Домашен кашкавал

 

       Първо  ще  уточня, че това е кашкавалът-менте, който се произвеждаше масово от домакините  в първите години на демокрацията, когато рафтовете в магазините  се изпразниха и да намериш  и  си купиш кашкавал беше голям късмет.  В много къщи по селата имаше животни, а млякото се изкупуваше на безценица (не е нормално литър мляко да е по-евтин от литър лимонада) и хората  започнаха да си правят всякакви домашни   благинки като сирене, кашкавал, масло, извара....Някъде около 1992 и мамини си взеха крава (с последвалите агрегат за доене, електрическа буталка за масло) , а малко по-късно от някъде и попадна тази рецепта за мързеливия кашкавал (пресована топка пълномаслена извара, но с много близък вкус до истинския кашкавал). Не се разтича при печене на филии и сандвичи, но пък е перфектния продукт за пълнеж за тостери и джобове; за мезе;  паниран, или печен  - със сигурност няма да го събирате в тигана    Дори когато изстине не е жилав . После намерих рецепта за истински кашкавал от някаква мандра, но там млечната маса се  премесваше още вряла след тенджерата и след като пробвахме веднъж  :) решихме, че няма да си горим ръцете; ще си ядем този.  Тези дни се сетих за него :) пак му е времето, защото и сега има доста промишлени ментета по магазините, а ако си направите този, ще знаете, че ядете истински продукт от мляко. Ако пък искате разтичащ се при печене продукт - ето ви моето предложение за домашна моцарела - която освен, че се разделя на конци, се топи перфектно при запичане.  Вярно, че оригиналната е биволска, но и 80% от тази в магазина е от краве мляко. 

       Долната снимка е от времето преди 14 години, когато съм го публикувала в добрия стар форум на Гответе с мен. 

Една доза, от която излиза около 700г кашкавал:
8л. пълномаслено прясно мляко, 10 равни с.л. сол, 3 пак. лимонена киселина/лимонтозу по 10г 

*Млякото  се поставя в голяма тенджера и загрява. 

* Когато започне да  завира  му се прибавя солта и бърка непрекъснато, защото започва да кипи.
* След 5-6 минути   бъркане се прибавя лимонтозуто, разтворено в 100мл вода и продължава да се разбърква. 
* Млякото трябва да се пресече - вари се още около 10-на мин. Млечната маса започва да се събира, а суроватката отделя и избистря. 

* През това време се подготвя кофа, или друг съд, който да е покрит с тензух за прецеждане и: или много добре завързан около съда за прецеждане, или поставен в голяма цедка, която да е поставена стабилно на съда. Когато се излива сместа в тензуха, той трябва да остане горе и събира млечната смес, а суроватката да се отцеди добре долу. 
* Врялата смес се изсипва в този приготвен тензух, на който се връзват четирите краища и   се закачва някъде така, че да може суроватката да се изтича от нея. На село е лесно, възможности много :) но в апартамента е най-лесно в банята. 
* Когато спре обилното изтичане на суроватката, сместа се попритиска с лъжица, за да се оформи като топка (или с ръце); тензухът се връзка  стегнато и  поставя в някаква купа/тенджерка, малка дълбока тава, или касерола. Върху сместа в тензуха се поставя   чиния/купа, а върху нея - нещо   много тежко - поне 7-8кг , което да изкарва суроватката. 

* Така престоява около 1,5-2 часа.
* След това се отваря, изважда се питата от тензуха и  поставя в хладилник -  отворен в чиния или тавичка да "дръпне въздух" - за около 2 часа. Най-добре е на някаква решетка, за да може да се подсуши едновременно от двете страни. Ако нямате такава, подръжте го 2ч. от едната страна, после обърнете да постои 2 часа с другата страна нагоре. 
* След което е готов за консумация. Тук няма елемента "зреене", защото не е измесен по стандартния начин.
За да издържи повече време  и не мухлясва - тъй като в него няма консерванти, може да се залее с церезин (вид восък), но това си останаха предложения на авджи Стоев, тъй като този кашкавал не се задържаше толкова време, че да мухлясва. 
Когато е съвсем пресен е все още малко мек, но много лесно се реже с нож, потопен в гореща вода :)