„Велико нещо е билката - кондензатор на енергии, които правят чудеса” е казал Лечителят Петър Димков.
По негова рецепта от години приготвяме този сироп от бъз (т.е.авджи Стоев приготвя, аз дори отказвах да пия до скоро).
Бъзакът ( Sambucus Ebulus, кози бъз, тревист бъз, оня дребния, не високия като дърво, от който правихме сок през пролетта ) вирее навсякъде из България и едва ли има човек, който да не го е срещал. Най-малко около прашните пътища. Но не всеки знае каква изумителна целебна мощ крие - силен имуностимулатор и билка за всяка болка в буквалния смисъл. Превантивна, образно казано, затова сега се запасяваме с прилично количество от този еликсир. Плодът е най-активната част на растението. И на черния бъз (свирчовината) плодовете са черни, и на бъзака. На свирчовината китката с узрелите плодчета виси надолу, а на бъзака е обърната нагоре.
Бере се през септември, когато черните плодчета са напълно узрели - и черни, и омекнали на пипане. Има силно антиканцерогенно действие, укрепва организма, повишава съпротивителната му сила срещу грип и други заболявания.
Като имуностимулатор за зимните месеци сиропът започва да се пие в края на октомври по 1 с.л. сутрин на гладно концентриран, или разреден в чаша вода. А иначе може и целогодишно да се пие по 1 ч.л. от концентрата. За мен лично е по-лесно направо по лъжичка от концентрата :)
Деца над 5-6 год. може да пият от него по 1.ч.л. сутрин - сладък е, няма натрапчив аромат като растението бъз и приятен за пиене.
Режат се с ножица само добре узрелите съцветия. Измиват се и отцеждат. След това с вилица, над тава се оронват зрънцата - трябва да са само узрели, ако попаднат зелени се махат, защото са силно токсични. Така с вилицата е чисто и не цапа/боядисва. По рецептата на П. Димков зърната се оронват с ръце, в ръкавици :) за да не цапа, но аз ви предлагам лесния Мишев начин.
В буркан (2-3л.) се се насипват (с лъжица) слой зърна -пласт около 2см, следва 2см пласт захар, пак зърна и така докато се напълни. Последния пласт е захар, който достига до 2-3 см от гърлото на буркана, тъй като сместа се навдига.
Разбърква се всеки ден.
Гърлото на буркана се покрива и връзва с марля.
Така се оставя на хладно и светло място, но не на пряка слънчева светлина за 20-21 дни. Ако зърната са обрани добре узрели - захарта се е разтопила за тези дни.
Полученият сироп се прецежда през 2-3 пласта марля и се съхранява в затворени стъклени бутилки на студено място (хладилника). Внимава се да не остане зърно, което ще предизвика ферментация и вкисне сиропа.
Пие се по 1 с.л. всяка сутрин на гладно , като имуностимулант - започва се от края на октомври до март, а за пречистване на токсините и укрепващо - по всяко време.
И тъй като Петър Димков е ученик на Петър Дънов и е участвал в събиранията на неговото Бяло братство (каква логика за продължението 
, но на долните снимки се виждат кръговете от ритуалите)
ще споделя няколко снимки от това магнетично място Рила, където това лято имах щастието да отида два пъти, да се кача на най-високия връх на Балканите 
да погледна отгоре, от високото :)
да слезем почти бегом надолу, за да изпреварим мъглата и дъжда :)
да погледна Седемте Рилски езера отгоре
и четвърт от планините на България от там :)
да снимам на фона им японец, чието лице грееше там горе, а той нас да снима
да се убедя в правилната форма на Бъбрека
да се порадвам на хората, излязли като нас сред природата и пълзящи като мравки нагоре, нищо, че много планинари негодуват срещу построяването, ползването на лифта.......... никъде не видяхме едно боклуче, всеки си събираше в раницата, а лифта е възможност красотата на Рила да бъде споделена и видяна от много хора, които не биха тръгнали от равнината за 2 дни, да се качат и разгледат нагоре......
Да разясня на Мише, че Близнакът е близнак, заради формата си :) в което така и не повярва
че леда на Окото не става да си правим снежни топки :)
да споделим пътя си с куче, което ни хареса от хижата още :)
да се убедя в чистотата на водата на Сълзата и да пробвам (безуспешно ) да заведа милото на хребета над него :)
да се полюбуваме отгоре на върха над Бъбрека, който до преди 30 мин. се извисяваше високо над нас
докато отдъхваме да разгледаме красотата на Източна Рила и езерния циркус над Трилистника....
да споделя част от сандвича си с рибките в Близнака
да разсъждавам защо Рибното е така тревясало в единия си край :)
да се проврем през пътеките край клека, докато слизаме към Долното езеро.....
да убедя Мише, че догодина можем да видим и Урдини езера
да се опитваме да познаем имената на върховете около нас, докато слизаме обратно в ниската земя :)
и да не забравя пак и пак да благодаря на ходещият цяла зима из горите авджи Стоев, който след една разходка до Попово езеро ми подари обувките без право на мрънкане, връщане или замяна в магазина :)
да се порадвам на красотата на Мальовица отблизо
и да повъздишам 
, защото Мише твърдо отказа да вървим нагоре........
но пък през 10 минути питаше дали го снимах тук
и там
да забравя за предупреждението за змии и да ровя в тревата за боровинки
да посинея от радост по тях :)
а Мише хитро обира по-високите и ароматните горски малини :)
Едни такива детски радости..... и красоти, които ми напълниха очите и душата.
С обещание да се върнем там :) на високото.
Така и така обувките ми са готови за път 
Който не е ходил в Рила - да събира багажа идното лято и да заминава. Е, може и в Пирин, или в Родопите, но някак си Рила ги отмести на заден план в рошавата ми кратунка.
. Сокът от плодовете ми беше ок 700мл и сложих толкова количество захар. 
