22 ноември 2014 г.

Пилешки кюфтета с кашкавал и млечен сос


      Такива пилешки кюфтета не правя много често,  защото у нас сварено пилешко месо обикновено не остава - влагам в супа, без която не можем :smile1:  Пилешки кюфтета  съм правила и от смляно сурово пилешко месо, но по този начин - с добавен кашкавал стават с една хрупкава коричка и повече ми харесват  :smile1:.  Естествено, въпрос на вкус е. Но се и пържат по-бързо и ако нямате робот, или месомелачка - това е добър вариант да си хапнете пилешки кюфтенца
      За соса само мога да добавя, че е пикантен и нежен :) Кюфтетата биха минали без него, но пък си струва да се опита - сметаново-горчичен, но с жълтъци и  кисело мляко. Разкош nyamnyam


Продукти (за около 15 кюфтета): 
~ 600-700 г сварено пилешко месо (бутчета при мен, само бяло ми е сухо) 
~ 2о0 г кашкавал 
2 яйца и 2 белтъка 
по 1 ч.л. сол, черен и червен пипер; риган (или мащерка ) 
3 с.л. кисело мляко с  1 ч.л. сода за хляб 
3-4 с.л. галета 
2-3 стръка пресен лук 
магданоз (този път нямат) 

олио за пържене 

За соса: 
200 мл. течна готварска сметана 
2 жълтъка 
2 с.л. препечено брашно 
~150 г кисело мляко (1/3 кофичка) 
1 с.л. горчица 
сол  на вкус
1 с.л. масло 


Приготвяне: 
* Свареното пилешко месо  и лука се нарязват на ситно. 
* Кашкавалът се настъргва. 
* Поставят се в купа, прибавят се яйцата, млякото, подправките и галетата. 
* Разбърква се хубаво - трябва да се получи гъста смес, която не лепне по мокри ръце :) 
* Загрява се мазнината в тигана. 
* С мокри ръце се взема по  топка от сместа и оформя на кюфте.  Не се овалва в брашно :) 
* Пържат се в загрятата мазнина до зачервяване от двете страни (не на мах, да не прегорят) и изваждат на кухненска (абсорбираща) хартия да се отцедят (а под хартията - скаричка, както пиша често, за да останат хрупкави и отдолу, вместо да се задушават.) 

- Ако сместа остане по-рядка, може да се пържат, като се сипват в мазнината с лъжица. Когато се запържат, сместа се стяга и обръщат лесно. А може да се прибави и още малко галета. 
- Вместо пържени, могат да се изпекат в загрята предварително на 200* фурна за около 25-30 мин. 

Приготвяне на соса: 
* Жълтъците се разбиват с киселото мляко, горчицата, брашното и солта - не трябва да остават бучици брашно.
* Прибавя се сметаната.
* Сместа се поставя в касерола, или малка тенджера на котлона и изчаква да кипне, при непрекъснато бъркане (на средна степен на котлона) Гъстотата на соса е по  желание, но моля да се има предвид, че като изстине, соса се сгъстява още.  Когато е готов се прибавя лъжичката масло и разбърква, докато се разтопи. Така става гладък и лъскав.

Сервират се по няколко кюфтета и се заливат със соса :) 
 

Кюфтетата са много вкусни с малки питки на хамбургери, гарнирани с конфитюр от червен лук, или както този - конфитюр от червено цвекло и червен лук. Но за него след няколко дни  :smile1: Е, парче сирене също е чудесна, много вкусна  добавка в хамбургера.
Да ви е сладко! 



10 ноември 2014 г.

Меденки за делник, меденки за празник :)


     През изминалата седмица няколко "блогуващи"  (ама пък с мерак) лаици в кухнята, получихме предизвикателство от Лидъл да направим някакво сладкишество, използвайки въображение и част от продуктите-подарък, с който ни изненадаха отново. 



На мен въображение много не ми трябваше, защото  в момента, в който видях  пакетчета  "Смес от подправки за меденки" и "Смлян джинджифил" си представих меденки. 



