Тиквички с ориз

 

       След домати с ориз, редно е в блога да има и тиквички с ориз - любима постна лятна манджа :-) . Е, не колкото доматената ми манджа, но пак го харесвам този ориз. Варен до пълно сваряване, но не разварен, не и ал'денте. Харесвам го подправен и с копър и с "любимия" ми магданоз - според мен и двете подправки ходят на тиквичките с ориз. 

Продукти за 4 порции:

2бр. тиквички по ок 250г
2 средни моркова
1 зелена чушка ( Сиврия)
1 ч.ч. (240 мл) ориз
1 малка глава лук
80-100 мл олио
сол на вкус
5-6 стръка копър, или магданоз

Приготвяне:

* Лукът, чушката и морковите се почистват и нарязват на дребни кубчета.
* Тиквичката се нарязва на малко по-едри кубчета  страна ок 1,5 см.
* В мазнината се запържват за 2-3 мин зеленчуците и се прибавя 60-80 мл вода.
* Тенджерата се затваря с капак и оставя да се задушат зеленчуците, докато останат на мазнина - ок 7-8 мин. Не обичам тиквичката да е хрупкава, затова ги задушавам за кратко.
* Прибавя се измитият ориз и запържва за ок 1 мин.
* Наливат се 3,5 ч.ч. вряла вода и оставя да се готви - да къкри тихо и от време на време разбърква. Знаете си ориза, с който готвите и колко вода поема. Моят е балдо и това количество му е достатъчно.
* Когато оризът е почти набъбнал, се прибавя солта и ситно нарязаните подправки - копър, или магданоз.
* Котлонът се изключва, тенджерата се затваря с капак и оставя така за още 10 мин.

Панцанела

 

       Панцанела е традиционна за Италия (с произход Тоскана) лятна салата от домати, червен лук, босилек и стар хляб. Преди години типична за бедните жители на района, съдейки по малкото и достъпни  продукти. Дори в началото е била от стар хляб и лук. Името си носи от италианските думи pane и zanella - хляб и дълбока чиния за салата. Днешната панцанела е обогатена и се състои от домати, лук, зехтин, оцет, сол, черен пипер  и босилек, понякога и краставица. Почти като нашето Балкантурист изделие "шопска салата" :-)  Която салата не съм удостоила с публикация в блога, но честно казано, тази салата с домати и патладжани ни е много по-любима. 

Продукти: 

добре узрели червени/розови домати
краставица
лук
стар хляб (квасен, с него ми се получава по-вкусна)
босилек
зехтин
оцет
сол 

Пропорциите на продуктите е според вкуса Ви - който зеленчук харесвате повече, слагате повече от него. При мен са долу-горе равни части домат, краставица и хляб.

Приготвяне:
* Лукът се нарязва не много ситно и поставя в купичка със студена вода и 2 лъжици оцет в нея.
* Хлябът се нарязва на кубчета, поставя на хартия за печене в тава и наръсва обилно със зехтин.
* Пече се в загрята на 200* фурна до съвсем лека промяна на цвета - колкото да станат хрупкави хапките, не препечени. Може да оставите хляба за 24 часа, нарязан на кубчета, да изсъхне хубаво и тогава да ползвате тези сухи крутони. За мен това е по-добрия вариант - сухият хляб поема повече от соса :-) 
* Когато са готови се прехвърлят в купа и оставят да се охладят.
* Прибавят се нарязаните домати и краставици, ситно нарязани листенца босилек и отцедения лук.
* Подправя се на вкус - със солта,  зехтина и оцета.
* Разбърква се и прибира в хладилника за час, преди да се сервира. Ако не ви се чака това охлаждане, използвайте охладени зеленчуците.

 

Кренвирши в прошуто

 

          Имаме ли прошуто, то задължително трябва да се  завие някаква мръвка, да се подправи със салвия и да се изпече. Пети закон на Пепа, откакто открих салвията като подправка.   Тук показвам как понякога завивам  една вредност - кренвиршите, но съм избрала марка, сравнително доказана при малотрайните колбаси, пък и веднъж на тримесечие няма да навреди никому. Но спасява вечерята за 30-на мин, особено, ако се приготвят и във въздушен фритюрник ( AIR FRYER). 

