25 юли 2014 г.

Талиатели с пиле и трюфел :) гурме, като за рожденик


      Празник е силно казано, но днес, 25 юли е денят, в който  преди 5 години направих блога. Като на шега, писала съм и друг път - от блога на Роси-Сладка Хапка, натиснах Нов блог и се появи "Храна за мойте канибали".  Като напълно нормално продължение  на темите ми от форума на Гответе с мен.  

      Харесва ми да пиша тук.  Въпреки оскъдното време, което се опитва да ме ограничи и заради което повечето ми публикации са в малките нощни часове.  Оказва се, че:
1. Мога да бъда последователна.  Чак не си повярвах. Пиша, снимам и трия по 750 публикации до момента.
2. Блогът е полезен. Т.е. рецептите в него. Не само на мен, да си записвам нови рецепти; не само на моите "хлапета", но и на непознати хора, които често ме усмихват като благодарят я в коментар, я в и-мейл, я в лично съобщение. 
 Тъй като винаги споделям изпитани (поне два пъти) рецепти и трябва да са се харесали на поне двама членове от фамилията. 
3.Блогът е четен (фук-фук). Но статистиката сочи, че за тези пет години има почти 4 милиона посещения, в последната година по около 5000 на ден. 
4. Имам и се радвам  на нови,  истински, искрени приятелства.  Срещнах и срещам много приятели със същото хоби, които готвят не само с ръце и по задължение, а със сърце и очи. Радвам се, че ги срещнах, защото те, както и момичетата и момчета от Гответе с мен никога няма да оставят човек да се лута какво да готви, какъв сладкиш или торта да направи. Всъщност - от идеи дори понякога ставаш разноглед. Толкова много и все изкусителни. И най-важното - от всеки един от вас, винаги мога да науча нещо ново и нещо вкусно. Или нещо интересно, имащо малко общо с кулинарията smile1

Благодаря на всички вас, които се отбивате тук!  newsm51 
Благодаря, че ми оставяте коментари с обратна връзка за предложените рецепти! Е, за някои неща не приемам предложените промени, тъй като неведнъж съм казвала, че се налага да се съобразявам с вкусовете на хората си и ако така е направено - значи така трябва да бъде :) у нас. Но за всеки друг може да бъде идея за нещо различно. 



И тъй като скоро  имах безценен подарък от една дама, с която също  се запознахме в интернет, какво по-добро празнично предложение  от един сготвен черен трюфел :)  С паста и пиле, без добавки на разни аромати; готвене за кратко, колкото да си освободи ароматите гъбата. 

Отново настъргах трюфела, залях с топъл зехтин  и оставих да престои около 2 часа. След които направих 

Талиатели с пиле и трюфел 

Необходими за 3 порции: 

~ 250-300 г талиатели (9 рулца, или друга любима паста )
~ 400-500 г пилешко месо (тук бут и филе без кожа) 
~ 80 мл. зехтин с черен трюфел 
сол на вкус 
пармезан*** за поръсване 



Приготвяне: 

* Пилешкото месо се нарязва на съвсем ситни късчета  - като за супа :) 
* Посолява, залива се със зехтина от трюфела и оставя да постои около 30 мин. в хладилник. 
* Пастата се сварява според указаното на кутията време - в  тенджера с 2 л вода и щипка сол.  Посочните минути обикновено са за ал-денте, затова  почти винаги си отпускам 2-3 минути, тъй като  не я харесваме  ал-денте.
* Месото със зехтина  се прехвърля в тиган и запържва до готовност.  
* Накрая се прибавя отделения трюфел - нарязан на ситно (по желание могат да се оставят няколко резена за украса). 
* Прибавя се и отцедената паста с 2-3 лъжици вода от варенето и. 
* Всичко се обърква за още минута-две и разпределя в чиния. 

*** Поръсването с пармезан  накрая е по желание. На единия ми любимец заради острия вкус на пармезана пастата беше поръсена с кашкавал. Кощунство, а smile1 развали гурме-идеята, но по-важното е, че и беше вкусно :) 




23 юли 2014 г.

