Ориз със спанак и заливка

         Спанак с ориз и месо, или без, често хапваме у дома. Ястие, на което никой не повдига носле :) и отказва. Наскоро   във Фейсбук страницата си споменах, , че когато видя  хубав, чист спанак,  купувам по-голямо количество - 2-3 кг, измивам, бланширам и си замразявам - много е удобно да си имам винаги под ръка, било за бързи вечери, било за банички, печен със сирена, крем-супа от спанак, или просто за гарнитура с масло.   Нещо като да имаш сварени картофи в хладилника - винаги можеш да забъркаш нещо за 20 мин. 
       Тук е момента да си дам непоисканото мнение за историята с татул в пакетите със спанак през последната седмица. Този плевел съвсем не вирее по това време на годината. Дори да вирее, той избуява доста по-бързо от дребния спанак и няма как да не се забележи. А за перфектно изглеждащите ниви на фермера няма какво да кажа. Малко са хората, на които   нивите изглеждат така. Ясно е, че някой подлива вода на човека, но риторичния ми въпрос е друг - тези хора, които са готвили спанака - как го измиват, или не го мият? Изсипани в леген/купа  листата  се разпръскват. На татула листата са доста изрязани, за разлика от гладките елипсовидни на спанака. Случвало ми се е да има дребни тревички, но те са видимо различни. 
       Връщам се на спанака ми с ориз и заливка :) Който всъщност си е набързо сготвен ориз, изсипан в тавата (или индивидуални форми, идеални  за пренасяне на обяд  на следващия ден) и запечен със заливка от яйца, кисело мляко и кашкавал. 

Продукти за 4-5 порции: 
1 чаша от  250 мл ориз 
500г спанак - пресен, или замразен 
2 лъжици масло и 60 мл олио 
2-3 стръка пресен лук, или малка глава лук 
5-6 стръка пресен джоджен (или 1 ч.л. сух) 
бульон 500 мл (месен при мен е почти винаги) и  250 мл вода (ако няма бульон - само 750 мл вода) 
сол на вкус - ако бульонът не е солен 

2 яйца 
200 г гъсто кисело мляко 
300 г кашкавал 
1-2 щипки сол
1 равна с.л. брашно 

Приготвяне: 
* Оризът се измива на течаща вода (в цедка) докато спре да пуска бяла вода. Отцежда се. 
* Лукът се почиства и нарязва на дребно. 
* Заедно с ориза  се запържват в олиото, докато ориза стане стъклен - вижда се, как става прозрачен :) 
* Прибавя се измитият и нарязан спанак (ако е замразен се прибавя към края на готвенето на ориза), разбърква 1-2 минути и налива  предварително загретите до кипене бульон и вода (или само вода). 
* Посолява се на вкус (ако бульонът е безсолен, солта е 1 ч.л.) и оставя да къкри, докато ориза поеме водата - през това време се разбърква само 2-3 пъти. 

* Фурната се загрява на 220*.
* Когато е готов се отстранява от котлона, прибавят се маслото и джоджена. 
* Разбърква се и се прехвърля в тавата/формите за печене. 
* Яйцата се разбиват с киселото мляко; кашкавалът се настъргва и прибавя към млечната смес, заедно с брашното и щипката сол. 
 
* Оризът се залива със сместа.
* Тавата/формата  за печене се поставя във фурната - на средна с кара, или по-високо и  запича до зачервяване на заливката - когато фурната е загрята са необходими около 10 мин. 

Разядка с авокадо и синьо сирене

       Редовните читатели на блога знаят, че преди години авокадото беше пренебрегван плод у нас. Добре, че му дадох трети шанс и така се настани на масата, че почти винаги имам заредени бройки да омекват - най-често за салати. Много се радвам, че и останалите в къщи го  одобриха, защото е полезен плод. И тъй като в последните седмици у нас се изхранваме основно на салати и мезета, ще споделя тази  семпла и бърза разядка, приготвянето на която отнема минутка. Но пък е чудесна и бърза, засищаща закуска (на нас разядка не ни трябва принципно , но нали държим на закуската,  с една такава спокойно работим до обяд. 