Необходими са: 

кренвирши (тези са на Попов) количество според гладните хора :-) 

ленти прошуто 

листа салвия 

Приготвяне: 

* Фурната се загрява на 200*. През това време се подготвя основния материал 
* Кренвиршите се срязват на две, за да станат по-къси и за да може за обвиването им да стигне 1 лист прошуто. Ако ги оставите цели си пригответе по 2 листа на кренвирш.
* Завиват се в прошутото и между тях се пъхва по листенце салвия. Ако обичате горчица, може да ги намажете тънко с нея.
* Нареждат се на хартия за печене в тава (по-чисто е) и пекат в загрятата фурна за 7-8 мин. Във въздушния фритюрник им трябват 15 мин. от пускането на уреда на 200*.
* През това време може да им приготвите всяка любима гарнитура - тук сме в сезона на аспержите и тези съм ги задушила с масло на тиган за 7-8 мин.

Салата от пържени патладжани

 

       Салата от патладжани, втори вид в блога. Първия съм го публикувала преди 15 години, но рядко ги правя, защото пърженето знаете не е много полезно, а е бавен процес и затова предпочитам да си ги хапнем с подлучено мляко. тази салата обаче (почти като моята) ядохме преди 10-на дни на екскурзията Армения/Грузия, където явно много обичат този зеленчук, защото го имаше под различна форма всяка вечер в ресторантите и в двете държави. Да знаете, че ползват и много орехи и магданоз :-) за мое нещастие.  Колкото и да го чоплех, доста от тревицата изядох. Дори тук, в салатата има. Снимки от Армения и Грузия може да видите тук, във ФБ, защото освен там са и само в телефона :-) Не се знае кога ще ги сваля на компютър. Тези две държави не мога да сравня с Мароко и Йордания, но пък имаше достатъчно манастири, катедрали, библиотеки, музеи и монументи, на които да се възхищаваме. Както и уредничеството в тях, зеленината и чистотата и в двете държави. Не мина и без дегустация :-) на вина и на коняк (т.е. бренди, тъй като коняк е само във Франция) На храна се наситих на хинкали, ядох вкусна шакшука, видовете гата (арменския хляб) и хачапури (ето тук в блога имам хубава рецепта за един вид хачапури). Всъщност всички предястия и салати бяха много интересни (и с много магданоз) и ще споделя още едно предястие, пак с патладжани, което много ми хареса. Малко разочарована останах от сервиза в ресторантите, но може така да действат с групите :) Да се разбира - веднъж вечеряхме 3 часа, друг път - за няма и час и ни събраха чините и5 платата със сарми. 

Ето и патладжанената салата: 

Продукти за 3-4 порции: 

2 големи патладжана
сол
олио за пърженето им

2 зелени чушки (Сиврия)
5-6 скилидки чесън
50 мл оцет (балсамов)
много магданоз

шепичка орехови ядки 

Приготвяне:
* Патладжаните се режат на ленти, или на кръгчета - на кой както му харесва.
* Посоляват се, или се поставят в пресолена вода за час.
* Чесънът, орехите  и магданозът се нарязват съвсем ситно и смесват с оцета.
* Патладжаните се отцеждат, измиват и подсушават на кухненска хартия, преди да се поставят за пържене в тигана.
* Пържат се в сгорещена мазнина от двете страни до зачервяване.
* Изваждат се на кухненска хартия или на твърда салфетка.

* След като се охладят, патладжаните се нарязват на едри парчета, а чушките - на тънки ленти.
* Върху тях се поставя сместа от чесън, магданоз, орехи и балсамов оцет и разбърква добре.
* По желание отгоре може да се поръси още магданоз 
Сервира се добре охладена.

Болярски сарми с месо и праз

 

      Рецепти за  сарми при мен много, най-вече в зелев лист. И всички с различни вкусове. С булгур, или с ориз, определено предпочитам да са с кълцано месо. Тези обаче са с по-различен вкус от всичките ми останали и ги споделям и тук :) когато не ме домързява да кълцам месото. 

