Циганска баница

Пак с пипер да поръся филия ......... 

Какво друго да поръся с пипер, ако не 

Циганска баница 

В конкретния ми случай дори хляба е чер. Случайност. Такъв ядем. 

А спомняте ли си "Неочаквана ваканция"?  Главно действащите хлапета там са ни връстници.

     Циганската баница е детски спомен на мнозина. Не, че е нямало какво да намажат на филия, но определено тези филии са едни от най-бързите за приготвяне и по-малко цапащи ръцете на тичащите хлапета.
Особено пък на злояди хлапета, като нашето сега пораснало, което категорично отрича да е било кльощаво, злоядо и плюещо храната, пробутвана му в детската градина. А беше. Документирано е. 

И тъй като циганската баница е любима  на 3/4 от семейството ни, завършвам поредицата Проект 10-Сандвичи точно с нея.  Сега, вместо да ядем тези филии тичащи тук там, ние най-често ги ядем в малките нощни часове,  около шкафа, в който са олиото и пипера. Понякога за по-мързеливо разбърквам червен пипер с олио в едно бурканче и - само бъркаш  с лъжица, размазваш на филията и поръсваш със сол. Ама после спиш спокоен :)) според един познат форумец, мир на праха му -  с чиста съвест, тъй като филията е нискокалорична - филията 50 грама - 250 калории; олио 1 лъжица - 70-80 калории. Идеален баланс на белтъчини, мазнини и въглехидрати, никакъв холестерол - само ненаситени мастни киселини.

Да пиша ли как се прави :))

Филия хляб (хайде, 2 да са), поръсени с олио (не зехтин, а олио), сол и червен пипер.
Онова сирене, което се вижда там, отзад е разкош и глезотии :)
Понякога и някоя  капка оцет. Ей така, за разнообразие, но е много приятна филията с него. Или може би защото обичаме да пием оцет  у нас. 

Втория  Проект 10 - Сандвичи приключи.  Ето тук има и още сандвичи, по-стари "производства" .

Изненадващо за себе си се оказах последователна, на което някои в къщи му казват "упорита като магаре". Но ми харесва идеята  Проект 10 заради самата нея и реализирането и. 

Сега съм в дилема. Дали следващата да бъде 10 с рибни, или 10 безмесни...... Да поспим, пък ще помислим :))) Но предложения приемам. 

Картофени "сандвичи"

Или картофени пици,  или всъщност дори не знам как да ги нарека.
Но е само една идея, как да използваме останали сварени картофи, защото плънката е абсолютна импровизация според налични сирена, кашкавали и зеленчуци и не подлежи на точни мерки. От друга страна погледато - да почистим хладилника от разни изостанали парченца сирена и колбаси. А както е добре известно на хората, които ме познават - не обичам да хвърлям храна  

 И тъй като това не са типичните сандвичи с хляб, могат да се хапват  на всяко хранене, или ( в по-малки размери) да бъдат направени като предястие. Картофени кръгчета (канапета), но печени с кората правя често точно като канапета - с млечен крем и много се харесват. 

Мерки няма.
Продуктите са сварени цели картофи, от които се изрязват кръгове с дебелина ~1.5 см. (не по-тънки, за да са устойчиви на пренасяне) Крайчетата заминават за супа

Нареждат се в тава с малко вода (или на хартия за печене), а върху тях  се поставя  обилно количество от предварително приготвената плънка.
В този случай - ситно нарязани варено пушено месо,  домат-месестата част, маслини, кашкавал, ементал, топено сирене, чедър, скилидка чесън  и 1-2 щипки риган.

Поръсват се с малко зехтин или олио и пекат на 200* до зачервяването на плънката.
Предлагането им на масата пак е по избор - аз сложих върху листа от маруля с репички, тъй като сега им е сезона, но могат да се поднесат със всеки листен зеленчук.

И тъй като и продуктите за плънката са на окомер, винаги има вероятност да остане и от нея.
Затова намазваме  филии хляб, франзела или срязани на две питки с масло, поставяме от плънката и запичаме заедно с картофените "сандвичи". Препечения хляб е хрупкав, затова много, ама много добре пое  лъжица спаначено песто  и резен  домат.

