5 август 2011 г.

Пъстърва по годечки . Или по Жоровски

Д + Г = МВП ☼☼☼
Не знам дали сега малките госпожици пишат тези съчетания от символи и   букви, обединявайки ги с равенства или 003003, но мнозина са тези, които не само си ги спомняме, ами сме ги и писали , рисували, изтривали скришом, преди някой да ги е видял.. Имам чувството, че е било преди 100 години. (обяснението за безсмислиците по-горе са най-долу :)))
Днес вече не ги пиша, затова пък си позволявам да ви покажа и придружа с по няколко изречения един мой поглед  една мъъъничка частица от старата  поне 20 пъти по 100 години планина Родопи.  Нея винаги я свързвам със спокойствие, величие, красота, загадъчност и страх.  И добре, че всява страх и на други, та на много места се е запазила  девствена и непокътната от намесата на човешка ръка. 
До скоро моите срещи с планината бяха предимно в градовете и селата и, но този път (почти принудително, след над 10 годишно отлагане) се наложи да я видя откъм несъвсем цивилизованата и страна  - вечер осветление от петромаксов фенер, спане на палатка и къпане :))) с вода от 10-литрови бутилки минерална вода. 

 Капризи girl_haha, всички останали почиващи там се къпеха в язовира.  Доспат. Огромен и красив, досущ като планината, в чието сърце се е приютил, на "скромните"  1200м. надморска височина.

  Местните го знаят като втори по големина в България със своите над  22 кв.м. площ, но тази година обема на водата е значително намалял - не от глобалното затопляне, а от поредната намеса на човека - от него е източена вода, за да се напълни "Цанков камък" - който от своя страна да спомага дейността на каскадата Доспат-Въча. 

Въпреки няколкото на ум, които си имах за (не толкова ) дивите гори,



докато пътувахме останах приятно изненадана от "обзавеждането" , което нашите приятели бяха  направили там и никак не се разочаровах, че няма да се храним на малка туристическа масичка и сгъваеми столчета smile1 , няма да се вижда зад всяко дърво и турист smile1
а положението с палатката е спасено от милия, с дебелите дунапренени дюшеци и одеала, заели  огромна част от огромния багажник на  лъснатата ни до неузнаваемост кола. И най-важното - с цяла броня; съвсем на мястото си; а не на парчета под предните седалки. Кой видял - видял. Идната седмица се открива ловния сезонgirl_haha

Наздраве по случая. По случаите, по-скоро.  Хладилната чанта се оказва бездънна, скътала стъклени чаши и отдавна изгубили се от моите шкафове чинии.
Тук, на волейболната среща между отборите на 185 см-те. и 190 см-те. се вижда добре колко е намаляла водата на язовира.

         Ей там онези  варели и платформи  в далечината се вижда   досадната намеса на човека върху язовира. Ферма за пастърва. Започнаха изграждането на  садки. Лошо няма, но за изграждането се разположиха на голяма част от брега и прокудиха някои почиващи. Не толкова упорити като нас :))  Да не говорим, че за тази цел можеха да си намерят място, което не е така широко и плитко за почиващите, но това е друга тема.
          От една страна добре, че можеш да си опънеш шезлонг, дъска или  или дюшек; да се печеш, но от друга - зле. Пастървата я няма. И не само нея; тази година риболова е ..... мизерен, съвсем слаб улов, основно - каракуда, червеноперка и тук там някой костур. Да уловиш пастърва си е като да удариш седмичния  джакпот. Летовниците там не са свикнали така.
          Тази безценна е "балканка" - тя разбира се не е от язовира, а от реката под Сърница - единствения улов на пастърва, с който гордо се записа младежа Н. 100-ев. Според надзорника му  чичо Радко - уловена и извадена от моста на изправена кукичка, нещо невероятно за такъв екземпляр. След бурните хвалби какво му оставаше на "детето" smile1 освен да се пука по шефовете от кеф. 
а усмивката става все по-голяма и по-голяма :)))