Продукти: 

~ 1 кг зелеви листа, почистени от жилката (говорим за кисело зеле )

0,8-1кг шарено свинско месо
1 ч.ч. ориз (от 250 мл)
1 стрък праз лук
60-70 мл олио
1 ч.л. червен пипер
2 ч.ч. зелев сок (по 250мл)
1 равна ч.л. сол
1/2 ч.л. стрит сух джоджен
1/2 ч.л. стрита суха чубрица
1ч.л. сух стрит сух девесил (през зимата тези подправки обикновено са сухи)

1/2 ч.л. червен пипер
60г масло

 

Приготвяне:
* Месото се нарязва на съвсем ситни кубчета.
* Поставя се в мазнината, посолява и задушава под капак за ок 30 мин. на средна степен на котлона.
* През това време стръкът праз се нарязва на ситно. Прибавя се към месото и задушава заедно ок 5-6 мин.
* Прибавя се измития ориз и всичко заедно запържва 2-3 мин.
* Поръсват се подправките, червения пипер, разбърква се и тенджерата се отстранява от котлона.
* Оставя се малко да изстине и се завиват сармите  както обичате да ги правите, за тези, с кълцаното месо обичам да са по-големи и обикновено 1 лист разрязвам на 3-4 части.
* Завиват се не много стегнато и нареждат в тавата за печене.
* Наливат се двете чаши зелев сок и още чаша и половина вода (ако нямате прибран зелев сок, сложете само вода, но с 1 ч.л. лимонтозу и 1/2 ч.л. сол, разтворени в нея. )
* Тавата се покрива с лист алуминиево фолио и пече - първо на 250* за ок 20 мин (да се чуе цвърчене от фурната), а после градусите се намаляват на 170* и пече така около час.
* Развива се фолиото. В малка съдинка (тиганче, касерола, метална купичка) се разтопява маслото. Прибавя му се червения пипер и с тази запръжка се заливат сармите в тавата. Тавата се връща отново във фурната да се запекат за ок 10 мин.

Може да им направите млечен сос, или сервирате с кисело мляко.

 

Безглутенови соленки

 

       Днешната рецепта е по-различна от всичките над 1300 в блога :-) първо, че е без глутен - нещо рядко срещано тук и второ, че е приготвена от Жул, г-жа Стоева-Дучева. Но в качеството си на отговорен дегустатор я препоръчвам. Като всички сиренки на топчета  се прави бързо, а сигурно и в почти всеки дом, като у нас и у тях се намират различните брашна като нахутено, бадемово, че и хуск (тези ги ползвам за направата на малко-по-здравословни палачинки, с цел избягване на бялото брашно). С бадемовото са нежни, сигурна съм, че и с нахутено брашно ще са добри.

Продукти: 

130 г бадемово брашно 

150г твърда, жълта моцарела (за стъргане)

50 г бяло  саламурено сирене 

260 т пълномаслена извара 

4бр. яйца 

70 г масло 

3 с.л. хуск 

10 г бакпулвер (1 пак)

щипка сол 

и 2 щипки риган :-)

семена за поръсване - тиквени семки, черен/бял сусам, нигела (черен кимион)

Приготвяне: 

* Смесват се сухите съставки - брашно, бакпулвер, сол и хуск.

* В друга купа се  разбъркват яйцата със ситно натрошените  извара и сирене, настърганата  моцарела и разтопеното масло.

* Към тази смес се прибавят сухите съставки и  обърква добре, до получаването на еднородна маса. 

* Фурната се включва да загрява на 180*.

* Две тави (тези от фурната ) се покриват с хартия за печене. 

* Тестото се накъсва на приблизително еднакви  парчета и оформя на топчета. Нареждат се на хартията на 2-3 см. разстояние едно от друго, защото се разливат малко при печенето.

* Поръсват се със семена по желание. 

* Пекат се в загрятата фурна за ок 15 мин. 