Горещи лучено кашкавалени сандвичи

 

Още едни кашкавалени сандвичи, този път с лук. 

Лука им придава много приятен аромат (е, не са за всяка сутрин, но дъвченето на стръкче магданоз винаги премахва неприятната миризма на чесън и лук. Стига да обичате магданоз

Тези сандвичи  ги видях при Юлка преди време, но тъй като закуската е задължителен елемент у нас и те, заедно с другите видове топли сандвичи са с много  често присъствие на масата. 

Продукти: 

6-7 филии  хляб

1 средна глава лук

1 яйце

200 г настърган кашкавал

черен пипер и любима подправка 

Приготвяне: 

* Лукът се нарязва на ситно (нарязан, не смлян, за да не му изтече сока)

* Смесва се с настъргания кашкавал, подправките, яйцето и обърква добре.

*  Сместа се разпределя по филиите 

* Пекат се в сух тиган с незалепващо покритие на средна степен по 2-3 минути от всяка страна -  първо с пълнежа надолу, а  след това другата, която през това време се намаслява с олио.

Вкусни са поднесени както топли, така и студени. 

 

А другите  топли сандвичи с кашкавал, запечени на парти грил или в загрята фурна на горен реотан са в категорията "Това го знае всяко хлапе". С налични продукти от хладилника, важното е да е топъл и с добре разтекъл се кашкавал отгоре. Като отгоре-то се има предвид отгоре на парче салам, филе или луканка :)))

и Честита пролет!

Чудните кашкавалени сандвичи на Жоро

които освен чудни са и пухкави.  А е факт, че вложения кашкавал е по-малко,  отколкото в топъл сандвич  само с кашкавал.    Тайната им Жоро Бордовски разкрива тук,

а аз ги правя откакто ги е показал  и споделил тайната на лелката с нас. 

Няма какво повече да добавя , освен рецептата им, а на вас оставям да прецените дали е така,  след като ги направите :)  Интересното е, че аз винаги се сещам да ги направя, когато съм с гърлобол.  Но горещо препоръчвам към тях и чаша чай :)) от мащерка.

Продукти за 7-8 филии:

200 гр. кашкавал
5 с.л. зехтин  (олио)
2 с.л. брашно
100 мл. вода.

7- 8 филии хляб 

Приготвяне: 

* Кашкавала се настъргва на средно ренде. 

* Прибавят  се всички останали продукти и сместа се разбърква (с вилица или лъжица). 

* Разпределя се върху филиите хляб, размазва се с нож или шпатула.

*  Сандвичите се пекат на парти грил до зачервяване на кашкавала. 

* Поднасят се веднага, поръсени с шарена сол ( у нас - почти винаги е самардала) 

.

Сандвичи със спаначено песто

Не, че не могат да бъдат и с друго песто сандвичите, но  онези с босилек и магданоз ми идват доста  хард от към аромати.  Само на мен.
А    препечени  филии хляб със зехтина, кашкавал, още някое сирене и това ароматно спаначено песто  е наистина убийствен сандвич. Ако може някъде вътре и парче филе... 

Комплект  намазани филии  с пестото, добавките  и следва запичане или в тостер-сандвича, но без да го затваряте, за да не се смачка сандвича, или на тигана за 3 мин. 

Две ръце, дебела салфетка  и широка усмивка    и хубава съботна вечер! 

Хот дог, американски хот дог и корн-дог.

преведено на български "Горещо, американско и царевично куче. "
Но не от улична количка. 

Дали не трябваше и тук да сложа Забранено до 16 Но двете публикации имат мнооого общо. Само дето първата води през тази с обиколка от една година време. 

Накратко обяснявам - преди 25-27 години в Стара Загора имаше един павилион - пред сегашната община за хот-дог. С винаги извита опашка.  Търпеливото ми чакане на първата среща беше увенчана с "бели ядове" - тъй като не ги продаваха опаковани, както сега,  а само в бяла хартия, някъде по средата на удоволствието да го ям (кренвиршите не бяха това, което са сега) видях червено петънце на бялата си риза. Не помня, но май не се почисти и с препарати.

