, защото тя пречи на въртенето около оста ми :)  
      Открита наскоро, през 1970 год. при взривни дейности от съседната кариера за  добиване на камък за печене на вар, но наскоро след това  затворена, заради вандалски набези. Една през 2015 год. е отворена отново за посетители.  Ако и екскурзоводката беше разказвала по време на обиколката, щеше да е една много интересна обиколка. Ама и аз явно много искам, сравнявайки я с гръцкия гид (който беше българка). Намира се до с. Орешец, отбивка от главния път от Монтана за Видин. В селото/гара Орешец има достатъчно табели и няма как да се объркате - щом дори ние не успяхме нито веднъж по време на тази обиколка :) За пещерата може да прочетете повече в интернет, но ви уверявам, че си струва да се види.  Тук може да видите клипче,  изработено от тв Видин. Не само аз, но и пещерняците я определят като най-красивата от българските пещери и не случайно носи името "Венеца". 
 
 
 
 
      Белоградчишките скали  - конгломерати, пясъчници и легенди. Шедьовър на природата на над 200 млн години, в който всеки камък си има име и история. Най-лесно разпознаваеми са Конникът,  Мадоната, Дервишът, кукувицата...... Първата легенда, която научаваш, докато обикаляш крепостта и камъните (тук може да отиде цял ден дори)  е легендата за Мадоната. Преди много векове сред скалите имало девически манастир, в който служела красивата монахиня Витиния. Мълвата за неземната й хубост се разнесла из цялата Римска империя. Един ден пред портите на манастира се появил римлянинът Антонио. Те се влюбили безумно, но естествено криели любовта си. След година детски плач огласил килиите на манастира и сестра Витиния била изправена пред строгия съд. Монахините решили да я прокълнат и изгонят заедно с детето. В това време откъм хълма се задал Антонио на белия си кон и умолявал да оставят любимата му. В този момент над скалите се извила буря, паднал гръм и манастирът се сринал, като всичко наоколо се вкаменило - Конникът, Монасите и Витиния, която се превърнала в Мадоната с детето на ръце. И тъй като денят преваля, може да си намерите стая за нощувка в къща за гости - има в самия град, но ние предпочетохме в близкото на 3км. село, пътят до което откриваше още невероятни гледки към скалите, а и няколко отбивки от главния път - по черни, но добри за лек автомобил пътища, ни дадоха възможност за добра обиколка около тях. Човешкото око е ненаситно :) 
 
 
 
 
 
      Пещера Магура.  Имахме късмета от същия ден да бъде отворена и залата с рисунките. Пещерата - в сравнение с Венеца е млада, на около 15  млн години,  е най-известна с откритите в една от големите и зали   рисунки, датиращи от епохите на  палеолит, неолит, енеолит и начало на раннобронзовата епоха. Изображенията са издълбани в скалата и нарисувани с прилепно гуано ( най-скъпия в момента тор).  Според историята пещерата (и многото пещери в района ) са образувани вследствие сблъсъка и  на Африка и Европа преди хилядолетия.  Рисунките са с разнообразна тематика и разкриват цялостния живот на предците ни от съответните епохи от 11 хилядолетия насам. Показват ловни, битови и еротични сцени, танцуващи жени, оръдия на труда, животни и растения, различни звездни картини. На голяма част  от тях изображенията на жените са по-големи от тези на мъжете, което е довело  учените до мнение, че това е било в ерата на матриархата. Матриархатът не е мит  :) . 
 
 
Видяхме и Слънчевият годишен календар от късния енеолит, който се слави с прецизна точност на записите.   Рисунките към него много образно разкриват регионалните празници, обичаи и емблематичните за онова време персонажи. Разработен е каталог на всички рисунки (1031 на брой и трябва да се четат от дясно на ляво), който ще позволи с абсолютна прецизност и научна точност те да бъдат сравнявани с други рисунки по света. Това създава голяма база за сравнение между символите и дава възможност за техния пълен анализ. Съвременните учени имат нов прочит на рисунките в пещерата Магура - според някои те не изобразяват примитивния бит на хората, а са символи. Това говори за записването на различни познания и дори философски концепции. Някой ден ще разберем кое от двете е вярното, а до тогава ще се наслаждаваме на тази огромна праисторическа библиотека, събрала знанието на живялите през онова време хора. И на безбройните пещерни забележителности в шестте зали, скрити под Рабишката могила, близо  с. Рабиша и над Рабишкото езеро. Изходът на пещерата е над езерото и тъй като до  паркинга, близо до входа е около 2км., има влакче, което извозва туристите, ако не им се върви. Но пък точно в този сезон удоволствието да се разходиш из хълма е голямо, защото толкова много люляци на едно място не бях видяла :) "Люлека ми замириса", както е казал дядо Вазов. 
 
 
 
 
 
      Пещера Леденика. Ледена епоха през април. Отиваме към подземното ледено  царство  във Врачанския балкан.  Пещерата е една от първите  благоустроени в България и сега до нея по  проект "Туризъм без сезони" са  направени, паркинг, площадка за игри, въжена пътека по дърветата, макети на някакви объркани приказни герои и баба Яга, голям и комфортен информационен център, в който може да разгледате и научите повече за пещерата (макар че екскурзовода тук не ни остави миг да скучаем с историята и разказите за пещерата, да ни показва и назовава различните образования),. Самият информационен център отдалеч се вижда, че е направен във формата на прилеп.  На входа  пред пещерата е направена имитация на снежна прясна с кацнала на нея мравка/или бръмбар с копач, което ми се видя малко кичозно, но това е само моето мнение :). То на мен почти всичко ми се видя кичозно, но гледката в пещерата компенсира това. 
 