Домашна майонеза


Домашната майонеза преди години беше голям хит. Ама то и по магазините нямаше, та се налагаше да си правим сами в къщи, ако искахме да има за задължителната за всички семейни празници руска салата. В първите години дори я правихме на ръка. Бъркаме с големия тел и наливаме олио на тънка струйка. Редувахме се с мама и едната леля, но така получавахме една купа с материална част за две къщи. И никой да не си мисли, че даваха да си мажем на филия майонеза Naughty  както днес  често се случва  на закуска ;D Всичката се прибираше грижливо за салатата. 
В едни по-късни години вече се появи пасатора и направата на майонеза беше сведена до 2-3 минути - по-малко, отколкото дори да си приготвиш продуктите. А заедно с нея и производството на лека майонеза - млечна


Зимата обикновено купувам майонеза, но лятото също толкова обикновено си я правя. От страх пред жегата и яйцата, макар  че в купената едва ли има яйца. По малко; едно бурканче от около 300-400 грама, което е наполовина на дозата ми. Зимата ако правя - цяла доза. Съхранявам в хладилника до 5-6 дни (т. до тогава свършва). За повече време не знам, но и не смея да задържам. 


Продукти за домашна майонеза:
 
2 яйца 
500 мл олио
1 каф. л. сол
1 каф л лимонтозу (лимонена киселина) 
подправки на вкус -понякога черен пипер, копър, лют пипер, или скилидка чесън (тук е с чесън) 

Приготвяне:

* Яйцата се оставят на стайна температура за поне 1 час
* Чукват  се в дълбок и възможно по-тесен съд, колкото да влезе пасатора вътре.
* Сипва се олиото и останалите подправки.
* Пасатора се поставя на дъното и се включва. 
* За около 5-6 сек. се задържа там и много бавно се издърпва нагоре. 
* Така за около 20 секунди имаме около 600г гъста  домашна майонеза. 


Вариант "лека" майонеза:

на 100 мл прясно мляко
250-300мл олио 
щипка сол на вкус и лимонтозу пак.

Продуктите пак трябва да са със стайна температура
Млякото трябва да е доста маслено, не разредено с вода, каквото го продават.
Тази майонеза става малко по-рядка от другата, но успешно замества яйчната.



19 юли 2014 г.

Паниран мозък и мозък на пара


     За всички, които обичат този деликатес :wink1: и знаят значението на израза "крехко като мозък".
Останалите да затварят страницата :). 
     Обаче ние с милото много обичаме мозък и няма как да пропусна  да го  публикувам. Преди години, когато на село заколеха прасе, теле, или агнета, главите се варяха и едва тогава вадеше мозъка - сварен (какъвто е сега този на пара) и се разделяше на всеки по лъжичка :smile1: което си е ню-ню и затова го считахме за деликатес :)  Когато по-късно през годините попадах на такъв в месарските магазини, започнах да го панирам и мога да кажа, че така повече ми харесва. Много холестерол и паниран :) в две хапки. 
Сега пак е голяма рядкост е в месарските магазини. Точно този пък ми е подарък от Бургас :) тук не съм сварвала поне година. 



Най-важното, преди приготвянето на мозъка (независимо по кой начин) е  почистването от ципите. Тъй като обикновено се продава замразен, процедурата преди готвене е следната: Мозъка се размразява на стайна температура в цедка/гевгир. След това се поставя в купа със студена вода  и 3-4 лъжици оцет за час. Отцежда се отново в гевгир и се почиства от ципите (след изкисването те се белят лесно).  През това време мозъка е добре измит и от кървавите следи в него. 

Паниран мозък 

Необходими за панирането освен мозъка (свински, телешки, или агнешки) са:
яйца, равни части брашно и галета, сол и черен пипер. Олио. 


Яйцата се разбиват (за 500г мозък - 3-4 яйца) със солта и черния пипер.
Мозъкът се посолява. 

Трудно е да се нареже на филии тази маса, затова се вземат малки парченца от него, овалват се в смесените брашно и галета и потапят в разбитите яйца. 
След това - в загрятото олио. Олиото трябва да бъде поне 1 см и добре загрято, но не и много силно, за да не прегаря панировката, а отвътре остава сурово. Пр. 2/3 от силата на котлона.
Пържи се за по около две минути от всяка страна, до зачервяване.
Готовите панирани парчета се изваждат на кухненска хартия, да се отцедят.
И както и друг път казвам - хартията да бъде поставена на решетка, не в чиния, за да  не се задушават и омекват панираните нещица отдолу, а остават хрупкави. 