Година след това Мише, който е добре известен с това, че на опашка с повече от двама човека не стои, заяви, че няма да чака на такава опашка, а ще ми направи скарата с шиш (за франзелата), само да му намеря еди-каква си стомана. И тъй като в тези години работех в завод, в който имаше такава стомана, две парчета и необходимите реотани отлежават ......е, няма четвърт век. Като се има предвид, че за един сандвич чаках 25 години, силно се надявам  догодина до това време да си имаме уред за хот-дог. От мен тенджерата за кренвиршите

Но тъй като човека е много грижовен за домакинството, за един 8 март ми подари масáт.  Да си точа ножовете :)))  Първо се чудех, кога ще го използвам, точно пък аз, но много скоро му намерих  второ приложение. За пробиване отвора на всеки хот дог........... Тук М.С. не е много съгласен с нагряването на масáта  , но го прие.

Така получаваме хот дог в домашни условия, без да чакаме някой да сглоби лелеяната  машинария. 

* Нарязват се франзелите с дължина, колкото наличните кренвирши, или отрязват капачетата на дългите питки от единия край. .
* Обелените кренвирши се поставят във вряща подсолена вода  в тенджера и кипват за 2-3 мин. 

* През това време на съседния котлон - включен на макс. е поставена металната част на масáта се приготвят кренвиршите:  той е достатъчно загрят за това време. 

* С върха му се пробожда франзелата или питката от срязаната част  - през цялата дължина - към крайчето. И едно-две завъртания вътре, за да "изпече" средата.  

* Тъй като тези питки са почти кухи, горещината на метала  изпича меката част на хляба и прави достатъчно широк отвор, за да влезе кренвирша вътре.  Набързо се повтаря операцията с останалите питки; ако трябва - загрява се още веднъж. Ако тенджерата е голяма и дълбока, остарата  част на масата може да се постави вътре във врящата  вода - пак се нагрява достатъчно.

* Сипват се задължителните 2-3 лъжички лютеница, горчица по желание, пъха се 1 сварен кренвирш и, завива се долната част на питката с достатъчно плътна салфетка и ............ от там нататък май не трябва да пиша указания за употреба. Ако питката е изостанала и поизсъхнала, може да мине за 20-30 сек. през микровълновата. 

Продължавам със следващия:  Американски хот дог.

Поне така се продава тук. Надявам се да не е оригинален, колкото "руска"-та салата.  Но както и да е, вкусен е, малко по-различен от предния хот-дог и много по-лесен за "изпълнение". 

Кренвирш, изпечен на скарата или грил тиган се поставя в срязана по дължината питка върху подложени 1-2 лъжици лютеница. Поставят се в загрята скара с капак  ( тип тостер-сандвич), затваря се капака и, но не се притиска, за да не смачка питката, а само да я покрие и леко запече. 

Достатъчни са 2 мин-. и  е готов. 

Следва поръсване с кетчуп (правете си домашен :))) майонеза, или горчица и отново хващане с две ръце и наслаждаване на топлия сандвич.

Третото предложение е за Корн-дог
Когато го видях това предложение преди 6 години в "Гответе с мен" реших, че ще ми стане любима закуска. Така си е, само дето  фритюрника си го ползвам за пържени картофи, а тези, намушени на шишчета кренвирши ги пържа в касерола , достатъчно широка да събере 3 такива "шишчета" - на всяко шишче е мушнат половин кренвирш. Според ширината на съда се определя големината на "кученцата", а то може да бъде от кренвирш или от наденичка

Продукти за пастата ( за 6-7 кренвирша): 

2 яйца
100 мл  прясно  мляко
1/2 ч. л. сол

1 равна ч.л. сода за хляб
1 с. л. захар

2 с.л. царевично нишесте

2 с.л. царевично  брашно 

и обикновено брашно (типово или  бяло) за да стане сместа на гъста каша.

още 3-4 с.л. царевично брашно 

олио за маслена баня

 

Приготвянето е бързо: 

* Яйцата се разбиват, прибавя се прясното мляко, сол, захар и на 2-3 пъти брашното със содата и нишестето.

* Разбърква се много добре, за да няма бучици, а  гъстота да бъде като кексово  тесто.

