Между другото, на повечето места, където сядахме да се храним, като комплимент от заведението, докато си чакаме поръчката носеха хляб (страхотни питки имат) и купичка с яхния от леща, или маслини. И още една вметка да направя, за хората, които се канят да посетят Мароко - храната не е скъпа. Най-скъпият ни обяд в лъскав :) и много красив ресторант беше 15 евро за двамата, като включваше пуешки шишове с няколко гарнитури, безалкохолни напитки и голяма бутилка вода. Разликата с по-малки и обикновени заведения беше малка, а основното много добро - тажин с пиле, или риба. Най-скъпа беше бирата - от 5 до 8 евро (малка, голяма няма), която не навсякъде предлагаха, а на места беше само безалкохолна. За сравнение миналата пролет в Йордания цената на обяд за 1 човек беше 15 евро, без включени напитка и комплимент. 
Това е якето ми в стаята в лагера :) през покрива явно пропускаше фин пясък. Два дни след това още хрупахме пясък, но беше .... изключително преживяване!
Бурята вече затихнала, но след нас. Онова отзад, дето прилича мъгла
Супата се вари дълго, до разпадане :-) на варивата, или грубо пасира накрая. Основните подправки са кориандър, магданоз, канела, джинджифил, куркума и кимион, но тъй като навсякъде беше различна на вкус, в моята има канела, магданоз, джинджифил, куркума и лъжичка рас-ал-ханут, който си донесох от там, но и тук съм срещала в он-лайн сайтове за подправки и на сергиите на Женския пазар в София. Ако се готви с месо, ситно нарязано, то се задушава в началото на приготвянето на супата. Това е супата ми от Мароко, в Казабланка, която най-много харесах.
Продукти за 5-6 порции:
400 г сварен нахут от буркан (или си накиснете и сварете)
400 г консерва гъсти домати
по 50 г кафява и червена леща
2 с.л. ориз
3 с.л. фиде (или малка топка)
1 средна глава червен лук
3-4 скилидки чесън
1 равна ч.л. куркума
резенче джинджифил -колкото монета от 50 ст, дебело 4-5 мм.
парче от пръчка канела
1 малък морков
1 равна ч.л. подправка ра’с ал-ханут
5-6 стръка магданоз, ситно нарязани
400 г консерва гъсти домати
по 50 г кафява и червена леща
2 с.л. ориз
3 с.л. фиде (или малка топка)
1 средна глава червен лук
3-4 скилидки чесън
1 равна ч.л. куркума
резенче джинджифил -колкото монета от 50 ст, дебело 4-5 мм.
парче от пръчка канела
1 малък морков
1 равна ч.л. подправка ра’с ал-ханут
5-6 стръка магданоз, ситно нарязани
1 ч.л куркума
3-4 с.л. олио
1 с.л. масло
сол на вкус
500 мл бульон (имам си пилешки собствено производство
)
лимон
* Измитата кафява леща се слага да се вари за 10 мин - това го правя защото задължително изхвърлям първата вода от варенето на лещата.
* Отцежда се и се слага в тенджера с 500 мл вода, заедно с отцедения и обелен от люспите нахут, моркова, нарязаната глава лук, консервата домати и всички подправки без куркумата и магданоза.
* Оставя се да къкри около 40 мин - през това време лукът и моркова са добре омекнали, нахутът разпадащ се :-) а лещата - сварена.
* Прибавя се бульонът, скилидките чесън, червената леща, оризът и олиото, а изважда кората канела и парчето джинджифил.
* Посолява се на вкус и оставя да къкри отново 20 мин.
* Прибавя се фидето, лъжичката куркума и нарязания магданоз, отново къкри 7-8 мин.
* Тук трябва да проверите как е гъстотата на супата - всичкото това варене го правя на ниска степен на котлона -колкото супата да къкри, а не да ври с ключ и течността не извира, но ако трябва - прибавяйте по малко гореща вода. Трябва да бъде гъста, но не и на пюре.
* Когато е готова се пасира - както писах грубо, да се усещат парченцата варива и прибавя бучката масло.
