Сироп от бъз по Петър Димков. А после - разходка високо във Рила

     „Велико нещо е билката - кондензатор на енергии, които правят чудеса”  е казал Лечителят Петър Димков.   
     По негова рецепта от години приготвяме този сироп от бъз (т.е.авджи Стоев приготвя, аз дори отказвах да пия до скоро). 

      Бъзакът ( Sambucus Ebulus, кози бъз, тревист бъз, оня дребния, не високия като дърво, от който правихме сок през пролетта ) вирее навсякъде из България и едва ли има човек, който да не го е срещал. Най-малко около прашните пътища.  Но не всеки знае каква изумителна целебна мощ крие -  силен имуностимулатор и билка за всяка болка в буквалния смисъл. Превантивна, образно казано, затова сега се запасяваме с прилично количество от този еликсир.  Плодът е най-активната част на растението.  И на черния бъз (свирчовината) плодовете са черни, и на бъзака. На свирчовината китката с узрелите плодчета виси надолу, а на бъзака е обърната нагоре. 

     Бере се през септември, когато черните плодчета   са напълно узрели - и черни, и омекнали на пипане.  Има силно антиканцерогенно действие, укрепва организма, повишава съпротивителната му сила срещу грип и други заболявания. 
     Като имуностимулатор за зимните месеци  сиропът започва да се пие в края на октомври по 1 с.л. сутрин на гладно  концентриран, или разреден в чаша вода. А иначе може и целогодишно да се пие по 1 ч.л. от концентрата. За мен лично е по-лесно направо по лъжичка от концентрата :) 
    Деца над 5-6 год. може да пият от него по 1.ч.л. сутрин -  сладък е, няма натрапчив аромат като растението бъз и приятен за пиене. 





     Режат се с ножица само добре узрелите съцветия. Измиват се и отцеждат. След това с вилица, над тава се оронват зрънцата - трябва да са само узрели, ако попаднат зелени се махат, защото са силно токсични. Така с вилицата е чисто и не цапа/боядисва.  По рецептата на П. Димков зърната се оронват с ръце, в ръкавици :) за да не цапа, но аз ви предлагам лесния Мишев начин.
В буркан (2-3л.) се се насипват (с лъжица) слой зърна -пласт около  2см, следва 2см пласт захар, пак зърна и така докато се напълни. Последния пласт е захар, който достига до  2-3 см от гърлото на буркана, тъй като сместа се навдига.  
Разбърква се всеки ден. 

Гърлото на буркана се покрива и връзва с марля. 

Така се оставя на хладно и светло място, но не на  пряка слънчева светлина за 20-21 дни.  Ако зърната са обрани  добре узрели  - захарта се е разтопила за тези дни. 

Полученият сироп се прецежда през 2-3 пласта марля и се съхранява в затворени стъклени бутилки на студено място (хладилника).  Внимава се да не остане зърно, което ще предизвика ферментация и вкисне сиропа. 

Пие се по 1 с.л. всяка сутрин на гладно , като имуностимулант -  започва се от края на октомври до март, а за пречистване на токсините и укрепващо - по всяко време.

    И тъй като Петър Димков е ученик на Петър Дънов и е участвал в събиранията на неговото Бяло братство (каква логика за продължението  , но на долните снимки се виждат кръговете от ритуалите) 

 ще споделя няколко снимки  от това магнетично място Рила, където това лято имах щастието да отида два пъти, да се кача на най-високия връх  на Балканите  

да погледна отгоре, от високото :) 

да слезем почти бегом надолу, за да изпреварим мъглата и дъжда :)

да погледна Седемте Рилски езера отгоре   

и четвърт от планините на България от там :) 

да снимам на фона им японец, чието лице грееше там горе, а той нас да снима 

да се убедя в правилната форма на Бъбрека 

да се порадвам на хората, излязли  като нас сред природата  и пълзящи като мравки нагоре, нищо, че много планинари негодуват срещу построяването, ползването на лифта.......... никъде не видяхме едно боклуче, всеки си събираше в раницата, а лифта е възможност  красотата на Рила да бъде споделена и видяна от много хора, които не биха тръгнали от равнината за 2 дни, да се качат и разгледат нагоре......  

 Да разясня на Мише, че Близнакът е близнак, заради формата си :) в което така и не повярва 

че леда на Окото не става  да си правим снежни топки :) 

да споделим пътя си с куче, което ни хареса от хижата още :)  

да се убедя в чистотата на водата на Сълзата и да пробвам (безуспешно ) да заведа милото на хребета над него :) 

да се полюбуваме отгоре на върха над Бъбрека, който до преди 30 мин. се извисяваше високо над нас  

докато отдъхваме да разгледаме красотата на Източна Рила и езерния циркус над Трилистника.... 

  
да споделя част от сандвича си с рибките в Близнака 

да разсъждавам защо Рибното е така тревясало в единия си край :)  

да се проврем през пътеките край клека, докато слизаме към Долното езеро..... 

да убедя Мише, че догодина можем да видим и Урдини езера 

да се опитваме да познаем имената на върховете около нас, докато слизаме обратно в ниската земя :) 

и да не забравя пак и пак  да благодаря на ходещият цяла зима из горите авджи Стоев, който след една разходка до Попово езеро ми подари обувките без право на мрънкане, връщане или замяна в магазина :)  

 да се порадвам на красотата на Мальовица  отблизо 

и да повъздишам , защото Мише твърдо отказа да вървим нагоре........

но пък през 10 минути питаше дали го снимах тук  

и там 

да забравя за предупреждението за змии и да ровя в тревата за боровинки 

да посинея от радост по тях :) 

а Мише хитро обира по-високите и  ароматните горски малини :) 

Едни такива детски радости..... и красоти, които ми напълниха очите и душата. 
С обещание да се върнем там :) на високото. 

Така и така обувките ми са готови за път  

 Който не е ходил в Рила -  да събира багажа идното лято и да заминава. Е, може и в Пирин, или в Родопите, но някак си Рила ги отмести на заден план в рошавата ми кратунка.