Меденки за делник, меденки за празник :)

     През изминалата седмица няколко "блогуващи"  (ама пък с мерак) лаици в кухнята, получихме предизвикателство от Лидъл да направим някакво сладкишество, използвайки въображение и част от продуктите-подарък, с който ни изненадаха отново. 

На мен въображение много не ми трябваше, защото  в момента, в който видях  пакетчета  "Смес от подправки за меденки" и "Смлян джинджифил" си представих меденки. 



И се сетих колко приятно канелено ухае къщата, докато се пекат меденките. Обожавам този аромат, който ми напомня Коледа. И червено вино. За него не знам защо така. Меденки обичам с шоколад, още повече на медени линцери с шоколад, поели сладкото, с което са слепени. 
       Меденките са много лесни за приготвяне, не са претенциозни и са подходящи за всякакви празници - летни, зимни..., а като няма празници  за делници :)  Пък и прилично количество излизат, както при всички мои сладки от онова старо време :). Умни са били хората така да ги правят - има и за дегустации, за подаряване, за среднощно хапване  

      Ден по-късно реших, че така и така ще правя меденки, ще направя и една изненада на две от децата ни, които днес тържествено ще си получат дипломите.  
      
       (искрено и лично) 
      Мили деца! Бъдете себе си! Посрещайте трудностите смело и заедно, а успехите с идеята, че можете още! 
     И от все сърце ви пожелавам на добър път в живота;  да работите това, което харесвате и ви прави щастливи! 

Меденки

Продукти:

3 яйца 
10 с.лъжици мед 
6 с л захар
15 г   сода за хляб ( 1 и половина ч.л. сода за хляб) 
настъргана кора на 1 лимон (възможно най-фино)
300 мл олио  
10 г канела
1 пак.  15 г "смес от подправки за меденки Belbake" (Нат ми е носила подправка за меденки и от Чехия -  експлозия от коледни аромати е такава смес.  При липса на готова може да си направите - смлени равни количества звездовиден анасон, кориандър, джинджифил, кардамон, карамфил и тройно количество канела. Тази смес може да издържи много време в бурканче и да ползвате за сладки, както правя друг път)
1-щипка  смлян джиндифил 
1 ч.л. ванилена захар ( в случая е Belbake) 
~5  чаши брашно от по 240мл (тъй като  зависи от големината на яйцата и плътността на меда, тестото трябва да е меко и да не лепне по ръцете

сладко за слепване (от сините сливи за мен е фаворит за линцерите)
~ 300г   шоколад за глазурата и 40мл сметана(+ 20мл коняк по желание) 
кокосови стърготини и кандирани плодови корички (Belbake - кутийки от тези зареждам по няколко, когато пускат предпразнично в Лидъл, защото много харесваме и тези многозърнести блокчета 

Приготвяне:

* Яйцата със захарта се разбиват за кратко на ръка . 
* Прибавя се  олиото, меда, лимоновата кора, канелата, подправките и джинджифила. 
* Разбърква се добре. 
* Добавя се по малко от брашното, смесено със содата за хляб  и замесва тесто, което НЕ трябва да лепне по ръцете. Ако сложите повече брашно, се разточва трудно на кора и меденките стават по-твърди.  Личен опит 
* Разточва се  на кора с дебелина около 3-4 мм. Изрязват се с формички меденките ( или кръгчета с чаша, или просто се нарязват на правоъгълници с желаната големина - така е най-мързеливо  ) 
* Пекат се в загрята фурна на 180* за около 10-15 мин (съвсем леко си променят цвета и са готови). Много се внимава тук да не се препекат, защото тогава стават твърди и рядко омекват, дори слепени с мармалад. 

Тук ще вмъкна, че вместо да се разточи на кора и изрязват форми, могат да се направят на топчета-меденки, които след изпичане се издълбават и пълнят със смес от прясно мляко, масло, мармалад и трохите. Но е мноооого по-пипкава работа :) особено ако няма кой да ви търкаля топчетата.  Но тъй като аз често си купувам готови медени линцери и харесвам приличната им големина, реших да си ги направя прилични, с големина около 4/7-8см. Освен дребните, за картинките. 
Е, съвсем егоистично, доволна съм. 

