27 декември 2013 г.

Панирани калмари

До скоро панирани калмари правих от пакетче :) полуфабрикат. Само да ги изпържа. И рядко, че такива морски деликатеси  старшия любимец не яде и се съобразявам основно с него. Но младшите любимци пък харесват така приготвени в лют сладко кисел сос, а както е известно  полуфабриката у нас е на почит само когато е  приготвен от мен ;D. А след като се сдобих с над килограм туби от калмари, логично беше  да се опитам и с тях. Пък за  за всяко нещо си има първи път.  Т.е. втори. Първия път панирах в белтъци и изпържих, но не се получиха хрупкави. а това беше целта - да са хрупкави кръгчетата. Това е резултата от втория път - хрупкави панирани калмари, гарнирани със сос Айоли


Продуктите са: 

почистени туби калмари  (6 бр.) 
сока на един лимон, щипка сол

1 ч.ч.  брашно, 1/2 ч.ч. царевично брашно, 1 ч.л. червен пипер и 1/2 ч.л. сол 

2 белтъка 

1/2 ч.ч. галета и 1/2 ч.ч. царевично брашно 

олио за маслена баня 


Приготвяне: 

* Тубите калмари се нарязват на кръгчета с широчина 0.8 до 1см. 
* Поливат се с лимоновия сок; посоляват и разбъркват. Оставят се за час да се мариноват. 

* В найлонов плик се смесват брашната, пипера и солта. 
* Белтъците се разбъркват с вилица. 
* Отцедените шайби от калмари се пускат в плика с брашната; плика се разтръсква добре с ръка, за да се овалят хубаво в него.  (количеството им е повече, затова това упражнение  го направих на два пъти). 
* След това всяко кръгче се изважда от плика, потапя се в разбитите белтъци; овалва се в сместа от галета и царевично брашно. Нареждат се на хартия за печене, или свежо фолио, докато се  панират всички шайби. 

* Пържат се в маслена баня за по минута и половина/две от всяка страна. Готовите калмари  се изваждат  с решетъчна лъжица на кухненска хартия да се отцедят от мазнината.
* Сервират се топли, с лимонов сок :) или със сос Айоли. 


***Пърженето става бързо на силен огън (и поне 3см. мазнина в съда за пържене и степен на котлона 10 от 12 пр.). Известно е, че ако се препържат (или преварят) калмарите стават жилави. Ако се овалват и пържат едновременно  ще трябват още две помощни ръчички. Затова аз приготвих "на сухо" всичките. Част от тях панирах, а другата част  прибрах във фризера да замръзнат. А след като замръзнаха така на шайби ги прехвърлих в найлонов плик и отново прибрах във фризера. На замразените също им трябва малко време за пържене - не повече от 2 минути. 

За сос Айоли: 
2-3 ск. чесън
100 мл. зехтин/олио 
1 жълтък 
1 ч.л. горчица 
2-3 с.л. сок от лимон 


Всичко се поставя  в  купата на пасатора и след 20-30 сек. соса е готов :) 

22 декември 2013 г.

Линцерови сладки

     Сигурно на всички им е омръзнало в последните две седмици да гледат сладки в интернет, но това е положението - работилницата за сладки е открита smile1 Аз ще покажа Линцеровите сладки на Наталина flower, на които им трябваха два дни "отлежаване", за да бъдат много харесвани и у нас. И без всякакви предисловия, тъй като гърба ми блокира и седенето е трудна работа
Благодаря ти за сладката рецепта, Нат! flower




Продукти:

500г брашно
250г масло 
200г пудра захар
4 жълтъка
фино настъргана кора на един лимон
1 ампула есенция бадем 

за слепване - мармалад (най-добре червен), аз обаче ползвах от сини сливи 
пудра захар за поръсване

Приготвяне на сладките:

* Брашното и захарта се пресяват в дълбока купа.
* Прави се кладенче и в него се поставят  жълтъците, кората на лимона, есенцията  и мекото масло
Омесва се до гладко тесто, прехвърля се на домакинско фолио, завива и оставя да отлежи  - според Нат - най-добре и за една нощ, моето отлежа 24ч.в хладилника. 
* Тестото се разделя на две и всяка част  се разточва на кора - 0,5см дебела. 
* Изрязват се  различни формички  с такава големина, че в средата им да може да се изреже една малка фигурка. Бройките трябва да бъдат по двойки - колкото цели изрязани формички, толкова и с отвор в средата. Останалото тесто се събира и отново омесва, разточва, изрязва...... 
Пекат се на хартия за печене, или в ненамаслена тава;  в предварително загрята фурна ~  170°,  до бледо порозовявяне - трябва да се наблюдават, защото стават много бързо. 
* След като изстинат добре се слепват със сладкото и поръсват с пудра захар. Съхраняват се в добре затворени кутии (които се оказаха проблем, покрай тези празници) 




Ето и обзор на  празничните сладки :)  


18 декември 2013 г.

Ябълки "Бон Фам"


Странно име, а :smile1:  Най-точно казано това са  Печени ябълки. 
Ябълки и плодове зимата печем всякакви (сега им е сезона), но обикновено със захар, или мед. Преди време дори пекох едни с кексова плънка, но снимката имаше много екзотичен вид и освен най-близките ми хора, други не я видяха.
А тези ябълки са напълнени със сладко, смесено с мед и масло; така ги видях в предаване на  Големия Жак Пепен, затова и тук така ги записвам. Той ги изпече в нормална фурна, а тези аз - изпекох в крок-пота, който е перфектната тенджера за печене на плодове. 


Продукти:
6 големи ябълки 

За всяка ябълка по:
2 ч.л. сладко от кайсии (сигурно може и друго, по кисело) 
2 ч. л. мед 
по 1 с.л. масло 

виното от мен :) ~ 60-70 мл. 

6 кръгчета с хляб, малко по-големи от диаметъра на ябълките 


Приготвяне:
* Фурната се загрява на 190 градуса.
* С помощта на специален уред или нож се изважда сърцевината на ябълките.
* С остър нож се прави плитък прорез (около 2-3 мм) в кората по цялата обиколка на ябълката, на около 1/3 от върха ѝ, за да прилича на капаче щом се опече.Ако не се направи този прорез,  при печене ябълката може да се пръсне, затова е добре поне да се надупчи ябълката на няколко места.  
* Подреждат се  ябълките в по-висока тавичка - всяка, на кръгче хляб. 
* Сладкото и медът се смесват. 
* В отвора на всяка ябълка се поставя по 1 пълна с.л. от сместа и  парче масло.
* Виното се налива в купичката, за да се разтвори останалия мед и сладко в него. 
* Течността се изцежда в съда за печене. 
* Ябълките се покриват с фолио и пекат 30 мин. на 180*. 
* Развиват се, поливат се с отцедения сок и пекат още 20 минути. 
* Накрая трябва да са сочни, кафяви и меки на пипане. Без сос - хляба е  трябва да е поел малкото останала течност.
* Може да се сервират с ванилов сос, цедено мляко ли заквасена сметана. Тук е със сметаната.

Това за печенето във фурната е както го направи Ж. Пепен.

В Крок-пот времето за печене е 3ч. на ІІ степен.



16 декември 2013 г.

Пенеделник :) Пожелахте.... Попара


Да сте виждали рецепта за попара в готварска книга? Grin  Аз поне не съм, или не помня. В последните лъскави готварски книги пък съвсем я няма. Наскоро в едно "социологическо проучване" на страницата на блога във ФБ попитах кое простичко нещо липсва тук, тъй като с изтънчени и модерни ястия навсякъде е пълно (дори тук от време на време преминават, като едни изчакващи  ябълки Бон-фам в следващите дни).  Та Док си поиска попара. Попарата едва ли е любима храна от всяко детство. Включително и от моето. Аз я преоткрих като доста по-голяма, гимназистка, когато чинка ми правеше на братовчедите. Ама много ми хареса нейната  :innocent:  
Освен сирене и масло, тя слагаше и захар и така  попарата ми стана любима. А по-късно такава я правех и на моите деца, едното от които и днес може с мерак да хапне една попара.
Общия ми детски спомен (и не само моя вярвам) е за надробен хляб в паница, парче масло и сирене и чака да се събудим, за да ни я залеят с вряла вода. 

