Мариновани репички

 

       Тези репички миналата зима ги препоръча девойка от ФБ групата ни, като полезни  за понижаването пика на кръвната захар. И нали се борим с леко повишените нива на кръвната захар у нас, направих няколко пъти миналата зима, но тази есен ги бях забравила. Докато не видях репички на пазара :-) . Не знам дали и колко помагат, защото не съм мерила толкова усърдно кръвната си захар, но са чудесна добавка към всяка солена закуска. По препоръка на Злати трябва да се приемат сутрин по 5 кръгчета. оцетът е чудесен за овкусяване на салати, може да се използва и още веднъж да се нарежат репички в него, а ако обичате като мен оцет :-) може да си пийвате и така от него. 

Чак рецепта - няма. 
Репичките се нарязват на кръгчета и заливат с хубав, истински ябълков оцет. Моят истински е домашен :-). Ако ги нарежете вечерта, до сутринта са си пуснали цвета в него, те самите са станали в еднакъв червен цвят и са готови за хапване. 

 

Туршията на мама

 

      За мама това е салата   . Рядко я правя, тъй като тази се нарязва, поръсва със сол и захар и оставя 12 часа да престои, преди да се залее с маринатата. При мен туршии много :-) и всичките си ги харесвам. А и големите деца уважават всяка туршия. Тази е от сладникавите. От долните продукти излизат 4 буркана по 1,1 л. Все още има време да приготвяте зимнина, ако решите да правите тази, премерете зеленчуците и ако са повече -  увеличете подправките и течностите право пропорционално. Зеленчуците са такива, каквито обичаме - карфиол, зеле, кервиз/целина и моркови. Понякога и камби, но съвсем малко - за цвят. Мама слага по 2 аспирина на буркан, но аз държа на студено в хладилника, тъй като са малко буркани и  не слагам този "консервант". 

Продукти: 

~4 кг. почистени зеленчуци:
средна глава карфиол, средна глава зеле (кьосе, ок. 1,500 кг - то не е толкова сбито и ни е по-вкусно), 7-8 моркова и 1/2 връзка целина/кервиз

300г захар
100г сол
700мл оцет
700мл вода
4-5 зърна бахар

Приготвяне:
* Зеленчуците се измиват, почистват и нарязватна сравнително дребни парчета/розички в голяма, подходяща да събере всички продукти тава.
* Поръсват се захарта и солта и разбърква много добре.
* Оставят се на хладно място за 12 часа.

* Сокът, който зеленчуците са пуснали се отцежда, а те се пълнят в буркани - при тази туршия пълненето е лесно, тъй като зеленчуците са омекнали и бурканите се пълнят добре.
* В тенджера се сипва оцетът, сокът от зеленчуците и водата, прибавят се зърната бахар.
* Сместа се кипва и оставя да охлади - до около 40* - кутрето да търпи.
* Заливат се зеленчуците в бурканите, затварят и оставят на хладно място.
* Готова е за 5-6 дни.

Пукани люти чушлета с мед

 

         Пукани  чушлета обичаме всякакви - и на зимнина, и посред лято, набързо направени. Фаворити за зимата са ни тези, в сладко-киселия сос. Тези дни обаче децата ме провокираха и въпреки, че не мислех да правя през лятото, веднага опуках 2 тигана :) Да, на котлона най-добре и бързо се опукват на тиган, или върху еднократна алуминиева тарелка. Тя е по-тънка и дори я предпочитам, когато  пукам за в буркани за зимнина. 

Продуктите за 2  бурканчета х 400мл : 

250г люти чушлета
1 среден морков (обира малко поне лютивината на чушките)
100 мл. оцет
3 с.л. мед
1 равна с.л. сол
копър и магданоз

Приготвяне:
* В купа се смесват и разбъркват, докато медът се разтопи: оцета, солта, меда и ситно нарязаните подправки.
* Морковът се бели и нарязва на тънки ленти; поставя се в купата. Ако обичате моркови, може да сложите 2-3.
* Чушките се опукват - където желаете - с горелка, на грил тиган, тиган, алуминиева еднократна форма, на скарата, или във еър фрайера и веднага поставят в купата със соса.
* Купата се затваря с капак и разклаща от време на време. Хубаво е да престоят 24 ч., но и на шестия час  са готови за хапване.  Може да се съхраняват в купата, ако се затваря добре, а могат се прехвърлят и в бурканчета, както направих аз. 

