Когато човек се зарича, Оня Горе сигурно се превива от смях. Случайно попаднах на тази публикация от преди няколко години, където в раздела "искрено и лично" съм обещала да не давам втори шанс на аспержи, броколи, авокадо, октопод.... Всичките тези без готвения карфиол и брюкселското зеле ги ядем вече. Е, октопод няма как да отглеждам, авокадото е ок.30см. високо, но броколи и аспержи хапваме собствено производство. И гъби не обичам, но отглеждаме (основно авджи Стоев ) гъби гладница успешно на дървени пънчета. Готов мицел може да си поръчате и в чували и да отглеждате в помещение, нашият е поръчан в Троян.
Това е темата на публикацията днес. Пепини земеделски неволи. За по-малко познати и рядко отглеждани у нас зеленчуци. Краставици и домати почти всеки знае и може да отглежда, стига да има градина и желание. Моите редки :) зеленчукови видове са отглеждани и малко дистанционно, тъй като съм ги поверила на мама и тати да да наглеждат и поливат и провеждаме консултациите по телефона. Много държа да споделя точно този си, макар и малък опит, защото знам, че има достатъчно хора, които имат желание да си имат собствено еко- и био-производство Не че не могат да се купят тук (от големите вериги), но дори не смея да предположа колко време е пътя на зеленчуците, как се берат и съхраняват, имайки лични наблюдения върху износа на домати за необятния СССР преди 1990 год.
Не е трудно, получава се, както се вижда, само ви трябва градина и желание :) А щом аз мога, значи всеки може. Сега е и времето, в които се приготвя разсада за тях, или се засяват. И един непоискан съвет :) Имайте предвид, че при добри грижи, земята се отблагодарява. Не прекалявайте с количествата, защото някои зеленчуци няма как да се изядат пресни накуп. Някои, като пащърнака могат да се замразят, изсушат, консервират заедно с други подправки; броколите също могат да се замразят, макар да си губят свежия вкус така, но има такива като кейла, които няма как да съхраните - този листен зеленчук е вкусен свеж и пресен. Да зарадвате приятели с подарък нетрадиционен зарзават :) също е добро решение. Семена за почти всички видове вече има и тук в агроаптеките. Но и винаги може да си поръчате от чужбина - моите първи семена бяха изпратени от Ивето от Австрия. Естествено, тук няма такова разнообразие за тези зеленчуци, както в чужбина.
Качествата на зеленчуците няма да описвам надълго - в интернет може да намерите достатъчно информация. Естествено не всичкописано в интернет е вярно, но предполагам всеки разумен човек ще отсее, сравни и намери вярната информация. И ако решите да отглеждате някой от тези зеленчуци, имайте предвид, че съм аматьор, любител, който се учи повече по метода "проба-грешка" и е добре да потърсите още информация от агроном. Ако ще го правите в промишлени количества - задължително е.
За съветите за тях съм изключително благодарна на Маги Митова.
Семената на аспержите се засяват през април-май. Или направо на лехи в земята, или в големи саксии. Поникват бавно, за около 4 до 6 седмици. Обичат влагата и се поливат редовно. Когато достигнат 10 см. височина се засаждат на постоянно място в земята - на бразди; дълбочина около 20 см. (корените им са дълги) , разстояние между отделните корени ~ 30 см и разстояние между редовете - ~40 см. (моите са на 2 реда, но имам приготвени и нови за разсад). Стеблата им напомнят на млад копър :),
Така презимуват. Рано напролет през март отново се прекопават и още веднъж загърлят. Когато при мен започнаха да излизат тънки се наложи още веднъж да загърля и сложа още пръст върху тях и определено имаше ефект за дебелината на следващите, които растат. Сега, да споделя, че на доста места пише, че втората година реколтата не се прибира - появилите се свещи се отстраняват. Но виждате горе, че размера им е добър, младите аспержи са крехки и много вкусни - лично ги хапвам сурови :) Реално обещания за добра реколта се дава на третата година - живи и здрави, ще видим. За добре развито растение се смята "свещ" с тегло ~ 60г. Готови за рязане са след като порасне 8-10 см. над пръстта - разравя се мястото около "свещта" и с тънък нож се реже в основата - още толкова под земята.