След като  изстинат напълно меденките се слепват със сладкото по двойки.
Шоколадът се разтопява със сметаната и коняка на водна баня или в мв-то(внимателно, на ниска мощност, да не се пресече) . Белият шоколад обикновено е много капризен, винаги го разтопявам на котлона и когато е готов му се отделя маслото :) в повечето случаи. Изцеждам го и едва тогава потапям меденките в него. 

Потапят се  наполовина  в разтопения шоколад и се нареждат на решетка, или хартия за печене, за да стегне шоколада. Докато шоколадът е още топъл се поръсват (по желание) с кокос, или кандираните корички, или с друга украса и така оставят да изстине.
Ако искате целите да са потопени в шоколад - оставяте да стегне шоколада от едната страна и тогава потапяте от другата страна.

Ако обичате старите, продавани преди 30+ години медени питки :) големи и кръгли, изрежете кръгове, изпечете ги и потопете само едната им страна в шоколад. Аз си я оставях за накрая. Откакто се помня оставям за последен залък това, което ми харесва най-много :) 

Другите, малките бисквитки с картинки за дипломиране са ядлива вафлена хартия, която се лепи с фарситура на изпечените меденки. В такъв случай - от разточения лист тесто  се изрязват точно толкова големи меденки, колкото е размера на картинката. Повярвайте ми, иначе става доста по-грозно :) 

И сега в стила на Оскарите искам да благодаря на две дами, без които нямаше да има бисквитки-изненада-за-дипломиралите-се-строителни-инженери. 

 На Катето, която ми изпрати файла с картинките и ми спести търсенето и оформянето. 
Ако бях малко по- внимателна, щях да прочета, че тя под картинките е подложила фондан.....  

На Веси Панова, която ми помогна на втория опит и не ме остави да се откажа :)
Ако бях малко по-внимателна, нямаше да си пропусна съобщението  първия път.... 

Благодаря и на Лидъл,  на чиито тематични седмици и аз съм фен и ме подстрекаха да направя меденки, по никое време :) без Коледа. 

   А ето пак меденки, украсени за рожден ден, за Великден...... с фондан и с помощта на две млади дами. Следват мартенски иКоледни

Мариновани печени чушки

      От петък толкова дъжд се изсипа, че всичките ми планове за помощ на село се провалиха. Но пък влязох в калната градина и обрах капията, защото малко по-рано, докато  мама  преравяше тефтера си за рецептата за домашния ни оцет,  прочете тази, записана като "Салата за капия 10 кг"   
     Тези мариновани печени чушки са добре познати на тяхното поколение, а в последните 2-3  години се подвизават в интернет пространството като "туршия 100-те чушки". За мен това не е туршия така си приготвяме лятото  печените чушки на салата. А това с бройката на чушките е доста относително. При нас, на село, земята е "червеница", както и казват, и трябва обилно поливане, за да е добра реколтата от зеленчуци. В последните години това е възможно, но когато бях малка и там имаше  познатия на много хора режим на водата. А да поливат  с  вода от чешмата си беше кощунство. Е, и сега е. Затова и цената на домашните чушки е сходна с тези на пазара. Но според думите на мама, 10 килограма чушки винаги са си 10 килограма - дали сегашните, по-големи от длан, или преди 20 години онези дребните :) които  не успяваха и да се зачервят до края на лятото.
      Пак се връщам на дъжда, но заради калта нямаше кой да тегли точно 10 кг., затова моята салата се превърна в салата 12 кг . Затова съвсем практично давам рецептата   за 1кг чушки/пиперки, пък ако решите да си правите - смятайте пропорционално за вашето количество чушки.
Но имайте предвид, че от 1 кг. обикновено излиза 1 буркан печени чушки. 



Мариновани печени чушки 

На  1кг сурови месести червени чушки/пиперки: 

1 среден морков
7-8 скилидки чесън 
10 г сол 
15 г захар 
35 мл олио 
20 мл оцет 

магданозът е на око :) тук видимо ми се откъснал повечко от сърце :) 

На моите 12 кг червени чушки  са сложени: 120 г сол, 180г захар, 420 мл олио, 240 мл. оцет, килограм моркови, голяма връзка магданоз  и 5-6 дребни глави чесън.  