* Съхраняват се в хладилник. За зимнина  горе в публикацията са другите, това малко количество е за хапване за 1-2 седмици. 

Печени червени чушки в буркани

 

        Едва ли има семейство, в което не обичат печените червени чушки. Е, нашите не са от тях. Преди ерата на фризерите правехме по 20-на буркана, които до никъде не стигаха. Т.е. имаше само за зимата, за разумно ползване, не до нова реколта. Тогава и в магазините нямаше целогодишно зеленчуци. Преди 30-на години купихме първия фризер и естествено печените чушки вече слагахме там. Слагахме във фризер по всички чути/прочетени методи - с дръжки/без дръжки, необелени с люспите, бланширани, с аспирин.... И както за лютеницата минахме през поне 7-8 варианта, че да стигнем до нашия, така и с чушките :-) Почистени от семки, печени, обелени, отцедени  и в пакетчета във фризера. Неудобството след буркана е, че ако ти се дояде - трябва да чакаш да се размрази. Както с месото :) което трябва и да се сготви след размразяване, затова продължаване да правим буркани с месо. 

Това не е точно рецепта, но е нашия начин да подготвяне на чушките за в буркани. Защото сме имали години, когато са бомбирали и отивали на боклука. 

Чушките се измиват, почистват от дръжки и семници и пекат. Задачата за всички печени чушки тази година се падна на авджи Стоев. 

Следва белене. Ама много хубаво, не на чешмата, но с мокра ръка да се почистят всички черни останали парченца. 

Посоляват се - всяка поединично и нареждат  с отвора надолу ветрилообразно в тава, която е повдигната от единия край на нещо :-) дъска, трупче, чиния..... около 4-5 см.  Тавата не се пълни - оставя се свободна 1/3 от нея, където да се събира сока от чушките. Отвора на чушките е надолу, за да може се отцеждат в наклонената тава. 

Ние отцеждаме поне 6-8 (до 12 часа), като сокът, който отделят го събираме с чиста гъба и изхвърляме. 

Следва пълненето в буркани :) когато са прави се уплътняват по-добре. Между тях стръкове  магданоз  (може и нарязан, но така стръкчетата се отделят много лесно) , скилидки чесън и кръгчета моркови. 

Бурканите се затварят, запечатват с капачките  - гледам да са Омния, за да мога и след запечатването да мина ръба на капачката с гърба на ножа, да стегне силикона по-добре при стерилизирането. 

Поставят се в съд, който ще ги събере - на дъното или кърпа, или  някаква скаричка , Покриват се с 1см вода над капачката и включват да се стерилизират. Когато заврат,  засичаме 12-15 мин.  , веднага изваждаме от врялата вода и обръщаме на капачка, докато изстинат напълно. 

Сладко от бели череши

 

       Сладко от бели череши за пръв път опитах от приятел през далечната 2010 г :-) и мнението ми, че "все череша" се разби на пух и прах. Тук белите череши са голяма рядкост. Толкова, че я ги видя веднъж на година на пазара, я не.  Пролетта на 2018-та колежка ме уреди и тъкмо да ми ги донесе през деня, паднах, та си строших ръката и пак ми се разминаха. Миналата година купих, но.... изхвърлих, беше поръчка и не отворих торбата да ги видя вътре, а те изгниващи вече. 

       Стига толкова хронология :) Но се надявам занапред да   попадам по-често от  5 години на бели череши. Тези не са съвсем жълти, сорта им е жълто-червен, но пак са много сладки и ароматни. Вчера публикувах рецепта за  печено сладко от череши, днес белите ги направих по другия метод - с отложено варене :-) По двата начина може да се направи сладко с всякакъв вид череши и вишни, но този е по-подходящ за по-нежните светли плодчета. 