Пропорцията 
за 1 бр авокадо от ~ 250 г ми е 60-70 г синьо сирене и 1 лъжица сок от лимон. Ако не е за закуска :) и 1 пасирана скилидка чесън. 
Приготвянето се състои в следното :) 
Авокадото се разполовява и му се отстранява костилката. 
Месото се изважда с лъжица и се намачква, заедно със сиренето и лимоновия сок. 
И според  мен  на разядката трябва  задължително черен хляб, или поне филия препечен.

     
       Редовните читатели на блога знаят, че често споменавам децата си. Голямото дете ме въведе в дебрите на интернет, направи ми първите регистрации (това обяснява и профилното ми име); пак той беше виновен да се заигравам и украсявам храната му, тъй като бе невероятно злояд - за разлика от сега (приятелите ни знаят, че сме стигали до болница с него, заради отказа му да яде дори любимите хляб и сирене); пак заради него висях  в кулинарните форуми среднощ, докато го чакам да се прибере; пак заради него направих категорията "Учим се да готвим", когато стана студент и отказа да се храни в стола. Същият този младеж и неговата любима ни зарадваха миналата неделя  с най-прекрасното сватбено тържество. Надявам се този празник обяснява редките и леки :)  публикации в блога напоследък, но за мен той е на последно място след всичките ми деца :) Благодарна и щастлива съм, че запазиха и съхраниха българския обичай на новото семейство със сватбата! 

   

Преди и след гражданското :) 

  

снимката на новото сем. Стоеви е на фото Узунови

Печен свински джолан в плик

        И с пенливо вино.  И шпикован със скилидки чесън. 

       Отдавна се каня да споделя тази  ми "гениална" идея за печене на месо с пенливо вино. Сигурна съм, че в почти  всеки дом от време на време се появява някоя бутилка - къде от празник, къде от Нова година  и се чудите какво да го правите. Лично аз след всяко отваряне на бутилка пенливо вино си обещавам да направя френска лучена супа, но за съжаление доброволци за яденето и не намирам ( а е супа, все пак, не порция пържени картофи). В последните 2-3 години   пенливото вино у нас е Просеко - ако се сетите, потърсете го - наистина е приятно и за пиене и за готвене :)  

       Малко информация за него:  Просеко е вид пенливо вино - долу горе толково популярно, колкото и виното Шампанско (за истинското говоря). Шампанското идва от Франция, областта Шампан и може да бъде бленд, или едносортово вино, направено от Шардоне, Пино Ноар и Пино Мьоние. А Просеко е от Северна Италия, областта Венето и се прави от сорт Глера (просеко).  Методът за производство и на двата вида пенливо вино е различен - основно втората ферментация. Казват, че и на вкус  са различни, но все още не съм опитала истинско Шампанско от Шампан :) Но  пък мога да Ви предложа да опитате Снежно вино от кралската изба от Балчик - неповторим вкус ....  (имат и онлайн магазин, от там си зареждам) и за разлика от пенливите вина  то никога няма да има шанс да сготвя с него :)   

        Ако Ви примамва мръвката от екрана - пенливото вино може да  замените с равни части газирана вода и бяло десертно вино. Но не и сайдер :) доста сладък идва на вкус за месото, пробвала съм - не ми харесва.  А иначе приготвянето е в плик - от поредицата бързи месни основни :) печени в плик мръвки.        

 Продукти: 
1 джолан ~ 1,5 кг 
по 1 каф. лъжица сол и смлени  черен пипер, кимион, кориандър 
по 1 с.л. червен пипер и брашно 
6-7 скилидки чесън 

200 мл пенливо вино 
и плик за печене :) 

Приготвяне: 
* Обелените скилидки чесън се мушват :) (шпиковат) в месото на няколко места. 
* Подправките се смесват и поръсват върху месото. Потупват се с длан, за да останат по месото :) 
* Месото се поставя в приготвеният плик за печене. 
* Внимателно се налива виното така, че да не отмие подправките от месото. 
* Пликът се завързва, поставя се в тава и заедно с нея - във фурната, на 160* . 
* Пече се ~ 3 часа. Когато се извади, пликът се срязва и изважда месото. Тъй като останалият сос е много вкусен, може внимателно да се изсипе в малка тенджерка/късерола и сгъсти с лъжица царевично нишесте. 

