Да сте виждали рецепта за попара в готварска книга?
Аз поне не съм, или не помня. В последните лъскави готварски книги пък съвсем я няма. Наскоро в едно "социологическо проучване" на страницата на блога във ФБ попитах кое простичко нещо липсва тук, тъй като с изтънчени и модерни ястия навсякъде е пълно (дори тук от време на време преминават, като едни изчакващи ябълки Бон-фам в следващите дни). Та Док си поиска попара. Попарата едва ли е любима храна от всяко детство. Включително и от моето. Аз я преоткрих като доста по-голяма, гимназистка, когато чинка ми правеше на братовчедите. Ама много ми хареса нейната 
Освен сирене и масло, тя слагаше и захар и така попарата ми стана любима. А по-късно такава я правех и на моите деца, едното от които и днес може с мерак да хапне една попара.
Общия ми детски спомен (и не само моя вярвам) е за надробен хляб в паница, парче масло и сирене и чака да се събудим, за да ни я залеят с вряла вода.
По-късно видях и опитах и вариант с червен пипер и запържено масло, но определено не е моята.
Надробения хляб, залят с врялата вода ми се превръща на каша. През времето, когато Стоев-младши беше съвсем малък пък, всичко беше с купони и чат-пат пускаха луксозните франзели свободно. Ей тогава бяха накупила и изсушила едни десетина франзели, с които открих, че с изсушения хляб попарата не прилича на каша, а си остават цели залъци, макар и напоени.
И сега, когато реша, че закуската ще е попара, нарязвам хляба на филии от вечерта и го оставям до сутринта да изсъхне.
Ами ето и рецепта
за попара: 2 (изсушени) филии бял хляб (с черен не е хубава, правила съм, не ми харесва)
бучка сирене (количество по желание, колкото повече, толкова по-добре)
кубче масло (колкото кибритена кутия)
2 с.л. захар
* На дъното на паницата се натрошава сиренето.
* Филиите се начупват на едри хапки върху него.
* Маслото се рязва на 2-3 парчета и се подпъхва под хляба.
* Отгоре се поръсва захарта.
* Залива се с вряла вода, но не до ръба на съда, а около 1,5-2 см. по-надолу и веднага захлупка с чиния или капак, да се задуши хляба за 5-6 мин.
* Обърква се внимателно, да се запазят хапките, а не да се превърне в каша.
Ами хайде :) ето я попарата. Малка шега, че точно в понеделник я пускам, тъй като аз в работни дни попара не ям
защото я обичам гореща и с чесън. Мдаааа, вкусове разни.... някои чак изчанчени. факт.
И аз си я харесвам много, но без захар. Понякога си добавям малко чубрица или шарена сол... Ей, Пепи, хубава идея ми даде утре (вече днес) за закуска. :)
ОтговорИзтриванеПоздрави! :)
Твоята определено е солен вариант, Гери :)
ИзтриванеАма пък ароматен!
Попарата ми навява лоши детски спомени,Пепи,защото беше единствен вариант за закуска,която да преминава през надутите ми за пореден път сливици.Спомням си,че мама я заливаше с чай,сирене -да,но захар-в никакъв случай (нали знаеш,че и макарони със сирене и захар не обичам).Спомням си обаче от краткия престой у свеки,кога бяхме прясно бракосъчетани,че свекър ми (светла му памет) обичаше варианта с червения пипер,който на мен ми се виждаше супер странен.Както казваш-хора и вкусове разни.
ОтговорИзтриванеПо-назад видях,че имаш нещо по-интересно като за добро утро за мен,отивам да си грабна за кафето. :)
Прегръдка с пожелание за прекрасна, нова ,предпразнична седмица,мила!
Я, при мен също е свързана със сливиците в оня ми период, когато не я харесвах - но моите бяха току що извадени и ми правеха попарка със сухари, ситно натрошени.
ИзтриванеПрегръдка, Роси и хубава сряда :)
Няма да крия, но ме изуми, Пепи! Проста работа била попарата, но и тя си има своите тънкости при приготвянето. Правя варианта със захар и това беше дълго време закуската на щерката. Вместо вода правех любим чай (домашен). Прегръдка с пожелания за прекрасна нова седмица! :)
ОтговорИзтриванеЕто, не съм единствена с попарата със сирене и захар :) Успокои ме, Еви, че не е кой знае каква екзотика моята.
ИзтриванеПрегръдка и на теб и хубава седмица!
Аз все още с удоволствие си хапвам попара - само със сирене, масло и вода. Милото пък я обича само ако е залята с черен чай...Малката пък би я яла само ако наистина няма нищо друго в хладилника. Явно с времето вкусовете се изменят.
ОтговорИзтриванеХубава седмица!