       И тъй като всяка година, като минава сезонът на сладката, аз се чудя дали да си купувам машинка за чистене на костилките, или не, ще споделя най-лесният начин, който открих за себе си тази пролет за почистването им. Пробвала съм разните джаджи, които продават, включително секретна игла, отвертка, фиба, клечки за суши. Става, пипкаво е и цапа. В групата ни във ФБ някой писа за сламка и пробвах :) Килограм и половина изчистих за 30 мин - една серия на "Приятели", без никакви поражения по покривката и по тениската ми. Само дето моите сламки бяха от онези био, картонените и всяка страна на сламката издържаше  на 10-на череши. Затова нарязах няколко сламки и щом се намокреше там и смачка - следващата. На страницата ми във ФБ се вижда. Но и разбрах къде продават метални сламки и със сигурност ще си купя, защото ми се иска и малко сладко от вишни да направя. За асортимент, пък и без друго последните 2-3 години правя сладката с минимално количество захар, или без. Излязоха 7 малки, различни по мл бурканчета, но общото количество на готовия продукт е ок 900 г 

 

Продукти: 

1,5 кг бели/светли череши 

300 г захар 

10 г лимонтозу 

Приготвяне: 

* Черешите се измиват, почистват от дръжките и костилките. 

* Поръсват се с половината количество захар и оставят на хладно да престоят 6-7 часа. 

* В тенджера се кипват 100 мл вода с останалото количество захар. Сиропът се вари 5 мин. 

* Прибавят се посипаните със захар череши и  когато всичко заври, се оставят да къкрят 5 мин. Разбъркват се съвсем внимателно, за да не се накъсват плодовете. През това време се образува и вдига пяна, която внимателно се обира. Това с добавянето на масло в края, което ще обере пяната и тя ще изчезне пробвах 2-3 пъти миналата година и нито веднъж не изчезна. Така че си обирам пяната :-) . 

* След като поври 5 мин. тенджерата се отстранява от котлона и оставя да се охлади напълно - около 2 часа. Това е всъщност дългата част  на правенето на това сладко - изчакването между трите етапа на варене и преди това със захарта. Степента на котлона при всяко поставяне да се вари е на мах

* Отново се поставя на котлона, изчаква да кипне, засичат се отново 5 мин и пак се обира пяната, а сладкото или се разбърква много внимателно, или не, защото всъщност няма нужда. 

* Отмества се от котлона и оставя да се охлади отново 2 часа. 

* Последният, трети път  се поставя на котлона да кипне, изчакват се 2-3 мин, прибавя се лимонтозуто, разбърква се !отново внимателно! и още горещо се насипва в приготвените сухи бурканчета. Които се затварят с капачка и обръщат на нея да изстиват - за ок 40-50 мин. 

Сладко от череши на фурна

 

     Тази пролет си отядохме на много сладки череши. Нямах намерение да правя сладко, заради пипкавата работа по ваденето на костилките :) но се полакомих и едната вечер прибрах с 4кг много сладки и добре узрели череши, които си търсеха майстора :) на сладкото. В последните  години освен, че слагам минимални количества захар на сладката си, почти всички ги правя  във фурната. Не, че не кипи и не пръска, но поне е във фурната. При добро желание и подсещане на време дъното и страниците на фурната може да се покрият с листове алуминиево фолио.  Но това е само, когато се сети човек. Аз се сетих, че съм  го правили при сладкото от сини сливи едва, когато стържех загорелия карамел от дъното на фурната. Със сигурност ще направя още една доза - варено с отлагане, но ако намеря бели череши, или пък вишни,  че след направената ревизия на сладката от миналата година нямаме нужда от много. 

Продуктите са: 

2кг измити, почистени от дръжки  и костилки череши (теглото е след почистване)

~400 г захар 

1 пак лимонтозу/10г 

Приготвяне: 

* Почистените череши се поставят в дълбока така и покриват със захарта. 

* Оставят се да престоят 3-4 часа. 

