Задушени пресни картофки на тиган

 

       Време е за пресни картофи :-) а аз, както и друг път съм писала, много обичам дребните картофчета и си отбирам такива на пазара.  Това е любимата ми рецепта за пресни бейби картофи , но в последните години всяка от нас Стоеви, или Дучева си ги прави сам в къщи, затова вече не включвам фурната и не залагам по кило и половина :-) Във фурната пак ги правя задушени, под фолио, за да останат сочни, а сега, на тигана са под капак. И се приготвят за има-няма 15-18 мин. И друг път съм писала за почистването на пресните картофи, които имат много нежна кожица и могат да се приготвят и с нея. Добре измитите картофи се поставят в тенджера, прибавят се 3 лъжици сол, напръскват се леко с вода. Тенджерата се затваря с капак, разтръсква здраво с ръце за ок 30 сек. Когато се отвори, солта е свалила кожата на картофите и само трябва да се измият. Тиганът ми с капак е с диаметър 26 см и събира 700г картофи. Ако вашият е по-голям, увеличете количеството картофи. Порциите са 2, или 3 . Ако картофите са по-едри, може да се нарежат на 2-3 парчета. 

Продукти:

700г пресни, дребни картофи

2-3 стръка копър
2-3 скилидки чесън
60г масло
1/2 ч.л. сол

Приготвяне:
* Почистените картофи се поставят в тиган, наливат се 200мл вода и прибавя солта.
* Тиганът се затваря с капак, включва се котлона на средна степен и задушават така до извиране на водата - от момента на завирането ок 12-14 мин, през което време и картофите са омекнали.
* Маха се капакът и прибавя маслото. Пържат се в него 3-4 мин, като се разбъркват 2-3 пъти през това време.
* Когато хванат тен  се прибавя ситно нарязания копър и пасираните скилидки чесън.
* Разбъркват се още 1-2 мин. и тиганът се отстранява от котлона.

Може да се прибави куркума и/или червен пипер. На долната снимка съм прибавила, но повече ми харесаха чисти - само по копър, с чесън и масло.

 

 

Кренвирши в прошуто

 

          Имаме ли прошуто, то задължително трябва да се  завие някаква мръвка, да се подправи със салвия и да се изпече. Пети закон на Пепа, откакто открих салвията като подправка.   Тук показвам как понякога завивам  една вредност - кренвиршите, но съм избрала марка, сравнително доказана при малотрайните колбаси, пък и веднъж на тримесечие няма да навреди никому. Но спасява вечерята за 30-на мин, особено, ако се приготвят и във въздушен фритюрник ( AIR FRYER). 

Необходими са: 

кренвирши (тези са на Попов) количество според гладните хора :-) 

ленти прошуто 

листа салвия 

Приготвяне: 

* Фурната се загрява на 200*. През това време се подготвя основния материал 
* Кренвиршите се срязват на две, за да станат по-къси и за да може за обвиването им да стигне 1 лист прошуто. Ако ги оставите цели си пригответе по 2 листа на кренвирш.
* Завиват се в прошутото и между тях се пъхва по листенце салвия. Ако обичате горчица, може да ги намажете тънко с нея.
* Нареждат се на хартия за печене в тава (по-чисто е) и пекат в загрятата фурна за 7-8 мин. Във въздушния фритюрник им трябват 15 мин. от пускането на уреда на 200*.
* През това време може да им приготвите всяка любима гарнитура - тук сме в сезона на аспержите и тези съм ги задушила с масло на тиган за 7-8 мин.

Глазирани бейби моркови

 

       Глазирани бейби моркови с масло и портокал. Невероятно добра комбинация се получи и следва една много лесна рецепта. Трябват ви само бейби моркови, или млади такива, портокал, масло, мед и копър. 

       Днес   с Жул решихме да идем рано-рано на Фермерския ни пазар, който за щастие се разработи много добре за времето, откакто го има. Стоките са много разнообразни - имаме няколко вида сирена, сушени сливи и продукти от сливи, чипс от райска ябълка, колбаси и меса, зеленчуци, сокове и вино, тахани, мед, трахана, микрозелении, кафе и  доста нехранителни продукти. Тук има малко снимки от днес, но някой ден трябва да снимам всички и споделя и тук.  Малко забравям да снимам напоследък :) не става инфлуенсър от мен. 