Гарнитурата е от задушени моркови и броколи с масло.
Продуктите са:  2 моркова, глава от 300г броколи, 2 лъжици масло, 3 скилидки чесън 

В подсолена вода се кипват  за 3-4 мин. почистените и нарязани (на пръчици тук) моркови. Прибавят се накъсаните на розички броколи и варят заедно още 2 мин. Отцеждат се и веднага заливат със студена вода. Прехвърлят се в тиган, заедно с маслото и смачканите цели, необелени скилидки чесън. Пържат се, докато водата от зеленчуците се изпари напълно. 

Баница с праз и кайма

       Есен е, идва ред на баниците :)   със сирене,  с кайма,  с праз и сирене,   зелник,  тиквеник, ..... Не знам има ли човек, да не обича баници :) От категорията малки  хрупкави  любими са ми тези с банички с  кайма и кашкавал. Съвсем есенно, прибавяме малко праз, махаме кашкавала и имаме още един вид банички за опитване . Истината е,  че след съботното разчистване на хладилника "открих"  половин пакет фини кори за баница и  2 стръка праз, побутвани там вече 2-3 седмици. Пък и е крайно време да увековеча тези банички в блога, които по неписано правило винаги правя от изостанали кори и праз зимно време. Размер на тавата няма да давам - когато правя баница/банички без заливка, изваждам една по-голяма тава (за да знам, че със сигурност няма  да прехвърлям от по-малка), застилам с по-голям лист хартия за печене. Нареждането започвам от средата и колкото се запълни - толкова. Прегъвам стърчащите краища на хартията  навътре така, че да се образува борд покрай наредените банички.  От дадените продукти излизат  банички за 5-6 порции.

Продукти: 
~ 300г фини кори за баница  (10-12 кори) 
~ 300 г смляно свинско месо (кайма, ама нали моята аз си я меля от месо   ) 
2 неголеми стръка праз  (по ок 50 см) 
1 равна ч.л. риган (ако не го харесвате - кимион) 
1 равна ч л сол 
30 г масло (1/4 от малко пакетче) и 2 с.л. олио 
2 яйца 

1 яйце 

Приготвяне: 
* Тавата се застила с голям лист хартия за печене. Ако нямате хартия, приблизителния размер на баницата е 30/13 см;  вземете подобна и намаслете. 
* Празът се нарязва на дребни парчета - ситно за мен :) 
* Маслото и олиото се загряват в тиган. 
* Поставя се нарязаният праз и запържва за 2-3 мин, докато се смали/стопява се наполовина :)
* Прибавя се каймата и бърка, докато стане на трохи. 
* Подправя се, посолява и отмества от котлона. Охлажда се 3-4 мин. 
* Прибавят се двете яйца и сместа обърква добре. 
* Фурната се загрява на 180* без вентилатор (160* с вентилатор) 
* Вземат се по 2 листа от корите. Плънката се разпределя съвсем тънко по цялата горна кора - трябва мислено да разделите плънката на 5-6 части :) . 
* Кората се завива на руло - хваща се от дългата част и така завива, за да не стават много дебели рула. 
* Нареждат се в тавата. 
* Когато са готови всички рула, баницата се намазва с разбитото яйце с една лъжица вода. 
* Пече се  до зачервяване на средна скара около  35- 40 мин. в загрятата  фурна. 
* Изважда се и покрива с кърпа за 10-на минути. 

