Мариновано червено цвекло

      Само да кажа, че мариновано цвекло правя от доста време, заради тези  яйца, мариновани в сос от червено цвекло.  Авджи Стоев естествено го е пропуснал, защото не е типично за нашите  ширини (по-скоро неговите родни географски), но пък преди две седмици в Хъравтска откри колко е вкусен маринован този зеленчук. Изненада се, кагото извадих буркана на масата, но пък получих най-страхотния комплимент, че е по-вкусно от хърватското  (след дробчетата с лук това е втори комплимент за "манджа" тази година, което за него е.....новост да го направи. )
      Цвеклото не го пека, или варя предварително - беля, варя в тенджерата и към средата на варенето прибавях подправките.И преди рецептата, да напомня - белете цвеклото с ръкавици - така не се боядисват. Но дори и да се боядисват,  след 1 ден престой в къщи се изчистват :) 

Продукти:
2 глави червено цвекло 

150мл оцет (ябълков)
150мл червено вино 
20-30мл олио 
500мл вода 
80г захар 
30г сол 

Подправки: 
1 дафинов лист, 1 шипче карамфил, 10-на зърна черен пипер, 2 зърна бахар, няколко стръка мащерка и риган 

3-4 скилидки чесън

Приготвяне: 
* Главите цвекло се измиват, белят и пак измиват. 
* Поставят се в тенджера с водата да се варят - когато  водата заври, степента на котлона се намалява и се оставя да ври тихо (на 1/3 мощност) за около 1 час. 
* Прибавят се всички останали продукти - сол, захар,течности и подправки и  отново ври с тях около 40-50 мин. Пробвайте го, като набодете с вилица - зъбите и трябва да влизат леко, но за това време цвеклото е сварено, а количеството течност е редуцирана наполовина. 
* Изваждат се главите цвекло, а течността се прецежда. 
* След като се охлади, цвеклото се нарязва на тънки кръгове и нарежда в буркани. Между пластовете цвекло се поставят нарязаните скилидки чесън.
* Течността се  прецежда и отново кипва. 
* С врялата течност се залива цвеклото в буркана, затваря добре с капачката (метална) и обръща на нея. Оставя се така, докато изстине. 

Така бурканът се вакумира и издържа повече време. Но ако не правите повече от 1 бурканче, което е за хапване в следващите дни, няма смисъл от заваряването на течността и вакумирането на буркана - нарязаното цвекло само се залива с прецедената течност. 

Сметанов сос с аспержи и гъби за паста

       Това е може би най-прясната ми рецепта в блога :) с пресни аспержи от градината и съвсем, съвсем прясно набрани гъби - челядинки. Към края на днешната ни разходка в Сопотския Балкан намерихме и набрахме от тези чудни, малки гъбки  - челядинки (припънки, пънчушки, пиронки). Времето им за готвене трябва да е съвсем кратко, за да не се превърнат в кабърчета пък  🤣🤣🤣 зат затова    затова  избрах да ги приготвя като сос за паста (в този случай е фусили, но според мен много биха подхождали на всяка прясна паста) Пастата с този сос е вкусна както топла, така и студена и се приготвя много бързо. Челядинките растат по ливади, горски поляни и пасища :) както пише в книгите, а днес се убедихме и на живо. Гъбите може да намерите по пазарите, или с доверен гъбар, ако не ги познавате - не ги берете. Някои гъби са ядливи само веднъж в живота. Ползвайте кладница, която е най-близо до тази (преди да публикувам тук рецептата,  сосът го приготвях с гъба кладница).  
 