Следва най-красивия залез,
за  5   минути. И го няма.
Следват огън, мрак, покой. 
Лъжá . 
Следват барбекю, гърмеж и песни.
Барбекюто от нас, гърмежите си представете пукотевицата по Нова година, а песента - дълбока, родопска. Силна, плътна и отпускаща :)) Щом момчетата я харесаха.....  Няма такава музика в града, да знаете. Тук може всякаква да чуе човек - или надута чалга от отворен прозорец на прелитаща кола, или як метъл от затъмнената бирария  на главната. 
Утро, карта и росá .  
Дъжд - не се очаква. 
Кафе, закуска и храна. 
Кола и път нататък smile1
Гора. Скала. Река. Мъгла. 
Това - от тук нататък.
Завой. Чакъл. Завой и страх.
Скали. Дере, шубе и мрак. 
Тунел. И пак:
Скали. Дере. Гора. Шубе.
         Предполагам добихте представа за пътя. Поне аз добих.  Докато не спирах да се чудя как по този тесен и нисък път ще се разминем евентуално с насрещно движеща се кола, взех за себе си твърдо решение, че съзнателно няма да пусна  някой от младежите до там с автобус. (не, че някой ще ме пита вече, но ме успокоява мисълта, че и двамата са ходили, някои дори - два пъти) . 
Всъщност това е чара на Буйновското ждрело - определението е достатъчно показателно; а сърцето е сковано от  страх по тесния, почти каруцарски път, надвиснали скали и красота. Поне за мен.  Авджи Стоев беше зает да поддържа скорост над 20-те км, предупреден от двамата младежи, че при по-малка бих могла да сляза и продължа пеша...... Те пък. Чудно защо тръгнаха убедени, че ще ги оставим на Ягодинската река да ловят риба. Мечтатели. 
Тук вече трябва да ви е ясно, че ще споделя снимките си от Ягодинската пещера. Няма да ви изнасям лекция за синтрови езера, сталактити, сталагмити, срутилия се   3-тонен блок сталактити  от  тавана в една от залите;  потъналите в мрак ниши. За тях, ако не знаете - прочете горе, информацията е в линка на името.
        Както и повечето туристи, ние (пишман такива; част от нас с панталонки тип германски турист и чорапки) минахме през нормалния маршрут, не този, по който търсещите адреналин предпочитат да преодоляват. Има и такъв, но ограден за "нормалните" посещения.
       Много красиви гледки, спиращи дъха и краката (за последните вина има и калния, хлъзгав под), една приятна гимнастика за врата, който се чуди накъде да завърти главата :))) Уникални гледки. Няма как да се опишат с думи. Трябва да се види. Или типично по български - "око да види, ръка да пипне", защото всеки посягаше да пипне скалните образувания, драпериите, шушулките, или слонските уши :)) през които се промушваш. Добре, че перлите бяха затворени smile1
 


В залите  има толкова много и различни фигури, че човек съвсем леко въображение да има и ще различни невероятни създания, като каменния Дядо Коледа, слонски уши, Пижо и Пенда, различни животни......  и причудливи форми 
И стените с монети.  
          Според някакво предание, ако успееш да залепиш стотинка на стената значи си праведен, а ако тя падне на земята значи си грешен.Според друго - това е стената на изневярата и ако падне монетата, която си поставил - мисли му, ако си с половинката там. Нашата водачка изрично наблегна на двойките да си лепят монетите от двете страни на пещерата, за да няма недоразумения :))) А според трето предание - стената е за желания - намисляш си, ако монетата залепне - ще се сбъдне.
Истината е, че стените бяха осеяни с монети, съвсем малко изпадали на земята, за което най-вероятната причина е материята на скалата. Но какво му пречи на човек да си помечтае smile1 
   Поне докато на изхода го удари влажната вълна, като  от сауна или проливен дъжд.  
Оня същия, дето не се очакваше в нито една прогноза.  Няма избор, най-добре двете, за да е пълен купон.