Приготвяне: 
* Чушките се почистват от семената и изпичат (и прибират в голям съд с капак, където да се задушат, или в голяма найлонова торба) и белят от люспите. Всички знаят, че задушените чушки се белят лесно от люспата :) 
* В дълбок съд  (тава или тенджера) се поставят обелените чушки, обелените скилидки чесън, солта и захарта, нарязаните на кръгчета почистени моркови, олиото и оцета и ситно нарязания магданоз. 
* Разбърква се внимателно, за да не се разкъсват чушките и съда се покрива с капак (или свежо фолио) и прибира в хладилника за  3 часа.  През това време се разбъркват 2-3 пъти. 
* Редят се в буркани, като между чушките се поставят и моркови и чесън.
* Бурканите се пълнят до  ръбчето с чушки и доливат с останалата марината. 
* Затварят се с капачки (запечатват) и стерилизират 10 мин. след завирането на водата. (тук при мама имаше записан по 1 аспирин на всеки буркан, но според мен беше излишен :)) 

Маслени сладки "Гъбки"

Дали има някой над 30-те, който да не си спомня за тези сладки?    Между другото те, заедно с калиите, кошничките с маслен крем и прасковките бяха неизменна част от почерпката за всяка сватба, кръщене, абитуриентски бал или друго голямо семейно тържество. Сега има  кетъринг и хапки със синтетичен хайвер  . 
Ето ги любимите маслени гъбки.  Времето е променливо до студено; подходящо за сладки с мас. Почти винаги, когато правя масленките на мама, правя по няколко и от тях, но обикновено ги избягвам, заради непрекъснатото търсене на  "уред", с който да отбелязвам  пънчетата на гъбките. Преди години гъбките май ги правехме по-големи, защото ползвахме капачка от червило. Сега пак ползвам капачка от червило, но то е едно малокалибрено, по-малко от ония старите. И единственото, което съм променила от рецептата на мама е добавката на карамфилчетата на всяка гъбка. 

Този път обаче цялата доза е само за гъбки. От нея излизат малко :) около 35-40 гъбки, зависи от големината им. 
Рецептата е същата като на масленките.  

Продукти:
1 ч.ч. (240 мл)  размекната мас
1 яйце
150 гр. пудра захар
400-450 г брашно (приблизително)
3-4 ванилии

пудра захар за овалване или поръсване
какао, канела или нес кафе

зърна карамфил 

Приготвяне:  
* Яйцето, маста и захарта се разбиват с вилица. 
* Прибавят се към пресятото брашно с ванилията и се омесва набързо, колкото да се събере  на топка, за да не се размекне тестото прекалено много от топлината на ръцете. 
* Прибира се в хладилника за  един час. 
* Приготвя се тава, застлана с хартия за печене (или НЕНАМАСЛЕНА)
* От тестото се късат малки парчета с големина на орех. 
* Оформят се на топчета като се овалват между дланите. 
* Нареждат се на разстояние в тавата. 
* Капачка от червило, или друга подходяща (може и отрязана спринцовка) се потапя в какаото (или канелата, нескафето). 
* Прави се кръгъл не много дълбок отпечатък в центъра на всяко топче. Натиска се лекичко. В чентъра на отпечатъка се забожда по зърно карамфил. 
* Пекат се в предварително загрята фурна на 220°C,  за около 12-15 мин. до съвсем бледо зачервяване (почти бели да си останат, само отдолу да порозовеят. Моите подвеждат, защото са с типово брашно). 
* Може да проверите като побутнете сладките с пръст - местят се лесно. 
* Оставят се да изстинат за 5-6 мин, след което се овалват в пудра захар.
* Съхраняват се затворени в кутия, ако стигнат до нея :)  

Пандишпаново руло

и начало на рубриката "От старите тефтери" с Пандишпаново руло - класика в жанра. Майките с техните тефтери са голяма работа. Ние, едно по-зряло поколение също си имаме своите хартиени тефтери   макар напоследък допълнени с електронни. Но се случва интернета да прекъсне в точния момент, когато забъркването на сладки, или сладкиш е наложително. А  те не са като да сложиш парче месо във фурната да се пече и понятието мярка да ти е съвсем излишно. Поне при мен се случва поне пет пъти вече. След втория съвсем предвидливо съм си записала шоколадовата торта на Ирина, мъфините с боровинки на Юлка, портокаловите мъфини с мак и шоколадови трюфел бисквитки . Какво бих правила без стария си тефтер в такъв момент :) Има рецепти като тази, крем Дипломат, калиите, луничките или реването, които са си истинска класика и въпреки многото нови и доказано  вкусни и тези ще си останат. 

