Сандвич...........Забранено до 16.

Колко либерално, а? Само до 16. 

иначе заглавието на днешната публикация трябваше да звучи нещо такова 

Виденията  на войника или сандвич с еротично звучене.

Така и така напоследък съм  изпортила  авджи Стоев отвсякъде, да взема го довърша с тази  публикация.  Този сандвич беше едно от нещата, с които ме подмами преди 25 години и 7 дни да заживеем заедно. Накратко - нанесе се при мен. Това му напомням понякога, ако намекне, че нещо е излъган в живота. Но всъщност сме зрели хора и ако някой си купи бисквити "Катеричка" едва ли ще очаква от пакета да излезе такава. С пълна тежест са тези думи и за долния сандвич. 

Ден след като се запознахме на мен ми трябваше точилка (да не мислят  младите, че се продаваха като сега във всеки втори магазин), той си предложи услугите, в замяна на което поиска "блага баница с често мляко". И ще се реваншира като ми  направи най-невероятния, най-богатия, най-вкусния и най засищащ 

Сандвич тип Момина пъпка, 

който като войник ги е спасявал от гладна смърт.  Ама точно така произнесен.  Е, аз доживях на годишнината (незаконна все още) да го опитам, за да разбера дали името или продукта се е явявал като спасител......

Той баница яде още следващата седмица, ама сандвича аз дочаках тези дни.
Истината е, че имах по-богати очаквания от вкуса на този сандвич, но Човекът ме отрезви с признанието, че ............... всъщност така си припичали хляба с маслото, докато някой нареже салам или кашкавала да си дояждат. А украсата е идея на зевзеци, неразкрили идеята на името на сандвича - дали е с еротичен привкус или със спомени за акне. Тфююю, дълбока тайна.... тя рецептата на торта Бароци в оригинал по-скоро ще намеря......... 

И  тъй като първата част на Проект 10 - Ястия с дивеч е съвсем в  края си, с този легендарен сандвич слагам началото на следващия - Сандвичи. 

С особено големи симпатии към топлите, пре-печените, пържени дори... студен сандвич може и да направя за някой от любимците, но благодаря, нито обичам, нито опитвам. Сигурно доста съм изяла като малка.

Рецептата  в оригинал се изпълнява така за 1бр. сандвич: (горната снимка е жалка  моята имитация)

Продукти: 

Хляб, яйце, масло, колбас, сол и черен пипер.

Приготвяне:

Загрявате фурната на 200*

Отрязвате 2 филии хляб с дебелина по 1,5 см. 

Отрязвате още една филия с дебелина до 1см. 

Поставяте тънката отгоре и с лъжичка изчегъртвате (счупи ми се клавиатурата) средата и, колкото да има място за едно яйце  - но не до дъно, а оставяте тънка до прозрачност част от средата, която ще държи яйцето.

Поставяте двете по-дебели филии една върху другата и втората покривате с прилични количества масло. "Какво е сандвич без масло?" 

Върху него подреждате парчета колбас и завършвате с третата -  изрязаната филия. 

Чуквате в отвора яйцето и внимавате жълтъка да остане цял в средата.
Намазвате филията около него с масло, посипвате със ситно нарязани парченца колбас, едно в средата на жълтъка :) поръсвате с черен пипер, сол и пренасяте на решетката във фурната - тя трябва да бъде поставена някъде надолу,  за да не изгори (много) салама) 

Пече се до зачервяване на яйцето, което трябва да остане леко рохко.
Изважда се с лопатка от фурната, долната филия е с приличен тен, но тя е само подложка и се предлага най-близкия приятел на човека - в случая при нас - куче-Рита-на-Мишо-и-Тишо.

Ей го на, заснет на снега, отпреди да ме пипне грипа. Но сандвич, правен в полеви условия, отчасти и в снега през зимата заслужаваше да бъде увековечен на сняг. 

Тъй като у нас от около 9 години не сме казарма, реших да го подобря.

Сложих две дебели парчета салам (да е спорно за тези филии), резен кашкавал и резен сирене. И масло, колкото трябва. Поетапните снимки са си от моето вече изделие. Повече му се радвах :)
Идеята за излишната филия е  маслото да попие добре във втората, но тя да не се препича, а да остане сочна. Хитро. 

ПП: Ели, Кевин не е ходил в казарма!