      И се прибрахме днес много доволни :-) . Този път предвидливо отидохме с колата им, че на предния пазар накичихме на бебе Ники количката, естествено и в ръцете ни едва се прибрахме. Ама то е защото си казвахме, че нямаме да пазарим кой знае какво. Сега съжалявам, че не си поръчах повече от дребните морковчета, но ще търся и при нас на пазара - тези глазирани моркови ще се получат с всякакви млади, след 2 дни ще кажа, че пак имам заявка  

 

Продукти:
~600г бейби, или млади моркови
сок на 1 портокал
2 сл. масло
няколко стръка копър
1 издута  с.л. мед
1-2 щипки сол

Приготвяне:
* Морковите се измиват добре и почистват с абразивната част на кухненска гъба от власинките. Няма нужда да се белят, защото нямат кора, а абразивната част на гъбата събаря мустачките, които си имат. И друг път съм писала - много е удобно да си имате гъба за зеленчуци, може да си миете  картофи, моркови, и плодовете.
*Поставят се в тенджера заедно с 600-700 мл вода и сол и варят 5-6 мин от момента на завирането. Не трябва да се варят дълго, защото са нежни и ще се разпаднат.
* Отцеждат се от водата и прехвърлят в тиган. Прибавя се сока от портокала и меда.
* Готвят се около 4-5 мин, докато течността се изпари и започнат да лепнат.
* Прибавя се маслото, поръсва се ситно нарязания копър, завъртат се още 1-2 пъти в тигана и отстраняват от котлона.

Естествено, бяха чудесна гарнитура за едни пържени кюфтета (моите са малко по-различни, но пухкави и сочни). 

Салата от печени чушки с чесън

 

      Или есенно и върхарки пореден епизод.  Това е една от любимите ми есенно-зимни салати (често и за основна храна), когато слънчевите домати вече свършват. Ако количеството чушки е по-голямо, направо се ориентирам към 100-те чушки - мариновани, печени, във вкусна сладка марината. Нищо гурме, уау, или рецепта с пет вида техника на приготвяне, а простичка, с малко продукти и много вкусна. Сигурно във всяка къща се правят, но пробвайте моят начин, ако Вашият е по-различен. За авджи Стоев понякога копърът е заместен с магданоз.  Дори чушките да не са нарязани, гледам да ги залея с маринатата/сосът, докато са все още топли и да престоят поне 30 мин. преди да хапваме. 

       Ами това са продуктите 

~1кг червени чушки/пипер (може месести, или върхари, но не съвсем тънки)

сол - тук е на вкус, за мен е 1 равна ч.л.,   може да пробвате с половината и ако трябва - да  добавите още. 

1/2 ч.л. захар 

6-7 обелени скилидки  чесън

4 с.л. оцет 

7-8 с.л. олио 

1/2 връзка копър - без дръжките, само ситните листа

* Чушките се избушват :) изваждат се семниците с дръжките е първия етап от подготвянето им. Често обаче, ако са по-дребни си ги оставям с дръжките. 

* Измиват се и изпичат от двете страни - на скара, или на котлона върху еднократна алуминиева тавичка. Най-добрият избор за печене естествено е на жар, но в апартаментски условия се задоволяваме с предните. 

* Веднага след изпичането им се прибират в тенджера, или торбичка за 15 мин., за да могат да се обелят по-лесно.

* През това време се приготвя сосът за заливката им - чесънът се пасира, или счуква фино и в купичка се смесва със солта, захарта, ситно нарязаният копър, оцета и олиото. Разбърква се, докато се разтопи захарта. 

* Чушките се белят и нарязват (ако са с дръжките, тази операция естествено не се прави, защото всичките семки ще излязат в соса, а той е много вкусен  да се напои в него къшей хляб).

* Приготвената марината се залива върху чушките, разбърква се и съдът с тях се затваря и оставя да "отлежат" 30-на мин. - колкото да се овкусят от това ароматно сосче 

Хрупкава тарта с круши

 

       Един десерт/сладкиш,  с 4 продукта, в който най-дълго е беленето на крушите. Преди няколко дни я открих в книгата на Жак Пепен, а по случайност имам пакет питки тортиля в хладилника. И е точно такава, както той я е описал в рецептата - хрупкава коричка, с аромат на карамелизирана захар, печени круши и масло. Както почти винаги и тук напомням, че имате право на собствен прочит на рецептата :) Може да я направите по-богата на круши, като ги наредите по-гъсто върху тортилята. За една такава питка ползвах 3 средни круши, но моите са с d 22 см, а в книгата са 18см и плодовете са повече. Ще си прецените как би Ви харесала повече - на мен с повече плодове няма да се усеща толкова рупкавата коричка и ще бие на печени круши  само :) Захарта е на вкус - тези бяха доста сладки и вместо супени лъжици съм сложила чаени лъжици захар. Като обелите и опитате :) , или като направите веднъж и опитате - ще разберете колко да сложите. Пък и Вие си знаете колко сладко обичате. 

