Кренвирши в прошуто

 

          Имаме ли прошуто, то задължително трябва да се  завие някаква мръвка, да се подправи със салвия и да се изпече. Пети закон на Пепа, откакто открих салвията като подправка.   Тук показвам как понякога завивам  една вредност - кренвиршите, но съм избрала марка, сравнително доказана при малотрайните колбаси, пък и веднъж на тримесечие няма да навреди никому. Но спасява вечерята за 30-на мин, особено, ако се приготвят и във въздушен фритюрник ( AIR FRYER). 

Необходими са: 

кренвирши (тези са на Попов) количество според гладните хора :-) 

ленти прошуто 

листа салвия 

Приготвяне: 

* Фурната се загрява на 200*. През това време се подготвя основния материал 
* Кренвиршите се срязват на две, за да станат по-къси и за да може за обвиването им да стигне 1 лист прошуто. Ако ги оставите цели си пригответе по 2 листа на кренвирш.
* Завиват се в прошутото и между тях се пъхва по листенце салвия. Ако обичате горчица, може да ги намажете тънко с нея.
* Нареждат се на хартия за печене в тава (по-чисто е) и пекат в загрятата фурна за 7-8 мин. Във въздушния фритюрник им трябват 15 мин. от пускането на уреда на 200*.
* През това време може да им приготвите всяка любима гарнитура - тук сме в сезона на аспержите и тези съм ги задушила с масло на тиган за 7-8 мин.

Салата от пържени патладжани

 

       Салата от патладжани, втори вид в блога. Първия съм го публикувала преди 15 години, но рядко ги правя, защото пърженето знаете не е много полезно, а е бавен процес и затова предпочитам да си ги хапнем с подлучено мляко. тази салата обаче (почти като моята) ядохме преди 10-на дни на екскурзията Армения/Грузия, където явно много обичат този зеленчук, защото го имаше под различна форма всяка вечер в ресторантите и в двете държави. Да знаете, че ползват и много орехи и магданоз :-) за мое нещастие.  Колкото и да го чоплех, доста от тревицата изядох. Дори тук, в салатата има. Снимки от Армения и Грузия може да видите тук, във ФБ, защото освен там са и само в телефона :-) Не се знае кога ще ги сваля на компютър. Тези две държави не мога да сравня с Мароко и Йордания, но пък имаше достатъчно манастири, катедрали, библиотеки, музеи и монументи, на които да се възхищаваме. Както и уредничеството в тях, зеленината и чистотата и в двете държави. Не мина и без дегустация :-) на вина и на коняк (т.е. бренди, тъй като коняк е само във Франция) На храна се наситих на хинкали, ядох вкусна шакшука, видовете гата (арменския хляб) и хачапури (ето тук в блога имам хубава рецепта за един вид хачапури). Всъщност всички предястия и салати бяха много интересни (и с много магданоз) и ще споделя още едно предястие, пак с патладжани, което много ми хареса. Малко разочарована останах от сервиза в ресторантите, но може така да действат с групите :) Да се разбира - веднъж вечеряхме 3 часа, друг път - за няма и час и ни събраха чините и5 платата със сарми. 

Ето и патладжанената салата: 

Продукти за 3-4 порции: 

2 големи патладжана
сол
олио за пърженето им

2 зелени чушки (Сиврия)
5-6 скилидки чесън
50 мл оцет (балсамов)
много магданоз

шепичка орехови ядки 

Приготвяне:
* Патладжаните се режат на ленти, или на кръгчета - на кой както му харесва.
* Посоляват се, или се поставят в пресолена вода за час.
* Чесънът, орехите  и магданозът се нарязват съвсем ситно и смесват с оцета.
* Патладжаните се отцеждат, измиват и подсушават на кухненска хартия, преди да се поставят за пържене в тигана.
* Пържат се в сгорещена мазнина от двете страни до зачервяване.
* Изваждат се на кухненска хартия или на твърда салфетка.

* След като се охладят, патладжаните се нарязват на едри парчета, а чушките - на тънки ленти.
* Върху тях се поставя сместа от чесън, магданоз, орехи и балсамов оцет и разбърква добре.
* По желание отгоре може да се поръси още магданоз 
Сервира се добре охладена.