По-късно видях и опитах и вариант с червен пипер и запържено масло, но определено не е моята.

Надробения хляб, залят с врялата вода ми се превръща на каша. През времето, когато Стоев-младши беше съвсем малък пък, всичко беше с купони и чат-пат пускаха луксозните франзели свободно. Ей тогава бяха накупила и изсушила едни десетина франзели, с които открих, че с изсушения хляб попарата не прилича на каша, а си остават цели залъци, макар и напоени.
И сега, когато реша, че закуската ще е попара, нарязвам хляба  на филии от вечерта и го оставям до  сутринта да изсъхне. 




Ами ето и рецепта ;D;D за попара: 

2 (изсушени) филии бял хляб (с черен не е хубава, правила съм, не ми харесва) 
бучка сирене (количество по желание, колкото повече, толкова по-добре) 
кубче масло (колкото кибритена кутия) 
2 с.л. захар 

* На дъното на паницата се натрошава сиренето. 
* Филиите се начупват на  едри хапки върху него. 
* Маслото се рязва на 2-3 парчета и се подпъхва под хляба.
* Отгоре се поръсва захарта. 
* Залива се с вряла вода, но не до ръба на съда, а около 1,5-2 см. по-надолу и веднага захлупка с чиния или капак, да се задуши хляба за 5-6 мин. 
* Обърква се внимателно, да се запазят хапките, а не да се превърне в каша. 

Ами хайде :) ето я попарата. Малка шега, че точно в понеделник я пускам, тъй като аз в работни дни попара не ям ;D;D защото я обичам гореща  и с чесън. Мдаааа, вкусове разни.... някои чак изчанчени. факт. 

14 декември 2013 г.

Бисквитки с марципан и шоколадов чипс


     Цялото кулинарно виртуално пространство блика от сладки и бисквитки smile1  няма да правя изключение и аз. А утре се връщам на началото на всяко детство - попарата :) 
     Добавям едни бързи бисквитки от маслено тесто, с аромат на бадеми от марципана.  И от  есенцията. Бадемов марципан в тестото, което е различното от всякакви маслени бисквити с шоколадов чипс.
     По-скоро груби, отколкото нежни бисквити, но тъй като имат и шоколад - станаха любими и днес ще забърквам нова партида. 


     Ето тук е Коледния обзор на любимите ни сладки,  общо взето тези се правят от няколко години насам за празника. Вероятността асортимента да е наполовина тази година е голям, тъй като както всяка друга преди 20. декември сладки не правя. Т.е. правя, но те са си за ежедневна консумация


Бисквитки с марципан и шоколадов чипс

2 малки яйца 
120 гр. захар
125 гр. масло (малък пакет)
100 гр. фин бадемов марципан (1/2 пак. д-р Йоткер
1 ч.л. бакпулвер (1/2 пакетче от 10гр. е) 
100 гр. шоколадов чипс (или нарязан на дребни кубчета шоколад)
170 гр. брашно 
1 каф. лъж. бадемова есенция 



Приготвяне: 
* Фурната се загрява на 170*
* Яйцата, захарта и мекото масло се разбъркват (размачкват с вилица) до получаването на каша. 
* Прибавя се шоколадовия чипс, есенцията и настъргания на едро ренде марципан. Разбърква се. 
* Прибавя се и брашното, заедно с бакпулвера и вече с лъжица се обърква  (тестото става тежко и е малко трудно, докато поеме брашното, но го поема).
* И тъй като е маслено тесто и не лепне по ръцете, къса се парче от него, овалва се на топче и поставя в тавата за печене (покрита с хартия, или леко намаслена)  на разстояние  ~ 3см. едно от друго, тъй като при печенето се разливат.
* Пекат се в загрятата вече фурна, на средна скара за около 12-15 мин (до бледо порозовяване. Не обръщайте внимание на тези, у нас първо се отбират хубавите да се изядат, пък каквото остане - - препечените) за фотосесия.

От тази доза излизат около 30-35 броя - една голяма тава на фурната. 


ПП: Долните  бисквитки са със същото тесто, но вместо шоколадов чипс -  ситно нарязани сушени червени боровинки (и още някакъв зелен плод имаше) - общо 140гр. Също стават много вкусни с тях. 


