10 юли 2018 г.

Горски гъби с масло

       Горските гъби са голямо богатство и благинка. И голяма беля, ако не ги познаваш. 
       Аз съм от хората, които не ги познават, но пък разчитам на  добри приятели-гъбари, които всяка година ни зареждат. Когато са повече правя мариновани в буркани, или нарязвам на тънки резени и суша. Така още повече се освобождава аромата на тези хубави гъби (обикновено манатарка, булка, масловка, пачи крак) и сложени после в манджа, или супа са още по-ароматни. Друг път, когато са по-малко отделям по-едрите, нарязвам за сушене, а дребните задушавам с масло. Тези гъби са нетрайни и попаднат ли ви (от сигурен гъбар, пак напомням) трябва да се сготвят, или каквото там ще се правят до 24 часа. И щом са пресни - задължително само с масло и съвсем малко подправки, за да се усети вкусът на тези хубави гъби. 
Продукти за 3 порции (порциите са малки, гъбите са тежка храна) 
~ 500 г горски гъби (булка и манатарка този път) 
2 с.л. олио 
малка глава лук (под малка да се разбира колкото орех) 
3-4 скилидки чесън
~ 50-60 мл бяло вино 
60 г. масло 
сол, черен пипер, мащерка 

Приготвяне
* Гъбите се почистват. С четка, с малко ножче, с мека кърпа. Не се мият. Съвестните гъбари така берат гъбите, че няма пръст по тях и ги нареждат в касетки. Но при миене гъбите поемат вода и после вместо да се задушават, или пържат - те се варят. А не трябва.  Нарязват се - големина и форма по желание :smile1: 
*  Лукът се нарязва съвсем ситно и задушава в олиото и половината от бялото вино под капак ( отнема 3-4 мин. да остане на мазнина. Готвят се на средна степен на котлона - 3/4 от мощността му. 
* Прибавят се нарязаните гъби, половината масло  и останалото вино. 
* Отново под капак се задушават, докато останат на мазнина - около 7-8 мин. време е. 
* Прибавят се фино пасираните скилидки чесън, останалото масло, подправят със сол и черен пипер (солта се слага в края, защото гъбите губят от обема си и количеството  в началото може да излъже и останат  солени в края). Мащерката е по желание :smile1: снощи сложих, днес забравих, но и без нея са  трепач :smile1: 
* Разбъркват се още 1-2 минути и отстранят от котлона. 
Може да ги поднесете с препечен хляб. И задължително със студена  бира  или  вино :)

Ако обичате гъбите с повече лук, вижте тези пържени гъби с лук,  но пак ще напомня, че на горсикет гъби не им трябвамного лук. 

7 юли 2018 г.

Бистра пилешка супа с фиде

      Много пъти съм споделяла, че у нас без супа, или чорба не оставаме :) Винаги има някаква супа, независимо каква и винаги застроена. Така ги правеше мама (с варена застройка), така ги прави и мама-свекърва (тя застройва само с яйце). Бистри супи съм хапвала тук-там и харесвам, но заради капризите на основния консуматор на супите у нас не бях правила. Преди месец на екскурзията в Русия му се радвах как не само хапва, но и сам си поръчва куринны суп, нищо, че бе без застройка. Аз и за борша и руската салата, които хапваше там му се радвах.... ама това е друга тема. Обещала съм борш да не готвя и руска салата да не му предлагам, макар моята да е по-вкусна. Най-много му хареса гъстата пилешка супа в едно ресторантче на Арбат и се договорихме така да  опитаме :) Успях аз, докарах я като нея и получи одобрение, но сега трябва да мисля как да докарам и същата "норвежка рибена уха супа", която аз хапвах и още докато идваше момчето с чинията се разнесе ухание на сметана и масло..... 
Продукти (  6-7 порции): 
Пилешки набор за супа ~ 800г***.  
~ 2,5л вода 
2 картофа (~ 400г)
3-4 моркова (~400г)
1 зелена чушка (тип сиврия) 
1 съвсем малка глава лук (2с.л. ситно нарязан )
1/2 връзка магданоз 
сол и  черен пипер  на вкус 
60-80мл олио 
2 топки фиде (~ 80г) 

