22 юли 2016 г.

Патладжани с кайма


       Нещо средно между патладжанени сандвичи , рулцата от патладжани с доматен сос и патладжан-кебап . От трите (любими ми) рецепти по нещо :) Ако остане на мен, лятото бих хапвала всеки ден някакви патладжани. Днес обаче менюто с патладжани у нас е пълно - чипс от патладжани, пържени патладжани и рулцата. На кой каквото му харесва :) Е, намери се и любимец, който отдели шапката от кайма :) с кашкавала, но това е нормално и често срещано явление у нас с всяка манджа с месо - остане ли в чинията - задължително е зеленчук, или сос.  


Продукти за 6-7 порции:
3 бр патладжани (около 1,2кг)
олио за пържене, или печене

500г кайма, омесена с подправки (риган, черен пипер, сол) и лук

5-6 средни домата - настъргани на ситно ренде (или консерва 500г домати )
1 ч. л. сол
1 ч.л. захар (или повече, зависи колко кисели са доматите :)
2-3 пасирани скилидки чесън
щипка риган и няколко  листа пресен босилек 

някакво жълто сирене (т.е. кашкавалоподобно; тук е кефалотири)

или ако си имате бурканче ~ 400 мл хубав доматен сос

Приготвяне:
* Патладжаните се режат на шайби, посоляват и оставят да се отцедят за 1 -1,5 часа. Или поставят шайбите в солена саламура. Тук ще кажа, че това посоляване се прави не само да излезе горчилката (соланина), но и месото на патладжана омеква и когато се пържи - не поема много олио, както обикновено, а времето за пържене е по-кратко. 
* Подсушават се и се пържат в малко мазнина (колкото да омекнат, не до зачервяване), или се пекат в намазнена тавичка почти до готовност.
* В тава за печене се нареждат на един ред половината изпържени кръгове патладжан.
* Върху тях се поставя топка от омесената кайма, а върху нея - още едно кръгче патладжан и още едно топче кайма.
* Притискат се съвсем леко с длан, да се разстеле каймата добре по патладжана :) внимателно. И пак внимателно с количеството, каймата да бъде с дебелина по желание, но както казва едно момченце в една реклама, като изяде кренвиршите и му остана домата - "Да имаме мярка" :) 
* Прибавят се доматите - настъргани и смесени с подправките, или доматения сос.
* Пече се в загрята на 200* фурна - за около 40 мин. - като наглеждаме доматения сос да не се превърне в пюре. Трябва да си остане сос.
* Изважда се тавата от фурната и поръсва с настъргания кашкавал.

 Олио не съм добавяла, патладжана при пърженето си е поел :) достатъчно. 

***Искам да кажа за соса 🙂 тъй като наскоро говорихме с моите момичета за приготвянето му и разликите, които се получават. Опитвайте го. Това, което пиша аз е по мой вкус, но и със слънчеви, хубави домати или от консервите, които правим през лятото, или от градината и оранжерията на мама. Много от тях са и "сладки" - или им трябва съвсем малко захар, за да убие киселината, или изобщо не трябва. Но сме правили консерви и от оранжерията, които нищо, че са домашни, са по-киселеещи. Времето им за готвене също е различно - едни са много месести, други са с много вода. Следвайте желаната от вас гъстота за соса, а не времето, което посочвам тук. То е ориентировъчно. Опитвайте. Казвам го като човек, който не обича много да опитва. И прибавяйте подправките по малко - винаги може да се сложи още, но не може да се извади. И когато усетите, че сосът ви е готов на вкус - дори и да е по-рядък, приключвайте го. Винаги може да го сгъстите с лъжичка царевично нишесте - предпочитано от мен е за сгъстяване на сосове, придава по-нежна текстура на сгъстения сос, не е като с брашното, дори да е препечено. И имайте предвид, че всяко ястие, когато изстине - се сгъстява още малко.

15 юли 2016 г.

Равиоли с кайма


      И пак паста, и пак червена :) боядисана с печени червени чушки. Равиоли, като тези равиоли с бял боб, но този път плънката е с кайма. 
      Приготвянето на домашна паста е лесно, всеки път го пиша, не се плашете от правенето и, ако обичате паста. Равиолите се разточват на листи дори с точилка, а за изрязването им не ползвам специална формичка за равиоли, а ползвам квадратната форма за изрязване на сладки. Дори с нож могат да се изрежат, важно е в краищата да се притиснат добре ,да не се отварят при варенето.  Остатъците от тестото събирам, правя на още един лист, който нареждам с плънка и изрязвам и тъй като пак има остатък и ако го омеся с още брашно става много твърд, вече само го събирам, оформям на лист и правя от него талиатели. С някаква плънка. 


Равиоли с кайма 
Продукти: 
За тестото: 
300 г брашно от твърда пшеница 
1 яйце + 3 жълтъка 
печени червени чушки *** - пасираните чушки +яйцата и белтъка трябва да са количество от 200мл. 
щипка сол и 2 лъжици зехтин 

още около по 50/60 г брашно от твърда пшеница - за поръсване, точене....

