10 юни 2019 г.

Пълнени чушки със сирене

        Преди 3 години публикувах любимите си пълнени пържени чушки със сирене, с ясното съзнание, че някога по-рано съм публикувала и печените, мързеливите. Така преди време си мислех, че съм изключила един котлон  преди лягане, но на сутринта имах тенджера със силно карамелизирани свински крачета.  Както и да е, сега поправям тази грешка, защото печените чушки са доста по-бързи от пържените, макар и да предпочитам вторите като вкус. Хубавото е, че готвещият ги човек може да си помогне от предната вечер с приготвянето им - да ги почисти от семето; да си обърка сместа, а след работа само да ги напълни и изпече - време, което отнема около час. Плънката търпи разнообразяване със сирената - извара, кашкавал... но за чушки не си я развалям - само сирене, яйца, малко черен пипер и зелена подправка в тавата - стръкове магданоз, мащерка, копър, или риган - каквото имам. Предпочитам да ги цепвам по дължината за пълненето и да запазя част от дръжката, но така семето се чисти малко по-трудно.  Ако се изтърбушват отгоре, дръжките (без семето) пак се запазват и се поставят на мястото им. Но основното правило за пълнените чушки е да не се препълват :smile1:  - от яйцата плънката се надува и тя излиза.  Пълнят се не повече от 2/3 от вътрешния обем. Чушките не ги нареждам плътно в тавата - оставям разстояние между тях, за да могат да се изпичат и странично ( в края на печенето включвам вентилатора на фурната). Резените домат отгоре са за разкош, който видях при Или преди време.  А за пълнене със сирене предпочитаните от мен чушки са зелените :)  
Продуктите са:
12-14 зелени чушки  
~400г  бяло саламурено сирене 
4-5 яйца (много често при пълнене на чушки ползвам изостанали белтъци + още 1-2 яйца. Сместа трябва да бъде гъста, за пълнене)
~ 80 мл олио  
черен пипер 
стръкове магданоз, мащерка, копър, или риган
1- домата 

Приготвяне:
* Чушките се почистват и срязват по дължината - от дръжката към върха им. 
* С  чаена лъжичка  се изчегърква :) семенната част от чушката. Дръжките се отрязват в дъното. 
* Сиренето се натрошава и разбърква с яйцата и подправките. 
* Чушките се пълнят със сместа и нареждат на малко разстояние една от друга в тавата. 
* Налива се олиото и 1 ч.ч. вода (250мл.) 
* Между чушките се поставят няколко стръка от подправките. 
* Върху тях се нареждат тънки резени домати. 
* Тавата се покрива добре с лист алуминиево фолио и пече  около 30-40 мин. - по-бързо става, ако фурната е предварително загрята на 200* 
* Развива се фолиото, градусите на фурната се увеличават (може и с вентилатор) и се пекат за още 10-на мин. - през това време водата се изпарява, а чушките се зачервяват. 

ПП: очаквайте в скоро време още две безмесни класики :) 

9 юни 2019 г.

Манатарки с масло и чесън

       И дойде сезонът на горските  гъби. Нашият доставчик на риба и горски гъби вече ни зарадва.  Веднага направих от тях любимата ми  млечно-гъбена крем супа (невероятно ароматна, приготвена с манатарки!) и едни пържени в масло гъби, но втория път реших да разнообразя пържените - вместо с лук и вино, само по масло и чесън :) с малко оцет и магданоз.   
      Подготовката на гъбите за готвене на каквато и да е рецепта:  Гъбите се почистват. С четка, с малко ножче, с мека кърпа. Не се мият. Съвестните гъбари така ги берат/режат в дъното, че няма пръст по тях и ги нареждат в касетки. При миене гъбите поемат вода и после вместо да се задушават, или пържат - те се варят. А не трябва.  Нарязват се - големина и форма по желание Предпочитаните от мен са на филийки - ако са големи, на половин филийки, ако са по-малки - на цели. Ползвайте горски гъби само, ако сте сигурни във вида им, или човекът, който ги бере е надежден, опитен гъбар.
Продуктите за 2 порции са: 
400г манатарки 
60г масло и 3 с.л. олио 
+ още 1 лъжица масло 
5-6 скилидки чесън 
10-на стръка магданоз (ако го обичате може и повече)
2 с.л. оцет 
щипка-две сол 

голям, широк тиган :) за мен е важно, за да могат да се пържат.