3 сварени дребни яйца по желание 

*** Пилешкият набор за супа включва скелета на едно пиле от ~2кг плюс едната половина от гърдите - т.е. от пилето са изрязани бутчетата, крилата и половината гърди(бяло месо) 
Приготвяне
* В тенджера се налива студената вода и поставя добре измитото пилешко месо (цяло, ненарязано) 
* Вари се докато месото започне да се отделя от кокалите - обикновено трябват 30-40 мин. след завирането на водата. А когато водата завира, с решетъчна лъжица се обира пяната, която се образува, докато месото се вари. Ако пропуснете този момент не е фатално, защото после така или иначе бульонът се прецежда :)  Посолява се, след като е отделена пяната - само щипка, две, в края на готвенето повече, ако трябва. 
*  Когато месото се е сварило, бульонът се прецежда, а месото се обезкостява и нарязва. Със скелета за супа обикновено върви доста кожа, но тук при нарязването вече може да я отделите и да не слагате в супата. 
* Тенджерата с прецеденият бульон, месо и олиото се връща на котлона, прибавят се ситно нарязания лук, почистените и нарязани на (кръгчета, кубчета, пръчици) моркови, картофи и чушка. 
* Варят се до омекване на зеленчуците - 15-20 мин. 
* Прибавя се фидето и 3/4  от ситно нарязания магданоз; посолява се, ако трябва още сол. 
* Вари се до омекване на фидето - на всеки пакет пише колко минути трябва да се вари, обикновено е около 5 мин. 
* Отстранява се от котлона и се прибавя останалия магданоз. 
* При сервиране в купичката  по желание може да се сложи 1/2 сварено яйце 

А ако не харесвате бистрите супи - ето и  застроената класическа пилешка супа :) 
       Изкушавам се да пусна и няколко снимки от Москва :)
Цар Камбана със своите 200т  и Цар пушка  със "скромните" 40т.  

   
Кремълските звезди - нощем  денем  
 
Църквата Св. Василий Блажени на Кремълския площад и една от кулите с рубинени звезди :) - Спаската кула
 
Большой театр  и Блоговещенский собор (църквите там са под името собор) - църква, посветена на Благовещението на Божията майка
 
Летящият мост ("Паряшчий мост")- площадка над реката, в новият за Москва парк Зарядие, съвсем близо до Кремъл. Построен е на мястото на разрушения хотел "Россия" -най-голям в света през 60-те и 70- те год на миналия век. Летящият мост е 70-метрова конзола без опори и поддържащи конструкции, простираща се над крайбрежната алея и Москва река на височина 15 метра. Мост до никъде :) Оттам се открива панорамна гледка към Кремъл, реката,парка и един от седемте небостъргача на Сталин.
 
И макар да съм поглеждала от ръба на площадката Орлово око над Ягодина ( 680м. високо над пътя под нея) , тези само 15м. над реката  по стъкло и дърво  ми се видяха  доста по-страшни :) 

27 юни 2018 г.

Панирано рибно филе на фурна

        Заглавието горе е съвсем леко подвеждащо, тъй като рибата, преди да се пече във фурната е запържена  за кратко -  не повече от минута, колкото да стегне панировката. Филето вътре остава съвсем сочно, не се изсушава, а самата панировка е от бира и брашно  :smile1: подходяща за хора като авджи Стоев, които не смесват риба с млечни продукти и яйца.  Гарнитурата е класика - картофено пюре, или картофена салата, а най-подходящият и бърз сос е: равни части лимонов сок и  зехтин, пасирана скилидка чесън и щипка-две копър. Тук е със сос Ремулад, който моята особа уважава много за пиле и риба. Рибата може да се маринова за 12 часа, но може и за час - напълно достатъчно е деликатното рибно филе да се овкуси. За предпочитане е охладена риба, но ако няма и ползвате замразена - оставете да се размрази добре и попийте месото с кухненска хартия, за да се отцеди максимално от водата. 
Продукти за 4-5 порции: 
~ 1,2 кг охладено рибно филе (херинга е тук, но става с всяко бяло рибно филе) 

сок от 1 лимон
2 с.л. олио 
сол и черен пипер на вкус :)  

за панировката: 
150 мл бира 
150г брашно 
щипка сода за хляб - с 2 пръста :) 
3 с.л. соев сос 

5-6 с.л. олио 

Приготвяне
* Рибата се нарязва на порции - колко са по-дребни парчетата, толкова повече хрупкава коричка има. 
* Подправя се със сол и пипер на вкус; залива се със сока на лимона и олиото и прибира в хладилник за поне 1 час. 