12 декември 2013 г.

Солени мъфини със сирене + .....


шунка в този случай. В друг - шпеков салам, или пушено месо. Може колбас да е, ама обръща вкуса на малките солени кексчета. Рецептата е на Мариани:flower: много сполучлива за солени мъфини, също както Медения сладкиш на Роси и тази ми е изпитана от приятел и реша ли да правя солени мъфини - задължително по нея. Е, горе-долу; след толкова време малко по памет ги правя. Сега и на девойчето Жул съм ги казала и тя ги прави (а аз имах удоволствието да ги опитам направените от нея. Нищо, че калпазанката ми задигнала само цветните хартии и ми е оставила само белите пък.)


Давам рецептата както е по Марианка, единствената разлика при мен е, че вместо кашкавал слагам шунка или колбас :innocent: И тъй като сиренето обикновено е доста мокро, когато правя мъфини със сирене аз го оставям на кухненска хартия да се отцеди добре от влагата. И отгоре поръсвам с ким, мак, или сусам преди печенето им. 
     И да кажа, че хартиените капсули за мъфините са с различно качество. Голяма част от сладките мъфини се отлепват добре от всички хартии, но солените са много капризни. Дори от хубавите хартии се отлепват добре след поне 8-10 часа "почивка".
Затова солените мъфини  могат да се изпекат в металната форма направо, с предварително намаслени гнезда и поръсени с брашно (царевично е най-добре) или галета. Така пък остават и хрупкави отвън :) 




Солени мъфини със сирене и шунка

Продукти:
3 яйца
150 мл. кисело мляко
100 мл. олио
100 гр. сирене
200 гр. шунка/колбас
315 мл. брашно (210 г) 
1 ч.л. с връх  бакпулвер 
1 каф. л. червен пипер ( подправки по избор )

Приготвяне:
* Фурната се загрява на 180*
* Яйцата се разбиват с киселото мляко.
* Прибавят се олиото, настърганото  сирене (и кашкавал) и шунка, разбърква се. 
* Накрая се прибавя брашното с бакпулвер, подправката и разбърква. 
* Сместа се разпределя в намаслена форма за мъфини (или с поставени в гнездата хартиени капсули, както аз правя).
* Излизат около 12-14 броя и се пекат за около 40 минути. 



8 декември 2013 г.

За супите, закуските и зайците :)


     Една японска поговорка гласи „Закуската изяж сам. Обяда раздели с приятел. А вечерята - дай на врага си".  Днес всички диетолози  твърдят,  че закуската е най-важното хранене за деня. Напълно прави smile1 са за мен.  Закуската помага за събуждането ни и дава необходимата „начална скорост“, за да се справим с това, което ни чака през деня и то с добро настроение.  А у нас "човекът е човек, когато е закусил" :) може в 6, може в 9 или 11ч., но може и в 5.
     Когато бях малко хлапе закуската  беше в повечето случаи от тесто - ама си имахме баба, която докато ни събуди и закуската  беше готова на масата. А супата се ядеше около обедно време.
     Около второто ми десетилетие обаче срещнах Мише,  който пък израснал  със супите и чорбите на дядо си. И някак си "поделихме" закуската - от негова страна  идеята за винаги топла закуска (тогава работното време започваше в 7.30), от мен - правенето и. После минахме през период, в който топлите сандвичи, тостове, принцеси, солени кифлички заради подрастващите Стоеви поизместиха супата, но така или иначе тя си остава на челно място в списъка за закуска. Защото и 100-ев младши е съгласен, че една паница супа  за закуска държи сито до обяд дори студента.
     В крайна сметка  почти два пъти седмично правя супа или чорба, а има ли супа - закуската е сигурна и топла, положението спокойно и не ми се налага да ставам в тъмни зори да вия баници , да мятам палачинки, или да пека катми. Не че и това не се случва. 

