10 август 2011 г.

Млечна салата Снежанка

или Няколко  Снежанки без джудже. 
Последен изгрев над язовира от newsm41      лагер - в мъгли и облаци.

 закуска, събиране на колците от палатките и car003 
За път разбит тук е слабо да се каже, истината е, че след билото на Доспат, по посока Батак пътя е ужасен. Вида му  напомняше на швейцарско сирене, а факта, че около него имаше хубави "залежи" на горски ягоди бе отново помрачен от придружаващия на последните  два дни umbrellaumbrella   Красота ! 

В добавка към двата изключителни случая, когато спря за по няколко минути да вали и се опитвах на набера малко ягоди, двамата Стоеви упорито разговаряха на висок глас за змии, треви, гори и боси крака. BangheadBanghead 

Всички планове да поразгледаме около яз. Широка поляна вече са провалени.
Сива, мрачна и "продупкана" вода


Затова пък Болям Беглик (бивш В. Коларов) ни посреща с чудно синьо небе и спокойствие, което лъха от тюркоазеното синьо на водата.


Малък Беглик - вода,  трева, гора, мъгла :))) Красота, все едно сме си на "нашия" язовир.
Малка разлика, водата му е по-мътна на собствеността на ЛРС Копринка, ама .... подробности.

Последни гледки от величествената планина с гордите борове, надничащи изпод пропастта.
Път, пропаднал на места към нея; необезопасен с мантинели, вече познато разбит (повече никога няма да спомена, че пътя до село е осеян с някакви си дупки)


Малък отдих (и глътка бира) на първата Снежанка :))) Много уютно местенце, бързо обслужване и вкусна кухня,  цветна градинка. И за мое съжаление - пълна с клиенти.  Не, че има лошо, но до една от масите имаше дръвче круша с лилави плодове. swoon Извадих си сапунерката, поослушах се, поогледах се, blush2blush2 пък ме хвана срам и си снимах шкембе-чорбицата.

И към пещерата :)  Кацнала горе в планината, на необичайно (за мен) място.  В широколистна гора, за разлика от Ягодинската и Дяволското гърло.

Втората Снежанка в днешната публикация.  Предната вечер набързо проверихме координатите и -  отклонение от пътя  Батак-Пещера след хижата;  2 км. асфалтов път до паркинг, после - нагоре и нагоре. Стръмен и тесен; в много по-добро състояние от главния - Доспат-Батак smile1 Вярно, че трудно се разминават два автомобила, а завоите са почти 360-градусови,  но поне не валеше .  
Еко-пътеката (какво звучно име за козя пътека girl_haha) на места е с пропаднали парапети, но ако не бързате като нас да хванете следващата група, сигурно ще изкачите стръмните 830 м. за нормалните и обещани 25 мин., вместо за скоростните има-няма 15. Някой шегаджия беше поставил уведомителни жълти табели по дърветата в стил "Не губи кураж, следва" ....колко малко ни остава и ни убеждаваше да не  слушаме краката и обърнем,  а да седнем и да почине. Ние нали групата трябваше да хванем (все едно пък нямаше да има друга след час) изкачихме на един дъх, през който дори не отворих апарата и запечатам пътеката и стръмнината в цялата им красота. Някой друг път. 

 Макар, че е малка (145м) , пещерата  е стара - на над  3,5 млн. год. В средата и има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранножелязната епоха и кости на животни. Траките са я ползвали като убежище от врагове, преди над 25 века..   Богата е на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии, синтрови езерца; с няколко зали - Залата на виметата, Голямата зала, Музикалната зала, свързани със Срутището, над което минава мост. Във Вълшебната зала,изградена от снежнобял кристален синтър, природата е създала фигурка, оприличавана на Снежанка, на която дава името и проф. Алекси Петров - първия спелеолог, който я изследва. Освен нея, природата е създала още десетки лица, животни, фигури....... водачът ни насочваше към тях, които със съвсем малко помощ бяха лесно разпознаваеми - висящо папагалче; дамска ръка ( вижда се фина ръка с маникюр :)) белия дом, Наклонената кула в Пиза, но в огледален образ  smile1 .-..... Снежанка,  дядо Коледа, но с 2 джуджета, Маркс и Енгелс бяха във вечната ни поза, двамата заедно, тези, които сме ги виждали веднага ги разпознахме; Богородица с младенеца...............