Болярски сарми с месо и праз

 

      Рецепти за  сарми при мен много, най-вече в зелев лист. И всички с различни вкусове. С булгур, или с ориз, определено предпочитам да са с кълцано месо. Тези обаче са с по-различен вкус от всичките ми останали и ги споделям и тук :) когато не ме домързява да кълцам месото. 

Продукти: 

~ 1 кг зелеви листа, почистени от жилката (говорим за кисело зеле )

0,8-1кг шарено свинско месо
1 ч.ч. ориз (от 250 мл)
1 стрък праз лук
60-70 мл олио
1 ч.л. червен пипер
2 ч.ч. зелев сок (по 250мл)
1 равна ч.л. сол
1/2 ч.л. стрит сух джоджен
1/2 ч.л. стрита суха чубрица
1ч.л. сух стрит сух девесил (през зимата тези подправки обикновено са сухи)

1/2 ч.л. червен пипер
60г масло

 

Приготвяне:
* Месото се нарязва на съвсем ситни кубчета.
* Поставя се в мазнината, посолява и задушава под капак за ок 30 мин. на средна степен на котлона.
* През това време стръкът праз се нарязва на ситно. Прибавя се към месото и задушава заедно ок 5-6 мин.
* Прибавя се измития ориз и всичко заедно запържва 2-3 мин.
* Поръсват се подправките, червения пипер, разбърква се и тенджерата се отстранява от котлона.
* Оставя се малко да изстине и се завиват сармите  както обичате да ги правите, за тези, с кълцаното месо обичам да са по-големи и обикновено 1 лист разрязвам на 3-4 части.
* Завиват се не много стегнато и нареждат в тавата за печене.
* Наливат се двете чаши зелев сок и още чаша и половина вода (ако нямате прибран зелев сок, сложете само вода, но с 1 ч.л. лимонтозу и 1/2 ч.л. сол, разтворени в нея. )
* Тавата се покрива с лист алуминиево фолио и пече - първо на 250* за ок 20 мин (да се чуе цвърчене от фурната), а после градусите се намаляват на 170* и пече така около час.
* Развива се фолиото. В малка съдинка (тиганче, касерола, метална купичка) се разтопява маслото. Прибавя му се червения пипер и с тази запръжка се заливат сармите в тавата. Тавата се връща отново във фурната да се запекат за ок 10 мин.

Може да им направите млечен сос, или сервирате с кисело мляко.

 

Безглутенови соленки

 

       Днешната рецепта е по-различна от всичките над 1300 в блога :-) първо, че е без глутен - нещо рядко срещано тук и второ, че е приготвена от Жул, г-жа Стоева-Дучева. Но в качеството си на отговорен дегустатор я препоръчвам. Като всички сиренки на топчета  се прави бързо, а сигурно и в почти всеки дом, като у нас и у тях се намират различните брашна като нахутено, бадемово, че и хуск (тези ги ползвам за направата на малко-по-здравословни палачинки, с цел избягване на бялото брашно). С бадемовото са нежни, сигурна съм, че и с нахутено брашно ще са добри.

Продукти: 

130 г бадемово брашно 

150г твърда, жълта моцарела (за стъргане)

50 г бяло  саламурено сирене 

260 т пълномаслена извара 

4бр. яйца 

70 г масло 

3 с.л. хуск 

10 г бакпулвер (1 пак)

щипка сол 

и 2 щипки риган :-)

семена за поръсване - тиквени семки, черен/бял сусам, нигела (черен кимион)

Приготвяне: 

* Смесват се сухите съставки - брашно, бакпулвер, сол и хуск.

* В друга купа се  разбъркват яйцата със ситно натрошените  извара и сирене, настърганата  моцарела и разтопеното масло.

* Към тази смес се прибавят сухите съставки и  обърква добре, до получаването на еднородна маса. 

* Фурната се включва да загрява на 180*.

* Две тави (тези от фурната ) се покриват с хартия за печене. 

* Тестото се накъсва на приблизително еднакви  парчета и оформя на топчета. Нареждат се на хартията на 2-3 см. разстояние едно от друго, защото се разливат малко при печенето.

* Поръсват се със семена по желание. 

* Пекат се в загрятата фурна за ок 15 мин. 

