Свинско филе със сос от нар

Може ли парче свинско филе да бъде кулинарен елексир? Според мен може. Всяко парче филе. Освен да изглежда божествено вкусно, ако успееш да го уловиш в целия му блясък, ако се приготви с подходяща марината, ароматни подправки  и щипка любов   може и да бъде истински елексир за стомахчето :)) 

Или поне да бъде гост на КУЛИНАРЕН ЕЛЕКСИР.  

Рецептата за това вкусно парче филе, допълвано с невероятно вкусния сос на печено месо и сос от нар ще намерите в блога на  сладкодумната  ми домакиня Роси - Елексирчето, където тя както винаги  ни посреща със сладки приказки, представяйки нещо съвсем прозаично като ..... свинското месо. 

Благодаря ти за поканата, Роси! Благодаря за приятелството Благодаря за разбирането, съчувствието и съпричастността, когато ти оплаквам "големи си ядове"

А ето и самата рецепта 

СВИНСКО ФИЛЕ СЪС СОС ОТ НАР




За 4 порции са ни необходими:

2 парчета  свинско филе  по около 700-800 гр.
около 150 гр. дребни моркови и 1 глава чесън

За мариноване:

50 мл. соев сос
70-80 мл сос от нар ( в БГ има много гръцки или турски магазини, в които може да се намери, освен някои вериги големи хипермаркети)
1 ч.л. мед
50-60мл. червено вино
сол на вкус

десетина листа салвия

още 50-60 мл. вода, черен/шарен пипер и 1 с.л. царевично нишесте.

Приготвяне:

* Всички продукти за мариноването  се  поставят в бурканче с винт,  затваря добре и разклаща хубаво, да се смесят.
* Парчетата  филе се почистват от много тлъстото по тях  и шпиковат с  морковите и почистените скилидки чесън.
* Поставят се в плик за печене (аз ползвам два един в друг,  двойно подсигуряване :)) , сипва се смесената в буркан марината и прибавят листата салвия.
* Връзва се и прибира в хладилник за поне 2-3 часа.
* След това плика се прехвърля в тава за печене и поставя в студена фурна, като бавно се увеличават градусите; през 10 мин. по 20-30* увеличава, докато стигне на 180* . Пече се около час.
* Изважда се тавата от фурната и оставя 10 мин. да почине месото. 
* Срязва се плика, филетата  се прехвърлят в чиния/и за сервиране, а соса се отцежда в малка тенджерка или тиган.
* Прибавя се водата и кипва сместа за около 1-2 мин. Нишестето се размива с 1-2 лъжици вода и налива в соса при непрекъснато бъркане, докато се сгъсти леко.  Поръсва се с пиперите и заливат парчетата месо при сервиране. 

Глигани и шарани

Колкото и да не се предава студеното време, все пак пролетта преполови и ходенето из горите вече е удоволствие. Не, че някои ги спира сезона, но сега е в повече :) Зимата за глигани, сега - на шарани :)
На едно място в Средна гора обаче глиганите и шараните живеят в непосредствена близост.
И това - благодарение на членовете на Ловно рибарската дружинка (е, в частност на някои от тях) с. Пъстрово. Председателят е "разтропан" човек (както старите хора казват), а с помощта на още няколко доброволци се грижат и за стопанството на ЛРД. Не може да очакваш реколта, ако не посееш.
Сегашния управителен съвет на ЛРД  е поел грижата за своите полета, гори, дивеч  през 2002 год.  - когато в района не е имало останал никакъв такъв, благодарение на бракониерите и стопаните, "обслужващи" района.  Сега в него има доста разнообразен дивеч - глигани, зайци, сърни, пернат. .И много риба в язовира. Който е почистен и всяка година се зарибява с нови бройки.  Показателен е факта, че за изминалия ловен сезон имат отстреляни 38 глигана, а язовира е място, на което освен да си задоволиш рибарските страсти, "къпейки си червейчето" милото да хване рибка. 
Как  са се навъдили глиганите в гората им ли? Ами много лесно (от страни, разбира се)  Няколко човека се грижат за малко стопанство от няколко "диви", които  са толкова свикнали с хората и осигурената храна, че идват в бивака си, напълнят коремчетата, а после отпрашват в гората. Един приятел се шегува, че така си ги отглеждат и затова имат толкова отстрел, но истината е друга - тези наистина ходят в гората, но там привличат други диви, от други райони, които трайно се установяват в тези местности. Сега има около дузина малки глиганчета, които  са пуснати на ловната стокова борса :) - изкупват се от други дружинки за същите цели. В този ред на мисли: Продават се малки глиганчета, ако някой иска, да ми пише :)))

 

 и бъдещата майка -  гледа много лошо досадниците. 