Приготвяне: 
* Гъбите се почистват и нарязват на тънки филии. 
* Заедно с олиото и маслото (онези 60г) се поставят в тигана, посоляват с щипка сол (не повече, защото  ще се свият) и запържват/задушават на средна степен на котлона, докато омекнат. Отнема около 6-7 мин. , през които се разбъркват 3-4 пъти.
* Чесънът се пасира, или нарязва съвсем ситно; магданозът също се реже ситно. Смесват се с оцета и се прибавят към гъбите. 
* Задушават се отново 1-2 мин, маха се капака, прибавя се онази допълнителна лъжица масло и пържат вече без капак за още 2 минути :) до зачервяване.  Опитват се на сол и ако трябва - се посоляват. 


2 юни 2019 г.

Суджукакя

       Суджукакя (Σουιζουκάκια), или кюфтенца с доматен сос по гръцки. Формата им е вретеновидна, наподобяваща суджук :), а доматеният сос е по-пикантен, от познатия при нас доматен сос за кюфтенца. И всъщност тази рецепта допълва разнообразието от манджи с кюфтета - кюфтета по чирпански и вълчи семки - манджата, с която един млад мъж преди години прояде готвени кюфтета. Източниците, които ползвах при готвенето са блогът на Мария и сайтът на Йоана , като от двете съм взела това, което ще се хареса на домочадието. Канелата е само  щипка, да се загатне аромата и. Ако не сте сигурни, че ще се хареса у вас, не я слагайте, но  виното, кимиона и индийското орехче не подминавайте. 
Продукти за 4 порции: 
500г смляно месо (телешко)
1 с.л. ситно нарязан  лук 
2 скилидки пасиран чесън 
средата на 1 филия хляб 
100мл бяло вино 
1 яйце
1 равна ч.л. смлян кимион 
1 равна ч.л. черен пипер 
2 с.л. ситно нарязан магданоз

4-5 с.л. олио за пържене на кюфтета 
3-4 с.л. брашно за овалване 

За доматения сос:
1 консерва 600 мл белени домати  (или пресни, ако е летен сезона)
5 с.л. любим доматен сос (домашен е моят)
1 глава лук 
5-6 скилидки чесън 
100мл бяло вино 
1 с.л. захар 
сол на вкус (ако доматите не са солени)
по 1 щипка канела, лют червен пипер и индийско орехче 

Приготвяне: 
* Хлябът се накива във виното, отцежда и изстисква (отцеденото вино ще се сложи в соса) 
* Заедно с всички продукти за кюфтетата се омесва хубаво. Прибира се в хладилника за 1 час.  
* Разделя се на 10-12 топки, които се оформят на продълговати кюфтета (изобщо не им се старайте да са перфектно еднакви). 
  
* Овалват се леко в брашното; изтупват от излишното и пържат в загрятата мазнина за кратко от всички страни. Ако тиганът е по-голям - ще се съберат на един път. Изваждат се в чиния. 
* Тук е удобния момент фурната да се загрее на 200*.
* В същия тиган и останалата мазнина се поставят ситно нарязаният лук и чесън и запържват за 2-3 мин. 
* Налива се  виното за соса и останалото от хляба; оставя се да поври 5-6 мин. и се прибавят доматения сос и обелените, нарязани на ситно/или настъргани домати. 
* Когато така приготвеният доматен сос отново заври, степента на котлона се намалява и оставя да къкри 8-10 мин. Прибавят се захарта и подправките, разбърква и изсипва в тава за печене. 
* Запържените кюфтета се нареждат в соса. 
* Тавата се поставя да се пече в загрятата вече фурна - за около 25-30 мин. сосът се е посгъстил; кюфтетата са запечени и  ястието е готово. 
* Сервират се топли с картофено пюре, или сварен и подправен на вкус ориз.

