Петъчни вълшебства в кухнята

      Пак е петък  и време за гости     А моя блог се обогатява откъм десерти.  Не, че не правя и ядем десерти и сладкиши, но тъй като се харесват малко (и основно шоколадови) у нас се "правят пак и отново" едни и същи. 
     Първо на шега го споменах, когато поканих Роси - първия ми гост, но се оказва, че хич не е  лоша идеята и сега, когато каня гост и ме попита какво да е - казвам си "нещо сладичко". Точно такъв беше диалога и с днешния ми гост, когато отправих поканата. 
     А доколкото знам, сладичкото е на почит в дома на тази дама. С нея се запознахме на една от нашите градски срещи, а малко по-късно приятно ме изненада с направата на блога си. О да, там има доста рецепти, богати на белтъчини :)) но открих и много сладки изкушения.  Нейния блог е гаранция за изпитани и вкусни рецепти,  споделени пътешествия - в които логично е засегната и кулинарната част и гаранция за грамотно написан такъв. Което мен лично много ме впечатлява, тъй като блогове се нароиха, но в една доста голяма част от тях публикациите се пишат с грешки. И не технически, от грешно натиснат клавиш......  Четейки бисери от студентски и ученически изпити този факт  не е учудващ - все някога студентите завършват. 
     Та това са няколкото простички неща, които ме впечатляват в нейния блог и  ме карат да се радвам, че познавам Траяна. И единствения ми познат човек, който има опит с щраусовите яйца :) - няма как да не всява респект. Обича да доставя радост  с лакомства на любимите си хора  и както тя казва - "малко  старание е нужно, за да изглеждат  красиво и са наслада не само  за вкуса, но и за очите". Защото, както е добре известно - човек първо се храни с очите. 
     И ако все още не сте попаднали в нейното местенце - моля, поправете тази грешка и погледнете станичката на  Вълшебства в кухнята на Траяна. 

     А на теб, Траяна,   сърдечно благодаря за приетата покана и решението  ти да подсладиш блога ми! (това за рибицата наистина не го знаех :) Радвам се, че босилека расте, остана да посадиш тук и доматите :)



******************************************************

Когато Пепи ме покани да гостувам в блога й, честно казано, се изпотих:) И самата тя не знае, че нейната рецепта за рибица ме запали да направя свой блог. Това беше първата рецепта от интернет, която направих и открих необятния свят на блоговете и рецептите от екрана. Два месеца се чудих и маех какво точно да представя, че при Пепи всичко е изпипано и няма лабаво:) Накрая се реших да е нещо сладичко, защото тя искаше да обогати десертите в блога си, като кани гости/ такива спомени имам от първото представяне:)/.

А самата Пепи познавам от около година. Тя работи на стратегическо място в града и по всяко време можеш да оставиш нещо, да вземеш от нея я семенца за доматки, я за лимонов босилек или просто да минеш и да си поприказвате сладко- сладко. / Пеп4о, босилекът порасна и ухае чудно! Да си жива и здрава, благодаря ти!/ Тя е инициатор на ежегодните национални срещи на готвещите , както и на ежемесечните за заралии. Абе, казвам ви, при Пепи грешка няма! Още повече, че притежава невероятно чувство за хумор, което и аз имам в излишък:). И тъй - ей ме на! - на гости в "Храна за мойте канибали".

 

Сезонът на тиквите е! У дома много ги обичаме, особено като се случи някоя ароматна и сладка тиква. Предложението ми днес е за пълнена такава.

Продукти:
1 малка тиква
5 - 6 с. л. мед
200 гр. жито
100 гр. стафиди
100 гр. сушени кайсии
100 гр. сушени ябълки
100 гр. сушени сини сливи без костилки
50 гр. счукани орехи
50 гр. нарязани бадеми
100 гр. обикновени бисквити
50гр. ром
кората на един лимон

Приготвяне:

Първо сварете житото и оставете върху кърпа да се разпука. Накиснете стафидите в рома и започваме.
Измиваме добре тиквата отвън.

Отрязваме капака на тиквето, а ние издълбаваме вътрешността добре, за да отстраним семките. С меда омазваме добре вътрешността. Към готовото жито добавяме счуканите бисквити и всички сухи плодове, нарязани на парченца. Отцеждаме стафидите, слагаме и тях. Настъргваме кората на лимона. Накрая слагаме и ядките. Объркваме добре сместа и пълним тиквата. С лъжица притискаме плънката добре навътре, за да напълним плътно тиквата. Слагаме капачето и поставяме в тава в загрята фурна. Пече на пълна мощност първите двайсетина минутки - щом заври / чува се как бълбука/ намаляме на 160 градуса и печем до готовност. Проверяваме дали тиквата е омекнала , като леко пипаме кората. Нужни са около 2 часа. Може и да я отхлупите и да видите дали отвътре се е изпекла и омекнала. Поднасяме напълно изстинала, като режем на тортени парчета. Ако сте я напълнили добре, сместа вътре е плътна и се реже , без да се разпада. Но дори и да не стане така, винаги има вариант да добавите от плънката в чинията:)

Да ви е сладко!