 

 

Панкейк

 

       Пухкави дебели американски палачинки. А ние палачинки обичаме всякакви. Факт е, че предпочитам тъничките, като дантела, пък ако останат от тях и направя с портокалов сос съм много доволна :-)  Панкейк са по-дебели и по-малки от познатите ни тънки палачинки, правят се бързо и няма опасност да се скъсат при обръщането. Обикновено се заливат с кленов сироп, но аз ги предпочитам с мед, или както сега с някакво сладко, без добавена захар. 

       От известно време Жул само ми търси рецептата и последния път сериозно заяви, че е крайно време да я добавя в блога. Обещах :-) и изпълних. Това ми е основната рецепта (по Петя от Америка), по която ги правя откакто съм ги видяла преди почти 20 години в добрия стар форум на Гответе с мен, тотално затрит. Изпробвано е, получават се много добре и с всяко кексово тесто, тъй като гъстотата на тази смес е като за кекс. 

Продукти: 

2 ч.ч. брашно
2 с.л. захар
2 равни ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сода
1/2 ч.л. сол
2 ч.ч. прясно мляко
2 яйца
1/4 ч.ч. олио

масло за намасляване на тигана 

чаената чаша е с вместимост 240 мл. 

Приготвяне: 

* В купа се смесват сухите съставки без захарта. 
* В друг съд се разбиват   яйцата с  млякото, олиото и захарта. 

* Изсипват се към сухите съставки и разбърква до еднородна смес - трябва да се получи гладка,  без бучки, по-гъста от познатото ни палачинково тесто.
* Пекат се в тънко намазан с масло тиган, на средна степен на котлона - с черпак се сипва от сместа в средата на тигана (или ползвате малко тиганче, ако имате такова. За мен е по-удобно с него.)
* Щом започнат да се образуват мехурчета по повърхността, палачинката се обръща.

Гарнират се според вкуса - с пудра захар, мед, конфитюр или любимия на американци и канадци - кленов сироп.

Многозърнесто хлебче

 

        Или без бяло брашно. Скоро коментирахме с колежка храна, щадящо стомашната лигавица и до колко можем да вярваме на етикетите на хляба. Тогава тя сподели идеята на това хлебче, която е протеинова, с много зърна - разни семена, сушени зеленчуци и овесени ядки. Естествено ,че си направих :-) лесно е за изпълнение и засищащо хлебче. Единствената ми грешка (която упорито правя 2 пъти) е, че пекох в по-голямата си кексова форма и става по-тънко - около 5см е височината на хлебчето, но това лесно може да се коригира към по-високо, ако се изпече във форма, по-малка от 30/10 см.  Може да се прибавят тиквени и слънчогледови семки,но като за опити реших първо да пробвам с по-дребни семки.

Продукти: 

1 с.л. семена бял сусам 

1 с.л. семена черен сусам 

1 с.л. семена черен кимион 

2 с.л. едро смлени семена коноп 

1 с.л. сумак 

3 с.л. пържен лук (хрупкав, такъв  го купувам, или сушени зеленчуци)

3 с.л. трици 

3 с.л. царевично брашно 

6 с.л. фини овесени ядки 

200г извара 

400г кисело мляко 

1 ч.л. сода за хляб 

1/2 ч.л. сол  

10-15 г масло за намазване на формата 

Приготвяне: 

* Содата се разбърква в киселото мляко да се угаси - оставя се за 10-15 мин.

* Подготвят се всички семена, ядки, сол, трици, сушения лук и изварата в купа. 

* Прибавя се половината от шупналото вече мляко и разбърква добре, за да се раздроби хубаво изварата - да няма големи бучки. 

* Прибавя се останалото кисело мляко, царевичното брашно и разбърква - трябва да се получи гъстота като на кексово тесто. Тук малко зависи от гъстотата на млякото, моето беше различно и втория път ми пое още 2 лъжици овесени ядки, така че, ако трябва - добавете още овесени ядки извън тези в списъка с продукти. 

* Сместа се оставя да престои 30 мин. 

* През това време фурната се загрява на 200*, а формата се намазва с маслото. 