Продукти за този Сметанов сос с аспержи и гъби челядинки  (2 порции:)
8-9 броя аспержи
200 г гъби челядинка 
200мл сметана за готвене 
1 ч.л. фина горчица
1 лъжица съвсем ситно нарязан лук 
2 скилидки чесън (също съвсем ситно нарязани)
сол и черен пипер 
~40 г пармезан (пекорино, грана падано)
1 с.л. масло и 2 с.л. олио 

и още 50-70г пармезан за поръсване 
сварена паста (количество за 2 порции ~150г в суров вид) + 1/2 ч.ч. вода от варенето на пастата 

Приготвяне: 
* Гъбите се почистват (с четка). По-големите се срязват на две, по-малките се оставят цели. Ако дръжките са много дълги се отрязват до ок.2см. 
* Отрязват се връхчетата на аспержите и отделят. Останалата част се нарязва и бланшира в подсолена вода за 2-3 мин. 
* Маслото и олиото се загряват. 
* Лукът и чесънът се запържват за минутка. 
* Прибавят се гъбите и запържват 2-3 мин. 
* Прибавя се сметаната, горчицата, бланшираните аспержи и отделените връхчета. 
* Разбърква се и оставя да къкри 5-6 мин. 
* Пармезанът се настъргва (по-малкото парче), разбърква и отстранява от котлона.  
* Подправя се с щипка-две сол и пипер по желание (внимателно със солта; сиренето е солено). 
* През това време пастата е сварена и отцедена. Прибавя се към готовия сос, заедно с 1/2 ч.ч. вода от варенето и разбърква. 
* Сервира се веднага.  

Агнешка дроб-сарма

       Агнешка дроб-сарма .... с екстри този път -  стафиди и манатарки. В блога имам няколко - класическа, в було и с булгур. Празниците, на които традиционно слагаме  агнешко месо  на трапезата отминаха, но все още сме  пролет и  ще предложа и една малко по-различна агнешка дроб-сарма. Манатарките определено обогатяват всяко ястие, а стафидите придават съвсееееем лека сладникава нотка. 

     И друг път съм писала, но пак ще напомня: Варенето на дреболиите/карантията е сравнително бавна и "ароматна" дейност. Затова, ако  обичате субпродуктите, купете си 1 по-голям пакет, сварете, отцедете бульона и приберете в бутилки 0,5л. и във фризе. Нарежете дреболиите, смесете и разделете в пакетчета за по едно готвене - супа, или дроб-сарма и също  замразете във фризер  И тъй като всяка дроб-сарма е по-вкусна, когато има и месце вътре, към карантията прибавям и малко  сварено агнешко месо ( наполовина от количеството карантия) . А от субпродуктите не слагам черния дроб, бъбреците и далака. У нас  вече няма  други любители на агнешката карантия, но това не означава, че няма да сготвя за себе си  и за да не ми тежи на съвесттта да почерпя съседка 

Агнешка дроб-сарма с манатарки и стафиди 

Продукти за 4 порции: 

~300 г сварени агнешки дреболии 

~ 150 г сварено агнешко месо

200мл ориз (това количество е ориз, измерен в мерителна чаша от 200мл!)

5-6 стръка зелен (пресен) лук 

2-3 стръка джоджен и 3-4 листа девесил (пресни има сега) 

сол и черен пипер на вкус 

100 г стафиди 

2 големи щипки сушени манатарки 

50-60 мл олио 

60г масло 

500 мл бульон от варенето на дреболиите 

1 равна ч.л. червен пипер 

5 с.л. кисело мляко 

2 яйца 

1 равна с.л. брашно, щипка сол  и щипка сода за хляб 

Приготвяне: 

* Сварените агнешки дреболии и месо се нарязват на дребно. 

* Лукът и подправките също се нарязват на дребно. 

* Маслото и олиото се загряват в тиган; поставя се лукът и запържва за минута. 

* Прибавя се ориза; запържва за минута (да стане прозрачен) и се слагат дреболиите, начупените манатарки и стафидите. 

* Когато започнат да се запържват и те се  прибавя червения пипер, нарязаните подправки, солта и пипера. 

* Разбърква се всичко и залива с горещия бульон и още 200мл вода. 

* Всичко се изсипва в тава и пече в загрята на 200* фурна докато оризът набъбне. 

        За заливката се разбиват яйцата с млякото, брашното, содата и солта. 

Тавата се изважда от фурната; заливката се разпределя върху ястието и връща да се допече за още 5-8 мин. (до зачервяване)

С какво ще я сервирате - мляко, или салата си е ваша работа :) но не забравяйте пресния чесън   и чаша студено бяло вино. 