* Пекат (силно казано, изваряват се ) в почти най-долната част на фурната за около 50 мин, в зависимост от това колко сироп са си пуснали. През това време се наглеждат и задължително разбъркват, защото пяната се вдига дори във фурната и кипи :) 

* Когато течността се изпари,  се пробва с капка от соса дали се задържа, да не се разлива и ако е така -  прибавя се лимонтозуто, разбърква се и връща във фурната за още 3 мин. 

* Още горещо се насипва в сухи бурканчета, затваря се с капачка и обръща на нея - за около 40 мин. 

Сос Маринара

 

       Сос Маринара е любим мой вкус от  Средиземноморието. За приготвянето му са необходими само няколко продукта – домати, лук, чесън, зехтин, вино и подправки - все ароматни. Най-често използваните са риган и босилек, но към него могат да се прибавят и много други, които да му придадат съвсем различен вкус – магданоз, каперси, червено вино.. Естествено, най-добре  е да се приготви през лятото със слънчеви домати, но когато сосът ти (моят домашен доматен сос) свърши по средата на зимата, правиш от консервираните домати. Лесен  е за приготвяне - всичко се слага наведнъж, но изисква повечко време покрай котлона - изварява се бавно, за могат подправките да отделят своите аромати и се смесят помежду си.
       Сосът Маринара, както всяка зимнина, може да се приготви, напълни в бурканчета и стерилизира, ако го правите през лятото, с голямо количество домати. Сега през зимата от 3 консерви/буркан Омния по 0,800л домати излиза количество за почти месец  може да си напълните с врелия сос 2 по-малки буркана (по ок 400мл) и обърнете на капак да се вакумират, а останалия сос използвате в момента - както аз ще направя утре с едни ньоки. Много подходящ за всякакъв вид паста, пица, печени зеленчуци, пържени кюфтета  и ньоки.

Продукти:
3 консерви по 0,800 л домати (ако го правите с пресни домати, това са ок 2,5 кг )
1 глава лук
4-5 скилидки чесън
1 ч.л. сух босилек (или 20-на листа пресен )
1 ч.л. сух риган (пресен не ползвам, харесвам аромата на сухия)
резен целина ок 100 г (купувам глава целина, почиствам, беля, нарязвам на филии и прибирам във фризера. Когато ми потрябва си вадя по една)
100 мл. зехтин
1 дафинов лист
100 мл червено вино
3-4 с.л. захар
Сол - на вкус, трябва да се пробва, тъй като в консервираните има.

Приготвяне:
* Първо си изберете широка и дълбока тенджера  в широката по-лесно извира водното съдържание, а трябва да е дълбока, защото сосът хвърля доста пръски, докато се вари.
* Лукът и целината се нарязват на ситно и се запържват за минутка в зехтина до златисто.
* Доматите се пасират грубо, или намачкват с ръчната преса за картофи.
* Прибавят се в тенджерата, заедно с виното, пасираните скилидки чесън и всички останали подправки (без солта) .
* Сосът се оставя да къкри на слаб огън около час и половина.
* Готов е, когато остане почти половината от първоначалното количество.
* Ако трябва да се посоли - сега е моментът 

Тук вече решавате какво да го правите - в хладилник може да съхранявате спокойно до седмица. З атворен горещ, в хладилник, издържа до 2 седмици. Затворен врял и обърнат да изстине на капачката си - издържа 3-4 месеца.

Сладко от райски ябълки и портокали

 

       Ако и на Вас Ви е омръзнало да проверявате райските ябълки  ето една идея да оползотворите малко. Два пъти тази година ни подаряват и само авджи Стоев ги яде с лъжичката, като омекнат. Малко късно научих, че се прави и чипс от райски ябълки, но си оставям заданието за следващата зима. Ако познавате този плод, знаете, че трябва да се остави да омекне, за да се яде. За сладкото трябват сравнително твърди плодове - не съвсем прясно обрани от дървото, но и да не са меки като  слънчев домат, примерно, като се стиснат с ръка. Тъй като този плод не е особено ароматен, прибавих и портокал.

