Домашна горчица

     Сега остана и сапун да си правя, нали? Не, че не мога или не знам как или не съм правила :))  обаче както казва девойката Драгомирова - платно за гащите няма да тъка, отказвам.  Същата г-жа Драгомирова знае, че  поне от половин година съм се запенила да си правя домашна горчица и прерових руските сайтове, намерих си.... ама не направих. Наскоро обаче и във форума на бг-мама пуснаха специална тема за горчицата и тъй като там мамите са големи ентусиасти, веднага се включиха, направиха, разработиха деликатесни, люти, едрозърнести, с подправки или без, че дори и шоколадови.
     Аз обаче си направих люта :) дори малко прекалих с лютото и хряна. И тъй като вече я намалих от към  готов продукт, следващата, която ще направя ще бъде без хрян, но пък с чесън на прах. И по-малко количествено, че да не се чудя кой обича, за да му подаря. 
А между другото тук ще допълвам следващите  видове горчици, които направя. Защото следващия синап е купен. 
     Ако някой реши да си прави и не иска да е люта, може да замени черния синап с бял и да пропусне хряна.

Едрозърнеста люта горчица с хрян

50 г. черен синап 
30 г. бял (той е жълт) синап 
150 мл. ябълков оцет (9*)

200 мл олио (тук смесих олио и зехтин, но не запомних от кое колко. Т.е. това количество е мазнината)
сока на половин лимон (~ 20мл)
1 с.л. мед
1 с.л настърган хрян   
сол на вкус (1 равна ч.л.) 
50 мл вода

* Семената на синапа се накисват с оцета за 24ч. 
* С пасатора се начукват (не може да се каже, че се разбиват; черния остава цял, белия се начуква, но и аз държах да ми е  едрозърнеста). 
* Прибавя се олиото на 3-4 части; пасира се до гладкост. 
* Прибавя се меда, настъргания хрян, посолява се и отново пасира. 

     До тук сместа е много гъста. Като се обърне купата на пасатора  тя не се стича. И тъй като ще следва няколко дни зреене и набъбване още на семената, прибавих сока от лимона и водата, отново пасирах и прибрах в затворена купа  в хладилника да зрее. Най-вече да изчезва леката горчивина, която има  готовата прясна горчица.  Тя изчезна за 4 дни и стана перфектна за вкуса ми, малко люта, да, но като се яде с нещо друго (като онези раираните от снимката) или  пикантни крилца е приятно, не отровно люта. Изводи: За повече, или по-малко люто коригирането може да става с хрян или с лют червен пипер. Или без. 
     Другото, което ще направя следващия път е да смеля семената предварително, да пасирам всичко и да оставя  така да зрее. Няма да е новост, момичета от мамата вече са го правили това. Необходима е само електрическа мелница за подправки (каквато имам за щастие тук). За това - отчет следващата седмица  :))