* Брашното се смесва със содата за хляб. Прибавят се бирата и соевия сос и разбърква, докато се получи каша - почти като палачинкова смес е. 

* Фурната се включва на 200*.
* Лист хартия за печене се поставя в тавата  (широка, ползвам тавата на фурната).
* Олиото се загрява в тиган - на 2/3 от мощността на котлона. 
* Рибните филета се потапят в готовата за паниране смес, отцеждат и пържат в загрятата  мазнина - за по минута от двете страни, не повече - и веднага изваждат в приготвената с хартия тава. 
* Когато   всички филета са запържени и извадени, тавата се прехвърля във фурната (която трябва да е загряла на тези 200*) и пекат около 12-15 мин. 


15 юни 2018 г.

Аспержи Мимоза

 Както пее Камен Воденичаров : 
Трябва да оставиш смело някаква следа че ти си тук,
че не си избягал, нали, не си избягал...
Не знам дали оставям в някого следа с писаниците в блога, но една отколешна, сбъдната мечта определено остави дълбока следа в мен :) Величието на Санкт Петербург и Москва за двама :) 

Всичко, което видяхме, надмина в пъти очакванията ни. А мястото, на което си пожелах да се върнем пак е Санкт Петербург. Пътепис, както се очаква - няма да има :) по две причини - първата е, че това не е място, което да опишеш. Монарсите са строили с много злато, диаманти, чужди архитекти и художници и собствени крепостни, за да покажат на света и своите гости тогава "Колко сме богати; колко сме велики....." Цялото това достолепие, успели да скрият и запазят в голяма част през Отечествената война не е нещо, което можеш да преразкажеш, да опишеш. Почти всичко е възстановено, за радост на туристите, дори Кехлибарената стая с нови кехлибари.... но е собствено. За разлика от един Рим, например, където има голяма част чужди експонати и история, пренасяни там още от времето на Римската империя. 
Това е огромен блясък, великолепие и невероятна красота, която пожелавам на всеки, който ги има в мечтите си, да ги види на живо. 

 
А втората, тривиална причина, че няма да пиша повече за тях е простичка :) Диамантена не, но златната ръка в Русия :) 5 дни преди пътуването. Битова злополука, така да се каже. И както трябва - дясната.

Та писането е трудно, готвенето за момента е изключено и ще споделя няколко стари, чакащи публикация рецепти. 
Аспержи Мимоза
Хората, чието хоби, или професия е кулинарията, знаят, че преди 9 семпември 1944г България е била голям производител и износител за Европа на аспержи и артишок. Но след този превратен за историята ни момент, новата власт я отрича, като храна на буржоазията и забранява отглеждането и.
Вече целогодишно може да намерите аспержи в големите хранителни магазини, но точно сега - май и юни е сезона им, а виждам и цената им в големите вериги е паднала в момента. Пък аз вече достатъчно се хвалих със собствен добив :)
Мимоза носят името салати, които са с приятния за окото пролетен жълт цвят от яйцето. Създадена през 70-те години на миналия век в СССР; облекчение за всеки готвач и домакиня, тъй като продуктите са леснодостъпни и присъстващи във всяко семейство, а крайният резултат - салата на слоеве, поръсена със ситно нарязани яйца гали окото. А както е известно - човек се храни първо с очите.
Аспержи Мимоза са импровизация на тази салата от известния майстор готвач Дейвид Лебовиц и съчетават пролетният зеленчук със свежия жълт цвят от яйцата.
Продукти за 2 порции:
~ 400г аспержи
1 с.л. каперси
2  с.л. ситно нарязан магданоз
3 сварени яйца
1 маааалка глава лук шалот (или воден)
Дресинг:
2с. л. оцет
4 с.л. зехтин
1 с. л. горчица (едрозърнеста)
1 сварен жълтък
1ч.л. ситно нарязан копър (пресен)
½ ч.л сол
1 ч.л. захар
 