Мозък на пара 

Има едни метални приставки за варене на пара, които се продават във всички магазини за домашни потреби и се поставят в тенджера. За варенето на пара може да се използват и обикновени порцеланови купи - едната се поставя с дъното нагоре в тенджерата и налива вода до височината и, а другата купа/чиния - върху долната,  а в нея се поставя предварително посоления мозък. След завиране на водата са достатъчни 15-20 мин. и е готов. 

Точно този е приготвен на пара в  уреда  Multicooker ( SR-TMJ501) .
В съда за готвене  се поставят 2 мерителни чаши вода, а в тавичката за варене на пара - мозъка.  Тя се поставя в уреда. 




 Натиска се бутона MENU (средния от дисплея, с тенджерката) и избира програма за готвене 8 (готвене на пара)натиска се  бутона START . Автоматично зададените 15 мин. стартират след като е завряла водата в уреда и тогава започва отброяването назад. За това време мозъка е готов :) внимателно заради парата се изважда тавичката и прехвърля в чиния. Поръсва се с черен пипер и магданоз по желание :)


15 юли 2014 г.

Пачи крак с чесън и масло


Още едно предложение с тази чудна гъба пачи крак. Мислех на тия тарталети да направя, че ми харесват в комбинация със сирената, но липсата на време се оказа решаваща и ги сготвих по най-бързия начин. Запържени с масло и чесън.  А бързите неща са доказано вкусни  :smile1:Всички гъби могат да бъдат приготвени по този начин, разликата е във вкуса :)) и времето за задушаване или пържене.Тук времето за миене беше малко повече от приготвянето им, но пък са горски и миенето беше наложително; почистването с четка се оказа неуспешно.  Затова ги оставих да се отцедят от водата за около 20 мин. 



Необходими са:  
~ 500 г пачи крак (или други  диви гъби)
60-70 мл бяло вино 
~60 г масло и 20-30 мл. олио/зехтин
7-8 ск. чесън
черен пипер, риган или мащерка и  сол


Приготвяне:
* Гъбите се почистват и нарязват/накъсват на едро.
* Поставят се в тиган, заедно с  маслото и олиото, посоляват се и като си пуснат сока се прибавя  виното.
* Задушават се, докато останат на мазнина. 
* Подправят се с подправките и  пасираните скилидки чесън,  разбъркват се  2-3 пъти и отстранява от котлона. 




12 юли 2014 г.

Ароматни, екзотични, знайни и незнайни гъби :)


С гъбите пачи крак се срещам от време на време, благодарение на приятели. Този път майсторката на торти Веси Панова ме изненада с една торба.  Но не съм предполагала, че ще държа трюфели в ръката си. Черни. Сърдечна благодарност на Дими Христова за тях (и за  още нещо, тя си знае :)!
И тъй като не се знае кога на човек ще му се падне гастрономическото удоволствие да ги опита, ще споделя какво аз направих с тях. Както шкембе-чорбата е заела място в блога, така и трюфела заслужава своите 5 мин. слава тук (извън 10-те на масата)
Естествено, първо реших, че ще чакат  да се приберат и останалите двама от любимците ми. Младежът Н. не оцени подобаващо (възхваляващо 
:smile1:)кулинарната ми гордост и вдъхновение въпреки, че беше основния и много доволен консуматор на готовия продукт:  



След предварителните ми проучвания в интернет стана ясно, че гъбата ще иска или съвсееем малка кулинарна обработка, или никаква - просто да се настърже върху готовото топло ястие, за да освободи страхотния си аромат.
Който реших, че добре ще се освободи в топъл зехтин, с който да приготвя и другите гъби. Това го видях в едно клипче в ю-туб, където една италианка после го сготви с паста. Което се надявам да направя утре и аз с втория трюфел.