Ще се върна на майките и първите ми спомени за това руло. Белтъците се разбиваха на ръка. Нямаше миксери. В следствие на което мама се обединяваше с една от лелите и двете се редуваха да бъркат, за да направят за двете къщи рула. Така и така пада  жестоко бъркане. Малко преди мама да си внесе първия миксер от Румъния и аз имах честта да бъркам и въпреки хамалогията го правех с мерак, защото явно от ранна детска възраст обичам да ям  суровите разбити белтъци на сняг . И тъй като рулото е голямо, някак си през годините все с мама го правех - онова обръщане горещо и навиване, да хване калъп на руло все ме плашеше. Докато преди години Роси не подстрека, като пусна рецептата му в Гответе с мен. Нищо сложно, но все някога трябваше да го направя сама. И продължих  ама по разни поводи, когато ми трябваше нещо по-голямо и удобно за пренасяне. 

Пропорцията (от маминия тефтер) е на 1 яйце - по лъжица и половина брашно и захар.
Дозата с 4 яйца е точно за тавата на фурната ми, която е 40/34 см, а на старата фурна 40/44 см беше с 5 яйца.

И последно :) блата е доста сладък и сравнително сух. Освен, че подбирам по-кисело сладко за пълнеж (кайсии, вишни, сини сливи) го намазвам със сметана - отвън, или отвътре, за да поеме малко и от нейната влага. Тук сметаната е вътре, тъй като отгоре е с глазура. Но въпреки това на мен ми харесва да ям парчето руло заедно с лъжица цедено мляко или заквасена сметана :) 

Продукти: 
4 яйца
1 ч.ч. захар (6 равни с.л)
1 ч.ч. брашно (6 равни с.л)
1 каф.л. сода бикарбонат с 1 ч.л. оцет 
2-3 ванилии (1 ампула течна) 
щипка сол
фино настъргана  кора от лимон (по желание)

сладко/мармалад (1 бурканче 300г), сладкарска сметана (300г) или крем (по желание) - за пълнеж

глазура, пудра захар или сметанов крем - за намазване отгоре 



Приготвяне:
* Отделят се белтъците от жълтъците.
* Белтъците с щипката сол се разбиват на сняг.
* Жълтъците със захарта се разбиват до пълното и стопяване  (при докосване на сместа да не се усещат кристалчета захар)
* Прибавят се ванилията, лимоновата кора и пресятото брашно- лъжица по лъжица. С последните две-три лъжици се смесва содата. 
* Смесват се жълтъчната смес със разбитите белтъци - от жълтата смес на части се добавя към белтъчния сняг и се бърка със шпатула или дървена лъжица, за да не спадне сместа и така до пълното и хомогенизиране.
* Изсипва се върху хартия за печене поставена в широка тава ( 40/34см) 
* Пече се в загрята на 190-200 градуса за около 10 мин. - до златисто.
* Изпеченият блат се обръща върху поръсена с пудрена с пудра захар хартия за печене, или кърпа без власинки.
* Хартията от печенето  се отлепва от блата  той, заедно с новата хартия или кърпата се завива на руло. Така завитото се завива в още една кърпа и се оставя да изстине. 
*  Сметаната ( студена, престояла поне няколко часа в хладилник) се разбива до твърди върхове. 
*  Изстиналия блат се развива внимателно и се намазва първо със сметаната, после със сладкото (или с какво искате по желание) , след което се навива на стегнато руло.  
* Поръсва се с пудра захар, или украсява се с бита сметана, крем или глазура( по желание. Тук половината  и не удостоено с фотосесия е поръсено с пудра захар, а тази половина от фотосесията е намазано с лимоновата глазура на д-р Йоткер ). 