* Оставя се да почине за 10 мин., през които кренвиршите  се приготвят (намушкват) на шишчета за печене, или на дървени клечки за сладолед.  Всички се овалват в онези отделени 3-4 с.л. царевично брашно, за да може да залепва пастата по тях.
* Приготвя се широка чиния, покрита с кухненска хартия, на която да се отцеждат. Тук може да се приготвят и сосовете - Беарнез, Кетчуп, майонеза, горчица..... и горните съвсем не са за закуска - студена чаша за бира.

* От пастата за паниране се сипва в дълбока чаша - подбира се такава, която да събере цялата дължина на парчето кренвирш потопено. 

* Отцежда се и се потапя внимателно във вряща мазнина (котлона да е загрят на 2/3 от мощността му).  Следва другото шишче.... другото... и наблюдаване на тези, които се пържат, защото не им трябва повече от  минута и половина, през което време се обръщат. 

* Изваждат се на хартията, за да се отцедят. 

* Следва бързо потапяне в любимия сос и ............ да ни е сладко :))

Рециклирани пържоли

или как да  накиприм топъл обеден Сандвич с пържола, наденица и гъби. 

Няма как да напиша рецепта за този сандвич, но е една чудесна идея за топъл такъв след печене на разни пържоли във фурната. Независимо колко са били сочни, когато са направени, останат ли за претопляне на следващия ден нещата са различни. Поизсъхват си.  Въпреки, че повечето пъти гледам да ги сложа в тава с карамелизиран лук, вино и гъби - положението си е долу-горе все такова. И питащи погледи от баща и дъщеря няма ли друго. А, с младежа няма такива проблеми, но неговия социален статус в момента е такъв, че дори отказа му да ходи на стол си е каприз.  Камо ли да се чуди на кутия, пълна с пържоли.

И тъй като наденица,  гъби и сирене са често срещани във всеки дом, а аз вече съм писала за моите ежедневни терзания "Какво ще обядваме утре", ето  така оползотворявам аз останалите пържоли, оставяйки само запичането непосредствено преди обяда.  Все някоя добра душа от колежките ще се съгласи да го запече на скаричката.  Мразя да изхвърлям храна:  недокосната, от тавата още, или защото изсъхва, или защото са само 1-2 парчета месо, крайно недостатъчни за една вечеря на всички; въпреки, че си отглеждаме и куче-на-Мишо.  Затова много често прибягвам до "рециклирането" на такива.

    5-6 гъби са достатъчни (ако няма пресни ровим в шкаф или фризер -  дано има останало пакетче сухи или замразени) 

    Почистваме, нарязваме на филийки, задушаваме ги с малко сол, 1-2 лъжици зехтин или олио  и 3-4 с.л. бяло вино в тиган с капак, докато течността им се изпари. 

    Прибавяме нарязаната наденица на кръгчета (може и на кубчета, но е странен начин за рязане на наденица), 1-2 скилидки ситно нарязан чесън и запържваме за 1-2 мин. 

    Накрая прибавяме  изостаналите  1-2 пържоли и лука с тях,  още 2-3 лъжици вино, разбъркваме 3-4 пъти, прибавяме още щипка черен пипер и кимион и  махаме от котлона. 

    Разпределяме на предвидените за целта  филии, поставяме парче сирене отгоре и запичаме в парти-грил или загрята фурна на мах  градуси до  разтопяване на сиренето.

    Гарнираме с домат (дано не е гумен) или друг зеленчук,  сипваме си малка ! (обяд е все пак) чаша вино и си го хапваме. 

Странджанки, принцеси и айран

Странджанките са малко известни. Само в Бургаско. Кой знае дали защото Странджа е наблизо, или защото се носи шеговита легенда за странджанска девойка, която нахранила гладна армия, препичайки наличния сух хляб. 

Почти едни и същи продукти, в основата на които е каймата
Моята първа среща беше със странджанките, в едно детство, когато две лета живях на тях в Бургас.
А малко по-късно, в павилиона за закуски на ямболски техникум се опитвах да си купя любимите филийки, сочейки с пръст..... като няма, защото лелката на лафката не отбираше от странджанки, а етикета "принцеси" слагаше когато и дойде музата. Та разбрахме се по някое време..... ама си трябваше време :)  докато и аз разбера, че странджанката вече е станала принцеса. При все, че беше същата филия, само с кайма, печена на скара.............не като сегашните принцеси.