И се сетих колко приятно канелено ухае къщата, докато се пекат меденките. Обожавам този аромат, който ми напомня Коледа. И червено вино. За него не знам защо така. Меденки обичам с шоколад, още повече на медени линцери с шоколад, поели сладкото, с което са слепени. 
       Меденките са много лесни за приготвяне, не са претенциозни и са подходящи за всякакви празници - летни, зимни..., а като няма празници :smile1: за делници :)  Пък и прилично количество излизат, както при всички мои сладки от онова старо време :). Умни са били хората така да ги правят - има и за дегустации, за подаряване, за среднощно хапване  :girl_haha::girl_haha:


      Ден по-късно реших, че така и така ще правя меденки, ще направя и една изненада на две от децата ни, които днес тържествено ще си получат дипломите.  
      
       (искрено и лично) 
      Мили деца! Бъдете себе си! Посрещайте трудностите смело и заедно, а успехите с идеята, че можете още! 
     И от все сърце ви пожелавам на добър път в живота;  да работите това, което харесвате и ви прави щастливи! 


Меденки

Продукти:

3 яйца 
10 с.лъжици мед 
6 с л захар
15 г   сода за хляб ( 1 и половина ч.л. сода за хляб) 
настъргана кора на 1 лимон (възможно най-фино)
300 мл олио  
10 г канела
1 пак.  15 г "смес от подправки за меденки Belbake" (Нат ми е носила подправка за меденки и от Чехия -  експлозия от коледни аромати е такава смес.  При липса на готова може да си направите - смлени равни количества звездовиден анасон, кориандър, джинджифил, кардамон, карамфил и тройно количество канела. Тази смес може да издържи много време в бурканче и да ползвате за сладки, както правя друг път)
1-щипка  смлян джиндифил 
1 ч.л. ванилена захар ( в случая е Belbake) 
~4  чаши брашно от по 240мл (тъй като  зависи от големината на яйцата и плътността на меда, тестото трябва да е меко и да не лепне по ръцете

сладко за слепване (от сините сливи за мен е фаворит за линцерите)
~ 300г   шоколад за глазурата и 40мл сметана(+ 20мл коняк по желание) 
кокосови стърготини и кандирани плодови корички (Belbake - кутийки от тези зареждам по няколко, когато пускат предпразнично в Лидъл, защото много харесваме и тези многозърнести блокчета 



Приготвяне:

* Яйцата със захарта се разбиват за кратко на ръка . 
* Прибавя се  олиото, меда, лимоновата кора, канелата, подправките и джинджифила. 
* Разбърква се добре. 
* Добавя се по малко от брашното, смесено със содата за хляб  и замесва тесто, което НЕ трябва да лепне по ръцете. Ако сложите повече брашно, се разточва трудно на кора и меденките стават по-твърди.  Личен опит innocent
* Разточва се  на кора с дебелина около 3-4 мм. Изрязват се с формички меденките ( или кръгчета с чаша, или просто се нарязват на правоъгълници с желаната големина - така е най-мързеливо  ) 
* Пекат се в загрята фурна на 180* за около 10-15 мин (съвсем леко си променят цвета и са готови). Много се внимава тук да не се препекат, защото тогава стават твърди и рядко омекват, дори слепени с мармалад. 



Тук ще вмъкна, че вместо да се разточи на кора и изрязват форми, могат да се направят на топчета-меденки, които след изпичане се издълбават и пълнят със смес от прясно мляко, масло, мармалад и трохите. Но е мноооого по-пипкава работа :) особено ако няма кой да ви търкаля топчетата.  Но тъй като аз често си купувам готови медени линцери и харесвам приличната им големина, реших да си ги направя прилични, с големина около 4/7-8см. Освен дребните, за картинките. 
Е, съвсем егоистично, доволна съм. 

След като  изстинат напълно меденките се слепват със сладкото по двойки.
Шоколадът се разтопява със сметаната и коняка на водна баня или в мв-то(внимателно, на ниска мощност, да не се пресече) . Белият шоколад обикновено е много капризен, винаги го разтопявам на котлона и когато е готов му се отделя маслото :) в повечето случаи. Изцеждам го и едва тогава потапям меденките в него. 