     Супите - с ориз, или с фиде, но в почти всички случаи със застройка. Топла застройка, при която яйцето не се пресича, не ме притеснява дали ще се стопля супата на котлон, или в микровелето, за да не се пресече белтъка (коагулира :)) Е, ако не е с нарочно пресечено яйце като на магданозената супа. Мама ме научи на топлата застройка преди да се изнеса тук в "големия" град. 
     Когато изрязвам филетата и бялото месо на заека за Заешка пастърма , или пък когато му отбирам бутчетата    за най-вкусния печен заек,  ми остават точно скелетната  система , корема, врата и дробчето.   В повечето случаи те са в основата на заешките ми супи ( а може и от хубави парчета месо да се направи супата).  А заешките супи са сродни с пилешките ми супи. Никакво разнообразие :)  



Супа от заешко месо 

Продукти: 
заешко месо (сварено, обезкостено  да е около 400-500гр., ако е повече - останалото количество може да се замрази с част от бульона за друга супа или готвене)

2 с.л. от универсална зеленчукова подправка - домашна - солена, сушена  или купена за супи
1 чушка, 1-2 моркова - може пресни, може и замразени, ако има във фризера.
сол на вкус
олио - ок. 60-80мл, зависи дали има лой по месото 


3-4 с л ориз или 3 топки фиде - по желание

4 с л кисело мляко
1-2 яйца /зависи от големината/
1-2 с л царевично нишесте или препечено брашно
4-5 стръка магданоз 

Приготвяне:
* Месото се поставя в студена вода да се свари до готовност - т.е. като се дръпне с вилицата - да се отделя лесно от кокалите, . Тук трябва да се издебне момента с отпенването - белтъка от месото коагулира и излиза на повърхността на завиращата вече вода. Когато не успявам - обера колкото мога, а накрая прецедя бульона.

Вариант І:
* В друга тенджера се настъргва моркова/морковите и нарязва чушката.
* Прибавя се олиото и съвсем за кратко (2-3 мин.) запържват, колкото да си пусне моркова цвета - тази хитринка се прави, за да придобие по-наситено жълт цвят супата. Както на първата снимка горе. Налива се  бульона, прибавя се универсалната подправка, сол, нарязаното месо.........


Вариант ІІ: (като на втората снимка, няма толкова приятен жълт цвят) 
* Когато месото е сварено се изважда, за да изстине и да се нареже. В бульона се прибавят нарязаните/настъргани зеленчуци, олиото; посолява се; връща се нарязаното месо.

И в двата случая щом  бульона заври отново:  
- се прибавя ориза  и вари до омекването му - ок. 15 мин. (ако супата ще бъде с ориз ) 
- ако ще бъде с фиде - оставя се да ври 10-на мин., след които се прибавя фидето и готви още 5-6 мин. 
* Приготвя се топлата застройка:
- разбива се  киселото мляко с яйцето/яйцата и нишестето /или брашното/ в отделен съд на котлона, който е намален на ниска степен / 1-2 /.
- щом загрее сместа - при непрекъснато бъркане, се налива  по малко от врелия бульон на супата и непрекъснато разбърква. Така, докато сместа стане 2-3 пъти повече и температурите в двата съда се уеднаквят, за да не се пресича белтъка на яйцето. 
- изсипва се обратно при супата 
* Така при претопляне супата не се пресича.

* Накрая супата се поръсва със ситно нарязания магданоз (може и естрагон, стига да има,и или да се сетя :) 

**Не винаги разбивам яйчената смес за застройка на котлона.  Но тогава наливам врящ бульон от супата и бъркам. Обаче за тази "манипулация" си трябва опит и сръчни - научава се с годините; внимателно, за да не  се изгорим с врелия бульон и т.н. 
*** Когато в супама  има дреболийки от зайчето и се подправи накрая и с джоджен, вкуса на супата заприличва на агнешка супа. 

Вариант ІІІ за Крок-пот: * Вместо в тенджера, сварявам месото в крок-пота - за 4 или 5 часа на режим ІІ (бързия) 
* Когато е готово процедирам както с вариант ІІ горе, но затварям гърнето с подправките и ориза за още 30-40 мин. и едва тогава правя застройката. 

При готвенето на всички супи напомням, че и при варенето със зеленчуците, отгоре се образува пяна; не само като се вари месо. Мен тази пяна ме дразни :) и я обирам с решетъчна лъжица. 


