Хронологично през мъглата.....и как стигнах до яйцата.

08.11. сутринта.  

Красиво, нали? На някакви си 300 км. от тук.

Преди по-малко от два месеца писах за бръмбарите в главата.....Така е, там са си; подхранвам си ги. И ще се върна, но този път през лятото, защото късната есен не винаги е на моя страна и  дет*се вика ноември не е юли, та да  ходя в планината. Правейки разбор между миналата и тази година, положението е ясно - на 8 ноември времето е слънчево и топло, да ме пита някой 'що реших да дръпна датата за Пирин тази година с ден по-рано. а на 7-ми е мъгливо.
Нищо де, човек винаги може да се разочарова и винаги може да продължи да мечтае.

06.11. привечер Горе не изглежда зле. И температурата на 0*

 

07.11. сутринта. Показателно; въобще да не тръгваме...

 И колкото по-нагоре, толкова по-зле.Видимостта при Безбожкото езеро - около 50м. (тук там +-20)  и не вярвах, че ще го кажа но много интересна тази мъгла - движи се, минава край нас като дим. И пак надежда, че  ще се разкара, тъй като някъде на юг,  надолу, небето беше светло. 
Ама не би. 

 И Мише-туристо,  който докато не дръпнахме по баира не вярваше, че ще го драпаме в мъглата и се опитваше да пие кафе.  А да. И приятели повлякохме с нас.

Между другото, този "баир"  миналата година го преодоляхме в снега и едва сега видяхме какви камъни са били скрити под него.  Тук вече сме ги отминали, но който е ходил ги знае. И се споглеждахме умно с кой горе сме го преминали тоя сняг, дето не се вижда какво е криел отдолу. Ама пък крайната цел тогава си струваше всяка стъпка в снега.

Ей тъй сред мъглата се сдобихме с доза шишарки за боровото сладко. Кой шишарки, кой  гъби набра... А мъглата все тъй, на талази   

Местоположение - над овчарника (ей там долу един бял успоредник само се вижда). Видимост същата и групата решава, че нищо не се вижда;  ще се връща   Направо си се върнаха, те без друго не бяха въодушевени от "разходката"  в м'глата. Аз обаче си се  въртя  край едно малко дръвче да му направя фотосесия,

но тъй като е малко и няма много шишарки -  леко му се разминава; вдигам щеката от земята, изправям се и   май доста време ми трябваше да се усетя и да си затворя устата.  Красавецът Сиврия изплувал от мъглата.  От нищото се появил.

Някой да познае дали тръгнах след групата, или в обратна посока :) към Папаз гьол. 
Естествено, че към езерото. Пътя ми е познат; пътеката дори е суха; а време до последния лифт надолу - колкото щеш. Да ме извинят от групата, ама ще почакат. 

около 300м. по баирите  и мъглата се завърна. И аз обърнах. И аха се показа Безбожкия циркус от мъглата - съзирам Мише се връща.  Мрън-мрън-мрън.... Споко де, то няма и къде да се загубя.

 Много интензивно това време. Чак му завидях на способностите на Емо Чолаков с каква точност предсказа за снеговалежа в планините.  Тъпо и упорито решихме, че няма да мокри, или поне не и докато си изядем пакета с храна за обяд.

Милото то, самотно накрая.

Да го поделим де?

Тц. Ще си "сготвим" яйца, когато се приберем. 
Едни яйца, на които съм хвърлила око по Великден, в размисли  какво да направя с останалите Великденски яйца.
Е, и Архангеловден отмина, но яйцата направих сега. Вчера.
Естествено, че съжалих защо отлагах.
Яйцата са си варени, но соса е много приятен и те вече не са  така сухи. С много сос. И с аромат на любимия градински чай. В оригиналната  рецепта продуктите за соса са пасирани, но днес   Алцхаймер  ще ми е бил на гости, защото  вместо сурови жълтъци за соса, аз оставих сварени яйца. По някое време получих прозрение и можех да извадя  други яйца от хладилника, ама не би - вече бях решила, че ще ги стържа яйцата за соса. Е, не пречи соса и в края на готвенето да се пасира и да стане гладък. Аз пък ще пробвам идната седмица соса със суровите жълтъци, че да знам кой от двата да препоръчам.



Яйца в сос от яйца 

Продукти за 2-3 порции: 

6 сварени яйца
1 маааалка глава лук
2-3 листа салвия/градински чай
20 гмасло 
200 мл готварска сметана
200 гр. кисело мляко 
1-2 стръка копър (а трябваше да е магданоз)
2 с.л. настърган пармезан 

сол
щипка :) от 5 пръста брашно 

 Приготвяне: 
* Маслото се разтопява в тиган,
* Лукът се настъргва на ситно ренде и поставя в маслото.
* Запържва се за минута-две и се прибавя сметаната; котлона се намалява - соса трябва да къкри тихо.
* 4-те яйца се срязват на две и поставят в тигана. 
* Подправките се нарязват ситно; прибавят се в соса. 
* Другите 2 яйца  се настъргват и заедно с пармезана се разбъркват добре с киселото мляко. 

* Прибавят се по малко към соса и разбърква хубаво, за да не се пресече  соса от киселината на млякото.  
* Бърка се внимателно, да не се разкъсат яйцата, докато започне да се сгъстява соса. Посолява се на вкус.
* Поръсва се с брашното и разбърква, докато го поеме. 
* Тигана се отстранява  от котлона и яйцата със соса разпределят в 2 чинии. 

***парче яйце може да се остави за украса :) на чинията. Или по-скоро да намеква  какво има  в нея.  

 08.11. сутринта. Прекрасно време, само за планина.
Ама друг път.

ПП:  с. Ковачевица  се намира на 23 км. от гр. Гоце Делчев,  а не до Сатовча,
а гр. Септември и гр. Съединение са два различни града.