 Вече няколко години Дружинката организира състезание по спортен риболов. Тази година  числото на участниците беше 32, една много добра заявка за този не толкова голям язовир на с. Петрово в сърцето на Средна гора.

 Купата за победителя

Старт на турнира  - 10,30ч. с подаден изстрел от помощник-съдията Слави горския :)

Всеки уважаващ себе си риболовец беше си приготвил такъмите, хвърлил кило и нагоре захранка в собствения си обсег и след "звуковия сигнал" заметна въдица.  И се  започна едно чакане.............

Поглеждайки в мътната вода на язовира обикновено плувките на почти всички въдици стояха  така

но  на някои така

Екип професионалисти от Хоби тв засне мероприятието и ще излъчи някой ден по тв. Операторът разнасяше статива, пренасяше камерата на рамо и засне най-интересните моменти от състезанието. Е, изненади имаше - в един момент реши да снима участниците  " в лице" докато ловят рибка, но беше изненадан в гръб и се зачуди на къде да върти камерата :)))

След два часа и половина висене на брега, отново Слави горския обяви край на състезанието.
Главният съдия Митко Петров тръгна с големия тефтер, а помощник-съдиите Христо и Слави - с кофа и кантар.
Всеки улов на състезател  беше старателно изсипван от живарника за претегляне в  кофата-мярка, независимо какъв калибър

След което биваше връщан във водата от всеки състезател.

Най-големият екземпляр  4,100 кг. и подбор на улова от няколко състезателя :))

И спечелилите призовите места - Наско Павлов  за най-голям карък (втора поредна година :)) и Живко за най-много улов  - над 8 кг.

Неплатена реклама :)))
Язовирът е на много хубаво място, съвсем до гората. Риба има - шаран, каракуда, кефал, сом, амур.  Ако имате желание - заповядайте. Пък може и барбекю да си носите. С кюфтета :)
Репортер от мястото на събитието, женския  представител на ЛРД с. Пъстрово - аз

Пък може и да се срещнете с тях

Капама от дивеч

Няма по-подходящо време за тази рецепта.
Студено, сняг и седмица преди Коледа.
Сезон за лов на едър дивеч, наденицата готова, а пернатия е направил дори максимума престой във фризер с перушина (това е хитринка за чистенето)

Рецепта в декемврийския брой на сп. БГ ЛовецЪ и една усмивка с дъх на лято

Продуктите са приблизителни, според големината на глиненото гърне:

600гр шарено свинско месо
1 джолан или няколко парчета св. гърди
600гр диво месо /ако няма - друго сухо месо - пр.телешко или говеждо/
2-3 дивечови птици ( яребица, гургулица, или пъдпъдъци - в този случай са пъдпъдъци)
половин пиле, или 3-4 долни бутчета
600 гр заешко - бутчета и гръб
300гр. наденица за печене (или кървавица/бахур, но прясна, не сварена)
250гр кайма
кисело зеле - една или две глави, зависи колко са големи
2 чаши по 60-70мл ориз
2 с л червен пипер
1 ч. л кимион
1 глава лук
1 глава чесън
по 1-2 щипки кимион и черен пипер за сармите
2-3 цели сухи люти чушлета
по 300 мл бяло вино и зелев сок

мазнина за готвене - ок. 100 мл. олио; зехтин
ок. 100 гр брашно за залепване капака на гювеча

Приготвяне:

* От зелките се отделят 4-5 от горните листа.
* Листата за сарми се изрязват от твърдите части, разделят на 2 или 3 според големината.
* Каймата се омесва с черния пипер, кимиона, малко червен пипер и половината ориз.
* Завиват се сармите и отделят.
* Свинското месо се нарязва на едри парчета. Джолана - ако може се разсича
на 2 части; ако е св. гърди - нарязват на хапки; заека и пилето се
нарязват порционно; Дивото месо трябва да е изкиснато поне 24ч. по-рано
в подходяща марината за дивечови меса. Наденицата се нарязва на едри
парчета, "раирайки" ги от едната страна. Пъдпъдъците се почистват, също изкисват в студена вода 24ч. по-рано. За да не се разкапва месото им при задушаването, краката им се връзват с конец.
* Зелката се нарязва на ситно (или по-ефектно - на тънки дълги ивици). Обърква се със ситно нарязаните скилидки чесън и глава лук, червения пипер и кимиона..