Ако искате да са с повече сос, сложете ги в по-голяма тава и увеличете количеството домати. 
На моята порция собственоръчно и егоистично добавих настъргано сирене кефалотири. Ами много съм доволна :) 



29 май 2019 г.

Бяла пица

       Само идея за бяла пица (без доматени сосове, иначе пушеното месо си розовее Very Happy) Тестото може да бъде всяко ваше любимо тесто за пици. Моето е това: 

550-600г брашно (слагам 1/3 до 1/2 от количеството брашно от твърда пшеница - според мен пицата с него става по-хубава) + още 4-5 лъжици
330 мл топла  вода 
50мл олио 
21г жива мая (1/2 кубче) , или 7 г суха 
1 ч.л. сол 
и още  6-7  лъжици брашно за оформяне на блатовете 
      От това количество излизат 4 пици :) с d 28-32 см, зависи колко тънко ще се раздърпа блата.  За една пица използвам ок. 250 г тесто
Замесеното тесто се разделя на топки и покрива с кърпа да втасва за около час, или се прибира в хладилника, за бавно втасване. Там издържа и 2-3 дни, ако няма да правите толкова пици наведнъж. 

     Скоро хапвахме в едно заведение и се сетих, че не съм я споменавала тук, в блога. Преди малко я обсъждахме с голямото девойче и се оказа, че за 8-те години, откакто се познаваме дори  не съм им я правила. Издирвайки в архивите ми, датира от 2010 год., за пръв път приготвена по рецептата на Ева Тонева. Ей я на, без никакво месо, затова пък със синьо сирене. 
      За печенето на пицата ще напомня:  според мен,  за дебелината на блата е важно И печенето.  Тъй като правя пицата от едно и също тесто, това ми е заключението :) 
Ако искам да остане  тъничък - поставям подготвената, гарнирана пица в загрята на 220* фурна - така се пече максимално бързо и   тестото не успява да бухне. естествено, сосът, поставен на нея не трябва да е много, за да не остане теклав блата в горната част; ако искам да е пухкав и по-дебел - поставям пицата в студена фурна веднага след приготвянето и, включвам фурната на 220* и така пека до зачервяването и, през което време блата се надува двойно.    
     Последно за печенето :) за по-хрупкава коричка я пека на дъното на обърната тава, поръсена съвсем леко с брашно. Тъй като все още нямам камък за пица. Друг път я пека на хартия за печене :) Ами по-чисто е с тавите. особено в ден като днешния, в който съм си забранила всякаква работа. Хубаво е да раздърпвате блата за пица с ръце, вместо да го разточвате - така в тестото остава въздух, който я прави с крехък блат. Но ако много ви примързява - разточете я. И не се старайте да е в идеален кръг :) трябва да си личи непрофесионалната ви човешка намеса Very Happy 
        Ами остана да напиша с какво я гарнирам :)  
- След като оформя блата я намазвам със смес от равни части крема-сирене и течна готварска сметана - за 1 блат са достатъчни по 3 лъжици от двата вида. Борда на блата намазвам с четка, останалото разпределям по блата с лъжицата. 
- Поръсвам я с по щипка-две риган и босилек
- Слагам няколко съвсем тънко отрязани колелца от бял воден лук - той е крехък и няма нужда от предварителна обработка. Ако не е воден - посолявам със сол, претривам с ръка, измивам с вода и подсушавам на хартия  и тогава поставям върху блата. В този случай лукът не е на кръгчета :) но това не е т олкова важно. 
- Идва ред на шунката Very Happy ако ще се поставя - тук е моментът.  Шунка, не луканка и сушени меса. Те са още по-тъмни на цвят. 
- Най-отгоре - винаги има моцарела и някакъв тип разтичащо се при печене  жълто сирене - кашкавал, ементал, или проволоне.  Понякога  синьо сирене, бри, или  пушено сирене.  Тук виждате "случайно" попаднал стрък от аспержи, изостанал, но тъй като е лично набран от мен е грехота да изхвърля. 
- Пека в предварително загрята на 220* фурна . 
Ами това е Very Happy една идея за по-различна пица.  