В началото на ХХ в. България е била най-големият производител на аспержи за Европа, но след 9 септември са обявени за буржоазна храна, заедно с артишока и производството им е спряно. Аспержите са богати на калций и желязо, пречистват организма от токсините и предпазват от остеопороза.
Няколко мои предложения за ястия с аспержи. Ако случите на много млади - не пропускайте да ги хапнете сурови със зелена салата. Напомням :) бланшират се за кратко време във вода с щипка сол и 2-3 лъжици лимонов сок.
Отглеждане на броколи.
Това беше зеленчукът, който върза почти всичките си глави по едно и също време и едва успяхме да го приберем във фризера, след като си отядохме на пресни, свежи броколи - ако остане на корена и времето е топло - над 22*, много бързо прорастват и цъфтят. Сортовете броколи са много :) имах семена за жълти и лилави, които успешно изгубих от пренасяне град-село. Зелените (нормални, бих казала за нашия пазар) станаха много добри - на всяко коренче по глава, без пропуск, за разлика от броколи-романеско-то, което не върза нито една глава. Този вид цветно зеле е много вкусно и туршии, да знаете :) така че произведен през есента, може да го включите в зимнината.
Броколите могат да бъдат произведени от разсад, а може да се посея направо в почвата, през май, но тогава добивът ще бъде по-късен. При мен са от разсад - семената се засяват през март/април в сандъчета, а в началото на май се изнася и засажда на браздите :) знаете как се повдига част от пръстта в редове, за да може да се поливат във вадите. Дълбочината на корена трябва да е ок 30 см, разстоянието между редовете ок 45-50 см , а между отделните коренчета - до 40 см. Обичат слънчево място.
Тук ще се върна на едновременното връзване на главите на зелето :) За да не се сллучва това, добре е семената (а след това и разсада) да се посява/засажда през 10-15 дни. Така за месец и половина ще бъдат засадени и в градината, но няма да вържат едновременно глави и да се налага да ги изяждате :) прибирате наведнъж. По време на отглеждането се знае - поливане, прекопаване, плевене. Торене не, защото са еко- и био- за собствени нужди.
Първите глави се оформят след около 3 месеца - по същия начин, като карфиола. Главите са плътни, сбити и за да се запазят повече време отрязани (да си ги занесете в града, примерно) трябва да се отрежат с ~ 15см. от стеблото и завият добре във фолио за свежо съхранение (стреч). Дори и така не издържат в хладилник повече от 10 дни - започват да пожълтяват. Режат се в момент, в който са свежо зелени на цвят - ако не уловите този момент, след 3-4 дни започват да цъфтят и пожълтяват. С отрязването на главите броколи не приключва отглеждането им :) на страничните леторасти също се образуват глави - по-малки, но също свежи и годни за ядене.
Освен за добив през есента, може да си отгледате и ранни - които ще станат късно напролет/или в ранно лято, преди да ехванала голямата жега, тъй като най-благоприятна температура за образуването на главите о ок 25*. В този случай разсада се приготвя рано, през февруари, на топло място и се изнася да се засади в пръстта най-късно в края на март (ако трябва в началото се завива с найлон на тунелчета).
Броколи са се отглеждали още в Римската империя. Най-ценното им вещество е сулфорафанът, който предотвратява развитието на рак на стомаха и кожата; спира развитието на туморните клетки и като цяло се явява най-мощното антиканцерогенно вещество, познато на науката.