* На дъното на глиненото гърне се поставят 2-3 от отделените зелеви листа и мазнината
* Върху тях се сипва 1/4 от зелевата смес.
* Нареждат се дивечовото и свинското месо.
* Следва ред зеле, върху него - заешкото месо, пилешкото, джолана и дивечовите птици.
* Разпределя се ориза върху тях.
* Завива се всичко с останалото зеле, а върху него - нарязаната наденица и сармите. Гювеча не трябва да се пълни до горе - най-много до четири-пет см. пъд ръбчето. Тук е мястото и на лютите чушки, ако ще се поставят.
* Завиват се с останалите отделени 2 зелеви листа; налива се виното и зелевия сок - до 2/3 от височината на продуктите
* От брашното и малко вода се прави тесто, което се намазва по ръба на капака на гърнето; той се обръща и притиска върху съда така, че да залепне добре.(ако капака няма дупчица - оставя се незалепени ивица от 2-3 см. на капака)
* Поставя се в студена фурна, включва на 250* и пече 30-40 мин., след което се намалява на 180* и оставя да се задушава около 3-4 часа.

* След като се извади от фурната се отделят горните листа.
* Останалата част внимателно се изсипва в голяма тава без долните зелеви листа. Внимателно се разбърква, за да се смеси ориза със зелето. По желание месото се обезкостява.
* Сервира се топло - в голяма се поставя по парче от всичките видове месо, наденица, зеле и сарма.

***Излишно е да казвам, че видовете месо могат да бъдат по избор - дори да не е диво. Колкото повече са, толкова по-вкусно става.

Задушен джолан с гъби и зеленчуци

В ноемврийския брой на списание БГ ЛовецЪ - в кулинарната рубрика.
Съпруга на ловец.
Според мен горните се делят на два вида - такива, които ще сготвят дивеча и такива, които няма да го сготвят. Излишно е да казвам към коя група съм.

Преди години джолана, който ни даваха мамини щателно обезкостявахме и мелехме на кайма. Ужас, как сме могли . Преди почти три години Илианка показа своята рецепта за Джолан под фолио и от тогава до днес, джоланите у нас ги готвя под всякакви разновидности (задушени, или под фолио), но никога вече на кайма. 

Задушен джолан с гъби и зеленчуци

Продукти за 6 порции:

около 1,5 кг. обезкостен джолан (от глиган или сърна)
100 гр. несолена сланина
200гр. моркови
200 гр. лук
300-400гр. гъби
500 мл бяло сухо вино
60-60 мл олио/зехтин за готвене
парче пащърнак колкото тебешир пр.
2-3 зърна бахар
2-3 листа дафинов лист
10-15 зърна черен пипер
сол на вкус
1 люта чушка по желание
по 1 с.л. червен пипер и брашно

Приготвяне:
* Месото се нарязва на хапки - пр. 2х2 см.
* Поставят се в тенджера със студена вода и прибират в хладилник за 24ч., като през това време 3-4 пъти им се сменя водата с чиста.
* Преди готвене водата се изсипва, а месото се измива и оставя в гевгир или цедка да се отцеди за 10-15 мин.
* Поставя се в тенджерата за готвене, заедно със ситно нарязаните парченца сланина и мазнината, посолява се.
* На слаб огън се задушава, разбърквайки го от време на време, докато течността се изпари съвсем.
* Прибавя се червения пипер, разбърква, след това - виното и лука, нарязан на полумесеци, морковите, пащърнака, 300-400 мл топла вода и почистените, едро нарязани гъби, черния пипер и бахара.
* Щом заври се намалява котлона така, че ястието да къкри тихо.
* Когато месото омекне, прибавя се дафиновия лист, изчаква се още 10-15 мин. и сгъстява с брашното.

***Изкисването на месото във вода е само за замразено месо. Тъй като при замразяването се нарушават мускулната структура, достатъчно е изкисването само във водата.
Ако е прясно месо - задължително се изкисва в подобна марината

Какво готвих :) вчера

Да побутна малко тази категория. Вчера не беше от дните на голямото готвене по обяснима причина - не приготвях багаж за младежа Стоев.