Първа част:
Трюфела се измива с мека четка и оставя да изсъхне добре. 
Около 100 мл зехтин се загрява до към 50-60*
Прехвърля се в стъклено бурканче, в което се поставят и тънко нарязаните резени трюфел и се затваря с капачката. Оставя се да престои поне 6-7 часа.  
(след което разделих материала в 2 бурканчета всяко с по 12 резена; тук съм вложила едното) 


След които честно казано ги опитах на препечена филия хляб. Ако не бях обещала да го влагам в другите гъби, спокойно бих му видяла сметката и така :innocent:  с бялото  вино и съвсем скришом.  

От мен да мине - гъби за всички :smile1:  Така сега пък си имам ню-ню бурканче с ароматен зехтин без трюфел :)) 

Пачи крак с черен трюфел и сметана 

Необходими са: 
~ 600 г гъби пачи крак (а защо не и други горски) 
~ 50мл. зехтин с трюфела (описан горе) 

~ 300 мл готварска сметана 
сол на вкус



Готвенето
- започва от миенето на гъбите. Принципно не обичам да мия гъбите, че се напиват с много вода, която после трябва да се извари, а тези гъби са нежни, но когато са горски почти винаги се налага миене. След което ги оставям около 20 мин. да се поотцедят. 
- След това се нарязват на ленти/ивички или както и да е, но ситно, защото ще се изгубят съвсем. 
- Зехтина от трюфела се изцежда в тиган, прибавят се нарязаните вече гъби (пачи крак) и се задушават, докато останат на мазнина. 
- Посоляват се.
- 5-6 от отцедените резени трюфел се нарязват на ситно и прибавят. 
- Разбърква се 2-3 пъти, колкото да се загрее отново и той и прибавя сметаната. 
- Изчаква се да заври и отстранява от котлона. 
- Разделя се в две чинии, а отгоре се поставят останалите по 2-3-4 резенчета трюфел....
вилиците в ръка ли са вече :)) 


Бързо и лесно. Ама и с такива продукти няма как да е различно :) 

7 юли 2014 г.

Домашен сладолед


и ягодов,и шоколадов с кафе :) 
Шоколадов сладолед  правен с крем Англез и ганаш, а розов ягодов сладолед smile1- с каквито млечни продукти намерих в хладилника извън ягодите. Чудя се кой от двата да определя като по-добър :) Ягодовия - леко кисел и с по-свеж вкус заради заквасената сметана, или шоколадовия с кафе. Но май съм пристрастна към шоколада, пък и девойчето на него наблегна.
Ягодите могат да бъдат заменени от всеки плод (сезонен), а в сместа понякога прибавям и разбити на сняг белтъци с малко захар. Прави я по-пухкава.


Започвам от правенето на сладоледа :) и  уточнението, че моя е правен в машина за сладолед. Но когато нямах, правех по стандартния начин, в купа, която  прибирах във фризера и на всеки 15 мин. вадя и разбърквам  за по минута с миксер сместа. Така около 10-на пъти за 3 часа (когато стегне - бъркам с лъжицата). Ангажиращо е, но си струва, защото не се получават големите ледени кристали в сладоледа, а нежни и фини.  Ако и количеството сладолед е по-голямо - струва си честото обикаляне около фризера. 



Ягодов сметанов сладолед 


300 г почистени ягоди 
100 г захар 
200г заквасена сметана 
500 мл течна сладкарска сметана 

разбити белтъци със захар - опция 


* Ягодите се пасират заедно със захарта и заквасната сметана. 
* Прибавя се сладкарската сметана и разбърква (на ръка с тел за разбиване, или лъжица). Ако има белтъци - тук се прибавят. 
* Сместа се замразява - или в машина за сладолед, или по описания горе начин в купа и във фризера. 


