Показват се публикациите с етикет Сокове. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Сокове. Показване на всички публикации

6 септември 2015 г.

Сироп от бъз по Петър Димков. А после - разходка високо във Рила




     „Велико нещо е билката - кондензатор на енергии, които правят чудеса”  е казал Лечителят Петър Димков.   
     По негова рецепта от години приготвяме този сироп от бъз (т.е.авджи Стоев приготвя, аз дори отказвах да пия до скоро). 


      Бъзакът ( Sambucus Ebulus, кози бъз, тревист бъз, оня дребния, не високия като дърво, от който правихме сок през пролетта ) вирее навсякъде из България и едва ли има човек, който да не го е срещал. Най-малко около прашните пътища.  Но не всеки знае каква изумителна целебна мощ крие -  силен имуностимулатор и билка за всяка болка в буквалния смисъл. Превантивна, образно казано, затова сега се запасяваме с прилично количество от този еликсир.  Плодът е най-активната част на растението.  И на черния бъз (свирчовината) плодовете са черни, и на бъзака. На свирчовината китката с узрелите плодчета виси надолу, а на бъзака е обърната нагоре. 

     Бере се през септември, когато черните плодчета   са напълно узрели - и черни, и омекнали на пипане.  Има силно антиканцерогенно действие, укрепва организма, повишава съпротивителната му сила срещу грип и други заболявания. 
     Като имуностимулатор за зимните месеци  сиропът започва да се пие в края на октомври по 1 с.л. сутрин на гладно  концентриран, или разреден в чаша вода. А иначе може и целогодишно да се пие по 1 ч.л. от концентрата. За мен лично е по-лесно направо по лъжичка от концентрата :) 
    Деца над 5-6 год. може да пият от него по 1.ч.л. сутрин -  сладък е, няма натрапчив аромат като растението бъз и приятен за пиене. 






     Режат се с ножица само добре узрелите съцветия. Измиват се и отцеждат. След това с вилица, над тава се оронват зрънцата - трябва да са само узрели, ако попаднат зелени се махат, защото са силно токсични. Така с вилицата е чисто и не цапа/боядисва.  По рецептата на П. Димков зърната се оронват с ръце, в ръкавици :) за да не цапа, но аз ви предлагам лесния Мишев начин.
В буркан (2-3л.) се се насипват (с лъжица) слой зърна -пласт около  2см, следва 2см пласт захар, пак зърна и така докато се напълни. Последния пласт е захар, който достига до  2-3 см от гърлото на буркана, тъй като сместа се навдига.  

Разбърква се всеки ден. 
Гърлото на буркана се покрива и връзва с марля. 
Така се оставя на хладно и светло място, но не на  пряка слънчева светлина за 20-21 дни.  Ако зърната са обрани  добре узрели  - захарта се е разтопила за тези дни. 
Полученият сироп се прецежда през 2-3 пласта марля и се съхранява в затворени стъклени бутилки на студено място (хладилника).  Внимава се да не остане зърно, което ще предизвика ферментация и вкисне сиропа. 
Пие се по 1 с.л. всяка сутрин на гладно , като имуностимулант -  започва се от края на октомври до март, а за пречистване на токсините и укрепващо - по всяко време.


    И тъй като Петър Димков е ученик на Петър Дънов и е участвал в събиранията на неговото Бяло братство (каква логика за продължението ;D , но на долните снимки се виждат кръговете от ритуалите) 




 ще споделя няколко снимки  от това магнетично място Рила, където това лято имах щастието да отида два пъти, да се кача на най-високия връх  на Балканите :yahoo: 





да погледна отгоре, от високото :) 



да слезем почти бегом надолу, за да изпреварим мъглата и дъжда :)


да погледна Седемте Рилски езера отгоре :yahoo:  


и четвърт от планините на България от там :) 


да снимам на фона им японец, чието лице грееше там горе, а той нас да снима 


да се убедя в правилната форма на Бъбрека 


да се порадвам на хората, излязли  като нас сред природата  и пълзящи като мравки нагоре, нищо, че много планинари негодуват срещу построяването, ползването на лифта.......... никъде не видяхме едно боклуче, всеки си събираше в раницата, а лифта е възможност  красотата на Рила да бъде споделена и видяна от много хора, които не биха тръгнали от равнината за 2 дни, да се качат и разгледат нагоре......  