И тъй като Ягодинската пещера е съвсем близо до Дяволско гърло,  в следващата  съвсем дъждовна публикация отиваме там. 

Сега да се  върна на нищо-неговорещите-ви-знаци в заглавието и да поясня. 
Доспат + Годеч = Много Вкусна Пъстърва. 

Онази по  горе е  тази на снимката. Все пастърва, но балканската е с по-нежен вкус. Тези от язовира са по-големи и не се събират в тигана :)) който факт е показателен за:
- първо: това, че трябва да се срежат на две през средата
- второ, че можеше да ги изпека, а не изпържа. Уж за по-здравословно. Но едва ли по-вкусно. 

От преди няколко години се каня на  предложението на Жоро Бордовски - Пастърва по Годечки.
Оправдавах се, че нямам подходящата риба.
Сега имам и проба № 1 е с нея. В случая стана

Пъстърва (почти)  по Годечки, но ето как я направих 

За 5 порции:
5 средни пъстърви (по ок. 300-350гр)
1 глава чесън
60-70 мл. оцет
1/2 връзка копър
1 ч.л. черен пипер
сол на вкус
брашно за овалване
олио за пържене
1 лимон, връзка магданоз

Приготвяне:  
* Рибите се почистват,  посоляват  и поръсват с черния пипер - отвън и отвътре. 
* Във вътрешността се нареждат  филии  лимони, цели стръкове магданоз  и намазва с 1 скилидка счукан (с широката част на ножа) чесън.
* Оставят се в хладилник да отлежат поне час.
* Овалват се в  брашно и нареждат на хартия или фолио - да отлежат още  15 минути.
* Чесъна се счуква с оцета, размесва се със ситно нарязания копър и залива с оцета.
* Пържат  се в предварително загрятото олио от двете страни до зачервяване. (по-големите риби срязани на две през средата непосредствено преди пърженето) 
* Изваждат  се в съд с капак.  и  поръсват обилно с чесново-оцетната смес. 
* Оставят се 5 минути да се мариноват и се поднасят - според Жоро -  с картофена гарнитура или друга от зеленчуци, но нашите рибки бяха достатъчно големи и ги хапнахме ей така smile1  с лимонче.


Опитайте и вие, рецептите на Жоро са доказано вкусни! 

И хубави почивни дни!


27 коментара:

  1. О, даааа! Преди години ходихме в Ягодинската пещера и в Дяволското гърло - страхотно изживяване е! Казах ли ти, че много ти завиждам за трапезите на открито? Сега ти завиждам още повече! Копнея за почивка на такива места. Но ще се задоволя с настроението и красотата, с които ме зареждат снимките ти! И пъстърва обичам:)
    Поздрави и хубави почивни дни, пеп-4о!

    ОтговорИзтриване
  2. Пепче, страхотен "репортаж от мястото на събитието", с прекрасни снимки!
    На моменти си казвам, че където пипне човешка ръка, не се случват хубави работи".

    Имам пред вид "Цанков камък " и последствията ....
    Поздравления за хубавата разходка, пеенето, вкусните трапези и тази чудесна рибка!!!
    Поздрави и хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
  3. Пепи, страхотно! Родопите са неземни! Правили сме подобни разходки, но мързелски бяхме отседнали в Пампорово...
    Тази година си купихме палатка... хм, да видим кога ще я ползваме :)
    И рибката е страхотна, имам някои наблюдения върху годечката кухня :)
    Прегръдки от мен и хубави почивни дни!

    ОтговорИзтриване
  4. Е, Пепи, чудна разходка! И рибоци...
    С усмивка
    Мария

    ОтговорИзтриване
  5. Прекрасно е изживяването ви и място изобщо... оставам без повече думи :))))))
    Поздрави Таня !!!