Тук са любимите рецепти с броколи на фамилията :) Когато ги готвите, не забравяйте: Готвят се за кратко време, защото ако ги изтървете :) вони зле и никак не са вкусни. Във водата, в която се бланшират розичките прибавяйте по 2-3 лъжици лимонов сок за запазване на свежия цвят. Веднага след бланширане заливайте със студена вода.
Долу се вижда и затворения цикъл на производството при нас - зайковците също обичаха броколи, но вече не ги отглеждаме.
Къдраво листно зеле. Този зеленчук не връзва глави, вирее като троскот :) и когато върже първите дузина листа може да започне брането им от долната част на стъблото - нагоре продължава да пуска нови листа. По магазините много рядко се намира този зеленчук, но в агроаптеките вече има няколко вида семена - този е някакъв къдрав, който приятел донесе от Англия и стана висок около метър, но който не пази опаковките на семената си, така си тъне в незнание. Семената се засяват направо в пръстта на дълбочина ~ 2см. и разстояние ~ 20см. едно от друго. Листата виждате са доста накъдрени, но много крехки. Първите, готови за бране са след около 50 дни, а последните може да берете и в снега :) студоустойчиво растение е.
Рецепти с кейл може да видите при Танита , като добавим и всякакви сармички с тях.
Този кореноплоден зеленчук също е като плевел - сее се направо в почвата, на дълбочина 2-3 см. в земетя (всъщност всяко пакетче семена си има упътване на гърба с тази информация) на разстояние 8-10 см. едно от друго. Пониква за около 3 седмици, през които му трябва влажна почва. Ако не го извадите през есента, може да остане да презимува в земята като морковите, но това е ако ще си изкарвате семена - на втората година стъблото е цветоносно и прави семена. Може да се засее и по-гъсто, като морковите и когато излязат растенията - да се разредят. Когато стане време за изваждане и прибиране, имайте предвид, че коренопода е забит здраво и дълбоко в земята :) . Може да се съхранява в универсалната зеленчукова подправка, която правя; настърган и изсушен с други подправки; замразен - за печене с други кореноплодни през зимата, или заровен в пясък, като морковите. Всъщност този зеленчук е доста сходен с морковите и по вид, и по отлеждане. Без листата, разбира се :)
Този зеленчук ми се опира. Добива, който изкарвам е до 2 кг :) колкото да не е без нищо. Трябва му силна почва и много влага, които не мога да отвоювам с мама и тати :) Както мама сподели предната есен, когато ги вадех "Ако ги бях поливала по-често, можело е по-големи да станат". Но с дистанционното отглеждане - толкова. Почвата трябва да се подхрани с доста торове и да е рохка. Торени зеленчуци има и на магазина :) За любителското им производство се приготвя предварително разсад. Избират се здрави, едри батати (от магазина) . Рътенето им се извършва през февруари в топли парници, или в слънчева стая, близо до прозорец. В средата на март клубените се нареждат върху слой от 8-10 см пясък, без да се допират един до друг. Покриват се с още 2-3 пръста пясък и започва обилно поливане. Препоръчителна температура по време на рътенето е 20-30°С. След около 3 седмици се формират кълнове с нежни коренчета, които се отделят от грудката внимателно и се пикират на 5/5 см в леха, покрита с найлон. Окончателното засаждане в почвата е в средата на май - бататите са топлолюбиви - на разстояние 35-40см. едно от друго. Това е по книга, както съм си записала, но някой ден, когато градината епри мен, или аз при нея :) ще се заема по-сериозно с тях. Защото всички у нас харесваме сладкия вкус на батата Така изглежда корена, за разлика от другите картофи и
лАнският ми добив.
В момента ми е поникнала салата Валериана в градски условия - разбирайте в голяма саксия на балкона и съм много доволна.
Донесоха ми от Англия и семена за лилави моркови, сях ги на два пъти и камък - нито едно семенце не поникна.
Приемам съвети за любителско отглеждане на горните зеленчуци :)
) Пърженето е колкото да побелее месото, не повече. 
