6 август 2011 г.

Любопитството е

присъдено на жените. Най-вероятно от някой по-любопитен мъж.

Попаднали пред Дяволското гърло  едно от първите неща, които научаваме е една от  легендите за Орфей -  слязъл в подземното царство на Хадес, за да омилостиви  богът на смъртта и да си върне Евридика. Хадес се съгласил, но поставил условие - Орфей да не се обръща назад и не я вижда, докато не излязат на белия свят. Смята се, че жените са любопитни  smile1 но и   Орфей не успял да изпълни условието на Хадес  и по пътя към изхода се обърнал.  Загубил завинаги Евридика. От тук пък  остава  шеговитото наименование от местните - пещерата на разводите. За разлика от Ягодинската, която е пещера на сватбите - там имаше ритуална маса, на която се извършват бракосъчетанията. Водачът ни тогава обясни, че при тях разводи няма, защото ги пращат на Гърлото, което тогава не ни стана  много ясно защо, но сега вече разбрахме. 

Да си продължим разходката. В дъжда, разбира се . Сега вече с екстри - падащи камъни.

Тук отборът на бъдещите строители на Републиката се изяви, като много  бързо разчисти срутените големи парчета (пък и доколкото си спомням Н.С. имаше изпит за някакви си камъни. Драгомирова, добре де, геология се казва), защото автомобилът на Мише е нисък - като да си отвориш вратата и да се изсипеш.
Незнайно защо тези двамата младежи  продължаваха да вярват, че ще ги оставим някъде по реката. Нищо де, да си мечтаят. Светлина в тунела има :)
Следва впечатляващото с размерите и формата си  Триградското ждрело - не по-малко живописно и страховито от Буйновското. Хубавото е, че тук поне пътя е двулентов (в по-голямата си част) . Разположено е по поречието на  Триградска река  на 2-3 км по протежението, а от двете  й страни се издигат мраморни скали. Височината на скалите в западната част е "малка"  - до 180м, но в източната  достига до 300 м; в началото на ждрелото разстоянието между двете тях  е около 300 м, но по-навътре става и до 100 м. 

и отново двамата сладури си повярваха, че ще ги оставим да се спуснат  по онова стоманено въже там.  Как  пък не. На мен ми стигаше адреналина от подводното пътуване и без да ги гледам как политат в пропастта.  Вярно, че са големи магарета, но не бива да травмират родителя така  CryCry
Ще се върнат там обаче, усетих ги  .
Прилагане на номер "Питай другия родител" - съвсем неуспешен в този случай. .  

 

 "Абе я по едно кебапче и се гмуркайте във пещерата" 

 "Гмуркане" не отговаря на точното влизане сега в Дяволското гърло, но преди години е било така - вход и изход - отгоре, през дупката, където скалите наподобяват зинала паст на дяволско гърло. Бездна, в която каквото е паднало - не е излязло. Водачът ни разказва как преди години, придошлата река е завлякла над 500 кубика дърва и нито едно не е излязло от другата страна - не по-малко опасна и зловеща, също наречена със звучното име Дирника на дявола. Когато е проучвана пещерата е направен  експеримент - изсипана  оцветена вода на входа,  която се е показала на изхода  след  два часа. Като се има предвид, че разстоянието на цялата пещера е само 400 метра това е невероятно и потвържда убедеността на спелеолозите и местните за  дълги подземните лабиринти, в които остават  консервирани и заклещени от студената вода всичките тези трупи и предмети. 

Макар и съвсем близо една до друга, пещерите са различни (това се учи в учебниците по география) - Ягодинската е тектонична (разместване на земните пластове), а Дяволското гърло - пропастна.   Всяка със своята си красота.

Въпреки голямата влажност и тук,  пода не е хлъзгав;  пътя вътре е добре обезопасен; температурата е доста повече - цели 11*, което не пречи на  собственика на бира/скарата пред входа да си охлажда касите с бутилки в началото на пещерата -  изкуствено прокопан тунел, по който се стига до Бучащата зала.  Там трудно ще се чуеш дори сам. Затова  оглеждаш страховитата гледка,  преминаваш огромната  зала, минаваш покрай водопада  - най-големия подземен на Балканите  ( с обща  височината на 21 етажна сграда)  и  swoon хайде нагоре по стръмните 301 стъпала, изградени от бетон. 
Може би заради това, но Дяволското гърло за мен остана една бездна, Тъмна, мрачна, страшна и зловеща ......... дупка. Страхопочитание, което няма как да се опише; трябва да се види. 

Ако кликнете на снимката долу, запишете и увеличите изображението, ще видите ясно изображението на седналия Орфей и олтара му. Водата, събирана капка по капка в чашата носи славата на жива вода - една глътка от нея подмладява с 20 години.  smile1 Кой ли ще има куража да пробва?  И отново монети на стената на желанието. Явно скалите са от еднаква материя :)) но пък какво пречи на човек  да вярва? Няма нищо по-хубаво от вярата и мечтите.......

снимките знаете са лоши по две причини: тъмнина и влага. Задапаратното устройство няма вина. 