    ОтговорИзтриване
  6. Ето на....сама се разкри къде сте ходили със 100-еви старши и младши....а аз си примрях от любопитство....
    Леле Пепи, разногледа станах. И много, много ви завиждам за чудесното пътешествие.
    Красота.Тишина.Великолепие.
    Благодаря ти за рапортажа и снимките.
    Запали ме да се организираме с девойките и ние да отидем на място да се надишаме и нагледаме на красоти.

    И защо трябваше да дразниш с тез рибоци...аааа,и буркан с мед видях...

    Поздрави за цялата фамилия 100-еви,
    а за теб и прегръдка от
    трите грации...пардон четирите
    Нора

    ОтговорИзтриване
  7. Каза ми, Гуинет :) избягай, 5-6 дни са достатъчни, за да се заредиш с положителна енергия. Е, може и да се вкисваш от време на време, но бързо минава :)))

    Йоли, привет мила, още ли си там :)))

    Дани, не пяхме ние, около нас пяха :))

    Зори, а кога ще сподолеш нещо от тяхната кухна с нас :))
    Не е страшно на палатка, вярно, при нас беше палатка с екстри, но за няколко дни се изтрайва.
    Следващия ни маршрут е преди снега около Пампорово, че сега минах през Баташката част на Родопите.

    Таня, красиво е. Ако си и Таня, която мисля - язовира би ви допаднал много.

    Усмихнати почивни дни и на теб, МарИ !

    Норче, поздрави за четирите ви и от мен!

    Хайде да ти задам дата 15-16 да се освободиш и ще идем заедно на едно място около вас, а :)
    И медец ще нося, обещавам :)

    ОтговорИзтриване
  8. Галина Милова5 август 2011 г. в 21:59

    Пепи освен,че си превъзходна готвачка , ми се струва,че можеш да се пробваш и в друго поприще.Чудесно си го написала!Адмирации!

    ОтговорИзтриване
  9. И на мен би ми харесало да се скитам така с кола и палатка, но страхът надделява за сега :-) А снимките от пещерите са впечатляващи! И рибката така приготвена е вълшебна!

    Поздрави и хубави почивни дни :-)

    ОтговорИзтриване
  10. Кака, благородно ти завиждам за изживяването. Покрай моята професия няма кътче, в което да не съм била, в това поне 5 пъти, но никога не съм имала времето да преживея това, което разказваш ти. А всъщност, това е живота, това е красотата и смисъла на живота- да сме близо до природата и да изживеем тези прекрасни мигове с любимите си хора. Бъди здрава и дай Боже да имаш още по 100 подобни прекрасни моменти и спомени!

    ОтговорИзтриване
  11. Пепи,страхотно сте си изкарали,което много ме радва!Благодаря за репортажа и снимките,особено залеза над язовира!
    И аз харесвам Родопите,най-много от всички планини.
    Дори на полеви условия си успяла да приготвиш и снимаш нещо вкусно за блога!Абе,страшна си ми ти!
    Поздрави от мен,скъпа!

    ОтговорИзтриване
  12. Нямам думи и дъха ми спира,като видя снимки от Родопите!Те са моята голяма любов.Даже направих отделен блог за тях.Благодаря за споделеното изживяване!Много красив и зареждащ пост!Снимките са много хубави!Поздрави и хубав уикенд:)

    ОтговорИзтриване
  13. Галинке, караш ме да се изчервявам. Във второто няма да се впусна, но за първото - може да поспорим. На по бира :) Хайде бутай мъжът ти, а аз моя да се организират :)

    Миленка, ама имаш време да ти да надделееш страха. Аз колко години му се каня :))

    Рони, права си смисъла, красотота... и ти пожелавам да се върнеш в тези кътчета и да разгледаш до насита (защото това е малка частица) за собствено удоволствие.

    Еликсирче, тази риба я приготвих тук, у дома, на следващия ден като се прибрахме :)) Нещата, които там готвих бяха само две :)) една супа и една картофена яхния. За другото се грижиха мъжете. Видимо от снимките. Все пак и Асан е човек - да си почине :))

    Благодаря ти, Катерина, не знаех, че имаш друг блог, сега ще ида да го разгледам.