Шоколадов сладолед с кафе 

Този го правих на два етапа, но стана невероятно добър (умря ромката) 

За шоколадовия ганаш:
250 мл  сладкарска сметана 
200 г черен шоколад 
1 с.л. инстантно кафе 

За крем Англез (който е в основата на много кремове, сладоледи и десерти) 


  • 3 жълтъка
  • 3-4 с.л. захар 
  • 250 мл пълномаслено прясно мляко
  • 250 мл сладкарска сметана 
  • 1  шушулка ванилия (или 1 ампула течна ванилия) 


Приготвяне: 
Ганаша:
* В тенджерка/купа се загрява сметаната, а когато стане гореща (да не завира) се отмества от котлона и в нея се поставя шоколада и кафето; бърка, докато се разтопят. Може на котлон, може в микровълновата фурна да се загрее;
* Прибира се в хладилник да се охлади поне 3-4 часа 

Крема:
* В тенджерка/касерола   се разбиват жълтъците  със захарта.
* Прибавят се сметаната, млякото и обраните  семенца от ванилията  - разрязана предварително на две по дължината.
* Сместа се разбърква с тел за разбиване на яйца.
* Тенджерата се поставя на тих огън и се вари, като се разбърква непрекъсваното до сгъстяване - като се разбърка с лъжица - крема оставя на гърба и плътен слой..
* Охлажда се в хладилника около 2 часа,  като се покрива със свежо фолио. 

* Изстиналия шоколадов крем се разбива с миксера за 4-5 мин и малко по малко към него се прибавя крема Англез. 
* Когато се смесят  хубаво сместа се замразява - или в машина за сладолед, или по описания горе начин в купа и във фризера. 


И ако някой ден решите да снимате сладоледа си, първо пригответе всичко друго и в последния момент вадете сладоледа ;D

2 юли 2014 г.

Патладжани пармиджана или звучното Melanzane alla Parmigiana


      Има едно предаване по Фиеста ТВ - "Италианска идилия с Лидия", в което водещата Лидия Бастиянич каквото и да готви го прави с такава лекота и изкусително, че ти идва да си оближеш пръстите. Кухнята и е много близка до нашата; готви  много сосове и с много чесън, което автоматично я поставя до Жак Пепен в моите очи.  
    Тази рецепта за Патладжани пармиджана съм гледала неведнъж (нали въртят предаванията) и всеки път се заканвам да я започна още следващия ден. Рецепта-класика, която се намира в почти всеки кулинарен блог, или сайт, а погледнато през Гугъл се вижда и разнообразие в изпълнението и.  Аз обаче заложих на точното изпълнение на рецептата на Лидия и сме много, много доволни от резултата. Притесненията ми, че патладжана е пържен и би се напоил с мазнина са напразни - изразходваното количество олио за панирането им беше около 80 мл., което е нормално за една "манджа". Между другото аз и с пърженето на патладжаните нямам такъв проблем с олиото, от който се оплакват много хора - как им отивала по половин или една бутилка олио за пържене на 2 кила патладжани.  За да не подгизва от мазнина, патладжана ми винаги е посолен, отцеден, много добре подсушен и се пържи на силен котлон, така, че да се пържи бързо, а да не се напоява. 


      Тайната на удивителния вкус на това ястие се крие в подправките и сиренето. Доматен сос с чесън, риган и босилек....ароматен пармезан и добре разтопена моцарела. Моите хора усещат по-острия вкус на пармезана и се наложи да измънкам, че това е от новия кашкавал, който съм купила. Името на рецептата повелява тя да бъде изпълнена с пармезан, но освен вкуса и цената му не е за подценяване, затова може да си го направите с кашкавал :) (мръсна дума според някои за тази рецепта). Е, няма да бъде точно Патладжани пармеджана, но пак ще бъде вкусно. Гарантирам  smile1  неведнъж съм готвила  патладжани с доматен сос, поръсени обилно с кашкавал.
      Патладжана е паниран в брашно, яйце и галета точно по рецептата на Лидия Бастиянич. Така галетата обира влагата на доматения сос и след като изстина (пак харесвам повече изстинали патладжаните) се отрязаха много прилични порции. 