Карфиол готвен, печен, паниран не обичаме. Единствения начин, по който го хапваме, освен на туршия е Крем супа - пасиран, да не се вижда А я правя не повече от два-три пъти в годината, когато остане карфиол от приготвянето на зимнината. И този път побутвах половин глава в хладилника повече от седмица, затова и не го мислих много - супата бе решена, естествено със сирене.

Крем супа от карфиол със синьо сирене и бекон (и Дунавия добавих този път)


Милинки с готово тесто по идея на Валя


Фрикасе със заешко месо и гъби


и изключително вкусния Терин от полента със сирена, спанак и наденица , на който от седмица се канех.



Другата причина, поради която побутнах темата е наградата от Ина. Момичето, в блога на което освен вкусна храна можеш да се разходиш виртуално из чудни кътчета на планетата Земя :) Благодаря ти, Инче!

От своя страна трябва да я предам на 12 блога, които считам за достойни. Да, но тези, които харесвам са много повече от 12......... Затова ще избера 12, които мисля, че не са получили все още слънчевата награда.

Павлети, чийто блог е още млад, но се пълни с интересни предложения,
Милена, чиито торти могат да накарат човек да остане с отворена уста
Краси, още една магьосница със златни ръце :) и прекрасни торти
Таня, да побутна, която отново забрави да попълва блога си :)
още една Таня, чиито рецепти прелитат много бързо отсам океана :)
Светлана, с нейната вкусна българска кухня,
Илианка, която много обича да чувства тестото в ръцете си (не като мен, с готово от магазин :)
Женя, чийто блог също е нов, но се изпълва с вкусотии,
Мира, която обещава като си идва да донесе от онези вкусни макарони (или поне 1 мармот)
Зори, която вече неколкократно показва едни вкусни ястия с телешко месо (а не знае тук колко трудно се намират )
вкусния блог на Гери , от който наднича една вкусна шоколадова торта с черешки,
и един блог, в който всеки път надничам с любопитво - магнитите за хладилник на Милена

Кошнички от бутертесто с тиква, бекон и сирене

Без увод, Зори е казала всичко необходимо за тиквата.
До скоро я хапвахме само в сладък вариант, но от известно време слагам в супи, печена при картофи (по малко) Преди известно време в блога на Перла видях това страхотно предложение с тиква и синьо сирене. А тиквения медал от Зори и Лети само ускори приготвянето им - промених пълнежа по мой вкус и се получиха тези страхотни кошнички от бутертесто.



Това е моето тиквено продължение на играта:

Продукти:

1 пакет бутертесто (от големите)

500 г. почистена тиква
7-8 стръка зелен лук
250-300 гр. пушен бекон
150 гр. сирене
150 гр. синьо сирене
50 гр. пушено сирене (или изобщо ок. 300гр. сирена по избор)

от тези продукти излизат 12 кошнички



Приготвяне:

* Почистената тиква се нарязва на малки кубчета - пр. 1/1 см.
* Бекона се нарязва на кубчета, колкото тиквата и запържва за 2-3 мин. в сух тиган.
* С решетъчна лъжица се изважда в чиния, а в мазнината поставят кубчетата тиква и запържват 6-7 мин. (под капак)
* Връща се бекона, прибавя се ситно нарязаната зелена част на лука, разбърква 2-3 пъти и маха от котлона.
* Прибавя се настърганото сирене и другото, нарязано на кубчета. Разбърква се.

* Тестото се нарязва на кръгове, с големина по желание - моите са пр. 14-16см.
* На всеки кръг краищата се нарязват към вътрешността - ок. 3см. навътре, ето тук е показано как.
* Всеки кръг се намазва с вода преди да му се постави плънката, за да могат краищата да се сплепят и не се разтварят при печенето.
* Поставя се по 1 пълна лъжица от плънката в средата на кръга.
* Хващат се краищата и събират към центъра, притискайки леко с ръка.
* Готовите кошнички се поставят на хартия за печене.
* Пекат се в загрята фурна на 200* - на средна скара - до зачервяване - при мен около 15 мин.


Медала Не мога да отделя само седем блога, защото всички го заслужават с чудесните си предложения. Много от вас са го получили, затова моя е за всички

Наслука :)

Ден преди откриване на ловния сезон

Печена яребица в лозов лист..........

и рецептата, публикувана в августовския брой на сп. БГ "Ловецъ"

Наслука да е на авджиите!

И да не забравят най-важното "Ловът, несподелен с приятели е чиста загуба на време"