 Приготвяне:
* Отчупват се грубите краища на всяка аспержа – хваща се в двата края и прегъва в основата – там, където сама се отчупва е точното място. Ако са стари и дебели се белят задължително. Моите са млади и не ги беля.
* Измиват се на течаща вода с връхчето надолу – така, ако има песъчинки, те ще изпадат лесно.
* В широка  тенджера се кипва вода – около 3-4см. с щипка сол и лъжица лимонов сок.
* Когато заври се поставят подготвените аспержи и варят 5 до 6 мин. През това време се подготвя купа с леденостудена вода, в която да се извадят веднага сварените аспержи. Така ще запазят свежо-зеления си цвят.
* Разпределят се в две чинии и поръсват със ситно нарязаните: яйца, каперси, лук и магданоз.
* Продуктите за дресинга могат да се разбъркат в малка купа, но по-лесно е да се ползва бурканче с винтова капачка – всичко се поставя в него, затваря се и разклаща енергично. 
* Залива се равномерно върху продуктите в двете чинии.
* Сервира се охладена. 

27 май 2018 г.

Пържени тиквички


       Указание за приготвяне на пържени тиквички. Сега им е сезона :) нищо, че целогодишно ги има по магазините. Пържени хрупкави тиквички. Няма падащо брашно по дъното на тигана; няма пиене на 1л. мазнина :) 
       Почивният ден не е много почивен, когато пържиш тиквички. Но ако им хванеш цаката, не е чак такова наказание  а пържените са си пържени, нищо общо с печените, наредени във фурната, колкото и за някои хора да е същото, като пържени, или печените на скара. И не са същите, както във фритюрник. Който уред е пенсиониран у нас. Също така добри са и "пържените" във въздушния фритюрник (Airfryer ), но не всеки има такъв уред. 
       Днес е неделя :) и споделям моята "тайна": 
Осоляване и оставяне за поне 2-3 часа да си пуснат водата. А те пускат много вода. Следва измиване със студена вода и отцеждане - върху една мека кърпа, притискам отгоре с друга мека кърпа приготвените кръгчета (има едни бели, вафлени, без власински, ползвам за отцеждане на зеленчуци)  . 
След това овалвам всяко в брашно и нареждам на лист хартия за печене, свежо фолио....на голям плот - масата напр. без да се застъпват. Така да постоят пак половин час. Останалата влага поема брашното и то не пада в тигана, когато се пържат. И се пържат бързо, защото част от водата им я няма вече - отцедени са. А когато се пържат неотцедени, тази вода трябва да се изпари и затова е по-бавно. 
       Та  пържат се  бързо 
 хрупкави са, не поемат мазнина - при започването слагам 1см. олио, а в края то е наполовина. И 2 кг тиквички се пържат за по-малко от час и половина. По същият начин пържа и патладжаните. 
А хапването  задължително с млечно-чеснов сос.


24 май 2018 г.

Скариди на тиган с масло, чесън и копър

      Ще започна с това, че приготвянето на 2 порции скариди на тиган е два пъти по-бързо от почистването им  ;D Винаги може да се приготвят с черупките, но понякога удоволствието от хапването се губи, докато се чоплят люспите. Сигурно знаете, че розовите, почистени, които се продават са бланширани. Пак могат да се приготвят по този начин, но определено охладени, или замразени, не бланширани са по-вкусни. Може да приготвите по повече бройки на човек, което автоматично превръща порцията от предястие, във вечеря. Особено с препечена филия хляб към това ароматно масло. 

Продукти за 2 порции: 
12 до 16 бр скариди (едри, не дребните, които чоплим като семки :smile1:
1 лимон 
4-5 скилидки чесън 
1 с.л. ситно нарязан пресен копър 
~ 50 г  масло  (2 с.л.) 
щипка сол 

Приготвяне: 
* Скаридите се почистват от главата и люспите. 
* Срязват се внимателно и леко по дължината на гърба - трябва да се отстрани онази черна вена, която е малко горчива :) 
* Измиват се и подсушават добре. 
* В тиган се загрява маслото. 
* Когато се разтопи напълно, към него се прибавя прясно изцедения сок от лимона и  счуканите/пасирани  скилидки чесън. 
* В момента, в който този сос закъкри :smile1: - образуват се малки балончета - в него се поставят подсушените скариди. 
* Готвят се до порозовяване от двете страни - това е сравнително бързо, трябват им по 2-3 мин. от страна. През това време течността се е изпарила и те остават само  по масло :)
* Посоляват се, поръсват с копъра, разбъркват веднъж и се разпределят в две  чинии, заедно с маслото :) 


Някой да не обича да затопи къшей хляб в топло, ароматно масло?  :wink1: 


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...