 

 

Панкейк

 

       Пухкави дебели американски палачинки. А ние палачинки обичаме всякакви. Факт е, че предпочитам тъничките, като дантела, пък ако останат от тях и направя с портокалов сос съм много доволна :-)  Панкейк са по-дебели и по-малки от познатите ни тънки палачинки, правят се бързо и няма опасност да се скъсат при обръщането. Обикновено се заливат с кленов сироп, но аз ги предпочитам с мед, или както сега с някакво сладко, без добавена захар. 

       От известно време Жул само ми търси рецептата и последния път сериозно заяви, че е крайно време да я добавя в блога. Обещах :-) и изпълних. Това ми е основната рецепта (по Петя от Америка), по която ги правя откакто съм ги видяла преди почти 20 години в добрия стар форум на Гответе с мен, тотално затрит. Изпробвано е, получават се много добре и с всяко кексово тесто, тъй като гъстотата на тази смес е като за кекс. 

Продукти: 

2 ч.ч. брашно
2 с.л. захар
2 равни ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сода
1/2 ч.л. сол
2 ч.ч. прясно мляко
2 яйца
1/4 ч.ч. олио

масло за намасляване на тигана 

чаената чаша е с вместимост 240 мл. 

Приготвяне: 

* В купа се смесват сухите съставки без захарта. 
* В друг съд се разбиват   яйцата с  млякото, олиото и захарта. 

* Изсипват се към сухите съставки и разбърква до еднородна смес - трябва да се получи гладка,  без бучки, по-гъста от познатото ни палачинково тесто.
* Пекат се в тънко намазан с масло тиган, на средна степен на котлона - с черпак се сипва от сместа в средата на тигана (или ползвате малко тиганче, ако имате такова. За мен е по-удобно с него.)
* Щом започнат да се образуват мехурчета по повърхността, палачинката се обръща.

Гарнират се според вкуса - с пудра захар, мед, конфитюр или любимия на американци и канадци - кленов сироп.

Многозърнесто хлебче

 

        Или без бяло брашно. Скоро коментирахме с колежка храна, щадящо стомашната лигавица и до колко можем да вярваме на етикетите на хляба. Тогава тя сподели идеята на това хлебче, която е протеинова, с много зърна - разни семена, сушени зеленчуци и овесени ядки. Естествено ,че си направих :-) лесно е за изпълнение и засищащо хлебче. Единствената ми грешка (която упорито правя 2 пъти) е, че пекох в по-голямата си кексова форма и става по-тънко - около 5см е височината на хлебчето, но това лесно може да се коригира към по-високо, ако се изпече във форма, по-малка от 30/10 см.  Може да се прибавят тиквени и слънчогледови семки,но като за опити реших първо да пробвам с по-дребни семки.

Продукти: 

1 с.л. семена бял сусам 

1 с.л. семена черен сусам 

1 с.л. семена черен кимион 

2 с.л. едро смлени семена коноп 

1 с.л. сумак 

3 с.л. пържен лук (хрупкав, такъв  го купувам, или сушени зеленчуци)

3 с.л. трици 

3 с.л. царевично брашно 

6 с.л. фини овесени ядки 

200г извара 

400г кисело мляко 

1 ч.л. сода за хляб 

1/2 ч.л. сол  

10-15 г масло за намазване на формата 

Приготвяне: 

* Содата се разбърква в киселото мляко да се угаси - оставя се за 10-15 мин.

* Подготвят се всички семена, ядки, сол, трици, сушения лук и изварата в купа. 

* Прибавя се половината от шупналото вече мляко и разбърква добре, за да се раздроби хубаво изварата - да няма големи бучки. 

* Прибавя се останалото кисело мляко, царевичното брашно и разбърква - трябва да се получи гъстота като на кексово тесто. Тук малко зависи от гъстотата на млякото, моето беше различно и втория път ми пое още 2 лъжици овесени ядки, така че, ако трябва - добавете още овесени ядки извън тези в списъка с продукти. 

* Сместа се оставя да престои 30 мин. 

* През това време фурната се загрява на 200*, а формата се намазва с маслото. 

* Сместа за хлебчето се изсипва в нея и пече на 200* за около 25-30 мин - най-сигурна е пробата с дървено шишче, което трябва да излезе сухо. 

* Изважда се от фурната и оставя във формата за 8-10 мин, след което време се обръща и може да се реже. 