От това тесто излязоха 6 порции равиоли, но и 1/3 от тестото остана. Т.е.   направих пак на талиатели

За плънката: 
250 г смляно месо (кайма) 
3 с.л. готов доматен сос (или доматено пюре с чесън, подправки...) 
мъничка глава лук
сол, риган 
2 лъжици олио/зехтин

За гарниране: 
 шепа листа риган   
2-3 скилидки чесън 
6 с л зехтин 

твърдо сирене/тип пармезан, грана падано, кефалотири....за поръсване 

Приготвяне: 
* Яйцата се поставят в мерителна чаша :) Към тя се прибавят пасираните до гладкост чушки и така - имаме количество от 200 г общ продукт. 
***Чушките трябва да са добре отцедени и подсушени, за да не пуснат вода в тестото. И добре почистени от семките :) които все пак винаги се появяват от някъде в тестото.
* Прави се кладенче от брашното  , в което се сипват яйцата с чушките, щипката сол и зехтина. 
* Забърква се тестото и се меси върху леко набрашнена повърхност. Ако трябва се прибавя мъничко от допълнителното брашно за измесване, ,докато се получи гладко и нелепнещо тесто.
* Опакова се в кухненско фолио и се оставя да почива поне половин час.

Плънката: 
* Лукът се нарязва съвсем ситно и запържва за минутка в мазнината. 
* Прибавя се каймата и доматения сос и размачква, докато стане на трохи. 
* Оставя се да се готви, докато остане на мазнина (без никаква течност) и охлажда.

Тестото се разделя на три части. Едната започва да се разточва, а останалите две се завиват отново в свежото фолио. 
*** Ако се разточва на ръка - прави се на набрашнения плот (с онова допълнително брашно и грис). След всяко разточване на тестото, кората се завърта 90˚ и разточва отново. Малко по малко, не се изтънява наведнъж. Трябва да достигне дебелина под 1мм.
*** Ако ще се работи с (както в моя случай ) машина за паста, пак започваме от едното парче тесто :) сплескваме го леко на плота, поръсваме малко с брашното и започваме разточването през машината - първо през най-дебелия отвор. След като излезе, го сгъваме 2-3 пъти и отново прекарваме през отвора. Така няколко пъти, за да се получи гладка кора тесто. Която постепенно започваме да изтъняваме, като пускаме листа тесто последователно през по-тънките отвори, докато се стигне желаната дебелина - в моя случай 2 .  Почти най-тънката.
* Върху листа тесто, според формичката, която имаме за изрязване, се определя големината на равиолите и така се поставя по лъжичка от плънката - пълна чаена. 


* Около нея с четка съвсем фино се намазва със зехтин, за да залепнат добре двата пласта тесто.
* Поставя се друга разточена кора отгоре. Притиска се плътно около плънката, за да излиза излишния въздух (дано успеете повече от мен:)) Защото ако останат пълни с въздух, при поставянето им във врящата вода те не потъват, за да изплуват, когато започнат да се готвят , а си остават на повърхността. И така посоченото време за готвенето им е подвеждащо.
* Готовите равиоли се изрязват с формичката и поставят върху поръсена с брашно чиния и покриват с кърпа, за да не съхнат, докато се приготвят и останалите.

* Останалите парчета тесто ги събираме и започваме разточване пак по същия начин - от най-дебелата, към най-тънката част, като тук вече поръсването с брашно е съвсем минимално - тестото не лепне. И така докато се приготвят всичките бройки :) Които могат да бъдат съхранени в хладилника 2-3 часа, преди сервиране - т.е. да се сварят, гарнират и хапват.
* Риганът се пасира със зехтина и скилидките чесън. 
* Готовите равиоли се пускат във врящата вода - в този случай 3л. вода и щипка сол. 
* Равиолите се изваждат и разпределят  в чинии,  поръсват с 1-2 лъжици от пасирания риган със зехтина , поръсват се със сиренето и сервират. 




13 юли 2016 г.

Скрити райски кътчета......... Водопади






     Легендите разказват, че когато Бог решил да раздава земя на отделните народи, българинът работил на нивата и поради тази причина отишъл последен за своя дял. Но Господ  бил раздал цялата земя. Замислил се какво да му даде -  не му останало вече нищо. Тъй като българинът бил известен със своята пословична доброта, скромност и трудолюбие, Господ решил да му подари част от своята земя - късче от рая...На малката  площ на България има толкова много история; разположени са безброй  забележителности, а природата ни е красива и разнообразна какво ли   няма  - планински исполини, плодородни равнини, обсипани с рози долини и лазурно море... 
Всички  понякога имаме  нужда   да забравим  грижи и просто да си починем сред природата.



 В България има много тихи райски кътчета, на които можем да избягаме от шумния град   поне за ден.  Някои от тях са по-известни, а за други   много хора даже и не знаят че съществуват. Е, морето е последното място, на което бих отишла доброволно (само при пълна наложителност), затова ще ви покажа няколко места, на които забягвахме тази пролет и лято - лесно достъпни, тихи райски местенца за ден-два покой сред зеленината и водата. 






