Насам-натам на север

   
Изненада  няма рецепта днес; споделям няколко идеи за кашкавал-туристи   или авто-туристи, на което  авджи Стоев каза, че ни обиждам. Мислех да публикувам всичките снимки в албум във ФБ и споделя тук някои от тях, но явно няма да стане - те са над 1000 и няма да губя време да ги качвам там :) , затова споделям няколкото крепости, скали, пещера и бурно море, до които стигнахме в края на миналия месец и които според мен човек трябва да ги посети. Никак не са далеч из малката ни България, всички те могат да се обединят на няколко пъти в почивните дни и разгледат.  Ще опиша съвсем накратко; в интернет има достатъчно информация за всички обекти и как да стигнете до тях. Аз само ги напомням. 
 

 

      Тези места  те карат да настръхнеш - църкви и манастири, вкопани високо в скалите; кръглата златна църква - архитектурен шедьовър от времето на на цар Симеон;   картинната галерия в Плевенската панорама, която гледаш занемял, настръхнал, с течащи по бузите сълзи и очакваш живописната картина пред теб да се развижи. Барелефът на Мадарския конник те оставя с отворена уста да се чудиш как е изсечен горе в скалата,  а място като крепостта Червен те кара да се преклониш мислено пред хората, които са строили този замък с много църкви и подземни водоснабдителни прохода високо на платото преди повече от 8 века 

   

       Ами да започно с него. Средновековен град-крепост Червен.  На около 30км. южно от Русе, в границите на природен парк Русенски Лом. Самият парк е изключително красив и релефно разнообразен. Червен е бил един от най-големите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на Второто българско царство  и важна пътна спирка по пътищата от река Дунав към вътрешността на страната. При археологически проучвания в района са разкрити замък, крепостни стени, два подземни водоснабдителни прохода, 13 църкви, обществено-административни сгради, много жилища и  няколко монетни съкровища, накити, паметници, керамика, предмети на бита, занаятчийски инструменти, въоръжение......  
 

         

 
 
      Ивановски скални църкви. Също в границите на природен резерват Русенски Лом, но по-близо до Русе :) на около 20 км., близо до с. Иваново. Църквите са горе в скалите, до които се стига по асфалтов път, в края на който е паркинга. До църквите пътищата са два - единият право нагоре по стълбите, другият е малко заобиколен, по пътечка нпред  и нагоре. Ако се качите по стълбите нагоре, ще разгледате църквите и параклисите  и може да не продължите на юг по рида.  А това е грешка. Затова го и споделям, както нас ни упъти художника долу на паркинга. Тръгвате по пътечката долу, завивате надясно по баирчето и не след дълго сте горе, на върха. Гледката от там към  голяма част от ждрелото на р. Русенски Лом  е невероятно живописна!  Множество карстови образования и  пещери се виждат в отвесните брегове наблизо и далеч.
Основан през VІІІ в., манастирът обединява няколко комплекса от скални помещения.  През Второто българско царство манастирът се утвърждава като голям духовен и книжовен център - по стените на шест от храмовете  са запазени стенописи, които разкриват особеностите на църковното изкуство през VІІІ-ІХ-ти век.  Манастирът не е действащ.  
  
 

        

      Пак южно от Русе, но на 40км. , до с. Пепелина е пещера Орлова чука. Името и идва от скалния венец, който стои над входа. Открита през 1941 год. от овчар (както много други от пещерите ни),  но с изкуствено пробит тунел за вход, до който са изградени ~ 120 стръмни каменни стъпала. Пещерата е много красива, голяма, уникална с нейните   два огромни трапеца-камъни след  входа, които сякаш не се държат на нищо. Както във всяка пещера и тук пещерняците са оприличи и нарекли с приказни имена на герои различните образования. За много от тях дори не трябва въображение и за обикновения посетител. При проучването и са открити скелети на пещерни мечти и се счита, че е била обитавата от хора през палеолита и каменно-медната епоха. Тук,  по изрично настояване на Мише ще спомена, че  до къщурката, в която се продават билети за входа има кръчмица, в която ядохме най-вкусните сочни кюфтета от   месо!!!!!  по време на цялата ни 10-дневна почивка на север. А от мен ще добавя, че и пърленките са страхотни и ухаят на истинско масло. 