22 май 2019 г.

Мариновано червено цвекло

      Само да кажа, че мариновано цвекло правя от доста време, заради тези  яйца, мариновани в сос от червено цвекло.  Авджи Стоев естествено го е пропуснал, защото не е типично за нашите  ширини (по-скоро неговите родни географски), но пък преди две седмици в Хъравтска откри колко вкусен е  маринован този зеленчук. Изненада се, когато извадих буркана на масата, но пък получих най-страхотния комплимент, че е по-вкусно от хърватското  (след дробчетата с лук това е втори комплимент за "манджа" тази година, което за него е.....новост да го направи. )
      Цвеклото не го пека, или варя предварително - беля, варя в тенджерата и към средата на варенето прибавях подправките.И преди рецептата, да напомня - белете цвеклото с ръкавици - така не се боядисват. Но дори и да се боядисват,  след 1 ден престой в къщи се изчистват :) 

Продукти:
2 глави червено цвекло 

150мл оцет (ябълков)
150мл червено вино 
20-30мл олио 
500мл вода 
80г захар 
30г сол 

Подправки
1 дафинов лист, 1 шипче карамфил, 10-на зърна черен пипер, 2 зърна бахар, няколко стръка мащерка и риган 

3-4 скилидки чесън

Приготвяне
* Главите цвекло се измиват, белят и пак измиват. 
* Поставят се в тенджера с водата да се варят - когато  водата заври, степента на котлона се намалява и се оставя да ври тихо (на 1/3 мощност) за около 1 час. 
* Прибавят се всички останали продукти - сол, захар,течности и подправки и  отново ври с тях около 40-50 мин. Пробвайте го, като набодете с вилица - зъбите и трябва да влизат леко, но за това време цвеклото е сварено, а количеството течност е редуцирана наполовина. 
* Изваждат се главите цвекло, а течността се прецежда. 
* След като се охлади, цвеклото се нарязва на тънки кръгове и нарежда в буркани. Между пластовете цвекло се поставят нарязаните скилидки чесън.
* Течността се  прецежда и отново кипва. 
* С врялата течност се залива цвеклото в буркана, затваря добре с капачката (метална) и обръща на нея. Оставя се така, докато изстине. 

Така бурканът се вакумира и издържа повече време. Но ако не правите повече от 1 бурканче, което е за хапване в следващите дни, няма смисъл от заваряването на течността и вакумирането на буркана - нарязаното цвекло само се залива с прецедената течност. 


20 май 2019 г.

Сметанов сос с аспержи и гъби за паста

       Това е може би най-прясната ми рецепта в блога :) с пресни аспержи от градината и съвсем, съвсем прясно набрани гъби - челядинки. Към края на днешната ни разходка в Сопотския Балкан намерихме и набрахме от тези чудни, малки гъбки  - челядинки (припънки, пънчушки, пиронки). Времето им за готвене трябва да е съвсем кратко, за да не се превърнат в кабърчета пък  🤣🤣🤣 зат затова    затова  избрах да ги приготвя като сос за паста (в този случай е фусили, но според мен много биха подхождали на всяка прясна паста) Пастата с този сос е вкусна както топла, така и студена и се приготвя много бързо. Челядинките растат по ливади, горски поляни и пасища :) както пише в книгите, а днес се убедихме и на живо. Гъбите може да намерите по пазарите, или с доверен гъбар, ако не ги познавате - не ги берете. Някои гъби са ядливи само веднъж в живота. Ползвайте кладница, която е най-близо до тази (преди да публикувам тук рецептата,  сосът го приготвях с гъба кладница).  
 