Потапят се  наполовина  в разтопения шоколад и се нареждат на решетка, или хартия за печене, за да стегне шоколада. Докато шоколадът е още топъл се поръсват (по желание) с кокос, или кандираните корички, или с друга украса и така оставят да изстине.
Ако искате целите да са потопени в шоколад - оставяте да стегне шоколада от едната страна и тогава потапяте от другата страна.

Ако обичате старите, продавани преди 30+ години медени питки :) големи и кръгли, изрежете кръгове, изпечете ги и потопете само едната им страна в шоколад. Аз си я оставях за накрая. Откакто се помня оставям за последен залък това, което ми харесва най-много :) 


Другите, малките бисквитки с картинки за дипломиране са ядлива вафлена хартия, която се лепи с фарситура на изпечените меденки. В такъв случай - от разточения лист тесто  се изрязват точно толкова големи меденки, колкото е размера на картинката. Повярвайте ми, иначе става доста по-грозно :) 



И сега в стила на Оскарите искам да благодаря на две дами, без които нямаше да има бисквитки-изненада-за-дипломиралите-се-строителни-инженери. 

 На Катето, която ми изпрати файла с картинките и ми спести търсенето и оформянето. 
Ако бях малко по- внимателна, щях да прочета, че тя под картинките е подложила фондан.....  

На Веси Панова, която ми помогна на втория опит и не ме остави да се откажа :)
Ако бях малко по-внимателна, нямаше да си пропусна съобщението  първия път.... 


Благодаря и на Лидъл,  на чиито тематични седмици и аз съм фен и ме подстрекаха да направя меденки, по никое време :) без Коледа. 




6 ноември 2014 г.

Забравени сладки


      Едни сладки, които наистина трябва да забравите във фурната. Защото, когато са готови това със забравянето не минава -  колкото бързо се  приготвят, толкова и бързо изчезват.  И грозни, безформени  :smile1:  Дозата не е голяма (около 35бр. излизат), но пък се разбъркват бързо, тъй като "печенето" е бавно - наистина трябва да са забравят за 3-4 часа във фурната.  Предпочитам  среднощно :) да ги правя - за да мога да ги забравя наистина във фурната. Тези дни забелязах, че липсват в блога -  не са стигали до снимка :smile1:  но днес им дойде реда. 
      Както и в много други случаи за сладкишества, доверила съм се на рецептата на Сладка Хапка (благодаря ти, Роси! :flower:), която никога не подвежда. 


Продукти: 
2 белтъка
80 до 100 г захар
150 г сурови   едро смлени ядки ( орехи, лешници или бадеми - точно тук са с лешници) 
150 г ситно нарязан шоколад, или шоколадови капки/чипс  (предпочитам черен, но може всякакъв да е) 
1 пак. ароматизирана захар***, или есенция по вкус (предпочитам ромова  или бадемова ) 


Приготвяне:
* Фурната се включва на 180* С. 
* Ядките се запичат на сух тиган, или във фурна за  кратко (не до препичане,  а колкото да си отворят аромата). Не винаги запичам в момента - обикновено изпека една тава с ядки и когато ми трябват - ползвам от тях :) 
* Белтъците се разбиват с щипка сол до пяна. 
* Прибавя се захарта и отново разбива до твърди върхове. 
* Прибавят се ядките и нарязания шоколад и внимателно се разбъркват в сместа. 
* Сладките се оформят по най-лесния начин - с лъжичка се взема от сместа и се поставя в тава, застлана с хартия за печене. Поставят се съвсем близко една до друга, защото не се раздуват; не се разтичат. Размера на сладките е според лъжицата, с която се правят - аз ползвам чаена - по една пълна лъжица. 

* Тавата със сладките се поставя във фурната (която трябва да е достигнала вече 180*), тя се изключва ....... и ги забравяте вътре. Поне за 4 часа. По тази причина ги правя нощем :) иначе от проверка количеството готови застрашително намалява. 


3 ноември 2014 г.