* Сокът на половин лимон може да се изстиска в супата (някои бяха доста кисели от него), а може и да си изстискате направо в чинията/купата. Щипка лют пипер само ще подсили апетита Ви за тази прекрасна ... доматена супа с нахут .
3-4 с.л. олио
1 с.л. масло
сол на вкус
500 мл бульон (имам си пилешки собствено производство
)лимон
Приготвяне:
* Отцежда се и се слага в тенджера с 500 мл вода, заедно с отцедения и обелен от люспите нахут, моркова, нарязаната глава лук, консервата домати и всички подправки без куркумата и магданоза.
* Оставя се да къкри около 40 мин - през това време лукът и моркова са добре омекнали, нахутът разпадащ се :-) а лещата - сварена.
* Прибавя се бульонът, скилидките чесън, червената леща, оризът и олиото, а изважда кората канела и парчето джинджифил.
* Посолява се на вкус и оставя да къкри отново 20 мин.
* Прибавя се фидето, лъжичката куркума и нарязания магданоз, отново къкри 7-8 мин.
* Тук трябва да проверите как е гъстотата на супата - всичкото това варене го правя на ниска степен на котлона -колкото супата да къкри, а не да ври с ключ и течността не извира, но ако трябва - прибавяйте по малко гореща вода. Трябва да бъде гъста, но не и на пюре.
* Когато е готова се пасира - както писах грубо, да се усещат парченцата варива и прибавя бучката масло.
* Сокът на половин лимон може да се изстиска в супата (някои бяха доста кисели от него), а може и да си изстискате направо в чинията/купата. Щипка лют пипер само ще подсили апетита Ви за тази прекрасна ... доматена супа с нахут
. 
Тук съм споделила още снимки от храната ни в Мароко. А тук са всички, които успях да споделя от там. Имам да качвам още..
Най-вкусно беше в лагера в пустинята и градовете по пътя към нея - Уарзазат, Аит Бен Хаду - Пътят на Хилядата Казби. Опитахме фурми от столицата на фурмите - Ерфауд, донесохме естествено и тук; сдобих се с подправки :-) почти нелегално от Мише. По-прясно и вкусно масло не съм яла, откакто мама правеше домашно масло. Истинско месо, отядохме си на пилешко, агнешко, пуешко и телешко, а в Казабланка и риба и калмари. Невероятно сладки и сочни ягоди, каквито тази година заради дъждовете няма и в градините на мамите ни. Зеленчуци с вкус на домат и краставици, не на пластмаса. Най-сладките пъпеши, каквито бяха на бостаните в село преди години. Сбъднах мечтата си да видя синия Шефшауен и старата кожарска фабрика във Фес, заедно с медината - най-голямата пешеходна зона с над 9000 улички, някои от които широки колкото да мине странично човек.
Преживяхме пустинна буря и ни валя дъжд пак там :-) Видях прочутия площад Джамаа Ел Фна в Маракеш с неговите ексцентрични всевъзможни търговци, неговата медина :) където шоуто никога не спира – разказвачи на приказки, дресьори на маймуни, змиеукротители и всякакъв вид артисти. А-ха да приближа себеподобните кобри :-) и Мише ме задърпа далеч от тях, защото и техните укротители мятаха змии по вратовете на всеки, осмелил се да ги приближи. Както Жул се шегува " Можеше да снимаш кобрата и от самолет" :-)
Пътувахме из високия Атлас и пустинята по първостепенни пътища, каквито тук и на най-новите ни магистрали няма. Видяхме планини, които се залесяват. Е, онази трева не я видяхме :-) . Видяхме различните лица на Мароко. Защото те не са само две. Видяхме децата им да играят навън. И въпреки, че първият ден беше много труден за мен и започнах да правя сравнения с Йордания от миналата година, на следващия ден се взех в ръце :-) живнах и приех Мароко такова, каквото го видяхме. На камила пак не се качих :-) но се снимахме, имам напредък. Сбъдвайте мечти и пътувайте, образувайте спомени. Вещите са само предмети, които ни заобикалят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар