Боровинкови чийз-тарталети

      Много лесен, много свеж и вкусен :)) Ако се изключи и времето за желиране - и много лесен и бърз  десерт е. И много подходящ за лятото, тъй като е без печене.
     Освен това Роси  поне от месец първо намекваше, а после направо ме обвини, че съм изоставила сладкишите, дори любимите кремчета,  след като разбра, че не съм ги изоставила, но основно хапваме шоколадови мъфини разни, вафли :)) мдаааа, обичаме и вафли и повечко плодове сега.  Та да отвърна от своя страна на предизвикателството и, пък и малко да залитна от шоколадовите десерти, ето едни чийз-тарталети, вместо цял чийз кейк, но много държах да бъде в индивидуални форми - не много удачно според мен.  Хайде, от мен да мине - днес да е сладкиш.

 Продукти: (за 6 бр. тарталети с d~ 11см)

1 опаковка  меки бисквити с какао(180 гр)

2 пълни с.л. какао (трябваше да залъжа шоколадовия глад у нас все пак) 

125 гр. масло 

За крема:

150 гр. прясно, меко, безсолно  сирене*

125 гр. крема сирене 

300 гр.  цедено мляко 

4 с.л. пудра захар**

1/2 пак желатин (5 гр. ) 

250 гр. боровинки (моите смес - черни и червени) 

150 мл. вода 

3-4 с.л. захар**
20-30 мл. ром или ромова есенция

1 пак. желатин (10 гр.)

Приготвяне: 

* Всички продукти за крема  се поставят в дълбока купа и пасират (1 мин.) , докато се получи гладка смес. Ако захарта е малко - прибавя се на вкус.

* Желатина се сипва в ~20 мл. вода, оставя да набъбне и загрява на водна баня (или в микровълновата, но тъй като е малко - трябва да се внимава да не прегрее)
* Оставя се да се охлади за 3-4 мин. и прибавя към крема; разбърква се хубаво.

* Бисквитите се мелят в блендер на ситни трохи.
* Прибавя се какаото и нарязаното на парчета масло и мели, докато се получа една топка с лепкава маса от бисквитите и маслото.

* Формите за тарталети се застилат със съответните хартии за тях или парчета  хартия за печене, достатъчно големи, за да има и по страниците  на формите. 

* Бисквитената смес се разпределя в 6-те форми и с пръсти притиска много добре по дъното им. Трябва да се получи основа, дебела около 5-6-7 мм.

* Крема се разпределя върху бисквитените подложки,  изравнява се. Трябва да останат  празни 5-6 мм. до ръба на формичката, за боровинковото желе. 

* Прибират се за 60-90 мин. в хладилник да стегне крема. 

След които:

* Боровинките се поставят в касерола (или дълбок съд) на котлона с вода и захарта вътре. 

* Кипват се, котлона намаля на слаба степен, прибавя се рома/есенцията  и  соса се вари  7-8 мин. 

*Охлажда се.
* Желатина се изсипва в ~ 30-40 мл. вода и процедира както по-горе до набъбването му, след което се прибавя в боровинковия сос и прибира в хладилник. През 10 мин. се разбърква и наглежда :)) и когато започне да се превръща в желе - соса се сгъстява, се разпределя върху крема във формичките.
* Отново се оставя за 60-90 мин. в хладилника да стегне желето, след което могат да се консумират. ***

* Точно това сирене беше "меко от Бургос", което пуснаха в Лидъл на испанската седмица и нали е сирене :)) трябваше да опитам. То обаче се оказа съвсем същото като прясно подсиреното сирене -  веднага след притискането и преди осоляването му - мека, съвсем безсолна сиренова маса, която се препоръчва да се яде заради богатото съдържание на калций, но което сирене у нас само аз ям. Затова се наложи да трансформирам две от  кутийчетата в чийз-сладкиша. Но тъй като напоследък е много актуално домашно правеното сирене, дори от млади домакини, никак не е трудно да си направите такова от 3-4 л. истинско мляко, или пък да намерите безсолно, прясно меко сирене. 

** Захарта е на вкус. Според мен, това количество захар е напълно достатъчно, но пробвах. И както винаги захарта в сладкишите за мен е една променлива величина

*** За да се хапват обаче се налага да се извадят от формичките, тъй като са с хартията отдолу. Хартията трябва да остане над самите сладкишчета, за да може да се хване с ръце от двата края и да се извадят от металната форма. Тогава се поставят в чиния, внимателно обелва от страните хартия и с навиване и промушване под основата на тарталетите се измъква изпод тях, за се ги освободи и останат както са горе. Това прозвуча много сложно и не знам как да обясня по-накратко, но всъщност е лесно. А аз незнайно защо реших да ги направя в тези тарталети, чието дъно е скосено и се наложи тази манипулация. Но исках да са индивидуални; да ги извадя. Следващия път - най-лесния начин - чийзкейка в  голямата форма и режа с ножа на  парчета.  А от крема остана малка чашка; почти всичкия сложих на тарталетите.