Пилешки крилца "3 лъжици"


Страшно име, а ;D Не съм го измислила аз, така са "покръстени" в блога, в който ги видях. Въпрос на време беше да ги направя :) е, с помощ от приятели, които ми преведоха подправките и продуктите за мариноване. В крайна сметка  това са любими съставки за мариноване на месо, но пак си остана идеята за трите лъжици nyam
Крилца е известно обичаме всякакви. Най-вече пилешки.  Пробвали сме патешки, но ония са само кожа и кости. А тук имам едно магазинче, от което пазаря крилцата и обикновено помолвам да ми ги отберат по-дебелички :) и като кажа, че искам на n-бройки крилцата, самите продавачи гледат да отберат по-големки, да стане повече грамаж ;D
Изключително бърза за приготвяне и вкусна рецепта. Най-дълга е подготовката, но аз я направих от предната вечер, а самите те се изпекоха за 1 час във фурната. 



Продукти: 
20 бр. пилешки крилца (без онази крайната, най-тънка част. Те заминават за бульон за супа :))

3 с.л. кисело мляко 
3 с.л. заквасена сметана 
3 с.л. зехтин 
3 с.л. кетчуп
3 с.л. горчица 
3 с.л. соев сос
3 с.л. млечно-чеснов сос (или купен, но често имаме такъв домашен) 

3 ч.л. чили сос (не е отровно лют, но по желание може да сложите такъв)
3 ч.л. мед (равни) 
3 ч.л. подправки - по една мащерка, риган и куркума

сол на вкус (1 ч.л. ;)



Приготвяне:
* Всички продукти се разбъркват в голяма купа. 

* Крилцата се почистват и подсушават. Аз им цепвам кожата при ставите малко, за да могат да се отворят повечко и запекат по-добре. 
* Поставят се в купата при продуктите, разбъркват добре. Купата се покрива със свежо фолио (или торбичка) и прибира в хладилника за няколко часа ( ок. 18ч. при мен) 

* Изваждат се и подреждат в тава, на хартия за печене*** (може и направо в тавата, но определено така е по-чисто, а аз слагам и 2 листа хартия, за да не прегаря този, на който са крилцата). 
* Останалата марината се намазва по тях.
* Пекат се в предварително загрята на 200* фурна за около час - до зачервяване. 

***мисля си следващия път да ги сложа направо в тавата, заедно с малко вода, защото соса, който остана след тях на хартията беше много вкусен :) и съвсеееем малко. 






2 ноември 2014 г.

Задушен бут от сърна с лучен сос и кореноплодни зеленчуци


       Тук първо ще помоля за извинение за многото снимки, но така става, като снимам повече от 5, еднакъв ракурс и не мога да избера ;D  

      И ще започна отзад напред. Точно това месо е приготвено в бавно-готвещата тенджера. Която е керамична и доказано всяко месо вътре става разкош - топи се в устата.  Дори това месо с неизвестна възраст. За глиганите  съм писала, че кипвам за 15 мин. в силно вряща вода/бульон месото, но тук ( приятел  ме изненада със сърнешки бут) месото е сърна и няма нужда от кипене на висока температура. Не можах да събера цялото бутче в  съда за готвене :) затова обезкостих на едри парчета и тези сготвих, а кокала чака ред за бульон с други подобни. 




      При някои манджи предпочитам да сложа всичко наведнъж в глинения гювеч, или в слоукукъра, но има такива, при които предпочитам да запечатам месото първо или да карамелизирам лука. В този случай -  и двете. Не ми харесва вкуса на суровия лук, сложен в манджата. Дори на обикновени яхнии, задушавам лука, докато омекне и остане на мазнина и тогава продължавам. Е, според времето, с което разполагам. 
      Ако си нямате слоукукър, но пък имате сърнешко месо, непременно си го сгответе така. В глиненото гърне във фурната, или   в тава, завита плътно с фолио ......... като ги поставите във фурната и забравите за 3-4 часа.  Ако нямате сърнешко  innocent не мога да помогна. Месото е близко до телешкото (според Мише до козето), които се намират по-лесно по магазините и може да опитате  с тях. Но вкуса си струва, повярвайте ми :)  Количеството е доста, но е вкусно както топло, така и студено. 