Украсата  отгоре е от сушените ми таз'годишни подправки - в дехидратора запазват свежо-зеления си цвят. 

Султан кeбап

      Султан-кебап с пилешко месо. Една нашумяла рецепта в предишните 1-2 години. Умишлено тогава не я показах, че имаше хора, претендиращи за авторството и. А подобна рецепта у нас /имам предвид по българските земи/ се прави отдавна - пиле в палачинка с бешамелов сос,  споделена тук и от мен с интересното име, което Жоро Бордовски и беше сложил - Сънят на майстора.  Скоро си донесох пресни Одрински кори (от Одрин, разбира се), а когато донеса кори две са нещата, които задължително правя тогава - гюзлеми и това пиле-кебап в кора. Това е видео-рецептата, от която започнах да го правя, но съм "игнорирала" граха, тъй като не ми харесва в тази комбинация с патладжан и пилето. Лесна рецепта, която не се приготвя цял ден - за час и половина сте готови с нея, а е достатъчно "представителна", за да посрещнете и гости. Топките пилешко в кора може да поставите заедно в една тава да се пекат, но може и като моите - в индивидуални купички.  Още нещо - навсякъде по клипчетата и рецепти поставят пилешкото в 1 цяла кора. За мен е много - става прекалено тестяно плюс бешамелов сос. Затова разделям стандартната 1 Одринска кора на 2. 

Продукти за 4 порции: 

2 бр Одрински кори (или ръчно точени, но не и фини кори от пакет)

400 г бяло пилешко месо 

400 г месо от пилешки бут без кожа 

1 средно голям патладжан (без значение от големината му, но не и килограм  )

1 средна глава лук 

3-4 скилидки чесън

100 мл бяло вино

2 лъжици доматено пюре (или готов  доматен сос) 

1/2 ч.л. червен сладък пипер и щипка лют (по желание )

3-4 стръка мащерка 

сол на вкус (1/2 ч.л.)

~ 60 мл олио 

За сос Бешамел: 

2 равни с.л.  препечено брашно 

2 с.л. масло 

1 ч.ч прясно мляко  (по 240мл.) 

150мл течна готварска сметана 

щипка индийско орехче, още една сол и още една черен пипер  

~200г кашкавал за поръсване (обикновен и чедър в равни количества е добра комбинация )

Приготвяне: 
* Патладжанът се бели, нарязва на кубчета, посолява и оставя да си пусне горчивия сок :) соланин за 40-50 мин.
* Пилешкото месо се нарязва на кубчета с еднаква големина; лукът се нарязва ситно. 
* Поставят се в половината от олиото да се запържат, докато останат съвсем на мазнина (пилешкото си пуска вода). 
* Прибавя се виното и отново задушава, докато течността се изпари. 
* Прибавят се пасираните скилидки чесън, червения пипер,  солта, разбърква се 1-2 пъти - за 2-3 мин. и тенджерата/съдът се отмества от котлона. 
* В останалата част олио в малка касерола/тенджерка се запържват измитите кубчета патладжан.  Прибавят се и 3-4 лъжици вода, за да може малко да поомекне - но не и да се вари :) 
* Когато е готов се прибавя към пилешкото месо; прибавя се и доматено пюре/доматен сос , листенцата мащерка и разбърква. Оставя се да се охлади. 

* Всяка кора се разделя на 4 части.  Приготвя се малка, не много дълбока купичка (моите са с вместимост  300 мл. )
* В купата се поставят 2 части от корите - така трябва да се наредят, че на дъното да се застъпят и да има висящи краища навън по купичката почти отвсякъде. 
* Слага се 1/4 от задушеното пилешко месо и краищата на корите се прехвърлят върху него така, че да  затворят добре подготвеното пакетче. 
* Обръща се обратно в тава - дъното да стане връхче :)( или индивидуални съдчета /тип саханчета, или по-широки гювечета). 
* Така се приготвят и останалите 3 топки със сместа от пилешко месо и патладжан. 

