2 юли 2024 г.

Рулца със смокини и синьо сирене

 

      Рецепта за едни бързи  големи хапки - които могат да са и закуска, и предястие със своя сладко-солен вкус. Вече имаме от тези сочни плодове  и е грехота да ги правим само  сладко от смокини  с тях :) В първия вариант правих тези охлювчета с бутертесто, че имах останало, но този, с фините кори ми хареса повече, заради хрупкавостта. Могат да се приготвят по-рано и изпекат преди хапване. 

Продукти за 4бр. рулца:
4 бр. фини кори за баница
200г синьо сирене
400г смокини
50г пармезан/пекорино
100 г орехови ядки
12 ч.л. мед
20-30 мл прясно мляко

Приготвяне:
* Фурната се загрява на 220*
* Всеки лист кора се разстила на масата и накапва с по 2 лъжици от меда.
* На всяка кора се разпределят 1/4 от продуктите -  50 г от синьото сирене, 100г нарязани на едри кубчета смокини, 25 г едро  нарязани орехови ядки и щипка настърган пармезан.
* С двете длани кората се прибира към следата  на хармоника от двете дълги страни  и завива на охлюв.
 

* Намазва се с прясното мляко.
* Премества се върху хартия за печене в тава и пече за ок 10 мин - до зачервяване.
* Изваждат се, поръсват с по останалата една лъжичка мед и сервират веднага, защото са най-вкусни, докато са топли и с хрупкава коричка. .



17 юни 2024 г.

Пурички с крема сирене и сладко

 

     След няколкото партиди сладко, нямаше как да не го пробваме на нещо ... различно :) И се получи тази компилация между цигара бюрек и пържени филийки на рулца. Всъщност получиха се само защото ми останаха 10-на триъгълни кори от закуската предния ден и едно непълно бурканче от сладкото с повече желе, отколкото плод.

Продукти:
триъгълни кори за баница (турски, или други, не фини)
крема сирене
сладко (желателно е да е гъсто, с повече плодове)
мазнина/олио за пържене

Приготвянето се вижда :)
* Връхчето на кората се намазва с четка с вода, за да може да залепва.
* В широката част се поставя крема сирене - разпределя се почти от край до край.
* До него се поставя и лъжица сладко.
* Двата края се прехвърлят навътре, а после кората завива напред на рулце.
* Когато всички се приготвят, започва пърженето :) в ок 0,5 см. мазнина, добре загрята в тиган, или касерола.
* Пържат се много бързо, за по-малко от минута и от двете страни. При обръщането не ги набождайте с вилица, ползвайте някаква щипка за готвене/печене.
* Изваждат се на решетка, застлана с хартия за печене. Може да поставите хартията и на равна чиния и изваждате там, но от топлината, готовите пурички отдолу се запарват и омекват. А на скарата остават хрупкави и отдолу.
 

11 юни 2024 г.

Пиле каджун

 

       Да си дойдем на думата в този месояден блог :-) пилешко месо. Напоследък рядко намирам хубаво пилешко месо, затова и когато имам приготвям любими наши рецепти, вместо да изпробвам нови. На това пилешко обаче се канех откакто миналата година открих  подправката каджун на скаридите.  Каджун е креолска пикантна смес от подправки.Универсална е за различни ястия с месо, риба и  морски дарове  - както за готвене, така и за овалване в нея и печене. Купувам си я от  он-лайн сайтове. Днес направих пилешко филе, но от последната партида пилета съм отделила и едни крилца, които да изпека с нея.  Ястието го броя към "бързите манджи", защото може да се маринова ден по-рано. Самото запечатване и допичане на месото във фурната отнема ок 30 мин. 


Продукти за 4 порции:
4бр. пилешки гърди (2 филета пеперуда, общо около 1,2 кг, моите са с кожа )
4 с.л. подправка каджун
1/2 - 1 ч.л. сол (в моята няма сол, затова добавих)
1 ч.л. червен пипер
2 с.л. олио/зехтин
1 с.л. мед
100 мл бяло вино
2 с.л. масло