Продуктите са: 
месо от сърна (разбира се ) - около 1,8 кг 
3-4 лъжици олио 

2 лъжици масло 
2-3 лъжици олио 
5-6 глави лук 
~ 100 мл бяло вино 

3 моркова 
малка глава целина (кервиз)
1 корен пащърнак 
5-6  малки глави  чесън 
2 лъжици доматено пюре 
сол на вкус
2 зърна бахар 
3-4 листа салвия (преди да я завъдя тази подправка  листата бяха дафинови :) 
~ 100 мл бяло вино 

1 с.л. препечено брашно 
3-4 сварени картофи***


Приготвяне: 
* Месото се запържва/колкото да се запечата  от всички страни за по 2-3 мин

* Прехвърля се в уреда на слоукукъра (или глинения гювеч) 
* В същия тиган и останалата мазнина се прибавят останалото олио и маслото и нарязания на полумесци лук. 
* Запържва се за 3-4 мин, прибавя се виното и задушава под капак, докато виното се изпари и остане на мазнина. 
* Прехвърля се при месото. 
* Прибавят се почистените и нарязани: моркови, целина и пащърнак,  почистените цели глави чесън, зърната бахар, листата салвия; посолява се. 
* Налива се виното с размитото в него доматено пюре, още толкова вода . 


И тук готвенето в различните съдове:
* Ако е в слоукукър - уреда се включва на  І степен (ниската) за 8-9 часа, или на ІІ (по-високата) за 6 часа.  
* Ако е в глиненото гърне - поставя се в студена фурна, включва се на 150-160* и оставя за 4-5 часа във фурната. Тук количеството   вода, което се прибавя е около 400-500 мл  

Когато е готово месото (пробва се - вилицата трябва да го пробожда без усилие и влиза леко в него) се прибавят картофите, размитото в малко вода брашно и затваря съда за още 10-15 мин. 



Големите парчета месо се нарязват на филии и сервират заедно с 2-3 лъжици от зеленчуците и залива с получения гъст, лучен сос.  




20 октомври 2014 г.

Суши :) за аматьори



     Винаги се впечатлявам като видя рулцата суши. Чак ме респектират. С нежността си и перфектния разрез. До толкова, че бях събрала оризов оцет, кори (листа от нори - благодаря ти, Ели!) и ориз за суши. 
Най-важните продукти за направата на суши. Е, и риба и зеленчуци, но те са второстепенни.
     Та всички тези оцет, кори и ориз отлежаха над година, смятайки, че няма да се справя, тъй като навсякъде се пише колко е трудно, колко е пипкаво, колко специфично е правенето на суши. 
     Няма да споря, но човек, който пълни маслини и ги панира едва ли би могъл да се  уплаши от някакво си суши, нали :smile1: 



Затова и така е заглавието - всеки може да направи, стига да има основните горни продукти. И желание.  Съвсем любителски, но пък да не се лишава от удоволствието да похапне от малките рулца с ориз и риба.
      Пък аз го имах :smile1: в изобилие. 

От известно време големите ми деца говорят, че отдавна не са хапвали суши;  
Миналата седмица бяхме с тях на едно откриване на суши-бар и не ни хареса сухия ориз; 
И пушена риба се оказа, че имаме и със свободно време се сдобих и ето ни сушито :smile1: от пълен аматьор, но пък можем да кажем и тримата, че е по-вкусно от това на майстора на суши, което опитахме.


В интернет е пълно с видео рецепти за начина на приготвяне.  Както и видовете суши, но моите се оказа се сведоха до два вида - маки суши и ура маки. Аз обаче прочетох и  рецептите на  Катето, което ми беше много по-полезно от всяко видео.

И така - въоръжаваме се с най- важните продукти***:
листа от нори и ориз за суши
пушена риба (херинга и сьомга тук) и рулца от раци (т.е. сурими) Прясната сурова риба тук е рядкост, затова ще я подмина. 

не толкова важни, но необходими още са: 
зеленчуци - краставица, морков 
крема сирене ( това е с хрян :)
авокадо 
соев сос, паста уасаби
оризов оцет, захар, сол 
бял и черен сусам



Маринования джинджифил е неизменна част от сушито, но тъй като не сме в много добри отношение с него :) просто го пропуснах. 