ПП: ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ СТУДЕНТИ! 
Бъдете винаги усмихнати, весели и много сърцати, преследвайте неуморно своите мечти, борете се за всичко, което има смисъл! 


4 декември 2013 г.

Крем супа от червена леща

Да продължа с червената леща :smile1: 


Продукти:
250 г. червена леща
2 моркова
малко парче  пащърнак, или  парче от глава целина
1 картоф 
100 г. домати от консерва 
по 1 каф.л. кимион и чубрица 
60-80 мл олио, сол, черен пипер

1 топка фиде по желание ( - тук е с фиде) 

Приготвяне:
* Картофът, пащърнакът/целината  и морковите се белят, нарязват на едри  кубчета  и  поставят в ок 1,5 л вода, заедно с олиото и сол на вкус. 
* Всичко се вари заедно, до омекване на  морковите и картофа, което се случва за 15-на мин.   
* Прибавят се пасираните домати и почистената и измита леща. Вари се до набъбване на лещата - около 10 мин. 
* Пасира се, по желание се прибавя  фиде и се оставя да поври още 5 мин. , през които се разбърква. 
* Отстранява се от котлона, прибавят се подправките и тенджерата се затваря с капак  за още 10 мин. 

Кимионът не е типичната подправка за супите, но пък на тази червена леща много и върви. Както и на кюфтетата от червена леща. Е, който не го обича, може и да го пропусне. 

1 декември 2013 г.

Пастърма от сърца




За пастърма от сърца преди години  ме просветли брат ми. Когато си отделяше парче сърце за пастърма го гледах умно, но когато няколко седмици по-късно замезихме с нея се оказа, че е много вкусна и крехка, имайки предвид, че сърцето е мускул.  Тоя я правеше с телешко и свинско сърце; в последствие и аз започнах да правя, но в последните две години установих, че става и с глиганско. Ако въобще стигне до мен. 
Тази тук е от глиган. Може да бъде направена от телешко, или свинско сърце с единствената разлика, че колкото по-голямо е сърцето, толкова по-дълго ще трябва да престои в саламурата за осоляване. 

Подготовката: 
Сърцата се срязват на две части - по дължината, така че да се отворят. 
Изчистват/изрязват  се от ципи, съсиреци, хрущял, ако е останал и парчета мазнини/лой, измиват се хубаво на течаща вода.  
Всяко сърце се разрязва по дължината на още 2 или 4 (зависи колко е голямо, да се получат ивици широки около 5-6 см. - наподобяват триъгълници.




* Приготвя се саламура от 2-3 л. вода и 300 гр сол
* Поставят се сърцата и оставят в саламурата за около 10-12 часа  (до 24, ако са големи, телешки) .
* Изваждат се и отцеждат на кухненска хартия или кърпи около 4-5 часа.
* Поръсват се с подправки (преди поръсвах само черен пипер, но сега правя  смес от равни части чубрица, черен пипер кимион, риган и чимен, плюс колкото тези - още толкова червен пипер -  като подправките за кайзер-пастърмата) и притискат хубаво с ръце, за да полепнат.
* Връзват се в единия край и окачват на проветриво, сухо и сенчесто място за около 5 дни. 
!!! Изсъхват сравнително бързо, защото е сухо и мускулесто месо. 
* Може да се приберат добре опаковани в найлонов плик и във фризер (естествено, след като сме направили вече дегустацията :innocent: 


***При рязане на парчетата се получават тънки филета; не е като голямата пастърма, но пък е много вкусна и крехка. Ако се режат и под наклон :)  мамят окото. 


Допълвам, тъй като явно не всички се сещат, че при мокро, влажно и мъгливо време пастърмата или се прибира в хладилник; или не се прави, ако ще е с продукт от магазина. 

Готовите, подправени парчета могат да се закачат в хладилник да съхнат, ако времето не позволява -  дъжд, мъгла, или сняг. На решетките в хладилника. Ако не са решетки, а цяла преграда - поставят се на парче хартия - открити за 3-4 дни, през които се обръщат. Дори само завити в парче хартия ще съхнат в хладилника.
Затова, когато са готови се прибират в найлонов плик, или фолио за свежо съхрание (стреч фолио), а във фризера се запазват съвсем свежи.  
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...