Приготвянето на бешамеловия сос: 
* Маслото се загрява в  тесен съд /касерола. 
* Прибавя се и брашното (тук слагам вметка, че за сосове използвам препечено брашно - винаги имам такова в един буркан -  така никога сосовете на миришат на сурово брашно)
* Разбърква се 2-3 пъти и се  наливат прясното мляко и сметаната.  
* Бърка се бъркалка, докато сосът се с гъсти и размие добре брашното.  И пак вметка  Ако сосът ви стане на бучици - не се притеснявайте. Изваждайте пасатора и с 3-4 пулса сосът ще стане гладък и кадифян. 
* Готовият сос се подправя с пипера, солта и индийското орехче. 
* Разпределя се върху подготвените за печене  тестени пълнени топки с пилешко месо. 
* Върху тях се настъргва кашкавалът. 
* Запичат се във фурна до зачервяване - ако са керамични съдчета - в студена фурна; ако е метална тава - може и в загрята - ще станат по-бързо. 

 

Киш с левурда

       Кишът е тестено изделие, което бързо може да приготвите и  нахраните поне 5 човека. Е, разбира се, ако не следваме рецептата за класиката "Киш Лорен".  Но и за него продуктите не са много, а класическото маслено тесто може да се приготви ден-два-три по-рано и да отлежава в хладилника. Информацията за историята му е много любопитна и може да прочетете в интернет, но в общи линии е тази - истината е, че не е с френски, а с немски корени, приготвяно първо с хлебно тесто тип "мързелива баница". Сега основата за него може да бъде в различни варианти - от класическото маслено тесто, до пясъчно, или бутертесто.  А плънката търпи толкова много импровизации, че Ви е нужно само картинка и като се сетите кои са любимите продукти на домочадието - ще си измислите сами пълнежа. Моят е с левурда/мечи луд. 

При толкова много набран от Балкана през изминалите дни, няма как да пропусна да приготвя още нещо с тази ароматна тревица. 

Продукти за форма с размер d28 см. и 4 порции: 
лист многолистно (бутер) тесто ~ 250 г 
100 г левурда/мечи лук (листа)
2 стръка пресен лук 
200г . крема сирене 
80 г синьо сирене 
100 г бяло саламурено сирене 
100г кашкавал 
3 яйца 

Приготвяне: 
* Фурната се загрява на 210* без вентилатор /190* с вентилатор/ 
* Листът тесто се разстила във формата за печене (без да се изтънява). Краищата на тестото се вдигат нагоре, за да се образува ок. 3см. борд. Формата може да не се намаслява, ако е с незалепващо покритие. Може тестото да се разстели върху поставен лист хартия за печене - така когато е готов кишът се вади по-лесно от формата. 
* Основата на тестото се надупчва с вилица през 3-4 см. 
* Зеленият лук и левурдата се нарязват съвсем ситно. 
* Сирената се настъргват в купа, прибавят се яйцата, крема сиренето и нарязаните лучени тревици  и обърква добре. 
* Сместа се изсипва върху тестото, заравнява и пече в загрятата вече фурна до зачервяване. 
* Оставя се леко да се охлади, преди да се нареже. 

Шкембе с манатарки

       Чудесно предястие, или вечеря :) имайки предвид и наличието на чесън в него. Самото шкембе е една доста "ароматна" карантия. Намерила съм магазин, в който продават сварено и е добро, но когато няма  си сварявам и прибирам в хладилника за ден-два. Тогава го приготвям както и да е :) аромата от варенето се е разнесъл. Въпреки, че обичаме да хапваме шкембе, когато се вари миризмата му не е от най-приятните. До сега правих шкембе с масло - понякога с настърган кашкавал при запичането му, но скоро в Кошмари на кухнята шеф Манчев предложи в едно заведение да го правят с манатарки. А при мен от миналото лято  манатарки бол :) и сушени, и замразени.  Дали ще е предястие, или вечеря - решавате Вие. Тези продукти са за 1 тиган :) и 2 чинии. 