       При печенето маслото със захарта  се разтичат по края и образуват кафявите ръбчета :) Ако Ви притесняват тези карамелизирани крайчета по обиколката на тартата - може да ги изрежете, но според мен там им е чарът - не е изгоряло, а препечено, хрупкаво. Затова и се пече в горната част на фурната (над средата), за да не прегаря много, както би се получила в долната част. 

Продукти: 

1 пшеничена питка тортиля d 22 см

3 ч.л. кафява захар 

3 ч.л. масло 

3 средни круши 

По желание:

за глазиране мед, или желе от кайсии, праскови 

ядки за поръсване (шамфъстък)

Приготвяне: 

* Фурната се загрява на 200*

* Питкта се поставя във форма/тавичка за печене и намазва с една лъжица масло. 

* Поръсва се с едната лъжица захар и обръща в тавата така, че намазаната страна да е отдолу. 

* Намазва се и другата страна на питката и поръсва със захар. 

* Обелените, почистени  и нарязани  на 8 (или 12) резена круши се нареждат  ветрилообразно отгоре. 

* Начупва се останалата 1 лъжица масло тук там върху плодовете и поръсва с останалата захар. 

* Пече се в загрялата вече фурна (над средно ниво) за около  15-20 мин - докато краищата леко покафенеят. 

* Тавата се изважда, а тартата веднага прехвърля на решетка, или в друга чиния и нарязва.  

* Може да сервирате с топка сладолед (чудесно би подхождала ледената сладост на печените плодове), или със заквасена сметана :) но у нас видях, че съм приготвила сметаната когато  занесох  празната вече чиния в мивката.

Спагети Качо е пепе (Spaghetti Cacio e Pepe)

       Spaghetti Cacio e Pepe. Вкусът е в простите неща.  Уникално вкусната паста , състояща се точно от тези три съставки, които са и името на рецептата - спагети, сирене и пипер. Историята и е някъде преди  два века назад в Апенините, но няма да я търсим   Простичка, както и спагети Карбонара. Пастата на римляните - сиренето задължително е пекорино; никакво друго, никакво масло, никаква сметана. Естествено, ако не държите да приготвите рецептата  в оригинал, може да си я направите с пармезан, или друго от жълтите италиански сирена (пекориното знаете е овче и малко по-пикантно и солено от другите, но на мен ми е любимо). В едно предаване  дори гледах, че я сервират в пита пекорино     ето с този вариант на рецептата бих направила компромис.  Някои кулинарни гурута твърдят, че се приготвят с тонарели (паста, подобна на спагетите),  но както и за други рецепти от страната на Ботуша и за тази съм се доверила на Дженаро Конталдо, който казва, че спагетите са перфектната паста за Качо е пепе, за да може сосът да полепне добре по дългата повърхност на пастата. 

       Освен, че е с три съставки, пастата  се приготвя и много бързо, което я прави  и перфектно ястие, когато нямате време, или се прибирате късно, или ако просто много обичате паста.  Приготвяте си сиренето и пипера, докато се сварят спагетите (според указанието на пакета).  За да стане по-гладък сосът, сиренето, което се слага в него освен настъргано е и  претрито с пръсти.  Макар и лесна рецептата, това е тънкостта при приготвянето и - сосът да е гладък; да не стои като полепнала извара по пастата, а тя да бъде като потопена  в млечния гланц на соса, без да е добавяна сметана. Черният пипер е смлян, или счукан  в момента на приготвяне на пастата (дори е препоръчително да е счукан, не смлян през мелница. При мен пиперът така или иначе е леко отклонение, тъй като сигурно още година ще ползвам шарения пипер, който Жул ми довлече. ) Сиренето  за соса е по 35г за порция това е нещото, с което не бях съгласна и  просто си слагам по 50г.   

Продукти за 1 порция: 

100 г спагети (или тонарели)

35 до 50г сирене пекорино  + още 25-30г за поръсване  (Pecorino Romano, или Pecorino Sardo.)

1 ч.л. черен пипер на зърна (трябва повече, но все пак си знаете степента на издръжливост на езика и стомаха към пипера)

Приготвяне:

* Пастата се поставя да  в 2л.  вряща подсолена вода и се вари за време, указано на опаковката. 