Приготвяне:
* Гърдите се срязват на две, за да се получат 4 филета. Изрязва се най-тънката част, за да не изгори при печенето (естествено запазвате за супа, да не изхвърлите :) ).
* В купа се смесват медът, олиото/зехтинът, солта и половината от подправката.
* Филетата се обтриват в сместа и прибират в хладилник за 2-3 часа.
* Фурната се загрява на 200*
* В тиган се загрява маслотои филетата запържват за по 2 от двете страни - първо с кожата, после от другата страна.
* Поръсват се с останалата част от подправката, налива се виното и съдът затваря с лист алуминиево фолио. Ако тиганът не позволява да се постави във фурната, се преместват в подходяща малка тава, която се покрива с фолиото и поставя в загрятата вече фурна.
* Пекат се за ок 20 мин. на тази температура.
* Тавата се изважда, развива се фолиото, прибавя маслото и връща във фурната за4-5 мин.



8 юни 2024 г.

Сладко от бели череши

 

       Сладко от бели череши за пръв път опитах от приятел през далечната 2010 г :-) и мнението ми, че "все череша" се разби на пух и прах. Тук белите череши са голяма рядкост. Толкова, че я ги видя веднъж на година на пазара, я не.  Пролетта на 2018-та колежка ме уреди и тъкмо да ми ги донесе през деня, паднах, та си строших ръката и пак ми се разминаха. Миналата година купих, но.... изхвърлих, беше поръчка и не отворих торбата да ги видя вътре, а те изгниващи вече. 

       Стига толкова хронология :) Но се надявам занапред да   попадам по-често от  5 години на бели череши. Тези не са съвсем жълти, сорта им е жълто-червен, но пак са много сладки и ароматни. Вчера публикувах рецепта за  печено сладко от череши, днес белите ги направих по другия метод - с отложено варене :-) По двата начина може да се направи сладко с всякакъв вид череши и вишни, но този е по-подходящ за по-нежните светли плодчета. 
       И тъй като всяка година, като минава сезонът на сладката, аз се чудя дали да си купувам машинка за чистене на костилките, или не, ще споделя най-лесният начин, който открих за себе си тази пролет за почистването им. Пробвала съм разните джаджи, които продават, включително секретна игла, отвертка, фиба, клечки за суши. Става, пипкаво е и цапа. В групата ни във ФБ някой писа за сламка и пробвах :) Килограм и половина изчистих за 30 мин - една серия на "Приятели", без никакви поражения по покривката и по тениската ми. Само дето моите сламки бяха от онези био, картонените и всяка страна на сламката издържаше  на 10-на череши. Затова нарязах няколко сламки и щом се намокреше там и смачка - следващата. На страницата ми във ФБ се вижда. Но и разбрах къде продават метални сламки и със сигурност ще си купя, защото ми се иска и малко сладко от вишни да направя. За асортимент, пък и без друго последните 2-3 години правя сладката с минимално количество захар, или без. Излязоха 7 малки, различни по мл бурканчета, но общото количество на готовия продукт е ок 900 г 
 

Продукти: 
1,5 кг бели/светли череши 
300 г захар 
10 г лимонтозу 

Приготвяне: 
* Черешите се измиват, почистват от дръжките и костилките. 
* Поръсват се с половината количество захар и оставят на хладно да престоят 6-7 часа. 
* В тенджера се кипват 100 мл вода с останалото количество захар. Сиропът се вари 5 мин. 
* Прибавят се посипаните със захар череши и  когато всичко заври, се оставят да къкрят 5 мин. Разбъркват се съвсем внимателно, за да не се накъсват плодовете. През това време се образува и вдига пяна, която внимателно се обира. Това с добавянето на масло в края, което ще обере пяната и тя ще изчезне пробвах 2-3 пъти миналата година и нито веднъж не изчезна. Така че си обирам пяната :-) . 
* След като поври 5 мин. тенджерата се отстранява от котлона и оставя да се охлади напълно - около 2 часа. Това е всъщност дългата част  на правенето на това сладко - изчакването между трите етапа на варене и преди това със захарта. Степента на котлона при всяко поставяне да се вари е на мах
* Отново се поставя на котлона, изчаква да кипне, засичат се отново 5 мин и пак се обира пяната, а сладкото или се разбърква много внимателно, или не, защото всъщност няма нужда. 
* Отмества се от котлона и оставя да се охлади отново 2 часа. 
* Последният, трети път  се поставя на котлона да кипне, изчакват се 2-3 мин, прибавя се лимонтозуто, разбърква се !отново внимателно! и още горещо се насипва в приготвените сухи бурканчета. Които се затварят с капачка и обръщат на нея да изстиват - за ок 40-50 мин. 