Продукти за този Сметанов сос с аспержи и гъби челядинки  (2 порции:)
8-9 броя аспержи
200 г гъби челядинка 
200мл сметана за готвене 
1 ч.л. фина горчица
1 лъжица съвсем ситно нарязан лук 
2 скилидки чесън (също съвсем ситно нарязани)
сол и черен пипер 
~40 г пармезан (пекорино, грана падано)
1 с.л. масло и 2 с.л. олио 

и още 50-70г пармезан за поръсване 
сварена паста (количество за 2 порции ~150г в суров вид) + 1/2 ч.ч. вода от варенето на пастата 
Приготвяне
* Гъбите се почистват (с четка). По-големите се срязват на две, по-малките се оставят цели. Ако дръжките са много дълги се отрязват до ок.2см. 
* Отрязват се връхчетата на аспержите и отделят. Останалата част се нарязва и бланшира в подсолена вода за 2-3 мин. 
* Маслото и олиото се загряват. 
* Лукът и чесънът се запържват за минутка. 
* Прибавят се гъбите и запържват 2-3 мин. 
* Прибавя се сметаната, горчицата, бланшираните аспержи и отделените връхчета. 
* Разбърква се и оставя да къкри 5-6 мин. 
* Пармезанът се настъргва (по-малкото парче), разбърква и отстранява от котлона.  
* Подправя се с щипка-две сол и пипер по желание (внимателно със солта; сиренето е солено). 
* През това време пастата е сварена и отцедена. Прибавя се към готовия сос, заедно с 1/2 ч.ч. вода от варенето и разбърква. 
* Сервира се веднага.  

15 май 2019 г.

Агнешка дроб-сарма

       Агнешка дроб-сарма .... с екстри този път -  стафиди и манатарки. В блога имам няколко - класическа, в було и с булгур. Празниците, на които традиционно слагаме  агнешко месо  на трапезата отминаха, но все още сме  пролет и  ще предложа и една малко по-различна агнешка дроб-сарма. Манатарките определено обогатяват всяко ястие, а стафидите придават съвсееееем лека сладникава нотка. 
     И друг път съм писала, но пак ще напомня: Варенето на дреболиите/карантията е сравнително бавна и "ароматна" дейност. Затова, ако  обичате субпродуктите, купете си 1 по-голям пакет, сварете, отцедете бульона и приберете в бутилки 0,5л. и във фризе. Нарежете дреболиите, смесете и разделете в пакетчета за по едно готвене - супа, или дроб-сарма и също  замразете във фризер Smile И тъй като всяка дроб-сарма е по-вкусна, когато има и месце вътре, към карантията прибавям и малко  сварено агнешко месо ( наполовина от количеството карантия) . А от субпродуктите не слагам черния дроб, бъбреците и далака. У нас  вече няма  други любители на агнешката карантия, но това не означава, че няма да сготвя за себе си Smile и за да не ми тежи на съвесттта да почерпя съседка Smile

Продукти за 4 порции: 
~300 г сварени агнешки дреболии 
~ 150 г сварено агнешко месо
200мл ориз (това количество е ориз, измерен в мерителна чаша от 200мл!)
5-6 стръка зелен (пресен) лук 
2-3 стръка джоджен и 3-4 листа девесил (пресни има сега) 
сол и черен пипер на вкус 
100 г стафиди 
2 големи щипки сушени манатарки 
50-60 мл олио 
60г масло 
500 мл бульон от варенето на дреболиите 
1 равна ч.л. червен пипер 

5 с.л. кисело мляко 
2 яйца 
1 равна с.л. брашно, щипка сол  и щипка сода за хляб 