      И друг път съм писала, че харесвам пещерите ни и в последните години упорито се старая да ги обиколя  Но ако и вие харесвате пещерите, не правете грешка като мен - преди да ги приключите, да отидете в Гърция в пещера Алистрати. Както голямото ни девойче тогава ме предупреди: "След нея другите сигурно няма да те впечатляват". Факт. Харесват ми, остават ми още 3-4 благоустроени да разгледам, но го няма ефекта "уауууу" когато влезеш". 
  

       

 
 
      Басарбовски скален манастир. Също в долината на р. Русенски Лом, но вече съвсем близо до Дунав и до Русе - на около 10 км. И също като другите скални манастири до с. Иваново води началото си от Второто българско царство. Носи името си от най-известния си обитател - монахът Димитрий Басарбовски, който е прекарал целия си живот там. Скалите там са варовити и ронливи,   лесни  за копаене. Монасите са издълбавали килии в тях за подслон и молитви. Басарбовският манастир е единствения действащ скален манастир в България. Долу под варовитите скали има много добре поддържан, озеленен двор с кладенец, изкопан от св. Димитрий,  чиято вода местните хора смятат за лечебна.   Нагоре в скалите има ~ 50 стъпала, които водят до нишата, в която е живял светеца, а вдясно от нея е скалната църква с дърворезбован иконостас,  а до него -  голямата икона на светеца, изобразен в цял ръст. В ляво от това стълбище има друго тясно каменно, по което се стига до естествена пещера, в която е погребан монах Хрисант – човекът,  възродил манастира и го върнал към живот след като е бил изоставен през 18-19-ти век. Пещерата е костница, в която е подредена и музейна експозиция.
 
   

 

 
      За тези четири обекта горе бяхме тръгнали напролет :) неуспешно. От Казанлък до Дряновския манастир не спря да ни вали дъжд. И въпреки ,че казахме "дъжда не плаши душите наши", след като обилно прогизнахме до пещера Бачо Киро   решихме да оставим Русенската дестинация за сухо време. Прави бяхме, по тези камъни и скали в мокро време не е за предпочитане да се ходи. А пещера Бачо Киро е сравнително "млада" - на 1,8 млн години.  Първата благоустроена за туристи пещера в България - още в далечната 1937год.; тук са открити едни от най-старите следи за хомо-сапиенс в Европа.   Отидете ли там, задължително изберете дългия маршрут! Впечатляващи фигури :) и образования и много жълта, лепкава кал - носете си удобни обувки.   
  
 
 

    Следваща дестинация - Плевен, Панорама "Плевенска епопея". Кръглата сграда на музея отвън  е все едно повдигната на 4 щика, които носят 4 пръстена - 3 от които символизират трите атаки срещу Плевен през 1877 год, а четвъртият - обсадата на Плевен (продължила 5 месеца). Асансьорите до панорамните площадки на покрива не работят. Жалко.  Очаквахме да видим гледките към Мъртвата долина, Кованлъка, Исса Ага...... Вътре в музея снимането е разрешено само на първия етаж. Признавам, че на мен дори не ми дойде на ум да щракам, защото качвайки се на третия етаж, с галерията, останах безмълвна и усетих сълзи да се стичат по бузите ми........ Бойните действия са пресъздадени чрез цялостна  композиция - комбинация от картини, пластики и архитектурни детайли.  Художествено платно е  с размери 115/15м.,  поле с реални обекти (широко 12м) и осветление създават усещане за автентичност и съпричастност към битката. Платното е рисувано от 13 човека екип с ръководител Николай Овечкин - художникът, под чието ръковоство са рисувани и  платната в Бородинската панорама. Диорамното платно (17/5м, рисувано в Москва и доставено в Плевен) отразява последния бой и пленяването на пълководеца на турската армия - Осман паша.  33 са комплексите-панорама в целия свят,  а нашият, в Плевен, е един от най-големите. Не съжалявам, че на задължителните преди години ученически екскурзии не съм достигнала до Плевен, защото съм сигурна, че нямаше да оценя величието на цялата тази композиция. Разтърсваща......
 