Сьомга на тиган с терияки сос

       Втора рецепта, в която има сьомга, но положението при мен е такова - видя ли сьомга на прИмоционална цена, не устоявам да взема повече. А рибата всеки, който я хапва, знае, че е вкусна,  лесна за готвене и няма какво да и се обърка. Ако някой каже, че е скъпа - малко да. Но  имайки предвид, че от 1 кг излизат 4 порции, едната излиза колкото порция уши на скара в съседната кръчма. Без бирата.  Та може да се включи в менюто 1-2 пъти месечно, а тази "рецепта" е много добра и за сьомгова пъстърва. 
       До сега сьомгата я приготвях така на тиган, с песто от магданоз, или босилек, но вече няколко пъти приготвям със сос Терияки - или домашно приготвен (както при това пиле), или купен (за мързеливи моменти).  Домашният си го приготвям като дресинг за салати  и съхранявам в бурканче (за да има за 2-3 пъти поне), което също ми е улеснение.  Пък и точно този сос в моя град го няма в търговската мрежа (съжалявам, че ще го кажа, но София не е България).  Самата риба се приготвя за по-малко от 10 мин. Дори късно, след работа. Пък само ако знаете какви погледи предизвиква поставената за снимка   чиния  на масата  върху тапета, който чака да бъде намазан с лепило  и залепен .........    Така е, по време на ремонт и аз да се включа някъде.  

Първо приготвянето на сос Терияки с чесън и сусам 
1/4 ч.ч. захар (60 мл. захар т.е.в мерителна чаша поставете захар до отбелязаните 60мл) 
40 мл оцет 
20 мл олио
60 мл соев сос (светъл, ако е тъмен - 40мл)
голяма щипка настърган джинджифил
3 големи скилидки чесън 
2 ч.л. запечен сусам 
1 ч.л. царевично нишесте 

В блендер, пасатор, или хаванче се поставят запечените семена сусам, джинджифила, скилидките чесън и нишестето. Пасират се до гладка каша. Ако сусамът не е запечен - сложете го за кратко в сух тиган - много бързо се запича  дори хвърчи около него. 
В малка тенджера, или касерола се поставят всички съставки, заедно с пасираната кашица и загряват. 
Сместа се довежда до кипване при непрекъснато разбъркване. 
Охлажда се и прибира в бурканче, или бутилка в хладилника. Може да се съхранява до 2 седмици.

Сьомга на тиган с терияки сос  

Продукти за 2 порции: 
~450-500г филе от сьомга (с кожа предпочитам)
~ 100 мл сос Терияки (от горния) 
сок от 1/2 лимон
щипка-две сол 
връхчетата на 1-2 стръка салвия 
2-3 скилидки чесън 

2 лъжици олио

Приготвяне: 
* Рибата се разделя на 2, или 4 парчета (разделена на по-малки парчета,  по-добре и по-бързо се маринова и готви, предполагам си знаете, затова при мен на порция са по 2 парчета) 
* Посолява се съвсем леко (сосът е солен,  може дори да не солите, преди да опитате) и залива с готовия сос Терияки и сока от лимона.  
* Оставя се в хладилник за 30-40 мин. 
* В тиган се згрява олиото. Поставят се парчетата риба, заедно с половината от соса, в който е маринована, грубо смачканите скилидки чесън и листата салвия. 
* Тиганът се затваря с капак и рибата задушава за 4-5 мин. 
* Рибата се обръща от другата страна, прибавя се останалия сос от мариноването и готви, докато той остане съвсем малко - 2-3 мин. . Повече не се затваря с капак. 
* Парчетата риба се обръщат още веднъж на първата страна за 1-2 мин. и са готови.  В края на готвенето на рибата е останал толкова "много" сос, колкото рибата да се приплъзва по него из тигана :) не повече. 

Ами това е.  Аз я снимах на шега върху тапета, докато обикалях моите хора, но както се казва "не правете това у дома" :)  покривките са много по-подходящи за сервиране на храна 