Продукти: 
~400-450 г сварено шкембе 
~150 г замразени, или ~40 г сушени манатарки ***
50г масло + 1 с.л. олио 
1 мааалка глава  лук 
2 скилидки чесън
3-4 стръка прясна мащерка, или 1 голяма щипка суха 
1/2 ч.л. червен пипер 
щипка лют пипер  и щипка сол (ако шкембето не е солено - повече сол, на вкус)

***Ако манатарките са сушени се накисват за 10-на мин. в гореща вода. Водата се ползва при задушаването им. Те са и по-ароматни.  Замразените се ползват без да се размразяват - те пък си имат замръзнало водно съдържание и при задушаване не се налага прибавянето на друга течност. 

Приготвяне: 
* Лукът се нарязва съвсем ситно. 
* Заедно с гъбите се задушават в маслото и олиото в тиган :) под капак. 
* Когато останат само на мазнина -  цялата вода се изпари, се прибавя нарязаното на хапки шкембе и запържва  заедно с гъбите за 3-4 мин. 
* Прибавят се пасираните скилидки чесън и мащерката; посолява се  и разбърква .... за още минутка. 
* Подправя се с червения и лютия пипер  и веднага отмества от котлона. 
* Разпределя се в две чинии и сервира веднага :)  Много е вкусно, докато е топло. 

Манатарките могат да бъдат заменени с други гъби - печурка, кладница, пачи крак, булка :) моята булка свърши; с пачи крак ще е мечта (това ми е любимата гъба) С печурки и кладница няма да е толкова (приятно) ароматно, но пак ще е добро мезе. 

Воловани (бушета) с пастет от сьомга и крема сирене

       Воловани (Vol-au-vent от френски), или бушета са малки кошнички от бутер тесто. Думата означава буквално – издухан  от вятъра. Това описва лекотата на изделието, което представлява малък, кух цилиндър от бутер тесто, допълнен от вкусен пълнеж - сладък, или солен. Сладкият може да бъде всякакъв сладкарски крем, гарниран с плодове, а соленият - с риба, месо, гъби, зеленчуков пастет. И при двата вида е много важно те да бъдат гарнирани в последния  момент преди поднасянето, за да останат пухкави и въздушни малките тестени цилиндърчета. Принципно имат кръгла форма, но могат да се изрежат и в триъгълна, и в квадратна, ако решите да използвате целият пакет бутертесто за тях. Естествено,  бутертестото може да си приготвите сами, а може да ползвате и готово. Важно е да работите с него докато е студено и да го изрязвате с формичка с остри ръбове - за да може тестото да се срязва, а не намачква, ако е ... примерно с чаша с по-дебели стени. Другото важно нещо е да имате две формички - едната с около 1,5см. по-голяма от другата, с която ще се правят вътрешните отвори за волованите.  А приготвянето им става много бързо. 

Продуктите са: 
1 пакет бутер тесто 
1 яйце за намазване 

плънката е този пастет от пушена сьомга с крема сирене  - крема сирене, пушена сьомга и пресен копър.

Приготвяне: 
* Фурната се загрява на 220* без вентилатор /200* с вентилатор/ 
* 1 лист студено бутертесто с дебелина ~0,5см. се разстила . 
* С формичка се нарязва на  кръгчета. 
* На половината от готовите кръгчета с по-малка по размер форма се изрязват кръгчета в средата. 
* Целите кръгчета се нареждат в тава, застлана с хартия за печене и се надупчват на 2-3 места с вилица.
* Намазват се с разбитото яйце. 
* Върху тях се поставят   кръгчетата с дупките в средата и също намазват с яйцето. 

* Пекат се в загрятата вече фурна до зачервяване и докато се надуят :) надуването обикновено е тройно. 
* Изваждат се и охлаждат, преди да се приберат в кутия, където се съхраняват до момента на пълненето им - както вече писах - непосредствено преди поднасяне, за да не омекват. 