Ньоки с яйца и зелен лук

 

Жак Пепен е един от известните кулинари (познат основно от малкия екран), които много уважавам, заради бързите и свежи, лесни за изпълнение в голямата им част рецепти. Не, че няма такива с лист А4 продукти и готвене 2 дни, но повечето са простички и както той казва "Много приятели и готвачи са удивени как с няколко прости и лесни стъпки получавате такива великолепни ястия. Леснотата е едно от основните предимства във "Всеки ден с Жак Пепен" (книгата, от която е рецептата): простота и елегантност на идеи, техники на готвене, съставки, комбинации и поднасяне". От тази книга имам няколко приготвени рецепти, най-любимата от които е кюфтета от наденица с гъби върху полента и тартар от сьомга. И не са просто кюфтета - често препоръчва за готвене да се ползва каймата от наденицата, която е придобила много приятен вкус в червото.

Ньоки с яйца и зелен лук е лесна и много вкусна рецепта, за която е необходим само един тиган, продуктите и не повече от 15 мин време за приготвянето им.

Продукти за 2 порции:

2 яйца

32-34 бр картофени ньоки (с бройката ми беше по-лесно - пакетите, които тук се продават са по ок 400-500г)

200 мл вода

40-50 г масло

1 с.л. олио (при него зехтин, но ястието е с малко продукти и зехтинът щеше да се усеща осезаемо тук)

2 щипки сол

1 щипка прясно смлян черен пипер

1/2 ч.ч. нарязан зелен лук

2 с.л. течна готварска сметана (при него е заквасена)

2 пълни с.л. настърган пармезан/3 с.л. на люспи (или друго подобно твърдо жълто сирене)

2 с.л. хрупкав пържен лук (от мен, вместо трюфел, за цвят и хрупкавост)

Приготвяне:

* Яйцата се разбиват в купа с щипка сол и пипер, сметаната и оставят за по-късно.

* Ньоките се разстилат на 1 ред в тиган, заедно с другата щипка сол, половината масло и олиото; прибавя се водата; тиганът се затваря с капак и се оставят да поврат за около 3 мин.

* През това време повечето вода се е изпарила. * Прибавя се останалото масло и зеления лук се готвят, докато започнат да цвърчат (да се изпари цялото количество вода).

* Прибавят се разбърканите яйца със сметана, като непрекъснато се разбърква всичко в тигана за около минута - докато стегнат яйцата, но да останат меки рохки.

* Тиганът веднага се отмества от котлона и сместа се разпределя в 2 чинии.

* Поръсва се с пармезана и хрупкавия лук и сервира.

Яхния от телешка опашка

 

       Телешките опашки са деликатес, богат на костен мозък, желатин  и желязо :-) и са само за ценители. Не всеки би разбрал мераците да сложиш в чинията си парче телешка опашка, чийто кокал основно да осмукваш. Особено вкусни са на телешко варено, но и на яхния са чудесно предложение. У нас се знае, яхниите са харесвана манджа. Няма да забравя как преди много години, решила, че ще се сдобия с опашки, купих свински :-) познайте, тези малки, мазни къси парченца ню-ню месо върху кокал нямаха нищо общо с очакванията ми и телешките опашки. Не че по телешките месото е много, но пак е достатъчно. Сега гледам, че в доста магазини се предлагат, но тази моя си я поръчах от "Вино и мезе"/или Ферма "Шопар, бик и щука", които идват през седмица на фермерския ни пазар в Стара Загора. 

Продукти за 4 порции: 

1 кг телешка опашка, нарязана на парчета/сегменти
1 голяма (или 2 малки) глава лук
1 резен от глава целина (кръг с дебелина ок 1см.)
1 морков
1 зелена чушка
2 средни домата (пресни, или 200г консерва)
3 картофа
100 мл червено вино
~1 равна с.л. сол
1 равна с.л. червен пипер
1/2 връзка магданоз
1-2 щипки мащерка
~80-100 мл олио