рогозка за завиване, която може да бъде бамбукова подложка за хранене, продавана в магазините за домашни потреби. И за да се използва многократно - парче свежо фолио на нея. 

А най-важния уред, за да ядете суши е острия нож :) Съвсем сериозна съм, много, много остър нож ни трябва тук.



Първо си приготвяме суши ориза, тъй като трябва да изстине напълно.  За моите 4 големи рула необходими бяха 250 г. ориз
Направата на суши ориза: (на самите опаковки пише, че е за суши - той е по-лепкав от познатите ни видове ориз) 
* Ориза се измива на течаща вода, докато спре да пуска бяла вода  и отцежда. Сварява се според указанията на опаковката - 1 част ориз, 2 части вода. За около 15 мин. е готов, отстраняваме от котлона и оставяме захлупен още 10- на мин. 
* Затопля се оризов оцет (80мл.) , 2 с.л. захар и щипка сол, докато захарта се разтопи. 
* Напръсква се изстиналия ориз с тази смес и внимателно разбърква. Трябва да е  снежнобял и рехав – изпръхнал на вид и съвсем охладен. 



Когато ориза ни е вече изстинал и готов, започваме оформянето на рулцата: 

Маки суши:

* Върху подложката (застлана с парче свежо фолио) се слага лист нори с грапавата страна нагоре. 
* Върху него с мокри ръце се разстила ориз, на тънък, еднакво дебел  пласт. От двата срещуположни края на кората се оставя по 1 см. кора без ориз. 
* Нареждат се нарязаните на тънки ивички зеленчуци, риба, авокадо. На едното руло съм намазала и крема сирене, а това, влязло в документацията е с рулца от раци.



* Навива се заедно с подложката, и на всяко завиване се притиска добре, за да се слепне и стегне, но фолиото от подложката се изтегля внимателно напред, за да не остане в рулцето :) Прибират се в чиния и :) желателно е да се хапват прясно приготвени - още същия ден, тъй като престоявайки в хладилник, ориза се оцветява от корите и потъмнява. 
* Така получените рулца се нарязват с остър нож (оня, за който споменах горе), който се намокря с вода на всяко отрязване; а след отрязване ножа се избърсва добре, или измива, за да няма остатъци от лепкавия ориз по него.



Тук майстора  дегустира  крайчетата,  потапяйки ги леко в соев сос и на върха на клечката уасаби :) това лютото спокойно може да се пропусне. Ама тогава какво пък ще остане от суши- удоволствието :) 

Между другото, тук имам една салата с ориз и риба, която отдавна правя и я наричаме голямо разхвърляно суши. Но в нея съм наблегнала на рибата :)

В следващите ни планове са да си направим суши с омлет вътре, както и нигири-суши - топче ориз с риба отгоре :) но това, когато се уредя с истински прясна сьомга :) нали трудно достигам до онази търговска верига..... 



Ура маки: 
* Приготвят се както  Маки суши, но с ориза отвън. 
* На подложката се разстила се лист нори и се покрива по цялата повърхност с ориз. Поръсва се със зърна сусам. 

* Върху ориза се разстила парче свежо фолио  и с негова помощ с кората се обръща така,  че ориза да остане от долу.
* Върху кората се подрежда желаната плънка (а аз намазах и с крема сирене кората) и се навива на руло. 



И както казва Майкъл Киарело, не е важно с какво вино ще  хапваме вечерята, а в каква чаша ще го сервираме :smile1: Колкото е по-голяма, толкова по-добре. Наздраве и :smile1: опитайте! Лесно е. 

*** Корите нори - може да намерите в Лидъл, Кауфланд, Пикадили или Метро. 
Оризов оцет - в Кауфланд, Била, Пикадили... 
Ориз за суши - в почти всички големи хранителни вериги магазини има. Някъде големи пакети, другаде малки. Не се притеснявайте да сварите по-голямо количество ориз, дори да ви остане - ще го вложите в супа, или ще си направите оризови топки. За тях - след седмица-две ще пиша :) 




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...