* Сместа за хлебчето се изсипва в нея и пече на 200* за около 25-30 мин - най-сигурна е пробата с дървено шишче, което трябва да излезе сухо. 

* Изважда се от фурната и оставя във формата за 8-10 мин, след което време се обръща и може да се реже. 

Ньоки с яйца и зелен лук

 

Жак Пепен е един от известните кулинари (познат основно от малкия екран), които много уважавам, заради бързите и свежи, лесни за изпълнение в голямата им част рецепти. Не, че няма такива с лист А4 продукти и готвене 2 дни, но повечето са простички и както той казва "Много приятели и готвачи са удивени как с няколко прости и лесни стъпки получавате такива великолепни ястия. Леснотата е едно от основните предимства във "Всеки ден с Жак Пепен" (книгата, от която е рецептата): простота и елегантност на идеи, техники на готвене, съставки, комбинации и поднасяне". От тази книга имам няколко приготвени рецепти, най-любимата от които е кюфтета от наденица с гъби върху полента и тартар от сьомга. И не са просто кюфтета - често препоръчва за готвене да се ползва каймата от наденицата, която е придобила много приятен вкус в червото.

Ньоки с яйца и зелен лук е лесна и много вкусна рецепта, за която е необходим само един тиган, продуктите и не повече от 15 мин време за приготвянето им.

Продукти за 2 порции:

2 яйца

32-34 бр картофени ньоки (с бройката ми беше по-лесно - пакетите, които тук се продават са по ок 400-500г)

200 мл вода

40-50 г масло

1 с.л. олио (при него зехтин, но ястието е с малко продукти и зехтинът щеше да се усеща осезаемо тук)

2 щипки сол

1 щипка прясно смлян черен пипер

1/2 ч.ч. нарязан зелен лук

2 с.л. течна готварска сметана (при него е заквасена)

2 пълни с.л. настърган пармезан/3 с.л. на люспи (или друго подобно твърдо жълто сирене)

2 с.л. хрупкав пържен лук (от мен, вместо трюфел, за цвят и хрупкавост)

Приготвяне:

* Яйцата се разбиват в купа с щипка сол и пипер, сметаната и оставят за по-късно.

* Ньоките се разстилат на 1 ред в тиган, заедно с другата щипка сол, половината масло и олиото; прибавя се водата; тиганът се затваря с капак и се оставят да поврат за около 3 мин.

* През това време повечето вода се е изпарила. * Прибавя се останалото масло и зеления лук се готвят, докато започнат да цвърчат (да се изпари цялото количество вода).

* Прибавят се разбърканите яйца със сметана, като непрекъснато се разбърква всичко в тигана за около минута - докато стегнат яйцата, но да останат меки рохки.

* Тиганът веднага се отмества от котлона и сместа се разпределя в 2 чинии.

* Поръсва се с пармезана и хрупкавия лук и сервира.

Яхния от телешка опашка

 

       Телешките опашки са деликатес, богат на костен мозък, желатин  и желязо :-) и са само за ценители. Не всеки би разбрал мераците да сложиш в чинията си парче телешка опашка, чийто кокал основно да осмукваш. Особено вкусни са на телешко варено, но и на яхния са чудесно предложение. У нас се знае, яхниите са харесвана манджа. Няма да забравя как преди много години, решила, че ще се сдобия с опашки, купих свински :-) познайте, тези малки, мазни къси парченца ню-ню месо върху кокал нямаха нищо общо с очакванията ми и телешките опашки. Не че по телешките месото е много, но пак е достатъчно. Сега гледам, че в доста магазини се предлагат, но тази моя си я поръчах от "Вино и мезе"/или Ферма "Шопар, бик и щука", които идват през седмица на фермерския ни пазар в Стара Загора. 