Продуктите са за 1 доза от 5 бурканчета по 200г
1,5  кг райски ябълки
2 портокала
600г захар
500 мл вода
5г лимонтозу

Приготвяне:
* Ябълките се почистват, белят и нарязват на кубчета с големина 1,5-2см приблизително.
* Портокалите са накисват за 30 мин. във вряла вода, с поставена лъжичка сода за хляб в нея - така се опитвам да се убедя, че излизат малка част от препаратите, с които се третират.

* В тенджера се поставят водата и захарта и кипват.
* Настъргва се кората на единия портокал и прибавя към врящата вода.
* Оставя се така да поври 10 мин и корите се изваждат.
* Изцежда се сокът от двата портокала и прибавя в тенджерата.
* Захарния сироп се вари, докато остане наполовина.
* Прибавят се нарязаните райски ябълки.
* В началото на варенето се обира пяната, която се появява отгоре.
* Вари се, докато се сгъсти - с лъжичка се гребва от сместа и поставя в равна чиния; оставя да се охлади и като се наклони чинията - то трябва да се стича едва-едва; да се задържа на купчинката.
* Прибавя се лимонтозуто, разбърква още минута и насипва вряло в приготвените бурканчета.
* Те се обръщат на капачката си и се оставят така да се охладят.

 

Айвар

Айварът е вид студена разядка, която много наподобява на нашата лютеница. Само че без домати. Може да се хапва като салата, гарнитура, разядка, или просто намазан на филия. Думата „айвар“ е събирателна за студени разядки. При западните ни съседи има стотици рецепти и всеки етнос твърди, че тяхната рецепта е оригинална. Оригинал по сръбски, македонски, босненски.....Основните продукти са печени чушки, патладжани , олио, сол, оцет и захар. Македонците претендират (както за всичко), че техният е оригинален и се прави само от чушки и сложи ли се патладжан - става пинджур (но в пинджура има лук, моркови, домати... ) Скоро ни попадна и изгледахме техния ситком "Преспав", в който се самоиронизират с пословичните си претенции за исторически притежания, дори на финала включиха и цар Самуил (нали е починал там). Като знаем историята и докъде се е простирала Първата Българска държава на Симеон Велики те са си прави.

Връщам се на айвара и моят начин на приготвянето му, който много се хареса на големите деца (от малките все още чакам мнение) и със сигурност ще го правя пак. И наричаме така, въпреки че е с повече подправки Само че със сигурност няма да бъде във фурната, защото колкото и да е дълбока тавата, пръскането и цапането е прилично и не бих си го причинила при положение, че мога на село, на огън.

Приготвянето му е доста по-бързо и лесно от лютеницата, при която само меленето и изваряването на доматите отнема половината от времето за приготвяне. От това количество излязоха 14 бурканчета :) но в различни мерки - от 0,250до 0,520кг Така че ако решите да направите по тази рецепта, пригответе си повече бройки - пък колкото се напълнят :) , а ако обичате и люто, може да добавите и няколко (малко или повече) люти чушки.

Продукти:
5 кг печени червени чушки (теглото е в изпечен, обелен, без семената вид)

2 кг печен патладжан (печен, обелен)

300 мл олио 

150 мл оцет 

2 с.л.  сол ***

10 с.л. захар***

1 голяма връзка магданоз 

1 с.л. кимион 

1 с.л. сух босилек 

5-6 скилидки чесън 

*** Солта и захарта са на вкус. Затова опитваме към края и когато е готова - оставя  следа от лъжицата при разбъркавенто, добавяме още, ако трябва. Сол има при посоляването на патладжаните. Сладостта зависи от вида на чушките - колкото са по-червени и месести, толкова по-малко захар. Ако  по чушките има зелена част - не са толкова сладки. Затова може да  започнете с половината количество захар. Опитването става като се извади лъжица от сместа и остави да се охлади напълно. Защото топлият и вкус е подвеждащ :) 

Приготвяне: 

* Зеленчуците, както и горе писах,  са предварително изпечени. Чушките са без семена и обелени от люспите, отцедени за 12 часа (една нощ);  патладжаните  са обелени, почистени с нож от голямата част от семките, посолени и оставени на наклонена повърхност - повдигната в единия край тава да се отцедят за същото време.