6 юни 2024 г.

Сладко от череши на фурна

 

     Тази пролет си отядохме на много сладки череши. Нямах намерение да правя сладко, заради пипкавата работа по ваденето на костилките :) но се полакомих и едната вечер прибрах с 4кг много сладки и добре узрели череши, които си търсеха майстора :) на сладкото. В последните  години освен, че слагам минимални количества захар на сладката си, почти всички ги правя  във фурната. Не, че не кипи и не пръска, но поне е във фурната. При добро желание и подсещане на време дъното и страниците на фурната може да се покрият с листове алуминиево фолио.  Но това е само, когато се сети човек. Аз се сетих, че съм  го правили при сладкото от сини сливи едва, когато стържех загорелия карамел от дъното на фурната. Със сигурност ще направя още една доза - варено с отлагане, но ако намеря бели череши, или пък вишни,  че след направената ревизия на сладката от миналата година нямаме нужда от много. 

Продуктите са: 
2кг измити, почистени от дръжки  и костилки череши (теглото е след почистване)
~400 г захар 
1 пак лимонтозу/10г 

Приготвяне: 
* Почистените череши се поставят в дълбока така и покриват със захарта. 
* Оставят се да престоят 3-4 часа. 
* Пекат (силно казано, изваряват се ) в почти най-долната част на фурната за около 50 мин, в зависимост от това колко сироп са си пуснали. През това време се наглеждат и задължително разбъркват, защото пяната се вдига дори във фурната и кипи :) 
* Когато течността се изпари,  се пробва с капка от соса дали се задържа, да не се разлива и ако е така -  прибавя се лимонтозуто, разбърква се и връща във фурната за още 3 мин. 
* Още горещо се насипва в сухи бурканчета, затваря се с капачка и обръща на нея - за около 40 мин. 



4 юни 2024 г.

Коприва с булгур и трахана

 

       Булгур с коприва  готвя от време на време, откакто Жул откри булгура като вкусен продукт :-) заменящ ориза. Тук обаче имам добавена от страхотната  домашна трахана на Лили , което определено направи ястието по-нежно. И тъй като всяка нежна текстура търси своето хрупкаво допълнение, отгоре съм поръсила с хрупкав пържен лук (много го уважавам). Няколкото ленти  ситно нарязана вътре пастърма придават и леко пикантния вкус на сушено месо. 

Продукти за 3-4 порции:
~300г коприва - млади връхчета, или листа
1 чаша от 240 мл едър булгур
4-5 стръка пресен лук
60-80 мл олио
60-70г трахана 
~120 г пастърма
1 ч.л. червен пипер
сол
няколко стръка джоджен /гьозум

~700  мл вода, или пилешки бульон
пилешкият бульон е по желание :) , вместо вода, но за мен ястието е по-вкусно с него.
 
Приготвяне:
* Копривата се почиства, поставя се в тенджера с вряща вода и захлупва с капак. Тенджерата се отмества от котлона, а копривата се оставя да се запари за 10 мин. Отцежда се, изстисква и нарязва.
* Лукът се нарязва и запържва за 2-3 мин. в олиото; при него се изсипва измитият булгур и заедно "пържат" още 1-2 мин.
* Прибавя се червения пипер, разбърква се 10-на сек. и се налива водата/бульонът. Течността е в съотношение 2/1 части на булгура (мерим булгура и водата в една и съща чаша) плюс още 200 мл вода за траханата. 
* Прибавя се джодженът, траханата  и нарязаната коприва. Ако сложите траханата в студената все още течност на ястието и бъркате енергично, той ще се разтвори добре. Но ако изтървете момента и водата/бульонът загрее, трябва да смесите  траханата със студена вода, за да не става на топчета и тогава да прибавите в тенджерата. 
* Степента на котлона се намалява и оставя да къкри тихо, под капак. Посолява се на вкус - моят бульон е солен и не слагам. Ако водата изври, а булгурът не е омекнал достатъчно се прибавя още малко вряла вода.
* Когато булгурът набъбне се прибавя ситно ситно нарязаната пастърма.  Разбърква се и отмества от котлона, а тенджерата се оставя затворена за 10-на мин, за да може булгурът и траханата да абсорбират добре течността. 