Странджанката  е само с кайма с подправки и се  прави  на скара. От която прихваща очарователния и аромат. Ако и сложите и лъжица лютеница - удоволствието е двойно. Само да се сетите навреме  

И така за една доза странджанки за цялата фамилия (от 4 човека) трябват: 

~700г. кайма

малка бутилка газирана вода (250мл) 

1 равна ч.л. кимион 

1 равна ч.л. черен пипер

щипка чубрица 

сол на вкус 

Приготвянето е лесно, но пък каймата задължително трябва да отпочине след омесването. 

* Смесва се каймата с подправките, прибавя се половината от водата и се омесва добре. 

* На още 2-3 пъти се прибавя и останалото количество кайма, при което всеки път се омесва хубаво, докато поеме всичката вода. Най-лесно тази процедура става с бъркалките за тесто на миксера. Чисто и бързо. 

* Прибира се в завита купа в хладилника да отлежи за 8-10 часа (или една нощ), след което се намазват (обилно)  филиите  и пекат на предварително загрятата на макс. степен скара или грил тиган - поставени с каймата на реотаните.

* По желание могат да се запекат и от другата страна за малко. 

*** Истинските странджанки са от хляб, срязан по диагонал.    Моите днешни са от франзела,    срязана по диагонал    

------------------------------------------------------------------------------------------------

Принцесите

Включват  всякакви топли сандвичи, намазани с нещо си отгоре и изпечени в предварително загрята фурна или на парти грила. 

Нямах намерение да ги описвам, но много хора се оплакват, че им се събира каймата. Аз си реших проблема отдавна, прибавяйки по малко кашкавал в сместа. И вода. 

В общи линии:

 на 400 г. кайма, 

100 мл ледена вода 

1 яйце

100 г. настърган кашкавал

черен пипер, сол  и кимион - на вкус.

Всичко се омесва много добре и намазва на филиите, които се пекат под горните реотани на загрята фурна или в парти грил. 

А общото в нашия дом е, че и едните и другите ги закусваме с обилно количество айран :-)

Пълнени пържени филии

или Пълнени джобчета, или Мидички с колбас..... поне под 3-4 наименования се подвизават тези филии в къщи. Освен обикновените пържени филии. Вярно, че не са съвсем здравословни, но пък 1. Не се правят всеки ден и 2. никъде не пише, че това е блог за здравословно хранене :))

Необходими са: 

франзела или цял хляб, ненарязани; 

колбас - малотраен, и с шпеков става, но той самия става твърд при макар и бързото пържене 

кашкавал, топено сирене........ 

олио за пържене  ~ 300 мл 

и поне 6-7 яйца  (за една доза като огромната чиния отзад -  почти 1 хляб) 

Приготвянето става по следния начин:

* Хляба се срязва на две по дължината - така, че да се получат две "лодки", които се поставят да легнат на гърба си - ама как го обясних - със разрязаната част нагоре. 

* С остър нож се реже филия, но не до края - да остане около 1,5-2 см. свързани, реже се  втора  филия - вече до края.  Все едно отворена мида. Франзелата се нарязва на кръгчета - едното не до край, другото до край  и пак се получават мидичките. 

* В процепа  се поставя кръгче колбас и парче  кашкавал,  или сирене;

* Яйцата се разбиват в широка купа с щипка сол и 2-3 лъжици прясно мляко. 

* Олиото се загрява - поне  1-1,5 см. за маслена баня, така, че едната от филийките да се покрие от мазнината, когато се пържи.  Макс. степен на котлона, трябва им бързо пържене в олиото, а не да се напояват с мазнината.

* Потапят се  готовите мидички в  разбитите  яйца и пържат от двете страни. 
* Изваждат се и отцеждат от мазнината на  кухненска хартия, поставена на решетка, за да не се овлажняват от долната страна  (най-удобна е голямата решетка, от фурната)

Сандвич...........Забранено до 16.

Колко либерално, а? Само до 16. 