* Рулото се оставя да престои в хладилник поне 2 часа, преди да се нареже. 

Масленките на мама

Почти година не съм ги правила. Нали у нас  като се хареса нещо се яде до втръсване, та ....... бяха поизостанали в плана от миналата година. Преди няколко дни Илианка ме попита за сполучлива рецепта за масленки и без да се  замислям и предложих тази :)) след проби на всякакви маслени сладки, мога да кажа, че тези са ми любими. Може би защото носят вкуса на детството и като ученичка майка ми всяка седмица правеше или масленки, или курабии, които  си мъкнех в Ямбол и за разлика от курабиите обожавах да закусвам с масленките - гризваш и затваряш устата......... броиш до 10 и те са се разтопили..... А аз се разтапях от удоволствие с такава закуска.
Размечтах се......... Холестерол и мастни плаки бяха неизвестни, но пък и тогава тежах приличните 48  с прогизнали ботуши и всички показатели на червената бележка под минимума. А в магазините продаваха масленки, бисквити Златна есен и Детска радост и два вида вафли. Това Морени и бонбонки Тик-так 

Продукти ( 1 правоъгълна тава на фурната)

200г размекната мас
1 яйце
150 г  пудра захар
400гр брашно (приблизително)
3-4 ванилии

пудра захар за овалване или поръсване

Приготвяне:  

* Яйцето, маста и захарта се разбиват с вилица.
* Прибавят се към брашното с ванилията и се омесва набързо, за да не се размекне тестото прекалено много от топлината на ръцете. .
* Точи се на кора (дебела ок. 5 мм) и се режат формички -  майка правеше по повърхността им шарки със зъбите на вилицата, за да не са съвсем гладки или просто се овалват  на топчета.
*** Така приготвени масленките се прибират с тавата за 1 час в хладилник и едва тогава се пекат в предварително загрятата фурна;
*** Или топката тесто, след  замесването се поставя в хладилника за час. Така обаче по-трудно се  точи и оформя, затова ги охлаждам по първия начин.

* Пекат се в ненамаслена тава на 180* (или на хартия) за около 10-12 мин. (времето си   зависи от фурната,) до съвсееееееем леко порозовяване - трябва да се наблюдават. 

* Изваждат се и още горещи  по желание се овалват (или поръсват, както са на хартията) в пудра захар.

Прасковки

Скъп спомен от всяко детство. Нямаше тържество или празник без тях.Когато мама започваше да ги прави, всички бяхме впрегнати в овалването на топчетата. Сега моите човечета клинчат. От овалването им. От яденето - не

Продукти:
4 яйца
1 ч ч захар
1 ч ч кисело мляко
1 ч л сода за хляб
1 ч л амоняча сода 
1 ч ч олио
2 ванилии
4 1/2 ч ч брашно (за твърдо тесто)
още:
1,5 - 2 ч ч смлени орехи
около 700г конфитюр (сравнително рядък)
1 пак масло (125гр)
боя за сладки - червена и жълта
захар за овалване - около 300гр.

Приготвяне:
* Разбиват се яйцата заедно със захарта - с вилица.
* Прибавят се и останалите продукти - поетапно, като содата и амоняка се гасят в киселото мляко.
* Омесва се тесто, което не трябва да лепне по ръцете.
* Оставя се за 30-на мин. да отпочине.
* Късат и оформят се гладки топчета - ок. d= 2 см. и пекат на застлана с хартия, или намазана с олио тава - на малко разстояние едно от друго на около 180* до бледо порозовяване.
* Докато са топли, се издълбават с малка лъжичка от плоската страна.
* Трохите се стриват добре и смесват заедно с размекнатото масло, конфитюра и смлените орехи.
* Пълнят се издълбаните топчета и слепват по две.
* Потапят се в оцветената боя /две различни двете топчета/ и след това овалват в захарта.
* По желание се украсяват със зелени дребни листенца . Обикновено тях ги вземаме от чемшира в двора.
* Пак по желание при слепването се поставя с мармалада във всяка двойка и по една кръгла ядка - лешник, фастъче