      И тъй като моите воловани ги режа с кръгли формички, ето какво правя с останалото тесто  - накъсвам 2/3 от  останалите парченца и ги нареждам на няколко купчинки плътно едно до друго. Намазвам със смес от: настърган кашкавал и лъжица песто, или кашкавал с доматен сос и щипка риган, а върху тях - поставям останалата 1/3 парченца бутертесто. Пека до зачервяване след волованите :) 

Палачинки с маскарпоне и плодове

        Палачинки с една различна плънка - не обичайните мармалади, течен шоколад, или солена. Креместа този път - маскарпоне, заквасена сметана и плодове. В този случай - каквито има - банани, замразени боровинки и ягоди. И това е само идея - може да комбинирате с всякакви любими плодове, или сезонни - ягоди вече има, бананите са целогодишни, а който си е замразил боровинки :) ще вади от фризера. Но през зимата може да се сложат парченца круша,  портокали без ципата, или киви, а през лятото изборът е много голям - праскови, сливи, малини..... 
       Моят избор е да ги наложа две по две, намажа с крем, завия на руло и след това да нарежа на пънчета :) така ми стоят по-добре в чинията. Но може простичко да навиете всяка палачинка с готовия крем с плодовете, завиете и сервирате.  А палачинки може да си направите по своята любима рецепта - моята е тази, с кисело мляко. За мен палачинките с кисело мляко са по-крехки от тези, приготвени с прясно мляко.        

Този път ще дам пропорциите обратно :) 
за 1 кутия от 500г маскарпоне 
250г заквасена сметана  
200г пудра захар (или на вкус - опитвайте крема колко е сладък)
1 банан 
200 г замразени боровинки 
са необходими  
10 палачинки с d около 26см.  

За крема: 
Бананът се намачква и смесва със сметаната, маскарпонето, захарта и размразените боровинки. 
Разбърква се много добре. 

Една палачинка се намазва с 2 пълни лъжици - в двата противоположни края се оставя по около 1.5 см ненамазана част. 
Върху нея се поставя още една палачинка и се намазва по същия начин - за да не се натрупва в единия край при завиването много крем, а в другия край - да не излиза крем от завитата вече палачинка. 
Притискат се леко, за да полепне кремът добре и се завиват на руло - от  единия край, в който не е намазана с крем, към другия край без крем :) 
Готовите завити палачинки се завиват в свежо фолио и прибират в хладилник да стегнат за 3-4 часа (и влагата от крема да попие в самата палачинка)
Когато се извадят се развиват, изрязват се крайчетата и нарязват на  шайби, или триъгълници .... както Ви харесва :)
Гарнират се с още някакъв плод, а може и с още крем, ако Ви е останал. 

Картофени кюфтета с коприва

      Да си вървя по течението с копривата още малко    Картофените кюфтета са любими на всички от фамилията, картофени кюфтета със спанак , или с левурда - също. Но левурда още не съм брала тази пролет.  Затова пък с копривата учудих всички :) с татко се разбрахме на село аз да бера връхчетата, а той старата част за животинките. Да не ги подяждам  

      Страхотни се получават. Пърженето им е може би недостатък (важно е да не се прекалява с него), но винаги може да ги изпечете в силно загрята фурна, или ако имате въздушен фритюрник (Airfryer-а)

Продукти:

500г  картофи 

300г почистена коприва 

3-4 стръка зелен лук 

1 връзка магданоз (да се разбира 15-на стръка) и 5-6 стръка джоджен

150 г кашкавал 

2 малки яйца /или 1 голямо 

~80-100 г галета 

1 ч.л. сол 

~ 200 мл олио за пържене 

1/2 ч.ч. брашно за овалване 

Приготвяне: 

* Картофите се сваряват, белят и намачкват. 

* Копривата се бланшира/попарва :) във вряла вода за 2-3 мин. Отцежда се, изстисква добре от водата и нарязва. 

* Лукът и подправките се нарязват на ситно. 

* Кашкавалът се настъргва на ситно ренде. 