      Пещерата е на около 2 млн. години. Доста млада в сравнение с горните две.  Името и идва от ледените сталактити, сталакмити и сталактони, които се образуват в първата зала, която  е най-студена. В момента беше около -2*, но зимата падала на -20*.   Открита още през турско робство от овчари, които по-късно са прибирали на хладно издоеното мляко. Тук каски не ни даваха, но пълзяхме през ниския проход "Плъзнята", за да видим и  потопим ръка в малкото синтрово езерце на желанията. 
 
Мише се изненада от спомените си за голямата  концертна зала :) на 52 години тя вече не му изглеждаше толкова голяма, каквата я е  имал в спомените си от 10 годишен. Дори да не му работи фантазията на човек, екскурзоводката показва и назовава всички фигури - Орел, глава на великан, слон, Дядо Коледа, Седмото небе, завесите, уникално бялата зала....Маршрута на пещерата е доста по-малък, сравнен с този  от Магурата - около 350 м. Не че може да видите, но да знаете, че там живее и едно малко бръмбарче, което не обича светлината - светломразеца :)  То е съвременник на динозаврите и е останало непроменено във вида, в който е било преди 150 милиона години. Извадено на светлина, умира за около 2 минути. Заради него и запазване целостта на образуванията в пещерите не разрешават снимането със светкавица. Не знам дали светлинното шоу, което правят вътре с разноцветните прожектори не рушат и пречат на прилепите, но се радвам, че не ни го причиниха - видяхме пещерата в естествения и вид. 
    
 
 
 
      На прибиране  по път ни е Черепишкия манастир. Малко се отклоняваме от главния път, но красотата на Искърското дефиле си заслужава.     
 
      Сгушен в подножието на величествени скали, манастирът е оцелявал и съграждан отново въпреки неколкократното опожаряване през турско робството. Смята се, че днешното си име храмът получава от белеещите се кости на загинали воини, останали след епична битка на цар Иван Шишман през 1396 г. Стръмните стълби след входа на манастира водят към костница, в която се пазят костите на последните Ботеви четници. Между църквата "Св. Георги" и сградата, в която спят монасите е постройката, в която е живял Вазов при посещенията си в манастира. Запазена и поддържана е терасата, на която е почивал. Това е имястото, където е писал "Една българка". Освен на него, манастирът е бил любимо място на Софроний Врачански и на Алеко Константинов.  Обичал е да се разхожда по алеята край реката и почива на пейките. "А хубав е наистина; Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери… (от пътеписа „В българска Швейцария“)."
  
  
 
 
 
Внимание! Ако ходите на пещера, не тръгвайте с чехли, неудобни обувки, къси панталони и ризки с къс ръкав :) На доста места от влагата е кално и хлъзгаво по пътеките, а температурата в някои пещери  е много по-ниска от околната навън. 

Жилетка и връхни дрехи обаче няма да са ви нужни, ако слезете 100км на юг от границата ни с Гърция до пещерата Алистрати, между Драма и Серес.  Там температурата целогодишно е 17*, има екскурзовод и на български език и ще занемеете от възхищение пред красотата, която се разкрива след отварянето на вторите врати. Сигурно така се е чувствал Али Баба, когато се е отворила пещерата. 
 
 Оставих представянето на тази пещера за последно  днес :) По думите на голямата ни девойка, с която бяхме там, след като я видях, ще сравнявам следващите с нея и няма да ми харесват. Не е съвсем така, харесват ми, но наистина сравнявам. В ущърб на нашите, български.  Според NG  тя е сред 10-те най-красиви пещери на света.  Снимането вътре е забранено със, или без светкавица, глобата е ужасно солена :) и моите човеци ме предупредиха да не си и помислям да снимам. Не, че имаше време - пътеката за разходка в пещерата е дълга около километър (самата пещера е дълга 3км), висока на места 40 м. - с няколко тунела, които не са отворени за посетители. За своите 2 млн. години  цялата тази дължина, ширина и височина е изпълнена с огромни висящи снежнобели сталактити - някои от които колкото нашия 12-етажен блок :), червените сталагмити, безброй хеликтити - ония коралови образувания, тук мнооого и големи и няколко безброя :) дендрити и пещерни бисери. Накъдето и да се обърнеш - а то обръщането е едно непрекъснато въртене и леко придвижване напред - красотата на всички тези образувания  спира дъха ти. Този един час разходка в пещерата е крайно недостатъчен и само трезвия  ум на младите хора ме възпря да не се върна обратно в пещерата с влизащата мълчалива група възрастни английски туристи -вече не ми трябваше беседа, имах нужда да гледам това съвършенство на природата още и още......
 
 
 
Съвсем близо до пещерата се намира и каньона на р. Драматица, който също си заслужава да бъде видян. Поне отгоре :)  с лодка някой друг път. 
 
Снимките долу са от сайта на Пещера Алистрати Вижда се ориентировъчно  какъв е мащаба на образуванията, но за съжаление не предават и една десета част от истинската красота.  Там, в Алистрати, научих за нашата пещера Венеца от екскурзоводката ни.  
     
      В началото писах, че решихме и тръгнахме за Северозапада за 5 мин. Какво му трябва на човек - два ката дрехи, обувки, фотоапарат, телефон, пари и четки за зъби. Мдаааа. Може би и малко информация за пещерите в района, в който отива. Ей така си пропуснахме пещера Мишин камък, която също е благоустроена за туристи и се намира съвсем близ о до Белоградчик - в Чипровския дял на Стара планина. И тъй като съм оптимист, ще го приема като знак, че пак трябва да се върнем там :) в дивния ни северозапад..........

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...