Продукти: 
3-4 средни патладжана  (~ 1кг)
сол 

3 яйца 
1/2 ч.ч. брашно
1 и 1/2 ч.ч. галета 
сол, 
олио за пържене (1 ч.ч., но зависи от големината на тигана - ~ 1см )

~ 700 мл доматен сос*

200 г пармезан (100 настърган и 100 аз настъргах) 
250 г моцарела (в случая моята е  бейби)
риган, босилек, чесън 



Приготвяне:

* Патладжана се почиства и бели на ивички (или целия, ако така ви харесва).
* Нарязва се напречно на кръгчета с дебелина около 1 см.
* Посолява се и оставя да се отцеди за около час.**
* Изплаква се под студена вода в гевгир и подсушават добре всички парчета.
* Олиото се загрява в тиган; Всички парчета се овалват последователно в брашно, разбитите яйца с щипка сол и галетата, като се изтупват от излишното и пържат до зачервяване от двете страни.
* Изваждат се в чиния, покрита с абсорбираща (кухненска) хартя, за да попие излишната мазнина.
* Дъното на съда за готвене (вътрешния на мултикукъра) се покрива с малко от доматения сос.
* Поръсва се с настърган пармезан. 
* Нареждат се плътно панирани  кръгчета патладжан и се притискат леко в доматения сос. 
* Залива се равномерно с доматен сос, поръсва се с пармезан и нареждат резени моцарела. 
* Накъсват се няколко листенца босилек,  поръсва щипка риган и пасираните скилидки чесън. 
* Следва отново  ред патладжан, доматен сос и сирената, докато се изчерпат продуктите (3 реда). 
* Най-отгоре се залива с доматения сос и поръсва с малко пармезан.
* Натиска се бутона MENU (средния от дисплея, с тенджерката) и избира програма за готвене 6 (Запичане, или Експрес ).  на дисплея се появява 40 (мин.) С копчето за време (вдясно от менюто)  времето се увеличава на 60 мин.. 
* Следва натискане на бутона START  ...... 


Когато Мултикукъра  изключи, вътрешния съд се изважда и се оставя да се охлади, преди да се нареже и извадят порциите. Не ползвайте метални ножове и лопатки, за да не нараните вътрешното покритие.
Когато е още топло, разтопените сирена са меки и се точат на конци, но аз пак ще си кажа, че го харесах повече студено. Поръсено с още пармезан smile1  

С чаша студено бяло вино :)  моето е специално, подарък от мил приятел. 




* Доматения ми сос е готов, правя си през лятото. Може да ползвате готов доматен сос; да си изварите в обикновена тенджера на котлона, както е в рецептата ми, или както го обичате; да приготвите предварително доматения сос в мултикукъра - поставяте всички продукти, включвате менюто на режим 7 (Запичане/Експрес) или 5 (Супа), където соса ще ври силно и ще се редуцира за 1 -1.5часа.  Времето зависи от количеството сос, който се приготвя -  по-добре да е повече, защото дори да остане е много хубав за пици и спагети. 
** Белия патладжан по принцип е с ниско съдържание на  соланин и не горчи. Въпреки това го посолявам, да се отцеди, защото така омеква месото му и освен, че се пържи по-бързо, не поема и много мазнина.  Ако обаче имам от светлолилавия патладжан на мама - не го беля, защото е с много тънка кора. 
***Рецептата я приготвих в  Multicooker ( SR-TMJ501)  и от тези продукти излязоха 5 прилични порции. 
Лидия я приготви във фурната, където също може да си я сготвите -  тавичката е с диаметър около 28см. Или да се увеличат пропорционално продуктите, според желаното количество готов продукт. След като се наредят всички продукти, тавичката се покрива с алуминиево фолио и се пробиват няколко дупки в него. Пече се в предварително загрята на 180* фурна за 30 мин., маха се фолиото и продължава да се запича (около 15 мин.), докато се зачерви сиренето отгоре. Оставя се да почине 15-20 мин, след което се нарязва и поднася. 

Ако пък не искате да  пържите патладжаните и смените сирената, може да видите и изпълнението на рецептата от Роси



27 юни 2014 г.