Продукти за 4 порции: 

1 кг телешка опашка, нарязана на парчета/сегменти
1 голяма (или 2 малки) глава лук
1 резен от глава целина (кръг с дебелина ок 1см.)
1 морков
1 зелена чушка
2 средни домата (пресни, или 200г консерва)
3 картофа
100 мл червено вино
~1 равна с.л. сол
1 равна с.л. червен пипер
1/2 връзка магданоз
1-2 щипки мащерка
~80-100 мл олио

Приготвяне:
* Парчетата телешка опашка се посоляват и запечатват от двете страни в половината от мазнината.
* Прибавят се ~ 2л. вода и оставят на ниска степен на котлона да къкрят, докато месото започне да се къса лесно от кокала. За това време половината от течността е извряла.
* В останалата мазнина се запържват за 2-3 мин. почистените и ситно нарязани зеленчуци - лук, чушка, морков и целина.
* Когато лукът започне да става прозрачен, се прибавя червения пипер, разбърква за 2-3 сек. и веднага се гаси със ситно нарязаните домати. Прибавя се и виното.
* Щом кипне, цялата тази смес се прибавя към готовата сварена телешка опашка, заедно с нарязаните на едри кубчета картофи.
* Ястието се оставя да къкри, докато омекнат и картофите - при мен това се случва за около 15 мин, но знаете, че зависи от сорта им.
* В купа/или дълбока чиния се изваждат няколко парчета картофи, които се намачкват фино в малко от соса на яхнията. Връщат се в яхнията и разбърква, за да се уплътни соса.
* Подправя се със ситно нарязаните магданоз и мащерка и отмества от котлона.

Задушени жабешки бутчета с песто от босилек

 

       Жабешки бутчета обикновено хапваме панирани. И това, откакто  преди 2-3 ги открих в Ах, Морето  и в Метро; не сме тръгнали на лов за жаби :-) макар първите, които ядох през живота си бяха уловени на село в реката. Връщам се на бутчетата и съвсем отговорно заявявам, че панирани са най-вкусни. Обаче напоследък съвсем не ядем пържено и се наложи да мисля как да ги правя. Веднъж правих само с бяло вино и соев сос - харесаха ни, но им трябваше още нещо. И тъй като месото е крехко, като бяло пилешко, не му трябва много готвене и на принципа на пилешките филета с песто наместих и бутчетата. Ами това е, за сега така ще се правят. 

Продукти за 2 порции: 

400-500г жабешки бутчета 

200 мл прясно мляко*** 

60 мл светъл соев сос 

60 мл сок от лимон 

60г масло 

1 с.л. песто от босилек 

60 мл бяло вино 

черен пипер 

***Това с прясното мляко го правя за изчистване на миризмата, ако има такава. Всъщност при тези "питомните" няма никаква миризма, но за свое успокоение все пак ги кисна за 2 часа в  млякото. 

Приготвяне: 

* Бутчетата се поставят в прясното мляко и прибират в хладилник за 2 часа. 

* Отцеждат се и подсушават с кухненска хартия. 

* Поръсват се с черен пипер. 

* Поставят се в широк тиган (с капак) заедно със соевия сос, маслото  и лимоновия сок. Котлонът се включва и когато започнат да къкрят, тиганът се затваря с капак и оставят да къкрят на ниска степен за около 10 мин. 

* През това време течността почти се е изпарила. Разбъркват се. 

*Прибавя се пестото, размито с бялото вино и готвят под капак още 6-7 мин, докато отново останат на мазнина. 

* Сервират се веднага :-) времето е студено и не предполага бира, но едно хубаво розе много им подхожда. 

Папарделе с тиквички алла Нерано

 

     По рецептата на Стенли Тучи за Спагети алла Нерано. Отдавна се каня да приготвя тази рецепта, но тези дни в една ФБ група мила дама ни подстрека :-) да сготвим по негова рецепта. Почти веднага се отзовах, не само защото много харесвам Стенли Тучи като актьор и кулинар, ами и защото никога няма да си простя, че преди 4 месеца на летището в Бергамо нямах смелостта да отида при този човек и поискам автограф, или снимка, или барем да го пипна   че е жив човек. Но часът беше малко след 4.00, летището пълно, първия път като се разминавахме си мислех, че сънувам още; на някоя от следващите обиколки по лентите казах на Илли че и жената с него е копие на жена му   и така си отидохме ние на контрола, а 2-3 дни след това той сподели в ИГ че са пътували от Милано/Бергамо ... и пак се ядосвам на себе си. Името му за пръв път ми се наби в Дяволът носи Прада, скоро изгледах Звездна нощ, а тези дни научих, че е играл в Бурлеска и ще си го пускам този филм да видя къде там е.