Още много може да се говори и прочете за нея, но предпочитам   без повече размисли на глас да  покажа красотата, която се разкри пред очите ни,  преминавайки по изградените стълби, за да се влезе вътре. Ако някъде прочетете, че е 9* - не вярвайте, цели 6* е през лятото :) Особено за изпотени и  запъхтяни туристи.
Вярно, че всяка пещера си има своето очарование, но Ягодинската и Дяволското гърло за мен ще останат като :) недалечни роднини на Снежанка.  Как да не разбере човек защо овчарите, открили пещерата една сутрин преди 50 години са  излязли едва вечерта?

И снимките, които все още продължавам да разглеждам в захлас smile1  Дали ще познаете някого?



 











Пътят към изхода :))) Връщайки се обратно, никой от нашата група не забеляза ярката дневна светлина, идвайки под стълбите.  Нещо като светлинка в тунела пак. Видях я едва, когато разглеждах снимките. Отвън обаче не се виждаше друг отвор, явно е добре прикрит :))
И детекторът на изневярата girl_hahagirl_haha   Кой разбрал, разбрал.

Бледа представа за стръмната пътека, която ни очакваше надолу. 
Да ви призная никак, ама никак не мърморих по стръмната пътека - ни на качване, ни на слизане. Имаше кой да го прави вместо мен този път  Grin  
За мен гледките в пещерата си заслужаваха всяка една стъпка....
 

С третата Снежанка  вече се видяхме през зимата - в нейната стихия.

Четвъртата  и последна Снежанка girl_hahagirl_haha  за днес, която у нас е любима не само зиме, но и лете


Продуктите са: 
добре изцедено кисело мляко,  краставица, орехи (по желание), копър, сол, зехтин или олио. 

В някои случаи  :-) с цеденото кисело мляко смесвам малко заквасена сметана, или крема сирене. Много хубава комбинация се получава. 

Краставицата,  дори и домашна да е, я предпочитам обелена. Нарязвам на съвсем дребни кубчета. Ако е по-стара, разбирайте със семки, изгребвам сърцевината и не я слагам. Когато през зимата правя салата с пресни краставици, след като ги нарежа на кубчета осолявам и поставям в гевгир. Тъй като в голямото си количество краставицата е вода, след около час имаме 3-4 лъжици отцедена вода, която така не влиза в салатата и не я разводнява. 

Всичко се разбърква много добре и прибира в хладилник да се охлади за час. Много по-приятна е така за хапване :))) а пък колко ракия може да изпие girl_haha други  гледам с мастика я пробват, трети - за среднощно хапване.  Някои пък си я поливат с още зехтин, преди да я започнат. И гарнират с маслини.  В този случай - маслинени стафиди. Чуууудни!


Е, на кой както му е сладко.
Важното е, купата да е пълна. 

А в низината ни посрещна smile1 

 

11 коментара:

  1. Пеп-чо, черна завист ме затресе по нощите - по тоз маршрут не съм ходила, ама колко му е да яхнем пак мотора...е, само да спре да вали де, че както я подкара - ще ни удави.
    Страхотни преживявания сте имали, пък за снимането - мен хич, ама хич не ме е срам - вадя и щракам...сега май ще трябва да събудя половинката професионално да ме светне що за лилава круша си видяла.
    Дъждовни поздрави и спокойна нощ!