Приготвяне:
* Парчетата телешка опашка се посоляват и запечатват от двете страни в половината от мазнината.
* Прибавят се ~ 2л. вода и оставят на ниска степен на котлона да къкрят, докато месото започне да се къса лесно от кокала. За това време половината от течността е извряла.
* В останалата мазнина се запържват за 2-3 мин. почистените и ситно нарязани зеленчуци - лук, чушка, морков и целина.
* Когато лукът започне да става прозрачен, се прибавя червения пипер, разбърква за 2-3 сек. и веднага се гаси със ситно нарязаните домати. Прибавя се и виното.
* Щом кипне, цялата тази смес се прибавя към готовата сварена телешка опашка, заедно с нарязаните на едри кубчета картофи.
* Ястието се оставя да къкри, докато омекнат и картофите - при мен това се случва за около 15 мин, но знаете, че зависи от сорта им.
* В купа/или дълбока чиния се изваждат няколко парчета картофи, които се намачкват фино в малко от соса на яхнията. Връщат се в яхнията и разбърква, за да се уплътни соса.
* Подправя се със ситно нарязаните магданоз и мащерка и отмества от котлона.

Задушени жабешки бутчета с песто от босилек

 

       Жабешки бутчета обикновено хапваме панирани. И това, откакто  преди 2-3 ги открих в Ах, Морето  и в Метро; не сме тръгнали на лов за жаби :-) макар първите, които ядох през живота си бяха уловени на село в реката. Връщам се на бутчетата и съвсем отговорно заявявам, че панирани са най-вкусни. Обаче напоследък съвсем не ядем пържено и се наложи да мисля как да ги правя. Веднъж правих само с бяло вино и соев сос - харесаха ни, но им трябваше още нещо. И тъй като месото е крехко, като бяло пилешко, не му трябва много готвене и на принципа на пилешките филета с песто наместих и бутчетата. Ами това е, за сега така ще се правят. 

Продукти за 2 порции: 

400-500г жабешки бутчета 

200 мл прясно мляко*** 

60 мл светъл соев сос 

60 мл сок от лимон 

60г масло 

1 с.л. песто от босилек 

60 мл бяло вино 

черен пипер 

***Това с прясното мляко го правя за изчистване на миризмата, ако има такава. Всъщност при тези "питомните" няма никаква миризма, но за свое успокоение все пак ги кисна за 2 часа в  млякото. 

Приготвяне: 

* Бутчетата се поставят в прясното мляко и прибират в хладилник за 2 часа. 

* Отцеждат се и подсушават с кухненска хартия. 

* Поръсват се с черен пипер. 

* Поставят се в широк тиган (с капак) заедно със соевия сос, маслото  и лимоновия сок. Котлонът се включва и когато започнат да къкрят, тиганът се затваря с капак и оставят да къкрят на ниска степен за около 10 мин. 

* През това време течността почти се е изпарила. Разбъркват се. 

*Прибавя се пестото, размито с бялото вино и готвят под капак още 6-7 мин, докато отново останат на мазнина. 

* Сервират се веднага :-) времето е студено и не предполага бира, но едно хубаво розе много им подхожда. 

Папарделе с тиквички алла Нерано

 

     По рецептата на Стенли Тучи за Спагети алла Нерано. Отдавна се каня да приготвя тази рецепта, но тези дни в една ФБ група мила дама ни подстрека :-) да сготвим по негова рецепта. Почти веднага се отзовах, не само защото много харесвам Стенли Тучи като актьор и кулинар, ами и защото никога няма да си простя, че преди 4 месеца на летището в Бергамо нямах смелостта да отида при този човек и поискам автограф, или снимка, или барем да го пипна   че е жив човек. Но часът беше малко след 4.00, летището пълно, първия път като се разминавахме си мислех, че сънувам още; на някоя от следващите обиколки по лентите казах на Илли че и жената с него е копие на жена му   и така си отидохме ние на контрола, а 2-3 дни след това той сподели в ИГ че са пътували от Милано/Бергамо ... и пак се ядосвам на себе си. Името му за пръв път ми се наби в Дяволът носи Прада, скоро изгледах Звездна нощ, а тези дни научих, че е играл в Бурлеска и ще си го пускам този филм да видя къде там е.

       Връщам се на готвенето   Тази рецепта ми се е набила в главата от епизод на В Търсене на Италия, където сготвиха лимонова паста с тиквички, а в книгата е Спагети с тиквички ала Нерано. Е, днес намерих 30 свободни минути и я направих. В неговите кулинарни предавания най-много харесвам това, че рецептите основно са простички, със сезонни и местни продукти, не особено връткави край котлоните. Тази е една от тях. Моите спагети са папарделе   много, много вкусни, но честно казано бих я предпочела с патладжан (или паста Норма, но може би защото патладжаните са ми по-любим зеленчук от тиквичките.