* През това  време се счукват зърната пипер (в хаванче, или поставени в плик и начукани отгоре с чукче). Или просто си ги смилате през мелничка. 

* Минутка, преди да е готова пастата, смленият пипер се поставя в сух тиган и запича за 10-15 сек - колкото да замирише. 

* "Гаси се" с един  (малък) )черпак вода от сварената паста - около  120мл. 

* Пастата се и изважда от тенджерата и прехвърля в тигана/съда с черния пипер; разбърква се. 

*  Фино настърганото сирене се поставя в купичка, залива с 2 черпака (ок 200 мл )  гореща  (не вряла) вода от сварената паста и разбърква енергично -  да се получи гладка рядка  кашица. За да не е вряла водата, малко преди да сложите пипера в тигана може да си отделите  1 чаша с нишестяната вода от пастата.

* Тази кашица се  изсипва върху спагетите и разбърква добре, за да полепне хубаво по повърхността на спагетите.  Това е идеята  в приготвянето на пастата -  няма течност, в която е потопена пастата, а сиренявият сос  е полепнал по спагетите. 

* Сервира се в чиния, поръсва се останалото  сирене Пекорино  и по желание още черен пипер. 

Бутерки "Да си глътнеш езика"

 

      Тези бутерки бяха хит преди 10-на години в бг-мамата, споделени от девойка с ник Лабрекс (от нея ми е и рецептата за Соломони-те, страхотните бързи пържолки за 10 мин.) От там се нароиха в почти всички кулинарни сайтове и блогове, та чак си мислех, че и аз съм ги публикувала  До миналата седмица, когато спорихме с един млад мъж, който все още не вярва, че така се  казват. Измислица било.... Че то и  Кордон бльо буквално означава "Синя лента", но в този шницел няма нищо синьо   Буквално обаче  тези бутерки се топят на езика - сладки, с маслен сос, отдолу сочни, а отгоре с хрупкава коричка.... Правят се много бързо,  няма да обяснявам и колко бързо се изяждат :) и как ги обичам още топли... Но имам воля и се спирам на третата.  

       Давам рецептата за 500/550 г бутертесто, ако Ви притеснява, че тестото ще е сурово заради газираната напитка - направете половин доза и опитайте.  Всъщност отдолу е като парено тесто и съвсем не е сурово, тъй като се "вари" в този сос 30-на мин. Правила съм с ябълки, банани и круши - ще стане и с праскови и сливи. Този път е смесен :)  ябълка и круша, всяка кифличка е изненада - не се знае какъв плод ще има вътре.  Тестото нарязвам на сравнително малки триъгълници,  за да има най-много два пласта тесто по плода ; няма нужда от повече тесто. Между тях т рябва да се остави разстояние, тъй като варят се-пекат се, тестото се надува  Естествено тестото може да се нареже и на правоъгълници. Времето за печенето е различно - ако е метална, може да я сложите  в загрята фурна и  са готови за 20-на мин, ако формата трябва да се загрява постепенно - поставяте в студена фурна и печете за около 40 мин - до зачервяване :) накъде между средно и долно ниво на фурната, но не на дъното. 

Продукти: 

2 пакета охладено бутертесто ( ~550 г)

2 плода - ябълка и круша, средно големи 

150 г захар (кафява)

100г масло 

300мл  сладка газирана напитка (Спрайт, Миринда, Фанта)

Приготвяне: 

* Плодовете се белят и почистват от семките. 

* Нарязват се на 12 резенчета (може и на по-малко, ако искате повече плод вътре)

* Тестото се разстила и нарязва на триъгълници, или правоъгълници, основата на които  да бъде малко по-голяма от дължината на резена плод. 

* Завиват се и нареждат в леко намаслена тава.  Между тях трябва да има по ок 1-1,5см. разстояние. 

* Маслото се размеква много добре и смесва със захарта. 

* Разпределя се върху бутерките долу-горе равномерно. 

* В тавата се налива газираната напитка - не директно върху кифличките, за да не отмие захарта, а между тях, или до ръба на тавата.  Течността не трябва да надвишава 2/3 от височината на кифличките. 

* Пекат се - ако са в метална тава - в предварително загрята фурна на 200* до зачервяване, ако такава е керамична, стъклена, аркопал - поставят се в студена фурна и тогава се включва. 

* Пекат се до зачервяване. Когато са готови, течността трябва да е останала малко, но това не бива да Ви притеснява - остава един сладък сос :) който никога не стига  за гарниране на всичките бутерки :) затова може да ги поднесете и с топка сладолед, особено ако ги сервирате топли.