Пилешки бутчета с плодова бира и лимон в мултикукър

     

     Днес ще си поговоря за умните уреди в кухнята smile1  Обичам ги тези умни уреди , тъй като с тяхна помощ  често си спестявам висенето  пред котлон, пред фурна, или мускулната  треска на ръцете от рязане, кълцане и чукане в хаванчета.  А и много често си признавам, че у нас времето за вечеря започва още след излизането  от асансьора на съответния етаж. Или поне въпросите, свързани с времето и обекта на вечерята. Затова съм избрала през седмицата да готвя аламинути, или с бавноготвещи тенджери. 
       Монологът ми ще бъде  за един такъв умен уред - Мултикукъра на Panasonic, с който се оказа до 60 мин. след излизането от въпросния асансьор вечерята беше на масата. 
      Приех предложението Panasonic да тествам с различни рецепти уреда -  функционалност, потребителски качества и възможности.   Техническата характеристика за мултифункционалност на Multicooker ( SR-TMJ501)  позволява да се съвместяват няколко уреда в едно – за варене, задушаване, готвене на пара, пържене, печене, затопляне и модното в последните години -  квасене на кисело мляко.   На мен лично ми трябваше  малко време да обмисля предложението  след презентацията, че Multicooker ( SR-TMJ501) се използва лесно, тъй като е достатъчно да бъдат сложени съставките в него, да се включи подходящата програма и ........да се изчака звуковия сигнал, който  ще оповести, че готвенето е приключило. Готвене в три лесни стъпки, а самия уред има  сензори, които автоматично настройват температурата на съответната програма.  
   
      Тези дни видях едни чеснови пилешки бутчета при Юлка  и им се заканих smile1 а снощи прибирайки се, се сетих, че нямаме измислена вечеря :) и само това, че пътя ни за в къщи минава покрай един добър месарски магазин, ни спаси от яйцата :)  А рецептата на Юлка претърпя сериозни промени извън бутчетата. 



Чеснови пилешки бутчета с плодова бира и лимон

Продукти: 
  • 7  пилешки долни бутчета (и няколко изтървани трътки) 
3 с. л. олио
3-4 л. соев сос
100 мл плодова бира (тази беше боровинки с лимон)
настъргана кора и сока на  един лимон
5-6 пресовани скилидки чесън
3-4 стръка салвия * 
сол, смлян черен пипер



Приготвяне: 

* Пилешките бутчета се измиват и подсушават.
* Поставят се в плик, заедно с всички продукти без салвията. 
* Разтръсква се добре с ръка, за да се смесят подправките и всичко изсипва в съда за готвене на кукъра
* Поставят се листата салвия отгоре и затваря капака на уреда. 
Натиска се бутона MENU (средния от дисплея, с тенджерката) и избира програма за готвене 6 (Запичане, или Експрес ).  на дисплея се появява 40 (мин.) С копчето за време (вдясно от менюто)  времето се увеличава на 60 мин.. 
Следва натискане на бутона START  ...... 

..... и времето започва да отброява назад;  обявяване на вечерята за 19.30ч. :) и свободно време за човекЪт аз. Шега. Малко тъпа. Но е факт - за около 7-8 мин. продуктите вътре завряха, след трийстата минута обърнах бутчетата (със силиконова щипка), след 10-на мин. още веднъж  и тъй като към 50-та минута месото беше вече крехко, спрях програмата и извадих. 
Соса, който остана беше съвсем малко (нали отворих 5 пъти) и го отстъпихме на девойчето Ж. Следващия път - с повече сос.


Когато програмата приключи, автоматично се преминава в режим KEEP WARM (запазване храната топла). Ястието може да се извади веднага, или да се остави  в кулинарна готовност в рамките на 12 часа. В упътването обаче препоръчват да не се оставя толкова дълго, а да се извади/прехвърли в друг съд веднага, за да не оказва влияние тази функция върху вкуса на ястието.
Е, у нас чакаха в готовност и изобщо не се налагаше да го оставям в режим "готовност" до вечеря :) 

-------------------------------------
* салвията може да бъде заменена с друга любима подправка - мащерка, риган, магданоз.  Благодарение на Иглика обаче съм горд собственик на цяла саксия със салвия и сега ще си сготвя доста месца с нея. 

** Ако нямата мултикукър технологията и в традиционен режим на приготвяне е същата - бутчетата в тава, завити с фолио, или следвайки рецептата на Юлкано времето за фурната ще трябва да се увеличи. Имайки опит от друг път - за около час и половина на 200*. Но непременно го изпечете с плодова бира и лимон. 
*** Ако искате бутчетата да бъдат с повече тен - когато са готови в мултикукъра извадете ги в тава и сложете под горните реотани в загрята на 220* фурна за 5 мин. 
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...