* Смилат се на машина за мелене на месо :) 

* Поставят се в дълбока тава, на дъното на фурната и започва изваряването/пърженето и :) на 200*.  От височината на тавата трябва да останат ~ 3 см. свобдни , за да не кипи материалът във фурната. Ако имате кураж и голям котлон, цялото това изваряване може да го направите на котлоните. 

* Следва   разбъркване през 10 мин - няма опасност да загори, но така продуктите се смесват по-добре.  Общо взето  айварът се приготвя за около 2  часа от момента, в който заври сместа (появят се първите мехурчета в сместа)  Времето определено зависи от количеството вода в зеленчуците и степента на фурната/котлона . 

* След като  измине един час от завирането на почти-айварът в тавата :) , в тенджера  на котлона се кипват олиото, оцета,  половината сол и захар, ситно нарязания магданоз, пасираният чесън  и останалите подправки  ( получава се марината от тях) 

* Изсипва се при сместа във фурната на 2-3 пъти  и бърка, вече през 5 мин, докато сместа  поеме тази марината.  Това отнема още около 30 мин.  А след следващите 30 мин. при разбъркване на сместа лъжицата започва да оставя следа   пътечка, което означава, че нашият айвар е почти готов. 

* Изважда се по лъжица, оставя да се охлади и пробва - ако трябва се прибавят още сол и захар. Подготвят се и бурканчетата за пълнене - трябва да са затоплени, а това се получава, докато стоят  в задния край отгоре на печката по време на приготвянето на айвара.  

* Готовият айвар се насипва в загретите буркани, които се затварят веднага с капак и обръщат на него. Покриват се с няколко дебели кърпи и оставят така, докато напълно изстинат. 

Финалът :)  Когато айварът беше готов, извадих тавата от фурната, оставих за 10 мин. да се охлади и пуснах пасатора     за да скрие всичките парченца магданоз, но не пасирах съвсем до гадко.  След което я върнах във фурната за още 15 мин. и тогава напълних в бурканчета. 

Сладко от диви ягоди

       Хващайте баирите, докато все още има диви ягоди :) Поне при нас на пазарите такива деликатеси не се продават. Вярно, че брането и чистенето после са истинско изпитание за търпението, но пък всяка ценна лъжица от това  ароматно сладко си струва. С четири ръце  за един час - толкова - 700г набрани ягоди. И доволно хапнали. 

       Както знаете и се вижда, тези съвсем дребни плодчета нямат нужда от дълго варене, за да не се превърнат в каша.   Сладкото се приготвя за 10 мин, което е нищо като време на фона на брането и почистването. Резултатът - 3 безценни бурканчета от по 250 мл. :) и няма как дегустация на сладкото без палачинки. 

Необходими за една такава доза със 

700 г диви ягоди 

150 мл вода 

300г захар 

1/2 ч.л. лимонтозу

   

Приготвяне на сладкото: 

* Водата се кипва със захарта  и оставя да изври, докато количеството остане  долу-горе наполовина.

* Прибавят се почистените, измити и отцедени от водата ягоди. 

* Варенето продължава на сравнително силен котлон, за да може по-бързо да се изпари течността. 

* Добре е да се вари в дълбока и широка тенджера, за да не изкипи :) Тук е моментът да се обира и пяната, която се появява по време на варенето му. 

* Вари се около 7-8  мин, през които се разбърква  - пробва се като се извади лъжичка и постави в студена чиния - след кратко охлаждане, сладкото трябва  бавно да се стича (Времето зависи от силата на котлона и ширината на съда. Започнат ли да се появяват балони в сладкото, които пръскат :) значи е готово).  

* Прибавя се лимонтозуто,  разбърква се минута и се пълни в предварително подготвените бурканчета. Затварят се и се обръщат на капачката, докато изстинат.