иначе заглавието на днешната публикация трябваше да звучи нещо такова 

Виденията  на войника или сандвич с еротично звучене.

Така и така напоследък съм  изпортила  авджи Стоев отвсякъде, да взема го довърша с тази  публикация.  Този сандвич беше едно от нещата, с които ме подмами преди 25 години и 7 дни да заживеем заедно. Накратко - нанесе се при мен. Това му напомням понякога, ако намекне, че нещо е излъган в живота. Но всъщност сме зрели хора и ако някой си купи бисквити "Катеричка" едва ли ще очаква от пакета да излезе такава. С пълна тежест са тези думи и за долния сандвич. 

Ден след като се запознахме на мен ми трябваше точилка (да не мислят  младите, че се продаваха като сега във всеки втори магазин), той си предложи услугите, в замяна на което поиска "блага баница с често мляко". И ще се реваншира като ми  направи най-невероятния, най-богатия, най-вкусния и най засищащ 

Сандвич тип Момина пъпка, 

който като войник ги е спасявал от гладна смърт.  Ама точно така произнесен.  Е, аз доживях на годишнината (незаконна все още) да го опитам, за да разбера дали името или продукта се е явявал като спасител......

Той баница яде още следващата седмица, ама сандвича аз дочаках тези дни.
Истината е, че имах по-богати очаквания от вкуса на този сандвич, но Човекът ме отрезви с признанието, че ............... всъщност така си припичали хляба с маслото, докато някой нареже салам или кашкавала да си дояждат. А украсата е идея на зевзеци, неразкрили идеята на името на сандвича - дали е с еротичен привкус или със спомени за акне. Тфююю, дълбока тайна.... тя рецептата на торта Бароци в оригинал по-скоро ще намеря......... 

И  тъй като първата част на Проект 10 - Ястия с дивеч е съвсем в  края си, с този легендарен сандвич слагам началото на следващия - Сандвичи. 

С особено големи симпатии към топлите, пре-печените, пържени дори... студен сандвич може и да направя за някой от любимците, но благодаря, нито обичам, нито опитвам. Сигурно доста съм изяла като малка.

Рецептата  в оригинал се изпълнява така за 1бр. сандвич: (горната снимка е жалка  моята имитация)

Продукти: 

Хляб, яйце, масло, колбас, сол и черен пипер.

Приготвяне:

Загрявате фурната на 200*

Отрязвате 2 филии хляб с дебелина по 1,5 см. 

Отрязвате още една филия с дебелина до 1см. 

Поставяте тънката отгоре и с лъжичка изчегъртвате (счупи ми се клавиатурата) средата и, колкото да има място за едно яйце  - но не до дъно, а оставяте тънка до прозрачност част от средата, която ще държи яйцето.

Поставяте двете по-дебели филии една върху другата и втората покривате с прилични количества масло. "Какво е сандвич без масло?" 

Върху него подреждате парчета колбас и завършвате с третата -  изрязаната филия. 

Чуквате в отвора яйцето и внимавате жълтъка да остане цял в средата.
Намазвате филията около него с масло, посипвате със ситно нарязани парченца колбас, едно в средата на жълтъка :) поръсвате с черен пипер, сол и пренасяте на решетката във фурната - тя трябва да бъде поставена някъде надолу,  за да не изгори (много) салама) 

Пече се до зачервяване на яйцето, което трябва да остане леко рохко.
Изважда се с лопатка от фурната, долната филия е с приличен тен, но тя е само подложка и се предлага най-близкия приятел на човека - в случая при нас - куче-Рита-на-Мишо-и-Тишо.

Ей го на, заснет на снега, отпреди да ме пипне грипа. Но сандвич, правен в полеви условия, отчасти и в снега през зимата заслужаваше да бъде увековечен на сняг. 

Тъй като у нас от около 9 години не сме казарма, реших да го подобря.

Сложих две дебели парчета салам (да е спорно за тези филии), резен кашкавал и резен сирене. И масло, колкото трябва. Поетапните снимки са си от моето вече изделие. Повече му се радвах :)
Идеята за излишната филия е  маслото да попие добре във втората, но тя да не се препича, а да остане сочна. Хитро. 

ПП: Ели, Кевин не е ходил в казарма!