      Няма да пиша точни упътвания  как да стигнете до тях -  в интернет има достатъчно информация, само ориентировъчно ще посоча времената, които ви трябват, за да разгледате всяка една от тях. Защото времето е индивидуално за всеки. Например до Райското пръскало бяхме подготвени за 5 часа в едната посока (това са си 19км) и тъй като тръгнахме към него в облачно време и очаквахме дъжд, вървяхме с идеята че ще стигнем до където можем.  

Шегобийци явно и в планината не липсват :)  На мястото, където започва най-големия баир :) 



В крайна сметка до хижа Рай се качихме за 3 часа и 15 мин. при съвсем нормално темпо на ходене, а от нея до водопада - за още 30 мин. 

 

Същото разстояние на връщане преминахме за 5 и половина часа :) , но поспахме по пейките, следобядвахме 2 пъти и знаехме, че имаме много време по светло да се върнем в Паниците. 

      Изходния пункт за х. Рай и Райското пръскало. Или Голям джендемски водопад Най-високият водопад на Балканския полуостров (124,5м) . Разположен е в Стара планина под връх Ботев, в северната част на резервата Джендема. .



На водопад е хубаво да се ходи рано напролет, когато е пълноводен, но въпреки, че водата беше много, вятърът се оказваше по-силен в моменти и част от водопада просто изчезваше :)  прекъсваше




и се чудехме ние в кой момент ще ни настигнат облаците :)


или пък мечките :)

Горската аптечка, от чието зареждане останах много приятно изненадана :) А аз допринесох само с един блистер Беналгин :)

Като се тръгне по стръмния хълм след Паниците, който - изкопан от водата е останал почти по корени на дърветата - няма никакъв шанс да се изгубите. Както обикновено правим ние. Но този път се изгубихме преди отбивката за местността Паниците :) майстори сме и не се учудихме, когато хората до кошарите ни гледаха странно, та побързахме да се върнем. От там обаче пътя е много добре маркиран и трябва да си по-неорентиран и от мен, за да се изгубиш - маркировка има през 2-3 дървета, или по камъните на всеки 10-15 м.





Следваща дестинация - Кадемлийското пръскало.


Страшно красив водопад, пълноводен и тук видяхме, а същевременно много лесно достъпен. Намира се в Централен Балкан. Пътят до него тръгва от от село Тъжа - широк коларски път, който води и към хижите Триглав, Мандрата, Мазалат и Тъжа. По пътя спокойно се преминава с по-висока кола, не ниска, като нашия спален-икарус-за-лов-и-риболов. Пътят пеша до водопада е около 4,5 часа нормално ходене, но пък около него има много приятни изненади  




и награда :) още един водопад - Бабско пръскало. Съвсем на пътя. 



Кадемлийския водопад също се намира непосредствено до пътя. Не само няма как да го подминеш, но и няма как да не го видиш, защото се показва още от завоя, на 50м. преди него. Височината на пада е 70м. , пълноводен, с ледено студена вода през май :)  






А някои хора в локвата влизат само и само да го снимат в пълния  му блясък girl_haha


Места за почивка около пътя има много. И дори за скара. Но по пътя за  х. Тъжа


на около час път след водопада се намира х. Мандрата, до която има пейки с маси за отдих  (ей там пред колите са) 



както и навес с маса и огнище.


 
 В крайна сметка - слънцето изгрява в 6 и залязва в 21ч. Време напълно достатъчно за разходка до водопад.



Следваща дестинация - Крушунските водопади. Част каскадата сега е затворена, след инцидента миналата година. Месец, след като аз бях там. Считам се за късметлийка :) 



Не се славят с такава височина като предните два, но пък са невероятно живописни и красиви с нефритено зелената вода.




Там ходене няма. Намират се съвсем до с. Крушуна, от където започва пътеката край реката и водопадите. Най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове.  Надявам се да укрепят пътеката към платото горе и отново да отворят целия маршрут. 
 






      Последна (за сега) водна дестинация - водопад Свети Дух, близо до с. Манастир (ударението е на първата буква "а" според местните. Най-високо разположеното на балканския полуостров село.  


До водопада се стига по екопътека и съвсем няма как да се объркаш (тук и ние не се объркахме, сигурно защото бяхме с приятели :) 


Пътеката е в много пресечена местност - разбирайте денивелацията нагоре/надолу и с много паднали дървета по нея (дано я почистят), но съвсем не трудна за извървяване. 



А там, в Родопите, от  с. Манастир по пътя за Рожен,  по някакви програма масово се изграждат беседки за почивки - май на всеки километър ги има. И е едно прекрасно място за еднодневна почивка на 70 км. от Пловдив. 



 Така и така сме в това райско кътче, съвсем близо е връх Свобода. Пътят до горе е проходим, дори в сняг.  


европейска работа - със стълби :) 



До паметната плоча на Момчил войвода. Е, и един друг паметник има, но нито мисля, че мястото му е там, нито, че тук е мястото да коментирам защо е там. 


И гледката от там на четвърт от Родопите..... 
Какво повече му трябва на човек :) Освен букет кърпикожуси :) 



надделяли над снега и една богата скара. Все пак сме в кулинарен блог. А месото, печено на тикла, е много вкусно. Повярвайте ми. 











Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...