Може да го гарнирате с хрупкав лук, или с лъжица-две кисело мляко. 


 

30 май 2024 г.

Телешко със сини сливи

 

        Месо, готвено със сини сливи не е новост у дома, макар че като го хапваме не всеки има в чинията си сливи :) Най-любимо е заешкото с карамелизиран лук и сини сливи. Този път за разнообразие реших да е със сушени сини сливи. Защото тези сливи са  страхотни и си заслужават едно хубаво, червено месо. Във ФБ често споделям за КоренЯк-Фермерския ни пазар в Стара Загора, който за година и половина ,откакто съществува, набра популярност - и изложители, и потребители. Там намерих и хубавите сушени сини сливи на Биоградини Алваново, които1. са като сушените сливи на мама Ванче без да са напоени в захарен сироп  и 2. хората от  Биоградини Алваново освен сушени сливи, произвеждат и  етерични масла от костилките, козметика, пестил, няколко вида мармалад - печен, класически и с парченца млечен орех. 
       Карамелизиран лук и преди съм писала, че си приготвям по-голямо количество и почти винаги   имам по кутия замразен в камерата. Количеството, което давам долу е за една манджа :) но може да си направите повече и замразите за още едно готвене. 

 
Продукти за 5 порции: 
~1,2 кг  телешко месо 
10-на бр сушени сини сливи 
2-3 бр моркови 
350-400 пасирани комати от консерва (ако са редки, 600г)
60-70 мл олио /или мазнина за готвене
1 равна с.л. сол (или по-малко, зависи от вкуса на доматите) 
1 ч.л. захар 
3-4 с.л. брашно 
1 ч.л. червен пипер 
2-3 дафинови листа 
2-3 щипки мащерка 
1-2 щипки риган 

за карамелизирания лук:
~ 450 г лук
~40 млвино
2 с.л. оцет
2 с.л. масло и 1с.л. олио
щипка сол
2 равни с.л. захар
щипка риган
Приготвяне:
* Започвам от карамелизирания лук :) нарязва се на полумесци, посолява и претрива с ръка.
* Слага се заедно с маслото и олиото в тиган или тенджера на котлона, и се задушава на слаб котлон, под капак, докато се изпари водата, която си е пуснал лукът при осоляването.
* Когато остане на мазнина се прибавя оцета; виното на два пъти и отново задушава, докато отново остане пак на мазнина. Подправя се със захарта, солта и ригана и когато леееко се зачерви/ е готов.
* Месото се нарязва на едри късове - ок 4-5 см.
* Мазнината се загрява в тиган.
* Късовете месо се овалват в брашното, изтупват от излишното и запечатват в мазнината за по минута.
* Изваждат се в приготвената тава, или голямгювеч за печене.
* Пасираните домати се смесват с всички подправки и 1 л. вода и наливат в тавата при месото.
* Прибавят се нарязаните на едри парчета моркови, сините сливи и карамелизирания лук.
* Тавата се покрива с намачкан и мокър лист хартия за печене, а отгоре плътно с лист алуминиево фолио.
* Поставя се във фурната и пече - първо 30 мин на 200*, после 2.5 часа на 150*.
* За това време моето телешко е готово :) но ако сте случили на възрастно такова, завийте отново с фолиото и връщайте във фурната за още час. Много често телешкото на нашия пазар е такова.
* Ако сосът е останал по-рядък по време на готвенето, размийте още лъжица брашно с малко вода и разпределете в тавата.


19 май 2024 г.

Глазирани бейби моркови

 

       Глазирани бейби моркови с масло и портокал. Невероятно добра комбинация се получи и следва една много лесна рецепта. Трябват ви само бейби моркови, или млади такива, портокал, масло, мед и копър. 

       Днес   с Жул решихме да идем рано-рано на Фермерския ни пазар, който за щастие се разработи много добре за времето, откакто го има. Стоките са много разнообразни - имаме няколко вида сирена, сушени сливи и продукти от сливи, чипс от райска ябълка, колбаси и меса, зеленчуци, сокове и вино, тахани, мед, трахана, микрозелении, кафе и  доста нехранителни продукти. Тук има малко снимки от днес, но някой ден трябва да снимам всички и споделя и тук.  Малко забравям да снимам напоследък :) не става инфлуенсър от мен. 

