Пържен барбун. Или просто пържена риба :)

      Специално издание :)  на рецепта за  пържена риба. Сетих се покрай барбуна от Бяло море, който аз с ентусиазъм опаковах в лед и пренесох, пък милото ми се чудеше "Що, като в нашето море има". Е има, ама то не ми е в съседното село, а на доставчика ни на морска риба командировката по Черноморието свърши. Обаче пък имаме един друг, който редовно ни зарежда с речна и язовирна, в голямата си част дребна и с много  кости, за която  е половината от публикацията. И тук писах за нея, но тези полезни :) публикации някак си се изгубиха.Заради многото кости тази риба е избягвана, а всъщност прясна е много вкусна. И хрупкава :)
Пак напомням, че за да се изпържи добре, ако не е съвсем дребна - разбирайте от длан нагоре, рибата се нацепва диагонално, за да може по време на пърженето  врялото олио да я сготви и вътре добре.  Единия вариант да съхраните такава риба за по-дълго във фризера - добре опакована в найлонови пликове за по едно пържене, почистена от люспите, но  непочистена  от вътрешностите.  Вадите преди пържне да се размрази, тогава почиствате, посолявате и пържите. Другото предложение да се справите с голямо количество  такава дребна е риба е да се смели с месомелачката и ситна решетка (2 пъти дори), а след това да се направят рибни кюфтета.

      Барбун - царската риба, почитана още от времето на Римската империя, заради крехкото бяло месо с ненатрапчив морски вкус.  Червеникава на цвят, рибата е с едри люспи, но те лесно падат дори при триене с пръсти.Смешните мустачки не са за украса а рецептори  за откриване на храната по дъното на морето.   Рибките не са големи - 20-25см, и тежат  по около 150-200г. По две са достатъчни на човек, не гледайте, че са 3 :) третата е за запълване на чинията

       
      Първата ми вкусова среща  с тази риба беше с осолен барбун - подарък от Йоли,  кутия със зарити в сол рибки. Като я отворих ме лъхна прекрасиня аромат на йод - но пък като почистих филетата мога да кажа, че ми харесаха много повече от филетата аншоа. Нищо, че чистенето на филетата е пипкава работа. Като чу това един приятел се "оттърва" от своя подарък с мотива, че аз повече харесвам риба.

      Различното при пърженето на барбун от другата дребна риба е, че я мариновах предварително.  Сигурно и другата риба би станала добре така, но ще пробвам следващия път. Пък ако някой пробва - да сподели, моля, как е станала.

Пържен барбун

Освен рибите (8 бр) са нужни:
сок от 1/2 портокол и 1/2 лимон
1-2 лъжици зехтин
сол и черен пипер

олио за пържене - повечко, поне 1,5 см. в тигана 

брашно за овалване на рибата - пшенично и царевично брашно - 3/1 части
щипка-две сол  и лъжичка червен пипер за аромат.

Приготвяне:  

* Рибите се почистват от люспите, вътрешностите и хрилете. 

* Посоляват се и поръсват с черния пипер. 

* В плик се наливат соковете на лимона и портокала и зехтина.

* Поставят се рибите в него и плика се връзва, като му се изкарва максимално въздуха - вакумиращи пликове, или купи вършат много добра работа тук. 

* Оставя се така да престои час. 

* На хартия се смесват брашната, пипера и солта. 

* Загрява се мазнината за пържене. 

* Рибите се овалват в брашното и пържат от двете страни до зачервяването им :) до зачервяване и цвета на брашното, не собствената им кожа :) 

* Изваждат се на кухненска хартия да се отцедят - под която  - напомням,  има поставена решетка, защото когато се изважда в чиния, долната страна на пържените изделия се и задушават и омеква, докато изстива (по съвет на Жак Пепен и е прав, разбира се)

Останалата марината може да се кипне на котлон (със сока от останалите лимон и портокал)- за минутка, колкото да заври, а след като се охлади да и се прибавят фино намачкана скилидка чесън, няколко капки соев сос и копър. Както го правя с другата пържена дребна риба.