 

 
     Така и така сме в Плевен, не може да не се отбием в единствения на Балканския полуостров музей на виното. Намира се в скалите на красивия парк Кайлъка. Пещерата е изкуствено оформена като кръст и преди години е имало идея панорамата "Плевенска епопея"  да бъде направена там. Заради голямата влажност проектантите се отказват. В залата за дегустации масата се реставрира всеки сезон и въпреки това на места е толкова изядена,  че въздуха под нея свети :)  В специално обособената историческа част са изложени много снимки и предмети, свързани с историята на производството, технологията и спецификите на сортовете по региони. Изложени са стари бъчви, древни съдове за прозиводство на вино, ритони......Музеят предлага и дегустация, която представлява кратък сомелиерски курс и се провежда от лектор специалист - при нас много любезна дама, която ни обясни  как се държи чашата с вино и защо, каква е ролята на храната, какво трябва да се търси в цвета, аромата, вкуса и послевкуса на опитваните вина. В енотеката има вина на възраст между 30 и 90 години. 
 
 
 
      Да се върнем към камъните и първото българско царство. Ще стане малко дълга публикация. Да отбележа, че в онзи район, горе на север като пропуск отчитам гробницата в Свещари. Или може би идея за следващия път. 
      Велики Преслав и кръглата златна църква на Симеон. Наистина архитектурен шедьовър от Първото българско царство не само в България, но и в Европа, издигната по време на царуването на Симеон І.  Храмът е представлявал двуетажна постройка, еднокорабна (с размер на помещението ~ 11м), с три сводести порти. Полукръговете, оформящи храма са разделени с мраморни колони, които подпирали купола и носели галерията на втория етаж (сега разрушена). Мраморните колони са все едно изваяни на струг - толкова еднакви и равномерно гладки. На две от колоните са запазени леглата на инкрустираните някога в тях златни кръстове. Освен тях храмът е имал резбовани цветни мрамочни плочки, рисувана керамика и стъклена мозайка. И вътрешният, и външният купол са  имали богата позлата, която според историците дава името на храма  - Златната църква. Великолепната украса навежда историците на мисълта, че църквата е била семеен храм на цар Симеон.
   
 
      Тъй като сме в националния историко-археологически резерват Велики Преслав, няма как да подминем и крепостта.  Външна и вътрешна укрепителна система; вътрешната крепост се намира почти в средата на външния град. Пред  външната част са останките от помещенията за търговците,   а зад стената - останките от помещенията за войската и конете им. Крепостта в Преслав, както и тази в Плиска е с кръгли кули на ъглите и квадратните по правите части. Тук Мише сподели, че същата такава крепост има и в Ниш. Но с доста по-запазени останки от нашите. Запазени са внушителни останки от дворцовия комплекс, с приличните размери 20/40м. Освен двореца могат да се видят останки и от многобройни църкви, работилници и дворци. 
 
 
 
 
Малко на североизток и сме  пред величието  на Мадарския конник. Глобалният символ на България. Барелефът, изсечен на 23м. височина  в скалата  близо до с. Мадара се оказа по-малък от  очакванията ни. Може би защото винаги са го показвали в близък план, очаквахме да бъде с по-големи размери, а той е в нормални човешки. И кучето, и лъвът. От павилиона за билети пътеките нагоре отново са две - едната е право напред и нагоре по стълбите, а другата надясно е по обиколната пътека, която пък води и до пещерите. По цялото протежение на скалния ръб, под който са пещерите целогодишно капе вода - според  една легенда това са сълзите на Хан Крум,  виждайки огромната армия на Никифор. Хората вярват, че тази вода е лековита и поставят съдове да си напълнят. И за самоличността на конника има различни теории. Няма да ги преразкавам тук, но това е една много интересна статия за Мадарския конник, ако ви е интересно - прочетете я. Времето през което  разглеждаме скалния барелеф на конника е достатъчно за почивка, преди да продължим напред към крепостта над скалите. 
 