 

Продукти за 2 порции:
4 малки тиквички (наистина малки)
олио за пържене на тиквичките
2 с.л. песто от босилек (нямах пресен, цяла зима си ползвам от запасите песто във фризера)
3-4 лъжици зехтин
250 г папарделе (или друга паста с яйца)
сол на вкус
100 г пармезан
2 скилидки чесън (от мен)
Приготвяне:
* Тиквичките се измиват и нарязват на тънки кръгчета, посоляват се и оставят 40-50 мин. да се "изпотят". Това е на-дългото време от "готвенето"
* Олиото се загрява и в него се изпържват всички тиквички - Според големината на съда наведнъж, или на 2 пъти, олиото трябва да бъде поне 1,5см, а тиквичките - подсушени на кухненска хартия. Пържат се не до зачервяване, а до бледо порозовяване   Изваждат се да се отцедят на кухненска хартия.
* Пастата се сварява ал денте в подсолена вода.
* Изважда се в широк тиган, прибавя се зехтина, пасираните скилидки чесън и пестото.
* Разбърква се 2-3 пъти - за не повече от 2 мин.
* Прибавя се малко от водата при варенето и - около 100-120 мл. и половината от пармезана, настърган.
* Бърка се енергично, за да се разтопи сиренето. Когато течността стане с консистенцията на сосче   малко се сгъстява, се прибавят и изпържените тичквички.
* Разбърква се още минутка-две и разпределя в две чини. Поръсва се с останалия пармезан.

Супа Вишисоаз

 

       Супата Вишисоаз е класическа френска рецепта, в която главния продукт е празът - "лукът с образование", както на шега го нарича Жак Пепен. Супата носи името си от френския курортен град Виши. Приготвя се с малко продукти и бързо, а за ужас на авджи Стоев е крем супа  този модел супи, които той не уважава. Добре ,че си имам верни последователи за крем супите и я споделих с тях. Иначе казано - малко по-различна крем супа от картофи. Сервира се студена, със заквасена сметана и солени пръчици, или крутони.

Продукти за 4 порции:
бялата част на 3 стръка праз лук - парчета по ок 20 см
3 средни картофа (~600г)
1,5 л.бульон (моят беше пилешки)
150-200 мл течна готварска сметана
2 лъжици масло

за поднасянето:
заквасена сметана, крутони и зелени пера пресен лук

Приготвяне:
* В тенджера се налива бульонът и слага да заври.
* Прибавят се обелените и едро нарязани картофи и почистеният праз, нарязан на парчета по 3-4 см.
* Посолява се, ако бульонът е безсолен (но моят е солен, затова не съм писала сол в продуктите) и се вари до омекване на картофите.
* Пасира се до пълна гладкост и разрежда със сметаната до желаната гъстота. Аз сложих 150 мл и ми се видя добре, но като изстина се сгъсти още и определено си имаше нужда от тези 200мл сметана. Но все пак зависи колко от бульона е изврял при готвенето на супата.
* Маслото се разтопява и прибавя към горещата супа.
* Разбърква се и оставя да се охлади напълно, преди да се сервира с лъжица сметана, малко зелен лук за цвят и крутони по желание.

Пиле "Омъжи се за мен"

 

      Рецептата за това пилешко доста нашумя през изминалото лято  в разни варианти. Запазих си аз тази рецепта  и реших да го приготвя, когато имам хубаво пилешко бяло месо - домашното и пасищните ясно, че не стават за такава бърза обработка, а бройлерно хубаво да намериш си е цяло изпитание. Как да е, тези дни стигнах до него. И днес на рождения ми ден споделям рецептата (малко променена) и моето изпълнение. При нас преди 37 години по това време решихме с Мише да се женим, само дето предложението беше с точилка :-) вместо с пиле. Много бързо се отзова тогава и ми направи, за да мога да направя баница за рождения си ден. Рецептата изглежда дълга, но не е. Приготвя се за около 30 мин. 

Продукти:

~750 г пилешки гърди, обезкостени, без кожа, нарежете две пилешки гърди на половинки.

