Петъчно: Храна за душата

     Петък е, време за гости 
     А за  днешния си гост  самата аз  чаках с нетърпение да дойде петък и да го споделя  тук.  От момента, в който прие поканата ми за гостуване.
     Много,  ама страшно много се радвам да ви представя Гуинет. А не! Не любимата на Ланселот,  а една  съвременна дама, в пълния смисъл на думата. Много мила, изключително позитивна и отговорна жена, любяща майка и съпруга, намираща време освен за семейство и  работа и за едно хоби, в което влага страст, чувства и много труд. Хоби, което ни срещна първо из форумите и се запознах с Гуинет, а година по-късно на живо се запознах и с Нели.
     Нели, която наред с кулинарното си хоби развиваше и фотографското. Снимки, изпълнени с живот, светлина и  топлина и много внимание към най-дребните неща  - как иначе може да се обясни снимката на някое листо или трънка, към която ти се ще да посегнеш с ръка? 
     При Нели първо точно тези снимки ми направиха впечатление. Защото май идва момент, в който ти се пренасищат очите да разглеждаш чинии,  салати, торти и трапези и всичко ти се струва  познато. . Нямаше как обаче да не забележа и нейната кулинарна страст, тъй като тя винаги успява да изненада с поредното си освен вкусно (вярвайте, пробвала съм), така и оригинално поднесено и аранжирано предложение.  Ясно е, че човек се храни първо с очите. Когато погледна към нейните снимки и видя  аранжираните  с много вкус и усет за красота  дори най-обикновена баница, няма как да не нахраня и душата си. А за предложение като днешното съм сигурна, че няма човек който да не сподели моето мнение и да не се възхити на Храна за душата и красивия и вкусен блог на Нели. 
 
     А на теб, мила Нели, сърдечно  благодаря  за приетата покана, за прекрасната сладка рецепти, която ще украси и подслади   блога ми!  За това, че знаеше какво ще ми хареса и без да задаваш излишни въпроси - направи! 



********************************************




   

За мен днешното гостуване е специален момент, защото  Храна за мой`те канибали е висока летва. Тук в кулинарния блог на Пепи (по-известна като pep-4о) са събрани толкова много рецепти, че на някои хора цял живот няма да им стигне, за да ги приготвят. Нейният блог е една своеобразна кулинарна енциклопедия. Няма човек с интерес към кулинарията, който да не е минавал оттук, да не е взел идея, съвет или рецепта. Лично аз съм респектирана от огромния опит и майсторството на Пепи,  от умението и да съчетава традиционното с модерното хранене, да експериментира и да поднася храната винаги красиво и с любов, да импровизира и да създава вкусни рецепти .Научила съм много неща от нея, изпробвала съм много нейни рецепти и те никога не са ме разочаровали. Искрено и благодаря за безкористната помощ, която е готова да предложи всеки път, когато е необходимо.
 Щастлива съм, че я познавам, че имах възможност да зърна легендарния авджи Мише (първопричина за  толкова кулинарни въздишки) и  да получа цяла торба с мечи лук.:)
Срещите ми с нея разкриха един отзивчив, положителен, отговорен, естествен, усмихнат и добър човек, който незнайно как намира време за всичко. Когато срещаш такива хора, се събужда вярата ти в доброто и истински значимото и ти се приисква да ги прегърнеш.
 Изпитвам удовлетворение от тази покана и респект същевременно, защото при такава опитна, вдъхновена, неуморна, любознателна и сърцата домакиня не можеш да отидеш с какво да е. И понеже тя е царицата на месната храна (е, и не само), аз избрах да почерпя с десерт.



Марципанова тарта с малини и круши

Необходими продукти:

За тестото: 

250 гр брашно
60 гр захар
1 щипка сол
125 гр студено масло нарязано на малки кубчета
1 яйце, мазнина за формата

За плънката: 

200 гр суров марципан(аз използвам на Др. Йоткер),
200 мл течна сметана (сладкарска)
5 яйца
100 гр. захар
1 ч.л. настъргана кора от лимон
3 добре узрели круши
3 с.л. сок от лимон
200гр. малини - пресни или замразени 

Начин на приготвяне:

С миксер или в робот разбиваме съставките за тестото в следната последователност - разбиваме захарта с маслото, прибавяме яйцето и постепенно на порции добавяме пресятото със солта брашно до получаване на гладко, лепкаво тесто. То се поставя в хладилник за 30 мин. 
През това време марципанът се рендосва на ситно ренде и се смесва със сметаната до получаване на гладка смес. 
Отделно се разбиват останалите съставки. Към тях се добавя и марципанено-сметановата смес.
3-те круши се обелват, разполовяват и почистват от семките, веднага се поливат със сока от лимон, за да не потъмнеят. 
Тестото се вади от хладилника и се разточва между силиконова подложка и хартия за печене на кръг с диаметър 29см. 
Прехвърля се в намаслена и покрита с хартия за печене кръгла откопчаваща се форма (с диаметър 23см) и се оформя висок борд по стените с помощта на пръстите.
1/3 от сметановата смес се изсипва вътре и върху нея се подреждат крушите,  нарязани по повърхността на надлъжни не дълбоки ленти.
Изсипва се и остатъка от сместа. Ако формата ви е по-голяма, гръбчетата на крушите ще останат над сместа и ще се получи интересен ефект.

Така приготвеният сладкиш се пече на 190 градуса около 40-45 мин. 
Вади се и се оставя да изстине във формата.
Нарязва се, когато е напълно изстинал. Може да поръсите с пудра захар! 

Пепи, добре заварила! Благодаря ти от сърце за поканата и се надявам да подслаждаме и подсоляваме нашето приятелство и занапред!:)) И, между другото, засадих босилека:))!