 
      Да не забравя да спомена, че от лявата страна на  улицата има няколко заведения. Това  точно срещу сградата на музея е с много вкусни супи и кебапчета :) и го препоръчвам, ако имате път натам. 
      Плиска. Столица на Първата българска държава. Мястото, на което е изградена столицата, не е било избрано случайно - разположено в равнина и заобиколено от склонове на съседните плата, прабългарите избрали това място поради благоприятните условия за скотовъдството. Освен това в района на Плиска се пресичали важни пътища.  Към края на VІІІ в.  дървените постройки били заменени с каменни. Първият дворец е бил дървен, съдейки по останките от него. Останките от голямата каменна сграда  са първия каменен дворец (голям, с размери 70/60м), построен от хан Крум и  опожарен от византийския император Никифор. На мястото на опожарения дворец години по-късно хан Омуртаг изгражда нов дворцов център - с нова тронна зала, ограден от каменна стена, със собствен водопровод, а жилищните и стопански сгради - с висока тухлена стена.   Главният вход на резервата е Източната порта. На километър навътре са добре запазените останки на Голямата Базилика - с нейните 102м дължина и 30м ширина най-голяма църква и сега в Европа - по-голяма от Св. Петър в Рим и Св. София в Истанбул. Построена от цар  Борис І в чест на покръстването на българския народ; в момента се реставрира. Сега навсякъде личат зидове от големи дялани каменни блокове: бани, много храмове и водопроводи.   Стени, дебели по 2,5м., тайни тунели.В едната част на резервата са музея, две юрти   като възстановка на живота на предците ни и гроба на Карел Шкорпил - създател на българската археологическа наука и откривател на останките на древна Плиска......
 
 
  
 
 
 
      Живописните скали на с. Тюленово. 80км. северно от Варна. Най-красивият морски бряг у нас, който съм виждала. Красиви, страховити скали с причудливи форми, обагрени в червено над ревящото море. Тук-там скрили малки пещери. Рай за гмуркачите и любителите на екстремни спортове - през юли за втора поредна година  се организира   "Великото скачане" -  скачане във водите от над 10-метровите скали. 
 
 
 
 
     Нос Шабла. Най-източната точка на България и най-старият работещ фар на Балканския полуостров. Смята се, че е построен през средата на ХІХ век, но много историци твърдят, че тогава само е възстановен.  32-метровата кула в бяло и червено е уникална не само с цветовете си и  дългогодишна  история, но и с факта, че е умалено копие на Александрийския фар - едно от Седемте чудеса на света. 
  

      

       Нос Калиакра. В превод от гръцки "красивият нос". Дълъг близо 2 км, със 70-метрови отвесни скали, преграждащи пътя на връхлитащите ги морски вълни. Шумът на които в студеното, мрачно и дъждовно време се запечатва в съзнанието и дълго, след като си тръгнал от там те преследва. Или поне мокрите дрехи не ти позволяват да ги забравиш :) И тук верни на идеята "дъжд не плаши душите наши" разгледахме най-забележителната точка от полуостровчето - крепостите, разкопките, останките от древното селище Акре Кастелиум, параклиса, пещерата.... Много е трудно да ви кажа - да вървиш с чадър без да гледаш в краката си, да се опитваш да снимаш, да разглеждаш и да догонваш другарчето си.... Съвсем в началото на туристическата "обиколка" е паметника на руския адмирал Ушаков, който на 31 юли 1791 год разгромява  турската армада по време на  Руско-Турската война (1787/92 г - безуспешен опит на Османската империя да си върне Крим и Очаков).  Най-голямата битка в Черно море. Интересното за адмирал Ушаков е, че по-късно английски вицеадмирал се учи от маневрите му (успешно. Адмирал Нелсън в битката при Нил и битката при Трафалгар).  
  