 Да разясня на Мише, че Близнакът е близнак, заради формата си :) в което така и не повярва 





че леда на Окото не става  да си правим снежни топки :) 



да споделим пътя си с куче, което ни хареса от хижата още :)  



да се убедя в чистотата на водата на Сълзата и да пробвам (безуспешно ) да заведа милото на хребета над него :) 



да се полюбуваме отгоре на върха над Бъбрека, който до преди 30 мин. се извисяваше високо над нас  



докато отдъхваме да разгледаме красотата на Източна Рила и езерния циркус над Трилистника.... 

  
да споделя част от сандвича си с рибките в Близнака 



да разсъждавам защо Рибното е така тревясало в единия си край :)  



да се проврем през пътеките край клека, докато слизаме към Долното езеро..... 


да убедя Мише, че догодина можем да видим и Урдини езера 


да се опитваме да познаем имената на върховете около нас, докато слизаме обратно в ниската земя :) 


и да не забравя пак и пак  да благодаря на ходещият цяла зима из горите авджи Стоев, който след една разходка до Попово езеро ми подари обувките без право на мрънкане, връщане или замяна в магазина :)  




 да се порадвам на красотата на Мальовица  отблизо 


и да повъздишам :stop:, защото Мише твърдо отказа да вървим нагоре........


но пък през 10 минути питаше дали го снимах тук  



и там 


да забравя за предупреждението за змии и да ровя в тревата за боровинки 



да посинея от радост по тях :) 


а Мише хитро обира по-високите и  ароматните горски малини :) 


Едни такива детски радости..... и красоти, които ми напълниха очите и душата. 
С обещание да се върнем там :) на високото. 



Така и така обувките ми са готови за път :smile1: 




 Който не е ходил в Рила -  да събира багажа идното лято и да заминава. Е, може и в Пирин, или в Родопите, но някак си Рила ги отмести на заден план в рошавата ми кратунка. 


19 май 2015 г.

Сок от бъз (свирчовина)


     Да му пийнем по един :) сок от бъз.
     Сокът от бъз е една от най-разхладителните напитки през лятото. Лошото е, че се прави точно в определен, твърде кратък  период, когато е цъфнал (сърчовина - онзи, дървовидния)  и докато започнат жегите през лятото той е свършил :smile1:. И с него, признавам си, до сега се е занимавал авджи Стоев, а аз се явявах само като доставчик на суровините. Този път е мой ред :smile1: направих го,  дегустирах преди малко и с удоволствие споделям неговата рецепта за сироп от бъз. Ароматен и разхлаждащ, с парченца лимон и няколко бучки лед. Сиропът издържи с месеци, ако му се прибавят няколко зърна синап в бутилката и запечата. Ще пробвам, пък може и да издържи.... до лятото. Може да се разрежда и с чиста вода, но пък удоволствието е двойно, ако си го разредим с газирана вода. 




Пропорциите за приготвяне на сиропа явно са различни - кой каквото е записал, защото ние намерихме и мои записки, които са с по-малко цветове на литър вода, но  там определено аромата ще бъде по-слаб. Пък и защо да променям рецепта, която е харесвана през годините :)  А от количеството вложена захар зависи колко ще си го разредите :)  Давам пропорциите за една доза, нищо, че аз направих три. 
Цветовете от бъз не съм ги измила, тъй като съм ги набрала от съвсем екологично чисто място - няма промишленост, няма селско стопанство, само пчелички :) и чист,  боров/горски въздух.  Но ако сте ги набрали от не такова идилично място, няма да е лошо да ги измиете внимателно със студена вода. 



40 прясно набрани цвята от бъз
3 л. вода 
2 лимона
2 пак лимонтозу (по 10г) 

захар 





* Цветовете от бъз се заливат със студена вода.
* Прибавят се лимоните, нарязани на кубчета - големи около 1 см. разтворената в малко вода лимонена киселина.  

* Оставя се   на хладно място да престои 48 часа, през които се разбърква няколко пъти (5-6 примерно) 




* Прецежда се през тензух, или два пласта марля - сместа от съцветия и парченца лимон се изстисква хубаво. 

* Измерва се чистата  течност  и се прибавя захарта - на 1л. вода - 1,5 кг захар (по рецепта беше 2кг, но ги намалихме, за да се усеща повече аромата на бъза). 
* С дървена или пластмасова (!!!не метална) бъркалка/лъжица  се бърка, докато захарта се разтвори напълно. 
Сиропът (бъзовият концентрат) е вече готов. Налива се в стъклени бутилки, затварят се и се съхраняват на хладно място. 


Преди употреба концентратът се разрежда с обикновена, или газирана вода на вкус, може да се прибавят резени лимон и лед :)  и се сервира. 




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...