щипка сол

2-3 щипки черен пипер

2-3 щипки червен пипер

2 с.л. олио, или зехтин

2 с.л. масло

1 малка глава лук, ситно нарязан (шалот, или воден)

1 ч.л. риган

3-4 пасирани скилидки чесън

~150г сушени домати, нарязани

2 с.л. доматено пюре

150мл сухо бяло вино

200мл пилешки бульон

200 мл готварска сметана

150 г пармезан - настърган

2 ч.л. мед

2 с.л. оцет

стръкче розмарин, или 2-3 босилек (аз правих с розмарин, малко стръкче, но нямах пресен босилек.)

1 с.л. масло

Приготвяне:

* Пилешките гърди се подсушават и подправят със: сол и черен пипер.

* Прибират се в хладилник за 2-3 часа.

* В тиган се загряват олиото и маслото.

* Пилешкото месо се запържва от двете страни за по минута и половина-две в мазнината, докато леко се запечата. Изважда се в чиния.

* В същия тиган се запържва лукът за минута, прибавя се пасираният чесън, ригана, червения пипер; прибавя се доматения сос и наливат виното и бульона.

* Пилешките гърди се връщат в соса и оставя да къкри тихо под капак за около 20 мин - по средата на времето гърдите се обръщат.

* Тогава се прибавят стръкчето розмарин, или босилек, нарязаните сушени домати, оцета и меда.

* За тези 20-на мин. лукът е задушен, а месото се е сготвило.

Тук малко по-различно от рецептата, но не обичам пресечени сосове, а в този има домат и вино :-) и за да съм сигурна, че няма да се пресича, когато слагам сметаната, вместо да сложа сметаната в соса, продължих:

* Месото се изважда в чиния.

* Сосът се прехвърля в дълбока купа, налива се сметаната, прибавят се 2/3 от настъргания пармезан и пасира почти до гладкост. Опитва се и ако трябва, се прибавя сол, или още малко мед. Моят бульон и пюре са със сол, затова не съм добавяла много, а имаме предвид, че и пармезанът е солен.

* Връща се в съда за готвене.; връща се и месото, прибавя се последната лъжица месо и котлонът изключва.

* Сервира се парче от месото, със сос, поръсени отгоре с още малко нарязан сушен домат и настърган пармезан.

Ликьор Лимончело

 

      Или ликьор Цитрусчело, както Сончето го е нарекла. Моят си остана с преобладаващо количество лимони, кък и Мише едва го научи с това име, че да го обърквам сега. Заради него се навих да правя; той е фен на всякакви домашни напитки, започвайки от ракията и вино, собствено му производство. Преди две години се измамих да му донеса Лимончело от Соренто. А Лимончелото от Соренто е класика, приготвяно с най-хубавите и сладки лимони, които се отглеждат там. И миналата година носих от Флоренция, но определено не беше така "гъсто" като онова, а доста размитичко. Тази есен не донесох и съответно веднъж седмично получавам въпрос "Защо не ми донесе от оня жълтия ликьор". Все се канех да търся рецепта, но преди няколко дни Сончето ме спаси, като публикува нейния.  Вярно, че не минава дестилерия, както в Италия, но резултатът е много, много добър. 

Продукти:

6 лимона
2 портокала
500 мл. водка
захар в количество равно на сока от цитрусите

Почти всички плодове са третирани с препарати, затова ги заливам с почти вряла вода, добавям 1/2 пакетче сода за хляб и оставям така да престоят 2 часа в студена вода. След това изплаквам със студена вода.

Приготвяне: 
* С тънко ножче, или нож за кори на цитруси, се бели само горната им, цветна част - внимателно, да не хванете от бялата, защото е горчива.
* Обелените кори се поставят в съд и заливат с 400 мл водка. Затварят се с капак и прибират на хладно място за 24ч.
* На следващия ден се изцежда сока на плодовете (на цитруспреса, или сокоизстисквачка), прибавя се отцедения от коричките алкохол и захар - количеството захар е равно на количеството сок от плодовете - измерва се в една и съща мерителна кана . Сокът от плодовете ми беше ок 700мл и сложих толкова количество захар. 
* Съдът се поставя на котлона и загрява, докато захарта се разтопи.
* Охлажда се, налива се в бутилки и прибира отново на хладно и тъмно място за 2 дни  според моят дегустатор са му напълно достатъчни. Ще видим младите дегустатори какво ще кажат.

*Оставям на тъмно и хладно, като разбърквам всеки ден. След 3-4 дни е готово за консумация.