Млечна салата Снежанка

или Няколко  Снежанки без джудже. 

Последен изгрев над язовира от       лагер - в мъгли и облаци.

 закуска, събиране на колците от палатките и  

За път разбит тук е слабо да се каже, истината е, че след билото на Доспат, по посока Батак пътя е ужасен. Вида му  напомняше на швейцарско сирене, а факта, че около него имаше хубави "залежи" на горски ягоди бе отново помрачен от придружаващия на последните  два дни    Красота ! 

В добавка към двата изключителни случая, когато спря за по няколко минути да вали и се опитвах на набера малко ягоди, двамата Стоеви упорито разговаряха на висок глас за змии, треви, гори и боси крака.  

Всички планове да поразгледаме около яз. Широка поляна вече са провалени.

Сива, мрачна и "продупкана" вода

Затова пък Болям Беглик (бивш В. Коларов) ни посреща с чудно синьо небе и спокойствие, което лъха от тюркоазеното синьо на водата.

Малък Беглик - вода,  трева, гора, мъгла :))) Красота, все едно сме си на "нашия" язовир.

Малка разлика, водата му е по-мътна на собствеността на ЛРС Копринка, ама .... подробности.

Последни гледки от величествената планина с гордите борове, надничащи изпод пропастта.

Път, пропаднал на места към нея; необезопасен с мантинели, вече познато разбит (повече никога няма да спомена, че пътя до село е осеян с някакви си дупки)

Малък отдих (и глътка бира) на първата Снежанка :))) Много уютно местенце, бързо обслужване и вкусна кухня,  цветна градинка. И за мое съжаление - пълна с клиенти.  Не, че има лошо, но до една от масите имаше дръвче круша с лилави плодове. Извадих си сапунерката, поослушах се, поогледах се, пък ме хвана срам и си снимах шкембе-чорбицата.

И към пещерата :)  Кацнала горе в планината, на необичайно (за мен) място.  В широколистна гора, за разлика от Ягодинската и Дяволското гърло.

Втората Снежанка в днешната публикация.  Предната вечер набързо проверихме координатите и -  отклонение от пътя  Батак-Пещера след хижата;  2 км. асфалтов път до паркинг, после - нагоре и нагоре. Стръмен и тесен; в много по-добро състояние от главния - Доспат-Батак Вярно, че трудно се разминават два автомобила, а завоите са почти 360-градусови,  но поне не валеше .  

Еко-пътеката (какво звучно име за козя пътека ) на места е с пропаднали парапети, но ако не бързате като нас да хванете следващата група, сигурно ще изкачите стръмните 830 м. за нормалните и обещани 25 мин., вместо за скоростните има-няма 15. Някой шегаджия беше поставил уведомителни жълти табели по дърветата в стил "Не губи кураж, следва" ....колко малко ни остава и ни убеждаваше да не  слушаме краката и обърнем,  а да седнем и да почине. Ние нали групата трябваше да хванем (все едно пък нямаше да има друга след час) изкачихме на един дъх, през който дори не отворих апарата и запечатам пътеката и стръмнината в цялата им красота. Някой друг път. 

 Макар, че е малка (145м) , пещерата  е стара - на над  3,5 млн. год. В средата и има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранножелязната епоха и кости на животни. Траките са я ползвали като убежище от врагове, преди над 25 века..   Богата е на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии, синтрови езерца; с няколко зали - Залата на виметата, Голямата зала, Музикалната зала, свързани със Срутището, над което минава мост. Във Вълшебната зала,изградена от снежнобял кристален синтър, природата е създала фигурка, оприличавана на Снежанка, на която дава името и проф. Алекси Петров - първия спелеолог, който я изследва. Освен нея, природата е създала още десетки лица, животни, фигури....... водачът ни насочваше към тях, които със съвсем малко помощ бяха лесно разпознаваеми - висящо папагалче; дамска ръка ( вижда се фина ръка с маникюр :)) белия дом, Наклонената кула в Пиза, но в огледален образ  .-..... Снежанка,  дядо Коледа, но с 2 джуджета, Маркс и Енгелс бяха във вечната ни поза, двамата заедно, тези, които сме ги виждали веднага ги разпознахме; Богородица с младенеца...............

Още много може да се говори и прочете за нея, но предпочитам   без повече размисли на глас да  покажа красотата, която се разкри пред очите ни,  преминавайки по изградените стълби, за да се влезе вътре. Ако някъде прочетете, че е 9* - не вярвайте, цели 6* е през лятото :) Особено за изпотени и  запъхтяни туристи.

Вярно, че всяка пещера си има своето очарование, но Ягодинската и Дяволското гърло за мен ще останат като :) недалечни роднини на Снежанка.  Как да не разбере човек защо овчарите, открили пещерата една сутрин преди 50 години са  излязли едва вечерта?

И снимките, които все още продължавам да разглеждам в захлас   Дали ще познаете някого?

 

Пътят към изхода :))) Връщайки се обратно, никой от нашата група не забеляза ярката дневна светлина, идвайки под стълбите.  Нещо като светлинка в тунела пак. Видях я едва, когато разглеждах снимките. Отвън обаче не се виждаше друг отвор, явно е добре прикрит :))

И детекторът на изневярата    Кой разбрал, разбрал.

Бледа представа за стръмната пътека, която ни очакваше надолу. 

Да ви призная никак, ама никак не мърморих по стръмната пътека - ни на качване, ни на слизане. Имаше кой да го прави вместо мен този път    

За мен гледките в пещерата си заслужаваха всяка една стъпка....

 

С третата Снежанка  вече се видяхме през зимата - в нейната стихия.

Четвъртата  и последна Снежанка   за днес, която у нас е любима не само зиме, но и лете

Продуктите са: 

добре изцедено кисело мляко,  краставица, орехи (по желание), копър, сол, зехтин или олио. 

В някои случаи  :-) с цеденото кисело мляко смесвам малко заквасена сметана, или крема сирене. Много хубава комбинация се получава. 

Краставицата,  дори и домашна да е, я предпочитам обелена. Нарязвам на съвсем дребни кубчета. Ако е по-стара, разбирайте със семки, изгребвам сърцевината и не я слагам. Когато през зимата правя салата с пресни краставици, след като ги нарежа на кубчета осолявам и поставям в гевгир. Тъй като в голямото си количество краставицата е вода, след около час имаме 3-4 лъжици отцедена вода, която така не влиза в салатата и не я разводнява. 

Всичко се разбърква много добре и прибира в хладилник да се охлади за час. Много по-приятна е така за хапване :))) а пък колко ракия може да изпие други  гледам с мастика я пробват, трети - за среднощно хапване.  Някои пък си я поливат с още зехтин, преди да я започнат. И гарнират с маслини.  В този случай - маслинени стафиди. Чуууудни!

Е, на кой както му е сладко.
Важното е, купата да е пълна. 

А в низината ни посрещна