Приготвяне
* Сварените агнешки дреболии и месо се нарязват на дребно. 
* Лукът и подправките също се нарязват на дребно. 
* Маслото и олиото се загряват в тиган; поставя се лукът и запържва за минута. 
* Прибавя се ориза; запържва за минута (да стане прозрачен) и се слагат дреболиите, начупените манатарки и стафидите. 
* Когато започнат да се запържват и те се  прибавя червения пипер, нарязаните подправки, солта и пипера. 
* Разбърква се всичко и залива с горещия бульон и още 200мл вода. 
* Всичко се изсипва в тава и пече в загрята на 200* фурна докато оризът набъбне. 
        За заливката се разбиват яйцата с млякото, брашното, содата и солта. 
Тавата се изважда от фурната; заливката се разпределя върху ястието и връща да се допече за още 5-8 мин. (до зачервяване)

С какво ще я сервирате - мляко, или салата си е ваша работа :) но не забравяйте пресния чесън  Smile и чаша студено бяло вино. 
Украсата Smile отгоре е от сушените ми таз'годишни подправки - в дехидратора запазват свежо-зеления си цвят. 

8 май 2019 г.

Султан кeбап

      Султан-кебап с пилешко месо. Една нашумяла рецепта в предишните 1-2 години. Умишлено тогава не я показах, че имаше хора, претендиращи за авторството и. А подобна рецепта у нас /имам предвид по българските земи/ се прави отдавна - пиле в палачинка с бешамелов сос,  споделена тук и от мен с интересното име, което Жоро Бордовски и беше сложил - Сънят на майстора.  Скоро си донесох пресни Одрински кори (от Одрин, разбира се), а когато донеса кори две са нещата, които задължително правя тогава - гюзлеми и това пиле-кебап в кора. Това е видео-рецептата, от която започнах да го правя, но съм "игнорирала" граха, тъй като не ми харесва в тази комбинация с патладжан и пилето. Лесна рецепта, която не се приготвя цял ден - за час и половина сте готови с нея, а е достатъчно "представителна", за да посрещнете и гости. Топките пилешко в кора може да поставите заедно в една тава да се пекат, но може и като моите - в индивидуални купички.  Още нещо - навсякъде по клипчетата и рецепти поставят пилешкото в 1 цяла кора. За мен е много - става прекалено тестяно плюс бешамелов сос. Затова разделям стандартната 1 Одринска кора на 2. 
Продукти за 4 порции: 
2 бр Одрински кори (или ръчно точени, но не и фини кори от пакет)
400 г бяло пилешко месо 
400 г месо от пилешки бут без кожа 
1 средно голям патладжан (без значение от големината му, но не и килограм :blush: )
1 средна глава лук 
3-4 скилидки чесън
100 мл бяло вино
2 лъжици доматено пюре (или готов  доматен сос
1/2 ч.л. червен сладък пипер и щипка лют (по желание )
3-4 стръка мащерка 
сол на вкус (1/2 ч.л.)
~ 60 мл олио 

За сос Бешамел: 
2 равни с.л.  препечено брашно 
2 с.л. масло 
1 ч.ч прясно мляко  (по 240мл.) 
150мл течна готварска сметана 
щипка индийско орехче, още една сол и още една черен пипер  :blush:

~200г кашкавал за поръсване (обикновен и чедър в равни количества е добра комбинация )
Приготвяне
* Патладжанът се бели, нарязва на кубчета, посолява и оставя да си пусне горчивия сок :) соланин за 40-50 мин.
* Пилешкото месо се нарязва на кубчета с еднаква големина; лукът се нарязва ситно. 
* Поставят се в половината от олиото да се запържат, докато останат съвсем на мазнина (пилешкото си пуска вода). 
* Прибавя се виното и отново задушава, докато течността се изпари. 
* Прибавят се пасираните скилидки чесън, червения пипер,  солта, разбърква се 1-2 пъти - за 2-3 мин. и тенджерата/съдът се отмества от котлона. 
* В останалата част олио в малка касерола/тенджерка се запържват измитите кубчета патладжан.  Прибавят се и 3-4 лъжици вода, за да може малко да поомекне - но не и да се вари :) 
* Когато е готов се прибавя към пилешкото месо; прибавя се и доматено пюре/доматен сос , листенцата мащерка и разбърква. Оставя се да се охлади. 

