Любопитството е

присъдено на жените. Най-вероятно от някой по-любопитен мъж.

Попаднали пред Дяволското гърло  едно от първите неща, които научаваме е една от  легендите за Орфей -  слязъл в подземното царство на Хадес, за да омилостиви  богът на смъртта и да си върне Евридика. Хадес се съгласил, но поставил условие - Орфей да не се обръща назад и не я вижда, докато не излязат на белия свят. Смята се, че жените са любопитни  но и   Орфей не успял да изпълни условието на Хадес  и по пътя към изхода се обърнал.  Загубил завинаги Евридика. От тук пък  остава  шеговитото наименование от местните - пещерата на разводите. За разлика от Ягодинската, която е пещера на сватбите - там имаше ритуална маса, на която се извършват бракосъчетанията. Водачът ни тогава обясни, че при тях разводи няма, защото ги пращат на Гърлото, което тогава не ни стана  много ясно защо, но сега вече разбрахме. 

Да си продължим разходката. В дъжда, разбира се . Сега вече с екстри - падащи камъни.

Тук отборът на бъдещите строители на Републиката се изяви, като много  бързо разчисти срутените големи парчета (пък и доколкото си спомням Н.С. имаше изпит за някакви си камъни. Драгомирова, добре де, геология се казва), защото автомобилът на Мише е нисък - като да си отвориш вратата и да се изсипеш.

Незнайно защо тези двамата младежи  продължаваха да вярват, че ще ги оставим някъде по реката. Нищо де, да си мечтаят. Светлина в тунела има :)

Следва впечатляващото с размерите и формата си  Триградското ждрело - не по-малко живописно и страховито от Буйновското. Хубавото е, че тук поне пътя е двулентов (в по-голямата си част) . Разположено е по поречието на  Триградска река  на 2-3 км по протежението, а от двете  й страни се издигат мраморни скали. Височината на скалите в западната част е "малка"  - до 180м, но в източната  достига до 300 м; в началото на ждрелото разстоянието между двете тях  е около 300 м, но по-навътре става и до 100 м. 

и отново двамата сладури си повярваха, че ще ги оставим да се спуснат  по онова стоманено въже там.  Как  пък не. На мен ми стигаше адреналина от подводното пътуване и без да ги гледам как политат в пропастта.  Вярно, че са големи магарета, но не бива да травмират родителя така 

Ще се върнат там обаче, усетих ги  .

Прилагане на номер "Питай другия родител" - съвсем неуспешен в този случай. .  

 

 "Абе я по едно кебапче и се гмуркайте във пещерата" 

 "Гмуркане" не отговаря на точното влизане сега в Дяволското гърло, но преди години е било така - вход и изход - отгоре, през дупката, където скалите наподобяват зинала паст на дяволско гърло. Бездна, в която каквото е паднало - не е излязло. Водачът ни разказва как преди години, придошлата река е завлякла над 500 кубика дърва и нито едно не е излязло от другата страна - не по-малко опасна и зловеща, също наречена със звучното име Дирника на дявола. Когато е проучвана пещерата е направен  експеримент - изсипана  оцветена вода на входа,  която се е показала на изхода  след  два часа. Като се има предвид, че разстоянието на цялата пещера е само 400 метра това е невероятно и потвържда убедеността на спелеолозите и местните за  дълги подземните лабиринти, в които остават  консервирани и заклещени от студената вода всичките тези трупи и предмети. 

Макар и съвсем близо една до друга, пещерите са различни (това се учи в учебниците по география) - Ягодинската е тектонична (разместване на земните пластове), а Дяволското гърло - пропастна.   Всяка със своята си красота.

Въпреки голямата влажност и тук,  пода не е хлъзгав;  пътя вътре е добре обезопасен; температурата е доста повече - цели 11*, което не пречи на  собственика на бира/скарата пред входа да си охлажда касите с бутилки в началото на пещерата -  изкуствено прокопан тунел, по който се стига до Бучащата зала.  Там трудно ще се чуеш дори сам. Затова  оглеждаш страховитата гледка,  преминаваш огромната  зала, минаваш покрай водопада  - най-големия подземен на Балканите  ( с обща  височината на 21 етажна сграда)  и   хайде нагоре по стръмните 301 стъпала, изградени от бетон. 

Може би заради това, но Дяволското гърло за мен остана една бездна, Тъмна, мрачна, страшна и зловеща ......... дупка. Страхопочитание, което няма как да се опише; трябва да се види. 

Ако кликнете на снимката долу, запишете и увеличите изображението, ще видите ясно изображението на седналия Орфей и олтара му. Водата, събирана капка по капка в чашата носи славата на жива вода - една глътка от нея подмладява с 20 години.  Кой ли ще има куража да пробва?  И отново монети на стената на желанието. Явно скалите са от еднаква материя :)) но пък какво пречи на човек  да вярва? Няма нищо по-хубаво от вярата и мечтите.......

снимките знаете са лоши по две причини: тъмнина и влага. Задапаратното устройство няма вина. 

Гърлото на дявола - отблизо и далеч 

глътка въздух     и оказва се, не само ние бързаме да излезем на белия свят. На последното стъпало беше стигнал :))) Снимка набързо, че блокирах изкачването на последните от групата.

За Дяволското гърло може те да прочете  много, но това, което се усеща, освен тътена на падаща вода са почти 100% влажност и 90% наклон на стълбите.   

Гърлото на дявола  отвън и отгоре. Ако не бях  толкова заета да разглеждам  как съм  увековечила предния екземпляр,  можеше и да се сетя да снимам дяволската глава. Ама не би. Следващия път. 

"Време разделно" е сниман  освен в Роженския манастир и в този регион - Триградското ждрело. Първоначалната идея  да пуснат стареца в тази дупка - на пещерата се отхвърля, заради  издайническата   метална конструкция, затваряща вход/изхода, която няма как да е била там преди векове. Снимат в пещерата Проходна (Темната дупка)

а планината е надвиснала над теб ти напомня колко си нищожен........

 

 20,   20, 20, се задава  

и пак е дъжд, и път разбит 

А можеше да сме на Крит

Това последното заради римата. 

Връщаме  се обратно на язовира и минавайки по  билото, виждам за втори път същия ден най-красивата гледка  от язовира (първия не ми спряха да снимам )

който 7 км. на запад  и 60 мин. по-късно вече изглеждаше като в зимен ден :))

с оня дъжд,  дето цял ден ни преследва    упорит, пороен и студен.

Очерта се време за лично ползване,  през което някои решиха да проверят дали може да спят  така добре на пороен, както на лек дъждец във лятна нощ.

Други се пробваха на табла, карти, някой -  на кръстословица. Интересно    изглеждах им на жертва ли?

Загубилите  пак изпекоха  вечерята 

Това беше. Един ден из Родопите. 

Последна спирка - Снежанка. Не върха, там вече бяхме през  зимата. 

Ама в понеделник

ПП: Моля Фирмите Брита, Адидас и Банка ДСК да се свържат с мен на мейла, че да уговорим хонорара за рекламата