Явно да :) И виж - от трима души - три различни начина :)
ИзтриванеХубава седмица и на теб!
Е, само с това не можеш ме изкуши...Дори нямам отговор на въпроса защо мразя попара, че и на децата си нито веднъж не поднесох, там мама се отчиташе, а аз не я поглеждам, та, Пепи, отивам да проучвам сушенето на луканка при теб! Хубава седмица!
ОтговорИзтриванеееее, твоя въпрос с луканката е много по-важен от някаква си попара :)
ИзтриванеЩе чакам луканки да покажеш ти :)
Хубава седмица :)
Пепи, всички в къщи много обичаме попара, само че с балкански чай. А за такава с червен пипер за първи път чувам и ми звучи интересно. Поздрави!
ОтговорИзтриванеИнтересна беше и да се види, Таня :) може да пробваш, пък може и да ти хареса :)
Изтриванепоздрави и на теб!
Еха, вярно не съм виждала рецепта за попара никъде. Като едно непораснало дете, аз я обичам със захар и сирене;)
ОтговорИзтриванеРадвам се, Мъхче, че си ми съмишленик!
ИзтриванеПеп, половинката й е майстора у дома :) нарязва хляба предварително на кубчета, запича го във фурната, след това слага сирене и масло и залива с подсладен с мед чай :)
ОтговорИзтриванеохо, вие с мед я хапвате дори :) може би така ще прилъжа Мише да я опита - чай и мед, все любими му неща.
ИзтриванеПепи, малкият ми син обожава попара:))) откакто е започнал да яде обща кухня, все попара иска за закуска. Аз му я правя със купени сухари, от тези на филийките, но виж, може да разнообразя менюто и с твоята рецепта. Прегръдки!
ОтговорИзтриванеПробвай да си изсушиш хляба, Кате, не с тези сухари. Предпочитам домашните, пред купените и отдавна спрях да купувам сухари.
ИзтриванеПрегръдки и :) честит вторник на теб!
В моите детски години у дома много се тачеше попарата. Не че аз и сега не ям,но моите домашни не я тачат. Много обичам и един друг вид попара: начупеният сух хляб се залива с две лъжици течен тахан, 2 лъжици захар/мед/,малко ситно начупени орехи / може и без тях/ и се залива с ароматен чай. Вкусно и ароматно, а ако сложите орехи ще имате усещането за баклава. Татяна / постоянен посетител на блога /
ОтговорИзтриванееехе, това си е направо попара с екстри :) Чудно и интересно звучи и за десерт да се яде.
ИзтриванеБлагодаря, че сподели, Татяна :)
Браво! Винаги съм смятала,че прекалено много се откъснахме от рецептите и ястията от детството си, тези на нашите майки и баби.
ОтговорИзтриванеЗа съжаление някъде е така.
ИзтриванеСтарая се да съм стъпила здраво на земята :)
Благодаря, Нина!
Аз пък в попарата слагам хляб, сирене, масло, чай, 1-2 с.л кисело мляко и малко куркума. Може да се сложи и мед. :)
ОтговорИзтриванеКиселото мляко го слагам, за да стане по-млечна и бяла. А малко куркума слагам, защото така млякото не възпалява синусите.
Дори когато пия чаша прясно мляко слагам малко куркума - това е лечебна смес, която лекува кашлица (според аюрведа) и освен това отново куркумата не позволява да се влошава синузит от мляко (което е чест ефект).
Много ми хареса попарата с тахан, мед и орехи, ще я пробвам. :)
е, значи добре, че не слагам кисело мляко в попарата, щото не виждам някой у нас да яде куркума в попарата :)
ИзтриванеМмм, попара! Вкусно :) Баба ме е захранила точно с такава сладко-солена попара. Понякога я заливаше с липов чай, но най-често и най-вкусна беше като възвари вода, кр. масло и захар и след това изсипе залците хляб в тенджерката. Сиренето най отгоре на купчинка и слагаше капачето да се задуши всичко. После разбъркваше леко и сервираше в купички. Ех, сега по принцип не бива да ям попара(диабет), но поне веднъж в годината си правя, колкото да помена бабчето. Пепи, благодаря за хубавия спомен, който върна у мен, бъди жива и здрава! - Вили
ОтговорИзтриванеМного обичах попара, а от години не съм си правила. Аз слагах хляб, сирене, масло, захар, бисквити и 1-2 с.л. сладко. Заливах с ароматен, билков чай. Ауу, дояде ми се.
ОтговорИзтриванетвоята направо е с екстри :)
ИзтриванеБаща ми правеше попара с червен пипер. Много я харесвах като малка. Натрошават се сух хляб и сирене. Заливат се с вряла вода и се задушават за няколко минути. Заливат се със запържено олио с червен пипер.
Изтриване