       Връщам се на готвенето   Тази рецепта ми се е набила в главата от епизод на В Търсене на Италия, където сготвиха лимонова паста с тиквички, а в книгата е Спагети с тиквички ала Нерано. Е, днес намерих 30 свободни минути и я направих. В неговите кулинарни предавания най-много харесвам това, че рецептите основно са простички, със сезонни и местни продукти, не особено връткави край котлоните. Тази е една от тях. Моите спагети са папарделе   много, много вкусни, но честно казано бих я предпочела с патладжан (или паста Норма, но може би защото патладжаните са ми по-любим зеленчук от тиквичките.

 

Продукти за 2 порции:
4 малки тиквички (наистина малки)
олио за пържене на тиквичките
2 с.л. песто от босилек (нямах пресен, цяла зима си ползвам от запасите песто във фризера)
3-4 лъжици зехтин
250 г папарделе (или друга паста с яйца)
сол на вкус
100 г пармезан
2 скилидки чесън (от мен)
Приготвяне:
* Тиквичките се измиват и нарязват на тънки кръгчета, посоляват се и оставят 40-50 мин. да се "изпотят". Това е на-дългото време от "готвенето"
* Олиото се загрява и в него се изпържват всички тиквички - Според големината на съда наведнъж, или на 2 пъти, олиото трябва да бъде поне 1,5см, а тиквичките - подсушени на кухненска хартия. Пържат се не до зачервяване, а до бледо порозовяване   Изваждат се да се отцедят на кухненска хартия.
* Пастата се сварява ал денте в подсолена вода.
* Изважда се в широк тиган, прибавя се зехтина, пасираните скилидки чесън и пестото.
* Разбърква се 2-3 пъти - за не повече от 2 мин.
* Прибавя се малко от водата при варенето и - около 100-120 мл. и половината от пармезана, настърган.
* Бърка се енергично, за да се разтопи сиренето. Когато течността стане с консистенцията на сосче   малко се сгъстява, се прибавят и изпържените тичквички.
* Разбърква се още минутка-две и разпределя в две чини. Поръсва се с останалия пармезан.

Супа Вишисоаз

 

       Супата Вишисоаз е класическа френска рецепта, в която главния продукт е празът - "лукът с образование", както на шега го нарича Жак Пепен. Супата носи името си от френския курортен град Виши. Приготвя се с малко продукти и бързо, а за ужас на авджи Стоев е крем супа  този модел супи, които той не уважава. Добре ,че си имам верни последователи за крем супите и я споделих с тях. Иначе казано - малко по-различна крем супа от картофи. Сервира се студена, със заквасена сметана и солени пръчици, или крутони.

Продукти за 4 порции:
бялата част на 3 стръка праз лук - парчета по ок 20 см
3 средни картофа (~600г)
1,5 л.бульон (моят беше пилешки)
150-200 мл течна готварска сметана
2 лъжици масло

за поднасянето:
заквасена сметана, крутони и зелени пера пресен лук

Приготвяне:
* В тенджера се налива бульонът и слага да заври.
* Прибавят се обелените и едро нарязани картофи и почистеният праз, нарязан на парчета по 3-4 см.
* Посолява се, ако бульонът е безсолен (но моят е солен, затова не съм писала сол в продуктите) и се вари до омекване на картофите.
* Пасира се до пълна гладкост и разрежда със сметаната до желаната гъстота. Аз сложих 150 мл и ми се видя добре, но като изстина се сгъсти още и определено си имаше нужда от тези 200мл сметана. Но все пак зависи колко от бульона е изврял при готвенето на супата.
* Маслото се разтопява и прибавя към горещата супа.
* Разбърква се и оставя да се охлади напълно, преди да се сервира с лъжица сметана, малко зелен лук за цвят и крутони по желание.