      И се прибрахме днес много доволни :-) . Този път предвидливо отидохме с колата им, че на предния пазар накичихме на бебе Ники количката, естествено и в ръцете ни едва се прибрахме. Ама то е защото си казвахме, че нямаме да пазарим кой знае какво. Сега съжалявам, че не си поръчах повече от дребните морковчета, но ще търся и при нас на пазара - тези глазирани моркови ще се получат с всякакви млади, след 2 дни ще кажа, че пак имам заявка  Grinning


 
Продукти:
~600г бейби, или млади моркови
сок на 1 портокал
2 сл. масло
няколко стръка копър
1 издута :) с.л. мед
1-2 щипки сол


Приготвяне:
* Морковите се измиват добре и почистват с абразивната част на кухненска гъба от власинките. Няма нужда да се белят, защото нямат кора, а абразивната част на гъбата събаря мустачките, които си имат. И друг път съм писала - много е удобно да си имате гъба за зеленчуци, може да си миете  картофи, моркови, и плодовете.
*Поставят се в тенджера заедно с 600-700 мл вода и сол и варят 5-6 мин от момента на завирането. Не трябва да се варят дълго, защото са нежни и ще се разпаднат.
* Отцеждат се от водата и прехвърлят в тиган. Прибавя се сока от портокала и меда.
* Готвят се около 4-5 мин, докато течността се изпари и започнат да лепнат.
* Прибавя се маслото, поръсва се ситно нарязания копър, завъртат се още 1-2 пъти в тигана и отстраняват от котлона.

Естествено, бяха чудесна гарнитура за едни пържени кюфтета (моите са малко по-различни, но пухкави и сочни). :kissing_heart:

11 май 2024 г.

Мароканска супа Харира

 


       Много често казвам, че обичаме всякакви  супи и чорби . Преди почти две седмици опитвах тази супа навсякъде, където се хранехме из Мароко, Естествено, навсякъде беше различна, но този вариант, без месо ми хареса най-много и вчера  се хванах да си я направя :) Може и сама да си я ям (ще се чуе довечера), но съм доволна от резултата. Харира е национална мароканска супа, разпространена и в други държави от северна Африка. Гъста, кремообразна супа от нахут, леща, ориз, паста, домати и много подправки, някъде с месо (агнешко, или телешко), другаде постна. Лещата може да бъде каквато имате - ядох и с черна, и с червена, и с кафява.
 Между другото, на повечето места, където сядахме да се храним, като комплимент от заведението, докато си чакаме поръчката носеха хляб (страхотни питки имат) и купичка с яхния от леща, или маслини. И още една вметка да направя, за хората, които се канят да посетят Мароко - храната не е скъпа. Най-скъпият ни обяд в лъскав :) и много красив ресторант беше 15 евро за двамата, като включваше пуешки шишове с няколко гарнитури, безалкохолни напитки и голяма бутилка вода. Разликата с по-малки  и обикновени заведения беше малка, а основното много добро -  тажин с пиле, или риба. Най-скъпа беше бирата - от 5 до 8 евро (малка, голяма няма), която не навсякъде  предлагаха, а на места беше само безалкохолна. За сравнение миналата пролет в Йордания цената на обяд за 1 човек беше 15 евро, без включени напитка и комплимент. 
Супата се вари  дълго, до разпадане :-) на варивата, или  грубо пасира накрая. Основните подправки са кориандър, магданоз, канела, джинджифил, куркума и кимион, но тъй като навсякъде беше различна на вкус, в моята има канела, магданоз, джинджифил, куркума и лъжичка рас-ал-ханут, който си донесох от там, но и тук съм срещала в он-лайн сайтове за подправки и на сергиите на Женския пазар в София. Ако се готви с месо, ситно нарязано, то се задушава в началото на приготвянето на супата. Това е супата ми от Мароко, в Казабланка, която най-много харесах.  
Продукти за 5-6 порции:  

400 г сварен нахут от буркан (или си накиснете и сварете)
400 г консерва гъсти домати
по 50 г кафява и червена леща
2 с.л. ориз
3 с.л. фиде (или малка топка)
1 средна глава червен лук
3-4 скилидки чесън
1 равна ч.л. куркума
резенче джинджифил -колкото монета от 50 ст, дебело 4-5 мм.
парче от пръчка канела
1 малък морков
1 равна ч.л. подправка ра’с ал-ханут
5-6 стръка магданоз, ситно нарязани
1 ч.л куркума
3-4 с.л. олио
1 с.л. масло
сол на вкус
500 мл бульон (имам си пилешки собствено производство :) )
лимон