Гърлото на дявола - отблизо и далеч 

глътка въздух   heat  и оказва се, не само ние бързаме да излезем на белия свят. На последното стъпало беше стигнал :))) Снимка набързо, че блокирах изкачването на последните от групата.
За Дяволското гърло може те да прочете  много, но това, което се усеща, освен тътена на падаща вода са почти 100% влажност и 90% наклон на стълбите.  swoon 
Гърлото на дявола  отвън и отгоре. Ако не бях  толкова заета да разглеждам  как съм  увековечила предния екземпляр,  можеше и да се сетя да снимам дяволската глава. Ама не би. Следващия път. 

"Време разделно" е сниман  освен в Роженския манастир и в този регион - Триградското ждрело. Първоначалната идея  да пуснат стареца в тази дупка - на пещерата се отхвърля, заради  издайническата   метална конструкция, затваряща вход/изхода, която няма как да е била там преди векове. Снимат в пещерата Проходна (Темната дупка)
smile1 а планината е надвиснала над теб ти напомня колко си нищожен........
 
 20,   20, 20, се задава   cold cold


и пак е дъжд, и път разбит  w00t
А можеше да сме на Крит 003003


Това последното заради римата. 
Връщаме  се обратно на язовира и минавайки по  билото, виждам за втори път същия ден най-красивата гледка  от язовира (първия не ми спряха да снимам (b) )


който 7 км. на запад  и 60 мин. по-късно вече изглеждаше като в зимен ден :))


с оня дъжд,  дето цял ден ни преследва  smile1  упорит, пороен и студен.

Очерта се време за лично ползване,  през което някои решиха да проверят дали може да спят  така добре на пороен, както на лек дъждец във лятна нощ.
Други се пробваха на табла, карти, някой -  на кръстословица. Интересно   Roll Eyes Roll Eyes изглеждах им на жертва ли?


Загубилите  пак изпекоха  вечерята  smile1


Това беше. Един ден из Родопите. 
Последна спирка - Снежанка. Не върха, там вече бяхме през  зимата
Ама в понеделник smile1



ПП: Моля Фирмите Брита, Адидас и Банка ДСК да се свържат с мен на мейла, че да уговорим хонорара за рекламата (wa)

14 коментара:

  1. Докато се наканя да пусна моя пътепис за Дяволското гърло ,посетено през май,половината блогърки ме изпревариха.... :-)))

    Чудесна разходка сте си направили,Пепи!

    ОтговорИзтриване
  2. Ще пропишеш , няма начин :)
    Това ти е като чернова!
    И дано фирмите са коректни, за да ти платят за рекламите!
    Благодаря за урока по геология,за прекрасния разказ и за красивите снимки!
    Е, не ми остава нищо друго, освен да чакам понеделник!
    Хубав уикенд, Пеп!

    ОтговорИзтриване
  3. Пеп, страхотно :) очаквам с нетърпение и третата част :)

    ОтговорИзтриване
  4. Пепи,умееш да пишеш пътеписи!Много увлекателно разказваш!Чакам следващия!

    Поздрави и хубави почивни дни!

    ОтговорИзтриване
  5. Пепи, страхотно пътуване сте направили! Макар и доста дъждовно:). С удоволствие се разходих с вас из пещерите (и си грабнах от скарата :))!
    Хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
  6. Ех, Пеп-чо, върна ме 2 месеца назад, същите тези места, същото това неописуемо чувство, когато очите ти не могат да обхванат тази величествена красота и се чувстваш толкова малъкпрекрасни места, и аз ще се върна отново...

    ОтговорИзтриване
  7. Хубав поход сте си спретнали!Браво!Хубаво е човек да споделя, благодаря!:)

    ОтговорИзтриване
  8. Пепи,в тези горещи дни ....разхладителни,освежителни и прекрасни снимки с чуден коментар

    ОтговорИзтриване
  9. Чета ви от години в Гответе с мен. Върл почитател съм ви, а съпругът ми на кифличките. Благодаря за прекрасния пътепис. Триградското ждрело с двете пещери е неповторима емоция. На мен ми беше подарък за един рожден ден и събудихте скъпи спомени.Хубаво време и весело изкарване ви желая от сърце.

    Даниела

    ОтговорИзтриване
  10. Пепи, занемях докато гледах снимките ти.....Колко е малък човек...А какво ли е чувството да е изправиш пред тези надвиснали скали....
    Благодаря ти за снимките и пътеписа. Чудесно си се справила. В очакване съм на останалата част....
    Желая ви прекрасно време
    Нора

    ОтговорИзтриване
  11. Краси, ама организирай се де :) "Вкусотии в чинии" могат да почакат публикуването си :)

    Дани, Зори, Елексирче, Светлана, Сезам,
    Радвам се, че ви е интересно фоторепортажа :)

    Мирка, скарата си е част от удоволствието в такъв ден :)

    Норче, Даниела, ама ние вече сме си у нас. И наистина страхотно си изкарахме. Дори вчера, пред един казан с консерви :)))
    Даниела, засрамих се с кифличките, не съм ги правила поне половин година този път, за разлика от първоначалните ежеседмични кифлички в четвъртък :) Благодаря ти!

    Мариета, нищожни сме пред тази красота и величие, така е. Дано случиш хубаво време следващия път, че и на Окото да се качите.

    Благодаря ви, дами!
    Хубава и спорна седмица ви пожелавам!

    ОтговорИзтриване
  12. Очарована съм!!!

    ОтговорИзтриване
  13. Страхотно! С удоволствие разглеждам публикациите Ви, както за пътешествията Ви, така и за вкуснотийте.

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...