* Всичко - картофите, нарязаните лук, коприва, подправки, кашкавал, яйца, сол и галета се объркват много добре с ръце :)  Тук е момента да отбележа, че ако не обичате да си цапате ръцете може да ползвате ръкавици - в аптеките и магазините за дом. потреби се продават тънички, еластични за еднократна употреба. 

* Сместа се оставя в хладилник за около 1-1,5 часа. 

* От  охладената смес с мокри ръце се оформят топки; овалват се в брашното, сплескват се и се нареждат на лист свежо фолио, или кухненска хартия. Това го правя ,за да са готови всички кюфтета за пържене и да не тичам да си мия ръцете между оформянето и обръщането на готовите в тигана. 

* Пържат се в загрятото олио до зачервяване (Олиото не го сипвам наведнъж в тигана. Първо слагам половината количество, след изпържени 2 тигана доливам, изчаквам да загрее и тогава продължавам.). 

* Изваждат се на кухненска хартия. 

* Сервирането с млечно-чеснов сос е по желание :)  но с него е по-вкусно. 

Постна яхния от лапад

      С тази публикация съм съвсем в сезона на зеленото :) и постите. 
      Така постна  я помня от баба, но с моето месоядно домочадие я готвя основно с месо. Не че младите хора си примират по нея - Жул поне я хапваше, но сега и тя отказа. Затова с Мише се споразумяхме от време да време да си я хапваме постна :) С много лапад, с пресен чесън и лъжица гъсто кисело мляко. Приготвя се много бързо - почистването и рязането на лапада отнема два пъти повече време от самото готвене. 

Продукти за 4 порции ;) чинии 
500г листа лапад 
5-6 стръка зелен лук 
5-6 стръка пресен джоджен 
60-70 мл олио 
1 с.л. червен пипер 
1 с.л. универсална зеленчукова подправка* или сол на вкус 
2 ч.ч. вода 
по желание може и шепичка сушени гъби /манатарки - много е ароматно с тях 

* когато слагам зеленчукова подправка, не слагам сол - моята е достатъчно солена 

Приготвяне: 
* Листата лапад се почистват, измиват и нарязват. На по-големите изрязвам дебелата част на жилката  (не ги обичам и готвени)
* Лукът се почиства и нарязва. 
* Запържва се за 2-3 мин. в мазнината, прибавя се червения пипер, универсалната зеленчукова подправка и залива с водата. 
* Когато заври се оставя да покъкри 5-6 мин. и тогава се прибавя нарязания лапад (и гъби, ако ще слагаме) 
* Оставя се да къкри  отново 6-7 мин. - на лапада не му трябва дълго готвене; прибавя се ситно нарязаният джоджен; тенджерата се затваря с капак и отмества от котлона. 

Брашно не слагам, тъй като си е достатъчно гъста със зелениите :) 
По същия начин се готви и със спанак, когато няма пресен лапад през другите сезони :) Но лично за мен с лапада е много по-вкусна. 
Яхнията на тази снимка е с добавени 2 големи щипки сухи манатарки, накиснати преди готвенето за 10 мин. в гореща вода. 

Панирана коприва

       Първи април е днес, но няма шега - първата рецепта за този месец в подчертано месната тематика тук е безмесна :)  панирани листенца коприва. Чудесно мезе за всяка бира, или чаша вино, или само ей така за предястие.  Няма да пропусна да предложа няколко пролетни рецепти с коприва, все пак сега и е времето. А и имам еко-био-съвсем чиста, собственоръчно набрана коприва. След тези листенца и боба с коприва, очаквайте в следващите дни и картофени кюфтета с коприва. 

      Панирането става бързо, никак не е цапащо; повече време отнема подготовка за приготвянето - младите връхчета коприва ги отделих за готвене - бланширах и си замразих малко, а тук избрах по-едрите листенца. Връхчетата пак стават за паниране, но не  остават толкова хрупкави.  Измити и  подсушени. Когато се потапят в панировката ги хващам за дръжчиците, които не жулят ръцете вече :)  

Необходими са: 

~ 150-200г  свежи листа и връхчета коприва 

3 яйца 

120 мл бира (може безалкохолна)

1/2 ч.л. сол 

9-10  равни с.л. брашно***

олио за пържене  - около 2 см. в съда за пържене 

***гъстотата на сместа трябва да бъде като смес за палачинки - гъста и лепкава, но те и тесто. Когато се потопи листо, или стръкче коприва - кашата се залепва добре по нея, не се стича, или натрупва прекалено. Количеството брашно е приблизително - зависи от големината на яйцата. 