Приготвяне:
* Измитата кафява леща се слага да се вари за 10 мин - това го правя защото задължително изхвърлям първата вода от варенето на лещата.
* Отцежда се и се слага в тенджера с 500 мл вода, заедно с отцедения и обелен от люспите нахут, моркова, нарязаната глава лук, консервата домати и всички подправки без куркумата и магданоза.
* Оставя се да къкри около 40 мин - през това време лукът и моркова са добре омекнали, нахутът разпадащ се :-) а лещата - сварена.
* Прибавя се бульонът, скилидките чесън, червената леща, оризът и олиото, а изважда кората канела и парчето джинджифил.
* Посолява се на вкус и оставя да къкри отново 20 мин.
* Прибавя се фидето, лъжичката куркума и нарязания магданоз, отново къкри 7-8 мин.
* Тук трябва да проверите как е гъстотата на супата - всичкото това варене го правя на ниска степен на котлона -колкото супата да къкри, а не да ври с ключ и течността не извира, но ако трябва - прибавяйте по малко гореща вода. Трябва да бъде гъста, но не и на пюре. 
* Когато е готова се пасира - както писах грубо, да се усещат парченцата варива и прибавя бучката масло.
* Сокът на половин лимон може да се изстиска в супата (някои бяха доста кисели от него), а може и да си изстискате направо в чинията/купата. Щипка лют пипер само ще подсили апетита Ви за тази прекрасна ... доматена супа с нахут :) .
 

       Най-вкусно беше в лагера в пустинята и градовете по пътя към нея - Уарзазат, Аит Бен Хаду - Пътят на Хилядата Казби. Опитахме фурми от столицата на фурмите - Ерфауд, донесохме естествено и тук; сдобих се с подправки :-) почти нелегално от Мише. По-прясно и вкусно масло не съм яла, откакто мама правеше домашно масло. Истинско месо, отядохме си на пилешко, агнешко, пуешко и телешко, а в Казабланка и риба и калмари. Невероятно сладки  и сочни ягоди, каквито тази година заради дъждовете няма и в градините на мамите ни. Зеленчуци с вкус на домат и краставици, не на пластмаса. Най-сладките пъпеши, каквито бяха на бостаните в село преди години.  Сбъднах мечтата си да видя синия Шефшауен и старата кожарска фабрика във Фес, заедно с медината - най-голямата пешеходна зона с над 9000 улички, някои от които широки колкото да мине странично човек. 
 

 
Преживяхме пустинна буря и ни валя дъжд пак там :-) Видях  прочутия площад Джамаа Ел Фна в Маракеш с неговите ексцентрични всевъзможни търговци, неговата медина :)   където шоуто никога не спира – разказвачи на приказки, дресьори на маймуни, змиеукротители и всякакъв вид артисти. А-ха да приближа  себеподобните кобри :-) и Мише ме задърпа далеч от тях, защото и техните укротители мятаха змии по вратовете на всеки, осмелил се да ги приближи. Както Жул се шегува " Можеше да снимаш кобрата и от самолет" :-) 
 
 Пътувахме из високия Атлас и пустинята по първостепенни пътища, каквито тук и на най-новите ни магистрали няма. Видяхме планини, които се залесяват. Е, онази трева не я видяхме :-) . Видяхме различните лица на Мароко. Защото те не са само две. Видяхме децата им да играят навън. И въпреки, че първият ден беше много труден за мен и започнах да правя сравнения с Йордания от миналата година, на следващия ден се взех в ръце :-) живнах и приех Мароко такова, каквото го видяхме. На камила пак не се качих :-) но се снимахме, имам напредък. Сбъдвайте мечти и пътувайте, образувайте спомени.  Вещите са само предмети, които ни заобикалят. 







Това е якето ми в стаята в лагера :) през покрива явно пропускаше фин пясък. Два дни след това още хрупахме пясък, но беше .... изключително преживяване! 


Бурята вече затихнала, но след нас. Онова отзад, дето прилича  мъгла 

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...