    ОтговорИзтриване
  2. Аааа, при нас още вали, чакай сега, ти си на изток :)
    Хайде питай половинът каква е такава круша, че още и е дерт. Иначе рядко се спирам и аз (а 100-ев като види и обяснява на хората кое как и защо), но точно на тази маса под дървото бяха чужденци. И ме хвана сраааам.

    Зори, теб трудно мога да те изненадам с природа, нали :)

    ОтговорИзтриване
  3. Много интересен репортаж, с много подробни снимки. Благодарение на вас и аз присъствах там, за сега виртуално.
    Няколко думи за маслините, които сте яли:
    Този сорт маслини се отглежда на о-в Тасос, по егейските острови(Хиос, Самос, Наксос) и О-в Крит. Маслините се оставят до късно на дървото, там презряват и започват да съхнат, След като дехидратират по естествен начин, те стават на бръчки, от където идва и името им (ζαρωμένες,заромЕнес, в превод набръчкани) или другото им име е трумпелиА (θρουμπελία, не се превежда). Маслините узряват върху дървото и горчилката им изчезва по естествен начин, след което ги събират и ги съхраняват в едра морска сол. Местните хора са свикнали да ги ядат направо от дървото. Аз такива маслини не съм яла, но съм виждала как постилат платна под дървото, които остават с месеци, зрелите маслини падат върху тях и после стопаните им ги събират периодично.
    Приятелски поздрави!

    ОтговорИзтриване
  4. Пеп-чо,беше ми изключително приятно да извървя отново целия ви маршрут.Все едно аз съм правила снимките.На същите места пред 3 години бяхме с приятели и колко снимки имам и само тях си гледам.Спомних си и Дявоското гърли и какъв дъжд ни валя и катеренето по мокрите пътеки към Снежанка и ароматните гори и полянките с ягоди и къпинажите.А твоя разказ-толкова е забавен!А за снимането-няма какво да те е срам,ти снимаш нещо красиво.Виждала съм чужденци да снимат мръсотията около контейнерите и входовете ни-тогава ме хваща срам и се чудя къде ли показват действителността извън 5 звездните си хотели,в които са настанени...
    Дано скоро спре да вали...но за нас това е повод да спретнем нещо в кухнята като за дъжд :-)
    Не те познавам лично,а само блогърски,но явно си страхотен човек!Сърдечни поздрави!
    Бианка

    ОтговорИзтриване
  5. Пепи, страхотни са снимките!! Представям си колко забавно ви е било :)! А от последната снежанка - и ние не се отказваме :))

    ОтговорИзтриване
  6. Приказка без край, Пепи! Невероятно е усещането да се докосна до толкова красота, да погаля с поглед синевата... Прегръдки, мила и благодаря за споделените Снежанки!

    ОтговорИзтриване
  7. Eх, скитница такава :))
    Харесват ми и снимките от пещерите - аз не свясна снимка от пещера нямам :))))
    И чудесна салатка - не си щадила орехчетата :)))

    ОтговорИзтриване
  8. Жани, тези маслини ги хапвахме у нас (салатката тук е правена). Благодаря за интересната информация за маслините, запали ме ти, днес като ходих в магазинчето ги затрупах с въпроси за "числото" на маслината :))

    Бети, благодаря ти! Истината е, че голяма част от пишещите тук сме само виртуални познати и с друга, малка част - истински. Много се радвам, че покрай форумите открих и се запознах с нови хора.

    Мина, знам я аз и твоята Снежанка :))

    Благодаря ти, Еви. За съжаление всичко мина много бързо, пък и колко са няколко дни. Надявам се обаче съвсем скоро да има още :)

    Я, кой ми казва скитница :))
    Инче, аз ги недолюбвам (заради йода нещо, не се харесваме), но домочадието ги харесва, та заради тях :Р

    ОтговорИзтриване
  9. Пепи,няма само вас да ви разваля разходките дъжда,бъди спокойна!И ние съкратихме програмата заради него.Благодаря за снимките,благодарение на които следващата ни разходка догодина ще е яз.Доспат!

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...