Приготвянето е повече от простичко :) 

Яйцата се разбиват в дълбока купа. Към тях се прибавя бирата  при непрекъснато разбъркване, след нея солта и малко по-малко брашното, докато се получи гъста каша. 

Голяма решетка за печене (тази от фурната  може)  се застила с 2-3 пласта кухненска хартия. 

Олиото се загрява в дълбок съд за пържене. 

Стръкчетата, или листенца коприва се потапят в сместа за паниране и веднага се пускат в олиото. 

Пържат се до зачервяване от двете страни - това става много бързо :) ако си намерите 2 помощни ръчички, ще бъде по-лесно. 

Изваждат се на покритата с кухненска хартия решетка - ползвам решетка, защото така долната част на готовите, панирани стръкове коприва няма да се овлажнят, както се случва, когато се изваждат в чиния. 

Сервират се веднага :) по желание с млечно-чеснов сос, който трябва да сте приготвили предварително и да е охладен. 

Пречистено масло Гхи

  През последните години маслото гхи е доста популярен продукт. Това се дължи на полезните му свойства, които са в пъти повече от тези на кравето масло. Гхи всъщност е пречистено краве масло, от което е отстранена лактозата, водата и протеините и се състои само от мазнини, които са предимно наситени. Това го прави подходящо за готвене на високи температури. Неговото приложение е не само в кулинарията, но и за детоксикиращи и пречистващи програми. Аз си го правя, тъй като зареждам с по-големи количества в южната ни съседка (тук да намериш хубаво краве масло е трудна мисия), които или съхранявам във фризера, или правя така пречистено и съхранявам в хладилника. Ползвам и за готвене, но в нормални количества, не чак да пържа зеленчуци в него :)
Приготвянето на маслото гхи в домашни условия е лесно и няма нужда да давате грешни пари в магазините за него. По принцип е добре да го правите на водна баня, но ако имате тенджера с дебело дъно - може да ползвате нея и най-ниската степен на котлона. Количества не давам - обикновено правя 1 кг наведнъж - понякога от този килограм излизат 800г, друг път 700г пречистено масло гхи - зависи от качеството на това, което съм купила.

Ето и приготвянето:
В тенджера с дебело (дву-или трислойно дъно) се поставя нарязаното на едри парчета масло. Ако нямате такава тенджера - ползвайте друга за водна баня.
Котлонът се включва на най-ниската степен, докато маслото се разтопи.
Тогава се увеличава с една степен, докато се появят мехурчета от завирането на маслото - тук се виждат отделената лактоза и вода :)
Котлонът се наглася на такава степен, че да ври съвсем тихо - с малки мехурчета. През това време с решетъчна лъжица се обира отделящата се пяна.
Времето за варене е различно - понякога отнема 20 мин, друг път 30-40.
Пяната се обира през цялото време и се вари, докато течността стане прозрачно-кехлибарена и аромата на масло става все по-наситен :)
Тук трябва да се хване точния момент, защото ако оставите по-дълго готовото масло на котлона, може да замирише на прегоряло.
Не трябва да има никаква бяла смес в готовото гхи - на дъното остават малки бели топчета от лактозата, които после ще се прецедят.
Тенджерата се отмества от котлона и оставя да се поохлади.
На буркан, или кутия се поставя парче тензух, закрепено с ластик и сместа се налива през него, за да се прецеди - белите остатъци от лактозата са съвсем малко, но така няма да влязат при чистото масло.
Оставя се да се охлади напълно, преди да се затвори с капак.
Трайността му е ..... много голяма. Повече от 3-4 месеца не ми се е случвало да се задържи, но казват, че както и меда, пречистеното масло трае с години.