„Велико нещо е билката - кондензатор на енергии, които правят чудеса” е казал Лечителят Петър Димков.
По негова рецепта от години приготвяме този сироп от бъз (т.е.авджи Стоев приготвя, аз дори отказвах да пия до скоро).
По негова рецепта от години приготвяме този сироп от бъз (т.е.авджи Стоев приготвя, аз дори отказвах да пия до скоро).
Бъзакът ( Sambucus Ebulus, кози бъз, тревист бъз, оня дребния, не високия като дърво, от който правихме сок през пролетта ) вирее навсякъде из България и едва ли има човек, който да не го е срещал. Най-малко около прашните пътища. Но не всеки знае каква изумителна целебна мощ крие - силен имуностимулатор и билка за всяка болка в буквалния смисъл. Превантивна, образно казано, затова сега се запасяваме с прилично количество от този еликсир. Плодът е най-активната част на растението. И на черния бъз (свирчовината) плодовете са черни, и на бъзака. На свирчовината китката с узрелите плодчета виси надолу, а на бъзака е обърната нагоре.
Бере се през септември, когато черните плодчета са напълно узрели - и черни, и омекнали на пипане. Има силно антиканцерогенно действие, укрепва организма, повишава съпротивителната му сила срещу грип и други заболявания.
Като имуностимулатор за зимните месеци сиропът започва да се пие в края на октомври по 1 с.л. сутрин на гладно концентриран, или разреден в чаша вода. А иначе може и целогодишно да се пие по 1 ч.л. от концентрата. За мен лично е по-лесно направо по лъжичка от концентрата :)
Деца над 5-6 год. може да пият от него по 1.ч.л. сутрин - сладък е, няма натрапчив аромат като растението бъз и приятен за пиене.

Режат се с ножица само добре узрелите съцветия. Измиват се и отцеждат. След това с вилица, над тава се оронват зрънцата - трябва да са само узрели, ако попаднат зелени се махат, защото са силно токсични. Така с вилицата е чисто и не цапа/боядисва. По рецептата на П. Димков зърната се оронват с ръце, в ръкавици :) за да не цапа, но аз ви предлагам лесния Мишев начин.
В буркан (2-3л.) се се насипват (с лъжица) слой зърна -пласт около 2см, следва 2см пласт захар, пак зърна и така докато се напълни. Последния пласт е захар, който достига до 2-3 см от гърлото на буркана, тъй като сместа се навдига.
Разбърква се всеки ден.
Бере се през септември, когато черните плодчета са напълно узрели - и черни, и омекнали на пипане. Има силно антиканцерогенно действие, укрепва организма, повишава съпротивителната му сила срещу грип и други заболявания.
Като имуностимулатор за зимните месеци сиропът започва да се пие в края на октомври по 1 с.л. сутрин на гладно концентриран, или разреден в чаша вода. А иначе може и целогодишно да се пие по 1 ч.л. от концентрата. За мен лично е по-лесно направо по лъжичка от концентрата :)
Деца над 5-6 год. може да пият от него по 1.ч.л. сутрин - сладък е, няма натрапчив аромат като растението бъз и приятен за пиене.

Режат се с ножица само добре узрелите съцветия. Измиват се и отцеждат. След това с вилица, над тава се оронват зрънцата - трябва да са само узрели, ако попаднат зелени се махат, защото са силно токсични. Така с вилицата е чисто и не цапа/боядисва. По рецептата на П. Димков зърната се оронват с ръце, в ръкавици :) за да не цапа, но аз ви предлагам лесния Мишев начин.
В буркан (2-3л.) се се насипват (с лъжица) слой зърна -пласт около 2см, следва 2см пласт захар, пак зърна и така докато се напълни. Последния пласт е захар, който достига до 2-3 см от гърлото на буркана, тъй като сместа се навдига.
Разбърква се всеки ден.
Гърлото на буркана се покрива и връзва с марля.
Така се оставя на хладно и светло място, но не на пряка слънчева светлина за 20-21 дни. Ако зърната са обрани добре узрели - захарта се е разтопила за тези дни.
Полученият сироп се прецежда през 2-3 пласта марля и се съхранява в затворени стъклени бутилки на студено място (хладилника). Внимава се да не остане зърно, което ще предизвика ферментация и вкисне сиропа.
Пие се по 1 с.л. всяка сутрин на гладно , като имуностимулант - започва се от края на октомври до март, а за пречистване на токсините и укрепващо - по всяко време.
И тъй като Петър Димков е ученик на Петър Дънов и е участвал в събиранията на неговото Бяло братство (каква логика за продължението
, но на долните снимки се виждат кръговете от ритуалите)
ще споделя няколко снимки от това магнетично място Рила, където това лято имах щастието да отида два пъти, да се кача на най-високия връх на Балканите
да погледна отгоре, от високото :)
да слезем почти бегом надолу, за да изпреварим мъглата и дъжда :)
да погледна Седемте Рилски езера отгоре
и четвърт от планините на България от там :)
да снимам на фона им японец, чието лице грееше там горе, а той нас да снима
да се убедя в правилната форма на Бъбрека
да се порадвам на хората, излязли като нас сред природата и пълзящи като мравки нагоре, нищо, че много планинари негодуват срещу построяването, ползването на лифта.......... никъде не видяхме едно боклуче, всеки си събираше в раницата, а лифта е възможност красотата на Рила да бъде споделена и видяна от много хора, които не биха тръгнали от равнината за 2 дни, да се качат и разгледат нагоре......
Да разясня на Мише, че Близнакът е близнак, заради формата си :) в което така и не повярва

че леда на Окото не става да си правим снежни топки :)
да споделим пътя си с куче, което ни хареса от хижата още :)
да се убедя в чистотата на водата на Сълзата и да пробвам (безуспешно ) да заведа милото на хребета над него :)
да се полюбуваме отгоре на върха над Бъбрека, който до преди 30 мин. се извисяваше високо над нас
докато отдъхваме да разгледаме красотата на Източна Рила и езерния циркус над Трилистника....
да споделя част от сандвича си с рибките в Близнака
да разсъждавам защо Рибното е така тревясало в единия си край :)
да се проврем през пътеките край клека, докато слизаме към Долното езеро.....
да се опитваме да познаем имената на върховете около нас, докато слизаме обратно в ниската земя :)
и да не забравя пак и пак да благодаря на ходещият цяла зима из горите авджи Стоев, който след една разходка до Попово езеро ми подари обувките без право на мрънкане, връщане или замяна в магазина :)
да се порадвам на красотата на Мальовица отблизо
и да повъздишам
, защото Мише твърдо отказа да вървим нагоре........
но пък през 10 минути питаше дали го снимах тук
и там
да забравя за предупреждението за змии и да ровя в тревата за боровинки
да посинея от радост по тях :)
а Мише хитро обира по-високите и ароматните горски малини :)
Едни такива детски радости..... и красоти, които ми напълниха очите и душата.
С обещание да се върнем там :) на високото.
Така и така обувките ми са готови за път













































