Ето го и катъка, както обещах :) И правя изричното уточнение, че това е катък - истински, от овче мляко, както са го правили овчарите в кошарите, приготвено в период, когато млякото на овцете е вече гъсто и много маслено; варено с часове.....отлежавало седмици и хванало се ей така; гъсто, без всякакви добавки на сирене, извари, кисели млека.... С нож да го режеш, както се казва, когато е готов. Има само сол. Истинския катък опитах преди почти 30 години :) отивайки за пръв път в дома на Мише - за годежа, където стринките му бяха направили от това гъсто, вкусно млечно изкушение млечна салата :) Ама така е, като имаха десетки буркани с ценната смес. При нас на село мама също правеше, но правеше точно този, със сиренето, в който сиренето сгъстява млякото и вкусът му е съвсем друг - :) като на сирене с мляко. И за съжаление на шупли, защото оказа се после неправилно го съхраняваха, докато стане готов.
Обединявайки знанията на свеки и материала от овцете на тати, вече години правим страхотен катък, който като опита човек и забравя колко часа го е варил на огъня (но пък не виси до огнището или печката). И да, в моя край катъкът се нарича "ахчак". Не знам от къде е останала думата, но е звучна и на мен си ми харесва :) Другаде в Северна България приготвен точно по същия начин този деликатес се казва крокмач. Изпробвано става и от краве мляко, но там варенето е два пъти повече (разбирайте цял ден), а самия катък не етака блажен :) както този от овчето мляко. Но пак е добър заместител.
И ще споделя как се прави, защото все още се доят овцете - макар и да дават съвсем малко мляко, но затова пък е гъсто. А и за следващото лято публикацията ще бъде съвсем навреме публикувана 
. Правенето на катъка си е много трудоемка работа. но пък резултата е наслада за небцето - който го е ял, той знае за какво говоря.
Единственото, което тук ни трябва е овче мляко. В края на периода на доене на овцете.
По време на варенето се губи малка част от количеството (водата се изпарява), затова една много прилична и не-голяма доза е от 4 л. прясно овче мляко.
Млякото се поставя в тенджера, която да може да влезе в друга, по-голяма, с вода. Затваря се капака на тенджерата и млякото се вари на водната баня, на слаб огън около 4 часа. През което време не се отваря, не се разбърква. Нищо, че тенджерата е затворена, част от водата все пак се изпарява.
Тенджерата се сваля от огъня (печката, котлона, където и да е) и се оставя да се охлади напълно, през което време се разбърква със суха дървена лъжица, за да не хване коричка (каймак да се образува). Посолява се - на 1л. останало мляко - 1 ч.л. сол и разбърква.
Изобщо през цялото време, докато започне лееееекичко да се сгъстява, млякото се разбърква - с дървената лъжица, винаги суха, ако има каймак се обира, но най-добре е да се бърка често и да не се позволява образуването на коричката. Тенджерата непременно трябва да е на студено място - ние държим в избата, в леген със студена вода, която се сменя 2-3 пъти на ден с нова студена. В края на седмицата се вижда, как млякото е станало 1-2 идеи по-гъсто. В този момент се налива в сухи буркани, затваря се с капачките и прибира в хладилник. Там ще зрее още 2 седмици, докато стане ей такъв гъстичък, като на снимката - с нож да го режеш, така да се каже. Там може да престои с месеци, стига да го забрави някой, но това не се случва :) Когато преди години кладенецът в селото на Мише беше задънен с торби, пълни с буркани катък, имахме до края на пролетта, но сега се радваме и на 3-4 буркана на година. Които естествено не презимуват. Една приятелка беше казала, че го стерилизират, но нито съм пробвала, нито има нужда при такива малки количества, които могат да се съхраняват в хладилника.
Има ли ентусиасти, които да си го направят :) Хайде, успех и да ви е сладко/соленко де, докато има домати от градината поне.
Между другото те, заедно с калиите, кошничките с маслен крем и 