Норвежка уха́ със сьомга

Или норвежка сметанова супа. Този път публикацията ще има увод, рецепта и заключение с непоискани  (разбира се) съвети - от позицията на изядените няколко рибени супи  в Русия и  прочетеното в интернет. Уха́ е рибена супа от руската национална кухня с над 100 разновидности.  Може да има и пилешко месо, или пилешки бульон, но риба задължително има.   И колкото повече видове  риба има и е  силен бульона (както при нашите рибни супи) - толкова е по-вкусна. За разлика от нашите рибни супи обаче девесил няма, но пък има копър, магданоз и целина (селъри) - от онази на стеблата, не тази от градините ни, която ползваме за туршиите. Все целина/кервиз, някой ще каже, но не е така - селъри-то  не е с толкова остър аромат.  Някои видове уха са бистри, а  други със сметана. Моето предложение е точно такова, защото още ме преследва оня аромат на масло и сметана, който усетих докато момчето ми носеше чинията със супа в пъб-ресторанта Эрик Рыжий.  Такова издирване и теоретично подготвяне на рецепта не бях правила (близо 3 месеца) , но резултатът си струваше  и съм горда със себе си   след практическия "изпит"-  по аромат и вкус.  Нескромно казано, моята бе по-богата и откъм риба. Основните ми източници са този, този  и този сайт.  
 
Норвежка сметанова уха́

Продукти:
400г филе от сьомга (с кожа)
1 бяла риба (треска, пъстърва, ципура...) около 300г почистена, но с глава
4 средни моркова (~500г)
2 картофа (400г)
1 малък домат (150г)
1+1 глави лук (200г)
4-5 скилидки чесън
1/2 стрък праз лук (~100г)
4 бр селъри стъбла - ( 200г)
500 мл течна готварска сметана
2 с.л. олио
40+40 г краве масло
сол на вкус
1 пълна с връх с.л. брашно
2 с.л. водка
1 равна ч.л. мед
сол на вкус
15-на стръка магданоз
5-6 стръка копър
1 дафинов лист, 20-на зърна черен пипер

Приготвянето започва от бульона :)
* Два от морковите и едната глава лук се белят и режат на едри парчета;
* Рибата се почиства от хрилете и измива добре И в коремната кухина ; 
* Стръковете праз и 3 от стеблата селъри само се измиват и нарязват на 3-4-5 парчета по дължината.
* В тенджера се загряват ~2 л вода и в нея поставят всички гореизредени продукти, обелената кожа от филето сьомга, черния пипер, дафиновото листенце  и стръковете магданоз - от тях отделяме 2-3, които ще прибавим в края на супата.
* Когато наближи моментът на завиране, на повърхността се образува бяла пяна, която старателно се обира. Степента на котлона се намалява и оставя да къкри тихо около 30 мин.  
***През това време си подготвяме останалите зеленчуци - картофите се белят и нарязват на дребни кубчета (със страна 1см) и поставят в студена вода; доматът се бели и нарязва на дребни кубчета; останалите по 2бр. моркови, стъблото селъри и 1 глава лук също се белят и нарязват съвсем дребно. Отделените стръкове магданоз и копърът също се нарязват съвсем, съвсем ситно. Филето сьомга се нарязва на кубчета (ами пак дребни :)
* Когато бульонът е готов (30 минути) рибата се изважда внимателно цяла и прехвърля в чиния, а останалият бульон се прецежда през много ситна цедка (или марля). Количеството е около 1,7 л. Рибата се почиства от костите и кожата, а свареното месо - начупва с пръсти на парчета.
* Тенджерата с прецедения бульон се връща на котлона отново да заври. Прибавят се картофите, посолява се на вкус, прибавят се водката и меда и оставя на слаба степен на котлона да се варят.
* През това време в отделен съд (малка тенджера с капак, или касерола) се загряват олиото и едната част от маслото; прибавят се подготвените нарязани моркови, лук и селъри и задушават (е, пак на ниска степен на котлона) под капак, докато лукът омекне - става прозрачен. Това отнема около 8-10 мин.  
* Прибавят се нарязаните домати, задушава се всичко още 2-3 мин., след които цялата смес от задушени зеленчуци се изсипва в тенджерата при картофите в бульона.  В бульона се прибавя и нарязаното на кубчета филе от сьомга.
* Количеството супа до тук трябва да е около 1,5 - 1,7 л - ако е повече, включете котлона на по-силна степен, за да поизври малко течността.
* В съда, в който сме задушвали зеленчуците (няма смисъл от миенето му) се поставят много ситно нарязаните скилидки чесън и останалите 40г масло.
* Когато маслото се разтопи напълно се прибавя брашното и запържва за ~ 2 мин - докато се разнесе аромат на запържено брашно и масло :) Налива се сметаната на тънка струя, при непрекъснато разбъркване (с тел за разбиване). Брашното трябва да се разтвори добре в сметаната - не трябва да остават бучици. Ако ги изпуснете и се получат - включвайте пасатора. Изчаква се да кипне/клокне, прибавя се нарязаният копър и отстранява от котлона (но пак разбърква, за да не хване коричка отгоре, докато го сложим в супата) .
* Проверяват се зеленчуците в бульона - картофите и морковите трябва да са съвсем омекнали - тези 6-7 мин, в които приготвяме бешамеловия сос са им достатъчни, а рибното филе със сигурност е готово - на него му трябват не повече от 3-4 мин. дори.
* Бешамеловият сос се изсипва на тънка струя в тенджерата при непрекъснато разбъркване. Ей тук вече се усеща онзи страхотен аромат на масло и сметана, за който в началото писах
* Когато се налее всичкият сос в тенджерата, тя се отмества от котлона, прибавят се почистеното месо от бялата риба и ситно нарязаните отделени  преди приготвянето на бульона  2-3 стръка магданоз.  Разбърква се :) и разпределя по купичките, или чиниите.

