Печени пържоли от пилешки бутчета

Скоро една приятелка каза "Пепи ти си направила пилета по всички възможни начини, направи едни лучени кръгчета или магданозени кюфтета и ще се впечатля" . Но не съм. Има още много пилешки рецепти и снимки на печени пилета, които ме впечатляват. Или такива, които ги правя редовно и за мен са нещо бързо и лесно, но продължавам да ги правя, защото за нас са невероятно вкусни. Като тези пилешки пържоли. Ще ги споделя тук, може пък на някого да са от полза .

В сезона на всякакви плодове аз пиле ще публикувам, ама десерта утре, още се пече. Пак под психологичния и телефонен натиск на същата приятелка.

Рецепта е силно казано. Ще го разкажа, каквото мислех да пиша.

Много важно за всяко месо е марината. И печенето. Както и добре подбрано хубаво месо.

Пържолите от пилешко филе са сухи, ако не се мариноват добре, като се изпекат стават на подметка.

Предимството на пържолата от бут е, че месото не е толкова сухо, по-червено е и заради мускулната тъкан - изпечено е по-сочно. Въпрос на предпочитание. Както и това, че на нас така много ни харесаха и последните партиди бутчета, които куупвам, обезкостявам и оставям с част от кожата. Не цялата, много е. С остър нож правя прорези на места - на едно бутче - поне 4-5 такива. Тя се запича, мазнината от нея изтича, но месото отдолу става крехко и сочно.

 Поставям в плик или между два пласта свежо фолио и начуквам леко - да се получи равномерна дебелина долу горе на цялата пържола.

За 1.5 кг пилешки пържоли правя следната марината:

2 ч.л. червен пипер,

1 к.л. черен пипер

3-4 скилидки чесън-добре счукани. Не чесън на прах, а скилидки. За тези, които обичат. Ако ли не - без него.

1 к.л. мащерка /или риган, или майорана - някоя от тях предпочитам за пилешко месо/

3 с.л. соев сос

1 с.л. зехтин или олио

щипка захар

Подправките са едросмлени. Ако бутчетата са без кожа, увеличавам мазнината на 2-3 лъж.

Разбърквам всички подправки, поставям в плик, в който съм сложила и пържолите, „размесвам“ ги добре с ръка, изкарвам въздуха от плика, завързвам и прибирам в хладилник за поне 2-3 часа. Колкото повече, толкова по-вкусно. Най-добре от сутринта, до вечерта. 

Изваждам, отцеждам добре. В повечето случаи мъжката половина от нашето семейство ги пекат на барбекюто, но когато ги няма - аз, на грил тигана. Поставен на котлоните на печката обаче, всичко наоколо се изпръсква порядъчно. Затова опаковам един картон с хартия за печене /това вече го писах някъде/ и покривам целия тиган с него - той не уплътнява по тигана, но пък не позволява на цвъртящите пържоли да откажат човек от вечерята, гледайки добре напръскания плот на печката.

Това е простичко и лесно.

Сега да видя дали десерта е готов

ПП: Пържолите винаги изпичам първо от страната с кожата. Не знам защо. Мише така казва, че е по-добре за печенето им, а аз му вярвам.
Ако пък нямам време да пека на грил-тигана или на скара, същите ги поставям в тава, на хартия за печене  и изпичам за ок. 40 мин. на 200*
Тези долу са печени направо с гарнитурата - пилешките пържоли са върху картофите, които по време на печенето поемат от мазнината и подправките им и стават много по-вкусни от само "изпечени картофи".