  

 

 

     
И една църква, близо до нас. Потопената църква "Св. Иван Рилски" с. Запалня. Останала под водите на яз. Жребчево  при строежа му през 1965 год (набор :)) Селото е било известно с най-добрите си розови насаждения в страната с цели 120 гюлови казана. Останките от селото сега са основите на дувари и  църквата - никой не смее да пипа храма.  В момента има акция по набиране на дарения за консервирането и, тъй като водата упорито изяжда основите. Всички казват, че рано напролет църквата е или ицяло, или частично потопена, а през лятото  храмът остава на сушата. С тази нагласа тръгнахме  и ние на 2 май, но не само църквата беше изцяло на сушата, но и водата се беше отдръпнала много навътре. От приятел риболовец разбрах, че през юни е била потопена отново. Надявам се, че църквата "Св. Иван Рилски" е оцеляла, за да ни покаже, че вярата и духът винаги умират последни..... 
 
 
                                 

  Връщаме се в съвремието с няколко цветни снимки от Двореца и ботаническата градина в Балчик за подобряване на настроението   Тук още на входа става малко интересно, тъй като Двореца се намира в ботаническата градина, но таксите се плащат на две места. Дворецът е построен като лятна резиденция на румънската кралица Мария, след като Румъния нарушава Петербургския протокол (за решаване спора между България и Румъния за земите на Южна Добруджа по време на Първата балканска война). След като харесала мекия климат, топлата морска вода и живописен район около Балчик, кралица Мария възлага построяването на резиденцията на италиански архитекти (1924-1934г) През 1940 год. цар Борис ІІІ с международна подкрепа връща не само Балчик на България, но и цяла южна Добруджа. 

Територията по протежение на морския бряг е тераси-градини, свързани с арки, алеи, стълби с построени 46 сгради и много архитектурни, археологически и исторически паметници на културата. Някои от сградите са отворени като музеи, сувенирни магазини, а сградата, непосредствено до водопада, построена като воденица е кралската изба. Заради дебелите каменни стени кралица Мария превръща първия етаж от воденицата в изба, в която са съхранявали вино и ракия, буркани с туршии, сладка и малиновия ликьор, емблематичен за региона. Избата сега е действаща винарна, в която може да опитате както малиновия ликьор, така и смокинов и много други вина и ликьори, но за мен бе удоволствие да открия, опитам и да се сдобия със снежно вино  Много бях слушала от Мише за снежно вино и останах  очарована от вкуса на бялото (димят) Червеното също ми хареса, но личните ми предпочитания са за бяло. Технологията е простичка, но никъде другаде в България не се прави и продава - гроздето се бере през ранна зима - след падането на първия сняг.  Знаете, че тогава гроздето се превръща почти във стафида - студът изсмуква влагата от зърната, Захарността се концентрира и достига 30% (който прави вино знае, че за белите вина захарността трябва да бъде 19-21%, а за червените до 22%). Естествено сладко, ароматно и сухо вино.  

  

 

 

      През 1955 год. тогавашният ректор на Софийския университет акад. Дако Йорданов започва изграждането на Ботаническата градина, която днес се простира на площ от почти 200 дка.  Ботаническата градина е специализирана в развитието на колекции от тропични и субтропични екзоти, както и други уникални растения. Известна е с колекцията си от едрозамерни кактуси и сукуленти - любителите на тези бодливи екзоти могат да се наслаждават на цветовете и красотата им целогодишно. Интересни са  и екзотични видове дървета -  каучуково,  бонбонено,  книжно,  древно гинко, метасеквоя, едроцветна магнолия, лирово дърво.....  Радващо очите е  килимното зацветяване в Божествената градина и красиво оформените партери и кътове на градината, в които са представени едногодишни пролетни и летни цветя, алпийска и водна растителност, папрати, защитени и редки видове, лиани, цъфтящи и вечнозелени храсти. В тази неповторима градина се отглеждат над 4 600 растителни вида. И сорт от любимата ми  салвия :)

 

 

 

И две кокошки     Едната е поседнала в стола на кралицата. 

 

Финал :) Това е снимка на картина до кръглата Златна църква . Няма как по-добре да го кажа.