Заключението, както обещах
Времето, за което написах публикацията е два пъти повече от времето, за което се чете и пак 2 пъти повече от времето за готвене на вкусната рибена сметанова супа. Просто са необходими 3 тенджери наведнъж и 2 котлона :) Докато бульонът се вари, други зеленчуци се подготвят, режат....
Селърито - стеблата т.е. на сорта целина, който ни трябва - тук поне се продава във всички големи хранителни вериги магазини. Едната бройка е доста голяма и не се употребява наведнъж у дома - колкото и да не е натрапчива на аромат като главчестата, пак ни е силна просто за хрупане на пръчици от нея с някакъв сос, или прясна на салата. От един брой обикновено мариновам едно бурканче за тази яйчена салата , другата я почиствам, нарязвам на кубчета и прибирам в няколко малки торбички за по едно готвене, или супа. Защото пък добавя приятен аромат на всякакви яхнии и супи, но най-доброто е, че си имам почти винаги.
За 1 брой бяла риба може и да не идете до магазина, но е много удобно да си купите 2-3 риби (пресни по възможност) и замразите поотделно. Така е лесно и за бърза вечеря, и за супа. Бульонът става по-силен, ако в него се сложат повече кости/риби с кост, дори черупки от скариди. Дори само от бяла риба да приготвите супа, пак си оставете филе от рибата, което ще го сложите накрая, нарязано на кубчета (ех тези кубчета) :) в почти готовата супа - различна плътност има тогава месото. Сьомгата вярно е по-скъпа от другите риби, но тук може да бъде заменена с по-достъпната сьомгова пъстърва, или друга бяла риба с по-сочно месо. Но не и шаран, сом, или толстолоб - пак ще стане риба, но със сигурност няма да бъде тази млечна, с кадифяна нежност супа, която предлагам тук. Но пък може да бъде по-вкусна, знае ли се   За такива риби - ето другите ми рибни супи и чорби. 
       За пръв път за  уха́  чух от колега на Мише преди 15-на години. Работил дълги години в Русия, възхваляваше тяхната рибена супа и по-точно тази на съпругата му, рускиня. Честно казано, освен рибата в супата и водката, нищо друго не запомних   от рецептата му.   
       Последно :) ако забелязахте на продуктите - този път мерките са и в грама. Нещо, което за манджа и супа много рядко го пиша и винаги съветвам да импровизирате, готвите по усет, или замените някой продукт. Но ако ми се доверявате и искате да опитате супата точно такава - този път ги спазвайте :) Няма да съжалявате.

Едни от любимите ми снимки - трапезарии :) Много ми се искаше да седна на една такава маса, но бяхме зарадвани с подобни на обяди  в съвременни ресторанти (разбира се с не толкова изящни прибори, но с отлично и ненатрапчиво обслужване от сервитьорите,  зорко следящи чиниите и чашите пред нас. Мише бе изненадан защо чакат да изядем едното блюдо, че да поднесат следващото----).