* Всяка кора се разделя на 4 части.  Приготвя се малка, не много дълбока купичка (моите са с вместимост  300 мл. )
* В купата се поставят 2 части от корите - така трябва да се наредят, че на дъното да се застъпят и да има висящи краища навън по купичката почти отвсякъде. 
* Слага се 1/4 от задушеното пилешко месо и краищата на корите се прехвърлят върху него така, че да  затворят добре подготвеното пакетче. 
* Обръща се обратно в тава - дъното да стане връхче :)( или индивидуални съдчета /тип саханчета, или по-широки гювечета). 
* Така се приготвят и останалите 3 топки със сместа от пилешко месо и патладжан. 

Приготвянето на бешамеловия сос: 
* Маслото се загрява в  тесен съд /касерола. 
* Прибавя се и брашното (тук слагам вметка, че за сосове използвам препечено брашно - винаги имам такова в един буркан -  така никога сосовете на миришат на сурово брашно)
* Разбърква се 2-3 пъти и се  наливат прясното мляко и сметаната.  
* Бърка се бъркалка, докато сосът се с гъсти и размие добре брашното.  И пак вметка :blush: Ако сосът ви стане на бучици - не се притеснявайте. Изваждайте пасатора и с 3-4 пулса сосът ще стане гладък и кадифян. 
* Готовият сос се подправя с пипера, солта и индийското орехче. 
* Разпределя се върху подготвените за печене  тестени пълнени топки с пилешко месо. 
* Върху тях се настъргва кашкавалът. 
* Запичат се във фурна до зачервяване - ако са керамични съдчета - в студена фурна; ако е метална тава - може и в загрята - ще станат по-бързо. 
 

30 април 2019 г.

Киш с левурда

       Кишът е тестено изделие, което бързо може да приготвите и  нахраните поне 5 човека. Е, разбира се, ако не следваме рецептата за класиката "Киш Лорен".  Но и за него продуктите не са много, а класическото маслено тесто може да се приготви ден-два-три по-рано и да отлежава в хладилника. Информацията за историята му е много любопитна и може да прочетете в интернет, но в общи линии е тази - истината е, че не е с френски, а с немски корени, приготвяно първо с хлебно тесто тип "мързелива баница". Сега основата за него може да бъде в различни варианти - от класическото маслено тесто, до пясъчно, или бутертесто.  А плънката търпи толкова много импровизации, че Ви е нужно само картинка и като се сетите кои са любимите продукти на домочадието - ще си измислите сами пълнежа. Моят е с левурда/мечи луд. 
При толкова много набран от Балкана през изминалите дни, няма как да пропусна да приготвя още нещо с тази ароматна тревица
Продукти за форма с размер d28 см. и 4 порции: 
лист многолистно (бутер) тесто ~ 250 г 
100 г левурда/мечи лук (листа)
2 стръка пресен лук 
200г . крема сирене 
80 г синьо сирене 
100 г бяло саламурено сирене 
100г кашкавал 
3 яйца 

Приготвяне
* Фурната се загрява на 210* без вентилатор /190* с вентилатор/ 
* Листът тесто се разстила във формата за печене (без да се изтънява). Краищата на тестото се вдигат нагоре, за да се образува ок. 3см. борд. Формата може да не се намаслява, ако е с незалепващо покритие. Може тестото да се разстели върху поставен лист хартия за печене - така когато е готов кишът се вади по-лесно от формата. 
* Основата на тестото се надупчва с вилица през 3-4 см. 
* Зеленият лук и левурдата се нарязват съвсем ситно. 
* Сирената се настъргват в купа, прибавят се яйцата, крема сиренето и нарязаните лучени тревици Sunglasses и обърква добре. 
* Сместа се изсипва върху тестото, заравнява и пече в загрятата вече фурна до зачервяване. 
* Оставя се леко да се охлади, преди да се нареже. 



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...