    Поздрави, мили дами, с пожелание за хубави почивни дни!

    ОтговорИзтриване
  14. Еха, чудесно сте си изкарали. Преди да родя малчо, и ние обикаляхме из този район. Снимките ти са страхотни, особено тази на залеза :)
    И рибокът е чудничък, което ме подсеща, че малко преди да тръгнем, купих пъстърви, за да ги сготвя, но така и останаха във фризера. Е, с прясна сигурно ще е по-вкусно, но в градски условия толкова :))
    И успешен улов идната седмица на авджиите :)

    ОтговорИзтриване
  15. Пепи, аз мъничко завиждам, ама бързам да кажа че е благородно :) От две години не съм ходила на риба :( а как обичам :) свеж въздух, планина, вода, вечер край огъня ...
    Много, много красиво кътче на България показваш
    А Снежанка (пещерата :) имах чувстовто, че никога няма да се добера до нея ...
    Дали заради това, че съм изгубила тренинг или защото бързахме да хванем групата. Но със сигурност си залужаваше, усилията :) С нетърпение очаквам разказа ти

    ОтговорИзтриване
  16. Пеп, невероятни снимки! Напълниха ми се очите и душата! Благодаря за чудесния разказ, снимки и споделените емоции! Прегръдки и хубава неделя!

    ОтговорИзтриване
  17. оо Федорка, предавам веднага пожеланията! А за прясната рибка :) е не може винаги да е прясна, каквато има.Само дето аз не харесвам тази, която се продава замразена, но това са капризи - балканската е голяма рядкост, а точно тя е по-нежна и вкусна.

    Вики, същото чувство за Снежанка имах и аз. Очаквах, че ще идем до паркинг, но не предполагах каква ще е пътеката после. А след всеки шеговит надпис по дърветата ми идваше да се върна. И ние заради групата бързахме, да хванем, пък се оказа - че 15 мин. чакахме горе (което ни дойде добре-дошло, че бяхме потни, за да влизаме вътре)

    Благодаря ти, Еви и се радвам, че ти хареса малкия репортаж. Хубава нова седмица на теб!

    ОтговорИзтриване
  18. Човек гледайки тези красиви снимки сред природата и най вече залезите и изгревите,които сте снимали забравя какво прави и прост седи и ги гледа, много са красиви поздравления.Радвам се че ни пишете ,блога ви е невероятен и дано да не спирате да пътувате и да ни давате идеи къде можем и ние да починем малко от коли и шумове, на чист въздух.Снимките където играете волейбол са страхотни, дори и аз бих се включила, този спорт ми е един от любимите и като гледам днешните деца как на нищо не си играят ми става мъчно.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дано да оценят природата децата ни! Мъчно ми е, че рядко излизаме и ние сред природата - ще ми се поне два пъти в месеца да ходим някъде за по 3-4 дни :) ама няма.
      Благодаря Ви и поздрави :)

      Изтриване
  19. Здравейте! Прекрасни рецепти и съвети имате! Добре сте дошли в Смолянския ми роден край! Заповядайте и тук на каньона на водопадите лично да ви разведа и да се изкачите от горе да видите каква красота е да видиш цял Смолян. Не забравяйте другия път и Ухлувица да посетите- пещерата се намира близо до Смолян. Поздрави от мен!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Добре заварили :)
      С удоволствие бих посетила Смолян отново и пещерата (ако остане на мен още тази събота бих тръгнала) но наистина е в следващите ми планове, много красиви снимки съм гледала на тази пещера .
      Поздрави и хубави празници!

      Изтриване
  20. А това розово-червеното на снимката какво е?
    Петя

    ОтговорИзтриване
  21. Кулинар номер 1 в Бг!Без да преувеличавам!Браво!

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...